Защо възникна ВЕБИ?

02.09.2013

V.E.B.I.Д-р Вениамин Пеев

Въпросът за възникването на едно религиозно учебно заведение може да се разгледа от различни ъгли: исторически, социален, етнически, философско-теологичен и т. н. Често срещаната тенденция у нас е, когато се говори за възникването на ВЕБИ, да се търсят отговори на въпросите: “къде?”, “кога?”, “как?” и “кой?”, но това е един шаблонен историцистки подход, който не само че не установява коректните отговори, но дори ги преиначава и подчинява на деноминационни, финансови и дори личностни интереси. Такъв е случаят с “възникването на ВЕБИ”. Липсва поставянето на въпроса “защо?”, който би потърсил един по-задълбочен отговор, подчертаващ неотложността, целеустремеността и ако щете, дори аксиологията на такава уникална просветна институция.

Правилният отговор на въпроса “защо?” е не само по-труден от всички въпроси, които поставят историците и псевдоисториците на българския протестантизъм, но често води до неблагоприятни последствия за поставящите го, защото нечии непросветителски интереси биха били накърнени. Нека си послужа с една илюстрация. През 1533 г. ректорът на Парижкия университет проф. Никола Коп подчертава в своя реч, че християнското обучение е особена религиозна философия, която има за главна цел да води преподаватели, студенти и общество към “истинското и сигурно блаженство”. Коп разбира това като едно екзистенциално приближаване до библейската истина за живия Бог, който в образа на Христос се е отъждествил с човека и е станал много по-достъпен за него. Коп подчертава и преимуществото на вярата в Христос пред извършването на добри и богоугодни дела. Коп настоява параметрите на християнското обучение да се разширят час по-скоро, като обхванат широките слоеве на обществото, за да бъдат доведени всички до “истинското и сигурно блаженство” на християнската вяра и обхода. “Напред, о християни! – призовава Коп. – Нека се опитаме с всеки наш мускул да придобием това блаженство!” В резултат на тази силна и красноречива реч проф. Никола Коп бива уволнен и прогонен не само от университета, но и от Париж. Защо църковната власт се отнася така жестоко към този чистосърдечен богослов? Отговорът не е труден за отгатване: Коп засяга интересите на своите началници, които се свеждат до властолюбие, алчност и не на последно място – до богословско тесногръдие, претендиращо да бъде нормативно.

Когато чета протоколите и официалната кореспонденция на учредителите на ВЕБИ, непрекъснато си задавам въпроса “защо?”, който излиза извън тесните рамки на фактите. Най-напред, “защо?” от шестте деноминации учредителки на ВЕБИ (СЕСЦ, БЕМЕЦ, СЕПЦ, СЕБЦ, ББЦ и НА на ОБЦ) останаха само две (СЕПЦ и НА на ОБЦ)? На второ място, “защо?” в учредяването на ВЕБИ се намесваха енергично хора, повечето от които не само че нямаха богословско образование и квалификация, но имаше и такива на ръководни постове (членове на Борда, ректори, директори), които нямаха дори висше светско образование? “Защо?” по академични въпроси, свързани с богословски програми, вид на обучение, преподавателска квалификация, прием на студенти, богословска книжнина и т.н. се налагаше думата на непрофесионалисти? “Защо?” мненията на богослови с висока квалификация и дългогодишен стаж в образователната област бяха видимо пренебрегвани, а някои от тях дори и прогонени от временно властимащите? “Защо?” много скоро след учредяването на ВЕБИ и шумното му рекламиране сред евангелските църковни общности някои деноминационни лидери не проявиха повече интерес към фактическата академична дейност на ВЕБИ и не направиха нищо, за да продължат да я подпомагат? “Защо?” учредители на ВЕБИ като методистите се оттеглиха? “Защо?” учредители като конгрешаните, българска Божия църква и баптистите заявиха, че “замразяват” своето членство, т.е. се отдръпват от всякакви ангажименти към ВЕБИ? “Защо?” изкуствено сформираният Обединен богословски факултет на ВЕБИ се отцепи тайно и мимикрира в още по-изкуственото ВДУ “Св. Тривелий?” Бих могъл да продължа с още “защо?”, но те няма да имат край!…

Реалностите показват, че активното включване на някои хора в инициативата да се открие Висш евангелски богословски институт е било подбудено от частни и неакадемични интереси. Има редица куриози, които не може да бъдат премълчани. Има случаи на включване, защото чрез участието си във ВЕБИ някои биха могли да открият нова деноминация. Има случаи на включване, защото чрез временно пребиваване във ВЕБИ някои биха израснали в кариерата си като местни деноминационни лидери, а някои като такива и в международен мащаб. Има случаи на включване, защото бяха открити учебни програми и работни места специално за деца и роднини. Има случаи на включване, защото някои биха станали за нула време “хабилитирани” преподаватели, изпросвайки си в чужбина степента “доктор хонорис кауза” (Бог знае за какво!) без да са посещавали богословска школа или да са защитили докторска дисертация. Имаше дори един случай на самоназначил се директор на Библейски институт, който въпреки средното си небогословско образование, бе представян в местната преса като “професор” еди-кой-си.

Трябва да подчертая обаче, че първоначалната идея за просветна институция като ВЕБИ, която ние продължаваме да следваме сега, няма нищо общо с горепосочените куриози! Тъй като съм свързан дълбоко и органично с тази идея много преди учредяването на ВЕБИ през 1999 г., ще си позволя да припомня някои факти. Още преди политическите промени в края на 1989 г. неколцина от нас бяхме организирали тайни и явни инициативи за богословска просвета из страната. Участвал съм активно в подготовката на библейски уроци, които ръководството на СЕПЦ печаташе на циклостил и те се използваха в много петдесятни общности, където имаше подходящи неделни учители. През есента на 1983 г. заедно с председателя на СЕПЦ п-р Ив. Зарев организирахме тридневен пастирски курс с лекции по омилетика, екзегетика и догматика. С този курс бе продължена практиката на библейските курсове, въведена от п-р Николай Николов в Бургас през 1927 г., но прекратена от комунистическата власт през 1945 г. През 80-те години организирахме на няколко места по домове библейски курсове, водени от наши и чужди преподаватели. Още тогава се появи и започна да зрее идеята за общоевангелска просветна дейност. През мес. септември 1990 г. в Русе заедно с неколцина млади и интелигентни хора от русенската петдесятна църква организирахме на централния площад подписка на съгражданите ни за откриването на първия в страната Библейски институт, който стана факт на следната година. Събрахме няколко хиляди подписа, което натежа за решението на общинските органи да ни бъде предоставена сграда за тази цел. Ще подчертая обаче, че нашата идея в Русе бе за надденоминационен институт, каквато идея защитаваме и сега във ВЕБИ.

Водещ импулс за нашата подкрепа на ВЕБИ е нуждата от изграждането на българска евангелска теология. В Република България съществува не малобройна християнска общност, която има претенцията да бъде наследник на реформаторските идеи през ХVI век. Тези идеи са не само конфесионално обагрени и уникални, но те имат високо културен заряд, подчертана социална насоченост и благотворно влияние върху българското общество. Протестантизмът, част от който е и българският евангелизъм, е приемник на ренесансовата ценностна система и евангелските богослови имат дълг да развиват своя потенциал, като правят постиженията си достояние не само на своите студенти и църковни общности, но и на широката общественост. Ние поставяме в основата на нашата богословска програма онзи идеал, който са имали реформатори като Мартин Лутер, Филип Меланхтон и Жан Калвин – да изграждаме високо просветени, етични и активни дейци в Църквата и обществото. Същевременно обаче всички трябва да бъдем търпеливи. Положителните резултати не се раждат с магическа пръчка. Както учредяването на ВЕБИ не установи изведнъж една съвършена институция и просветна дейност, защото за това е необходимо дълго и мъчително съзряване, така и плодовете на нашия академичен труд ще се появяват на своето време.

Tags: , ,

27 Responses to Защо възникна ВЕБИ?

  1. petinka on 03.09.2013 at 8:35

    vijte az moga li prepodavam v u4ilishteto COY,Iv.Mom4ilov,gr.Elena,V.Tarnovo,poneje zavarshih 3-te kyrsa v Stara Zagora ,Bibleiskata shkola,diplomiram se,vapreki tova sam zavarshila v Sofia,,,,Pybli4na administratsia-3god,ostava mi oshte 1-god.,no niama pary,dori sega ot 3mesetsa sam online salary solutions,no i tam zle,triaba da imash pary zada zapo4nesh online marketing-biznes.
    S Yvajenie.Petinka Mirkova

  2. Veniamin Peev on 03.09.2013 at 10:59

    Уважаема г-жо Петинка Миркова,
    За тези и други въпроси, свързани с дипломиране и ценз, се обърнете към Ректората на ВЕБИ:
    София, ул. „Веслец“ № 69
    Ректорат на ВЕБИ
    Анатолий В. Еленков

  3. Иван Георгиев on 03.09.2013 at 12:06

    Благодарни сме на д-р Пеев за изчерпателната статия. Единствено бих отбелязал, че както той помоли п-р Лазаров да не е лаконичен и да посочи имена и факти, и тази статия би била по-силна ако героите й не бяха анонимни.

  4. Вяра on 03.09.2013 at 22:29

    Не може да се прави актуализация на диплома от несъществуващо училище. Ако Еленков казва истината че вече няма факултет в Стара Загора какъв ценз може да се извади? Никакъв. Затова и сестрата тръгва да търси реализация чрез още четри години в светско училище. За подобен случай бе писал и п-р Петков. Tака от свидетелството на самите ученици виждаме, че образованието е на ниво 3 kyrsa v Stara Zagora, Bibleiskata shkola или дори задочен курс по пощата но няма нищо общо с едно наистина висше образование.

  5. Веселин on 04.09.2013 at 9:25

    Всъщност на мен ми беше много интересна тази статия. Но ще си позволя да не се съглася с първото изречение на Иван Георгиев, а самият той впоследствие не се съгласява с него, а именно: за мен статията не е изчерпателна. Задава твърде много въпроси без отговор. Не всички ние имаме опита и знанията на д-р В. Пеев и не можем да свържем точки между зададените въпроси, без да имаме конкретни имена, събития и т.н. И след като не ги знаем, тази статия звучи като една реплика или като коментар на нещо, което се е случило, а ние, читателите, не знаем какво е събитието. Статията е любопитна, но твърде абстрактна, предвид зададения въпрос. С уважение.

