Псевдо-реформатори: Роберт Чарлз Спроул

14.10.2017

По материали от Харизма и Рatheos.com

Т.нар. съживление на „реформираното богословие” започва малко преди края на 20 в. и достига връхна точка около 2000-ната година по линията на няколко реформирани мега църкви в Америка (предимно баптистки хипер калвинисти но и други). Някои по известни сред тях са:

  • Кристалната катедрала с пастор хипер-калвиниста Чарлз Стенли, който отрича кръщението със Святия Дух и го нарича демонично
  • Ню спрингс с п-р Пери Нобел, който наскоро бе уличен в алкохолизъм и уволнен от църквата
  • Марс хил с п-р Марк Дрискол, който също бе уволнен през 2014 по причини от личен характер

Роберт Чарлз Спроул е част имено от това модерно хипер-калвинстко „реформирано” богословие, което отскоро атакува вярата и на християните в България чрез не до там добре преведени видео материали и преводни статии. В поредица свои проповеди и изказвания Спроул критикува учението за свободната воля и го нарича „пелагианска ерес”.  Исторически факт е, твърди той, че Лутер, Калвин, Цвингли и всички богослови на Реформацията са поддържали единна позиция по този въпрос. Но това съвсем не е така…

Всеизвестен факт е че, колегата на Лутер във Витенберг, Филип Меленхтон е открит защитник на библейската доктрина за свободна воля. Меленхтон, най-често е наричан двигателя и мозъка на Реформацията заради това че пръв систематизира и издава най-ранното богословие на Реформацията в своите Loci Communes. Когато през 1530 година, император Карл V свиква законодателно събрание в Аугсбург имено Филип Меланхтон представя протестантската позиция чрез т.нар. Аугсбургската изповед. Нейната Алинея XVIII дава истинската протестантска доктрина за свободната воля:

„Относно свободната воля ние изповядваме, че човешката воля има известна свобода да изпълни гражданско правосъдие и да обича което схваща умът му, човекът може да прави добри неща в областта на неговата природа – да оре нивите си, да се храни, да пие, да има приятели, да се облича, да строи къщи, да се жени, да храни говеда, да упражнява професия; същевременно може да върши зло, да се покланя на идоли и да убива. Ние твърдим, че без Святия Дух той не може да прави това, което е праведно пред Бога.”

Освен че отрича свободната воля, „реформираната” богословска система на Спроул и други представилите на движението хипер-калвинизъм и хипер-благодат:

  1. Вярват че Бог предварително е предизбрал част от човечеството за спасение, а всички останали са създадени нямат шанс за спасение с цел да бъдат унищожени във вечен ад (хипер-калвинизъм)
  2. Не вярват в кръщение със Св. Дух придружено с белега говорене на езици
  3. Смятат че дарбите на Духа са престанали да действат след смъртта на първоапостолите и не могат да бъдат практикувани днес (т.нар. сезационализъм)
  4. Отричат освещението като второ дело на благодатта и вярва в еретичното учение „хипер-благодат”, според което човек веднъж спасен е завинаги спасен без значение какви грехове извършва след спасението си и не може да отпадне от вярата в Бога
  5. Отричат грабване на църквата преди Голямата скръб (т.нар. постмилениална ерес, амилениализъм)
  6. Вярват че всичко предречено в книгата Откровение се е изпълнило по времето на Ранната църква в I-ви век (т.нар. претеристична есхатология, исторически претеризъм)
  7. Вярват че в момента живеем в Милениума, без да е нужно Христос да се е върнал физически на земята за да основе царството си през Милениума (амилениализъм, постмилениализъм – учение широко разпространявано днес от т.нар. Ново апостолска реформация)

Tags: , , ,

Георги Мендев каза:

Спроул си е много свестен теолог. Само петдесятни фанатици го критикуват неоснователно.

Vangi каза:

Chovekat pochina. Kakvo imateda go pishe.te oshe=Poznavam vi vsichki ot Logos Svasil. Dali rusenskata tema se podigva tochno sega zaradi obedinenieto na ORA s Logos ili za osnovavaneto na tretiq raiX na OBEC?

Veniamin Peev каза:

Този материал, макар и написан анонимно е твърде интересен! Струва ми се обаче, че изводите за „псевдо-реформаторство“ и „еретически“ уклон на проф. Р. Спроул са пресилени.

Лично съм слушал проф. Спроул в България преди ок. четвърт век. Разполагам с повечето негови книги на английски (за преводите съм съгласен, че са правени от кого ли не). Той показва широк диапазон от богословски интереси и възгледите му за валидността на Св. Писание по въпросите на вярата, светостта на Бога и необходимостта от съвременен (рационален) тип на защита на вярата заслужават внимание. Не можем обаче да очакваме от АМЕРИКАНСКИ БАПТИСТ като него да хвали харизматичните доктрини като „кръщението в Св. Дух“ или „грабването на Църквата“. А неговият „хипер-калвинизъм“ е продукт още на бащите на американския евангелизъм като Джонатан Едуардс (XVIII в.), който е подчертан калвинист. Така че проф. Спроул не може да бъде винен като „откривател“.

По въпроса за СВОБОДНАТА ВОЛЯ е нужна по-задълбочена дискусия тук, когато се позоваваме на реформаторите Лутер, Меланхтон или Калвин или на Еразъм. Този въпрос касае не само реформаторското богословие, но и съвременното ни понятие за психология.