Жени свещеници начело в църквата

16.01.2014

източник: Daily Mail | превод Елена Геренова за ТЕМАdaily

Наскоро реставрирани фрески възродиха дебата трябва ли представители на нежния пол да бъдат свещеници…

22809-vatikana opening_620_348

Наскоро реставрирани фрески разкриват, че в ранната история на християнството може да е имало жени свещеници. Стенописите, датиращи от 230-240 г.сл.Хр., се намират в катакомбите на Присила в Рим и бяха показани от Ватикана по-рано тази седмица. Защитниците на идеята за жени свещеници видяха в тях доказателство за това, че представители на нежния пол са били начело на църквата в ранния етап на християнството. Според Ватикана обаче подобни твръдения са просто „фантастични приказки“.

Катакомбите на Присила са сложен лабиринт от подземни погребални камери на папи и малки и деликатни стенописи на Мадоната с младенеца, датиращи между 230 и 240 г.сл. Хр. – най – ранните познати ни досега изображения на Дева Мария и Иисус. Кардинал Джанфранко Раваци, културният министър на Ватикана, откри „куба на Лазар“ – малка погребална камера със стенописи от IV век. Те изобразяват сцени от Библията – като например рисунки на апостолите Петър и Павел, както и на римляни, погребани на два етажа – каквато е била обичайната практика в Античността.

vatikana inside 2

По-интересното е, че според някои мнения в гробниците има две рисунки, които изобразяват жени свещеници. Една от сцените показва група жени, които празнуват на маса, а поводът по всяка вероятност е Евхаристия (Свето причастие – едно от главните тайнства в християнската църква). Друг стенопис показва жена, чиито ръце са протегнати подобно на тези на свещеник, който казва молитва. По думите на официалния сайт на катакомбите тя носи „богата дреха за литургия“. Освен това изглежда, че част от облеклото й е специфично за свещениците.

vatikana inside 1

Асоциацията за жени свещеници в католическата църква приема, че тези стенописи са доказателство, че е имало жени – духовни лидери в ранния етап на християнството – и следователно такива трябва да има и днес. Но според представители на Ватикана подобни твърдения са „чиста проба измислици“. Те смятат, че дори и жените от първия стенопис да са на официална вечеря, те не отслужват меса. Относно жената с вдигнатите ръце – според Ватикана в този стенопис няма нищо друго, освен жена, която си вдига ръцете. Според тях подобни анализи може и да звучат сензационно, но не са достоверни.

vatikana inside 3

Според католическата църква само мъже могат да бъдат свещеници, тъй като апостолите на Иисус са били само мъже. Загубени векове наред след като входовете им биват запечатани в древността, катакомбите са преоткрити през XVI век. Съвременните разкопки и проучвания започват през XIX век.

30 Май 2008, L’Osservatore Romano
Вчера Ватикана излезе с най-категоричния си декрет по повод ръкоположението на жени. Всяко едно подобно ръкоположение ще води след себи си автоматично отлъчване от църквата, както за ръкоположената жена, така и за ръкополагащия я епископ. Документа е съставен от Ватиканската конгрегация (съвет на кардиналите) по доктрините на вярата и влиза в сила автоматично от вчера. Официален говорител на Ватикана е заявил, че с този декрет, римокатолическата църква е направила съществуващата забрана за женски ръкоположения ясна и категорична. Всеки дръзнал да я пренебрегне престава да бъде част от църквата.

Tags: , , ,

34 Responses to Жени свещеници начело в църквата

  1. Ивайло В. Петров on 17.01.2014 at 16:10

    Според мен нещата със служенето на жените в църквата стоят по следният начин днес. Момичетата могат ли да учат теология? Да могат! Могат ли да учат как да свидетелстват на другите? Да могат в ниналото жените са били мощно средство, чрез което Бог е обръщал хора. Спомнете си момиченцето в двора на Сирийския военачалник, спомнете си жената на Пилат, а също и повярвалите роднини на Цезаря, аа които Павел споменава, сред които според някои документи е имало жени. Въпроса днес е следният! Трябва ли жените, като се посветят на Бога да свидетелстват и мисионират, да получават и заплата за това, или да стоят без пари и да умрат от глад? Отговора е прост, да трябва да получават! В нашата църква „ЦАСД“ има длъжност наречена Библейски работник. Тя включва всичко, от наставления на деца, посещения на жени, и изобщо всичко което някой би се сетил като мисионска работа. Тази длъжност не е доживотна, тя е за времето за което човека се е посветил да служи на определена мисия и е платена. Тя е достъпна както за мъже, така и за жени. Тук жените трябва сами да следват инструкциите на Павел да не поучават мъжете в църквата, особено ако са по-възрастни от тях. Да дават съвети, да предлагат и тн… да, но на жените е дадено да поучават деца, понякога дори юноши, но не е прилично пред Бога да поучават зрели мъже, с други думи с тон на поучение. Това е въпрос на пазене на достойнството на силния пол. От всички дейности които мъжът върши има неминуемо моменти когато бърка. Библията ясно казва, че това не са моментите някоя млада девойка да нададе глас и да сръфа старейшината, поучавайки го как трябва да си стяга църквата, давайки примери от своята домакинска работа. Съветите трябва да бъдат давани със страхопочитание и уважение. Втората длъжност, която имаме в църквата си, това е ръкоположен проповедник, тя не е достъпна за жени, но в някои девизии са решили да наричат библейските работнички – жени – назначен проповедник, а само мъжете биват ръкоположени, и заплатата и задълженията им са сродни. Като жената не може да кръщава и да благославя Господната трапеза, но само да я разнася. Не знам, хората са чели доста и са се постарали да спазят принципа да има ясно разграничение между ролята на жената и мъжът. В църквата ни има и други длъжности, например: Медико- мисионер, тя е напълно свободна за жени и дори момичета, които са преминали през необходимата подготовка, тя също е платена. Има също и длъжност – Литературен евангелизатор – това също е длъжност свободна за жени. В самата църква също жените може да участват в хвалението, да координират дискусионни групи по различни въпроси, да учат децата, да провеждат готварски занятия, да посещават болни, бедни, затворници, да участват в студентско служение, които може да са част от задълженията на библейският работник или медико-мисионера. Според мен големият проблем в другите църкви днес е че жените биват третирани ужасно, като второ качество хора. За тях няма реализация в църквата, няма заплащане, подтискани са от различни ограничения. В църквите реално има само 1 платена позиция – Пастора, който е всйо и всех, коли и беси. Обаче не е нужно да е така, апостолската църква не беше толкова йерархична и еднолична. Всеки имаше дарба и всеки я изразяваше в пълнота за Божия слава в църквата.

    Накрая искам да спомена и за свещениците. След смъртта на Исус не е нужно да има свещеници. Не е възможно да има жени свещеници! Но не е възможно и да има свещенници, които не са левити точно от Аароновият род. Така че днес Бог казва, че ВСИЧКИ ние сме свещеници на Бога, независимо жени или мъже. Пасторите не са свещеници, пасторите отговарят на гръцката дума Епископус, което долу-горе като функции представлява нещо като надзорник над няколко църкви, човек, който събира презвитерите и им провежда обучения и инструктаж. Така че при положение, че всички вярващи са свещеници, аз не виждам проблем това да призная, че и жените се включват в това число. То е повече от очевидно. Освен това ни най-малко не ме интересуват средновековните канони на римската или ортодоксалната църква. Философии много, но Библията е ясна! Ако не може да се сетите за цитатите, в следващия постинг ще ви ги копирам. Според мен Библията дава равни права пред Бога на жени, мъже, свободни, роби, бедни, богати. Но просто ролите на двата пола и в семейството и в църквата леко се различават, според различните роли, които Бог е предопределил за тях, така че няма никаква база за дискреминация!

  2. Красен Иванов on 17.01.2014 at 17:34

    Мисля че това е една изопачена истина … Жени могат да свидетелстват, но трябва Бог лично да ги е пратил!
    Анжелика Зомбрано е един пример на сестра която не претиндира за себе си, а за Бог и това което Той иска ние да научим.
    Това на снимката която в рисунка на стена предполагам. Не е жена! А мъж в одежди както подобава за времето си и според народността си. Не вярвайте на дявола който изопачава Божия ред от векове насам. Внимавайте! За ващо добро го казвам!

    1Коринтяни-14,34;40

    34. жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
    35. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
    36. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
    37. Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
    38. Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
    39. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
    40. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

  3. Велизар on 17.01.2014 at 19:22

    Братчетата по-горе са написал така да се каже едни откровени глупости. Къде са сега устатите сестрички да ги подхванат до девето коляно. Спокойно мога да предположа че брата Красен Иванов е неженено момченце и така както е тръгнал сигурно така и ще си остане. Хубаво е обаче да си чете Библията преди да я интерпретира за да не говори такива глупости по стихове по които явно не разбира. От това което пише значи жените могат да свидетелстват, но трябва Бог лично да ги е пратил а мъжете могат да свидетелстват и без Бог лично да ги е пратил! Глупости на търкалета.
    Хората изследователи и археолози от Ватикана чак му казват че това на рисунката явно е жена той обаче настоява че не е. Този начин на мислене е така характерен за шопските българи или добруджанци от крайварненските села. Те си знаят тяхното и не наука ами сам Господ Бог от небето да слезе да ги поучава те пак си знаят тяхното. С такъв интелект какво да правим? Да му позволим да говори в църквата ли? Да не бъде!
    Подобен случай е и адвентното братче което акцентира най-вече върху паричките. Това явно идва от идеологиите за енергезираната църква. Не мога да се позова на нито едно библейско твърдение в писанията му затова ще си позволя да отсея няколко шедьовъра:
    -Момичетата могат ли да учат теология? Да могат!
    – в ниналото жените са били мощно средство, чрез което Бог е обръщал хора – настоящето не толкова много
    – Въпроса днес е следният! Трябва ли жените … да получават и заплата за това, или да стоят без пари и да умрат от глад?
    – Тази длъжност не е доживотна… и е платена.
    – въпрос на пазене на достойнството на силния пол – за кое достойнство говорите брате? За духовното ли?
    – От всички дейности които мъжът върши има неминуемо моменти когато бърка. Библията ясно казва, че това не са моментите някоя млада девойка да нададе глас и да сръфа старейшината
    – Позиция ръкоположен проповедник, тя не е достъпна за жени
    – Като жената не може да кръщава и да благославя – ми не може ми и Господа не може да благославя даже ми така ми
    – В самата църква също жените може … да провеждат готварски занятия
    големият проблем в другите църкви днес е че жените биват третирани ужасно – докато при вас виждаме колко водбр есе третират
    – В църквите реално има само 1 платена позиция – Пастора, който е всйо и всех, коли и беси.
    – Накрая искам да спомена и за свещениците – писаното до сега не се отнася за тях значи
    – Не е възможно да има жени свещеници! – но може медико-свещеници или готваро-свещеници защото свещениците готвят жертвата на Господа
    – Пасторите не са свещеници,- евала брат богословие
    – Библията е ясна! Ако не може да се сетите за цитатите, в следващия постинг ще ви ги копирам. – давай брат ние ще те чакаме

  4. Красен Желязков on 18.01.2014 at 4:57

    Не се карайте по тези въпроси. Всъщност нещата са много простички. Гледам всички, които сме писали тук- и Велизар, и Ивайло, и адаша Красен, сме мъже. Е, познаваме се добре, познаваме си добре природата: мъжете не обичат да бъдат поучавани от жени. Това е факт, простичък. 🙂
    И именно това има предвид Павел, във всички пасажи, в които пише по тази тема: „жените да мълчат в църква, да не поучават, жената да не владее над мъжа, да бъде мълчалива“, и т.н. Не защото жените не могат да учат теология, не защото жените нямат или не могат да имат знание, или пък същите способности да управляват и да поучават, като мъжете. Разбира се, че могат. Но ние, мъжете, някак си по природа, не обичаме това. Явно Бог така ни е създал. Попитайте евреите (даже и тези, които не са приели Христос)- те ще ви кажат това, те имат това знание още от древността. Не че не може да има жени пасторки, или жени благовестителки. Но разгледайте църквите, в които жени поучават и управляват- в тях мъжете определено са малцинство. Единствените случаи, в които мъжете биха обичали някоя жена да им проповядва, е ако тя е…красива. Но тогава- сещате се с какъв мотив биха слушали проповедта й…. Е, може да има изключения, но не трябва да се хващаме за изключенията, а за обичайната реалност. 🙂

  5. Юлиян Собаджиев on 18.01.2014 at 12:54

    „Кубът“ на Лазар? Вие добре ли сте? С гугъл ли превеждате материалите си? Стаята на Лазар, пичове. Стаята.

    Към днешна дата отношението по ключовия за тази статия проблем е мерило за това в кой век живеят деноминациите, местните църкви и отделните вярващи.

    Поздрави!

  6. Иван Георгиев on 18.01.2014 at 17:49

    Хайде сега отново– миналогодишните случки започват на нов глас по темите.
    Г-нът Юлиян Собаджиев, Чорбадижев, Абаджиев, Петко Николов, п-р Петков и другите му там синоними се обаждат само когато му подскаже приятелят му Анди Неделчев. Срещнали се двамата на кафенце и му подсказали че има сериозна опозиция срещу нерегламентираното представяне на евангелистите в ортаклък с ислямa. И като ни най малко не разбира тематиката г-на с многото синоними се включва с куба на Лазар, тогата на Гаргамел, чипа на хобита, пръстена на властелина или лулата на К.С Луис. Напишете нещо там където ви засърбява най-много като за изкуствения религиозен плурализъм например.

    Брат Красен Желязков искам да чуя повече от вашите аргументи.
    Станахте ми доста интересен с позитивното си мислене по темата

  7. Ивайло В. Петров on 18.01.2014 at 19:34

    Аз изследвах повече от 15 пъти 1 Коринтяни. Внимателно, дума по дума. Ще го кажа съвсем директно!
    Цялото писмо на Павел е писмо отговор на предишно писмо, получено от Холе и неговите домашни, за което се споменава в 1 глава. На няколко пъти Павел вмъква цитати от Холевото писмо. Това за жените е преписан цитат, след което следва отговора на Павел.
    Цитата 34, 35 стихове са преписани от Павел, след което следва отговора му:
    „34. жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
    35. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.“

    Отговора на Павел е :
    „36. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?“

    Тази книга я обърнах с надолу главата. Прочетох всички преводи, проверих оригиналите, сравнявах стиловете. Думите че жените не им е позволено да говорят в църквата, а да питат мъжете си вкъщи не са от Павел. Това са абсурдни думи! Павел поправя много погрешни свхащания в това свое писмо и тук много категорично казва на тези хора, които му пишат, които съвсем очевидно са мъже. “ Що? Вожието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?“. Има и нещо пределно ясно, че в закона не пише нищо за неговоренето на жени в църквата. Това е бил някой техен си закон, затова Павел толкова бурно реагира, как те се опитват да ограничат жените да не могат дори и да продумат в църквата… За да се разбере това обаче трябва да се ИЗСЛЕДВА цялото писмо на Павел, да се види структурата и стилът, и да се видят другите подобни цитати, които аз преброих са още поне 5, като някои от тях са обявени като цитати. Желая ви приятно изучаване! Вярвам че това ще освободи много жени от угризения и ще им даде свобода за истинско служение на Бога ! АМИННН !

  8. Юлиян Собаджиев on 18.01.2014 at 20:28

    Иван Георгиев, вие сте както винаги феномен на изразяването. Респект и уважение към вас, титан на мисълта!
    Поздрави!

  9. Георги Софрониев on 19.01.2014 at 2:01

    Понеже бяха изказани мнения, звучащи ми доста странно, дори и такива, изглеждащи като че ли четящия е чел докато е бил с главата надолу предлагам няколко стиха за разсъждение:
    1 Тимотей 3: 15. в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.
    1 Тимотей 3:2. Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена,
    1 Тимотей 3:12. Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена,
    1 Тимотей 3:11. Тъй и жените им {Или: дякониците.} трябва да бъдат….
    Интересно защо ли Апостолът не е решил да го напише по неутрално та да ви е по-лесно да го изопачите!!!
    А че е имало жени, които са били разпознати , но не и оглавяващи по-горе изброените длъжности.
    Тит 1
    1. Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,
    .5. Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;
    6. ако е някой непорочен, на една жена мъж,……
    7. Защото епископът трябва да бъде непорочен,….

    Филипяни 1
    1. Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:
    Вярвам че Господ ще се върне търсейки Църквата си такава, каквато я е оставил.

  10. Veniamin Peev on 19.01.2014 at 14:27

    Темата е много интересна, а дискусиите – дваж повече!
    Но защо темата се коментира само от мъже? Скъпи сестри, къде сте? Къде са Вяра, Соня, Таня и още много други активни български евангелистки? Къде са пасторките, пасторшите, дяконисите, молителките, пророчиците?

  11. Красен Желязков on 19.01.2014 at 14:54

    Здравейте, брат Иване.
    По темата за жените, както писах по-горе, мисля че най-добре е да се поучим от евреите, понеже за тях това не е проблем, те са си го решили още от древността.
    Навсякъде, където апостол Павел говори за жените: да мълчат в църква, да не владеят над мъжа, и т.н., той не си го е измислил сам, като някакво ново учение, а го е проповядвал на основата на Стария Завет (тоест- Библията в тогавашния й вид- Танак). И като добър евреин, Павел е бил доста навътре в нещата, по въпроса.
    Всъщност в Стария Завет Бог е описал природата на мъжете, както и природата на жените. Това е малко трудно за нас, езичниците, да го видим ясно, без да знаем иврит, но пак можем да видим доста неща. Мъжа е описан като лидер, като този, който управлява семейството си, поучава, дава пророчества, и ходатайства. Не случайно Бог му е дал тези функции- за да му даде тези функции, Бог му е дал и такава природа, характер (както и ние мъжете, много добре познаваме себе си). А на жената е дал по-различна природа- дал й е интуиция (това например не става явно от превода на български, но на иврит точно това се казва в Битие 2:22, когато се говори за „реброто на Адам“), мъдрост в малките неща, в детайлите (както е описано в Битие, в Притчи, и т.н.). И според природата й, Бог е дал и по-различни функции- да гледа семейството си, да се грижи за децата си и съпруга си, и т.н.
    Има например и други, много явни различия между мъжа и жената, за които повечето християни рядко се замислят. Например, те четат думите на Павел в Римляни и Галатяни относно обрязването, заветите, насочват вниманието си към тези фундаментални въпроси за вярата, закона и благодатта, и някак си забравят, че това всъщност за жените…няма как да важи по същия начин, по простата причина, че обрязването, белега на завета, който е бил даден на Авраам, по чисто анатомични причини, е могло да бъде дадено само на мъже!
    После, когато Израел е в пустинята, 12-те съгледвачи се връщат от Обещаната земя, 10 от тях представят зле земята, и Израел роптае, Бог ги наказва- всички от 20 години нагоре (с изключение на Исус Навиев и Халев), да умрат в пустинята и да не влязат в земята. Но пак- ако изследваме внимателно, ще видим, че това се е отнасяло САМО за мъжете. А жените над 20 години са си влезли в земята!
    А когато правят златното теле, стават да играят и да танцуват, пак пише, че само мъжете са направили това, но не и жените!
    Бог дава на Мойсей 613 заповеди и наредби. Но пак- те важат само за мъжете. И само някои от тях- за жените, пак повечето- по чисто физиологични причини. Интересно е, но за жените се оказва по-естествено да мислят за Бога, да се молят, и да Го хвалят. Мъжете сме „по-горди“, за нас това е по-неестествено. Затова и Бог е дал толкова заповеди, на мъжете.
    Това се вижда и днес- в повечето църкви по целия свят жените са мнозинство. Не е трудно да доведеш жена в църква, на жена може и друга жена да й благовества, може и мъж да й благовества. Но по-трудно е мъжете да дойдат на църква. Мъжете не обичат жени да ги поучават, не обичат жени да ги водят. Освен ако са вънщно привлекателни и красиви, и мъжа има някакво „по-романтично“ влечение към тях. Това се оказва на практика, всеки може да го види. Но то не е нещо ново- то е било описано още в древността, в Библията, макар и малко трудно разбираемо за нас.
    Затова евреите са си намерили решение още от древността. В синагогите идват само мъжете, и децата. Мъжете слушат, служат, а децата играят, и гледат какво правят татковците им. А жените си стоят в къщи и си гледат домакинството. И когато децата- момиченца, пораснат и станат тинейджърки, престават да идват в синагогата, а си стоят в къщи и се учат от майките си. Когато все пак в синагогата са идвали жени, те са си мълчали, и само са слушали. Такъв е бил модела и в първата църква. Не че жените- сестри, не са били еднакво приети от Господа, и еднакво праведни- напротив, и братята, и сестрите, са си били еднакво част от църквата, и еднакво праведни. Но просто жените не са участвали в църковните служения (освен в разни помагания, ако е имало нужда), и това разбира се, в никакъв случай не ги прави „по-малко християнки“, от мъжете.
    Павел, като добър и „опитен“ евреин, е знаел и виждал предимствата на този модел, основан на Стария Завет, и на това е учел и новоповярвалите езичници. Затова и е написал тези пасажи за жените. Между другото- забележете, че той никъде не се обръща в посланията си: „братя и сестри!“, той навсякъде се обръща само към братята…

  12. Петър Георгиев on 19.01.2014 at 19:26

    Въпрос: Жени – пастори / проповедници? Какво казва Библията за жените в служение?

    Отговор: Смятам, че в наше време едва ли има по-дискутиран въпрос в църквата от въпроса дали на жените им е позволено да служат като пастори / проповедници. Ето защо е изключително важно като отговаряме на този въпрос да не противопоставяме жените на мъжете. Има жени, които смятат, че жените не трябва да служат като пастори и, че Библията поставя ограничения върху служението на жените. По същия начин има и мъже, които вярват, че жените могат да служат като проповедници и че няма никакви ограничения по отношение служението на жените. Това не е въпрос на шовинизъм или дискриминация. Това е въпрос на тълкувание на Библията.

    В I Тимотей 2:11-12 се заявява: “Жената да се учи мълчаливо, с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, а да бъде мълчалива.” Бог дава различни роли на мъжа и жената в църквата. Това е резултат от начина, по който е било създадено Творението (I Тимотей 2:13), както и от начина, по който грехът влиза в света (I Тимотей 2:14). Чрез апостол Павел Бог ограничава жените да не служат, като заемат роли, чрез които да упражняват духовна власт над мъжете, като ги поучават. Това изключва възможността жените да служат като пастори, тъй като този пост предполага проповядване, поучение и упражняване на духовна власт над мъжете.

    Съществуват много “възражения” срещу това виждане за жените в служение / за жените-пастори. Едно от най-често срещаните е, че Павел не позволява на жените да поучават, защото през първи век жените обикновено не били образовани. В I Тимотей 2:11-14 обаче никъде не се говори за образованието на жената. Ако образованието определя някого като годен за служение, болшинството от учениците на Исус нямаше да могат да отговарят на това изискване. Второто възражение, което често се среща, е че Павел не позволява да поучават само на жените в Ефес (това послание е написано към Тимотей, който тогава бил пастор на църкавата в Ефес). Град Ефес бил известен с храма си на Артемида – лъжлива гръцка / римска богиня. Жените заемали авторитетно място в поклонението на Артемида. В I Послание към Тимотей обаче никъде не се споменава Артемида, нито Павел посочва поклонението на Артемида като основание за ограниченията, които поставя в I Тимотей 2:11-12.

    Третото от най-често срещаните възражения е, че Павел отнася тези си думи само към съпрузите и съпругите, а не към мъжете и жените по принцип. Възможно е гръцките думи в I Тимотей 2:11-14 наистина да се отнасят към съпрузите и съпругите. Основното значение на думите му обаче се отнася към мъжете и жените като цяло. Освен това същите гръцки думи се използват в 8-10 стихове. Само съпрузите ли трябва да издигат свети ръце в молитва без гняв и съмнения (8 ст.)? Само съпругите ли трябва да се обличат скромно, да вършат добри дела и да се покланят на Бога (9-10 ст.)? Разбира се, че не. Абсолютно ясно е, че 8-10 стихове се отнасят към мъжете и жените по принцип, а не към съпрузите и съпругите. Нищо в контекста не навежда на мисълта, че 11-14 ст. се отнасят само към съпрузите и съпругите.

    Друго често срещано възражение на излаганото тук тълкувание относно жените-пастори / проповедници има връзка с Мариам, Дебора, Прискила, Фива и т.н. – жени, които са имали водаческа роля в Библията. Това възражение не обръща внимание на няколко важни фактора. Например, по отношение на Девора – тя била единствената жена-съдия сред 13 мъже-съдии. По отношение на Олда – тя е единствената жена-пророк сред десетките мъже-пророци, за които се говори в Библията. Единствената причина Мариам да има някаква връзка с водачеството е, че била сестра на Мойсей и Аарон. Двете най-значими жени по времето на царете били Готолия и Йезавел, които едва ли могат да бъдат наречени примери за благочестиви жени-водачи.

    В Книгата Деяния, в 18-та глава Прискила и Акила са представени като верни Христови служители. Първо се споменава името на Прискила, което, предполага се, означава, че нейното място в служението било по-“важно” в сравнение с това на съпруга й. Никъде обаче не се посочва Прискила да е участвала в служение, което да противоречи на I Тимотей 2:11-14. Прискила и Акила довеждат Аполос в дома си и двамата го обучават, като му излагат по-точно Божието Слово (Деяния 18:26).

    В Римляни 16:1, дори и ако приемем, че Фива е “дякониса”, а не “служителка”, това не означава, че Фива е била учител в църквата. “Способен да поучава” е характеристика, която се дава за стареите, а не за дяконите (I Тимотей 3:1-13; Тит 1:6-9). Стареи / епископи / дякони се описват като “съпруг на една жена”, “мъж, чиито деца са вярващи” и “мъж, достоен за уважение”. Освен това в I Тимотей 3:1-13 и Тит 1:6-9 се използват само местоимения в мъжки род, които се отнасят към стареите / епископите / дяконите.

    Структурата на I Тимотей 2:11-14 много ясно посочва какво е “основанието” за твърдението, което се изразява там. 13 стих започва със “защото” и дава “причината”, която Павел излага в 11-12 стихове. Защо жените не трябва да обучават и да имат власт над мъжете? Защото “…първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.” Това е причината. Бог е сътворил Адам първи и след това е създал Ева да бъде “помощник” на Адам. Този ред на Сътворението има универсално приложение спрямо хората – както в семейството (Ефесяни 5:22-33), така и в църквата. Фактът, че Ева е била измамена, също се посочва като причина жените да не служат като пастори или да имат духовна власт над мъжете. Това кара някои да смятат, че жените не трябва да поучават, защото по-лесно се поддават на измама. Това разбиране е спорно…, но, ако наистина жените са податливи на измама, тогава защо да им се позволява да поучат деца (които също лесно се мамят) и други жени (за които можем да предположим, че са още по-податливи на измама)? Не това е смисълът на горния текст. Жените не трябва да поучават и да упражняват духовна власт над мъжете, защото Ева бе измамена. В резултат, Бог е дал на мъжете първостепенната власт да поучават в църквата.

    При жените преобладават дарбите гостоприемство, милост, поучаване и помагане. Голяма част от служението в църквата зависи от жените. На жените в църквата не им е забранено да се молят публично или да пророкуват (I Коринтяни 11:5), а само да нямат духовна власт над мъжете, като ги поучават. В Библията никъде не се забранява на жените да упражняват дарбите на Святия Дух (I Коринтяни 12 глава). Жените са призовани да служат на другите, да проявяват плода на Духа (Галатяни 5:22-23) и да прогласяват евангелието на изгубените (Матей 28:18-20; Деяния 1:8; I Петрово 3:15) точно толкова, колкото и мъжете.

    Бог е поставил мъжете да служат, като поучават, и им е дал духовен авторитет. Той постановява това не защото мъжете непременно са по-добри учители, или, защото жените са по-низши или по-малко интелигентни (което не е така). Това е просто начинът, по който Бог е определил църквата да функционира. Мъжете трябва да дават пример в духовното водачество чрез живота си и чрез думите си. Жените трябва да заемат по-малко авторитетна роля. Жените са насърчавани да поучават други жени (Тит 2:3-5). В Библията също така не се забранява на жените да поучават деца. Единственото нещо, което се забранява на жените, е да поучават мъжете и така да упражняват духовна власт над тях. По пътя на логиката това означава, че на жените не им е позволено да служат като пастори / проповедници. Това в никакъв случай не прави жените по-малко значими, а по-скоро ги насочва към служения, които съответстват на дарбите, които Бог им е дал.
    КОПИРАНО ОТ ТУК;http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-women-pastors.html

  13. Красен Желязков on 19.01.2014 at 19:44

    До Ивайло Петров:
    Брате, добре е, че сте обърнал и изследвал ЦЯЛОТО Първо послание към Коринтяните. Но е трябвало да изследвате и останалата Библия, вкл. и Стария Завет. Знам, че това е трудна задача, изискваща много време и знание. Затова и Павел не обяснява нещата за жените в подробности- защо така, а защо не иначе, и т.н.
    Разбира се, сестрите, които проповядват в църква, които говорят в църква, не вършат грях, и няма защо да имат угризения. Няма такава изрична заповед в Мойсеевия закон. Обаче…просто мъжете не обичат така, а Павел се е грижел да има повече мъже в църквата, понеже е имал опит. По-скоро би било по-добре мъжете да станем по-активни, да си влезем в ролята, която Бог ни е дал. Толкова църкви съм виждал, в които жени проповядват, хвалят Бога, и т.н., и в това няма нищо лошо. Обаче мъжете си седят някъде отзад (ако изобщо ги има), тихо и кротко, и не участват в нищо. Гледам жените хвалят Бога с песни, и хвалейки Го, се вживяват в чувства, със сияещи лица, вдигнали ръцете си. А мъжете отзад си гледат часовника- „кога най-после песните ще свършат, и ще има някаква проповед“. Като е така, наистина по-добре е жените да поемат нещата, но още по-добре би било мъжете да се размърдат малко. За да дойдат и повече мъже в църквата.
    Тоест- става въпрос за чисто практични неща, а не за грехове и осъждения тук. 🙂

  14. Петър Георгиев on 19.01.2014 at 19:57

    СПЕЦИАЛНО ДО :Ивайло В. Петров
    Уважаеми , доколкото разбрах Вие сте от ЦЪРКВА НА АДВЕНИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН ,така ли е ?
    Ако е така, разбирам стремежа ви ,да изопачите категорично ясното становище на НОВИЯ ЗАВЕТ , по отношение на жените в църквата. Иначе, как ще сте с спокойна съвест, когато вярвате повече на ЕЛЕНА УАЙТ,отколкото на думите на Христос.Например, Уайт ,казва ,че видяла на небето видение с 10-те заповеди,и четвътрата (за съботата) светела с голяма сила, т.е. тя е най -важна.(перефразирам видението)и вие знаете само това , събота ,събота събота…А когато попитаха Христос ,коя е най-голямата заповед, Той отговори:(ЕВ.МАТЕЯ;22;37 )А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.
    38 Това е голямата и първа заповед.
    Е НА КОГО ТРЯБВА ДА ВЯРВАМЕ , НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС , ИЛИ НА ЕЛЕНА УАЙТ?
    И КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ ЗА ТОВА?

    Изследователско проучване на Елън Уайт
    „Защото много лъжепророци излязоха по света.“ 1 Йоан 4:1

    Вие отсъдете

    Може ли Елън Уайт да издържи

    Библейския изпит за пророк?

    Изпит № 1:

    Пророчествата трябва да бъдат изпълнени

    „Когато някой пророк говори от Господнето име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.” Втор. 18:12

    „… когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.” Ер. 28:9

    Госпожа Уайт направи относително малко предсказания, но достатъчно, за да бъде подложена на изпит за Божий пророк, за да видим дали ще може да издържи изпита. Не забравяйте, че истинския Божий пророк никога няма да направи фалшиво предсказание и нито едно от предсказанията му няма да бъде фалшиво.

    Предсказание № 1:

    Исус ще се завърне през Юни 1845 г.

    Лусинда Бурдик и Елън Хармън [Уайт] бяха близки приятелки в средата на 1840те години. Госпожа Burdick, съпруга на пастор, имаше много възможности да чуе пророчествата на г-жа Уайт. (За да решите дали можем да вярваме на Лусинда Бурдик, кликнете тук) Следва свидетелството на г-жа Burdick относно пророчество на Елън Уайт на което тя е била очевидка.

    „През 1845 година аз срещнах няколко пъти г-ца Елън Хармън в дома на чичо ми в Южен Хандхам, Мериланд. Първата от тези срещи беше през Май, когато я чух да казва, че Исус Христос ще се завърне на тази земя през Юни същата година. (Виж нотариално завереното писмо на Лусинда Бурдик.)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Елън Хармън казва, че „Бог и е открил”, че Исус ще дойде през Юни 1845 год. това е пълен неуспех. Ние спокойно можем да спрем с нашето изследване до тук, знаейки със сигурност, че според Втор. 18:22 няма защо да се страхуваме от този пророк. Тя доказва, че греши и по този начин показва, че не говори от името на Бог.

    Предсказание № 2:

    Исус ще се завърне през Септември 1845 г.

    Г-жа Бурдик казва отново:

    „По време на коситбата на сеното отново срещнах Елън придружена от Джеймс Уайт на същото място и чух, когато, моя чичо, я попита защо Господ не се завърна през Юни, според нейните видения. Тя каза, че й е било казано на ханаански език, който тя не е разбирала; но след това била разбрала, че Христос ще се завърне през Септември, по време на втората коситба на сеното, а не на първата.” (Пак там)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Христос завърна ли се през Септември 1845 год.? Явно не!

