Въведение в Петдесятното богословие

04.03.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Теол. Доний К. Донев

В последните десетина години, в България стават явно плодовете на един странен и опасен експеримент сред евангелските църкви, а имено заместването на класически петдесятни доктрини с нови, постоянно променливи, харизматични учения в името на утопична реформация. Българският читател е добре запознат със съпоставката на Реформация vs. Трансформация и духовно обновление, типично за класическото петдесятно богословие. Затова, настоящият анализ ще се съсредоточи само върху няколко основни богословски четива, които заемат централно място във формирането на петдесятната доктрина, различавайки я от модерното и постмодерно (а в някои случаи и пост-Християнско) крайно харизматично богословие.

Докато е твърде рано да се говори за една догматично петдесятна теология, предвид ранната възраст на движението в световен мащаб, няколко са характерните черти на историческата петдесятна богословска мисъл. Те се групират от петдесятната теология в пет доктринални направления, известни под наименованието Пълно (или петкратно, в сравнение с петте дарби на Святия дух и петкратното служение) благовестие. То включва ученията за: (1) спасение, (2) освещение, (3) кръщение със Святия дух, съпроводено с белега говорене на езици, (4) изцеление и (5) премилениална есхатология. В контекста на Пълното евангелие, те се тълкувт както следва:

Primitive copy(1) Спасението е незаслужено и по Божията благодат, но винаги разпознато и съпроводено с плодове, наричани още дела на вяра.

(2) Доктрината на освещението, която води началото си от движението за святост, е задължителна и неразделна част от петдесятното богословие, под названието й дадено от Джон Уесли като „второ дело на благодатта”. За разлика от класическите църкви на святост и петдесятни църкви, съвременните харизматични движения рядко включват освещението като отделна доктрина, а Асамблеи на Бога декларира, че освещението е част от кръщението със Св. Дух.

(3) Приемайки кръщението със Святия дух, класическото петдесятно богословие възприема доктрината за Троицата така както е дефинирана в Атанасиевата изповед на вярата. Кръщението със Святия дух е винаги придружено с белега говорене на езици, който продължава в живота на вярващия и след момента на кръщението, но се различава от дарбата говорене на езици.

(4) Изцелението е свързано с цялостната изкупителна жертва на Исус Христос и декларира не само телесно изцеление, но изцеление (въвеждане в цялост) и възстановяване във всяка сфера на живота засегната от греха. Това включва телесно, душевно и материално благословение и възстановяване.

(5) Класическата Петдесятна есхатология е премилениална, без да е задължително диспенциална, и включва Грабване на църквата преди Голямата скръб. Всъщност, класическото петдесятно богословие приема действието на Святия дух във всяка ера на човешката история поради което е невъзможно да разделя историята на диспенсации. Петдесятни църкви, които са приели различно разбиране за последните времена, са най-вече движения, които вярват в апостасно оттегляне на Св.Дух и отричат доктрината на Троицата, така спадайки към движението „само Исус”.

Отделянето от класическото петдесятно богословие днес се характеризира с размиване в смесици от харизматични учения, ултра калвинизъм и политизирана тенденция за господство на църквата. Последното е свързан с т.нар. „апостолически мандат за владеене,” произлизащ от доктрината за „Царството сега” (Kingdom Now) и директно свързани с експерименталното „Социално евангелие” (Social Gospel), неуспешно въдворено от редица правителства в Латинска Америка, в някои случаи дори с цената на национален геноцид.

Наред с това, следва и напълно ненужното налагане на Текстус рецептус (Стефанус/Скривенър) като стандарт за Библейския текст, въпреки хилядите му грешки, добавки и поправки през вековете. Подобно натрапени са и редица междинни учения, като това, че говоренето на езици е ненужно, което според класическата петдесятна доктрина е открита ерес.

