Смит Уигълзуърт обичаше хората и проявяваше голяма загриженост към тези, които са в нужда. …Един път Уигълзуърт се качил на влака от Бредфорд, за Лондон. Избрал си място в края. След малко още пет човека се настанили в същото купе. Според обичая си, той извадил своя Нов Завет и започнал да чете, и да се моли тихо. Не проговорил нито дума на своите спътници.
Когато оставали около 30 мили до Лондон, отишъл в коридора и като се върнал отново в купето, човекът, който седял до него му казал: „Не знам какво беше това, но докато седях до вас, ме обзе ужасен страх. Уплаших се от това, че ще умра. Какво е това?”. Тогава всички други споделили същото.
Уигълзуърт им разяснил осъждението върху човечеството и им посочил Пътя за спасение. Те всички коленичили на пода в купето и приели Исус.
Смит Уигълзуърт сграбчваше възможности като тези, виждайки потенциално спасен всеки човек, когото срещаше. Той знаеше кога да говори на някого, и кога мълчаливо да чака първо Святият Дух да извърши Своята работа.
Той носеше „изобличението за грях“ със себе си, Но едновременно с това и съчувствие към хората, което човек буквално можеше да почувства.
За да бъдеш успешен ловец на души, какъвто Смит Уигълзуърт определено е бил, е много важно да притежаваш и двете гореспоменати качества /той познаваше ума на Духа и Състрадаваше на хората/.
Веднъж когато гостувах в дома на Уигълзуърт, дъщеря му Алис ми разказа за едно негово преживяване. Веднъж, когато отворил пощата си, из между много писма той намерил едно много кратко писмо, което гласяло: „Моля Ви елате. Имаме голям проблем.” – и това било всичко.
Със сълзи, стичащи се по неговото лице, той подал писмото на Алис, но то не й говорило нищо. „Не разбирам татко – казала тя – ти получаваш стотици писма, в които те молят за помощ. С какво е по-различно това писмо от другите?”
Без да й обяснява, той отвърнал: „Трябва да отида.”, Облякъл палтото и излязъл. На адреса се озовал пред голяма къща. Натиснал звънеца. Отворил му изискан мъж. На лицето му била изписана дълбока скръб. Уигълзуърт се представил по обичайния си маниер: „Аз съм Уигълзуърт. Получих писмото Ви.” Мъжът протегнал ръка и го поканил да влезе.
По-късно Уигълзуърт разказал: „Той ме хвана под ръка, поведе ме през красивия си хол, после изкачихме няколко стъпала, без да промълви нито дума, и се озовахме пред една врата. Мъжът отвори вратата, направи ми знак да вляза и след това затвори вратата след мен. Мъжът остана отвън.”
В стаята, Уигълзуърт видял нещо, което никога нямало да забрави. Трима яки мъже се опитвали да удържат красиво седемнадесет годишно момиче, което било голо и изглеждало свирепо. То буйствало, обладано от демони и мъжете едвам можели да го задържат.
Бащата на момичето бил заможен човек. Не искал дъщеря му да стои заключена в клетка, в някоя психиатрия, за това наел мъжете да я пазят, за да не се нарани.
Момичето изведнъж забелязало присъствието на Уигълзуърт в стаята и престанало да буйства. Поглеждайки го свирепо, то казало: „Знам кой си. Ти си Уигълзуърт, служителят на Всевишния Бог.” –
О, Колко похвално за демоните, че разпознаха Божия човек!
Уигълзуърт казал: „Млъкни, в името на Господа Исус Христос.”
Момичето отстъпило в най-отдалечения ъгъл на стаята, а Уигълзуърт го последвал. Момичето, взирайки се в Уигълзуърт с ужасен поглед, изръмжало: „Тя е наша!”
Уигълзуърт казал: „Не съм дошъл тук да споря с вас, нечисти духове. Излезте от нея и не я тормозете никога повече!” – С отвратителен писък демоните излезли от момичето. В същия момент то се видяло, че е голо и с вик побягнало от стаята. Мъжете се затичали след нея, но Уигълзуърт им обяснил какво се е случило. Десет минути по-късно той чул как вратата на съседната стая се отваря и затваря и след това доловил звука на леки стъпки, които слизат по стълбите.
Тогава Уигълзуърт също слязъл по стълбите и седнал на чаша чай със щастливите родители и с едно от най-симпатичните момичета, които човек може да си представи – момичето, което само до преди петнадесет минути било обладано от демони и буйствало грозно.
След като се прибрал у дома, Смит казал на дъщеря си: „Алис, да знаеш Колко е чудесен Исус!”
Често хора са ме питали, каква според мене е тайната на неговата сила. Според мен те са няколко.
Но една от тайните на Уигълзуърт беше неговата любов и съчувствие към хората в нужда /а другата важна, че познаваше ума на Духа/.
Какво се казва в Библията за Исус? – „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36);
„И идва при Него един прокажен и му се моли, коленичил пред Него казвайки: „Ако искаш можеш да ме очистиш”. А Той се смили, простря ръка и се допря до него и му каза: „Искам, бъди очистен” (Марк 1:40-41).
Уигълзуърт беше човек на състрадание към хората.
…
от книгата „ТАЙНАТА НА НЕГОВАТА СИЛА“
Алберт Хиберт