    Предсказание № 3:
    Семейство Уайт ще бъде изпратено в затвор през 1846 г.

    Г-жа Burdick отново свидетелства относно изказване направено от Елън Уайт през 1846 год.:

    „По време на пътуване до източната част на Мейн, тя видя във видение, че те ще имат големи неприятности със злите сили по време на това пътуване и ще бъдат хвърлени в затвор. Те разказаха това на църквите по пътя си. Когато обаче се завърнаха те казаха, че са прекарали великолепно. Приятелите им ги запитаха дали не са имали някакви проблеми със злите сили или със затвор? Те отговориха: „Никакви проблеми!” Хората във всяка църква скоро започнаха да разбират истината за нея и решително се противопоставиха на виденията.” (Пак там)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Ясно е, че хората, на които тя е разказвала за видението си са вярвали, че тя описва предстоящо изпращане в затвор, което е трябвало да стане по време на самото пътуване на изток.. Това се вижда ясно от факта, че: 1) хората ги запитват дали са били в затвор, след като са се завърнали, и: 2) когато разбират, че не са били в затвор, те се противопоставили решително на виденията й. Това несбъднало се пророчество било достатъчно, за да убеди хората в църквите в Мейн, че тя е фалшив пророк. То трябва да е достатъчно, за да убеди и нас днес!

    Предсказание № 4:

    Голямата епидемия, която никога не дойде

    През 1849 год. г-жа Уайт, написа забележителни думи:

    „Това, което видяхме и чухме за епидемията (през 1849 год.) е само началото на това, което ще видим и чуем. Скоро умрелите и умиращите ще бъдат навсякъде около нас.” (Present Truth, Sept. 1849).

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    „Епидемията”, която тя описва, се оказа местен феномен, а не знак за предстоящия край на света. Скоро, след като това пророчество било записано, епидемията приключва и САЩ навлиза в период на мир и благоденствие, които продължават за дълги години. Тя каза: „Скоро умрелите и умиращите ще бъдат навсякъде около нас.” Какво означава „скоро”? Изминали са почти 150 години от тогава! Тя казва, че умрелите ще бъдат около „нас”. Това означава нея. Тя казва, че умрелите ще бъдат около нея. Това никога не се случи по време на нейния живот. Това е още едно несбъднало се пророчество.

    Предсказание № 5:

    Исус ще дойде след няколко месеца

    През 1850 година сестра Уайт ни казва, че нейния ангел й е казал:

    „Придружаващият ме ангел каза: `Времето почти е свършило. Приготви се, приготви се, приготви се`… сега времето почти е свършило… и това, което ние сме учили с години, те трябва да научат за няколко месеца.” (Early Writings, pp. 64-67)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Контекстът на този цитат е неопровержим. Ново повярвалите, ще трябва да научат адвентните доктрини за „няколко месеца”, тъй като „сега времето почти е свършило”. Намаляването на времето не е поради причина, че ново повярвалите са по-умни от по-старите вярващи, нито защото адвентистите са направили ускорен курс, за научаване на доктрините. Не, контекстът ясно заявява причината, поради която те трябва да учат бързо: „времето почти е свършило”. Каква е вашата дефиниция за няколкото месеца? Три? Пет? До днес са изминали повече от 1 860 месеца, от времето, когато сестра Уайт каза, че остават само „няколко месеца”. Със сигурност тя не казва, че са останали много години, тъй като тя казва, че това, което другите са научили за „години”, ново повярвалите трябва да научат за „месеци”. Това е още един провал.

    Предсказание № 6:

    Някои от конференцията през 1856 година ще видят пришествието на Исус

    За разлика от предишните провали, този получи широко внимание, тъй като беше публикуван в „Свидетелства към църквата” и много хора успяха да го прочетат. През 1856 год., когато е участвала в църковна конференция, г-жа Уайт е имала видение:

    „Бяха ми показани участниците в настоящата конференция. Ангелът каза: `Някои ще бъдат храна за червеите, някои, обект на седемте последни язви, някои ще бъдат живи и ще останат на земята, за да бъдат преобразени при идването на Исус.” Testimonies, Vol. 1, p. 131

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Всеки един от участниците в тази конференция е умрял преди няколко поколения. Нито един от тях не е „жив” и не е „на земята, за да бъде преобразен при идването на Исус.” След като изпълнението на това пророчество пропадна напълно, църквата изпадна в затруднение с обясняването му. Накрая се взе решение, то да бъде обявено за “ условно пророчество“, въпреки че в него няма упоменати или загатнати условия (за разлика от Библейските пророчества, в които условията винаги са заявени изрично или е загатнато за тях в пасажа). За по-подробна дискусия относно условните пророчества кликнете тук.

    След като това пророчество не се изпълнява, църквата изпада в затруднение, чудейки се какво да прави с това изказване. Накрая беше взето решението, то да бъде обявено като „условно пророчество”, въпреки че нямаше условия, които да са заявени, или които да се подразбират от пророчеството (за разлика от условните Библейски пророчества, които винаги притежават условията, които са заявени категорично в пасажа). Това е най-ужасният пророчески провал на Елън Уайт.

    Предсказание № 7:

    Скоро земята ще бъде обезлюдена

    През 1864 год. сестра Уайт написа:

    „Човечеството ми беше показано изтощено. Всяко поколение ставаше по-слабо и заболяване от всякаква форма посещаваше човешката раса… Силата на Сатана над човешкото семейство се увеличаваше. Ако Господ не дойде скоро, за да унищожи неговата сила, земята скоро ще бъде обезлюдена.” Свидетелство #8, p.94, в Духовни дарби III-IV

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Тук отново срещаме думата „скоро”. През 1864 год. тя каза, че земята скоро ще бъде обезлюдена. Това случи ли се след 1864 год.? През 1900 год. населението на земята се покачи до 1.6 милиарда хора. Днес има повече от 6 милиарда. До 2050 год. се очаква да има около 25 милиарда жители на планетата. Поради по-добро хранене, напредък на медицината и подобрени условия за живот всяко поколение живее по-дълго, по-здравословно, по-здраво и по високо. Това не е нищо повече от грандиозен провал.

    Предсказание № 8:

    Робството ще бъде възстановено в южната част

    на САЩ

    Ето още едно позорно предсказание направено от Елън Уайт:

    „Робството ще бъде възстановено в южните щати; тъй като духът на робството все още е жив. Затова няма да бъде лесно на тези, които работят всред негрите да проповядват истината смело и ясно, както биха могли да правят това свободно на други места. Дори Христос прикри своите уроци в символи и притчи, за да избегне опозицията на Фарисеите.” (Spalding, Magan Collection, page 21 and 2 MR #153, page 300)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Робството беше ли възстановено в южните щати на САЩ? Разбира се, не! След Гражданската война, участието в заробване на хора, се смята за федерално престъпление. Робството е система, в която едно човешко същество, притежава друго човешко същество и робът няма никакви лични права определени със закон. Тази система беше унищожена и никога няма да бъде възстановена отново. Всяка личност има правото да живее и работи на всяко място, на което би пожелала. Благодарение на Бог робството е унищожено и изчезнало. Това е още едно пророческо поражение.

    Предсказание № 9:

    Робовладелците ще пострадат от седемте последни язви

    Тук г-жа Уайт предсказва, че робовладелците ще преживеят седемте последни язви, като са описани в книгата Откровение:

    „Аз видях, че робовладелеца ще трябва да отговаря за душата на своя роб, когото е държал в невежество… господарят трябва да понесе седемте последни язви , а след това да се яви по време на второто възкресение и да понесе втората, най-ужасна смърт.” („Ранни писания” стр.. 276)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Това пророчество беше направено в контекста на робството, което някога съществуваше в САЩ. Ние изчислихме, че най-старият робовладелец в САЩ е умрял в първите години след1900та год., почти преди 100 години.

    Предсказание № 10:

    Болен човек ще оздравее

    През 1873 год. редактора на шведското издание на Advent Herald, г-н К. Карлстед се разболява сериозно от коремен тиф. Г-жа Уайт и други са били поканени до болничното му легло, за да се молят за него. Връщайки се от молитвеното събрание, г-жа Уайт казала, че Господ е „…присъствал със своята възстановяваща сила, за да излекува Карлстед, чиято болест не била смъртоносна, но допусната за да се прослави Божия Син чрез оздравяването му.” (Charles Lee, Three Important Questions for Seventh-Day Adventists to Consider)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Чарлз Лии, който в това време е бил проповедник в адвентната църква, е присъствал на молитвеното събрание и става свидетел на предсказанието направено от Елън Уайт. За съжаление г-жа Уайт отново сгреши. Carlstedt умря в разстояние на една седмица след нейното предсказание. Потресаващо несбъднало се пророчество.

    Предсказание 11:

    Почукванията ще се увеличават

    Г-жа Уайт твърди, че е видяла във видение от Бог, че почукванията, които сестрите Фокс и други са чували ще се увеличават:

    „Видях във видение, че ще се счита за богохулство да се говори срещу почукванията, и че те ще се увеличават повече и повече, и че силата на Сатана ще се увеличи, и че някои от неговите посветени последователи ще притежават силата, да извършват чудеса и дори да свалят огън от небето пред хората.” (Ранни писания стр. 59)

    Пророчеството изпълни ли се или не?

    ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!

    Това пророчество е отбелязано като провал. Въпреки че популярността на движението на спиритизма се увеличава в средата на 1800те години, след известно време то запада. Движението беше към залеза си преди признанието на сестрите Фокс в 1888 год., че почукванията са били фалшиви и след смъртта им през 1890 год. то продължи да запада. Днес, ако запитате когото и да било относно „почукванията”, те ще си помислят, че говорите за вид музика, а не за начин за комуникиране с умрелите. Почукванията са напълно изчезнали от съзнанието на хората. Ние не сме видели доказателство, че е било прието за „богохулство да се говори срещу тях”. Цялото спиритическо движение претърпя провал през 1920те години, когато известният магьосник Хари Худини разкри много от известните медиуми като фалшификатори и измамници. За по-подробна дискусия относно спиритизма, сестрите Фокс и съвременното движение New Age кликни тук.

    Сбъдна ли се някое от пророчествата на Елън Уайт?

    Г-жа Уайт направи някои неясни предсказания относно увеличаване на престъпленията и замърсяването на големите градове. Този вид предсказания е трудно да бъдат отъждествени като такива, тъй като и много други хора от нейното време казваха същите тези неща. Проблемът с това е, че ако приемем за пророк всеки, който е направил такива общи предсказания, тогава буквално ще имаме хиляди пророци. Общите предсказания за увеличаване на престъпленията и замърсяване на околната среда не правят пророк от претендиращия за такъв. Пророкът трябва да бъде изследван относно специфични пророчества и специфични резултати.

    Какво да кажем за предсказанията във „Великата борба”?

    Някои хора казват, че предсказанията, дадени във „Великата борба”, такива като САЩ в пророчествата и спазването на неделята, изглежда, че се случват и това доказва, че г-жа Уайт е пророк. Истината е, че САЩ се оттегля от Държавния закон за неделята. Какво да кажем за предсказанието за папството, което ще се съюзи с отпадналото протестантство? Г-жа Уайт предупреди за това, но също така много други християни, които не бяха адвентисти отправяха същото предупреждение по същото време, когато тя отправи своите предупреждения. Това означава ли, че тези други хора, са също пророци?

