Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Д-р Теол. Доний К. Донев

Отпразнуването на 20 годишнината на първата Българка божия църква в Чикаго основана през 1995г., постави въпроса за истинското начало на една църква. Дали  Църквата се счита за започната когато дадена религиозна група се регистрира пред правителствените инстанции или когато на хората се проповядва живото Божие слово и те се спасяват? Защото двете събития почти винаги са разделение от известен период от време. Процесът на учредяване на структура с членска маса и държавна регистрация, в известен смисъл, представлява църквата пред обществото, но отнема време което понякога с години раздалечава регистрацията на църквата от нейното истинско начало.

При нерегистрираните църкви пък е трудно документално да се докаже тяхното точно начало и те често остават забравени от историята. Запазват се разкази на свидетели, които невинаги съвпадат, а често са променяни в полза на една или друга кауза. Не без богословско значение е и фактът, че всички църкви в Новия завет, спадат имено към графата „нерегистрирани”. И докато тези и други въпроси за началото на църквата трябва тепърва да бъдат отговорени от интерпретаторите на историята, то ние – обикновените вярващи, сме длъжни да я разказваме такава каквато ни е била предадено изначало за да не бъде забравена от бъдещите поколения. А историята на петдесятното движение в България започва така…

Иван Воронаев пристига в Сан Франциско на 25 август през съдбовната 1912г.[1] Връзките с руските баптисти му осигуряват прием в руските църкви и през ноември 1912г., той е ръкоположен от севернокалифорнийската баптистка конвенция.[2] Около месец февруари 1913г., започва съживление сред руските баптисти в Лос Анжелис[3] сред които има немалко молокани[4] и пригуни.[5] Отправена е молба Воронаев, който ги е посещавал и преди, да им бъде изпратен като мисионер.[6] Имено сред руските молокани в Лос Анжелис, след конфликт с баптистката църква,[7] Воронаев за пръв път чува Петдесятното учение[8]

През 1915г., вече в Сиатъл, руското общество на Воронаев се събира в петдесятната църква на Ърнест С. Уилиямс, който по-късно ще стане председател на Асамблеи на Бога за двайсет години (1929-1949). Уилиямс запознава Воронаев с принципите на току що учредената петдесятна деноминация.[9] Така че, когато през 1919г. дъщерята на Воронаеви, Вера, приема кръщението със Св. Дух в нюйоркския Glad Tidings Tabernacle, а след нея са кръстени и родителите й с повечето членове на тяхната баптистка църква, преминаването към Асамблеи на Бога е само въпрос на време.[10]

Но и в Ню Йорк престоят на Воронаев е кратък. По време на молитвено събрание през ноември 1919, той получава откровение чрез Ана Колтович: „Воронаев, Воронаев: Иди в Русия!” Първоначално, Воронаев не реагира, но когато чува същите думи в лична молитва няколко седмици по-късно, неговата колебливост изчезва.[11] Крайното решение за мисионерско пътуване до Русия е взето на 26 ноември 1919, само ден преди американския Ден на благодарността.[12]

Няколко руски семейства се присъединяват към мисията на Воронаев: Дионисий и Олга Заплишни, В.Р. Колтович, В. Клибoк и Н. Карданов.[13] Василий Романович Колтович пътува сам. Ана Колтович, чрез която идва пророчеството, не е негова съпруга, а сестра или родственица носеща същото име. Съпругата му Евдокия остава в Беларус с двете им деца Иля и Любов. При завръщането си през 1921г., Колтович ги взима в Одеса където остават до ареста му заедно с Воронаев през 1930г. В последствие се преселват в Минск.

Въпреки, че според приетото през 1919г. откровение целта на групата е Манджурия, на 10 март 1920 Иван Воронаев е официално назначен от Асамблеи на Бога за „пастор и евангелизатор” в България – страна, която до момента не е споменавана нито в полученото пророчество, нито в обстойната кореспонденция, която Воронаев води с ръководството на Асамблеи на Бога в продължение на половин година.[14] Мери Заплишна (Уалтки) твърди, че родителите и също тръгват с откровение за Манджурия, но в Цариград Бог им говори да заминат за България.[15] Така или иначе, групата заедно с „някои братя,”[16] отплава от Ню Йорк за Русия с френския параход „Мадона”[17] на 13 юли 1920.[18] Малко преди да заминат, Воронаев пише до Асамблеи на Бога, че се доверява на Бога за финансите нужни за успеха на мисията,[19] имайки предвид спонсорството на техния мисионерски отдел.[20]