  6. Лъчезар Манчев on 04.09.2013 at 10:53

    Уважаеми г-н Пеев,
    Аз не мога да кажа нищо по въпросите и проблемите, за които Вие пишете, защото нямам никаква конкретна информация по тях.
    Забелязах само нещо , което ми направи впечатление: Вие нищо не ни казвате за визията, целта , намерението на ВЕБИ от времето на основаването му.
    Мисля , че проблемите от по-късното време на съществуването на института могат да бъдат намерени тъкмо там. Чувал съм една мъдра мисъл на един от моите преподаватели-мисионери, която гласи така:
    „“Църква , която няма визия, има визия, а тя е визията на тези които нямат визия. Това са хората , които казват последните думи на загиващата църква:“ При нас това никога не сме го правили по този начин““.
    Мисля , че това се отнася в пълна сила и за богословските училища – ако не знаят къде отиват, те не стигат до никъде…
    Моята информация за насоките на работа във висшите богословски училища , например в Германия, са , че те имат конкретна , бих казал, ограничена визия. Например в Гиесен, се подготвят богослови от висше преподавателско ниво , които, разбира се, имат и квалификация за основатели и водачи на църкви. В Билефелд и Лаге училището е насочено към подготовка на мисионери – в страната и в чужбина, хора със силно професионална и практико – приложна специализация. Няма да продължавам списъка.
    Мисля, че тъкмо това е липсвало във визията на ВЕБИ в началото, което е довело до пъстрата , често самоизмислена реализация и цели на дипломантите , които дори нямат валидна диплома, с която да могат да удостоверят образованието си по света и нас. Доколкото знам , ВЕБИ не е бил официално акредитиран, което е довело и до проблема с дипломите.
    Още нещо – на мен ми се струва , че визията, целта , намерението на Господ Исус с Неговите ученици: „Идете по целият свят и създавайте ученици…“(Мат 28:19), е заменена от (цитат) :

    „…евангелските богослови имат дълг да развиват своя потенциал, като правят постиженията си достояние не само на своите студенти и църковни общности, но и на широката общественост…“.
    Както вие описвате по-горе, хората наистина се грижат за развитието на своят потенциал, а посоките за това вие сте ги споменали в четвъртото новоредие на Вашето писмо.
    Ако е така , какво става с поръчението на Господ Исус от Матей 28:19?

    Наистина , това ли е дългът на евангелските богослови, господин Пеев?

  7. Veniamin Peev on 04.09.2013 at 17:01

    Г-н Манчев,
    Благодаря за въпросите, които поставяте. Особено за въпроса за „визията“ на ВЕБИ.
    В основата на създаването на ВЕБИ стои работата със студенти. Но студентите – независимо дали се подготвят за служение в църковните общности като проповедници, пастири, неделни учители, мисионери и т. н. – трябва да станат богословски и обществено грамотни хора, които да стоят на равна нога като специалисти в своята област с всеки специалист в друга област. С други думи, те трябва да бъдат широко информирани, да мислят актуално и да действат адекватно в обществото.
    Като се има предвид, че учредителите на ВЕБИ представят като визия „повишаването на квалификацията“ на своите служители, но допускат в програмите единствено дисциплини, които дават информация на проповедническо ниво, то такава „визия“ се оказва твърде ограничена и не съответства на нивото на Институт. Тя съответства само на нивото на Библейско училище, което няма обществена значимост. Порочна практика също така е масовото привличане на американски преподаватели, които не познават българската действителност и стесняват обществения кръгозор на българските студенти. ВЕБИ е българска просветна институция и в нея превес трябва да имат българските преподаватели!
    В един Институт има и преподаватели – това е пренебрегвано години наред. Те трябва да бъдат непрекъснато квалифициращи се богослови, които раждат идеи за българската Църква и българското общество. Вие споменавате за „създаване на ученичество“. Но какво трябва да се разбира под това – правене на членове на една или друга църковна общност ли, или формиране на уникални членове на цялото общество? Ако е първото, то това се прави от векове и обществото все по-малко се възползва от такава „визия“, а днес такава „визия“ обществото основателно я определя като „сектантска“.
    Вие посочвате някои немски богословски семинарии, които са специализирани. В Германия има утвърдени протестантски и евангелски традиции от няколко века. Там може да има различни „визии“, защото протестантизмът и католицизмът могат да си го позволят. Но именно германецът Дитрих Бонхьофер бе разкритикувал общоприетите „визии“ преди 60-ина години за „ученичеството“, които претърпяват крах при една сериозна обществено-политическа криза като хитлеро-фашизма. Той говори за криво разбрано и прилагано „ученичество“ на „евтината благодат“, което е обвързано само с църковничество. За такова „ученичество“ ли говорите? Ако е такова, то съвсем не е достатъчно!

  8. Георги Грозев on 04.09.2013 at 18:29

    Ако не ме лъже паметта ВЕБИ не възникна заради планирано проваления русенски институт а защото един американски мисионер направи доста успешно библейско училище на центъра на София. Коментарите на тогавашните софийски ЕПЦ бяха, че под носа им измъквал техните младежи и ги правел богослови. А истината е, че ЕПЦ нямашe и продължава да няма кадри за да подържа какъвто и да е интелигентен статут. По онова време повечето пастири бяха с по едно средно образование я от техникум за багери я от хранително-вкусов ПУЦ. След петнайсет годишна история на ВЕБИ пасторите и сега не са по-различни. Затова и ВЕБИ винаги се е осланяло не чужди преподаватели и младежки ръководители които да се внедряват за пастори тук и там. Те горките така и не разбраха как живота ги завъртя и продължава да си ги върти в нечия чужда игра. А ако можеше да се съди за училището от кампанията за набиране на студенти както г-н Еленков предлага, ВДУ-то на Найденов и Неделчев има десетки редовни ученици по градовете.

  9. Veniamin Peev on 04.09.2013 at 19:45

    Г-н Грозев, само едно уточнение в исторически аспект.
    Споменавайки за русенския Библейски институт, аз имам предвид само факта, че в Русе бе постигнато получаването на сграда. Що се отнася до самоназначаването на г-н Васил Димитров като „директор“ на Библейския институт и безкрайното експериментиране от него на напълно посредствени „богословски програми“, съм съгласен, че идеята в Русе бе тотално провалена. Нивото в образователен и дори етичен смисъл в Русе се сриваше постоянно. Крахът там е позорен. Днес русенските евангелисти продължават да се изчервяват, когато стане дума за Библейския институт, но виновна е не идеята, а грабителите на тази идея.

    В София Библейският институт на СЕПЦ и БА „Логос“ се появиха под силно американско влияние както във финансов, така и в образователен смисъл. До 1999 г. „ктиторите“ нито на едното, нито на другото училище подкрепяха идеята за общ Библейски институт – аз съм свидетел на това. Идеята за учредяването на ВЕБИ бе силно подкрепена от политически фактори, не от образователни намерения. Още в самото начало на учредяването на ВЕБИ изпъкнаха и лобита на влияние сред самите учредители. И отново нямаше образователна визия – това личи от протоколите и официалната кореспонденция. Но нека историците се занимават с това. Моето категорично становище е, че в продължение на десетина години след учредяването (не акредитирането!) се наблюдава много слаб напредък в подобряването на образователните програми, квалификацията на преподавателите, активната академична дейност на българските преподаватели и производството на богословска книжнина – фактори, които биха допринесли за отлична акредитация на ВЕБИ. Едва от 2008 г. посоката на академичната дейност се променя. Това е свързано с намаляването на пагубното влияние върху развитието на ВЕБИ от страна на някои деноминационни лидери и други самозвани функционери. Това е свързано и с включването на квалифицирани преподаватели българи. Свързано е с дейността на Академичния съвет и подкрепата на ректора А. Еленков.

    Така че, г-н Грозев, както в Русе, така и в София „прътите в колелото“ на ВЕБИ по принцип са едни и същи – богословска неграмотност, службогонство и алчност.

  10. Лъчезар Манчев on 04.09.2013 at 21:36

    Уважеми господин Пеев,
    Сега сте по-конкретен. Вие потвържвадате моето предположение, че ВЕБИ наистина е нямало визия от самото начало:
    (цитат)
    „…Още в самото начало на учредяването на ВЕБИ изпъкнаха и лобита на влияние сред самите учредители. И отново нямаше образователна визия…“

    Аз се опитах да Ви споделя моето мнение за библейските принципи за формиране на визия в областта на богословското образование, цитирайки Мат.28:19, но вие не ме разбрахте. От отговора Ви произлезе и още един парадокс – Вие не правите разлика между ученичество и евангелизация.
    (Цитат):

    „…“създаване на ученичество”. Но какво трябва да се разбира под това – правене на членове на една или друга църковна общност ли…“
    Не ученичеството , а евангелизацията води до покаяние и новорождение и вливане на вярващи членове в Църквата ДА 2:37-41. Ученичеството е последващият етап.

    Според мен визията на богословското образование не може да се състои в изредените от Вас :
    (цитат)
    „… те(студентите по богословие) трябва да бъдат широко информирани, да мислят актуално и да действат адекватно в обществото…“.
    Мисля, че библейската визия за ученичеството(богословското образование в частност) е да формира такива служители за Църквата както е писано:
    2 Тимотей 2:2
    И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

    В контекста на посланието разбираме , че става въпрос за обучение и ученичество в Църквата, за да изпълнява тя мисионерското си поръчение, дадено й в Мат. 28:19 и ДА 1:5-11.
    Ако това е визията на ВЕБИ, тогава той няма да произвежда (цитат) „…богословска неграмотност, службогонство и алчност….“, а ще подготвя работници за жътвата на Господ Исус във България.
    Но и тук , както разбрах, вие имате проблем, оценявайки този път така:
    (цитат)
    „…това се прави от векове и обществото все по-малко се възползва от такава “визия”, а днес такава “визия” обществото основателно я определя като “сектантска”.“

    Според изказването Ви излиза , че щом обществото не харесва визията на библейското ученичество(богословско образование в частност) в Църквата, то Църквата трябва да се съобрази и нагласи по свирката на обществото.
    Това си е чиста форма секуляризация, господин Пеев!.
    Тъкмо този проблем на споменатата от Вас „евтината благодат“ разрушава Бонхоефер, обръщайки ученичеството към неговите библейски основи , за да служи Църквата истински на обществото, без да живее в самовлюбено доволство в неделя 10ч. сутринта и едновременно с това без Църквата да се претопява в светски ценности и визия.
    За справка
    Dietrich Bonhöffer,
    “ Nachfolge“
    ISBN 3-459-00062-7
    С приятелски поздрав
    Л.Манчев

  11. Вяра on 04.09.2013 at 22:36

    Бр. Пеев не виждам смисъла на това че се заяждахте с мен по същия въпрос в друга тема след като сега самият вие и хората около вас казват нещата, които и аз казвам. Все пак вие не сте били в училището в Стара Загора за да твърдите, че сестрата не казва истината нали така?

  12. Veniamin Peev on 05.09.2013 at 8:15

    Г-н Манчев, съжалявам, но Вие се опитвате да проповядвате, а не да водите богословски дебат.
    От една страна, сам признавате, че „ученичеството“ е крайният и взаимнополезен резултат за Църквата и обществото, а от друга страна показвате неразбиране на казаното от мен.

    Първо на първо, нито ВЕБИ, нито аз сме „секуларизирали“ християнската доктрина, защото християнската доктрина е задължително светоусещане за всеки истински хрлистиянски деец (проповедник, неделен учител, преподавател в духовно училище). Цитатите, които изстреляхте, могат да впечатлят само вярващите от Вашата и моята местна църква. Обществото иска да види християнското приложение на тези цитати в живот и поведение, които са „сол“, „виделина“ и „град, поставен на високо“ без да му натрапваме библейски посочки. Средният българин не се впечатлява от цитати!

    Второ на второ, много съжалявам, но нито разбирате социалното приложение на християнското учение в библейския му аспект, нито го разбирате в протестантския му аспект. Когато Моисей поведе Израил извън Египет, това не беше ли и социално явление? Когато Амос упреква богаташите и царете в политически и икономически злоупотреби, това не беше ли и социално насочена проповед2 Ами дейността на останалите пророци? Когато Лутер кори римската курия за финансови и морални злоупотреби, какво е това? Когато същият Лутер дава съвети на германските князе и общинари как да водят своята политика, какво е това? Когато Калвин си поставя за задача да промени чрез дейността си (проповедническа, книжовна, просветна) цялото женевско общество, какво е това? Когато Барт и Бонхьофер критикуват верноподаничеството на съвременния им протестантизъм спрямо хитлеро-фашизма, какво е това? Вие не сте свидетел, но аз съм свидетел на безкръвната революция против режима на Хонекер, която започна в Лайпциг от протестантските църкви, водени от своите социално и политически просветени пастори със запалени свещи всяка вечер и обществото ги последва с доверие – без цитати от тези, които изстреляхте по-горе. Какво е това? „Секуларизация“ ли? Не, г-н Манчев, това е просто богословска грамотност със социално приложение!

    Говорите за евангелизации. Вие още ли смятате, че те са успешната форма на „благовестителство“ у нас? И само тя ли е формата, която ни препоръчват Христос и апостолите? Опасявам се, че не само сте назад във времето, но и сте неадекватен за епохата на българския XXI век, който е време и на други форми за разпространяване на благовестието. Целите на ЕВАНГЕЛИЗИРАНЕТО, г-н Манчев, не са да се пълнят църковните общности, за което мислят много протестантски пастори и православни клирици, а да се променя цялото общество. Това е предназначението на концепцията за „Божието царство“. Защото в него няма само членове на тази или онази църква, а граждани на цялото общество. Такива са идеите на големи мислители като Дитрих Бонхьофер, за които нашите глави и сърца са още много, много малки и неподготвени у нас. Предполагам знаете, че той говори в този смисъл за „безрелигиозно християнство“, но не защото го разбира „без вяра“ или „без Христос“!

    Вие сте мислещ човек, г-н Манчев, затова помислете повече за великата Христова мисия в Мат. 28 гл. без цитатничество!

  13. Б. Маринов on 05.09.2013 at 10:53

    Пеев иска да ни убеди в нещо в което той самият не е докрай убеден. Един път казва че продукта на ВЕБИ са хората а друг път изданията. Но няма как да ни убеди след като и двете липсват. Затова и емпиричното основание на идеята на Пеев само отрича неговата философска логика тъй като изданията за които пише нямат нищо общо с ВЕБИ. Те са пряк продукт на експеримента Логос която продължава да съществува формално като резултат от срутването на образование от тип библейски курс и неделно библейско училище. Старозагорската ситуация описана от Петинка го показва ясно a всичко от там насетне е просто усвояване на финанси по образователна линия на ОЕЦ и ОБЦ. Дори това че Еленков подрива авторитета на ВЕБИ и го ползва за свой собствен факултет отрича защитата на Пеев. Позиция в стил кауза-пердута която прави изявите в полза на ВЕБИ безпочвени и безпринципни. Аристотел е казал, че предпочита невъзможното което убеждава пред възможното което звучи неубедително. Пеев и Еленков ни звучат не само неубедително, но и невъзможно. Резултатът е разочаровани студенти които не могат да намерят реализация след като са се трудили предано в редиците на ВЕБИ. Нека обобщим, че имено тази линия на мислене не носи нищо друго освен пасторски тикви и вятърни мелници. Образованието, Санчо, иска мозък. Когато той липсва, липсва и образованието. В момента на ВЕБИ им липсва не само образование, а и мозък!

  14. Veniamin Peev on 05.09.2013 at 13:40

    В коментара на г-н Боби Маринов ясно личи какво значи да се пише „без мозък“ – в богословския смисъл, разбира се! Пеев, Еленков, Аристотел – всичко напъхано в тюрлю-гювеч…

    Хайде да се опитаме да Ви подредим нещата пред блуждаещия Ви поглед, г-н Боби Маринов.

    Първо, богословският термин за „продукт“ е „плод“. Плод е визията, богословското образование, учебната сграда, хората (студенти, преподаватели, администрация и т.н.), книжнина, благовестителска дейност, социална пригодност и всичко, което ВЕБИ може да предложи на българската църква и българското общество. Чушки, домати и козметика не предлагаме, защото нащият „плод“ („продукт“) е ДУХОВЕН, А НЕ СТОПАНСКИ. За последния вид можете да ходите на пазара.

    Второ, „експериментът Логос“ няма нищо общо с ВЕБИ – нито принципно, нито реално. Много сте назад с информацията, г-н Боби Маринов! „Експериментът Логос“ продължава да мимикрира в експеримента „Св. Тривелий“ – същите хора, същата неадекватна за България „визия“. Информирайте се правилно за тези неща, моля!

    Трето, „Старозагорската ситуация, описана от Петинка Михайлова“, също няма нищо общо с настоящия ВЕБИ, тъй като „старозагорски факултет“ във ВЕБИ няма. Идете да се консултирате с Аристотел, Талес или Питагор по този въпрос, защото и те са „продукт“ на миналото, както и „старозагорската ситуация“.

    Вашата информация и интерпретации силно ми намирисват на нафталин, г-н Боби Маринов!

  15. Vili Altanov on 05.09.2013 at 14:22

    Имам въпрос към Б. Маринов и Вяра Илиева: само толкова ли можахте да усложните нещата? По-сложно и по-объркано не можахте ли да го измислите? А аз ще опитам да ги опростя. Като за деца. И като за хора, които се опитват да гледат във всяка посока, само не и напред. Първо, от години преподавам по дисциплината Световни религии и култове и ще ви кажа това, което се вижда като световен опит: абсолютно всички култове (респективно ереси, секти) са създадени от хора с ревност, много вяра, чели Библията и без образование (Богословско). Всяка една деноминация (респ. Евангелско движение) е обречена на еретически схващания, без академична богословска наука. А тя не може да се формира само във време на богослужение или на Библейски училища към църквите, а трябва да е отделна Образователна, академична институция на ниво институт/колеж/университет. Второ, за да се появят учебни протестантски заведения, доста поколения вярващи от всякакви деноминации – баптисти, методисти, конгрешани, петдесетнции и Божии църкви са се молили (далеч преди 1989 г.). През 1990 г. се създаде Библейска академия “Логос” в София. Почти по същото време се създаде и Библейският институт в Русе. Къде бяхте вие тогава, Б. Маринов и Вяра Илиева, та да си кажете тежката дума – трябва ли да ги има тези учебни заведения или не? Още тогава програмата, по която те работеха, беше задочна и нямаше друга. Да имате нещо против? През 1997 г. се създаде Български богословски колеж (ББК) към Божия църква, в Стара Загора. Почти по същото време и НА Обединени Божии църкви създадоха свое учебно заведение. През 1999 г. описаните 4 факултета се обединиха и създадоха ВЕБИ. ВЕБИ извървя определен път в своето развитие и за известно време само 2 факултета имаха и задочна, и редовна програма – Обединеният факултет (бившият “Логос”) и Факултетът към СЕПЦ (бивш Библейски институт). ББК имаше само редовна програма на обучение, а Факултетът към НА ОБЦ – само задочна. След време стана така, че Факултетът към ББЦ (бившия ББК) прекрати дейността си. Останаха 3 факултета. Вие, Вяра и вие Борислав, какво бихте предложили при това положение? Да бъдат закрити ли, понеже вече не са 4, а освен това вече няма и редовна програма в тях, а само задочна? Вие съзидатели ли искате да бъдете или съсипатели?

    д-р Велислав Алтънов

  16. Лъчезар Манчев on 05.09.2013 at 15:04

    Господин Пеев,
    Съжалявам, че изобщо започнах разговора с Вас.Аз ви цитирах преди всичко Ваши изказвания , за да Ви насоча към размисъл за неща , които може би трябва да преосмислите.До сега в кореспонденцията Вие демонстрирате само болезнено самолюбие и наранена гордост.
    Мисля , че имате сериозна нужда от квалифицирано и духовно християнско душегрижителство, но това е само мое мнение…

  17. Toни Еленков on 05.09.2013 at 15:10

    Г-н Маринов, с д-р Пеев ви звучим „неубедително и невъзможно“, поради простия факт, че се опитвате да дискутирате институции, хора и ситуации, от които си нямате абсолютно никаква представа.

    Първо, това което д-р Пеев се опитва, въпреки „липсата на образование и мозък“ да каже е, че продукт на ВЕБИ са: студентите, преподавателите, програмите, семинарите, научните конференции, годишниците, учебните помогала, та ако щете и всяка дипломна работа и магистърска теза написана от дипломантите на ВЕБИ.

    Второ, изданията, за които пише д-р Пеев, точно обратно на вашето мнение, г-н Маринов, имат общо с ВЕБИ, защото 90% от статиите са писани от действащи преподаватели на ВЕБИ.

    Трето, въпреки противоречията, които имаме с администрацията и с част от преподавателския състав на правоприемника на БА „Логос“ и ОБФ към ВЕБИ, а именно ВБУ „Св. Тривелий“, държа да отбележа, че обучението, особено в пастирските курсове, в БА „Логос“ никога не е било на ниво „библейски курс и неделно библейско училище“.

    Четвърто, след закриването на факултета в Ст. Загора към ВЕБИ, сградният фонд и преподавателският състав на това училище продължават да съществуват. Най-вероятно, те (преподавателите) продължават да извършват някаква образователна дейност в сферата на богословието. Те имат своето право да извършват обучение на каквото си искат ниво. Могат да провеждат конференции, семинари, обучения за различни служениея, дори могат да си разкрият ПУЦ или ново ВБУ по примера на „Св. Тривелий“. Всичко това, обаче, е извън рамките и образователните програми на ВЕБИ. Това, което мога да потвърдя е, че докато факултетът в Ст. Загора беше към ВЕБИ, обучението се извършваше съгласно програмите и критериите на ВЕБИ.

    Пето, ВЕБИ никога не е имал и няма нищо общо с ОЕЦ. ВЕБИ е собстевност на шест от Евангелските деноминации в България.

    Шесто, държа г-н Маринов да уточни с какви мои действия съм уронил авторитета на ВЕБИ. Ако не посочите конкретни неща, г-н Маринов, това означава, че сте поредния клеветник.

    Седмо, никога не съм представял ВЕБИ за свой факултет. БФ на НА ОБЦ е факултет към ВЕБИ. Г-н Маринов показва непознаване на структурата на ВЕБИ, което прави коментарите му в тази посока неадекватни и неубедителни.

    Осмо, има голям брой дипломирали се студенти на ВЕБИ, които са намерили своята реализация като паситри и служители в евангелските църкви в България, като преподаватели във ВЕБИ и като хора, които продължават своето образование в области близки до богословието, в други ВУЗ -ове в България и чужбина.

    Девето, във връзка със заключението на г-н Маринов „в момента на ВЕБИ им липсва не само образование, а и мозък“, бих искал да припомня думите на Господ Исус Христос,“… а пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.“, (Мат. 5:22).

  18. Вяра on 05.09.2013 at 17:05

    Горчивата истина е, че повече от студентите завършили ВЕБИ напускат служението. Еленков пише колко много служители са завършили ВЕБИ но ето че нито един от тях не е написал нещо в защита на неговата хипотеза. П-р Петков си скъса дипломата и се отрече от ВЕБИ а бр. Янко отиде да стачкува на море. Училището за което Еленков пише трябваше отдавна да бъде узаконено в някое министерството, ако бр. Пеев е прав че е започнало по политическа поръчка. Но как да бъде узаконено като повече от преподавателите дори не са хабилитирани? Вие сам си го написахте като ви питах защото сте наясно че сами сте си причината за несгодите на ВеБИ!!!

  19. Veniamin Peev on 05.09.2013 at 17:34

    Г-н Манчев, честно казано, мислех, че сте по-сериозен коментатор! Моля, не ме разочаровайте.
    Вместо да отговорите на въпросите, които Ви поставих, Вие започвате с недостойни квалификации. Така говорят в училище слабо подготвените ученици за онези преподаватели, които им поставят по-ниски от очакваните оценки. Аз няма да Ви вляза в ниЗкия тон на обиден ученик.

    Ще Ви препоръчам малко повече да се образовате по проблема за „визиите“ през Двадесет и първото столетие. Като начало, нека Ви кажа, че днес сериозни богослови в мисионерското поприще от Третия свят говорят за необходимост от НОВА ВИЗИЯ в благовестителството. Ще Ви цитирам само един пример. Д-р К. П. Яханан, който е индиец, е автор на доста нашумялата напоследък книга, претърпяла повече от 6 издания, „Революция в световните мисии“ (Revolution in World Missions). Там той говори за три благовестителски вълни: 1) Новозаветната мисия на апостолите, отразена в НЗ; 2) Традиционната мисия през последните 200 год., която има силно подчертан колониален елемент; 3) Контекстуализираната мисия на XXI век, която обръща внимание на местната култура и местните дейци. Д-р Яханан пише буквално следното: „Една по-библейска дефиниция (на мисията или: благовестителството) се съобразява с лингвистичните и етнически групи. Така едно мисионерско (или: благовестителско) поле се определя като всяка културна група (sic!), която няма установена група от ученици“. Тази концепция е абсолютно адекватна за българската евангелска действителност не само за „евангелизирането“ на нехристияни (струва ми се, че бъркате „евангелизация“ с „евангелизиране“, т.е благовестителство), но и в областта на християнската просвета на институтско ниво. Ако ВЕБИ си е поставил целта да подготвя високо образовани и културно адекватни служители в различни области, то от това българският евангелизъм само ще спечели. Всичко останало е клубно-сектантско мислене на „малкото стадо“, което малцина забелязват в обществото, а някои дори и странят от него, защото го презират. А това принизява величието на нашия Господ Исус Христос – Спасителя, Учителя, Лекаря, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.

    Ако желаете да Ви дам повече информация за посочената книга, моля, обадете ми се на тел. 076-600188.

  20. Ангел Петков on 06.09.2013 at 1:07

    Моля Вяра да уточни за кой „П-р Петков“ става дума! Определено няма пред вид мен – дипломата ми е „жива и здрава“, и през ум не ми е минавало да я късам, а също никога не съм се отричал от ВЕБИ.

  21. Toни Еленков on 06.09.2013 at 1:41

    Вяра, имам чувството, че четете постовете, както дяволът чете Евангелието.

    Първо, освен п-р Петков, за когото съм убеден, че не си е скъсал дипломата и не е напуснал служение, кои други студенти на ВЕБИ, напуснали служение, познавате? Дайте конкретни имена, градове, църкви и служения.

    Второ, какво общо има факта, че брат Янко стачкува на морето и дискусията за ВЕБИ? Брат Янко никога не е бил студент на ВЕБИ, а отказа от стачкуване и ходенето на море не е напускане на служение. Поне аз мисля така.

    Трето, министерствата не узаконяват училища. ВЕБИ е ЗАКОННО училище, разкрито с акт на Министерскиа Съвет на Р. България, по Закона за вероизповеданията. ВЕБИ има институционална акредитация от НАОА.

    Г-жо Вяра, мисля, че просто си търсите повод да се намирате в писане.

  22. Б.Маринов on 07.09.2013 at 10:37

    Вяра ме изпревари но ще го напиша за да не сме празнословни като някой многознайници които дори не бяха в България когато се основаваше ВЕБИ. Пеев и Еленков не са основал факултета в Стара загора за да имат някакво отношение защо е бил закрит. Тази статия трябваше да се казва защо се закрива ВЕБИ…
    Еленков вреди на ВЕБИ защото е нехабилитиран а с това и неквалифициран да изпълнявате функциите които са му гласували.
    Най-добрата услуга която може да направите на ВЕБИ е още в понеделник да подадете ОСТАВКА. Има ли нужда от още обяснение?

  23. Иван Георгиев on 07.09.2013 at 12:41

    Братя, нека само останем верни на истината докато водим тази дискусия. Истината е че наистина много от студентите във ВЕБИ или никога не влязоха в служение или го напуснаха. И не пишете така наслука за Стара Загора. Там нещата са много по-сериозни от колкото повечето от вас знаят. Не отмахвайте с лека ръка проблеми по които не сте наясно.

  24. Вяра on 07.09.2013 at 15:09

    Някои хора е нужно да уточнят позицията си а не да бягат по перваза всеки път като ги натиснат с конкретни факти. Не може да се твърди че може да се използват дипломите от ВЕБИ професионално а в същото време никой да не ги признава и дипломантите да са принудени да учат в друг ВУЗ за да получат призната диплома. Както п-р Петков и колежката Петинка.

  25. Petio Nikolov on 08.09.2013 at 9:56

    Каква переспектива има завършилият ВЕБИ ? Ако негов близък е пастор , то тогава евентуално би го наследил. Общо взето в момента църквата е място където който е на по-висока позиция , не използва позицията си за да служи на паството си , а се получава обратното. И ето защо мисля така : Когато някой човек Господ го използва за поучение , пророческо изобличение или по някой друг начин , първите му противници са тези чийто изграден авторитет би се поклатил. Точно както беше с Исус и фарисеите. И това се случва заради финансови изгоди свързани с авторитетите на тези господа – служители и пастори. Поради това , че това не остава незабелязано , то чистите по сърце студенти , след завършването си или трябва да играят по свирката на „старите братя“ или да служат на Бог. Ако изберат второто ги лишават от „благините“ на църквата. И така . Помислете върху това . Искате служители , ами ако те са вече пратени да вас , а вие сте ги отхвърлили ? И за какво е тогава това образование ? И това е само една от страните. Не ме разбирайте погрешно. Не съм против библейското образование. Напротив. Против тези които се правят , че служат на Бог , а в същност служат на себе си. Против тях съм. Част от тези хора са тези с излезлите досиета.

  26. Veniamin Peev on 09.09.2013 at 14:50

    Г-н Петьо Николов, поздравявам Ви за абсолютно честното и справедливо изразено мнение!
    Проблемът за прилагането на едно солидно и адекватно богословско образование, каквото предлага ВЕБИ, е в ЛИПСАТА НА КАДРОВА ПОЛИТИКА в някои евангелски деноминации.

    На времето категорично отказах да приема официалното предложение на ръководството на СЕПЦ да оглавя техния Богословски институт преди създаването на ВЕБИ, защото посочих като една важна причина липсата им на кадрова политика. Попитах ги: Защо приемате всяка година по 20-30 души студенти, които за 10 години ще станат 200 или 300? Мислите ли къде ще се реализират тези няколко стотин души, ако завършат успешно Института? Ще имате ли 200 или 300 овакантени места на платени служители – проповедници, неделни учители, преподаватели, благовестители? Разбира се, ръководството на СЕПЦ не можа да даде никакъв смислен отговор и практиката да се приемат „колкото се може повече“ студенти продължи.

    По-добре е всяка година да се приемат 5-има студенти в един курс, но да получават пълна подкрепа – финансова и духовна – по време на следването си, а след това да имат гарантирани места за служение в своите църковни общности. Освен това, по-малката група се обучава много по-качествено – това го знае всеки педагог. Такава разумна кадрова практика на обучаване малки групи студенти съм виждал не само в чужбина – например, в Румъния. Такава разумна практика имат и адвентистите в сегашния си богословски колеж. Тъй че въпросът опира според мен най-напред до правилната кадрова политика на деноминацията!

  27. Рангел Младенов on 27.03.2016 at 14:18

    Г-н Пеев, не ви ли омръзна да се надувате толкова, да се хвалите и изтъквате?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.