Църквата в БАНСКО: Религиозни скитници

д-р Николай Каменов, д-р Теол. Доний К. Донев
Бостън, 2013

Съборната евангелска църква в Банско е основана през август 1871 с протокол No. 1, подписан в кафенето на х. Георги Сарандов. Самата протестантска общност в града е започната през 1868г. от американския мисионер Чарлз Морз. Морз работи в софийския регион от 1864г., от когато датира и съборната църква в София.

1868 1864 pro1

 

 

 

 

 

 

 

 

През 1873г., използвайки връзките си с конгрешанските мисионери Бонд, Пейдж и Лок, новооснованото общество подава молба до Високата порта за да получи разрешителен ферман за престрояване на закупена „бахча” в църковна сграда. Впоследствие основната сграда е престроена в църква (първоначално на един, а по-късно на два етажа), а през 1900г. са добавени две ново сгради за училище и пастирски дом.

В своя оригинал писмото е придружено от букв. превод на английски с подробен коментар в няколко страници, описващ процедурата по закупуване и изграждане на молитвен дом според действащия закон и получаване на разрешение за строеж от Високата порта. Съхранява се в архива на сем. Лок, в библиотеката на колежа Мт. Холйоук (вж. арх. кат.) и се публикува на български език за първи път.

BAHCKOДостопочитаемый Господине,
Агопъ Ефенди;

          В Българското село Банско, Неврокпкска кааза, Серскый Санджакъ, ный поданници на Негово Императорско Величество Султанъ-тъ, като добываме чрез проповедите Евангелски религиозны убеждения различны отъ онезъ на Православните ни братя Българите, отделявамы ся отъ црквата и богслуженыето имъ, и съставявамы едно особно религиозно общество –Протестанско.
          Това Протестанско общество ся състои отъ тридесеть и шесть семейства въ които ся намирать около сто и шестдесеть души. А членове на црьквата са петдесеть и шесть души.
           Като особенно религиозно общество, ный имамы нужда и отъ особенно здание дето да извръшвамы общественые си богослужения споредяъ убеждението си. Nо лишени отъ потребныте средства, ный смы были, и до днесь смы религиозны скитнци.
          Сега, обаче, приспособени що-годе да си въздигнемъ такъвъ Молитвенъ домъ ный: Петаръ Н. Ушевъ, Х. Георгый М. Сарандовъ, Александръ К. Ушевъ, Х. Михаилъ Н. Дагарадинъ и Георгий Т. Кочуковъ, купихмы една бахча, мюлкаъ отъ Г-на Димитрия К. Ушевъ въ Християнската махала Буга, единъ часъ и половина далечъ от най ближната джамия.
          Вътре в тази бахча желаемъ да си построимъ едно здание за богослужение, на което зидовете щатъ са отъ камене, пръстъ и варъ, и което да чини около 20,000 грошове които са подарени за зданието чрез спомоществования.
Мерките на нова здание желаемъ да са както следува:

          Зданието ще бъде на единъ катъ
          Ще има 25 аршина длъжина
                    „ 16 „ ширина
                    „ 8 „ височина
                    16 прозорци
                    3 враты.

          Бахчата около връзъ ше ся заобыколи съ дуваръ, и ще има едны врата.
          Искамеы още, когато можемъ, в същата бахча да си построимь още едно здание отъ две части, едната за училище, а другата за жилище на Пастирътъ ни.           
          Зидовет на това здание щатъ са отъ камене пръстъ и варъ и ще бъде отъ два ката.
          Мерките на това здание щатъ са:
                    Длъжина 35 аршина
                    Ширина 20 ’’
                    Высочина 15 ’’
                    Прозорци 50,
                    Враты 12.
                    Стаи 10,
          Това здание, спорядъ колкото можемъ сега да уценимъ, ще чини около 30,000 горшеве.
                                                            – – – – – – –
          Прочее, чрез настоящето си смиренно прошение, ный вы ся молимъ Почитаемый ни Господине, да предстоите предъ милостивото Султаново Правителство, и да ся молите да ни подари благоволението си чрезъ единъ Ферманъ да ни ся позволи да можемъ безпрепятственно да си въздигнемъ това желаемо здание, и тъй да радвамы и наслаждавамы и ный съ тази голяма царска молостъ, както ся радвать и наслаждавать и всите другы поданници на Османската Империя.
          Ожидающе скорошень и благополученъ отговоръ в имято на Протестанското общество въ Банско, остановамы съ голяма признателность ный представителите му, _ _ _ _ _ _ _
                                                                                                             Ив. А. Тонджаровъ Пастиръ
                                                                                                             Х. Михаилъ N. Дяконъ
                             Банско                                                                     Х. Георгый М. Сарандовъ Кассиеръ
                                           1873 февр. 24/12                                         Петаръ N. Ушев         |
                                                                                                              Лазарт Радоловъ       | надзиратели
                                                                                                              Григоръ М,. Пешкап   |

dr. albert long

Писмото по започването на църквата в Банско доказва няколко важни исторически предпоставки. Църквата там е основана около пет години след като конгрешанския мисионер Чарлз Морз започва работа в София и почти десетилетие след като методисткия проповедник д-р Лонг започва редовни богослужения в Търново. Още тогава Лонг дава дарение на търновлии за построяването на сграда за читалище и църковни събирания (вж. негови писма в ист.арх. на Народната библиотека ІІ А 6188, II А 2079, ІІ А 5740, II А 3496 и др.).

Сп. Християнски свят от м. Септ. 1901, цитирайки по-рано написаното от п-р Ст. Томов, разказва историята така:
%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d1%8f%d1%82-%d0%be%d1%82-%d0%bc-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82-1901„В 1857 г. м. Септемврий двамата първи мисионери (Лонг и Притиман) пристигнали в България и се установили в Шумен …. На Септемврий 5/17, 1859г. Д-р Лонг се премества в гр. Търново, дето е мислил, че ще може по-успешно да работи. Тук на 12/24-й Дек. същата година в своята под наем къща, той почнал да държи редовни събрания на български. На първата св. Неделя имало 15, а на втората 25 слушатели…. Там той обяснявал главните евангелски истини и ги заинтересувал сами да четат и изпитват словото Божие за да могат да поучават и паството си. В това време д-р Лонг се запознал с г-н Гавраил Илиев, първият евангелски християнин , първият български книгопродавец и първият Евангелски проповедник в България.”

4 comments for “Църквата в БАНСКО: Религиозни скитници

  1. Като педагог ми стана интересно как са писали думата протестантско едно време. А ние сме я усложнили ненужно. Сега разбирам от къде се черпи информацията за такива ранни данни. От къде може да се научи повече за нашата история?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *