ГОРДОСТТА НА ОЗИЯ
Във Второ Летописи, 26-та глава, се разказва за Озия, който бил
още младеж, когато станал цар. Той имал добра, богобоязлива май-
ка, която го научила на най-важния урок, че има един единствен
правилен път в живота на човека и той е неотклонно да вървиш пра-
во пред Бога, без да имаш нищо общо с дявола и без илюзии.
Следвайки този път, младият цар Озия винаги побеждавал във
войните. Той строял градове и изобретявал нови машини за защита
на крепостите. По негово време селското стопанство процъфтявало,
кравите и овцете били в изобилие. По селата възпявали Озия, за-
щото бил добър цар. Името му се прочуло надалече, защото Бог по
чудесен начин му помагал.
Готова ли е днешната Църква
да поеме отговорността
да предупреди хората в
света за идещия Божи гняв?
Трябва да предупредим
хората в позиция на власт,
че като вършат действия
срещу Христовата църква,
те се излагат на възможно
най-голямата опасност.
За съжаление, Когато Озия станал силен, сърцето му се надигнало
и го подвело да извърши престъпление против Господа, своя Бог,
като влязъл в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар.
Първосвещеник Азария влязъл след него заедно с осемдесет Господ-
ни свещеници, все храбри мъже. Те се възпротивили на цар Озия:
„Не на теб, Озия, принадлежи да кадиш на ГОСПОДА, а на свеще-
ниците, синовете на Аарон, които са осветени, за да кадят. Из-
лез от светилището, защото си извършил престъпление, и това
няма да ти бъде за почит от ГОСПОДА, Бога.“ (2 Летописи 26:18)
Държейки в ръката си кадилницата, Озия се разярил и внезапно се
случило нещо, което го накарало да замълчи. Свещениците първи за-
белязали появяването на едно малко бяло петънце на веждата на царя.
След това по цялото му чело избухнала проказа. Озия разбрал, че Бог
го е поразил. Не знаел какво да направи, затова свещениците го граб-
нали и бързо го извели от храма. Самият Озия искал бързо да излезе.
Цар Озия останал прокажен до деня на смъртта си. Живеел в отдел-
на къща, отлъчен от Господния дом. Неговото престъпление имало
последствия. Озия бил погребан в царските гробища, но не в цен-
тралните алеи, а на стената, защото хората казвали: „Прокажен беше!“
Гордостта на цар Озия била тази, която го довела до падение. Той
се оказал неверен на Бога, защото направил нещо, което никога не
е трябвало да прави. Като цар той трябвало да се занимава само с
делата на държавата. Той не бил свещеник, не бил служител в храма.
Двете длъжности никога не бива да се смесват. Затова предупрежда-
ваме Църквата: „Не се влюбвайте в делата на държавата, не се за-
месвайте в политиката, защото принадлежите на друго царство!“
А на правителството казваме: „Не се намесвайте в делата на Божи-
ето царство!“ Гордостта е много опасно нещо, особено Когато влезе
във властта. Когато един фараон започне да се възгордява, той тряб-
ва да бъде предупреден за наближаващото му падение.
Много поучителна е и историята на цар Навуходоносор, който
ходел по обширната, луксозна тераса на своя палат, гледал великия
Вавилон и се прехласвал: „…Не аз ли съградих този велик Вавилон?“
(Даниил 4:30). В този момент ангел от Господа го поразил и той ста-
нал като животно. В продължение на седем години косата и ноктите
му растели без никой да се грижи за тях. Това продължило до деня,
в който гордостта напуснала сърцето на царя. Той се покаял и отдал
слава на Бога: „Грешен съм, Боже, прости ми за гордостта, която
имам в своето сърце!“
Мъдро нещо е управляващият да бъде смирен и да разбере, че има
поданици в своята държава, които служат на Господа. Те се молят за
него, уважават го и му отдават почит, понеже има смирено сърце и
не се въздига над тях като орел, опитвайки се да ги унищожи.
Цар Озия се разгневил на свещениците. В днешния свят също ще
се гневят яростно на свещениците на живия Бог, които говорят ис-
тината. Ще се повдигнат срещу всеки, който се покланя на живия
Бог и Го обича. Ще направят и последната фатална за тях стъпка – да
влязат в Светая Светих.
