Църквата: Цел, необходимост или средство

Ивайло Янев
(текста не съдържа отговори)

Последните няколко години в България освен в икономическо, политическо и социално отношение се случиха сътресения и в църковната сфера. Църковни ръководители с досиета към бившите тайни служби; пастори злоупотребяващи с църковните финансите и доверието на своите членове, са само една малка част от метастазите обхванали тялото на протестантството в България, за които открито се заговори. Авторитаризъм, идолопоклонство, лъжеучения, груба намеса в личния живот на хората, привличане в екзотични финансови схеми и други подобни практики, станаха причина много вярващи да напуснат християнските общности, към които дълги години са принадлежали.

Знайни и незнайни, можещи и неможещи мераклии се втурнаха да се титулуват: пастори, апостоли, пророци, епископи и какво ли още не, и взеха да „изучват” всяка жива душа на това що е истината и колко малко общо имаме ние – „простосмъртните невежи” с нея. В целия този кичозен, пренаситен битпазар на християнството, в чието хаотично – хипнотично клокочене може да се обърка и уж най-ориентирания клиент (бройте го редови вярващ) изглежда успяват не кадърните, а основно по-нахаканите амбициози.

Едни лидери тръгват добре, но след време биват омайвани от вниманието, влиянието или не чак толкова трудно спечелените пари; други, по-големи тарикати, още изначало се включват основно заради финансовите благинки и социалния статус, който подобна позиция би им подсигурила, и през цялото време играят една жалка, но за съжаление убедителна и за пред себе си роля на достойни божий служители; трети, биват заслепени от собствения им нарцис и създават своите малки пара-християнски диктатурки, в които просто да има кой да чеши крастата на височаещият им собственият егоизъм или най-малкото – да се чувстват някак добре – по мъжки реализирани… Вариантите и техните комбинации са безброй.

Последното време в България показва, че моделът на традиционната протестантска организирана църква, която трудно се реформира, издиша, a хората все по-често започват да странят от нея. Въпросът е – какво правят християните след излизане от подобни структури!?

Когато аз и моето семейство напуснахме една подобна организация (чието име в момента е без значение) се изненадахме от факта, че има твърде много вярващ иизвън организираната църква. Дали беше хубаво, или е лошо това?! – не знам… според мен и двете.

Хубавото беше, че по-голямата част от тях бяха запазили и дори надградили вярата си. Бяха спрели да подхранват финансово един вече компрометиран в голямата си част модел. Обогатили се емоционално, интелектуално отвъд лимитите, които могат да достигнат в една подобна организация. Намерихме и такива християни, не смея да кажа бивши, чието състояние на вярата за съжаление не беше добро. Когато, поради безпредметност напуснахме организацията, към която дълго време принадлежахме, заедно с приятели започнахме да си задаваме следните въпроси: Ами сега какво? Какъв е моделът? Как трябва да функционира християнството в извън семейната среда?

Имахме пред себе си примера, който спокойно можеше да бъде приет условно за антипример… но пък въпреки факта, че на хората им е известно какво представлява материята и какви характеристики притежава тя, пак не им е ясно какви свойства трябва да притежава обратното й – антиматерията. Знаехме какво не трябва да бъде църквата в контекста на това, част от което можеше да се види в нейно лице днес, но остана най-основния въпрос: Как би трябвало да изглежда противоположното? – това което се очаква да работи вече добре, като „нов” модел на функциониране на християнството, който не допуска грешките на досегашните.

Срещайки трудности с намирането на отговорите на подобни въпроси, а може би отчасти залагайки на нещо по-сигурно, много от напусналите дадена организация започнаха да търсят други – по-добри от досегашната; просто трябваше да има отчетност на финансите, да не e толкова авторитарна, да има повече социални проекти и посланието да се проповядва по-точно… Немалка част от останалите вярващите, които бяха осъзнали колко много всъщност ги е експлоатирал настоящия тип църковна организация, обаче отидоха в другата крайност. Не искаха да чуят нито за църква, нито за християни в контекста на това, което се подразбира към текущия момент под тези определения, от тези хора, които мислят самостоятелно. Беше ясно: настоящия модел с неговите характеристики не е способен да се грижи добре за личността. Грижи се за интересите на организацията, пастора и неговото семейство – добре. За обикновения човек бе недостатъчно – най-меко казано.

Но въпреки всички свои пасиви, моделът има нещо, отчасти положително, което не може да се отрече, а това е наличието на социалната среда. Тази среда, добра или лоша, дава някаква относителна сигурност и спокойствие на хората. Много от християните дори осъзнавайки, че ще се наложи да направят немалко компромиси, ставайки част от нова общност, предпочетоха сигурността на социума или стадото (казано по християнски) пред риска да останат изолирани докато търсят варианти за нови, работещи решения.

Тук мога да си противореча, но моите впечатления относно минало и настояще (по отношение на организациите – стари и нови) не се опровергават – а именно: тези общности остават основно симбиотични (грижа един за друг в рамките на взаимния интерес), казано по друг начин, те са от типа: докато другите ми правят добро и аз ще им отвръщам със същото – добро, след това… – не е ясно! (за хората, които не познават добре протестантството в България отвътре, това може и да остане неразбрано).

И така обстановката е следната: съществува стандартен модел на протестантска църква, с леки вариации, който не функционира добре от една страна, а от друга – липсва нова дългосрочна алтернатива.  Въпросът остава: какво правим в крайна сметка? – продължаваме ли да хрантутим с ресурси един несполучлив, несправедлив и компрометиран режим или търсим изцяло нови решения, или… ?

(Моля, материала да не бъде третиран като опит за подстрекателство към напускане на организирани общности)

ChurchBG

14 comments for “Църквата: Цел, необходимост или средство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.