За времето от 1857-1892г. и дейността на методистката мисия в България (по записките на преп. Ст. Томов)

24.11.2016

В историята на Методистката църква в България през първата половина на 20-ти век има бели полета. В непубликуваната История на Методистката църква (1857 – 1930) от Самуил Василев, могат да се намерят описания на много събития и имена. Той е използвал записки на п-р Стефан Томов (1850-1939), протоколи на Годишните конференции, спомени на участници. Бащата на Самуил Василев е един от първите пастири на Методистката църква – Петър Василев. Завършил петгодишния богословски курс на Американското научно богословско училище в гр. Свищов през 1886 г. В бележките върху История на Методистката църква в България от Самуил Василевнамираме следната интересна информация.

п-р Бедрос Алтунян
Евангелска Методистка църква

Из „История на Методистката църква (1857 – 1930)” от Самуил Василев (арестуван по „процеса на евангелските пастири-шпиони” на 60-годишна възраст и лежал в Белене с известния дисидент Стефан Бочев, който го описва в „Агент на граф Бернадот”).

За времето от 1857-1892г. дейност на методистката мисия (по записките на преп. Ст. Томов)

Евангелското дело в Северна България било започнало в 1857г. Най-първо били взети следните предварителни мерки в Ню Йорк от мисионерското дружество на М. Е. църква в С. Щ.

Във време на заседанието на Генералния комитет (членове на Г. М. комитет са ексофицио всичките епископи на М. Е. Ц., двамата секретари и двамата съкровищници на М. Д., представители на 12-те уп. с-ти на мисионерското дружество. Този комитет се събира всяка година в първата седмица на м. ноември и гласува потребните парични средства за издържане чуждестранните мисии на М. Е. Ц. по целия свят.

Фонд 5,000 долара

През ноември 1852 г. получени няколко писма, отнасящи се до отварянето на една мисия в България – и между гърците в Цариград. Взело се решение да се създаде един фонд от 5,000 долара и да се постави на разположение на управителния мисионерски съвет и на надзиравалия чуждестранните мисии епископ за започване на една мисия в България. От това време всяка година се прибавяло при горната сума друго по-голяма или по-малка сума до когато се отвори мисия в България в 1857 г.

През 1854 г. благ. Д-р Е. Ригс, секретар на мисионерската станция на Американския Борд за чуждестранни мисии в Цариград, отправил едно писмо с дата 3 ноември същата година до Д-р Дърбинт, секретар на мисионерско дружество на М. Е. Ц-ва в Ню Йорк, с което препоръчва на реченото дружество да възприеме България за мисионерско поле.

Това писмо е било приключено в друго от секретарите на Американския Борд (Борд или Съвет е Американското мисионерско дружество от конгрешанската църква в С. Щ., което издържа евангелското дело в Южна България), които също усърдно съветвали М. Д-во да влезе в това поле за работа. Горните факти и съобщения били всички представени на Упр. Съвет на Борда на Мет. Мис. Д-во през февруари 1855 г. и тогаз се взело единодушно решение да се остави сума на 3000 долара на разположение на Мисионерския Съвет (Борда) за в полза на комисия за Индия и Турция, за да служи за отпочване на една мисия в България със съгласието и одобренията на надзирателите на речената територия епископи.

Бл. Лонг и Бл. Претимен Еп. Симсон, Д-р Блис Шумен Ф. В. Флокен

Най-после в 1857 г. от епископите били назначени мисионери за България. Благ. Уесли Претимен и Благ. Алберт Л. Лонг с власт да уредят мисията в тази страна до когато се назначи надзирател. Мисионерите пристигнали в Цариград през м. септември, същата години били любезно приети там от братята мисионери на Американския Борд.

За щастие епископ Симсон бил тогаз в Цариград и те могли да използват и неговите съвети. Д-р Блис, един от опитните мисионери на Американския Борд благосклонно приел да го придружи до България. С параход те излезли на Варна и от там посетили Шумен и Русе и решили да се установят в гр. Шумен.

Шумен в турско време имал население от около 40,000 души, от които само около 8,000 били българи. Той е бил силна военна крепост и наоколо в Делиормана с преобладаващо турско население. Настанили се в този град.

Първата грижа на мисионерите била да изучат българския език, за да могат да обяснят на гражданите, кои са и с каква цел са дошли в България. По това време това е било не лесна работа, понеже не се намирали способни учители, но с труд те най-после успели да изучат просто говоримия език.

Убедени във важността на полето, в което почват да работят, и в това, че това поле трябва да бъде заето от повече работници, мисионерите представили своите възгледи на Мисионерския Борд и на 12 ноември 1858 г. Епископ Джейнс прибавил на българската земя и Благ. Ф. В. Флокен, който след един месец тръгнал за България. (Виж Мишънс и Мисионери Сосайти оф М. Е. Чърч. Рев. Ж. М. Рейч, Д. Д вол.II, пейдж 283, 284, Ню Йорк 1880).

Тулча

Мисионерите се научили, че в гр. Тулча, Сев. Добруджа са били заселили голямо число германци, изпъдени из Русия, поради техните религиозни убеждения; те желаели да им се държат евангелски събрания. Г-н Флокен, който владеел и немски и руски, бил замолен да посети този град. Като оставил семейството си в Одеса, той заминал за Тулча и от там за Шумен, гдето след като се съвещал със своите другари, решил да остане временно в Шумен, тъй че тримата мисионери могли да работят за малко време съвместно, докато научат добре български език.

Обаче няколко месеца след това планът им се променил. От видни българи из Търново мисионерите получили писмо, с които ги канели да посетят града им. Краткото посещение, което мисионерите Лонг и Претимен направили на този град, ги убедило, че Търново е във всяко отношение подходящо място за мисионерска работа и че е желателно, колкото се може по-скоро да се установи един мисионер в този град.

Д-р Лонг бил посочен като най-добре подготвен за тази работа и на 17 септември 1859 г. той със семейството си се преселил от Шумен и се установил в Търново. Това станало тъкмо на време да попречи на римокатолишките лазаристи от Цариград да установят своя мисия в този град. Д-р Лонг узнава, че лазаристите прибягвали и до подкупи, за да получат целта си (Виж Мишън анд мисионери Сосайти).

Търново

Видните търновски граждани предпочитали американските мисионери, убедени, че те само ще могат да спомогнат на българите в борбата им с гръцката патриаршия. На 24 декември 1859 г. Д-р Лонг почнал да държи редовни събрания на български в къщата, която държал под наем. Около 15 души присъствували на първото събрание. На следния неделен ден присъствували 22 души. /следва/

 

ОЩЕ в ПОРЕДИЦАТА „Ранна история на методистката църква в България”:

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.