Продължавай и не съгрешавай
„А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде
в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучава-
ше. А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена,
хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му
казаха: Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбоде-
яние. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъ-
ни. А Ти какво казваш? И това казаха, за да Го изпитат, та да
имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше
с пръст на земята. Но като продължаваха да Го питат, Той се
изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на зе-
мята. А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като
започнаха от по-старите; и Исус остана сам и жената, която
стоеше по средата. И Когато се изправи и не видя никого освен
жената, Исус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)?
Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза:
И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече. “
(Евангелието на Йоан 8:1-11)
Стоейки на Елеонския хълм, мислите на Исус вероятно са били не-
престанно върху онова, което скоро щеше да се случи там. Аз някол-
ко пъти съм посещавал Елеонския хълм и всеки път съм си мислел
за предстоящата война, спомената в книгата на пророк Езекиил, гла-
ви 38 и 39.
В разгара на тази война ще се случи нещо невероятно. Всички на-
роди ще се опълчат срещу Ерусалим и в момент, Когато ситуация-
та изглежда безнадеждна, небето ще се отвори и Исус Христос ще
стъпи на Елеонския хълм, на изток от Ерусалим, следван от цялата
Си армия и светиите. Планината ще се разцепи на две – едната част
ще се отклони на север, а другата – на юг. Исус ще воюва по начин,
по който само Той може да го направи, а Неговата армия ще следва
заповедите Му, устремена право напред.
Армията, която Господ издига днес в България и по целия свят,
също неотлъчно ще следва Господа в последната велика битка срещу
Антихриста и неговата армия. Ако искате да бъдете част от Божия-
та армия, не се двоумете, оставете всеки грях и никога повече не се
връщайте към него! Нямайте нищо общо с бога на този свят!
От Елеонския хълм Исус отиде на храмовия площад, едно много
важно място в Ерусалим. Там има 12 порти, ключовете на които,
според закон от преди много години, се държат от мюсюлмани. Това
е странно, но може би е от Бога, в Неговата премъдрост.
На този площад не може да се влезе свободно. Ако външният ти
вид не допадне на охраната, ако си с тъмна коса или имаш еврейска
шапчица, ако си християнин и носиш Библията си, за да се молиш
вътре, входът ще бъде затворен за теб.
Днес целият свят гледа към Ерусалим. И не просто към Ерусалим,
но към храмовия площад в Ерусалим. И по-точно към десет ква-
дратни метра от него – към Светая Светих, където само първосве-
щеникът може да влезе.
Исус отиде точно на храмовия площад, където винаги е имало на-
прежение и който според мен ще бъде поводът за Трета световна
война. Той седна там и започна да поучава народа. Посланието към
римляните ни разкрива темата на Неговото поучение:
„Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи
благодатта?“ (Римляни 6:1)
Грешниците, бирниците, леките жени и всички хора, които имаха
проблеми в живота, обичаха да слушат Исус. Хиляди от тях се съ-
бираха около Него, защото поучението Му им помагаше. Исус им
говореше за прощението на греховете, за вярата в Него и за победо-
носния начин на живот, в който повече не си роб на греха.
От събитието на храмовия площад отпреди две хиляди години до
Христовата църква във всеки народ през вековете, навсякъде, къде-
то се носи духът на този свят и се усеща, че войните наближават и на
вратата чукат бедствия, ехти същият въпрос: „Да продължаваме ли
да съгрешаваме пред Господа? Да продължаваме ли да вярваме, че
благодатта оправдава всеки следващ грях?“ Отговорът на апостол
Павел е категоричен: „В никакъв случай! Бог да го забрани!“
Бъдете внимателни! Ще дойдат лъжеучители, които ще казват: „Не
се притеснявайте как живеете! Бог ще покрие всеки грях, защото
няма ограничение за Божията благодат. Не е необходимо да се по-
кайвате. Само трябва да вярвате.“
Дойде време да се разправиш с греха, който те поробва. Лъжа е, че
не можеш да се освободиш от веригите на греха! Бог ще те докосне,
ще ти помогне и чрез Него ще бъдеш повече от победител. Демоните
скоро ще научат, че България се въздига чрез Божията сила.
Божието Послание идва с нова сила: „Пусни людете Ми на свобода.
Те няма да бъдат роби на фараона, няма да живеят в блудство и пре-
любодейство, няма да бъдат слуги на демоните, ще бъдат напълно
свободни!“ Бог издига свят народ в България!
