За поръчки: Верен, CLC, Amazon
Горе долу по това време у нас е представен и текст критичния метод в приложение към Библията, като в отделните си прояви това негово присъствие в България директно следва богословските школи на Хале и Тюбинген. Паралелно с това, в България излизат от печат:
- Граматика на Гръцкия библейски език на Глубоковски и неговите Екзегетически анализи,
- Богословие на творението и „историко-критическият метод” на проф. Иван Марковски,
- Наука и религия в светлината на психоаналитическата социология на Д-р Иван Кинкел и мн. др.
На Рождество 1933г., Сталин нарежда продажбата на кодекс Синаитикус на Британската библиотека за нищожните £100,000 и това става преломен момент в историята на превода на Библията. В България, обаче, през следващия половин век, ако не се смята ревизията на Новия завет от д-р Харалан Попов и библейския речник и конкорданс на д-р Стефан Банков, преводът на протестантската Библия ще бъде в застой.
През 1993г., верни на своята традиция издателство ВЕРЕН излизат с една уникална нова ревизия на протестантския Нов завет. Следват и други издания, повечето от които обаче се присъединяват към онази объркваща текстова традиция от началото на 20 век.
Така например след като през есента на 1996г., за първи път в интернет качихме Библията в дигитален формат (Bibliata.com), много бързо сформирани, а и старо реставрирани издателства просто свалиха и отпечатаха текста. Така се стигна до куриозни издания като: двутекстова Библия със Стар Завет е от 1940г и Нов Завет набиран от изданието 1937г. или Нов Завет от 1937г. проверен и колиран с печатно издание от 1924г. и променен до неузнаваемост – като стъпка назад в историята на Ревизираното издание. Особено фрапиращ бе случаят с един частичен текст, изпратен до частни библейски програми като e-Sword и Olive Tree, в който българското Евангелие според Йоан бе само до шеста глава. Всичко това доведе до едно окончателно объркване в това, кой какъв текст е набирал и ревизирал, преправял и издавал. А и самите издатели до момента, не са публикували тази информация, защото много от тях дори не са запазили списък с промените които са направили.
И в този ред на развитие, стигаме до периода 2005–2015г., в който на протестантската общност е представена т.нар. Червена Библия. Този текст се явява стъпка назад не просто към черковно-славянските прототипи, а предявява конкретна про-руска преводна насоченост и е наречен „червена” не само заради аления цвят на корицата си, а заради силно изразеното агентурно присъствие на Държавна сигурност сред членовете на преводаческия екип. А от там, и директна държавна намеса в текста на Божието Слово, акт който дори за православната симбиоза между църква и държава е сакрално табу. Да не говорим пък за нарушените протестантски ценности като:
- Разделяне на църква от държава
- Свещеничество на всеки вярващ
- и Библия на говоримия матерен език.
Нужно е завръщане към първообраз, но кой точно първообраз?
Ако се приеме един приет католически текст катo Текстус Рецептус, то кой точно от неговите стотици варианти, които значително се различават в граматика и съдържание от повечето византийските съвременници на Codex B/Aleph. Множеството корекции и редакции на Текстус Рецептус от Реформацията до наши дни съвсем ясно показва, че текста който реформаторите познават като Приет текст, съвсем не е Приетия текст който използват преводачите на Библията днес.
Тогава, кой точно Текстус Рецептус да използваме за база на един нов буквален превод? Дали католическата ревизия на Еразъм, който драстично добавя и дублира директно от латинската Вулгата? Или коя от четирите ревизии на Стефанус, който в повечето случаи не издържат сравнение с новозаветните ръкописи датиращи от до 2–4в. Или коя от деветте ревизии на Беза в услуга на Калвиновата ортодоксия и теократичната утопия на Женева? Дали т.нар ре-версия (обратен превод) на Скривенер, който превежда оторизираното издание King James обратно на гръцки език, и така окончателно затваря омагьосания кръг на всичко що някога е било прието или неприето в т.нар. Приет текст.
Днес разполагаме с над 1200 автентични новозаветни ръкописа, от които Текстус Рцептус използва едва шест и то датиращи между 11–15в. Ясно е, че един нов по-превъзходен от предните преводи няма как да бъде направен от един приет текст като Текстус Рецептус. Това може да стане само чрез е нов и неприет – Textus Haud Receptu, или както казва самата Библия: „Ново вино в нови мехове”!
И нов превод с нов текст.
Истината е, че никога в протестантската история, единен приет текст не е успял да революционизира превода на Библията на говоримите езици:
- Хус – широко използва старолатински фрагменти
- Уиклиф – старо английски
- Лутер – старонемски и дори готското звучене заимствано от Вулфила
А да не отваряме въпроса за частичния превод на учениците на Кирил и Методий, който не е преследван толкова заради славянската азбука, колкото заради западните базови текстове които инкорпорира. За пример, молитвата Отче наш ясно резонира в по-късната Катар патер на катарите-албигойци. А думи като възпя, възнесе и възкръсна са структурно равни на латинското резурехтио и няма нищо общо със симплистичния термин да стана/да възкръсна използван в гръцката и еврейската лексика. /следва/
[…] Трудности при направата на гръцко-български интерлине… […]