Законът за изповеданията от 1949 г. действа и днес на общинско равнище

http://center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=47

Христо П. Беров

Настоящият материал няма за задача да анализира нито противомерността, нито целесъобразността на споменаваните по-долу нормативни актове на местната администрация. Ясно е, че те са повече от неправомерни от всякаква юридическа гледна точка.

Важно е обаче да се констатира от самите органи по общини, че подобни предписания на местната власт подлежат на отмяна и не биха имали никаква стойност в каквото и съдебно производство. Друг въпрос е, че досега нито един държавен орган не е обърнал внимание на този проблем.
Отмененият през 2003 г. Закон за изповеданията (от 1949 г.)продължава да се прилага в някои общини. Нещо повече – определени общини приемат “специални” наредби*, основани на отменения закон дори повече от година по-късно.
Община Камено
Такава е например съвсем произволно избраната ситуация в община Камено. Т.нар. Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Община Камено и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт – отпечатана тук указва на видно място още в самото си начало основанията, на които е приета – чл. 20 ЗИ (=Закон за изповеданията), чл. 21, чл. 22 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация).
И за да отпаднат съмненията, че в случая се касае за абревиатурна грешка, би могло да се цитира чл. 7 от същата наредба, в която може да се прочете пълното описание на закона без съкращения, т.е.:
Чл. 7.  Религиозните общности не могат да привличат в административно – организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.
Феноменално е и предписанието на § 2 от ПЗР (Преходните и заключителните разпоредби), което указва, че тази Наредба е приета с Решение от Протокол № 9 от 15.07.2004 г. на Общински съвет Камено и се издава на основание на чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Като имаме предвид, че Законът за изповеданията е отменен на 2.01.2003 г., се вижда, че Общинският съвет приема своята наредба, основана на обезсилен закон цяла година и половина по-късно. Струва ми се, че коментарите за каквото и да е оправдание са излишни.
Община Своге
Следващият случай от същия тип представлява община Своге. Наредбата носи наименованието: “Наредба за дейността на местните поделения на религиозните общности в община Своге” и е третата под ред тук, или може да се изтегли от тук:www.svoge.bg/naredbi/2.doc.
Чл. 7 от наредбата буквално е копиран от чл. 7 на наредбата от Камено:
Чл. 7. Религиозните общности не могат да привличат в административно- организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.
Общинският съвет в Своге не е указал никаква дата на приемане на наредбата.

Столична община
Шокиращо е, че дори в Столичен общински съвет София положението не е по-различно: Наредбата, приета през 1999 г. продължава да е в сила и е публикуванатук. Тя носи наименованието: “Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Столичната община и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт”, като в своя член 7 изрично се позовава на Закона за изповеданията (отменен през 2003 г.)
Чл. 7. Религиозните общности не могат да привличат в административно- организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.
От всички важни въпроси, които възникват във връзка със законодателната работа на горните три общини, се очертава един особено значим:
В колко от всичките 264 български общини Законът за изповеданията продължава “да бъде в сила” и представлява правно основание за подобни наредби цяла петилетка след неговата отмяна?
________
* Става дума не за т.нар. Наредби №1 (също известни като Наредби за опазване на обществения ред), ноторно противоречащи на международни и конституционни разпоредби. Касае се за съвсем “специализирани” наредби, “изковани” сламково (вероятно на основата на окръжни нареждания) и отнасящи се конкретно до религиозните общности и взаимоотношенията на местната власт с местните поделения на тези (веро)изповедания. Тези “творби” се наричат предимно: “Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Община “Х” и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *