Мюсюлманката и християнката: жителки на две различни планети

Д-р Вениамин Пеев

Темата за отношението към жената в исляма като религиозен, психологически и социален обект винаги е била горещо дискутирана. Мненията се поляризират – от опитите мюсюлманката да бъде представена като “вековна жертва” на една консервативна култура до “модела на истинската майка”, която изпълнява задачата си да ражда и отглежда велики синове в историята на исляма. При първата категория анализатори ще видим да се повтаря енигматичният образ на забрадената и покрита отгоре надолу фигура с черен плат, превита под тежестта на своята участ, ситнеща покорно зад своя мъж. При втората категория се натрапва мнението, че като “най-истинска религия” ислямът издига до неизвестни за другите висоти идеала на майката, която е такава вярна съпруга и любяща майка, каквато не можем да видим нито сред юдеите, нито сред християните. Всяка една от двете крайности има своите аргументи, както приемливи, така и неубедителни.

В настоящата кратка статия ще представя едно сравнение между религиозните статуси на мюсюлманката и християнката, каквито ги очертава всяка от двете религиозни традиции. Макар да избягвам психологическите и социални характеристики, те биха могли да бъдат изведени от посочените религиозни черти и позиции, които двете свещени книги и традиции приписват на жената. Затова ще се спра само на онези характеристики на мюсюлманката и християнката, които ще открием в Корана и хадит, от една страна, и в Библията и юдео-християнската история, от друга.

Религиозният “паспорт” на мюсюлманката
Човешката личност става такава, каквато я определя нейната социална и културна среда. В този анализ ще потърся определенията на съответната религия, като се постарая да набележа както положителните, така и отрицателните аспекти на всяка една от двете религиозни представи за жената. Нека читателят направи сам своя избор и оценка.

Най-напред трябва да признаем, че в арабската култура преди Мохамед отношението към жената е било изключително негативно и жестоко. В Сура 16:58-9 се казва, че при раждането на дъщеря бащата “почернява” от срам и гняв и го завладява намерението “да я зарови в земята” (вж. 81:8-9). Известна е антихуманната традиция на някои арабски племена да заравят живи в пясъците на пустинята новородените момичета. Мохамед преустановил тази жестокост, поради което ислямските тълкуватели приписват на своя Пейгамбер заслугата на “спасител на мюсюлманката” (Gabriel, M. Culture Clash: Islam’s War on the West. Front Line, 2007. 76). Но общото пренебрежително отношение към нея не се променило. Ислямската антропология на пръв поглед се приближава до библейската (Бит. 2:7), но едно по-внимателно изследване разкрива друга картина. За Адам е казано: “А когато привърша го Аз и дъхна му от Моя Дух” (Сура 15:29), което повтаря разказа в Битие, но Аллах няма предвид християнския възглед за формирането на Божия образ, а подчертава основната коранична идея за “даването на власт”, защото заповядва на ангелите: “вие веднага поклонете му се на него доземи”. Тя се среща и в по-късната декларация: “Ние създадохме човека в най-възвишено положение” (95:4), като под “човек” се разбира само мъжа, който е изобразен като бъдещ господар. Идеята за “възвишеното положение” поражда концепцията за абсолютната власт на шейха, халифа, султана и падишаха в ислямската държава и култура. Подхранва се и традиционният ислямски възглед за първенствуващата роля на мъжа в семейството. Ислямският термин, обозначаващ концепцията за такова “пълномощие от Аллах”, е терминът “халифá”, т.е. “благосклонно назначение” (Радев, Р., ред., Религиите: будизъм, християнство, ислям. Фонд. “Минерва”, 1994. 419). Така ислямският владетел придобива увереността, че като “Божи наместник” той е упълномощен да изпълнява “волята на Аллах” (Сура 2:30). Мъжът – като глава на семейството, съпруг и родител – е като един малък халиф. Той и неговите съпруги са “настойници” на цялата земя и ще получат от Аллах всяка материална благословия (9:71). За това обаче има поставено условие: “Който пък мъж или жена върши добри дела като мюсюлманин, него Ние безспорно ще удостоим с добър живот. И ще ги възнаградим Ние тях с най-хубавото от делата, които вършили са те” (16:97).

В какво се състои това похвално вършене на “добри дела”? Ислямът, който е характерна ортопраксална религия, основаваща се на “правилното постъпване” според правилата на Корана и шарията, отрежда една строга система от изисквания към жената от най-ранна възраст. Нека чуем картинната изповед на мюсюлманката Гюлшан Естир: “Още от деца ни обучаваха в строгите правила за обличане и поведение. Дрехите ни бяха скромни, увивахме се от шията до глезените в типичните за Пенджаб шалвар камийз – широка туника и панталони, набрани в глезена. Около врата носехме дълъг, фин, широк шал –дупата, с който покривахме глава при необходимост или го дръпвахме върху лицето, а при студено време се загръщахме с още един шал. Когато се налагаше да излизаме навън, носехме бурка – дълго, непрозрачно покривало; то ни обгръща от главата до петите и се пристяга около главата, като има процеп за очите, замрежен с воал. Прави невъзможен какъвто и да е разговор на улицата и затруднява виждането и чуването… Ние виждахме света, но той не ни виждаше” (Сангстер, Т. Зад завесата: историята на Гюлшан Естир. Фонд. “Библейска лига”, 2009. 15). Това ярко описание свидетелства за традиционната изолация на мюсюлманката от външния свят, подчинена на принципа за “пурда”, т.е. “изолиране” (Esposito, J. Islam: The Straight Path. Oxford Univ. Press., 1988. 100 f.). Тази изолация е регламентирана от Корана (24:31; 33:59; срв. 33:53) и ислямската традиция “хадит”. Тя е приложима както на обществено място, така и в дома на правоверния съпруг. Целта е мюсюлманката да води одобрения от Аллах и ислямското общество живот на пълно покорство. Нейният свят трябва да отразява в миниатюр цялостната религиозна концепция за ислямското общество и култура като “дар ал-ислам” (“дом на подчинението”). Тя трябва от ранно детство да осъзнае, че пълната изолация е участ, отредена от Аллах и препоръчана от Мохамед, поради което тя трябва да бъде доволна и …горда. Така ислямската традиция я превръща в безгласна буква, във фигурант на обществото.

За да гарантира обаче масовото покорство и задоволство от съдбата на жената, ислямът налага на мюсюлманката няколко стереотипа. На първо място, това е концепцията за “превъзходството на мъжа”. Мъжете са “водачи и закрилници на жените”, а “покорни и послушни са жените благочестиви” (Сура 4:34). Известният тълкувател на Корана Ибн Катир (ХІV в.) просто обобщава кораничния възглед: “Аллах прави много ясна разликата между мъжа и жената и прави мъжа по-горен и по-добър от жената” (Tofaha, A. Women and Islam. Beirut, 1985. 36). Превъзходството на мъжа в исляма се изразява в по-голямата му интелигентност и позиция на религиозно ниво. Според хадит, Мохамед изразил следното мнение за жените: “Вие често кълнете и сте неблагодарни към мъжете си. Не съм виждал по-голяма липса на интелигентност и религиозност от вашата” (ibid., 33). Аргументът на Пейгамбер за по-ниската интелигентност на жените обаче не звучи много интелигентно. В Корана четем негова реч пред вярващите, където той препоръчва при спор за връщане на дълг да се извикат двама свидетели мъже или един мъж и две жени (Сура 2:282). Според тогавашната съдебна практика, две жени били равностойни като свидетелки на един мъж, защото се предполагало, че ако едната излъже, другата ще я поправи. Презумцията била, че мъжът свидетел почти винаги ще каже истината!…

Концепцията за “превъзходството на мъжа” в исляма води към други некавалерски изводи. Според Мохамед, който иначе се отнасял с любов към своите жени, мюсюлманката трябва да бъде смятана като “играчка” (Tofaha, A., op. cit. 180). Това сравнение показва, от една страна крехкостта и неадекватността на мюсюлманката, но от друга страна, подсказва за силна доза на пренебрежение към нея. Вторият халиф в Мека Омар ибн ал-Хатриб скастрил една жена, която се опитала да прекъсне негова реч, с думите: “Жено, нямаш нищо общо с това. Ти си просто една играчка и ако ни потрябваш, ще ти се обадим” (Gabriel, M., op. cit. 83). Това пренебрежение към жената в обществото поражда и възгледа, който е формулиран от Мохамед, че мюсюлманката е “горчилка”, “мъка” и дори “зло”. Аргументът за него бил, че “жената прилича на извито ребро” с явна алюзия към юдео-християнското разбиране за създаването на жената от “реброто на мъжа” (Бит. 2:21-23). Но докато библейската концепция е свързана с равнопоставеност между мъжа и жената именно поради тази причина, то в исляма извитата форма на реброто създава други алюзии – на изкривяване и опорочаване замисъла на Аллах.

Библейското разбиране за жената
Нека кажем в самото начало, че до известна степен в ученията за произхода, ролята и предназначението на жената в Библията и Корана има сходни религиозно-философски аспекти, защото те отразяват особеностите на обществата и културата на Близкия и Среден Изток. Голяма част от персонажите и случките в Корана са от библейски произход. Но повечето от тях са претърпели редакция и адаптиране към спецификата на арабската култура.

Божият план за появата на жената в живота на мъжа е тя да бъде “помощник на мъжа” (Бит. 2:18), не робиня, не играчка, не вещ. На мъжа е предоставена инициативата, но жената ще го подпомага във всяко негово начинание. Затова от самото начало на Библията техните взаимоотношения са на пълна любов и себеотдаване: “Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми… Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:23-4). Пестеливият изказ на този поетичен любовен сапфир подсказва за чувствата на равни по достойнство хора. Красивата любов между мъжа и жената не е грях в Библията и това се разбира от всеки, който е чел любовните излияния в Песен на песните. В арабската литература на библейския поетичен сборник могат да съперничат само бунтари срещу консервативната традиция, каквито са поетите Омар Хаям, Рудаки или Руми.

В юдео-християнската религия обаче бракът има много важно религиозно значение. Той е предназначен да символизира съвършените взаимоотношения между Яхве и Израил (Йерем. 3 гл.; Езек. 16 гл.) или Христос и Църквата (Еф. 5:22-3). Ето защо в брачния ритуал булката символизира чистотата на духовната невяста (Израил или Църквата) и отношението към нея е пълната и съвършена любов на божествения Младоженец (Яхве или Христос).

Вече посочихме, че според ислямския хадит мюсюлманката е представена преди всичко като майка. Както е подчертано в Корана (Сура 46:15), към родителите и особено към майката мюсюлманинът трябва да се отнася с добро. Когато запитали Мохамед кой заслужава послушание, той отговорил трикратно, че това е майката, а на четвъртия път посочил бащата (Gabriel, M., op. cit. 84). Юдео-християнското учение е спазвало една от най-важните религиозни заповеди за “почит към бащата и майката” векове преди началото на ислямската традиция (Изх. 20:12; Втор. 5:16; срв. Лев. 19:3; Мат. 15:4; Еф. 6:2). Майчинството, както и бракът, е духовен символ. Ап. Павел възкликва, че макар първата жена да е съгрешила и да е причинила злополучия на цялото човечество, всяка майка “ще се спаси чрез чадородието, ако (мъжът и жената) пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” (І Тим. 2 :15). Следователно раждането и отглеждането на деца не е обикновен биологичен феномен, а спасителен мотив. Тук няма намек за съдба и подчинение.

Библейското учение, което е нормативно за юдеи и християни, отрежда значителна роля на жената в социалната и религиозната сфера. Жената може да бъде облечена с власт и да носи отговорностите и правата на владетеля. Чудесен пример е съдийката Девора, която спасява народа си от робство (Съд. 4-5 гл.). В Библията се говори за царици, изиграли своите роли в историята на Израил, които са от чужд произход – Савската царица (ІІІ Цар. 10 гл.) и тиро-сидонката Йезавел (ІІІ Цар. 16-18 гл.), въпреки че тя се е превърнала в негативен символ поради разрушителната си религиозна дейност. В християнската история има много царици като св. Елена, които се помнят с почит и признание от вярващите през вековете. Ислямската традиция обаче е завещала неодобрение към политическите изяви на мюсюлманката. В хадиса “Сахих ал-Бухари” Мохамед заявява, че “хора, които са управлявани от жена, няма да бъдат успешни”. Пакистанката Беназир Бхуто (1953-2007) управлява страната си с два мандата, но в крайна сметка бе убита от радикални ислямисти.

Жената в юдео-християнската традиция е представена като надарена с интелект и мъдрост. На мъдрата юдейка е посветена одата в Пр. 31:10-31, където имаме признанието, че “сърцето на мъжа й се уповава на нея” (ст. 11)! Има два случая на умни и находчиви жени, едната от които се изявява като древна Жана д’Арк и със своята стратегия спасява своя град от врага (ІІ Цар. 20:14-22), а жената от Текоя изпълнява успешна дипломатическа мисия при цар Давид (ІІ Цар. 14 гл.). Библейската жена е пророчица като Мариам и Анна (Чис. 12 гл.; Лук. 2:26-38) или вярна съратничка на Христос и Неговите ученици като Божията майка Мария, Мария Магдалина, Присцила и мн. др. като тях.

В съвременната история на християнството има много успешни учителки, мисионерки, авторки на богословски книги или художествени произведения. Техният принос в сферата на културата и обществото е огромен. Той потвърждава онзи творчески начален импулс, който Създателят е дал на първата жена в райската градина, за да не може никой юдеин или християнин да си представи пълнотата и съвършенството на света без присъствието на майката, любимата, съпругата, дъщерята – неотменната спътница и другарка на мъжа.

7 comments for “Мюсюлманката и християнката: жителки на две различни планети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.