Резюме на доклада на д-р Сергий Шумило, изнесен на международната конференция „Граници на ограниченията: Религиозни малцинства в Европа и Азия“, която се проведе на 30 април 2025 г. в Университета на Ексетър (Ексетър, Великобритания). Докладът използва данни от Министерството на външните работи на Украйна, Института за религиозна свобода, Международния алианс за свобода на религията и убежденията (Съюз по член 18 – IRFBA), Комисията на САЩ за международна религиозна свобода (USCIRF) и други.
За да оправдае и „сакрализира“ войната на Русия срещу Украйна, Московската патриаршия въвежда квазирелигиозната имперска идеология на „руския свят“, в която тази война е представена като „свещена“ и като „метафизична“ конфронтация на православната „Света Рус“ със „сатанинския Запад“[1] . Парадоксалното обаче е, под прикритието на подобни изкуствени лозунги, руските войски, благословени от Московския патриарх Кирил, извършват най-много престъпления срещу християнското, в частност православното население на Украйна.
Според Международния алианс за свобода на религията и убежденията (Съюз по член 18 – IRFBA), от февруари 2022 г. до 2025 г. над 640 религиозни сгради, включително 596 християнски църкви, са били повредени или разрушени в резултат на военните действия на руската армия в Украйна[2] . Обичайна практика е руската армия да завзема религиозни сгради и да ги използва като военни бази или за прикриване на огневи позиции, което води до още по-голямо разрушение на религиозни обекти[3]. Има много случаи на конфискуване и превръщане на християнски (включително протестантски) и други църкви в окупираните територии за административни цели.
Според предварителни данни на Министерството на външните работи на Украйна, руските окупационни сили незаконно държат в плен над 30 религиозни деятели[4].
Към днешна дата е установено, че руските войски са убили 67 представители на духовенството от различни деноминации в Украйна[5]. Според Института за религиозна свобода, 18 от тях принадлежат на Украинската православна църква (УПЦ), 8 на Православната църква на Украйна (ПЦУ), 12 на баптисти, 8 на петдесятници и 2 на адвентисти[6].
Така, през февруари 2024 г., руски войски отвлякоха и измъчваха до смърт свещеника на ПЦУ, отец Степан Подолчак[7]. Сред загиналите са и свещениците на ПЦУ, отец Ростислав Дударенко и отец Максим Козачина[8]. Последният е извлечен от колата от руските военни и застрелян, въпреки че е носил религиозно облекло[9]. Свещеник Сергий Чудинович от Херсонска област е бил отвлечен, отведен от църквата си. По-късно той говори за мъчения, заплахи за изнасилване и репресии срещу семейството си. Бердянският свещеник Олег Николаев е задържан и отведен в неизвестна посока. Свещеник Андрей Чуй и архимандрит Христофор (Хримли) бяха арестувани, незаконно задържани и в крайна сметка депортирани. Нищо не е известно за съдбата на много свещеници от ПЦУ, отвлечени от руските окупационни власти[10].
През август 2024 г. беше осъден свещеникът от УПЦ Константин Максимов на 14 години по изфабрикувани обвинения в шпионаж, след като той отказва да прехвърли енорията си на Руската православна църква[11]. Произволен арест, мъчения и незаконно задържане в продължение на 262 дни е преживял и свещеникът от УПЦ Игор Новосилски, който не се е подчинил на исканията на окупационните власти в Херсонска област да се откаже от украинския език и да се подчини директно на Руската православна църква[12].
Двама украински гръкокатолически свещеници, Иван Левицки и Богдан Гелета, които са служили в Запорожка област, са били държани в руски плен почти две години. Те бяха освободени едва през юни 2024 г. като част от размяна на военнопленници[13].
Към февруари 2025 г. най-малко 14 Свидетели на Йехова са били затворени в Крим. На 14 януари 2025 г. двама последователи на тази религиозна организация бяха осъдени на шест години затвор в Севастопол по изфабрикувани обвинения[14].
