„Какво ще стане с децата ви, Ко-
гато сте на път, а те трябва да
ходят на училище? Как ще се обра-
зоват? Те няма да могат дори да
четат и да пишат!“
Решихме да следваме Господа.
Превърнахме една от караваните в
училище. Обвиненията не устояха.
Днес почти всичките ни деца имат
университетско образование, като
взеха изпитите си с най-високите
оценки.ПЪТ, ВЕРНОСТ, ЧУДЕСА
Отпътувахме към западния бряг
на Дания и с всички каравани се
качихме на един ферибот, като за-
ехме площ от 200 квадратни метра.
Връхлетя ни морска буря. Жизел
държеше децата да не паднат от
леглата. С нас пътуваше и един
рибар от Исландия. Той излезе
да огледа обстановката и каза, че
опасността е много голяма. По-
сле се помоли на Бога и изведнъж
всичко утихна.
Корабът пристигна на пристани-
щето Харуич, Англия, в един светъл
слънчев ден. Потеглихме, но знаех-
ме предварително, че пътуването ни
ще бъде много кратко, защото нямах-
ме пари. Това, с което разполагахме,
дадохме, за да се качим на кораба.
Аз карах ландкруизер с голяма
каравана, други бяха с камиони, а трети с трактори. Приближихме се
до малкото градче Сафенуорден, но
нафтата ни свърши, колата ни спря
и трябваше да ни изтеглят на буксир.СТРАННИКЪТ
Събрах всички семейства в учи-
лищната каравана и им казах: „Вие
знаете, че това е краят на нашето
пътуване. Нямаме повече пари…“
В този момент през прозореца ви-
дях, че един човек стои и гледа към
нас. Излязох да го посрещна.
„Аз съм собственикът на супер-
маркета зад ъгъла. – сподели той. –
Току що бях посетен от странник,
когото не познавам. Той ми оста-
ви пари и ми каза: ‘Всичко, което
тези хора там искат да купят от
твоя супермаркет, за целия им
престой, е платено!“
Човекът ни изгледа, като че ли му
бяхме много добри клиенти, и ни
каза довиждане. В продължение на
две седмици всеки ден ходехме и се
снабдявахме с храна от супермарке-
та. Единственият проблем беше, че
там нямаше мляко за децата.
На следващата сутрин в нашия ла-
гер влезе странен триколесен авто-
мобил. Беше млекарят. Той извади
каса пълна с шишета мляко, остави
я пред нас и каза: „Бях посетен от
странник, когото не познавам. Той
ми даде пари. Докато сте тук, вся-
ка сутрин ще ви снабдявам с мляко. “Имахме мляко, храна и огромна
палатка. Хората идваха да слушат
Евангелието, но финансовата ни
ситуация оставаше непроменена.
Когато решихме да продължим пъ-
туването, дойде собственикът на
местната бензиностанция. За да го
изпреваря, аз казах: „Знам истори-
ята ти. Бил си посетен от стран-
ник, който ти е дал пари и ти е
казал да дойдеш при нас.“. Чове-
кът потвърди: „Точно така! Елате,
моля ви и напълнете резервоари-
те на всички коли и генератора
догоре. “
Докато зареждахме, гледах пари-
те, които се навъртяха – беше много
скъпа поръчка.
На следващата сутрин ни посети
един джентълмен и много диплома-
тично, с добър оксфордски англий-
ски, ни каза: „Аз съм от кметство-
то. Снощи имахме съвещание. Вие
използвахте зелените площи на
нашето селище и, както виждате,
тревата е унищожена. Взехме ре-
шение да платите за престоя си.
Донесъл съм ви сметка за 100 паун-
да.“. Нямах толкова пари. Докато се
чудех какво да отговоря, господинът
добави: „Само не се притеснявай-
те. Тази сутрин, Когато се събу-
дих, чух глас.“. Човекът беше твърде
изплашен. Запитах го: „Какво Ви каза
този глас?“. Той отговори: „Каза ми:
Не носи сметката на тези хора!“.
„Но, господине – отговорих аз –
Вие не сте много покорен на гла-
са, щом сте дошъл и ми носите
сметката.“ Той отговори: „Не, не,
не! Момент само, господине! Аз не
вярвам в Бога като вас, но като
чух гласа, толкова се изплаших,
че се обадих на методисткия пас-
тор. Той ми отговори: „Това е бил
гласът на Бога. Нашата църква
ще плати сметката!“
Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. Завършва журналистика и през ноември 1958 година бил изпратен да вземе интервю от френско-еврейски писател. Докато разговаряли, събеседникът неочаквано казал:
“Трябва да ти кажа нещо. То не е за вестника, но лично за теб!“. Джони бил удивен,
Когато чул французинът да казва: “Исус е жив и днес!“ Той казал това по начин, сякаш само преди минути е говорил с Исус.
Джони Ноер разказва: „Наблюдавах го внимателно, а той продължи да ми обяснява. Изпитателно погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълни от надежда изпълниха сърцето ми. “Ако е истина, че Исус е възкръснал от мъртвите
и е жив днес, тогава има надежда в този живот!“
През 1975 година Джони се оженва повторно за Жизел. Четирите му по-големи деца: Джон, Шарлот, Филип и Томас загубват своята майка една година преди това. Малкото братле Питър умира през 1968 година на двегодишна възраст. Флоренс, следващото и най-голямото от дванадесетте деца от Жизел, се ражда в Дания. След това, според Божието призвание и водителство, семейството започва своето дълго пътешествие към Ерусалим.
На 15 март 1977 година първите каравани на по-късно наречения “Конвой на поклонниците” (“Pilgrim Convoy”) пресичат датско-германската граница на път към Израел. “Звездната палатка” за евангелизации бива разпъвана от град на град в продължение на повече от 25 години и е използвана за прогласяване на Благата вест в сътрудничество с местните църкви. В Нюрнберг, Германия, Джони получава ясно пророческо видение за Последните времена.
През 1989 г. Джони Ноер идва в България с послание от Бога, което проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, чак до Варна, където на неделното богослужение се събират 8000 души. На 9 април, от покрива на Евангелската църква на булевард Ленин във Варна, заграден от плътен кордон милиционери, пред вярващи от цялата страна, Джони проповядва послание, което разтърсва духовните основи в България: „ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!”
Това били точно думите, които комунистите забранили на Джони Ноер да изрича. След събранието Джони Ноер бил арестуван и вкаран в затвора. Бил освободен след личната намеса на министър-председателя на Дания. Конвоят бил изгонен от комунистическа България, но седем месеца по-късно, точно както Джони Ноер пророкувал, комунизмът в България пада завинаги.
Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989)
№ 133 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. № 254. Екз. № 2 4.4.1989 г. ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (27 март – 2 април 1989 г.) София
2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.
През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. ….
Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.
№ 135 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Рег. № 263. Екз. № 2 11.4.1989 год.
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (3 – 9 април 1989 г.) София
На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.
На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.
В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви. Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.
Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (24 април – 2 май 1989 г.) София
В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.
Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
МИНИСТЪР: (Без подпис)
Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.
На 9 април 1989 във Варна, Джони НОЕР пророкува падането на комунизма
Никога няма да забравя как, преди да застана пред старата града на Εвангелската църква на булевард Ленин във Варна, трябваше да се изправя пред съдия и офицери от милицията. Те ми казаха
– Ние те следваме и слушаме твоите проповеди. Не ти е позволено да проповядваш тук, но ако все пак проповядваш, едно изречение повече не казвай! Никога не казвай тези думи отново! Ако ги кажеш дори само още веднъж, не знаеш какво ще ти се случи.
Те бяха доста умели в заплахите, стараеха се да изпълнят сърцето ти със страх, който да те парализира.
За момент замълчаха. Аз ги погледнах и попитах:
– Кои са думите, които не бива да казвам?
Съдията ме погледна гневно и отговори:
– Никога не казвай: „Пусни людете ми на свобода!“.
– Но това са думи записани в Библията! Аз просто ги цитирам. Намират се в книгата Изход, 5-та глава, 1-ви стих: „След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на фараона: „Така говори Йеова, Израилевия Бог: „Пусни людете Ми, за да пазят празника в пустинята.“
Съдията и милиционерите ме изгледаха недоволно и казаха:
– Ние не сме деца от неделното училище, знаем точно какво имаш предвид. Така че, никога повече не изричай „Пусни людете Ми!“
Защо се бояха комунистите толкова много от тези думи? В очите на съдията и офицерите виждах страх, понеже Божието Слово като двуостър меч пробива и разделя духа, от душата и плътта.
Качих се на равния покрив на църквата. Това беше единственото подходящо място, от което можех да проповядвам на събралите се около осем хиляди души. Не знам как бяха дошли, защото навсякъде по пътищата имаше милиционерски барикади и проверки. Те бяха преминали през градини, стени, прозорци и врати… с копнеж да се намерят в Божието присъствие и да чуят Неговото Слово.