    Какво да кажем за земетресението в Сан Франциско?

    Г-жа Уайт написва следното в непубликуван ръкопис през 1903 год.:

    „Сан Франциско и Окланд стават като Содом и Гомор и Господ ще ги посети. Не след дълго, те ще пострадат от Неговата присъда.” (Ръкопис 30, 1903 год.)

    Въпреки че тя никога не каза специфично, каква ще бъде „присъдата” тя беше само на половина права в това предсказание, тъй като Сан Франциско беше засегнат от земетресение три години по късно през 1906 год. Обаче Окланд не беше засегнат сериозно. Колкото и да е странно, г-жа Уайт никога не направи опит, да отиде лично и да предупреди жителите на Сан Франциско за предстоящото земетресение.

    Изпит № 1

    Вие решете успешен ли е или не?

    Ние цитирахме единадесет случая, когато нейните предсказания не са се изпълнили. Не забравяйте, че се изисква само едно пророчество да не се изпълни, за да може пророка да бъде дисквалифициран като такъв! Дори ако сме щедри и дадем кредит на г-жа Уайт за предсказването на земетресението в Сан Франциско – въпреки че тя никога не каза специфично, че ще има „земетресение”, а предупреждението беше записано в ръкопис, и беше публикувано чак след събитието – тя щеше да е направила едно правилно предсказание от дванадесет. Това е по-малко от 10%. Това би я поставило наравно с ясновидците днес, които обикновено познават почти толкова. Така че тя е твърде далеко от библейските пророци, които бяха прави 100%. В Библейските времена, пророкът трябваше да е прав 100% или той рискуваше да изгуби живота си. Имайки предвид това, би било малко вероятно, че г-жа Уайт щеше да има смелостта, да обяви себе си за „духа на пророчеството” по време на Библейските времена.

    Изпит № 2:

    Не може да има лъжа в техните видения

    „Ето, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, и като ги разказват, с лъжите си и с надменността си правят людете Ми да се заблуждават, тогаз когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.” Ер. 23:32

    Лъжа № 1:

    Вратата на спасението е затворена

    В периода от 1844-1850 год., време, в което г-жа Уайт получаваше чести публични видения, тя твърдеше, че на няколко пъти е видяла вратата на спасението затворена и адвентистите вече не трябва да работят за спасението на света. Otis Nichols, ревностен вярващ в Елън Уайт написа:

    „Нейната вест беше… че нашето дело за номиналната църква и за света беше завършено и това, което оставаше да бъде извършено беше за семейството на вярващите” /за адвентистите/. (DF 105, Otis Nichols to William Miller, April 20, 1846.)

    Адвентният проповедник Исак Уелкам казва:

    „Често посещавах събрания с Елън Г. Хармън и Джеймс Уайт през 1844 и 45 години. Няколко пъти аз я видях, когато падаше на пода – време, в което тя загубваше съзнание, за да има видение. Аз я чух да споделя виденията си от това време. Някои от тях бяха публикувани, като те свидетелстваха, че всички, които не подкрепиха движението от 1844 год. което проповядваше, че Христос е напуснал трона на милостта и всички, които някога са щели да бъдат запечатани бяха запечатани и никой друг вече не можеше да се покае.” (An Examination of Mrs. Ellen White’s Visions, Miles Grant, Boston: (Публикувано чрез Адвентна Християнска Издателска Асоциация, 1877)

    Виденията на г-жа Уайт относно „затворената врата” дори бяха успешни в убеждаването на няколко скептични вярващи, че вратата на спасението наистина беше затворена.. Тук разполагаме със специфичен пример за това, как Елън Уайт видя лъжа във видение (затворената врата) и след това сподели това видение с други хора, които също приеха фалшивото учение:

    „Докато бяха в Ексетер, Мейн, на събрание с Израел Даммън, Джеймс и много други, имаше доста хора, които не вярваха в затворената врата. Аз страдах много в началото на събранието. Изглеждаше, че неверието беше засегнало всеки. На събранието присъстваше една жена, за която казваха, че била много духовна. Тя беше пътувала и беше успешен проповедник повече от времето в последните двадесет години. Тя беше истинска майка в Израел. Но в групата се беше появило неверие относно затворената врата. Тя беше много състрадателна и не можеше да повярва, че вратата беше затворена. (Аз не знаех нищо относно техните различия.) Сестра Дюрбен се изправи за да говори. Аз се почувствах много тъжна. Изглеждаше, че духа ми е в агония и докато тя говореше, аз паднах от стола си на пода. Тогава аз видях как Исус се изправя от своя посреднически трон и премина в Пресветото място като Младоженец, за да получи царството си. Присъстващите на събранието се интересуваха от видението. Всеки от тях каза, че това е нещо съвсем ново за тях. Чрез могъща сила Бог работеше, за да постави истината в техните сърца… Когато видението завърши, моите уши бяха приветствани от пеенето на сестра Дюрбен, която викаше със силен глас. Повечето от тях приеха видението, и приеха затворената врата. (Manuscript Releases Vol. 5, p. 97)

    Изпитът успешен ли е или неуспешен?

    Неуспешен!

    Видението на г-жа Уайт за затворената врата на спасението убеди нейните последователи да приемат фалшива доктрина! Това накара Божия „народ да сгреши” и това видение въобще „не беше от полза за хората”. Това е конкретно доказателство, че г-жа Уайт не издържа на втория изпит за пророк. (За да научите повече за затворената врата, кликнете тук.)

    Лъжа № 2:
    Няма противоотрова срещу отравяне със стрихнин

    През 1864 год. г-жа Уайт е имала „видение” относно стрихнин:

    „Беше ми показано клонче, на което имаше големи плоски семена. На него беше написано Nux vomica, strychnine. Отдолу пишеше, няма противоотрова.” (Spiritual Gifts vol. 4, p. 136)

    Нямаше ли да бъде чудесно, ако Бог беше споделил с Елън Уайт противоотровата за отравяне със стрихнин през 1864 год.? Това щеше да е прекрасно доказателство, че Той е този, който и дава виденията. Но вместо това виждаме Елън Уайт, която е имала видение, в което се казва, че няма противоотрова. Това естествено беше фалшиво видение, тъй като преди видението й английски учени бяха открили, че въглена е ефективна противоотрова. В Англия, през 1855 год. вече беше използван стрит животински въглен, разтворен в подсладена вода за лекуването на отровени със стрихнин и други алкалоиди. Може би нейният ангел не е бил в Англия и не е знаел нищо за противоотровата. За щастие обществото на учените не повярва на свидетелството на г-жа Уайт и откри няколко други противоотрови включително магнезиев окис, калиев перманганат и танин.

    Изпитът успешен ли е или неуспешен?

    Неуспешен!

    Това е един от многото случаи, когато съвременната медицина е доказала, че г-жа Уайт е сбъркала в своите предсказания. (Ако искате да видите повече доказателства, за това, че г-жа Уайт е сбъркала в своите предсказания и съвети относно здраве и наука кликнете тук.)

    Лъжа № 3

    На Юпитер живеят високи хора

    Следва писмо от една жена, адвентистка, г-жа Трусдейл, която присъствала в момента, когато г-жа Уайт видяла видението за „слънчевата система”.

    „Сестра Уайт беше много отслабнала физически и докато се молихме за нея, Божият Дух се изля над нас. Скоро забелязахме, че тя беше безчувствена към земните неща. Това беше нейния пръв поглед върху света на планетите. След като преброи на глас луните на Юпитер, и скоро след това тези на Сатурн, тя представи прекрасно описание на кръговете на Сатурн. След това тя каза: `Населяващите планетата са високи, величествени хора, напълно различни от населението на земята. Грехът не беше засегнал тази планета.” (Взето от писмото на , г-жа Трусдейл, 27 Януари, 1891)

    Изпитът успешен ли е или неуспешен?

    Неуспешен!

    Условията на Юпитер и Сатурн са изключително негостоприемни за живот. Юпитер няма солидна повърхност, както земята. Повърхността на планетата е съставен изключително от течен водород и атмосферното налягане е милиони пъти по-високо от това на земята. Със сигурност тя е негостоприемна за всякакъв вид живот, какъвто ни е познат и със сигурност няма знак за раса от „високи, мъжествени същества”, които някога да са съществували там. Никакъв вид живот не е бил открит от нито една от многото космически сонди, които посетиха Юпитер през 1980те и 1990те години. Това е друга лъжа, която г-жа Уайт е видяла във видение.

    .

    Изпит № 2
    Вие решете успешен ли е или не?

    Ние цитирахме три случая, в които г-жа Уайт видя лъжа в своите видения. Повече от тези три случая могат да бъдат споменати, но тези са достатъчни, за да докажат, че нейните видения не са й били дадени от Бог.

    Изпит № 3

    Не могат да крадат писанията си от други

    Библията идентифицира фалшивите пророци като такива, които крадат писанията си от други хора:

    „Чух що говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа, като казват: Видях сън, видях сън! Затова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми всеки от ближния си.” Ер. 23:25, 30

    Много е било написано относно обширното плагиатство на г-жа Уайт от писанията на други хора. Преди публикуването от Уолтър Рий на книгата „Лъжата на Уайт”, адвентистите твърдяха, че 8 – 10% от книгите на г-жа Уайт са копирани от други автори. Адвентната църква нае един от адвентните учени д-р Фред Велтман, за да изследва книгата „Животът на Исус” и в главите, които той изследва, откри, че 30% или повече бяха копирани от други автори, в зависимост от главата, която е изследвана. След изразходването на много средства и почти осем години на проучване, Велтман потвърди това, което други изследвания показваха, че в зависимост от материала, който е изследван, заимстваното от други автори достига до 90%.1 Др. Велтман отбелязва: „Мълчаливо или ясно формулирано, Елън Уайт и други, говорещи вместо нея, не признаха или отрекоха литературната зависимост от нея… Трябва да призная в самото начало, че според моята преценка, това е най-сериозния проблем, който срещаме с литературната зависимост на Елън Уайт. То нанася удар в сърцето на нейната честност и следователно по този начин на доверието в нея.” (Ministry, Dec. 1990, p. 11,14)

    Д-р Дон МакАдамс, адвентен учен, заяви на събранието в Глендейл през 1980 год.:

    „Ако всеки параграф в книгата „Великата Борба”, написана от Елън Уайт е бил правилно обозначен със забележка, тогава всеки един параграф щеше да бъде отбелязан със забележка.”2

    Нека накратко да прегледаме доказателствата:

    „Патриарси и пророци” е копирана от „Библейска история: Стар Завет” на Едершайм.

    „Животът на Исус” е копирана от 23 различни източника, включително фантастика.

    „Великата борба” е копирана от други автори.

    „Пътят към Христос“ е написана от Фани Болтън.

    „Ранни видения” е копирана от Уилям Фой.

    Здравните реформи, са взети от други хора.

    Дори цитатите, започващи с „Беше ми показано…” са копирани.

    Изпит № 3

    Вие решете успешен ли е или не?

    Доказателствата, че тя е откраднала своите „вдъхновени писания” от „своите съседи” са поразителни. Това показва, че тя не издържа третия изпит за пророк. За да изследвате всичките доказателства за плагиатство по-детайлно, кликнете тук.

