СЪРП И ЧУК АРХИВ: СЛУГИ НА МНОГО БОГОВЕ

26.02.2013

2knijka-630x462

http://www.viceland.com/blogs/bg/archives/5323/2

Неотдавна обикаляйки антикварите за винтидж мебели, една кутия с изрезки от стари вестници ни грабна окото. Още там на място се зачетохме в архивите обхващащи почти целия период на соца и събирани по странна логика от (оказа се) незнаен ентусиаст. Питахме шефа антиквар знае ли кой е този хартиен блогър събирал цялата тази информация, но отговорът беше отрицателен. Съдейки по годината на първия плик от кутията (1948), неизвестния колекционер на новини може би вече не е между живите. След като антикваря свали непосилната първоначална цена, грабнахме архива и се зачудихме как точно да му дадем гласност, защото някои от нещата вътре се оказаха доста интересни. Докато ние с връстниците ни сме ритали топка на двора и играли на стражари и апаши из квартала, някой незнаен чичко (или дядко) е събирал всевъзможна информация за уволнените членове на комунистическата партия, постиженията на златната ни художествена гимнастика, процесите за шпионаж, изкачването на Еверест и други алпинистки постижения, брутални убийства и още много неща, които оказва се постоянно са се случвали около нас, но малко хора са знаели. Сигурно помните, но и да не помните – нямаше ни джиесеми ни интернет и информацията не беше на един клик разстояние.

В тази поредица ще ви представяме по-интересното от архива, който условно нарекохме “Сърп и чук” по името на завода за обувки, чийто етикет леко пожълтял и скъсан стоеше лепнат на архивната кутия.

В първия плик с надпис “Съдебен процес срещу евангелистките пастори в България, 1948″ открихме 10 страници откъснати от неизвестно издание А5 формат. Усещането да четеш това е като от гледането на стар шпионски филм. Главните герои са разказващ майор от Държавна сигурност и шпионската мрежа на евангелистките пастори по време и след Втората световна война. С незначителни съкращения, ето за какво иде реч:

Леко тласнах решетестата врата, осведомих се за етажа, до който желае да стигне спътникът ми, и натиснах бутона. Асансьорът пое неизменния си вертикален път. В първия момент ме овладя неловкостта на мълчаловото чуждо присъствие в тясното пространство, После погледнах човека, който стоеше до мене, и разбрах, че някога сме се срещали. Но къде, при какви обстоятелства? Срещите ми с хората са били толкова различни, колкото различни са и самите хора. Срещи на обич и омраза, на радост и тревога… И ето, този човек внезапно израстваше от тревожните ми спомени. Но не ме изгори позната омраза. Попитах се: полученото възмездие ли е променило отношението ми към него? Отговорът беше по-прост – покрай този човек някога бях вложил много от себе си в борбата за всичко, в което вярвах, включително и в борбата за самия него. Затова в момента го приемах като обикновен гражданин, който ползува асансьор до третия етаж.

Той не ме позна и това едва ли се дължеше на лоша памет. В разузнаването често се случва да познаваш в детайли всяка черта, всяка стъпка, дори всеки помисъл на противника, а той изобщо да не те е виждал. Възрастният вече човек слезе преди мен в същото мълчание, а аз продължих, за да се върна с повече от двадесет години назад.

Лятото на 1948 година. В процеса на напрегнатата текуща работа получихме някои данни, че в страната е създадена агентурна мрежа на шпионска дейност против неукрапналата още власт на народа под прикритието на църквата. Използуваха се религиозните отношения на евангелските пастори с хора от цялата страна, което по правило им даваше неограничени възможности за проникване до интересуващите ги обекти и събития. Дейността на мрежата се ръководеше от американското и английското разузнаване.

Започнахме да наблюдаваме, доколкото беше възможно, ръководния елит на евангелските пастори. Най-напред успяхме да установим, че една част от тях извършва трансфер на чуждестранна валута, получавана чрез филмовата къща “Метро Голдуин Маер” в София. Дяволът с цвета на златото се беше вселил в душите на светите пастори. Небесните паститри не бяха чужди на земните наслаждения.

Постепенно започнаха да се потвърждават фактите за дейността на пасторите от шпионски характер. Те не бяха никак успокоителни, дори превишаваха очакванията ни. Проведохме първите арести. Притиснати от фактите, англо-американските агенти заговориха за престъпната си дейност и се признаха за виновни.

