170 години от рождението на Стефан Панаретов – общественик, дипломат, възрожденски просветител, дарител.
Стефан Панаретов е роден на 4 окт. 1853 г. в Сливен. На 7-годишна възраст отива при баща си архимандрит Панарет в Цариград, там учи до 1867 г. в училището при българската църква във Фенер. През 1867 г. постъпва като ученик в Роберт колеж. Веднага след завършването си е назначен за учител, след което става главен учител по български език до 1914 г., когато е назначен като първия български пълномощен министър в Америка. По време на престоя му в Цариград се запознава с бъдещата си съпруга Лидия. Двамата имат един син – Кирил – интелигентна и родолюбива личност, завършил в Париж. В началото на Първата световна война, когато България се намесва в нея се завръща в родината, за да участва в бойните действия. За съжаление в сражение на Дрянова глава пада убит, пронизан от вражески куршум.
Благополучието на българския народ е цел на Стефан Панаретов. Той съдейства за запознаване на европейската общност и политическите кръгове със зверствата в България през 1876 г. и публикува аргументирани статии в „Таймс“ под псевдоним. Неговата просветна натура не му дава покои и така до края на живота си изнася сказки пред научни и обществени организации, на които запознава американското общество с България и българския национален въпрос. Благотворителността му продължава и след смъртта му, която настъпва на 19 окт. 1931 г. във Вашингтон, САЩ, като оставя цялото си състояние за просветна и културна дейност.
Неговото дело не e забравено – в Заповед №2820 от 9 авг. 1934 на министъра на вътрешните работи и народното здраве съгласно указ №7 от 23 май 1934 г. се определят нови наименования на населени места в Царството, обнародвана в ДВ брой 109 от 14 авг. 1934 г. Според която заповед село Карсънлии се преименува на Панаретовци, в чест на Стефан Панаретов.