Друго подобно течение е т.нар. единобожие или отричане на Троицата, което освен, че е еретично е и исторически нетипично за България. Като ординарани служители и спонсорирани от Асамблеи на Бога, първите петдесятни мисионери в България, Иван Воронаев и Дионисий Заплишни, проповядват стриктно доктрината на Троицата. А докато служи като баптистки пастор в Калифорния, Вашингтон щат и Ню Йорк, преди да приеме учението за Петдесятница, самият Воронаев задълбочено се занимава с въпроса за Троицата в издадения от него катехизис.

Наред с други важни християнски доктрини, Воронаев защитава и доктрината за свободна човешка воля. Учението за липсата на човешка воля, навлязло в България най-вече в началото на 90те години чрез Академия Логос, е неприсъщо за българските евангeлски църкви. Дори ранните конгрешани (Евангелски съборни евангелски църкви) и българските баптисти, исторически винаги са следвали реформаторските тезиси на Филип Меленхтон и Яков Арминий, приемайки доктрината за свободна човешка воля при спасението.

Горните динамики и тендеции налагат обособяването на набор от богословски материали, които целенасочено отделят класическото петдесятно богословие от новонавлезли течения, претендиращи да са част от петдесятната теология. Този набор съдържа прочитна и преводна литература, която може да започне със следните заглавия:

landПетдесятна духовност е написана от президента на Петдесятната богословска семинария, д-р Стивън Ланд. Защитена е като дисертация през 70те години на мин. век, преиздавана многократно и освен историческа по характер, представлява фундаментална основа на съвременното петдесятно богословие. Д-р Ланд изтъква ролята на източното християнство за запазване на петдесятното богословие в Ранната църква и в личните ни дискусии по темата, никога не пропуска да изтъкне, че петдесятната теология е повече източна отколкото западна, по-православна отколкото католическа.

От подобна важност за историческото наследство са книгите на дългогодишният изследовател на петдесятното движение на светостта, д-р Винсен Сайнан, който посети България през 2006г. По-важни между тях са:

faupel

Монументална в това отношение е и монографията на Уилям (Бил) Фуапел, Вечното евангелие: Важността на есхатологията в изграждане на петдесятната мисъл, която пресъздава историята на ранните петдесятни църкви и връзката им с движението на светостта чрез служенията на Чарлз Пархам и Уилям Сеймур. Книгата включва дори личности като Джон Александър Дауи, Еми Макферсън, Кетрин Кулман и е историческия прототип върху който е написана преведената на български език, Божиите генерали. При последната ни среща с д-р Фуапел в Дружеството за петдесятни изследвания (Society for Pentecostal Studies), той сподели плана си да издаде обновена и дефинитивна версия на книгата, предвид множеството новооткрити исторически материали.

symeonДруго важно четиво са, преведените на български и широко разпространени от православната църква, писания на Симеон Нови Богослов, атонски монах, който описва източния мистицизъм във възможно най-близката му до петдесятната традиция форма. Симеон Нови Богослов създава подробен коментар на Библията и в определени части е много по-успешен от Августиновия Град на Бога, основавайки своята херменевтика повече на духовното преживяване, отколкото на църковната традиция. Според много петдесятни учени, Симеон Нови Богослов е нишката между петдесятното преживяване на Ранната църква и съвременната петдесятна практика, особено на местата където описва посещението на Святия дух продружено с плач, скръбни стенания, покаяние, радост, говорене на езици, физическо усещане за присъствие, сънища, откровения, пророчества и духовни дарби.

burgessСтенли Бърджис изследва източното християнско богословие във връзка с ранните петдесятни доктрини в книгата си Святия Дух: Източна християнска традиция. Бърджис подхожда изключително подробно, включвайки не само Симеон Нови Богослов, но и пустинните отци на църквата от Сирия и Египет заедно с техните практики на източен мистицизъм. Исторически акуратни са примерите му за самоналожено наказание или ептимия (напр. самобичуване с камъни) и живот на краен аскетизъм, като Симион Стилит, който дълги години живее на върха на колона, изповядвайки не само хоризонтална вяра към ближния, но и вертикална вяра към Бога. Дефакто, Бърджис е един от първите западни изследователи на този вид „източен мистицизъм”, който той дефинира като преживяване на присъствието на Святия дух изразено в духовни и физически знамения, изпадане в екстаз, видения и съновидения, пророчества и дарби на духа, търпение и самоконтрол, стриктен аскетизъм и говорене на езици.

