На 22 ноември, Ямболската евангелска църква навърши точно 150 от своето „учреждаване“ (с.9) през далечната 1874 година. Само три години след отпечатването на т.нар. Цариградска Библия, „чиято литературна физиономия е дал Славейков“ според кратката история издадена за 50-годишнината на църквата точно преди един цял век. (с.5)
Започвайки разказа за живота на Ямболската църква с издаването на Библията на български, историята споменава първите мисионери които посещават града между 1844-1857г., между които Баингтън, Пейдж, Марш, Морз, Кларк, Бонд и Хауз със съпругите си, Кларк и разбира се д-р Лонг, който спира в да преспи Ямбол когато пътува за Търново. (с.7) Така, едно цяло десетилетие преди организирането на църквата през 1974г., събрания се провеждат в Поп Ивановото (Пустото) кафене и хановете на Поп Хаджи Желев, Васил Гюлев и еврейския хан до синагогата. (с.8)
Най-ранните документирани сведения за протестантска активност в Ямбол намираме в писмото на неизвестен агент на Британското библейско дружество публикувано на 8 март 1828 в сп. Приятелят (The Friend: A Religious and Literary Journal, c.162). Писмото описва пътуването на мисионера от Одрин до Велико Търново и обратно, през Шипка с кратък престой в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък. Ямбол се появява често в докладите на пътуващите книжари и проповедници, които използват централното му разположение за разпространение на евангелска литература и идеи.
Така, на Димитровден 1865г., мисионерът Байингтън посещава града, спирайки в Поп Хаджи-Жельовия хан. Там среща познатия му от Самоков Петър Коняров – баща на една от ученичките и дядо на полк. П. Коняров, който в началото на 20в. команда 9-ти пехотен полк. По молба на Байингтън, са поканени Колю Косев, Киро Бочков и други ямболски занаятчии, които са впечатлени от проповедта.
Според М. Стоянов, първият обръщеник към евангелизма Кольо Косев при хубаво време на празник постилал черга пред дюкяна си сядал да шие. На събраните, които го упреквали че работи на празник, четял и разяснявал от Библията новата си вяра. За да покаже, че иконите са обикновени дъски, хвърлил една такава на земята. В последствие бил бит и удрян в главата с дъската от иконата, а не както евангелския фолклор разказва с кол или дърво. И въпреки, че мисионерът Морз пристига от станцията в Стара Загора за да търси помощ от турските власти, в резултата на побоя Косев умира. Казано простичко, първият евангелски мъченик в България умира от икона…
Чрез работа на Косев, обаче, повярват Недялко Поп-Иванов, Петър Георгиев, братя Качулеви, Стоян Иванов, Иван М. Зидарев, Желязко Е. Воденичаров, Никола Славов, Иван Митев, Петър Георгиев, Димитър Жечов, Димимитър Стефанов и много други. Според Missionary Herald, в Ямбол имало над 200 тайни протестанти (v.60, с.221). Половин век по-късно, според историята на църквата, всички те с целите си фамилии, роднини и наследници са вписани като нейни членове, а поне две от наследничките на братя Качулеви са неделни учителки.
Въпреки сериозното гонение от страна на православието, работата в Ямбол продължават плеяда книжари и проповедници сред които Начо Ямболов, Стефан Курдов, Трайко Константинов, Христо Георгиев и току-що завършилият Робърт Колеж д-р Стефан Томов, който учителства в Ямбол. С нарастването на църквата, събранията се преместват в Хаджи Георгиевия дом, където могат да присъстват и жени. (с.8) Там живее и първия пастир на църквата Н.Т. Бояджиев. След руско-турската война събранията са в дома на Петър Георгиев, а Велико Качулев отделя от двора си за да се построи църковната сграда – на мястото на Фото Венера с вход към адвентната църква и днешния бул. Благоев. Когато църквата се премества поради големия растеж, сградата продължава да се ползва от ямболския Модерен театър на братя Качулеви.
Интересно е, че при учредяването на църквата през 1874г., са изпитани само 16 човека. За членове са одобрени само 14 – 6 жени и 8 мъже, между които двама дякони и пастирът Н.Т. Бояджиев, с които църквата е официално регистрирана пред властите. Което се почти се равнява на присъстващите със семействата си чуждестранни мисионери. Историята, издадена за 50-годишния юбилей на Ямболската църква, изтъква и изненадваща информацията за посещенията на д-р Лонг в региона още през 1856г., преди да се пресели в Търново за да проповядва там. От значение за празнуващите през далечната 1924 г. се оказва и тезата че „В Сливен, може да се каже, че отчасти евангелизмът е затвърден с помощта на Ямболските евангелисти, които посещават тоя град…“ (с.15)
За мен лично, най-впечатляващ бе дългия списък с членовете на църквата в който намерих познати имена на роднини и сродници от старите ямболски фамилии. Затова и бе прекомерна радост да участвам лично в отпразнуването на тази грандиозна годишнина и един наистина монументален юбилей.
Д-р Теол. Доний К. Донев
22 ноември, 2024
