д-р Вениамин Пеев
С настъпването на Деня на Реформацията, който бележи едно от най-великите събития в европейската история и култура, не може да не възникне въпросът: “До каква степен сме възприели заветите на Реформацията всички ние, които се наричаме български евангелски вярващи?” Този въпрос не е абстрактен, а дълбоко екзистенциален. Някога католикът Мишел дьо Монтен се бе позовал на идеята на Реформацията, съветвайки своя читател: “Реформирай само себе си, защото постигайки това, ще реформираш всичко около себе си”. Видно е, че и католиците, които по традиция са идейни противници на реформаторските завети, могат да оценят и възприемат положителния аспект на реформаторското дело. А ние?
Какво обаче е родното ни разбиране и прилагане на реформаторските идеи? За целта ще разгледам една интерпретация на реформаторското дело, която бе представена от г-н Георги Бакалов на конференция на АРЦ (2010 г.) уж по повод на Реформацията. В импровизираното си слово, изнесено с присъщия му проповеднически стил, г-н Бакалов демонстрира самочувствието на единствения съвременен християнски пророк, който е получил “откровението” за “истинската реформация”. Той подчертава няколко пъти, че “другите”, т. е. останалите християнски църкви и общности “не са получили” такова “откровение”. Подобна претенция не е запазена марка на култов лидер като Бакалов. С изявлението за “ново” и “единствено” откровение са излизали на религиозния пазар мнозина гласовити продавачи, които рекламират като “по-добри” от останалите своите стоки. Нека чуем някои от тях. Лъжепророкът на мормоните Джозеф Смит твърди, че е имал “откровението” от Бога да стане “помазан” водач на нова религия. Култовият водач Сън Мюнг Мун също претендира за дадено му “откровение” свише: “След 9 години дирене и борба Божията истина бе запечатана в ръцете на Мун. От този момент той става абсолютният победител на небето и земята”. Бени Хин самоуверено смята, че е получил специално “откровение”, когато лично Бог му се представил “погълнат от пламъци и движейки се без контрол”. Той получил отправена към себе си заръка: “Проповядвай Евангелието!” Сякаш грешното човечество би останало извън спасителния план на Бога без Джозеф Смит, Сън Мюнг Мун, Бени Хин или Георги Бакалов… Сякаш без допълващи Библията “откровения” не би имало вяра и Църква… Редицата от саморекламиращи се култово-религиозни водачи е безкрайна! Но те си приличат в едно – в своята огромна самомнителност. На тях им липсва духовното смирение на Йоан Кръстител, който бе казал: “Човек не може да вземе върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него… Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:27-30). Кръстителят рече това, въпреки че мисията му бе “дадена от небето”.
Култовите водачи като лъжеапостола Бакалов растат в своите очи, а смаляват многократно Христа. Бакалов прави опит в своето изказване да вкара Христос в своята импровизирана схема на себевъздигане и смаляване на Богочовека. Той обявява Христос за “реформатор”, защото Той не бил “само Спасител, Изцелител и Учител”. Ако Бакалов беше информиран за християнското богословие, щеше да знае, че: 1) Исус Христос е преди всичко Син на живия Бог. Достатъчно е да припомним изповедта на ап. Петър: “Ти си Христос, Син на живия Бог” (Мат. 16:16). 2) Исус Христос е преди всичко Спасител на човечеството. Нека чуем отново ап. Петър: “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). 3) Исус Христос е несравнимо по-извисен и успешен от всеки човешки лидер – апостол, пророк или учител. Затова ап. Павел заявява за себе си, че е “най-нищожният от всички светии” (Ефес. 3:8), а Христос е “образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание” (Колос. 1:15). Ще припомня признанието на имп. Наполеон Бонапарт, който не е претендирал за богословска начетеност, но изразява неопровержимата истина: “Ако Сократ влезе в стаята, би следвало да се изправим и да му отдадем почит. Но ако Исус Христос влезе в стаята, би трябвало да паднем долу на колене и да Му се поклоним!” Христовата роля и служение са несравними! Следователно Христос не може да бъде определян като “реформатор” нито от ранга на Лутер, Калвин и Цвингли, нито от ранга на водача Моисей, пророка Самуил или цар Йосия. Прочее, “реформатор” на какво би могъл да бъде Христос? На юдейската теология ли? На авторитета на Закона ли? На юдейската етика или въжделения за политическо освобождение ли? Ако беше така, Христос щеше да се изяви само като някой от равините и книжниците на своето време. Щеше да бъде Шамай или Хилел, или Гамалиил, пък Юда Княза или Моисей Маймонид. Защото всеки реформатор променя някаква система към нещо по-добро, но все пак остава в нейния исторически, културен и религиозен контекст. Христос не реформира юдаизма; Той го отрече и постави радикалното начало на “нова ера”. Юдаизмът бе старото; християнството стана новото! Това не е делото на “реформатор”, а на Основател. Христос е “Начинателят и Усъвършителят на вярата ни” (Евр. 12:2).
Когато говорим за Реформация, ние не можем да я разделяме на “историческа” и “духовна”, както се опитва да ни внуши Бакалов. Германската или швейцарската реформации са както исторически, така и духовни. Бакалов се напъва да се изкара по-прозорлив от Лутер, Калвин и Цвингли… Видите ли, на тях и през ум не им е дошло да търсят “духовност” и “вътрешна промяна”, когато почват своето реформаторско дело. От гледната точка на Бакалов тези Божи служители и техните съмишленици са били само някаква част на “средновековната Реформация” – нещо като спартаковци, които могат да влязат само в учебниците по история или да бъдат експонати в европейските музеи. Те нямат “високите идеи” на най-великия “реформатор” на света – хер Георги Бакалов!… Така ли е обаче в действителност?
Лутер вижда от самото начало делото на Реформацията като духовно просветление: “Това, което Павел има предвид, е следното: Божията правда, открита в Евангелието, е пасивна, с други думи, онова, чрез което всемилостивият Бог ни оправдава чрез вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее!” С това аз веднага се почувствах роден отново и усетих, че съм преминал през отворените врата на самия рай!” Цвингли е не по-малко категоричен за духовния й аспект. В своите “67 тезиси”, съставени по подобие на Лутеровите “95 тезиси”, Цвингли очертава първенствуващата роля на Евангелието, както и пълното господство на Исус Христос като Посредник между Бога и вярващите, Учител и Спасител на човечеството. А Калвин е категоричен, че Бог е установил нов курс “на промяна” в християнския му живот, която ще се осъществява, докато е жив. “Ние биваме обърнати – подчертава той – малко по малко към Бога и на етапи”.
Следователно разбирането на автентичните реформатори за Реформацията не е за нещо моментно, приключило някога, а за един непрекъснат процес. “Ecclesia reformata et reformans” (“Църквата е реформирана и реформираща се”). На фона на тези реформаторски позиции – какъв е приносът на лъжереформатори като Бакалов? С какво се е подобрила доктрината на българските евангелисти благодарение на него? По-какъв начин са станали те по-етични благодарение на него? Какво е положителното им въздействие върху българската култура, просвета, морал на обществото благодарение на него? Най-малкото е твърде претенциозно човек като Бакалов да претендира за реформаторско превъзходство над водачите на истинската Реформация през ХVІ век, но още по-вярно е, че такава претенция чисто и просто се корени в необузданата му арогантност и неспособност за реална преценка на собствената си недостатъчност. Затова се налага да направим една съпоставка с делото на “историческата” Реформация, обявена във Витенберг с 95-те тезиси на Мартин Лутер на 31 октомври 1517 г., и “реформаторските” действия на Бакаловата АРЦ.
Реформаторската теология, изразена още в 95-те тезиси на Лутер, не е просто едно историческо събитие. Тя връща християнството към изворите на Св. Писание и поставя в центъра на вярващите и Църквата Христовото изкупително дело. През мес. август 1518 г. Лутер обяснява смисъла на своите тезиси така: “А това е уверението, което имат християните, и нашата истинска радост на съвестта, че посредством вярата нашите грехове престават вече да бъдат наши, но стават на Христос, върху Когото Бог е положил греховете на всички ни. Той взе върху Себе си нашите грехове… Цялата правда Христова става наша… Той разпростира Своята мантия и ни покрива”. Ако някой твърди, че такава позиция на реформатора Лутер е само “историческа”, а не дълбоко “духовна”, то той е лъжеапостол, лъжепророк, лъжеучител и еретик! Лутер ясно очертава в 95-те тезиси възгледа, че единствената врата към постигане на Божията правда чрез Христос е “покаянието”. Нито авторитетът на свещенослужител – папа, епископ или “апостол”, нито принадлежността към някаква църковна институция – Ватикана, патриаршия или АРЦ – може да гарантира реформирането и спасението на човешката душа. Само чрез вяра и покаяние човек се доближава до престола на Бога. “Истинската съкровищница на Бога – пише Лутер в тезис 62 – е светото Евангелие на славата и благодатта Божия”. Затова Реформацията през ХVІ в. прокарва онези духовни принципи на спасителната вяра, които трябва да обявим и приемем като класически.
Но Реформацията е класическа още и като възродителка на цялата европейска култура. Духът на Европа е обновен! Реформацията създава платната на Ханс Холбайн и Албрехт Дюрер, вдъхновява музиката на Бах, Хайдн и Хендел, извисява мисълта на Кант, Шелинг, Хегел и Шлайермахер. Реформацията тласка не само богословието, но образованието въобще. Реформацията прави възможно развитието на всяка област на науката. Образованието е класиката на вярата и човешката култура.
А какво са напъните на днешните лъжереформатори на АРЦ, които се държат така пренебрежително към реформаторската класика, изтъквайки сами себе си? Нека отговорим със собствените им думи. Преди известно време ми попадна един симптоматичен коментар във Фейсбук на г-н Сунай Маджуров. Поучавайки своите жадни за “реформаторска духовност” читатели, той поясняваше авторитетно “духовния” смисъл на … чалгата. След като прави дълбокомъдра екзегетика на термина “чалга” като “кражба”, г-н Маджуров заключава като постмодерен Соломон: “В този смисъл искам да дам не
буквалното, а духовното значение, а то е: Думата “чалга” означава опит да откраднеш благоволението на богатите и влиятелни мъже, които разполагат с пари, посредством музика и танци”. Докато Реформацията в Германия и Швейцария очертава пътя към спасението чрез вяра в Христос, лъжереформаторите на АРЦ създават главоблъсканици за … “духовния смисъл на чалгата”! Всъщност те са много точни за прицелната точка на своите интереси – “реформаторската концепция” на АРЦ кресва като чалга от високоговорителите на кварталното заведение, когато се съпостави с величието и красотата на Реформацията на Лутер, Цвингли и Калвин. А това не може да бъде иначе, защото “реформаторите” Бакалов, Койчев и Маджуров са “реформатори” без 95-те тезиси!
ПО ТЕМАТА:
95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер
Бакалов непрекъснато разпраща покани по мейлите за купуване на злато или за инвестиране на по 1000 евра неуточнено къде, защо и при каква възвръщаемост. Подопечните апостолчета организират в офисите си конфиденциални сбирки на уж избрани, където ги зарибяват за инвестиране чрез съмнителни брокери. Естествено спестяват на инвеститорите, че за всеки един от тях получават комисионна. Толкова са алчни, че за да спечелят те жалки 100 евро ще те набутат ти да загубиш 2000.
Те се занимават основно с това, мислене по цял ден откъде да изкрънкат лесни пари. Минаха ония времена, при които Бакалов сочи с гнусното пръстче, подскача и вика парадигми, а зомбитата му хвърлят пари в краката. Тогава беше лесно, но сега е трудно – има НАП, има Пулиева, има стотици недоволни бивши дарители ,които само чакат някой да му хвърли кинти по копитцата и ще го разкъсат.
Безспокойство буди все още силното му влияние върху пишман млади пастори без тезиси и без никакви познания на Библията. Той зарибява главата, а паството, а не паПството както му вика Койчов, тръгва – нали е рая. И после след двадесет години ще вика: кой ми взе душата.
Скъпи ни Велизаре,
Простен сте за прямотата!
Вие бяхте прям с мене, аз пък бих предпочел да бъда, преди всичко, откровен с Вас! Много се надценявате и това не способства във Ваша, нечия друга, или дори и за обща полза! – Лично мнение!
ПП. Дано да съумеете да откриете колко тактически грешки допуснахте в коментара си по-горе (Велизар 08.11.2012 at 14:47)
За да замаже очите на пасторите и хората от АРЦ,(а там има честни и съвестни пастори и вярващи),Бакалов ги въвлече във война срещу еп.Еленков.Подлагайки на унищожително оклеветяване твърденията на епископа за 300 арести и други подобни, се опита да отклони вниманието от себе си.Ако приемем , че изказването на епископа е 100 % лъжа,на кого е нанесъл вреда?На никой .Никой не е пострадал от това.Но от досието му се разбира,че не е лъжа.А от алчността на Бакалов са пострадали много пастори и вярващи от неговата АРЦ.Става въпрос за милионо долари.И вместо да затвори фейсбука си с „Казусът Еленков“ и да се покае във вретище и много пепел,Бакалов въвлече харата си във война срещу доблестният адвокат В.Костов.И въвлече и хора от САЩ.Но сега лъсват и „деянията“ на лъжепророка Манджуров,който Бакалов е ръкоположил за пророк на България.НевероятнИ ФАРСОВЕ сътворява артистът Бакалов.Защо изобщо си губите времето с него и простотиите му.Достатъчно пострадали от неговите лукави машинации свидетелстват срещу него.На полуолигофрена колкото повече внимание му обръщаш,ако и да го биеш,по му харесва.