Препоръчителен за начинаещите е Наръчник по систематическо богословие на д-р Брус Милн, който е един от първите преведени на български текстове занимаващи се с реформирано богословие и представящ класическите четири есхатологични схеми. Интересни за по-сериозните читатели са и преведените на български език Християнско богословие на Д-р Милард Ериксон (въпреки, че авторът е баптист) и Основно богословие на Чарлз Райри.

bibliaСъщо така подробна е учебната Библия – Пълноценен живот в Святия Дух, съкратен вариант на едноименния многотомен коментар писан от петдесятни учени. Един от тях е д-р Френч Ерингтън, автор на коментара върху Коринтяните  и мой преподавател от семинарията. При последния час в класа му, този удивителен човек и богослов от световна величина, написа по памет на черната дъска с безупречен коине-гръцки цялата 14 глава на 1 Коринтяни, за нескрито удивление и искрен ужас на всички присъстващи семинаристи, които трябваше да преведем написаното за да вземем изпита.

И не на последно място остават книгите на друг баптистки учен, световно признат богослов и дългогодишен преподавател при катедрата по богословие в Харвардския университет, д-р Харви Кокс. Монографията му Секуларният град издадена през далечната 1965г., става най-влиятелната богословска книга на века с тезата, че номиналното богословие и практики са превзели църквата отвътре.

cox

Само 20г. по-късно обаче, изследвайки съживлението в Латинска Америка, д-р Кокс пише втори бестселър посветен на Петдесятното движение, под заглавието:  Огън от Небето: Възход на петдесятната духовност и реформиране на религията в ХХ векПри една от личните ни срещи в офиса му на последния етаж в Харвърдското училището по богословие в Кембридж, д-р Кокс заяви, че единствения противовес на номиналното бъдеще на евангелските църкви, както в напредналите страни така и в третия свят, е класическото петдесятно богословие. Неговото предвиждане бе, че това важи и за страните от посткомунистическия блок. Наблюдавайки съвременните постмодерни динамики в църквата, моята молитва в началото на 21в. е думите му да се окажат верни.

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

5 Responses to Въведение в Петдесятното богословие

  1. п-р Янко Добрев-Силистра on 04.03.2015 at 21:51

    Д-р Теол. Доний К. Донев е един от даровете на Бога за петдесятното движение в България.Както д-р Пеев, и той е ревностен изследовател на историческите факти такива,каквито са.Има желязната логика в разсъжденията му.Не оставя и капка съмнение относно историческата достоверност на различните източници,от които използва информацията.Статиите му са малко по-твърда храна,повече предназначени за пастори и напреднали петдесятни християни.Моля новоповярвали и непетдесятни да не ги коментират неподготвени и полуаргументирани,за да не заемат ненужно полето за коментари.

  2. Ivaylo P on 11.03.2015 at 3:46

    Не се протеснявайте. Дори и да ги коментираме неговите статиии, най- вероятно няма да да ги публикуват. Публикуват се само коментари които са изгодни за петдестното движение. А когато се изпрати историческа информация от други източници неизгодни за петдесятното движение никога не се публикуват. Има някои вярни неща в горните трърдения. но много са грешни.
    Например точка 4 – телесното изцеление. Дори историческите факти доказват обратното. Докато
    Charles Fox Parham е проповядвал за телесното изцеление през живота си , сам той е бил с разклатено здраве цял живот. Нещо не отговаря на доктринаната на петдесятното движение че ако човек е повярвал, той ще бъде в добро здраве цял живот. Нито тък е Библейско. Павел и Тимотей имаха здравословни проблеми, които не бяха премахнати чудодеино. Твърденията на Д-р Теол. Доний К. Донев са добри само за тези които не изследват писанията , нито пък ги интересуват истински исторически факти.

