Падането на Луцифер

Основополагаща библейска история, върху която се градят доктриналните ни разбирания за причините за сегашното трагично състояние на човечеството, е падението на сатана. Това трагично събитие, довело до първия разрив във Всемира между Творец и творението Му, повлича след себе си низ от страшни последствия в съвършения дотогава Божий свят. Разбирането на тези богословски истини (доколкото това е възможно за нас) е от основна важност, за да си обясним защо живеем в свят, достигнал до сегашното си безрадостно състояние. Ако не ни бе открито какво се е случило във Вселената преди още да е сътворен материалният свят, не бихме могли да открием духовно-логическа връзка между разбирането ни за Бога като съвършен Творец и състоянието на Неговото творение в момента.
За да анализираме падението на сатана ще цитираме двата библейски пасажа, където ни е дадена най-ясна информация по въпроса:
Ще употребиш тази поучителна песен против вавилонския цар, като кажеш: Как престана насилникът! Престана грабителят на злато! ГОСПОД строши тоягата на нечестивите, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше племената с непрестанно биене, който властваше с гняв над народите, с преследване, което никой не въздържаше. … Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, за да те посрещне, когато дойдеш; поради тебе събуди мъртвите, всички земни първенци, вдигна от престолите им всички царе на народите. Те всички, като проговорят, ще ти кажат: И ти ли отслабна като нас? Стана ли равен на нас? Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб и червеи те покриват. Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова. Онези, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:4-6, 9-17, ББД).
Пак ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: Сине човешки, кажи на тирския княз: Така казва Господ ЙЕХОВА: Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си казал: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си, като че е Божие сърце (ето, ти си по-мъдър от Даниил; никаква тайна не се укрива от тебе; с мъдростта и разума си ти си придобил богатство за себе си и злато и сребро в съкровищниците си; с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти); … При това ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ ЙЕХОВА: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие. От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изгори, и те превърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.” (Езек. 28:1-5, 11-19, ББД).
В тези два пасажа се говори за личности в плът – Вавилонския цар и Тирския княз, в които от пръв поглед не можем да съзрем безплътни същества. Познаването на духа на Библията обаче ни позволява да видим зад тези персонажи една и съща личност с духовна същност, а именно сатана, описан по време на своето отделяне от Бога, Който го е сътворил. Ще бъде уместно да споменем и различни възгледи относно мистериозните личности, описани в тези пасажи. Някои твърдят, че това са буквално Вавилонският или Тирският владетели; други – че са персонажи от езическата митология на народите около Израил, откъдето пророците са черпели информация; или пък че това са разкази за реално съществуващи хора, които са били в близко общение с Бога, но са наказани поради непослушание. Има сериозни изследователи, които твърдят, че това е антихрист. На последно място, някои богослови смятат, че тези два пасажа са просто алегория, а в действителност такива личности не са съществували.
Тези версии отпадат, когато четем внимателно и последователно отбелязваме, че от една страна, не е възможно да са съществували човешки личности, обдарени с чак такава сила и обаяние, от друга страна, тези велики пророци едва ли биха си позволили да се позовават на езическата митология, докато имат на разположение Източника на всяка истина. Никъде другаде в Библията не се и намеква за подобни на описаните лица, които да са отстъпили от живия Бог (разказът за Адам и Ева е съвсем различен). Тоест, в тези пасажи се говори именно за тази личност, която е дръзнала да се възправи срещу своя Създател и най-висш Благодетел. Без съмнение падението на сатана е най-разумното тълкувание на тези два пасажа. Само такова тълкуване обяснява защо духовният свят е разделен на два противникови лагера, а също и какъв е генезисът на злото във вселената.
И така, разбирането на Христовата Църква през вековете е, че в тези пасажи виждаме зараждането на първия грях във Всемира. Сатана вероятно е бил най-приближеният от Божиите архангели, за което сочи и текстът в Езекиил – „… херувим помазан, за да засеняваш“. Бог не скъпи думите Си в Своето Слово и за превъзходното му величие – „...печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост“. Повечето богослови смятат дори, че той е бил най-надареният с власт и потенциал ангел, на когото са били възложени най-много правомощия и отговорности според божествените превъзходни промисли.
Тук ще споделим още една важна богословска истина във връзка с разглеждания въпрос – сатана не е единствен в бунта си спрямо Бога – по някакъв начин той е успял да убеди около една трета от всички Божии ангели да го последват в неговото богопротивно дело. Това става ясно от Откр. 12:4, когато се говори за змея (едно от превъплъщенията на дявола) по следния начин: „И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята“. В момента всички тези духове обитават т. нар. „поднебесна“ сфера, където творят зло във всичките му абсолютни форми и то с неуморно постоянство.
Много интересен е въпросът как въобще е възможно падението на съвършени личности, в които не е заложено зло, каквито са Божиите ангели. Православният богослов Теофан Затворник отбелязва трудността да обосновем действията на бунт и зло в едно Божие творение, поначало сътворено като съвършено: „Всичко онова, което се отнася до произхода на греха, е изумително (необяснимо) и в дявола и в човека. Представете си чистотата на съвършената разумна твар, каквато бил ангелът, току що излязъл от ръцете на Твореца, неговите високи достойнства, приближаващи го към Твореца, той получава заповед и скоро след това, знаейки съвършено добре каква е волята на своя Творец, знаейки също какво е Нему угодно и какво не, избира неугодното. Няма да видиш нито една мисъл, на която да бъде основано и обяснено такова действие“. И наистина, едва ли ще стигнем до задоволителен отговор какви процеси протичат в личността на Луцифер, за да се възгордее и разбунтува.
За сатана се говори относително малко в Стария Завет, докато в Новия ни се представя същността на тази духовна личност доста по-ясно и пространно. От пасажите, където се споменават дявола и злите му духове, както и от личния опит на повечето християни, можем да направим извод за сегашното състояние на тези духовни личности. Това би помогнало да разберем по-ясно процесите, които са протекли при самото падение на тези духове, начело с първият – наречен „Луцифер” (от лат. „носител на светлина“) от Самия Бог.
Добре ни е известно, че понастоящем злите духове са наистина зли – и то в абсолютния смисъл на думата. Дали тази промяна е настъпила в един миг (когато всеки лично за себе си е взел решението да се противопостави на своя Господар и Създател), или е процес на постепенно отстъпление, това не знаем, но е напълно ясно, че в настоящия момент в тези същества не присъства никакво добро. Промяната към зло в тях е толкова радикална и необратима, че можем (въз основа на многото библейски текстове по въпроса, както и убеждението на авторитетни християни) твърдо да заявим, че доброто начало в тях е напълно изчезнало, а с това – дори и желанието и способността им да се върнат назад чрез покаяние. Еп. Теофан го казва така: „Злото, като преднамерено и съзнателно противене на Бога, достига в злите духове своята най-висока точка на развитие, своето съвършено осъществяване и се изразява в пълна загуба на способността за разкаяние…”
С известно съжаление обаче трябва да констатираме факта, че у падналите ангели е изчезнало само доброто, но не и тяхната интелигентност, хитрост, комбинативност и най-висша способност да кроят и реализират планове – във всички случаи с крайна цел извършване на все по-голямо зло. Оттук идва и дълбокото ни съзнание (и печален опит) като християни, че ако бихме били отделени от нашия Господ Христос, ние сме по-слаби във всяко отношение от злите духове, независимо, че те се намират в толкова паднало състояние.
Има много доказателства в Библията за безумното желание на висшия архангел да превземе Божието царство и да се настани на Божия престол. От самото си падение претенциите на сатана да бъде подобен на Всевишния са основна движеща сила на всичките му действия, затова и до днес всячески се стреми да копира Бога.
В Исая 14-а глава можем да забележим няколко от целите, които сатана си поставя със своя бунт спрямо Бога. Епископ Райри в своето „Основно богословие“ отбелязва пет „ЩЕ“ в намеренията на дявола:
1. „Ще възляза на небесата“ – като носител на Божията святост сатана е имал достъп до небесата, но това изразява неговото желание да се настани в небесата наравно с Бога.
2. „Ще възвиша престола си над Божиите звезди“ – ако „звезди“ се отнася до Божиите ангели, то значи, че сатана е пожелал да царува над всички ангели. Ако пък се отнася до звездите в космоса – то явно дяволът е пожелал да управлява небесата.
3. „Ще седна на планината на събраните богове към най-крайните земи на север“ – това свидетелства за амбициите на сатана да управлява вселената, защото според вярванията в тези „земи“ се е правело събранието на вавилонските богове.
4. „Ще възляза над висотата на облаците“ – Той е пожелал славата, която принадлежи на Бога (облаците често се свързват с Божието присъствие).
5. „Ще бъда подобен на Всевишния“ – Тук неговата фалшификация е кристално ясна – сатана е искал да бъде като Бога, а не различен. „Всевишния“ подчертава Божията сила и върховенство в управлението. Сатана е искал да бъде също толкова могъщ, колкото е Самият Бог. Искал е да упражнява власт и контрол в този свят, каквито по право принадлежат единствено на Бога. Неговия грях е пряко предизвикателство срещу силата и властта на Бога.
Темата е много пространна и по нея са написани хиляди томове. В краткия ни анализ ще се ограничим дотук. Едно е напълно сигурно – независимо от тежките последствия за вселената за ограничен отрязък от време, въпреки последствията за цяла вечност за всички разбунтували се Божии творения, този всемирен бунт няма да осуети изпълнението на предвечните и превъзходни Божии планове. Със сигурност ще дойдат обещаните „небе и земя, в които ще царува правда“ (2 Петър 3:13).  А в тях няма да влезе нищо осквернено, нито оскверняващо.

1 comment for “Падането на Луцифер

  1. Ангел,архангел и херувим едно и също ли е? Дяволът може да се преправя на светъл ангел(т.е.вестител),но е херувим,както е писано!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.