Прииждаха отвсякъде и с песни хвалеха Бога. На събранието ни присъстваха и около 400 милиционера. Някои от тях водеха огромни кучета и караха големи водни оръдия. Започнах да проповядвам. Цялата ми проповед беше на тема „Пусни людете Ми на свобода!“. Адът беше разтърсен…
Когато цялата ни служба и подписването на свитъците за посвещение към Господа завърши ме арестуваха, заедно с останалите от нашата група. Не знаех колко време ще остана затворен, но Бог ни помогна по чудесен начин. Шест месеца преди моето пристигане в България, нашият датски министър-председател подготвял съглашение за икономическа взаимопомощ с Тодор Живков. Министър-председателят пристигнал в България точно, когато ме арестуваха и затвориха. Имах приятели журналисти, които присъствали на официалната вечеря на двамата държавни глави. Те ми разказаха, че по време на вечерята дошло съобщение от датското посолство до нашия министър-председател, в което се казвало, че аз и голяма група датчани сме били арестувани. Министър-председателят подал писмото на Тодор Живков и му казал, че в тази ситуация не могат да подпишат никакъв договор. Той го прочел и издал заповед веднага да ме освободят от затвора. Представителите на властта дойдоха, освободиха ни, поръчаха ни чудесна вечеря и ме попитаха: „Доволен ли сте от престоя си в България?“. Отговорих: „Да, разбира се“. Върнаха ни обратно при колите ни. Веднага след като датският министър-председател напусна България, милицията ни обгради отново и бяхме депортирани.
Ако тъмните сили бяха уплашени от Божиите пророчески думи по онова време, те са по-уплашени днес. Много по-уплашени.
Автор: Джони Ноер
Джони Ноер на 88 години
Израства в Норебро – гангстерския квратак на Копенхаген. Джони Ноер става студент и по-късно журналист в Kolding Folkeblad. На 21-годишна възраст той интервюира френско-еврейски писател, който му казва, че „е истина, че Исус е жив и че той е Месията на евреите“. Тези думи преобразват Джони и той започна – за ужас на колегите си журналисти – да проповядва Евангелието, където и да отиде.
Свещеник в Париж
Джони е бил свещеник в Апостолическата църква в Лингби и по-късно за малка евангелска църква близо до Монмартър в Париж. Тук той среща своята Жизел и се женят през 1975. Години по-късно Жизел написа своя бестселър „Капки роса“, в която разказва за изпълнения със събития живот и техните деца.
Младите християни през 70-те години
През 70-те години Джони Ноер работи заедно с редица известни личности от онова време: Джос. Фациус (международни ходатай), Рене Хартцнер (Мисия Изток), Йорген Виум Олесен (Форлагет Скандинавия, Предизвикателството), Етап Ове (Свободно движение в училище), Хр. Неерсков (учител по Библията и контрабандист на Библията по време на Студената война) и Рино Ланге (Операция Исус Навиев). В една студена нощ на 70-те години, движението „Млади християни“ облепя порно витрините на цялата страна с християнски плакати на които пише: „любовта е чиста.“ Закупуват и реновират къща в Копенхаген от където развиват мисионерска дейност.
През България за Израел
През 1977 г. семейство Ноер напуска Дания. С четиримачтова мисионерска палатка за 400 души, Джони и семейството пътуват из Европа с конвой от теглени от трактори и камиони. След като е арестуван в България през 1989, той се установява в Израел през 1995 г. И там в амфитеатъра на Йерусалим, изпълнява своя мюзикъл: „Храмът ще бъде построен отново“ (композитор: Сигне Уолсьое). А няколко години по-късно в пустинния амфитеатър край Мъртво море, мюзикъла „Масада“ (композитор: Бо Нилсен).
Заедно със своите синове и дъщери, говорещи иврит, водени от Бенджамин и Лий, той участва в редовни „Пустинни мирни експедиции“ с еврейски и арабски тийнейджъри в „ужасната пустиня Зин“. След двугодишен съдебен процес, се налага да напуснат Израел през 2014 г. Причината е пустинното местоположение на неговия Конвой на поклонници, на Стария кервански път по границата с Йордания. Това бележи и неговото завръщане в България точно 25 години след пророчеството за падането на комунизма там.
Помощ за бежанци
Около 10 години Новер живее в Коринт в Гърция, откъдето ръководи работата „Ecclesia Refugium“. Това е опит да се съберат християнски сирийски и иракски бежанци от милионните палаткови лагери в Йордания под един покрив.
Той е автор на книгите: „Тези млади християни“, „Den lille Hvide“, „Когато жените разчупват хляба“, „Конвой на поклонниците“ и най-скоро: „Folkekirken og vielse af homosexualelle“ и „Prisgivet“. Последната му книга „Съдебен протокол“, разказва за манипулациите и злоупотребите на държавата във връзка със закона за хомосексуалните покръствания в националната църква на Дания.
Дело срещу държавата
Джони стои и зад сдружението „Med Grundlov Skal Land Bygges“. Тази асоциация, заедно с някои членове на национална църква на Дания, осъди държавата за нарушение на конституцията във връзка със закона за хомосексуалните обръщания в национална църква. Случаят бе представен и пред Върховния съд на Дания в Копенхаген.