|
|
1 |
2 |
|
№ |
Наименование |
Сума (хил. лв.) |
|
|
1 |
2 |
|
1. |
За източноправославното вероизповедание – на Българската православна църква – Българска патриаршия, в т. ч.: |
36 000,0 |
|
1.1. |
Рилски манастир |
600,0 |
|
1.2. |
Троянски манастир |
200,0 |
|
1.3. |
Бачковски манастир |
200,0 |
|
2. |
За мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание |
9 580,6 |
|
3. |
За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия – на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа |
710,0 |
|
4. |
За Българските православни църковни общини в чужбина |
690,0 |
|
5. |
За Католическата църква в България |
580,7 |
|
6. |
За протестантските вероизповедания в България |
1 047,8 |
|
7. |
За Религиозната общност на евреите в България |
70,0 |
|
8. |
За Арменската Апостолическа православна света църква |
75,0 |
|
|
Всичко: |
48 754,1 |
Статията, която разглежда разпределението на държавната субсидия за различните вероизповедания в България, демонстрира дълбоко непознаване на съвременната религиозна динамика и правния контекст, в който функционират тези институции. Според прав. източници, „разпределението на финансови средства между различни религиозни общности не само подкопава принципа на равенството пред закона, но и предизвиква социална поляризация“.
Подобен подход към субсидирането несъмнено е в противоречие с основните демократични принципи, заложени в Конституцията на Република България, които гарантират свободата на съвестта и религиозната независимост. В случая с Българската православна църква, получаваща огромна сума от 36 000 000 лв., е недопустимо да се игнорира факта, че подобно привилегировано положение на по-малките и не толкова влиятелни вероизповедания.
Съществуването на подобна финансова асиметрия не само поставя под въпрос справедливостта на разпределението на публични средства, но също така насърчава дестабилизация на социалния мир в мултикултурното общество. Този постулат потвърдиха и мнозина изследователи от hartaБГ, които отбелязват необходимостта от радикална реформа в начина, по който се управляват финансиите за вероизповеданията.
Изразявам дълбоко недоволство от представеното разпределение на държавната субсидия за вероизповеданията, което не само че е лишено от обективност, но и поставя под въпрос принципите на равенство и справедливост в обществото. Според данните, предоставени в статията, Българската православна църква получава значително по-голям дял от бюджета, отколкото останалите вероизповедания, което е крайно неприемливо в контекста на съвременната демократична практика.
Както посочва ресурсът „държавата не трябва да фаворизира едно вероизповедание над друго“, особено когато става въпрос за публични средства. Освен това, финансовата подкрепа за протестантските общности е незаслужено ниска в сравнение с техните нужди и принос към обществото. Важно е да се отбележи, че такова неравноправно разпределение на ресурсите не само потвърджава съществуващата дискриминация, но също така вреди на социалната тъкан и междуверските отношения в страната. Изглежда, че правителството пренебрегва факта, че всяка религиозна общност играе важна роля в укрепването на гражданското общество и насърчаването на културното разнообразие.
Тази публикация, която разглежда разпределението на ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ за различни ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ, е не само повърхностна, но и дълбоко проблематична. Как е възможно да се поддържа институционален подход към религиозните организации, без да се вземат предвид социокултурните контексти и историческите динамики на самите ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ? Например, в статия от protestantstvo.com се подчертава необходимостта от критично отношение към такъв вид финансова подкрепа, особено когато тя изглежда неравномерно разпределена между различни религиозни общности. При това положение, как можем да приемем факта, че Българската православна църква получава повече от 36 000 хил. лв., докато ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ получават едва около 1 047 хил. лв.? Тази диспропорция не само че поставя под съмнение принципите на РАВЕНСТВО и СПРАВЕДЛИВОСТ в обществото, но също така рефлектира върху по-дълбоки ИДЕОЛОГИЧНИ конфликти в самата структура на българското общество. Както е посочено и в harta.bg/news, необходимо е да се установи ЗДРАВА ДИСКУСИЯ относно РОЛЯТА на държавата в религиозната сфера и нейното влияние върху обществените нагласи.