Какво се оказа?
Още в края на 1944 година в София бил създаден разузнавателен център на четирите евангелски деноминации: конгрешани, методисти, баптисти и петдесетници, под прикритието Върховен съвет на обединените евангелски църкви (ОЕЦ). По йерархичен път сведенията стигали до духовните глави на четирите църкви.

Още със създаването на шпионския център се оформило и първото му “особено важно” решение – да се поиска намесата на САЩ и Англия във вътрешния живот на страната за възвръщане на буржоазно-капиталистическия режим. И в един декемврийски ден на 1944 година пасторите Панко Николов и Нино Миланов благочестиво се прекръстили за успеха на мисията и се отправили към американската легация, за да изложат решението на ОЕЦ за окупация на България. Там се свързали със секретаря на легацията Кирил Бляк, същия този Бляк, с когото 19 години по-късно органите на ДС отново ще се срещнат във връзка с шпионската дейност на Асен Георгиев, за да потвърдят наследствените аспирации на семейство Бляк към България, изявени още от бащата, професор Бляк.

Панко Николов и Нино Миланов направили подробно изложение пред Кирил Бляк за положението в страната, без да пестят клеветите срещу комунистите, които я управляват. Младият Бляк изслушал внимателно двамата пастори и ги насочил да работят за създаване на недоволство сред народа. Уверил ги, че след като се сформира силна опозиция, която да създаде смутове и бунтове, англо-американците ще имат основание да нахлуят в България.

На следващото заседание на ОЕЦ пасторите докладвали за разговора си с Кирил Бляк. Взело се решение ръководството на всяка от деноминациите да приведе в действие указанията като се създадат колкото е възможно по-скоро условия за нахлуването на американски войски в България. От този момент започва активната пропаганда и шпионска дейност на ОЕЦ против младата власт на Отечествения фронт.

Представителят на конгрешанската църква Стоил Георгиев се е завърнал от Англия, където завършва богословие, като оформен поклонник на Запада. Ето и следственото му откровение:

„За един евангелски проповедник е лесно да стане американски или английски шпионин. Бидейки техен възпитаник, той се поддава лесно на влиянието им. В миналото американските мисионери подготвиха евангелистките пастори предимно измежду бедните български младежи, които, лишени от материална възможност да получат висше образование от бедните родители, с удоволствие се отзоваваха на предложението на мисионерите да ги изпратят в странство като стипендианти на техните църкви. За тези младежи светът се откриваше чрез услугата на американските мисионери и те оставаха техни слепи привърженици. За мене беше леко да се поддам на предложението на Бляк.“

Наскоро след договорката между двамата делови мъже професор Бляк вече разполага със задоволителни сведения за преминалата в нелегалност Българска работническа партия, за български стопански и военни обекти, за движението на немските войски. Георгиев му служи десет години покорно и вярно, до отзоваването му в Цариград. От амвоните, чрез проповедите и сказките си той води идейна борба срещу болшевизма, като в същото време пропагандира каузата на САЩ.

Войната временно прекъсва връзките му с гоаподарите. Но веднага след народната победа на 9. IX. 1944 г. той е изправен пред широко поле за действие. Не закъсняват да го потърсят. Този път английското разузнаване се ориентира по-бързо от американското в лицето на Бърт Андрюс. Той посещава Георгиев в дома му. Покрай чая в английски стил разговорът с човек от обикната страна е особено желан. През декември американското разузнаване коригира пропуска си относно използуването на Георгиев. Дипломатът Кирил Бляк го посещава в църквата на ул. Васил Коларов и изповядва недоволството си от новия режим, който струвал на България 30 000 убити.

dolaren-shpionaj-630x914

ДОЛАРЕН ШПИОНАЖ: Протестантски попове ли са това, или сарафи … Кар. от Ал. Жендов, отпечатана във в. „Работническо дело” на 20.II.1949 г.

След разговора си с Кирил Бляк, Георгиев просто преписва приготвеното за Андрюс сведение и с малки, поправки го предава на американеца. Още повече че указанията на двамата почти се покриват. Любопитно е как на фона на цялото си падение пастор Георгиев се домогва до една относителна почтеност. За връзката си с Андрюс той не казва на Бляк, докато за връзката с Бляк уведомява англичанина. Но той е великодушен – нека пасторът да работи и за американците. Продажността, разбира се, не става от това по-почтена. Има нещо закономерно в нейните превъплъщения и при другите трима представители на евангелистките деноминации – Николов, Миланов и Белчев. Това е готовността за смяна на господарите, за служене на всеки, който пожелае, само не на този, за когото е предназначена „душе-спасителната” им мисия – народа.

Върховният надзирател на методистката църква в България Панко Николов е възпитан като пастор в Германия, където завършва богословие. След завръщането си през 1938 година той става активен проповедник на немския националсоциализъм и е избран за председател на българо-немското дружество в Плевен. Но през 1939 година го извиква в Дания д-р Джон Нилсън – епископ на Женевската епархия на методистката църква. В Копенхаген се срещат пастор Панко Николов, епископ Нилсън, д-р Ралф Дифендорфер – главен секретар на Централното управление (Борда) на методистката църква в Америка, и директорката на американския девически колеж в Ловеч г-ца Мелони ТърнърНа срещата д-р Дифендорфер прави анализ на международното положение и налага извода, че методистката църква в Европа е подкрепяла досега националсоциалистите, тъй като са били непримирими врагове на болшевизма. Но при новата обстановка, когато между нацистка Германия и СССР е подписан договор за приятелство и ненападение, църквата вече не бива да подкрепя Хитлер. Тя трябва да работи за американците.

През януари 1940 година пастор Николов доставя на Търнър подробен доклад за политическото положение в страната, за немското влияние и обхващането на българското стопанство от немската икономика. Веднага след 9.IX1944 година той посещава г-ца Търнър в Ловеч за да възстанови прекъснатата през войната връзка. След пристигането на американската дипломатическа мисия в София през декември 1944 година, отново чрез г-ца Търнър, той е придаден на връзка при американския разузнавач Кирил Бляк. Николов ще оставя сведенията в пощенска кутия във входа на една кооперация на ул. Раковски, откъдето Бляк периодически ще ги взема посредством г-ца Търнър, когато е в София. За непродължителен срок при Кирил Бляк се концентрира голямо количество информация за БРП (к), за правителството, за разходите по Отечествената война, за решенията на Народния съд, за армията, милицията и редица други.

proces

Западната журналистика още в дните преди процеса на пастoрите широко отрази събитието в реакционния печат, като направи несполучлив опит да го представи за поход срещу църквите и религията в една социалистическа страна. На процеса присъствуваха представители на американската и английската легация в София, на агенциите „Юнаитед прес”, „Ройтер”, „Телепрес”, „Интернешънъл Нюз Сървиз , в. „Ню Йорк Таймс” и др. На снимката: група чуждестранни журналисти и пастор Чеймбърс (в средата на първия ред) по време на процеса.

При привличането на Нино Миланов и Гето Белчев за шпионска дейност се откроява ново духовно лице – Карл Филбранд – мисийски надзирател и инспектор, представител на Бодра на немски говорещите баптисти в Северна Америка, със седалище ВиенаПрез 1938 година той идва в София, за да председателствува събора на баптистите в България. Междувременно вече е успял да вербува техния водач Нино Миланов. За да поздрави събора, като негов гост е дошъл и председателят на българските петдесетни църкви Гето Белчев. Тук той се запознава с Филбранд, с когото се срещат на другия ден в хотел „Славянска беседа”.

– Очаквате ли да обединим вашите петдесетни църкви с методистките? – осведомява се между другото Филбранд.
– Ние нямаме друг избор, за да бъдем официално признати с ваша и божия помощ от властта – разумно отвръща Белчев. Дошъл съм в София със специална мисия – съвсем конкретен е Филбранд.

-Заедно с вас трябва да създадем разузнавателна служба в полза на Германия. Това ще бъде едно добро дело. Вие знаете колко критично е положението сега в света. Светът е изправен пред война – трябва да се пресече болшевизмът като най-опасна за нас ерес. Германският народ е призван да ни избави от комунистите. От вас ще искам някои сведения за вашата страна, от които се нуждае Германия. Пастор Миланов ще ви даде подробни указания. Сведенията ще предавате на него.

– Страхувам се, че не е редно, ваше преосвещенство…
– Само така вие ще служите предано на църквата – слага край на диалога Филбранд. – В този момент тя иска много от вас. Ще направя всичко, за да бъдат признати петдесетните църкви от правителството.

Белчев се вижда принуден да изпълни указанията на Филбранд. В старанието си той привлича за шпионска дейност в полза на Германия и останалите пастори от петдесетните църкви. Нино Миланов бърза да осъществи разпорежданията на наставника, като организира във Варна курсове по немски език при младежките дружества. Пропагандна дейност в полза на Германия върши и Белчев.

Само няколко месеца по-късно Филбранд отново е в София на извънредна пасторска конференция. С него са главният секретар на Борда Милиям Кун и пастор Лойшнер. Не малко красноречие е необходимо на Филбранд, за да обясни резкия обрат, който трябва да наложи в дейността на пасторите. Но те и този . път ще покажат послушание. Работили до вчера за Германия, ще трябва да работят против нея, затова, че се е отказала от мисията си против болшевишка Русия. Какво пък? Щом ще се работи срещу родината, има ли значение в чия полза ще бъде. Събирали сведения за Германия, сега ще ги събират за САЩ. Този щьт те ще бъдат изпращани чрез умела обработка, като им се даде обикновена, невинна форма и се изпращат по пощата като статистически данни, засягащи чисто религиозни въпроси. Още в следващите дни амвоните на Миланов и Белчев се огласят от хулни слова срещу Съветския съюз и похвални – за Америка.

През 1940 година Филбранд пристига във Варна, за да получи лично осигурените от пастор Миланов сведения за капацитета на пристанището, тонажа на морския ни флот, присъствието на немска флотилия и пр. При една разходка с лодка в морето те правят цялостна снимка на крайбрежието с пристанището, техниката, охраната. Войната временно прекъсва станалата вече обикновено задължение шпионска дейност на пасторите. Но през декември 1944 година Панко Николов бърза да потърси Нино Миланов за възстановяване на агентурната работа, като го посвещава в идеята за създаване на разузнавателен център в страната. Миланов се съгласява и, от своя страна, осигурява участието на Белчев. ОЕЦ започва да действува…

nazi-cross-630x611

Дали на германо-хитлеристка, на английска или на американска шпионска служба – те служеха за тридесет сребърника не на божия, а на фашисткия кръст. Кар. от Ж. Жейнов, отпечатана във в. „Работническо дело” на 4. III. 1949 г., по време на процеса на евангелските пастори.

Предателството има много образи и една характеристика: то е аморално и безобразно. То е като гноен цирей в здравия организъм – образува се незабелязано някъде в подмолите на кръвта, постепенно зрее и трупа мръсотията си и накрая се пуква, за да се покаже в най-отвратителната си същност.

Шпионският център на евангелските пастори все повече се омърсява в дейността си, все повече отива към своя логичен край. През 1946 година българското правителство изпраща пастор Стоил Георгиев на мирната конференция в Париж със задача да използува връзките си с влиятелни чужденци, за да защити националните интереси на България. Но Георгиев не оценява доверието – намеренията му са други. Два дни преди да замине за Париж, той отива за инструкции при Андрюс и впоследствие при лидера на опозицията в България – Никола Петков. Двамата му предават писма до главния секретар на английската делегация за мирната конференция с препоръки за използуването му. Разпореждат му да следи за общите инициативни акции и решения на славянските делегации и да донася всичко на главния секретар на английската делегация.

Между сведенията, които предава Георгиев в Париж, са изявлението на Молотов, направено на прием на славянските делегации, че СССР ще направи всичко, за да защити справедливата кауза на България, и решението на славянските държави да защитят молбата й за признаване правото на съвоюваща страна. По настояване на споменатия секретар на английската делегация Георгиев се среща в Париж и с Роберт Тобиас – секретар на икуменическия съвет на църквите в Женева. Тобиас му дава подробни указания за сведенията от политически и стопански характер, които интересуват икуменическия съвет. Наредил в събирането им да бъдат ангажирани всички църковни деятели в страната. Предаването да се осъществява чрез Американската легация в София.

Записал: НИКОЛАЙ ЖЕКОВ

1kutia-630x441

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

7 Responses to СЪРП И ЧУК АРХИВ: СЛУГИ НА МНОГО БОГОВЕ

  1. п-р Янко Добрев-Силистра on 26.02.2013 at 18:42

    Без коментар !

  2. Красимир Методиев on 26.02.2013 at 19:45

    Добрев, защо да е без коментар? Този цитат не звучи ли актуално и днес? „…Дяволът с цвета на златото се беше вселил в душите на светите пастори. Небесните пастири не бяха чужди на земните наслаждения…“
    За съжаление са пострадали истински пастири и християни, но днешните ръководители на ЕПЦ-та трябва да сте супер наивни ако смятате, че не е имало агенти на западни разузнавания сред евангелистите тогава (и сега също) или че западните служби не са вербували хора от България. Въобще играта е двустранна, не гледайте само „сърпа и чука“ като виновни за всичко.

  3. Виктор Костов on 27.02.2013 at 5:34

    ЦИТАТ от коментара на Кр. Методиев: „Този цитат не звучи ли актуално и днес? “…Дяволът с цвета на златото се беше вселил в душите на светите пастори. Небесните пастири не бяха чужди на земните наслаждения…”

    Актуално звучи. Проблемът е, че авторът на цитираната височайша и проникновена мъдрост е същия този дявол. Той съблазнява и после обвинява. Не е дадено на нечестивия да бъде съдия над делата на Божиите люде. Божиите люде обаче имат способността да съдят нечестивите – 1 Кор. 2:15-16.

    Г-н Методиев, изявихте се като защитник на „сърпа и чука“ по един безспорен начин. Неволно или волно с призива си за „двустранен подход“ заставате зад лъжливите обвинения на комунистическия АТЕИСТИЧЕН режим срещу евангелските пастори в горецитирания „пасторски“ процес (по-скоро фарс).

  4. Красимир Методиев on 27.02.2013 at 19:29

    Г-н Костов, „сърпа и чука“ както и „петолъчката“ мога да защитавам по много направления, но не и в частта „отношение към вярващите и Бога“. Двустранния подход винаги е бил факт в агентурната история на всяка една държава и в този смисъл не виждам никакъв „призив“ от моя страна, а насочване на вниманието на аудиторията към нещо, което се премълчава. Нека да оставим миналото, на което не сме били преки свидетели. Вие или някой друг можете ли да гарантирате, че днес в евангелските среди нито един български пастОр или чуждестранен гражданин, работещ в българска църква, не е обвързан със служби, целящи най-малкото налагане на прозападни идеи, нямащи нищо общо с делото на Христос? Всъщност отговора изглежда отново ще бъде, че гаранция няма. Не всички „пасем трева“, г-н Костов, не всички.

  5. Виктор Костов on 28.02.2013 at 2:04

    Само едно мога да гарантирам г-н Методиев, лично, на база на наблюдения и емпиричен опит. Колкото по- на Изток отивате, толкова шпиономанията, подозрителността и стремежа на властите към монолитна и подконтролна мисъл се увеличават експоненциално. И това съсипва и малкото възможни нормални човешки отношения. С тази уговорка, че Изток и Запад са все-повече размити и размиващи се категории.

    И един въпрос: защо „идеята“ да е непременно шпионско оръжие? Що за незачитене на свободата на мисълта и словото? Докога с този диалектически материализъм и недоносен ленинизъм в умовете? Всеки, който мисли различно от мен е враг на партията и народа… Точна такава дяволска себеправедност демонстрира документиранато в горната статия.

  6. Красимир Методиев on 28.02.2013 at 20:51

    Г-н Костов, ако Ви харесва, заменете „идея“ с буквалния гръцки превод „форма“. Именно форма е по-подходящата дума, защото въпросните фондации, министрита и всевъзможни организации се опитват да формират съзнанието на българския християнин по свой начин и за съжаление успяват в много от случаите. Свободата на мисълта е едно, но свободното тълкуванието на Библията и опита на американските „мисионери“ да свият гнезда в България е съвсем друго нещо. Достатъчно е да разгледате сайтовете на на големите ЕПЦ-та и ще видите следите на това пагубно „мисионерство“.

  7. Виктор Костов on 28.02.2013 at 23:50

    Напротив, свободата на мисълта и свободното тълкувание на Библията са едно и също нещо. Все някой и нещо формират другиго и обратно – дори формиращият е формиран от формирания. Кой е истинския и единствен авторитет за правилното тълкувание на Библията? БПЦ, ББЦ, ОБЦ, ОЕЦ или АРЦ? Или ДС? Или папата? Или правителството и кмета? На този етап единствено Св. Дух и тези, които му се покоряват (Йн 14:23-26; 1 Йн 4:6, Деян 6:3, 10 и др.). И ако сравняваме плодовете на дейността на американските мисионери и болшевишките такива разликата сочи, че всеки с малко здрав разум би разпознал кои са по-опасни. И пагубни.

    Не е нужно управника да ни казва какво и как да мислим. В дебата в публичното пространство истината може да защити себе си – това правеше и Христос. А ако управника светски ни налага как да си четем и тълкуваме Библията, то ще му кажем да си гледа работата. Тя и без друго не е малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