    Изпит № 4

    Не може да противоречи на Божието Слово

    „Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.” Ис. 8:20

    Внимателно изследване на писанията на г-жа Уайт показва, че тя противоречи на Библията:

    1. Сатана ли измами Адам?

    Елън Уайт
    Светата Библия

    „Сатана, който е баща на лъжата, измами Адам по подобен начин, казвайки ме, че той не трябва да се подчинява на Бог, че той няма да умре, ако престъпи закона.” (Евангелизъм стр. 598)
    И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.” (1 тим. 2:14)

    2. Израел беше ли унищожен от лакомия?

    Елън Уайт
    Светата Библия

    „Бог задоволи тяхното желание, давайки им месо и докато те още ядяха, тяхната лакомия предизвика язва.” (Диета и храна” стр. 148)
    „А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.” (Числа 11:33)

    3. Може ли да имаме сигурност в спасението си?

    Елън Уайт
    Светата Библия

    „Тези, които приемат Спасителя, независимо колко искрено е тяхното убеждение, те никога не трябва да бъдат учени да казват или да чувстват, че са спасени.” (Christ’s Object Lessons, p. 155)
    „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.” (1 Йоан 5:13)

    4. Грях е да си болен

    Елена Уайт
    Светата Библия

    Грях е да бъдеш болен, тъй като всичките заболявания са резултат от грях. (Здравен реформатор, 1 Авг. 1866)
    „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Йов (`човек непорочен и правдив` Йов 2:3) с лоши циреи от стъпалата на нозете му до темето му.” (Йов 2:7)

    5. Християните трябва да принасят
    жертви за грях

    Елена Уайт Светата Библия
    „Донесете своите жертви за грях, своите жертви на благодарност и вашите доброволни дарения; смирете сърцата си пред Господ, и ще откриете, че Той винаги е готов да ви приеме и прости.” (Review and Herald, 8 Юли 1880 „но Той, като принесе една жертва за греховете… А гдето има опрощение за тия неща, там вече няма принос за грях. (Евр. 10: 12, 18)

    6. Кой говореше на Каин?

    Елън Уайт Светата Библия
    Божественото предупреждение беше предадено чрез един ангел: „Ако правиш добро, не ще ли бъде прието?” (Патриарси и пророци стр. 74) И Господ рече на Каин: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието?… Тогава излезе Каин от Господнето присъствие…” (Бит. 4:6, 7, 10, 13, 15-16)

    7. Исус Всемогъщият Бог ли е?

    Елена Уайт Светата Библия
    „Човекът Исус Христос не беше Всемогъщия Бог. (Писмо 23 1898 год. цитирано в „Адвентен Библейски коментар” том 5 стр. 1129) Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Ис. 9:6)

    8. Бог мрази ли лошите деца?

    Елън Уайт
    Светата Библия

    „Бог обича чистосърдечните, говорещи истината деца, но Той не може да обича тези, които са нечестни… Бог обича тези малки деца, които искат да вършат правда и Той е обещал, че те ще бъдат в Неговото царство. Но, Бог не обича лошите деца… Когато се чувствате изкушавани да говорите нетърпеливо и раздразнително, не забравяйте че Господ ви вижда и няма да ви обича, ако вършите зло.” (Призив към младите стр. 42, 61, 62)
    „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.” (Римл. 5:8)

    „Обичайте неприятелите си.” (Лука 6:27)

    По общо мнение Елън Уайт беше в непрекъснато връзка с небето чрез сънища, видения и посещения от ангели. Как е възможно някой, който има директна връзка с небето, да е в такава ужасна грешка относно Божия характер? Г-жа Уайт каза, че Бог не обича лошите деца. Това е в пълна противоположност с учението на Христос:

    „И ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо.” (1 Тим. 6:3-4)

    Изпит № 4

    Вие решете успешен ли е или не?

    Макар че противоречията на Елън Уайт с Библията по естество са маловажни, въпреки това, те са противоречия. В някои от горните противоречия, тя всъщност е в противоречие със себе си, но съществуват други места в нейните писания, в които тя е в съгласие с Библията. Осемте противоречия, които изброихме са само малка част от многото случаи, в които г-жа Уайт противоречи на Библията. Освен че противоречи на Библията, г-жа Уайт проповядва доктрината за „Изследователния съд”, която не се среща никъде в Библията. Също така тя разширява Божието Слово като поставя изисквания, които не се срещат в Библията. Поради всичко това, ние трябва да приемем, че тя не издържа този изпит за пророк. За изследването на допълнителни доказателства, кликнете тук.

    Тест № 5

    Трябва да принася добър плод

    „Пазете се от лъжливите пророци,… От плодовете им ще ги познаете.” (Мат. 7:15-16)

    Добри плодове: Много хора са били благословени от писанията на Елън Уайт.

    Съществуват много прекрасни и вдъхновяващи изказвания в нейните писания (въпреки че някои от тези вдъхновени изказвания, всъщност са написани от други автори). Много хора, включително редактора на този сайт, са намерили книгите „Пътят към Христос” и „Животът на Исус”, да са определено вдъхновяващи. Някои адвентисти твърдят, че са били спасени чрез нейните писания. Други адвентисти твърдят, че свидетелствата на Елън Уайт са им помогнали да надделеят греха. Водели са ги към по-добър живот или са станали по- добри хора. Няма съмнение, че писанията на Елън Уайт са докоснали хиляди хора по положителен начин. Съществуват добри плодове и те трябва да бъдат аплодирани.

    Лоши плодове: От друга страна, съществуват изказвания, особено в „Свидетелства към църквата”, където г-жа Уайт изявява груба, критична, законническа, осъдителна природа. За нещастие, някои хора твърдят, че те са станали груби, критични, законници и осъдителни, след като са прочели нейните писания. Някои казват, че нейните писания са задържали църквата от напредък към нова светлина. Те казват, че нейните писания са „заключили” църквата в пророчески тълкувания, които нямат никакъв смисъл за света днес. Някои хора коментират, че нейните безбройни правила и закони отнемат много от радостта и задоволството от живота. Други казват, че ударението, поставено от нея, върху усъвършенстване на характера, се отразява в увеличаване на вината в хората.

    Изпит № 5

    Вие решете издържан ли е или не?

    Този изпит е субективен. Няма съмнение, че службата на Елена Уайт е допринесла някои добри плодове. Също така има малко съмнение, че нейната служба е допринесла някои лоши плодове. Някои казват, че добрите плодове превъзхождат лошите. Други казват, че има повече лоши плодове, отколкото добри. За да бъдем справедливи към Елън Уайт, ние не можем да кажем, че тя не е издържала този изпит. Обаче, поради отрицателните аспекти в нейната служба, които бяха отбелязани по-горе, ние също така не можем да кажем със сигурност, че тя е издържала този изпит. Този тест е въпросителен. Всеки човек трябва лично да реши за себе си, дали плодовете на г-жа Уайт, са били добри или лоши в зависимост от своята лична опитност.

    Изпит № 6

    Пророците трябва да изграждат

    и окуражават другите

    „А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.” (1 Кор. 14:3)

    Сега ще изследваме как Елън Уайт очерни и обезсърчи своите врагове, своите църковни членове, своето семейство, сътрудници и водачите на народа:

    Отношението и към нейните врагове:

    · Израел Даммън: Тя видя тези, които се съпротивяваха на виденията и като „осъдени, прокълнати и изгубени завинаги без надежда.” (Изследване на виденията на г-жа Уайт” 1877)

    · Д. М. Конрайт: „Специален агент на сатана, за да унищожава душата”. (Писмо №1, 1880)

    · А. Т. Джонс: „Ти си бил „претеглен на везните и намерен недостатъчен.” (Колекцията на Кресс, стр. 33)

    · А. Ф. Балинджър: Старейшина Балинджър е воден от сатанинските агенти и спиритически невидими водачи.” (Ръкопис № 760, стр. 4)

    · Д-р Келог: най-подбуждания от дявола човек.” (Писмо № 2, 1881

    · Тези, които отхвърлиха Уилям Милър: „времето за тяхното спасение е отминало”. (Настоящата истина 1 Август, 1849)

    · Адвентистите, които отхвърлиха доктрината за „Затворената врата”: „Те ще умрат в смъртта.” (Ръкопис 11, 1850)

    Отношението и към църквата

    Повече от една адвентна църква е била третирана грубо от г-жа Уайт. Д-р Роналд Грейбил, бивш заместник директор на наследството на Елън Уайт, споделя един такъв случай: „Джеймс (Уайт) защитаваше стила и съдържанието та вестите на своята съпруга, като прикривайки нейните остри нападки ги представяше във възможно най-приемлива светлина. Един следобед през 1867 год., тя беше събрала църквата в Райт, Мичиган,., за да чуе четенето на 51 страници от „свидетелства”, които тя беше написала относно различни членове на църквата. Джеймс казва, че тези, които са били порицани, са останали изненадани да чуят описанието на своето състояние и били подложени на голям изпит.” (Сила на пророчеството стр. 9)

    Представете си, да чуете за вашите „грехове”, които са извадени на показ пред цялата църква!

    Отношението и към децата

    Д-р Грейбил ни помага да разберем как е бил третиран сина на Елън Уайт от нея и Джеймс:

    „Едсън често беше оставян на други семейства, да се грижат за него. Когато родителите му бяха с него те обясняваха честите му заболявания като част от атаките на Сатана над зараждащото се движение, а неговото оздравяване, като доказателство за Божието одобрение относно техните обществени усилия. Така дори и в страданията си, синът им беше само притурка към тяхната кариера.” (Пак там стр. 62)

    Детството на скитник не беше единствената тежест на Едсън. Той беше също така непрекъснато дразнен /потискан/ с отрицателното сравнение, което родителите му правеха между него и брат му Уили.

    След раждането на Уили, Едсън непрекъснато беше порицаван и осъждан, докато неговия по-малък брат непрекъснато получаваше похвали и поощрения. Уили беше „природно добро” бебе, което плачеше рядко, а Едсън беше „по жив и груб” (Пак там, стр. 63

  15. Иван Георгиев on 19.01.2014 at 21:26

    Петър Георгиев това което пишеш се вярваше едно време по църквите когато бяхме гонени защото комунизма учеше жените да се еманципират и да карат кранове и трамваи. Помисли колко жени Бог е използвал в живота ти да те поучават и да ти помагат.
    Красен Желязков не можем само от евреите да се учим защото този същия Павел който Петър Георгиев цитира казва че няма вече мъж или жена в Христос. Което Бог е съчетал човек да не разделя пише в словото и ако Бог им е дал служение ние как да им го отнемем.

  16. Вяра on 19.01.2014 at 22:23

    Често пъти апостол Павел е упрекван поради учението, записано в I Коринтяни 14, което се отнася до това, че жените трябва да са мълчаливи в събранието. Нека първо видим каква признателност е изпитвал апостола към сестрите и ако безпристрастно разгледаме посланията, ще забележим, че той не е някой шовинист.

    Сестрите в събранието имат служение, което е напълно равно по важност със служението на братята. Новият завет обаче е прекалено ясен, че това служение не е публично. Като копирате обаче поне копирайте цялото написано. Ап. Павел и Аполос са били обучавани в служението от Прискила и Акила.

    Тяхното единство
    Шест пъти се споменават Акила и Прискила в Новия завет. Всеки път те биват споменати заедно. Тази двойка ни е представена като едно! Но по какъв начин са били съчетани?