Иво Янев аз не съм стратег или тактик. Такъв тип Християнство преподават само в АРЦ – тактическо и агресивно с цел да унищожи личността. Вие знаете това от първа ръка. А аз съм един обикновен вярващ който се нае с задачата да посочи лъжеапостолите в България и с това си навлякох гнева и заплахите на Ивчо Кочев, полусъществуващия Виктор Ставрев и тям подобни.
Посочете ми грешките и аз сам повече от съгласен да ги поправя. А вие съгласни ли сте да приемете предложението на пасторите и да започнете изцелителен процес за бившите преломци? Защото докато продължавате така великодушно от висота да ни съобщавате колко тактически грешки сме допуснали, вие не само се самоотделяте от българския евангелизъм, вие ощетявате себе си от духовната грижа единствено чрез която можете да бъдете възстановени.
Още един реформаторски тезис:
Великото поръчение: грешен превод и последствия. …
Смело реформаторско изказване…. ако реформаторът е прав. Но ако греши…. е поредното лъжеучение.
http://www.youtube.com/watch?v=FZiTf6-yuUo&feature=related
Поне да беше посочен първоисточника на тази доктрина …., така авторът щеше да е виновен само в разпространението на лъжеучения а той го съобщава като своя идея. Или човекът който говори на това видео е добър, но искрено заблуден, или е лош, който съзнателно заблуждава за своя изгода, защото поучението, което споделя го издига него самия да бъде от първостепенна важност за Делото Божие в България. На този въпрос ми е трудно да си отговоря.
И последните коментари показват, че си струва да има разследване на ученията и делата на религиозни култове като АРЦ. И Иво Янев, и Велизар, и М. Великов, и Гого предлагат ценна информация и анализи. Най-важното е, че информацията и анализите се дават от евангелски представители, а не от наши противници, което показва, че българският Евангелизъм е жив и има потенциала на критичност. Отминаха времената, когато единствено самозвани евангелски лидери имаха правото да мълчат или говорят. Е, някои деноминационни лидери, както и лидерът на ОЕЦ продължават да си траят недълбокомъдро и сега, но истинските евангелисти говорят и дават оценка. Тази тенденция не трябва да спира, докато действително не постигнем нивото на истински РЕФОРМИРАН ЕВАНГЕЛИЗЪМ.
Още един тезис: За чиста църква!
Да така е, но първо има чисто учение, благочестие на дело, и след това може някой изобщо да говори за чиста църква.
Мерзост, е някой да говори за чистота а да замърсява евангеската църква в България с лъжливи презокеански доктрини като тази: „Великото поръчение: грешен превод и последствия..“
Мерзост е, когато някой говори за чиста църква а младежите от поверената нему пият спиртни напитки на уж християнски купон и спорят че в това нямало нищо лошо, а той си трае, ходят си като гаджета, и това било нормално и след това да претедира да бъде лицето на българския евангелизъм.
Аз от такива лица бих искал да страня.
Имащи вид на благочестие, а отречени от силата му.
Преди доста години имаше „войни на христа“ гледащи от високо останалите и заклеймяващи ги че били в „религия“.
Тогава никой не се осмели да каже – „те не са нашето лице“ и пак ги лепнаха на българския евангелизъм.
Сега с последните военни призиви „три пъти Уа Уа“ се призовават нови „войни“ само че на Бакалов и някой трябва да се изправи и да каже: Българският евангелизъм няма нищо общо с това!
Гого, да ти помогна с въпроса. „Човекът на видеото“ (кой ли е той?!) е лъжепророка, лъжеапостол и сребролюбец, реформатор-имитатор с инициали Г.Б. Дали е добър или лош? Бил е добър, после искрено се е заблудил, поради което е станал лош, и сега вече съзнателно заблуждава за своя изгода. Но в същото време искрено вярва, че трябва да му вярват. Ако не – ще ви прокълне. Пак с искрено сърце и намерение. И ние докога трябва да вярваме, че може да му се вярва?
Добре е да се намери брат/сестра който да си загуби времето на ползу роду и да чуе повече проповеди на лидера, за да се направи по-системен анализ на неговите поучения. Нека не сме голословни, виждаме горчивия плод, но нека докажем с факти от какво е роден. Бакалов проповядва на моменти откровени ереси, като вероятно даже не го съзнава ,защото няма познания да се самооцени,а вероятно го знае много добре, но на това учение е станал роб. На подчинените няма какво да слушаме проповедите, те са ехо.