  3. Veniamin Peev on 11.03.2015 at 18:22

    Г-н Ивайло „П“, пак не сте си написал домашното както трябва.

    Примерът Ви с Чарлс Парам (1873-1929) е напълно неудачен. Вярно е, че исторически той се свързва с началото на харизматичното движение в САЩ и неговото благовестителско служение съдържа учението за кръщение със Св. Дух и физическо изцеление. Но това е само част от неговата доктрина. Той е поучавал за обръщение към Бога вследствие изповед на греховете и поемане пътя на освещението – тенденция, която води началото си от методистките „църкви на светостта“.

    Онова обаче, което видимо не знаете, е, че Чарлс Парам НЕ Е СМЯТАН от развилото се класическо петдесетно учение за ортодоксален харизматик. Нека цитирам оценката на историка на Петдесетното движение Валтер Холенвегер: „Следващото поколение на петдесетни проповедници го (т.е. Парам – бел.м.)игнорирало, никога не го споменавало и тайно го смятало за сектант“ (Hollenweger, W. The Pentecostals. 22). Знаете ли това?

    Отново ще Ви напомня, че досега само подхвърляте дилетантски преценки и не цитирахте нито един сериозен източник. Затова ще повторя, че Вие не пишете като Професионалист, макар че се подписвате с буквата „П“, а само като един злонамерен „Популист“. Затова продължавате да се излагате с исторически неподкрепени популистки мнения.

    Като педагог, ще припомня, че в училищните дневници има специална графа, в която се отбелязват хората без и със зле приготвено домашно. При три отбелязвания се пише в графата за оценки „слаб“ (2). Мисля, че не само аз, но всеки специалист по темата би Ви поставил вече заслужената оценка СЛАБ (2)! Идете и се научете как се прави аргументация „за“ и „против“ дадена тема и тогава заповядайте пак в интернет.

  4. п-р Янко Добрев-Силистра on 12.03.2015 at 8:56

    Г-н Ивайло П.,това,че здравословните проблеми на ап.Павел и Тимотей не са премахнати чудодейно,не означаваче Бог не прави чудодейни изцеления.Причината болеста на ап.Павел беше:2 Кор.12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.“ А Тимотей е ходил на мисионерски пътувания,където водата не е била добра за пиене,и затова е имал стомашни проблеми.А за чудодейните изцеления пише в Марк 16:17 И тия знамения ще придружават ПОВЯРВАЛИТЕ: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
    16:18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; НА БОЛНИ ЩЕ ПОЛАГАТ РЪЦЕ,И БОЛНИТЕ ЩЕ ОЗДРАВЯВАТ.“ Това са знамения ,които придружават ПОВЯРВАЛИТЕ.А дали в църквата,която ти посещаваш има ПОВЯРВАЛИ,е отделен въпрос.Също така в Марк16:20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха.“Във всяка църква има говорители,но само там,където Господ потвърждава думите им със знамения и изцеления,е истинската.Това са за мен стандартите,които Исус даде.Исус е глава на моята църква,и аз вярвам само и единствено на Неговите думи.Има църкви с две глави-Мойсей и Исус.Даже има и с три глави-Мойсей,Исус и Е.Уайт.Но това вече е уродство.

  5. Мая Войникова on 12.03.2015 at 11:49

    В Божиите генерали Чарлс Фокс Парам свидетелства че преживява божествено изцеление на едно събрание на проповедника Александър Доуи. По-късно Парам става директор на християнския Град на Сион основан от Александър Доуи като изцелително служение. Ако Чарлс Фокс Парам е бил болен общинската управа не би допуснала той да стане директор на Града на Сион в който се стичат хиляди търсещи изцеление. След Града на Сион Чарлс Фокс Парам основава изцелително училище където хиляди биват изцелявани.
    На коя църква ходи Ивайло П. че има познания да коментира петдесятните? Ако не е петдесятен познанията му са само теоретични. На практика Ивайло П. не вярва и никога не се е молил за някой да получи изцеление или да бъде му бъдат изгонени демоните които причиняват болестта. Може ли такъв човек въобще да бъде вярващ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