Законопроектите са рестриктивни, налагат контрол не само на финансирането на вероизповеданията, но и на лицата извършващи религиозна дейност

20.10.2018
София Коен е Председател на Централния Израелтянски Духовен Съвет – управителния орган на Религиозната общност на евреите в България, член e на Изпълнителното бюро на ОЕБ Шалом и Член на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България. Завършила е Испанската гимназия в София, а висшето си образование получава в Израел снимка: личен архив

Госпожо Коен, приети са на първо четене и двата проекта за промени в Закона за вероизповеданията. Единият е внесен от председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС, а другият е на „Обединените патриоти“. Предвижда се държавна субсидия да получават вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. Този праг прескачат само православието и ислямът. Таванът на средствата ще е 15 млн. лева. За останалите ще важат досегашните правила. Oт Българската православна църква вече излязоха с позиция, че не одобряват и предложението за разпределението на субсидията за вероизповеданията. Не са съгласни и с идеята за контрол на финансирането в Църквата. Разбира се, предстои да се види окончателния вид, който ще придобие консолидираният законопроект за второ четене, но кажете моля, като ръководител на Централния израелтянски духовен съвет, какъв е най-общо Вашият коментар?

Въпросът за субсидията и финансирането е само един от многото въпроси, които провокират текстовете на двата законопроекта. Нашето внимание е насочено повече към цялостния дух на законопроектите. В тях пряко се засяга свободата на вероизповеданията и се създават предпоставки за подкопаване принципа за отделеност на религиозните институции от държавата. Нещо повече, има сериозна вероятност религиозните общности да бъдат поставени в зависимост от нея.

Законопроектите са рестриктивни, целят налагане на пълен контрол от страна на държавата не само на финансирането на вероизповеданията, но и контрол на лицата извършващи религиозна дейност, както и на религиозното съдържание на проповедите. По същество предлаганите изменения и допълнения са противоконституционни.

Що се отнася до това, че финансирането се предвижда да се определя от броя на хората, декларирали, че изповядват конкретното вероизповедание, това води до дискриминация на малките вероизповеданиякато еврейското, които остават пренебрегнати. Въведеният принцип „многочисленост“ е в пълно противоречие с преамбюла на действащия Закон за вероизповеданията, който всъщност не се изменя. В него юдаизмът изрично е посочен наред с християнството и исляма като една от традиционните религии. Отбелязана е важността на това, да се подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата. Принципът за „многочисленост“ изменя напълно тази идея поставяйки еврейството в неравностойна позиция и така игнорирайки значението на тази религия, която исторически е играла и играе роля за формирането на нашето общество. Такъв е и случая с арменското вероизповедания, както и с католическото. Идеята за значимост на онези вероизповедания, които имат численост над определен процент, какъвто и да е той, е опасна. Няма малки и големи, всички сме равнопоставени пред закона съгласно чл. 6 ал. 2 от Конституцията. Това разбиране трябва да намери отражение в закона.

Между другото, дори и за тези „малочислени“ религиозни общности да се запази настоящия начин на субсидиране от държавата, никъде не е пояснено какъв всъщност е той. Това е защото и към настоящия момент той не е регламентиран, а се случва след подаване на молба от страна на религиозната общност към Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет.

В законопроекта на ГЕРБ и ДПС има многобройни ограничения на изповядване на правото свобода на религията – ограничаване на проповядването на чужд език, изисквания към гражданството на религиозните проповедници, включително тези от ЕС, спиране на публикации, запечатване на помещения и пр. Какви щети конкретно изповядващите юдаизма в България ще претърпят?

Много спорен от наша гледна точка момент е регламентът свещенослужителите, които не са граждани на България, да служат задължително с българин.

Допуска се само български граждани или чужди граждани само съвместно с местни представители на съответното вероизповедание да имат право да извършват богослужение, обреди и ритуали. За нас това би довело до невъзможност да провеждаме каквито и да е еврейски богослужения и ритуали, тъй като няма български граждани, които имат необходимото религиозно образование за това.