Псевдореформаторите са отправили анонимен призив към нацията, който в отворения форум на дискусията просто е потопен. Чудно до кога отдавна безинтересни търгаши ще се правят на спасители и месии на църквата. Виж тук: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2753082/page/7/fpart/all/vc/1
Призивът на ГъБъ е много примитивен популизъм!Във стил а ла Адолф Шикългрубер-синдром на говорителя,използвайки „революционната“ситуация.
Обединяващият ефрейтор,започва атака за партиен билет №1.А,ситуациата е много благоприятна:на всички нива в евангелското БГ пространство е настъпило безхаберие…
Момчето е амбицирано,да нагази с подкованите си ботушки „заветният амвон“ на наци-онален Лидер…
прочетох го този „спасителен план “ , това са тотално изперкали хора, много ми приличат на 450те пророци на Езавел (3 Царе 18гл ) които се изпосичаха за да накарат техния бог да слезе върху жертвеника но както каза пророк Илия “ техния бог сигурно е заспал “ , няма как да накараш Истинския Живия Бог да слезе от небето и да ти направи съживление , Христовия Бог не е Бог на вълци грабители облечени в овчи кожи и на фалшиви пророци които постоянно пророкуват лъжи и търсят слава за себе си , БОГ НЕ Е ЗА ПОДИГРАВКА
Аз живея в Бъфало щата Ню Йорк.Относно изнесената информация,че „апостол“ Емил Недков е пастир на българската евангелска общност-не отговаря на ИСТИНАТА!
‘Апостол на Вярата’ Асен Райков ? Звучи интересно. Скоро пророкува за една жена която беше болна от рак,и каза че тази жена няма да умре, но ще живее и ще получи изцеление. Въпросната жена след няколко дни почина !!!
[…] “Реформатори” без 95-те тезиси […]
[…] “Реформатори” без 95-те тезиси […]
хебраичeските корени на Църквата са други видове зелен хайвер Само учена глава като Гуидо Бакальоне, който е чел Киркегаард, без да знае, че това е Киркегор, може да използва тази сочна, наукообразна думичка „хебраични“, вместо почти простоватата „еврейски“.
Понеже през последните 2000 години се е появила някаква християнска секта, която не вярва в хебраичните корени на Църквата, ще направим една хронологична справка, за да докажем, колко са важни корените на Църквата и то баш хебраичните.
Годината на разпъването и възкресението на Христос не е установена с точност, затова ще приемем за база 33-та година.
В деня на Петдесятница, същата година, се ражда Църквата.
Първоначално христовите ученици са се събирали в Храма и по домовете си, но Властелините на Корените – Анна и Каяфа арестували апостолите и ги хвърлили в тъмницата, откъдето ги избавил случайно преминаваш ангел.
Апостолите пак отишли в Храма, за да проповядват възкръсналия Христос, но Властелините пак ги арестували и им теглили един каноничен кютек, за нелицензирано разпространение на корени и нарушаване на авторските права на първосвещениците.
Апостолите пак не мирясали и около 35-36 година търпението на юдейските вождове се изчерпало окончателно, те изровили томахавките, убили дякон Стефан и опустошили църквата.
Очевидно не са знаели, че Църквата била и тя с хебраични корени.
С това семейната идилия приключила и християните повече никога не са се събирали в Храма.
Църквата се разпръснала из Самария и околностите, където към нея се присъединили хиляди езичници. Евангелието достигнало до десетки градове на империята и хора от всякакви етноси приели Христос. Скоро Светият дух започнал да се излива и върху тях.
Около 44-та година, за да се хареса на юдеите, цар Ирод Агрипа I убил с меч апостол Яков Заведеев и хвърлил в тъмницата апостол Петър.
Пак по онова време възмутени от факта, че Светият дух се излива и върху езичниците,без да имат така важните юдейски корени, поборниците на интимната хирургия започнали да обикалят по църквите и да поучават:
– Не се ли насадите на хебраичните корени и не резнете ли карабините, няма да се спасите, щото раят е само за хебраици.
Обаче гърците като хора естети не били съгладни с това разхищение на материала и започнали дълги препирни между защитниците и противниците на хебраичните корени.
Край на галиматиите сложил Първият апостолски събор в Йерусалим, проведен вероятно между 48- ма и 51-ва година.
Тогава Светият дух и апостолите решили, че християните езичници нямат хебраични корени и не им трябват.
И сега, 2000 години по-късно, Гуидо Бакальоне и беквокалите му разбрали, че апостолите са се объркали нещо и тяхната мисия е да поправят грешката на Светия дух, като пратят Църквата за зелен хайвер…опа… да я върнат към хебраичните и корени дето ги няма.
Гочова работа, какво да го правиш…