„Никой да не ви подмами по никакъв начин; защото това няма
да дойде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви чо-
векът на греха, синът на погибелта, който се противи и се пре-
въздига над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава
поклонение, така че той като Бог да седне в Божия храм, като
представя себе си за Бог.“ (Второ Солунци, 2 глава)
Готова ли е днешната Църква
да поеме отговорността
да предупреди хората в
света за идещия Божи гняв?
Трябва да предупредим
хората в позиция на власт,
че като вършат действия
срещу Христовата църква,
те се излагат на възможно
най-голямата опасност.
Един ден беззаконникът Антихрист ще дойде и ако някой има пра-
во да говори за тази личност, това е Църквата Христова. Това не са
старозаветни истории, а учението на апостолите. Тези събития ще
се случат. Ние трябва да се противопоставим на неправдата.
БОГ НЯМА ДА ГИ ПОЩАДИ И СЕГА
„Защото, ако Бог не пощади и ангели, Когато съгрешиха, а ги
хвърли в мрачните ровове на ада и предаде да бъдат пазени за съд;
и ако не пощади стария свят, но запази с още седем души Ной, про-
поведника на правдата, като докара потоп върху света на без-
божните; така също, ако Той осъди на разорение градовете Содом
и Гомор, като ги обърна на пепел и ги постави за пример на онези,
които след това щяха да вършат нечестие. “ (2 Петър 2:4-6)
Бог не пощади древния свят от времето на Ной. Унищожението
дойде чрез потоп, защото не се покаяха, въпреки че имаха проповед-
ник на правдата между тях. Трябва да се вслушаме в думите на това
предупреждение и да престанем да водим двойнствен живот, ходей-
ки на църква и съгрешавайки тайно в личния си живот, вярвайки
при това, че нищо лошо няма да ни се случи.
Бог не пощади ангелите, които съгрешиха още преди сътворение-
то на тази земя! Той ги наказа. Бог не пощади Содом и Гомор. Пъл-
ното унищожение на тези два града с огън и сяра е предупредителен
пример за всички следващи поколения. Как тогава правителството,
на която и да е страна и всеки един човек, живеещ в грях и не по-
кайващ се, може да си мисли, че Бог ще го пощади, ако извършва
греховете на Содом и Гомор?!
Църквата Христова не трябва да остава безмълвна в този съдбо-
носен час. Тя трябва да застане твърдо за правдата и в Името на Исус
Христос да говори на фараоните, да предупреди царете, принцовете
и правителствата да се пазят от гордост. Бог днес търси в България
безстрашни мъже и жени.
Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. Завършва журналистика и през ноември 1958 година бил изпратен да вземе интервю от френско-еврейски писател. Докато разговаряли, събеседникът неочаквано казал:
“Трябва да ти кажа нещо. То не е за вестника, но лично за теб!“. Джони бил удивен,
Когато чул французинът да казва: “Исус е жив и днес!“ Той казал това по начин, сякаш само преди минути е говорил с Исус.
Джони Ноер разказва: „Наблюдавах го внимателно, а той продължи да ми обяснява. Изпитателно погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълни от надежда изпълниха сърцето ми. “Ако е истина, че Исус е възкръснал от мъртвите
и е жив днес, тогава има надежда в този живот!“
През 1975 година Джони се оженва повторно за Жизел. Четирите му по-големи деца: Джон, Шарлот, Филип и Томас загубват своята майка една година преди това. Малкото братле Питър умира през 1968 година на двегодишна възраст. Флоренс, следващото и най-голямото от дванадесетте деца от Жизел, се ражда в Дания. След това, според Божието призвание и водителство, семейството започва своето дълго пътешествие към Ерусалим.
На 15 март 1977 година първите каравани на по-късно наречения “Конвой на поклонниците” (“Pilgrim Convoy”) пресичат датско-германската граница на път към Израел. “Звездната палатка” за евангелизации бива разпъвана от град на град в продължение на повече от 25 години и е използвана за прогласяване на Благата вест в сътрудничество с местните църкви. В Нюрнберг, Германия, Джони получава ясно пророческо видение за Последните времена.
През 1989 г. Джони Ноер идва в България с послание от Бога, което проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, чак до Варна, където на неделното богослужение се събират 8000 души. На 9 април, от покрива на Евангелската църква на булевард Ленин във Варна, заграден от плътен кордон милиционери, пред вярващи от цялата страна, Джони проповядва послание, което разтърсва духовните основи в България: „ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!”
Това били точно думите, които комунистите забранили на Джони Ноер да изрича. След събранието Джони Ноер бил арестуван и вкаран в затвора. Бил освободен след личната намеса на министър-председателя на Дания. Конвоят бил изгонен от комунистическа България, но седем месеца по-късно, точно както Джони Ноер пророкувал, комунизмът в България пада завинаги.
Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989)
№ 133 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. № 254. Екз. № 2 4.4.1989 г. ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (27 март – 2 април 1989 г.) София
2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.
През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. ….
Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.
№ 135 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Рег. № 263. Екз. № 2 11.4.1989 год.
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (3 – 9 април 1989 г.) София
На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.
На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.
В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви. Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.
Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (24 април – 2 май 1989 г.) София
В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.
Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
МИНИСТЪР: (Без подпис)
Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.
На 9 април 1989 във Варна, Джони НОЕР пророкува падането на комунизма
Никога няма да забравя как, преди да застана пред старата града на Εвангелската църква на булевард Ленин във Варна, трябваше да се изправя пред съдия и офицери от милицията. Те ми казаха
– Ние те следваме и слушаме твоите проповеди. Не ти е позволено да проповядваш тук, но ако все пак проповядваш, едно изречение повече не казвай! Никога не казвай тези думи отново! Ако ги кажеш дори само още веднъж, не знаеш какво ще ти се случи.
Те бяха доста умели в заплахите, стараеха се да изпълнят сърцето ти със страх, който да те парализира.
За момент замълчаха. Аз ги погледнах и попитах:
– Кои са думите, които не бива да казвам?
Съдията ме погледна гневно и отговори:
– Никога не казвай: „Пусни людете ми на свобода!“.
– Но това са думи записани в Библията! Аз просто ги цитирам. Намират се в книгата Изход, 5-та глава, 1-ви стих: „След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на фараона: „Така говори Йеова, Израилевия Бог: „Пусни людете Ми, за да пазят празника в пустинята.“
Съдията и милиционерите ме изгледаха недоволно и казаха:
– Ние не сме деца от неделното училище, знаем точно какво имаш предвид. Така че, никога повече не изричай „Пусни людете Ми!“
Защо се бояха комунистите толкова много от тези думи? В очите на съдията и офицерите виждах страх, понеже Божието Слово като двуостър меч пробива и разделя духа, от душата и плътта.
Качих се на равния покрив на църквата. Това беше единственото подходящо място, от което можех да проповядвам на събралите се около осем хиляди души. Не знам как бяха дошли, защото навсякъде по пътищата имаше милиционерски барикади и проверки. Те бяха преминали през градини, стени, прозорци и врати… с копнеж да се намерят в Божието присъствие и да чуят Неговото Слово.
Прииждаха отвсякъде и с песни хвалеха Бога. На събранието ни присъстваха и около 400 милиционера. Някои от тях водеха огромни кучета и караха големи водни оръдия. Започнах да проповядвам. Цялата ми проповед беше на тема „Пусни людете Ми на свобода!“. Адът беше разтърсен…
Когато цялата ни служба и подписването на свитъците за посвещение към Господа завърши ме арестуваха, заедно с останалите от нашата група. Не знаех колко време ще остана затворен, но Бог ни помогна по чудесен начин. Шест месеца преди моето пристигане в България, нашият датски министър-председател подготвял съглашение за икономическа взаимопомощ с Тодор Живков. Министър-председателят пристигнал в България точно, когато ме арестуваха и затвориха. Имах приятели журналисти, които присъствали на официалната вечеря на двамата държавни глави. Те ми разказаха, че по време на вечерята дошло съобщение от датското посолство до нашия министър-председател, в което се казвало, че аз и голяма група датчани сме били арестувани. Министър-председателят подал писмото на Тодор Живков и му казал, че в тази ситуация не могат да подпишат никакъв договор. Той го прочел и издал заповед веднага да ме освободят от затвора. Представителите на властта дойдоха, освободиха ни, поръчаха ни чудесна вечеря и ме попитаха: „Доволен ли сте от престоя си в България?“. Отговорих: „Да, разбира се“. Върнаха ни обратно при колите ни. Веднага след като датският министър-председател напусна България, милицията ни обгради отново и бяхме депортирани.
