Петър Богдан Бакшев пише в Италия историята на България, 350 години по-късно намерена от проф. Лилия Илиева
Манол ГЛИШЕВ
Новината за откритието излезе първо в академичния портал Academia.edu. Проф. Илиева – лингвист от Югозападния университет „Неофит Рилски” – предстои да публикува официалното научно съобщение в специализираното списание „Балканистичен преглед“. Пред уебсайта „Северозапазена БГ“ Илиева споделя, че е открила ръкописа в университетската библиотека на италианския град Модена.
Почти три века след началото на османската власт и близо столетие преди историите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски, с тази почти неизследвана тема за историята на България се заема католическият монах и архиепископ Петър Богдан. Член на францисканския орден, той пише на латински език. Историята му е насочена към духовните власти в Рим, като целта на книгата е капитулът на ордена и натоварените с отговорности към католиците в Османската империя прелати да разполагат с информация за още един християнски народ под властта на Високата порта.
За България и българите се пише поне от 680 г., когато е основана и Първата българска държава (първа, ако мислим за Балканския полуостров, а не за Стара или Велика България на Кубрат). Сведението за народа Vulgares в т. нар. Анонимен римски хронограф от края на IV в. най-вероятно не се отнася до историческите българи, а за невъзможен за идентифициране, може би легендарен народ. Във всеки случай, до втората половина на XVII в. няма автор, заемал се нарочно с историята на страната ни, нейния народ и владетели. Дотогава България е странична тема в хрониките, писани за други държави или в съчинения с по-обширен характер. Отделно място имат пътешественическите описания, оставени от западни и османски автори, пътували през нашите земи и включвали в книгите си информация за български селища, проходи, пътища и реки.
Ръкописът на Петър Богдан е от около 200 страници, разделен на 70 глави, с предговор, епилог и няколко придружаващи го по-кратки текста. Завършен е вероятно около 1667-а или 1668 г., в Модена или Рим. От края на 70-те години на ХХ в. са познати няколко листа от друг манускрипт на същата книга.
Предстои превод и критично издание на новооткрития извор, който може би почива не само на вече познати източници (като Цезар Бароний и Мавро Орбини, ползвани по-късно и от Паисий), но и на данни, които не са достигнали до нас.
Над предстоящото издание вече работи проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Дори вероятните неточности в текста биха представлявали ценна информация за специалистите.
Предполага се, че след 1674 г. във Венеция е осъществено и печатно издание на латинския оригинал на „История на България” от Петър Богдан, но поне досега учените не са попадали на запазен екземпляр от книгата. Това е относително рядък случай на съчинение от XVII в., познато по ръкопис, без още да е открита печатната му версия. За манускрипта, открит в Модена, поне засега не може да се потвърди с пълна сигурност, че е излязъл под ръката на самия Петър Богдан. Възможно е да става дума както за оригинал на автора, така и за препис от друг монах.
Близо 20 години след завършването на историята на Петър Богдан, в 1680 г. френският византинист Шарл Дюканж публикува в своята „Византийска история” приложение с подробна и относително прецизна хронология на българските средновековни владетели. Интересно е дали френският учен е познавал историята, написана от българския архиепископ.
Предговорът на ръкописа, датиращ около 1667 г.