Посланието на храмовия площад продължава с думи, които за съ-
жаление не чуваме често дори от амвоните:
„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието цар-
ство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците,
нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакий-
ците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците,
нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието
царство.“ (1 Коринтяни 6:9-10)
Това е трудно Евангелие, но вижте как продължава то:
„И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осве-
тени, бяхте оправдани в Името на Господ Исус Христос и в Духа
на нашия Бог. “
Преди да бъдат отправени към нас, тези думи били адресирани
До ранната църква в Коринт, където живея аз сега и където апостол
Павел написа най-важния документ за освобождение и свобода в
историята на човечеството – Посланието към римляните. В него се
казва, че е предостатъчно това, което Исус направи за нас на Голгота
и че единствено то удовлетворява Бога. Вярвайки в Исусовата жерт-
ва на кръста, ще бъдем направени праведни в Божиите очи.
Законът на Мойсей имаше за цел да ни убеди, че сме грешници и
не можем да се покорим на Бога, поради плътта. Така разбираме, че
се нуждаем от Спасител и че Святият Дух ни води именно към Него.
Хиляди хора се събираха
около Исус, защото
поучението Му им помагаше.
Исус им говореше за
прощението на греховете,
за вярата в Него и
за победоносния начин
на живот, в който повече
не си роб на греха.
В Коринтската църква имаше хора, които, преди да повярват в
Бога, са били дълбоко в греха: сексуално нечисти, идолопоклон-
ници, прелюбодейци и мъжеложци. Трудно е дори да изречем тези
думи в църквата, но точно срещу това трябва да се изправим днес.
Мъжеложците имат своите гей-паради и са много войнствени. Ид-
ват като потоп и започват да променят законите. Идват дори във
вашите детски градини, в училищата, гимназиите, университетите
и във всякакъв вид институции. Ние не обвиняваме никого, нито
говорим за политика, но четем от Библията, която ясно казва, че ня-
кои от ранната църква, преди да станат християни, са били хомо-
сексуалисти, но са били умити, осветени и оправдани в Името на
Господ Исус Христос. Така тези, които твърдят, че хомосексуализ-
мът е генетично заложен и хомосексуалистите не могат да се покаят,
противоречат на Божието слово. Няма нищо, което Духът Божи да
не може да направи. Всеки може да бъде умит, очистен от греховете
си и оправдан!
Книжниците и фарисеите се радваха, че имат доказателство, с ко-
ето могат да хванат Христос в капан, като Го изпитат дали наистина
вярва в закона. Те казаха: „Доведохме ти тази жена…“ От думите
им прозираше омраза. Те не бяха там, за да помогнат на жената. По-
ставиха я най-отпред, в средата, безмилостно, те нямаха любов към
грешника. Исус проповядваше: „Аз дойдох да намеря грешните, да
им покажа любовта Си и да ги спася. Не да ги изобличавам.“ Тези
религиозни и себеправедни хора, изобличавайки жената, целяха да
злепоставят Исус: „Ние я хванахме в самото действие на прелюбо-
деяние. На нас не ни харесва да правим това, но Мойсей ни е заповя-
дал да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?“
Вселената затаи дъх, жената трепереше, законниците гледаха с
пълно внимание, ангелите наблюдаваха. Цялата вселена бе в тиши-
на и очакване какво ще каже Исус.
Тогава Той започна да пише по пясъка със същия пръст, с който
написа Божиите заповеди на планината Синай и с който пише днес
в нашите сърца, най-великия документ на света.
Ако Той напише дори само една дума в сърцето ти, ти си Негов,
купен си с кръвта Му, принадлежиш Му. Не можеш да избягаш, за-
щото тази дума е в сърцето ти и ти трябва да я следваш не само в
цяла България, но и навсякъде по света.
Исус днес върви от град на град и от село на село, пишейки в сър-
цата на хората, за да разберем, че без Него няма надежда за нас.
Всички ние сме грешници и не можем да сочим с пръст към никого.
Никой не знае какво написа Исус на пясъка, но явно беше из-
ключително силно, защото имаше невероятен ефект – един по един
всички обвинители напуснаха площада.
Според мен Исус написа на пясъка същото нещо, което каза на
един младеж, който дойде при Него и Го попита: „Учителю, какво
добро да направя, за да имам вечен живот?“ – „Ако искаш да вле-
зеш в живота, пази заповедите.“ Тогава младежът попита: „Кои
заповеди? Има десет.“ Исус отговори: „Не убивай, не прелюбо-
действай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и
майка си, люби ближния си както себе си.“ (Матей 19:16-19)
Исус написа „Не убивай“ и по-късно обясни, че не бива дори да
се гневиш, защото гневът е началото на убийството. Каин се ядоса
и уби Авел. Не прелюбодействай, не кради (върни онова, което си
взел), не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си (може би
чувстваш, че Бог говори на теб в този момент). Не гледай мръсни
неща в интернет, не лъжи – няма бели, невинни лъжи. Ако почи-
таш баща си и майка си, ще имаш дълъг живот. Това е единствената
заповед, която съдържа обещание. Може би ти е трудно, може би
имаш неразбирателство с родителите си, но ако намериш сили да ги
посетиш и да поговориш с тях още веднъж, ако им оказваш почит –
ще имаш дълъг живот.
Фарисеите и книжниците продължиха да задават въпроси на Исус.
Те не търсеха отговор. Целта им беше да Го накарат да каже думи, за
които могат да се хванат, да Го обвинят и да Го убият.
Тогава Господ се обърна към тях с думите: „Онзи между вас, кой-
то е без грях, нека пръв хвърли камък!“ (Йоан 8:7)
Всички се спогледаха и, като видяха какво бе написал на пясъка,
един по един се разотидоха. На храмовия площад остана само Един,
Който наистина бе безгрешен, но Той не хвърля камъни!
Исус се обърна към жената:
„Къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“
Тя отговори: „Всички си отидоха. Абсолютно никой не ме осъди,
Господи!“ Тогава Исус й каза: „Нито Аз те осъждам!“
Не са ли това най-прекрасните думи, които някога сме чували?
„Не те осъждам, сега продължавай, върви и вече не съгрешавай!“
Във Варна, през 1989 година, хората чакаха да дойде реда им да
подпишат двата свитъка за посвещение към Господа. Между тях
имаше хора, облечени с еднакви сака и тъмни слънчеви очила. Те
също издигаха ръцете си и хвалеха Бога, но имаше очевидна разли-
ка с останалите вярващи. Когато казах: „Всички вие, братя и сестри,
сте поканени да влезете в църквата и да сложите своите подписи“,
тези мъже също се приготвиха да влязат с останалите.
Тогава аз добавих: „Искам да знаете, че Когато влезете в църква-
та, няма да излезете същите хора. Нещо ще се случи с вас вътре!“
При тези мои думи, множеството продължи да се придвижва на-
пред, а хората със сака и с тъмни очила се обърнаха и тръгнаха в
обратна посока. Очевидно те не бяха християни, а хора от властите
и се уплашиха от това, което може да им се случи вътре.
Ние принадлежим на друго царство. Имаме наши собствени зако-
ни, граници, водачи, песни, защото имаме наш собствен Цар. Ние
отново ще кажем „Пусни людете Ми!“, защото има много вярващи
в България, които са във връзките на дявола, вързани от греха.
За да влезеш в новия живот, който Бог е приготвил за теб, тряб-
ва да оставиш всеки грях и всичко, свързано със стария начин на
живот. За да можеш да вървиш напред, трябва да събориш всеки
мост, който води към стария живот и старите изкушения. Бъдещата
битка ще бъде относно доктрини и главният въпрос ще бъде: „Кой
всъщност е Исус?“ Всички Го търсят, дори без да осъзнават това:
ислямът, евреите, световните лидери, но единствените хора, които
Го познават, са членовете на живата Христова църква. Ние държим
тайната, ние знаем кой е Месията. Наша е и отговорността да Го про-
кламираме.
Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. Завършва журналистика и през ноември 1958 година бил изпратен да вземе интервю от френско-еврейски писател. Докато разговаряли, събеседникът неочаквано казал:
“Трябва да ти кажа нещо. То не е за вестника, но лично за теб!“. Джони бил удивен,
Когато чул французинът да казва: “Исус е жив и днес!“ Той казал това по начин, сякаш само преди минути е говорил с Исус.
Джони Ноер разказва: „Наблюдавах го внимателно, а той продължи да ми обяснява. Изпитателно погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълни от надежда изпълниха сърцето ми. “Ако е истина, че Исус е възкръснал от мъртвите
и е жив днес, тогава има надежда в този живот!“
През 1975 година Джони се оженва повторно за Жизел. Четирите му по-големи деца: Джон, Шарлот, Филип и Томас загубват своята майка една година преди това. Малкото братле Питър умира през 1968 година на двегодишна възраст. Флоренс, следващото и най-голямото от дванадесетте деца от Жизел, се ражда в Дания. След това, според Божието призвание и водителство, семейството започва своето дълго пътешествие към Ерусалим.
