Църквата в БАНСКО: Религиозни скитници

д-р Николай Каменов, д-р Теол. Доний К. Донев
Бостън, 2013

Съборната евангелска църква в Банско е основана през август 1871 с протокол No. 1, подписан в кафенето на х. Георги Сарандов. Самата протестантска общност в града е започната през 1868г. от американския мисионер Чарлз Морз. Морз работи в софийския регион от 1864г., от когато датира и съборната църква в София.

1868 1864 pro1

 

 

 

 

 

 

 

 

През 1873г., използвайки връзките си с конгрешанските мисионери Бонд, Пейдж и Лок, новооснованото общество подава молба до Високата порта за да получи разрешителен ферман за престрояване на закупена „бахча” в църковна сграда. Впоследствие основната сграда е престроена в църква (първоначално на един, а по-късно на два етажа), а през 1900г. са добавени две ново сгради за училище и пастирски дом.

В своя оригинал писмото е придружено от букв. превод на английски с подробен коментар в няколко страници, описващ процедурата по закупуване и изграждане на молитвен дом според действащия закон и получаване на разрешение за строеж от Високата порта. Съхранява се в архива на сем. Лок, в библиотеката на колежа Мт. Холйоук (вж. арх. кат.) и се публикува на български език за първи път.

BAHCKOДостопочитаемый Господине,
Агопъ Ефенди;

          В Българското село Банско, Неврокпкска кааза, Серскый Санджакъ, ный поданници на Негово Императорско Величество Султанъ-тъ, като добываме чрез проповедите Евангелски религиозны убеждения различны отъ онезъ на Православните ни братя Българите, отделявамы ся отъ црквата и богслуженыето имъ, и съставявамы едно особно религиозно общество –Протестанско.
          Това Протестанско общество ся състои отъ тридесеть и шесть семейства въ които ся намирать около сто и шестдесеть души. А членове на црьквата са петдесеть и шесть души.
           Като особенно религиозно общество, ный имамы нужда и отъ особенно здание дето да извръшвамы общественые си богослужения споредяъ убеждението си. Nо лишени отъ потребныте средства, ный смы были, и до днесь смы религиозны скитнци.
          Сега, обаче, приспособени що-годе да си въздигнемъ такъвъ Молитвенъ домъ ный: Петаръ Н. Ушевъ, Х. Георгый М. Сарандовъ, Александръ К. Ушевъ, Х. Михаилъ Н. Дагарадинъ и Георгий Т. Кочуковъ, купихмы една бахча, мюлкаъ отъ Г-на Димитрия К. Ушевъ въ Християнската махала Буга, единъ часъ и половина далечъ от най ближната джамия.
          Вътре в тази бахча желаемъ да си построимъ едно здание за богослужение, на което зидовете щатъ са отъ камене, пръстъ и варъ, и което да чини около 20,000 грошове които са подарени за зданието чрез спомоществования.
Мерките на нова здание желаемъ да са както следува:

          Зданието ще бъде на единъ катъ
          Ще има 25 аршина длъжина
                    „ 16 „ ширина
                    „ 8 „ височина
                    16 прозорци
                    3 враты.

          Бахчата около връзъ ше ся заобыколи съ дуваръ, и ще има едны врата.
          Искамеы още, когато можемъ, в същата бахча да си построимь още едно здание отъ две части, едната за училище, а другата за жилище на Пастирътъ ни.           
          Зидовет на това здание щатъ са отъ камене пръстъ и варъ и ще бъде отъ два ката.
          Мерките на това здание щатъ са:
                    Длъжина 35 аршина
                    Ширина 20 ’’
                    Высочина 15 ’’
                    Прозорци 50,
                    Враты 12.
                    Стаи 10,
          Това здание, спорядъ колкото можемъ сега да уценимъ, ще чини около 30,000 горшеве.
                                                            – – – – – – –
          Прочее, чрез настоящето си смиренно прошение, ный вы ся молимъ Почитаемый ни Господине, да предстоите предъ милостивото Султаново Правителство, и да ся молите да ни подари благоволението си чрезъ единъ Ферманъ да ни ся позволи да можемъ безпрепятственно да си въздигнемъ това желаемо здание, и тъй да радвамы и наслаждавамы и ный съ тази голяма царска молостъ, както ся радвать и наслаждавать и всите другы поданници на Османската Империя.
          Ожидающе скорошень и благополученъ отговоръ в имято на Протестанското общество въ Банско, остановамы съ голяма признателность ный представителите му, _ _ _ _ _ _ _
                                                                                                             Ив. А. Тонджаровъ Пастиръ
                                                                                                             Х. Михаилъ N. Дяконъ
                             Банско                                                                     Х. Георгый М. Сарандовъ Кассиеръ
                                           1873 февр. 24/12                                         Петаръ N. Ушев         |
                                                                                                              Лазарт Радоловъ       | надзиратели
                                                                                                              Григоръ М,. Пешкап   |

dr. albert long

Писмото по започването на църквата в Банско доказва няколко важни исторически предпоставки. Църквата там е основана около пет години след като конгрешанския мисионер Чарлз Морз започва работа в София и почти десетилетие след като методисткия проповедник д-р Лонг започва редовни богослужения в Търново. Още тогава Лонг дава дарение на търновлии за построяването на сграда за читалище и църковни събирания (вж. негови писма в ист.арх. на Народната библиотека ІІ А 6188, II А 2079, ІІ А 5740, II А 3496 и др.).

Сп. Християнски свят от м. Септ. 1901, цитирайки по-рано написаното от п-р Ст. Томов, разказва историята така:
%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d1%8f%d1%82-%d0%be%d1%82-%d0%bc-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82-1901„В 1857 г. м. Септемврий двамата първи мисионери (Лонг и Притиман) пристигнали в България и се установили в Шумен …. На Септемврий 5/17, 1859г. Д-р Лонг се премества в гр. Търново, дето е мислил, че ще може по-успешно да работи. Тук на 12/24-й Дек. същата година в своята под наем къща, той почнал да държи редовни събрания на български. На първата св. Неделя имало 15, а на втората 25 слушатели…. Там той обяснявал главните евангелски истини и ги заинтересувал сами да четат и изпитват словото Божие за да могат да поучават и паството си. В това време д-р Лонг се запознал с г-н Гавраил Илиев, първият евангелски християнин , първият български книгопродавец и първият Евангелски проповедник в България.”

4 comments for “Църквата в БАНСКО: Религиозни скитници

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.