    Те са били съчетани в брак
    Това ги е правело като едно в Божиите очи. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“ (Еф. 5:31). В брака се сформира едно ново съчетание. Един много практичен урок, който може да се извлече, е, че тези, които са женени, трябва да функционират като едно.

    Те са били съчетани в Христа
    Става ясно, че и двамата са християни. Библията не поощрява женитбата между вярващ и невярващ, тъй като те не биха могли да се наслаждават на духовно единство. В 2 Коринтяни 6:14 Павел казва: „…какво общение имат светлината и тъмнината?“. За младите урокът е прост. Не позволявайте привързаността ви да расте към невярващи – такъв вид чувствена привързаност трябва да бъде преждевременно прекратена.

    Те са били съчетани в служението
    Най-голямото доказателство за тяхното единство е била тяхната отдаденост към Божието служение. Например те са се преместили от Коринт до Ефес, за да бъдат подкрепа на Павел, Аполос и местното събрание там! Това тяхно служение би било невъзможно, ако те не са били едно в амбицията и целта си. Трудно може да се надцени важността на служението на отдадените млади двойки в Господа. Един основен принцип се състои в това, че двойката трябва да бъде единна в Господнето дело – това несъмнено е така, що се отнася до Акила и Прискила.

    От шестте споменати препратки към тази двойка в Словото, повечето преводи се съгласяват, че Прискила е спомената първа, 4 пъти, а Акила – 2 пъти. Защо е спомената Прискила (жената) първа и толкова често? Една от причините е, че главната служба, която те са имали към Бога, е била да споделят дома си. И с това гостоприемство несъмнено се е подчертавало службата на жената в този дом – така Павел и Лука са осъзнавали нейното всеотдайно служение.

    Не бива да забравяме многото ревностни сестри, които вярно служат на Господа в тяхното поприще. До голяма степен тяхната работа минава незабелязано. Независимо от това трябва да помним, че никой труд за Господа няма да остане незабелязан или невъзнаграден пред Христовото съдилище.

  17. Красен Желязков on 20.01.2014 at 3:57

    До Иван Георгиев:
    Брат Иване, разбира се, че сега в Христос няма мъжки, няма женски пол. Но забележи, казвайки това, Павел очевидно има предвид оправданието и спасението: тоест, че спрямо достъпа на мъжете и жените до Бог, до спасението, и до Божието царство, няма разлика. Няма как Павел да има предвид „няма разлика между мъж и жена, във всяко отношение“. Очевидно даже чисто анатомично и физиологично, между мъжете и жените разликата си остава. Разлика има и в характерите между мъжете и жените, това също е очевидно. Все пак жените раждат деца- това означава 9 месеца бременност, по време на която те са доста по-ограничени от мъжете, в доста отношения, после раждане, после кърмене (което означава, че бебетата трябва да са постоянно с тях), и т.н., всичко това няма как да не влияе на възможността им да вършат това или онова служение. Става въпрос за чисто практични неща, не за фундаменталните доктрини на вярата. Това съвсем не означава, че жените нямат служение, или че служението на жените е „по-ниско“ или „по-малко стойностно или ценно пред Господа“. В крайна сметка, служението на Господа не се състои само в изнасяне на проповеди, нали? С други думи- също както Павел каза- „в Христовото тяло има очи, уши, ръце, глава, крака и т.н.“, и всички те имат различни служби, но очевидно това изобщо няма нищо общо с еднаквия достъп до спасението и Божието царство- на същия принцип са и разликите между мъжете и жените.
    Това за разлъчването, което ние не трябва да правим- не го бъркай, трябва да бъдем точни и коректни спрямо библейския текст- тук става въпрос за брак и развод, не за служение- това няма нищо общо със служението. Нека да не бъркаме нещата, защото смисъла се измества. Относно служението- аз това казах- Бог може да е дал на жените временно да вършат разни неща, които по принцип е по-добре мъжете да вършат, не за друго, а защото мъжете си траят и не се включват активно, и все някой трябва да свърши работата, която има да се върши… 🙂

  18. Валентин Велчев on 21.01.2014 at 22:33

    „30 Май 2008, L’Osservatore Romano
    Вчера Ватикана излезе с най-категоричния си декрет по повод ръкоположението на жени. Всяко едно подобно ръкоположение ще води след себи си автоматично отлъчване от църквата, както за ръкоположената жена, така и за ръкополагащия я епископ. Документа е съставен от Ватиканската конгрегация (съвет на кардиналите) по доктрините на вярата и влиза в сила автоматично от вчера. Официален говорител на Ватикана е заявил, че с този декрет, римокатолическата църква е направила съществуващата забрана за женски ръкоположения ясна и категорична. Всеки дръзнал да я пренебрегне престава да бъде част от църквата.“

    Това решение е в пълно съгласие с мнението на Христовите апостоли, изразено съвършено ясно в посланията им. Няма съмнение, че всички те биха постъпили по същия начин, ако някой по онова време би дръзнал да ръкополага жени за презвитери и епископи. В цялата история на Църквата няма описан нито един такъв случай, което показва, че жените-свещеници са нововъведение от последното време. Ето какво казва Павел „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти“ (ІІ Тим. 4: 3).

  19. Вяра on 22.01.2014 at 8:22

    Твърдението което този господин не е ясно католик ли е или православен прави явно се крие, е недоказуемо по начина по който го предлага.
    Той ни казва че едно нещо никога не е било но докато доказателство ни дава някакво друго твърдение направено 2 000 години по-късно през 2008 за което от материала се вижда че е вече невалидно през 2014.
    Това дефакто не казва нищо против твърденията на статията, която показва през 2014 как нещо е било практика през първите векове на църквата. Единственото което твърдението на господина прави е че през последните 5 години някакъв католически комитет се изказал за католическата църква която нито е най-голяма в света нито има някакъв монопол над християнството. Точно както православната църква няма и според конституцията не може да има монопол над християнството в България.
    И така по самата логика твърдението на господина не само че не оборва тезата на статията но дори и я доказва. Иначе защо би било нужно тези католици да издават ферман против дадена практика ако тази практика вече не е съществувала от 2 000 години?
    Единственото което твърдението на господина доказва, е че в даден малък период 2008-2013 някаква група от християни в случая католици са искали техните последователи да вярват че не може да има жени свещеници. Това може да е така в този техен изолиран кратък период от време, но според доказателствата на статията археологически, богословски и съвсем практически е ясно че за цялото християнство в период от 1 година до 2008 година та чак до днес жени ръкоположени свещеници е общоприета и исторички доказана практика в християнската църква.

  20. Валентин Велчев on 22.01.2014 at 14:14

    Вяра, силно се надявам, че не сте „жена-свещеник“, защото, ако проповядвате толкова объркано, колкото пишете, едва ли някой ще бъде в състояние да разбере поученията Ви. Все пак, всички ще се радваме, ако успеете да ни разясните как изпълнявате думите на ап. Павел в 1 Кор. 14 „34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
    35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
    36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
    37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
    38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.“

  21. Вяра Илиева on 22.01.2014 at 19:37

    Да разбирам ли че искате от мен която съм жена да разясня богословски тематика на вас или т.е. ме молите да поучавам над вас (не е ясно сам ли сте, легион ли сте или прости обичате да говорите за себе си в 3л. мн. число)!!! С най-голяма радост бих ви разяснила богословието щом нямате ясно виждане когато отворят богословска тема по въпроса!!!
    Тази статия е историческа затова съм ви написала историческа справка и подробно обяснение защо това което твърдите не доказва нищо против тезата на статията а дори обраното доказва историческия факт, че в църквата винаги е имало и ще има жени свещеници. Други хора вече ви направиха забележка да се придържате по темата без да прокарвате православните въпроси и ако не да си гледате работата някъде другаде като вашето списание комунистически Космос например!!!

  22. Иван Георгиев on 22.01.2014 at 21:09

    Г-н Велчев ако мога така да ви нарека защото не се познаваме а и наистина не е ясно дали говорите от своето си име или от името на някаква организация която наричате с нарицателното „ни”. С голяма радост и аз бих се включил с отговор на богословската ви загадка ако ми отговорите първом на тоз един въпрос – запопените от вашето православие хомосексуалисти за мъже в служение ли да ги смятаме или за жени в служение. Благодаря ви предварително за вашия ответен коментар.

  23. Валентин Велчев on 23.01.2014 at 8:46

    Г-жо (ице) Илиева, говоря в множествено число по простата причина, че онези християни, които сме против нарушаването на заповедта да се ръкополагат жени за свещеници, и в България, и в световен мащаб, все още сме много повече от отстъпниците. Аз съм дипломиран богослов, но не само на мен, но и на водещите християнски богослови в цялата история на Църквата, не е известно нито богословско становище, нито примери за жени презвитери и епископи. Единствените такива примери са от последното време, за което Св. Дух ни е предупредил, че ще има голямо отстъпление – ако случайно още не сте забелязала, обърнете внимание, че деноминациите, които вече ръкополагат хомосексуалисти, първо започнаха с жени-свещеници. Да, така се започва и по пътя на политическата и религиозна коректност, накрая се стига до единна световна религия.

    Г-н Георгиев, аз работя с православни, католици и протестанти. Колкото до мен – достатъчно ще ми бъде, ако мога просто да се нарека християнин. Колкото до православното учение, ще кажа, че то е категорично против хомосексуалните свещеници. Такива случай са в пълен разрез и се санкционират, не само от православната, но и от цялата християнска догматика. Колкото до „богословското Ви включване“, ако се съди по нивото на коментарите Ви, силно се съмнявам, че притежавате такава компетенция.

  24. Страхил Иванов on 23.01.2014 at 9:24

    Не виждам причина брат Валентин Велчев да бъде нападан лично! Ако някой не е съгласен с богословските му позиции, нека го оборва богословски!
    Аз лично съм чел поне 2-3 монографии на Валентин , харесват ми и съм ги цитирал тук-там!
    Призовавам участниците в дискусията да се занимават с идеите, а не с хората!

  25. Вяра on 24.01.2014 at 10:21

    Драги г-чо Валентин Велчев дипломиран богослов с православно образование
    В Деяния 2:47 Павел казва, че Андроник и Юния и двамата са забележителни сред апостолите, което автоматически прави Юния апостол. Св. Йоан златоуст пише че Юния не само е била апостол, а забележителна сред апостолите. Св. Атанасий обяснява че Андроник и Юния са добре познати като апостоли
    Йероним монах, въпреки добре познатата си неприязън към жените ползва термина апостол 79 пъти превода в Новия завет и за жени и като например Прискила

    Фива е назована в Римляни гл.16 като дякониса на църквата в Кенхрея според Синодалния превод. Гръцката дума там ще си я проверите е думата простатис.
    В писанията на църковните отци, простатис е думата която се използва за епископ който отслужва евхаристията – не просто за пастор или епископ. Затова и Павел препоръчва Фива на църквата в Рим не просто за да им ходи на гости а защото може да им послужи с евахристията

    Ориген казва: „Този текст учи с авторитета на апостола, че дори жени трябва да бъдат институирани като дякони в Църквата. Това е функцията упражняван в църквата в Кенхрея от Фива, която е обект на дълбока похвала и препоръка от Павел”
    А Йоан Златоусти пише „Тези благородни жени не са възпирани от пола си както може да се очаква, че в Христос Исус няма нито женско, нито мъжко”

    В Деяния 18:24-26 Прискила и Акила поучават Аполос, въпреки, че за него се казва, че е учен и силен в Писанията. Прискила поучава над мъжа Аполос и от споменаването и на първо място явно има по-важно служение от мъжа си Акилий. Думата там е екзестено от където вие с вашето богословско образование сте си правили екзегезис. Прискила го е правила и без да има вашето богословско образование.