На 15 март 1977 година първите каравани на по-късно наречения “Конвой на поклонниците” (“Pilgrim Convoy”) пресичат датско-германската граница на път към Израел. “Звездната палатка” за евангелизации бива разпъвана от град на град в продължение на повече от 25 години и е използвана за прогласяване на Благата вест в сътрудничество с местните църкви. В Нюрнберг, Германия, Джони получава ясно пророческо видение за Последните времена.
През 1989 г. Джони Ноер идва в България с послание от Бога, което проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, чак до Варна, където на неделното богослужение се събират 8000 души. На 9 април, от покрива на Евангелската църква на булевард Ленин във Варна, заграден от плътен кордон милиционери, пред вярващи от цялата страна, Джони проповядва послание, което разтърсва духовните основи в България: „ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!”
Това били точно думите, които комунистите забранили на Джони Ноер да изрича. След събранието Джони Ноер бил арестуван и вкаран в затвора. Бил освободен след личната намеса на министър-председателя на Дания. Конвоят бил изгонен от комунистическа България, но седем месеца по-късно, точно както Джони Ноер пророкувал, комунизмът в България пада завинаги.
Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989)
№ 133 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. № 254. Екз. № 2 4.4.1989 г. ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (27 март – 2 април 1989 г.) София
2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.
През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. ….
Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.
№ 135 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Рег. № 263. Екз. № 2 11.4.1989 год.
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (3 – 9 април 1989 г.) София
На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.
На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.
В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви. Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.
Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (24 април – 2 май 1989 г.) София
В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.
Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
МИНИСТЪР: (Без подпис)
Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.
На 9 април 1989 във Варна, Джони НОЕР пророкува падането на комунизма
Никога няма да забравя как, преди да застана пред старата града на Εвангелската църква на булевард Ленин във Варна, трябваше да се изправя пред съдия и офицери от милицията. Те ми казаха
– Ние те следваме и слушаме твоите проповеди. Не ти е позволено да проповядваш тук, но ако все пак проповядваш, едно изречение повече не казвай! Никога не казвай тези думи отново! Ако ги кажеш дори само още веднъж, не знаеш какво ще ти се случи.
Те бяха доста умели в заплахите, стараеха се да изпълнят сърцето ти със страх, който да те парализира.
За момент замълчаха. Аз ги погледнах и попитах:
– Кои са думите, които не бива да казвам?
Съдията ме погледна гневно и отговори:
– Никога не казвай: „Пусни людете ми на свобода!“.
– Но това са думи записани в Библията! Аз просто ги цитирам. Намират се в книгата Изход, 5-та глава, 1-ви стих: „След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на фараона: „Така говори Йеова, Израилевия Бог: „Пусни людете Ми, за да пазят празника в пустинята.“
Съдията и милиционерите ме изгледаха недоволно и казаха:
– Ние не сме деца от неделното училище, знаем точно какво имаш предвид. Така че, никога повече не изричай „Пусни людете Ми!“
Защо се бояха комунистите толкова много от тези думи? В очите на съдията и офицерите виждах страх, понеже Божието Слово като двуостър меч пробива и разделя духа, от душата и плътта.
Качих се на равния покрив на църквата. Това беше единственото подходящо място, от което можех да проповядвам на събралите се около осем хиляди души. Не знам как бяха дошли, защото навсякъде по пътищата имаше милиционерски барикади и проверки. Те бяха преминали през градини, стени, прозорци и врати… с копнеж да се намерят в Божието присъствие и да чуят Неговото Слово.
Прииждаха отвсякъде и с песни хвалеха Бога. На събранието ни присъстваха и около 400 милиционера. Някои от тях водеха огромни кучета и караха големи водни оръдия. Започнах да проповядвам. Цялата ми проповед беше на тема „Пусни людете Ми на свобода!“. Адът беше разтърсен…
Когато цялата ни служба и подписването на свитъците за посвещение към Господа завърши ме арестуваха, заедно с останалите от нашата група. Не знаех колко време ще остана затворен, но Бог ни помогна по чудесен начин. Шест месеца преди моето пристигане в България, нашият датски министър-председател подготвял съглашение за икономическа взаимопомощ с Тодор Живков. Министър-председателят пристигнал в България точно, когато ме арестуваха и затвориха. Имах приятели журналисти, които присъствали на официалната вечеря на двамата държавни глави. Те ми разказаха, че по време на вечерята дошло съобщение от датското посолство до нашия министър-председател, в което се казвало, че аз и голяма група датчани сме били арестувани. Министър-председателят подал писмото на Тодор Живков и му казал, че в тази ситуация не могат да подпишат никакъв договор. Той го прочел и издал заповед веднага да ме освободят от затвора. Представителите на властта дойдоха, освободиха ни, поръчаха ни чудесна вечеря и ме попитаха: „Доволен ли сте от престоя си в България?“. Отговорих: „Да, разбира се“. Върнаха ни обратно при колите ни. Веднага след като датският министър-председател напусна България, милицията ни обгради отново и бяхме депортирани.
Ако тъмните сили бяха уплашени от Божиите пророчески думи по онова време, те са по-уплашени днес. Много по-уплашени.
Автор: Джони Ноер
Джони Ноер на 88 години
Израства в Норебро – гангстерския квратак на Копенхаген. Джони Ноер става студент и по-късно журналист в Kolding Folkeblad. На 21-годишна възраст той интервюира френско-еврейски писател, който му казва, че „е истина, че Исус е жив и че той е Месията на евреите“. Тези думи преобразват Джони и той започна – за ужас на колегите си журналисти – да проповядва Евангелието, където и да отиде.
Свещеник в Париж
Джони е бил свещеник в Апостолическата църква в Лингби и по-късно за малка евангелска църква близо до Монмартър в Париж. Тук той среща своята Жизел и се женят през 1975. Години по-късно Жизел написа своя бестселър „Капки роса“, в която разказва за изпълнения със събития живот и техните деца.
Младите християни през 70-те години
През 70-те години Джони Ноер работи заедно с редица известни личности от онова време: Джос. Фациус (международни ходатай), Рене Хартцнер (Мисия Изток), Йорген Виум Олесен (Форлагет Скандинавия, Предизвикателството), Етап Ове (Свободно движение в училище), Хр. Неерсков (учител по Библията и контрабандист на Библията по време на Студената война) и Рино Ланге (Операция Исус Навиев). В една студена нощ на 70-те години, движението „Млади християни“ облепя порно витрините на цялата страна с християнски плакати на които пише: „любовта е чиста.“ Закупуват и реновират къща в Копенхаген от където развиват мисионерска дейност.
През България за Израел
През 1977 г. семейство Ноер напуска Дания. С четиримачтова мисионерска палатка за 400 души, Джони и семейството пътуват из Европа с конвой от теглени от трактори и камиони. След като е арестуван в България през 1989, той се установява в Израел през 1995 г. И там в амфитеатъра на Йерусалим, изпълнява своя мюзикъл: „Храмът ще бъде построен отново“ (композитор: Сигне Уолсьое). А няколко години по-късно в пустинния амфитеатър край Мъртво море, мюзикъла „Масада“ (композитор: Бо Нилсен).
Заедно със своите синове и дъщери, говорещи иврит, водени от Бенджамин и Лий, той участва в редовни „Пустинни мирни експедиции“ с еврейски и арабски тийнейджъри в „ужасната пустиня Зин“. След двугодишен съдебен процес, се налага да напуснат Израел през 2014 г. Причината е пустинното местоположение на неговия Конвой на поклонници, на Стария кервански път по границата с Йордания. Това бележи и неговото завръщане в България точно 25 години след пророчеството за падането на комунизма там.
Помощ за бежанци
Около 10 години Новер живее в Коринт в Гърция, откъдето ръководи работата „Ecclesia Refugium“. Това е опит да се съберат християнски сирийски и иракски бежанци от милионните палаткови лагери в Йордания под един покрив.
Той е автор на книгите: „Тези млади християни“, „Den lille Hvide“, „Когато жените разчупват хляба“, „Конвой на поклонниците“ и най-скоро: „Folkekirken og vielse af homosexualelle“ и „Prisgivet“. Последната му книга „Съдебен протокол“, разказва за манипулациите и злоупотребите на държавата във връзка със закона за хомосексуалните покръствания в националната църква на Дания.
Дело срещу държавата
Джони стои и зад сдружението „Med Grundlov Skal Land Bygges“. Тази асоциация, заедно с някои членове на национална църква на Дания, осъди държавата за нарушение на конституцията във връзка със закона за хомосексуалните обръщания в национална църква. Случаят бе представен и пред Върховния съд на Дания в Копенхаген.