Неприемливо за нас е и изискването служители на вероизповеданията, в т.ч. служители на религиозни храмове да се одобряват и да искат разрешение от Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет. Няма причина да не  уведомяваме Дирекцията за всички назначения, както сме постъпвали и до сега, но сме разтревожени от рестриктивната формулировка, която откриваме в законопроектите одобрени на първо четене в Парламента и от факта, че не беше проведено обсъждане с широко участие, включващо и еврейската общност, преди те да бъдат внесени в залата.

И двата законопроекта предвиждат ограничения върху даренията за вероизповеданията, които те могат да получават само с разрешение на Дирекция Вероизповедания. Защо е заложена тази мярка според Вас?

Съгласна съм, че чуждото финансиране трябва да бъде регламентирано и контролирано. В законопроектите обаче има сериозни недостатъци по отношение на финансирането.

Засиленият финансов контрол се отнася за всички регистрирани вероизповедания, а не само за субсидираните и предлаганият принцип ще води до това, че еврейското вероизповедание например ще бъде сериозно възпрепятствано при поддържането на храмове и гробищни паркове, както и при осъществяването на различни образователни дейности. Повечето от съществуващите храмове са паметници на културата и липсата на финансиране ще ни лиши от възможността да ги поддържаме.

Експерти* казват, че възражения по тези законопроекти може да направи Конституционният съд. За тази цел обаче е необходимо определено количество подписи на народни представители, които едва ли ще могат да се съберат сред депутатите, които не са вносители. Виждате ли други пътища?

Считаме, че предложените законопроекти за изменения и допълнения на Закона за вероизповеданията трябва да бъдат внимателно разгледани и коригирани от комисия в широк състав и се надяваме в нея да бъде поканен и представител на еврейското вероизповедание, който да изложи гледната точка на Религиозната общност на евреите в България.

3 Responses to Законопроектите са рестриктивни, налагат контрол не само на финансирането на вероизповеданията, но и на лицата извършващи религиозна дейност

  1. адв. Узунова on 22.10.2018 at 21:59

    Не желая да плаша пасторите ни, както писахме миналата година, тези промени се налагат с оглед на новия закон
    Старото време се завръща и са нужни нови преустройки на евангелските организации
    След прелома в ОЕЦ, вече усилено се говори за нова по-послушна на закона структура

  2. Maya Stoyanova on 24.10.2018 at 11:01

    Крайно време беше да се въведе някакъв контрол върху парите. И защо да е комунизъм? Стига толкова живот в луксове и разходки по света и у нас от пастори! Христос учи да се сее Словото, но ето че пак парите вълнуват хората. Да се работи и така. Както правят всчики нормални хора.

  3. М.Иванов on 25.10.2018 at 16:19

    Вие казвате, че е безумие и лошото е, че това безумие няма да удари само “ някои евангелисти които вземат пари отвън“ както четох някъде във фейсбук, а ударът ще засегне повечето религиозни общности с много малки изключения. Със тези промени само ще се погази конституцията на република България, но няма да има успешна борба с радикалния ислям. Ето кои членове и алинеи от конституцията се нарушават: чл. 6 ал 2. “ Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. “

    чл. 13
    (1)“ Вероизповеданията са свободни.“
    (2)“ Религиозните институции са отделени от държавата. “
    за справка ето тук: http://constcourt.bg/bg/LegalBasis Специално по чл. 13, ал. 2 се казва, че религиозните общности са отделени от държавата, ако държавата ги финансира (независимо с каква сума) религиозните общности няма да бъдат по-различни от предприятията на бюджетна издръжка които са държавни, а са такива, защото се издържат от държавата. Какви ще бъдат религиозните общности след като държавата ще им дава пари, тя може да не им се меси работата (не е много сигурно), но самият акт на финансиране е вид намеса. Радикалният ислям няма да бъде преборен като се погази конституцията, а като започнат да работят службите без да нарушават конституционните права на гражданите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.