    Титли на жени в служение директно в женски род (дякониса, пресбутера и епископа) са широко разпространени в Ранната църква.

    Църковна мозайка от 9в. в Рим изобразява четири женски фигури. Надписът под едната от тях е епископа (в женски род) Теодора.

    Надгробен надпис от 3в. на гръцкия о. Тера съдържа епитафия за презвитера Епикта. Епикта е женско име.

    Християнски надпис от 2в. в Египет е посветен на Атермидорий. Надписът посочва, че майка му била „Панискиана, презвитерка” (презбутера)

    Мемориалният надпис на Амион от 3 век., я нарича презвитерка (презбутера)

    Сицилиански надпис от 4-5в. говори за Кале, презвитерката (презбутера)
    От самото използване на думата епископа и презвитера за женки е ясно че жените не сам са имали позиция на дякониси, но и много по-високото служение на епископи и презвитери.

    Цитатите са от библейски форуми затова не се засягайте че са толкова директни. Благодаря за възможността да ви поуча по темата която явно вашето православно образование предумишлено е пропуснало. С това дискусията е приключена

  26. Mariq Peneva on 24.01.2014 at 19:17

    Велчев и Георгиев само на мен ли така ми се струва че тази сестричката ви прати в първо отделение да си изядете богословските дипломи на чорбичка?

  27. Иван Георгиев on 25.01.2014 at 15:15

    Г-н Велчев преди да започнете да философствате още по въпроса бихте ли се върнали и отговорили ясно на моя въпрос. Моля ви все пак ако ще водим интелигента дискусия и вие се имате за образован по въпроса отговаряйте ясно за да ви разбираме – запопените от вашето православие хомосексуалисти за мъже в служение ли да ги смятаме или за жени в служение?

  28. Veniamin Peev on 25.01.2014 at 17:53

    Драги сестри Вяра и Мария, все пак е християнско да спазваме добрия тон, въпреки някои удачни за дискусията факти, които г-жа Вяра Илиева (не бъркам, нали?) посочва. Само че гръцката транслитерация на термините от Вяра е твърде дилетантски изписана.

    Вярно е,че Новият Завет предлага примери на жени, които са изпълнявали служението на „дякониси“ и сътруднички на апостолите. Но това не означава, че те са извършвали свещенодействия. Нямаме случаи на жени, които са кръщавали някого във вода или са отслужвали св. Евхаристия. Да не говорим за извършване на други тайнства като: изповед, венчавка и др. Твърденията в тази посока са чисти спекулации.

    Новият Завет действително подчертава новия религиозно-социален възглед, че „няма мъжки пол, ни женски; защото всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28). Това обаче не се отнася до свещенодействия, а до равнопоставеност пред Бога в Христос. Именно затова, например, Лука пише, че в Деня на Петдесетница жените наравно с мъжете са приели Св. Дух (Деян. 2:1-4, 18). Но това е благодат, а не извършване на свещенодействие. Жените в Ранната новозаветна църква са имали право дори да участват в избора на апостоли, какъвто е случаят с избирането на Матия (Деян. 1:15-26), но това също не е свещенодействие. Жени като Присцила и Фива са били помощнички в благовестителската дейност на ап. Павел, но това не ги прави „апостолки“ и „свещенослужителки“. Фива, например, е определена като „служителка на църквата в Кенхрея“ (Римл. 16:1), но терминът за „служителка“ е „диаконос“, което подсказва за обозначение на мъжко служение. Освен това, дяконското служение в новозаветната църква, както знаем, е свързано с материални задължения. Бих искал да бъда разбран правилно!

    Прави впечатление, че в Библията има немалко случаи на жени като проповеднички и пророчици, но няма случаи на свещенодействащи лица. Защо? Богословска ли е причината? Морална ли е? Или е просто социална? Можем ли да отговорим с лекота на тези въпроси? Едва ли!…

    Решението на проблема според мен е свързано с определена църковна традиция. Протестантите и англиканите допускат жени като свещенослужителки. Дори у нас вече има пасторки (не пасторши!). Католиците, които имат една странна легенда за папеса Йоана (вер. 12-ти век) обаче, са категорично против участието на жени като свещенодействащи лица от свещеник до папа. Православните също поддържат древната традиция да не допускат до свещенически сан жени. Всички търсят свои основания за определена практика. Следователно не можем да променим традициите и да заявим категорично кой е прав и кой – крив. А щом не можем, трябва да се отнасяме с уважение към тях. Не можем да се нахвърляме с обидни реплики към представители от други конфесионални традиции. Защото ще сбъркаме!

  29. Петър Георгиев on 25.01.2014 at 21:03

    До всички: АКО БОЖИЕТО СЛОВО НЕ Е ВЪРХОВЕН АВТОРИТЕТ ЗА ВАС, ВСИЧКО Е ГЛАГОЛСТВАНЕ,И ТЪРКАНЕ НА ЕЗИЦИ…..
    34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
    35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
    36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
    37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

  30. Валентин Велчев on 25.01.2014 at 22:13

    Благодаря на д-р Пеев за краткото и чудесно разяснение! Според г-жа(ица) Пенева ще излезе, че всички православни, католически и огромната част от протестантските (а и англикански) богослови ще трябва да си изядат дипломите пред дилетантските изявления на някой, който е „назубкал“ няколко факта, откъснати от цялостния им контекст.
    Г-н Георгиев, наистина ли не сте в състояние да проумеете, че ако има свещеници-хомосексуалисти в Православната църква, това не е поради недостатък в нейното учение, а поради слабия надзор на някои управляващи, които ги търпят. Ако все още не сте разбрали, монахът, който бе обвинен в хомосексуализъм, веднага е бил лишен от правото на служение и ще бъде разследван – а при доказване на вина и отлъчен от Църквата, надявам се. Истинският проблем се явява там, където хомосексуалността престава да се счита за грях и подобни деяния не само не се наказват, но се и поощряват като практикуващите ги са издигани в сан.

  31. Иван Георгиев on 25.01.2014 at 22:26

    Страхиле, кой сега напада лично? Не ли Валентин Велчев на когото бяха представени сериозно богословски и исторически аргументи, на които той отговаря с лични нападки защото явно не умее с реални аргументи в една интелигентна дискусия? Кой може да проумее и кой е назубкал не е в експертизата точно на г-н Велчев да прецени след като той самия не е в състояние да отговори на въпрос който за трети пореден път му задаваме–запопените от вашето православие хомосексуалисти за мъже в служение ли да ги смятаме или за жени в служение?

  32. Veniamin Peev on 26.01.2014 at 9:00

    „Велчев и Георгиев само на мен ли така ми се струва че тази сестричката ви прати в първо отделение да си изядете богословските дипломи на чорбичка?“ (Мария Пенева)

    Г-жо Пенева, лично аз признавам, че нямам диплома по кулинарно изкуство, затова не разбирам за каква „чорбичка“ става дума – спаначена, лучена или картофена? Но във всеки случай Вашата „чорбичка“ е богословски-постна! И тъй като държа на богословските си дипломи, ще Ви кажа, че богословска дискусия не се води с кулинарни метафори. Защото, ако продължим в кулинарната посока, ще трябва да Ви кажа, че богословието „не е лъжица за всяка уста“! Аз уважавам много християнките и ги наричам „сестри“, но „сестрите“ трябва да преоткрият мястото си в богословските дискусии. Цитатите, които предлага г-жа Вяра (Илиева?), са много слаб аргумент и в никакъв случай не играят ролята на „полезни подправки“ в дискусията.

    Първо, цитатите са откъснати от непосредствения им контекст и въобще не представят Православната позиция за НЕУЧАСТИЕТО НА ЖЕНИТЕ В СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ.

    Второ, Православната позиция още от Апостолско време си остава НЕПРОМЕНЕНА, т.е. ЖЕНИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА СВЕЩЕНОДЕЙСТВАТ. В „Дидахията“ („Учение на Дванадесетте апостоли“) – един от най-ранните християнски документи (2-ри век) – пише следното: „Ръкополагайте си, прочее, епископи и дякони, достойни за Господа, мъже кротки и несребролюбиви, истинни и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и учителите“ (XV.1). За отбелязване е, че е подчертана думата „андрас“ (мъже – във вин. падеж) и всички останали служби са в м. род. А това е индикация за служители мъже, а не жени.

    Трето, единствените оторизирани законодателни органи в Православието, които се произнасят по всички въпроси, са Вселенските и Поместни събори. Затова ще цитирам няколко правила, които са ратифицирани на такива събори:

    1) Правила 69-70 на Шести вселенски събор (680-1), известни още като „Трулски правила“ изрично посочват, че в олтара, който е за „свещените лица“ (дякони, презвитери и епископи), е „отделен“ за тях. Нито един представител на миряните не може да влиза там (с изключение на царя). В прав. 70 изрично е посочена забраната „жени да влизат там“ по какъвто и да било повод! Затова ще цитирам един от ранните тълкуватели на тези правила – Зонара:
    „Великият Павел заповядва на жените да мълчат не само във време на литургия, а и при всяко събрание на вярващи (1-во Кор. 14, 34). Това се считало за прилично у външните; защото един от поетите казва: жено! мълчанието дава на жените украса. И настоящото правило им заповядва да мълчат във време на литургия, а ако, казва, желаят да се научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи. И това е апостолска заповед. Но тук правилото нарекло апостолските заповеди закон“.

    2) Трулско правило 69 е препотвърдено на поместния Лаодикийски събор под № 44. Тълкувателят Аристин пише буквално: „За жени олтарът е недостъпен. Не се позволява на жени, па дори и на мъже миряни, да влизат в олтара, както това постановява шестдесет и деветото правило на Трулския събор“. Ето защо, тъй като има нужда в олтаря да се почиства или да се подаде нещо отвън, то там могат да прекрачат само хора, имащи поне „иподяконски чин“. В историята на Православието няма данни за жени, които са били ръкополагани за свещенодействащи в олтара. Има обаче упреци към безразборната практика на Запад в „латинската църква“, където се е допускало влизането на жени в олтара по някаква причина. Православието категорично осъжда тази практика.

    Четвърто, цитираното по-горе мнение на Ориген вероятно се отнася само до длъжността „катехумени“ (учители), до която са се допускали жени. Но тази длъжност не е свещенослужителска. Самият Ориген си остава – от гледна точка на православния канон – само един катехумен, защото презвитерският му сан е бил оспорван от неговия епископ.

    Отново препоръчвам православната традиция да бъде уважавана от нас, за да не изпадаме в сектантско-женско хлевоустие.

  33. Вяра on 30.01.2014 at 21:00

    Георгиев нека да четем цялото слово а не да го вадим от контекста както правите. Цитатът който сте дали е от 1 Коринтяни 14 за говорене на езици в събранието (църквата). Според вас жената в църква може ли да говори на езици или не може?
    Дори богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.

  34. Петър Георгиев
    Петър Георгиев on 18.02.2015 at 12:45

    НА КОГО ДА ВЯРВАМЕ,НА БИБЛИЯТА, ИЛИ НА ЕЗИЧЕСКИ РИСУНКИ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.