Във временно окупираните територии руските власти систематично преследват всички религиозни организации, които не са подчинени на Московската патриаршия. В частност, окупационните власти напълно унищожиха енориите на Православната църква на Украйна (ПЦУ), която е независима от Руската православна църква. От 45 енории на ПЦУ в Крим, до 2024 г. не е останала нито една[15]. През юни 2024 г. те разрушиха последния храм на ПЦУ в Крим[16]. В други окупирани региони църквите, отнети от ПЦУ, са били или насилствено прехвърлени на РПЦ, или използвани за нуждите на окупационните власти. Например, морга е била разположена в църквата на ПЦУ в Новоазовски район[17].
Дейността на Украинската гръкокатолическа църква също е прекратена в окупираните територии. От 49-те енории на УГКЦ не е останала нито една. От 15-те енории на Римокатолическата църква е останала само една[18].
Освен това окупационните власти насилствено анексираха осем епархии на Украинската православна църква – повече от 1600 енории и 23 манастира – към Руската православна църква[19]. Руските сили за сигурност не се доверяват дори на верните свещеници на УПЦ, изисквайки от тях пряко подчинение на Москва[20].
От края на 2023 г. окупационните администрации започнаха да оказват натиск върху лидерите на всички украински религиозни общности без изключение (православни, католически, протестантски и дори мюсюлмански и еврейски) да се присъединят към руски религиозни обединения и да се подчинят на религиозни центрове в Руската федерация.
Като цяло броят на религиозните общности в окупираните територии е намалял повече от наполовина по време на войната. Например, броят на енориите на УПЦ МП, които по-късно бяха включени в Руската православна църква, намаля 1,4 пъти, а броят на протестантските общности – 3,6 пъти[21].
От Международния съюз на баптистките църкви общностите на нерегистрираните баптисти са под особен натиск[22]. Отказът от регистрация в държавата е един от принципите на религиозните общности на това сдружение, които се стремят да избегнат всякаква държавна намеса във вътрешните си работи.
Кримските мюсюлмани, по-специално представителите на Меджлиса на кримскотатарския народ, са подложени на жестоко преследване, а съвместната молитва се използва като претекст за нападения и репресии[23]. Окупационните власти извършват редовни претърсвания в домовете на кримски татари и религиозни общности. Според организацията за правата на човека „Мемориал“ „най-малко 352 души са били лишени от свобода, преследвани или разследвани за предполагаемо участие в „Хизб ут-Тахрир“[24]. От тях 131 са осъдени на от 10 до 14 години затвор, а 119 са осъдени на 15 или повече години[25]. USCIRF отбелязва, че мюсюлманските затворници свидетелстват, че са били подложени на мъчения, медицинска небрежност, конфискация на религиозни материали, забрана за молитва и други видове малтретиране[26].
От лятото на 2022 г. руските окупационни власти в окупираните украински територии прибягват до открити репресии срещу религиозните малцинства[27]. Руските военни започнаха да нахлуват в молитвени домове, често по средата на служби, по време на които извършваха претърсвания, съставяха списъци с присъстващите църковни членове и събираха личните им и биометрични данни, които използваха за по-нататъшно наблюдение. След подобни акции на вярващите е било забранено да извършват каквато и да е дейност в помещенията на своята религиозна общност. Често окупационните власти са разполагали своите административни институции, бази на руските военни и дори клонове на кремълската политическа партия „Единна Русия“ в завзетите църковни сгради[28].
Според Института за религиозна свобода, между есента на 2022 г. и 2024 г. почти всички църкви, които не са принадлежали към Московската патриаршия на окупираната територия, са били лишени от правото да провеждат служби[29].
Освен физическото ограничаване на достъпа на вярващите до техните молитвени домове, окупационните власти конфискуват документи за регистрация на религиозната общност, документи за собственост на църковната сграда и земята, печати, счетоводни и други документи, което прави невъзможно осъществяването на дейността на юридическо лице. Имаше и случаи на отмяна на държавна регистрация или изисквания за пререгистрация на религиозна общност в съответствие с руското окупационно законодателство, което не гарантираше запазването на статута на юридическо лице[30].
След като засилиха репресиите срещу украинските религиозни лидери от различни деноминации в окупираните територии, те често бяха изкуствено обвинявани в тероризъм и организиране на въоръжена съпротива. Свещеници и пастори също бяха фалшиво обвинени в сътрудничество със Службата за сигурност на Украйна, притежание на оръжие, транспортиране на взривни вещества и призоваване за въоръжено въстание срещу окупационните власти. В допълнение към подобни клевети, на практика всички нежелани религиозни общности са обвинявани във „връзки със Запада“, шпионаж и други подривни дейности „под ръководството на западните специални служби“[31].
Фалшиви съобщения за антируски или екстремистки дейности се използват като средство за борба с нелоялните религиозни общности. Подхвърлянето на забранена литература по време на обиски е особено често срещано. Това се случи с протестантски пастор в Луганска област, което стана официално основание за последващото му обвинение в уж създаване на екстремистка организация[32]. Друг случай имаше в Луганска област, където преследването на евангелските християни баптисти (ЕХБ) започна въз основа на фалшифицирано писмо, уж от религиозен център в Киев до вярващите в Луганск, което съдържаше следното съобщение: „Дръжте се, скоро ще бъдете освободени!“. Анализът на това писмо показа, че е провокация от страна на руските власти, за да признаят Всеукраинския съюз на баптистките църкви за екстремистка организация. В резултат на това окупационните власти в Луганска област забраниха дейността на този украински религиозен център и започнаха да преследват баптистите, обвинявайки ги в екстремизъм без никакви доказателства[33].
Друга причина за нарушаването на религиозната свобода от страна на окупационните власти е използването на украински език по време на богослужение. Това се отнасяше предимно за общностите на Православната църква на Украйна и Украинската гръкокатолическа църква, които използват само украински език по време на литургията. Но има и много подобни случаи, включващи протестантски фигури.
Натиск се оказва и върху свещениците в окупираните територии чрез техните семейства, деца и роднини. Известен е случай на отвличане на син на свещеник от руските военни и държането му в килия в продължение на седмици, за да бъде оказан натиск върху религиозната дейност на баща му[34].
Фалшифицирани „доказателства“ са достатъчни, за да арестуват свещениците и техните семейства и да ги подложат на жестоки мъчения.
Чести са случаите на изтезания на украински религиозни водачи от различни деноминации в руски плен. Те са заплашвани със смърт, унижение, лишавани са от храна и достъп до тоалетни, а на семействата им не се казва къде са държани. Сред най-бруталните мъчения, извършвани от руските военни срещу религиозни лидери, са симулирани екзекуции, заплахи за изнасилване, електрошокове, групови побоища, продължаващи часове и др.[35].
Руските власти в окупираните територии на Украйна настояват украинските църкви и религиозни общности да прекъснат каноничните връзки с религиозните си центрове в Украйна и да се подчинят директно на руските религиозни центрове. Такива центрове в Русия обикновено се контролират от руските власти и специалните служби (ФСБ) и се използват за подкрепа на режима на Путин в Русия и войната му срещу Украйна. Те са инструменти за пропаганда и насърчаване на идеологията на руския свят и украинофобията[36]. Чрез използването на подобни центрове руските специални служби, предимно ФСБ, могат по-лесно да контролират местните общности в окупираните територии на Украйна, да влияят на техните членове, да ги ангажират в разпространението на пропаганда и да ги използват за установяване на режима на Путин[37].
Руските окупационни власти подлагат всички несъгласни религиозни лидери и свещеници на брутални репресии, мъчения и убийства или ги принуждават да бягат. Това не е просто нарушение на религиозната свобода, а умишлено духовно прочистване на окупираните територии, насочено към насилственото им денационализиране и унищожаване на украинската идентичност.
Доц. д-р Сергий Шумило, доктор по история и теология, директор на Международния институт за атонско наследство, научен сътредник в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за ръководни кадри в културата и изкуствата, почетен работник на културата на Украйна, експерт на Института за религиозна свобода, гостуващ научен сътрудник в катедра „Класика, древна история, религия и теология“ на Университета на Ексетър (Великобритания).