На днешния ден преди 80 години е извършен най-кървавият терористичен акт в българската история – атентатът в митрополитската катедрала “Света Неделя” в София. На 16 април 1925 в 15 часа старата софийска катедрала „Свети Крал“ („Света Неделя“ – бел. ред.) е препълнена от народ. Пред нея подразделения на всички родове войски оказват последни военни почести на убития два дни по-рано о.з. генерал Коста Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия Демократически сговор. Траурното шествие, съпроводено от повечето министри, депутати, кмета на София, висши офицери, съратници на покойника в три войни за национално обединение, влиза в храма. В 15:20 Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона и произнася първите думи от Божието слово: „Миром Господу да се помолим…“ В този миг светът се сгромолясва над молещите се. Мощна ударна вълна поваля мъже, жени и деца, кубето на катедралата хвръква пред очите на стоящите отвън. Тази частица от ада е последното нещо, което над 160 българи усещат в секундата преди да преминат в небитието. За други около 500 ранени мъките едва започват. Само за един миг България загубва повече генерали и полковници отколкото в четири войни – 14 генерали и 18 полковници. С решение на нелегалния ЦК на БКП се стига до един от най-кървавите атентати в началото на XX век. Целта е с един удар да се ликвидират царя, правителството и политическия елит на България. По повод случилото се Стоян Михайловски констатира: “Катастрофата в “Света Неделя” показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество. Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон-не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто.”