Пристигат в Гърция след двуседмично плаване, а след това спират в Цариград на 10 август 1920.[21] Тук не става въпрос за визи, а за пълна липса на документи. Воронаев и семейството му пътуват с т.нар. „пътен лист,” който е недостатъчен. Дефакто, заради чуждото име което приема, Никита Черкесов (рожденото име на Воронаев) не притежава истински документи за националност. По-късно това ще бъде използвано срещу него от болшевишкото издание „Атеист” и тиражирана от Москаленко, чрез едно писмо изпратено на 7 април 1922г. от руски християни в Ню Йорк до баптистите в Одеса заедно с фотография на Воронаев.[22] Комунистическата пропаганда не пропуска да отбележи отново връзката между Воронаев и т.нар „трясуни” (разновидност на молоканите, които приемат кръщението със Св. Дух).[23]

Така че в Цариград, Воронаев не чака виза или разрешение за пътуване, а документи като руски бежанец. Заради бягството си от казашката казарма през 1908г., той пътува за Америка с чужди документи за самоличност, а там никога не получава американско поданство.[24] Реално, единствените лични документи за националност издадени на Воронаев са украински (по законодателството на СССР след преселването му в Одеса през 1921г.). Затова и влизането на Воронаев в Русия става едва когато съветското правителство обявява амнистия и то не без помощта на познат доктор, който съдейства да се качат на парахода на Червения кръст „София” прекарващ 400 бивши военнопленници и белогвардейци.[25]

В България Воронаев и придружаващите го пристигат едва през ноември 1920г.[26] Зарев пише, че Воронаев е принуден от властите да напусне Турция,[27] а Събев добавя че е поканен от сем. Заплишни.[28] Самият Воронаев твърди, че идването в България е заради твърде „високите разходи” по престоя в Цариград.[29]

Дома на майката на Мария Иконописова в Бургас на ул. Антим I 37

Спорно е дали първото място където се проповядва кръщението със Св. Дух е съборната църква в Бургас, дома на църковния касиер Георги Райнов[30] или дома на майката на Николай Николов, Мария Иконописова на ул. Антим I 37.[31] Към момент Дионисий Заплишни не говори български, а съпругата му Олга най-вероятно споделя своята петдесятна опитност първо с роднините си, преди да свидетелства за нея в родната си църква.[32] Със сигурност обаче знаем, че „в Бургас пръв повярва и прие кръщението със Святия Дух ВИЛИ ИКОНОПИСОВ, син на втория баща на брат Николай Николов.”[33]

Воронаев и съмишлениците му наричат конгрешаните в Бургас „детекръщенци” заради кръщаването на невръстни деца. От приелите петдесятната вяра изискват второ водно кръщение, вече с лично решение като възрастни.[34] Това им отваря врати в някои баптистки църкви, но създава и напрежение и скоро кръстените в Бургас са принудени да напуснат конгрешаните и да създадат нова петдесятна общност. Воронаев я нарича Християнска евангелска вяра „Пентекостел” (ХЕВ),[35]  както по-късно се нарича и организацията му в Одеса. В новата бургаска общност влизат „отлъчените петдесятници”[36] от съборната бургаска църква. Те са кръстени в Черно море от Воронаев на 26 април 1921г., което според Колтович е началото на новата общност в Бургас.[37] През юни 1921г., Воронаев докладва, че вече има „петдесятни в пет различни града: Бургас, Сливен, Стара Загора, Казанлък и Варна” с общо 30 кръстени в Святия Дух,”[38] а през юли с.г. в седем български града.[39] Преди да замине за Одеса на 12 август 1921г., Воронаев споменава като организирана единствено петдесятната църква в Бургас.[40]

[1] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 5

[2] 60th Annual Meeting of the Northern California Baptist Convention (November 12-15, 1912), 88, 91.

[3] Ема Милър, The Pasific Baptist (Feb. 8, 1913), 11-12 Повечето руски вярващи живеят в Бойл Хайтс и Оукс Лот (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) на около половин километър от ул. Азуза. Там, на площадката Пийкен плейграунд се провеждат палаткови богослужения в разгара на петдесятното съживление (1906-1909). Предполага се, че когато Иван Воронаев се премества от Сан Франциско в Лос Анжелис около 1913г., той работи имено с руски имигранти, които са участвали в съживлението на ул. Азуза.