Ако тъмните сили бяха уплашени от Божиите пророчески думи по онова време, те са по-уплашени днес. Много по-уплашени.
Автор: Джони Ноер
Джони Ноер на 88 години
Израства в Норебро – гангстерския квратак на Копенхаген. Джони Ноер става студент и по-късно журналист в Kolding Folkeblad. На 21-годишна възраст той интервюира френско-еврейски писател, който му казва, че „е истина, че Исус е жив и че той е Месията на евреите“. Тези думи преобразват Джони и той започна – за ужас на колегите си журналисти – да проповядва Евангелието, където и да отиде.
Свещеник в Париж
Джони е бил свещеник в Апостолическата църква в Лингби и по-късно за малка евангелска църква близо до Монмартър в Париж. Тук той среща своята Жизел и се женят през 1975. Години по-късно Жизел написа своя бестселър „Капки роса“, в която разказва за изпълнения със събития живот и техните деца.
Младите християни през 70-те години
През 70-те години Джони Ноер работи заедно с редица известни личности от онова време: Джос. Фациус (международни ходатай), Рене Хартцнер (Мисия Изток), Йорген Виум Олесен (Форлагет Скандинавия, Предизвикателството), Етап Ове (Свободно движение в училище), Хр. Неерсков (учител по Библията и контрабандист на Библията по време на Студената война) и Рино Ланге (Операция Исус Навиев). В една студена нощ на 70-те години, движението „Млади християни“ облепя порно витрините на цялата страна с християнски плакати на които пише: „любовта е чиста.“ Закупуват и реновират къща в Копенхаген от където развиват мисионерска дейност.
През България за Израел
През 1977 г. семейство Ноер напуска Дания. С четиримачтова мисионерска палатка за 400 души, Джони и семейството пътуват из Европа с конвой от теглени от трактори и камиони. След като е арестуван в България през 1989, той се установява в Израел през 1995 г. И там в амфитеатъра на Йерусалим, изпълнява своя мюзикъл: „Храмът ще бъде построен отново“ (композитор: Сигне Уолсьое). А няколко години по-късно в пустинния амфитеатър край Мъртво море, мюзикъла „Масада“ (композитор: Бо Нилсен).
Заедно със своите синове и дъщери, говорещи иврит, водени от Бенджамин и Лий, той участва в редовни „Пустинни мирни експедиции“ с еврейски и арабски тийнейджъри в „ужасната пустиня Зин“. След двугодишен съдебен процес, се налага да напуснат Израел през 2014 г. Причината е пустинното местоположение на неговия Конвой на поклонници, на Стария кервански път по границата с Йордания. Това бележи и неговото завръщане в България точно 25 години след пророчеството за падането на комунизма там.
Помощ за бежанци
Около 10 години Новер живее в Коринт в Гърция, откъдето ръководи работата „Ecclesia Refugium“. Това е опит да се съберат християнски сирийски и иракски бежанци от милионните палаткови лагери в Йордания под един покрив.
Той е автор на книгите: „Тези млади християни“, „Den lille Hvide“, „Когато жените разчупват хляба“, „Конвой на поклонниците“ и най-скоро: „Folkekirken og vielse af homosexualelle“ и „Prisgivet“. Последната му книга „Съдебен протокол“, разказва за манипулациите и злоупотребите на държавата във връзка със закона за хомосексуалните покръствания в националната църква на Дания.
Дело срещу държавата
Джони стои и зад сдружението „Med Grundlov Skal Land Bygges“. Тази асоциация, заедно с някои членове на национална църква на Дания, осъди държавата за нарушение на конституцията във връзка със закона за хомосексуалните обръщания в национална църква. Случаят бе представен и пред Върховния съд на Дания в Копенхаген.