[4] Наречени така защото пият мляко по време на православните пости. С първи мъченици документирани по времето на Иван Грозни (1547-1584г). По-голямата част живеят изолирани след като Александър I ги изселва в Грузия в нач. на 19в. От тогава датират и първите документирани сред тях случаи на говорене на чужди езици, въпреки че тази тяхна практика има по-ранно начало. Наричани заради това с нарицателните „староверци” и „духоборци”. Част от тях избягват на запад и създават средище в Тулча, където контактуват с американския методистки мисионер за Балканите, Фредерик Уилиям Флокен. В мисионерските архиви са документирани негови дискусии с техните стареи по богословие и различни духовни практики (вкл. познатият в методистката практика духовен транс и говорене на чужди езици) (43-ти годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква, 1861г., 48ff).

[5] В началото на 20в. около 2000 молокани (предимно пригуни и липовани, наречени така заради това че подскачат, когато са посетени от Духа) се преселват в САЩ. Живеят в кв. Бойл хайтс в Лос Анжелис и твърдят, че са имали влияние върху духваните практики и доктрини на съживлението на ул. Азуза. В своята биографична книга Демос Шекарян, основател на Бизнесмени на пълното евангелие, свързва тези събития със спомените си за дете-пророк чрез чието послание тази група молокани се преселва в Америка (Shakarian, Demos, with John L. Sherrill and Elizabeth Sherrill. Happiest People on Earth: The Long-Awaited Personal Story of Demos Shakarian (1975)).

[6] The Pacific Baptist “Awakening among Russians of Los Angeles” February, 1913:11-12.

[7] Northern California Baptist Convention (1914), 104

[8] Voronaeff, John E. Letter to Rev. E. N. Bell (December 9, 1919). Flower Pentecostal Heritage Center.

[9] Durasoff, Steve. The Russian Protestants. (Rutherford, Fairleigh Dickinson University Press, 1969), 68.

[10] Датата е записано като 8 юли (вместо 1 юли 1919) от Колтович, 5 и 8 юни (вероятно по грешка) на следващата страница в Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание,” стр. 6.

[11] Анна Колтович (запис. интервю, 5 февруари 1965). Goroshko, Anton. The Pentecostal Heritage of Slavic-Americans. (Renton, WA: National Slavic District Council, 2009), 15

[12] Колтович, 7

[13] Колтович, 7

[14] Вж. поредицата „Писма от България” в сп. Благовестител 2008-09, по случай 80г. СЕПЦ

[15] Мери Заплишна (Уалтки), Писмо до Фред Смолчък (31 октомври 1988)

[16] Воронаев никога не ги споменава по име в кореспонденция си с Асамблеи на Бога

[17] „Мадона” параход на френската линия Fabre Line който пътува до Марсилия и Неапол

[18] 15 юли 1920 в Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 8. Датата е посочена като 17 юли 1920 според Jackson, Martha C. Zaplishny. Detailed Historical Postscript

[19] “Братский вестник” № 5 за 1970 год, стр. 13

[20]  Voronaeff, John E. Letter to Rev. J. Roswell Flower (22 юни 1920)

[21] Архивно-следственное дело 24012-П. Управление СБУ по Одесской области. Така според разказите на Петър и Павел Воронаеви, които имат снимки от Гърция, и по спомените на Марта Заплишна. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени от властите да напуснат България, те тръгват с влак за Шербург, Франция от където с параход продължават до о. Елис в Ню Йорк, САЩ

[22] Москаленко, A.T., Петдесятники (Москва, Издателство политической литературой, 1966), 56

[23] Н. Гюрич, Трясуньi и их организатор Воронаев, Атеист 1930:55 (Москва: Московская группа), 117

[24] Колтович, 2-3

[25] Архив Всеукраинского союза церквей христиан веры евангельской. След ареста на Воронаев през 1930, следователите на ЧК безуспешно се опитват да открият самоличността на този доктор

[26] Колтович, 8

[27] Иван Зарев, История на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989), 38

[28] Тодор Събев (съст.) Първата евангелска петдесятна църква в Бургас, 12

[29] The Pentecostal Evangel, 5 март 1921

[30] Зарев, 38

[31] Събев, 11

[32] Nicolas Nikoloff, The Pentecostal Evangel No.954-1932, 1. Fred Smolchuck, From Azusa Street to the U.S.S.R (1992), 20. Papazov, S.R., “Dionissy and Olga Zaplishny: American Slavic Apostles to the Bulgarians” Assemblies of God Heritage Magazine (April, 2011:25)

[33] Йончо Дрянов, История на Евангелските петдесятни църкви в България (1977, неизд.)

[34] Колтович, 8

[35] англ. Петдесятен. Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 8

[36] Зарев, 38

[37] Колтович, 8

[38] The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921

[39] The Later Rain Evangel, юли 1921

[40] Колтович, 8

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
20. Първите петдесятни в България:Мисионери и вярващи