Смит Уигълзуърт: Апостол на вярата

13.09.2017

Моят приятел каза: Тя е мъртва. Той се страхуваше. Никога през живота си не бях виждал по-уплашен човек. Какво ще правя? попита той. Може да си помислите, че това, което направих, е абсурдно, но аз се протегнах и я измъкнах от леглото. Пренесох я през стаята и я изправих до стената. Тя беше абсолютно мъртва. Погледнах лиието й и казах: В името на Исус смъмрям тази смърт. Цялото й тяло от главата до петите започна да трепери. В името на Исус ти заповядвам да ходиш казах аз. После го повторих: В името на Исус, в името на Исус, ходи! и тя тръгна.

Възкресяването на мъртвите е само една от удивителните страни в служението на Смит Уигълзуърт. Този велик апостол на вярата ходел в толкова зашеметяващо голяма мярка на Божието помазание, че чудесата, следващи служението му, били второстепенната част. Със своя живот този някогашен водопроводчик придал ново значение на думата „приключение”. Единственото условие за приключението? – „Само вярвай!”

За Уигълзуърт покорството на човек към онова, което вярва, не било необикновен подвиг, а естественото следствие от вярата му. За неговата вяра се говори, че била непреклонна, а понякога и груба. Освен това притежавал необикновено учителско помазание и дълбоко чувство на състрадание, чийто плод били безбройните спасения и чудеса през всеки  един ден от служението му. 

МАЛКИЯТ БЕРАЧ НА РЕПИЧКИ

Смит е роден на 8 юни 1859 г. в семейството на Джон и Марта Уигълзуърт в малкото село Менстон близо до Иоркшир, Англия. Годината, през която се родил, вече била влязла в историята. Третото велико пробуждане от две години набирало скорост в Америка, Уилиям Буут се бил оттеглил от деноминащюнния свят, създавайки Армията на спасението, а църквите в Уелс се молели за съживление. Последното нещо, което би хрумнало на Джон и Марта през пролетта на 1859, би било, че Смит щял да застане редом с другите велики християнски водачи по онова време като Буут. Но той щял да го стори. Техният син щял да върне Божия огън в една църква, която едва тлеела вече стотици години.

Семейството на Смит било бедно. Неговият баща работел много, за да може да издържа своята съпруга, дъщеря си и тримата си синове. Така че момчето започнало да работи на шестгодишна възраст, вадейки репички на полето. Работата била трудна. Неговите малки ръце били наранени и подути от ваденето на репички от сутрин до вечер. Но тогава Смит научил твърдия принцип на баща си, че човек трябва да работи дълго и усърдно, за да получи награда.

Когато станал на седем, Смит отишъл да работи с баща си в местната текстилна фабрика. От този момент нататък животът на семейство Уигълзуърт станал по-лесен. Техните приходи се увеличили и храната изобилствала.

Бащата на Смит бил голям любител на птиците. По едно време той държал у тях шестнадесет пойни птички. Така че, момчето приело любовта на баща си към природата и често търсело гнезда. Понякога Смит хващал и продавал пойни птици на местния пазар, за да помага за издръжката на семейството. 

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАС?

Въпреки че родителите му не били християни, нямало период, когато малкият Смит да не гладувал за Бог. Той не бил учен у тях как да се моли, но все търсел да намери някакъв свой начин да го прави. Много пъти Смит молел Бог да му покаже къде може да намери птиче гнездо. Почти веднага той знаел къде да търси.

Неговата баба била някогашна последователка на Уесли, която вярвала в силата на Бог. Тя се грижела Смит винаги да посещава събранията с нея. Като малко момче той седял отстрани и наблюдавал как „старовремците” пляскали с ръце, танцували пред Господ и пеели за „кръвта”. Когато бил на осем години, той трябвало да се присъедини към останалите по време на хвалението в църквата. Когато започнал да пее, „ясното осъзнаване на новорождението” го озарило. Той разбрал какво Исус Христос бил направил за него със Своята смърт и възкресение. По-късно Уигълзуърт щял да напише следното за онзи ден:

„Аз разбрах, че Бог толкова отчаяно ни иска, че е направил условието възможно най-просто Просто повярвай!”

Той никога повече не се усъмнил в спасението си.

Младият Уигълзуърт бързо станал ловец на души. Първият човек, когото спечелил за Христос, била собствената му майка. Когато бащата открил, че християнското „преживяване” е дошло в дома, той започнал да води семейството в Епископалната църква. Бащата на Смит не бил новороден, но харесвал свещеника, с когото посещавали един и същи бар и пиели заедно бира.

Скоро Смит се съгласил да се присъедини към църковния хор заедно с брат си, но понеже бил принуден да работи от толкова млада възраст, той не получил образование. Той бил почти на десет години, когато взел първо причастие. Епископът помахал с ръка над него и в продължение на дни малкият Смит усещал завладяващото присъствие на Бог. Нищо такова не изглеждало да се е случило с останалите, както Смит щял да напише по-късно:

„След службата за първо причастие всички други момчета ругаеха и се караха, а аз се чудех какво беше различното между тях и мен.” 

ИМА НЕЩО РАЗЛИЧНО В ТЕБ

Когато Смит бил на тринадесет, семейството се преместило от Менстон в Брадфорд, където се въвлякъл в работата на Уеслианската методистка църква. Неговият духовен живот получил нов смисъл и той започнал да копнее за Божия Дух. Въпреки че не можел да чете добре, той рядко напускал дома си без Новия Завет в джоба.

По-късно методистите организирали специално събрание с проповядване, в което били избрани да участват седем момчета, включително и Смит. Имайки три седмици, за да се подготви, момчето „живяло в молитва”. Когато дошъл деня, той се качил на платформата, за да проповядва петнадесет минути, а след това не си спомнял нищо от онова, което казал. Всичко, което помнел, било невероятното желание, което го заляло, както и сърдечните възгласи и викове на хората.

Смит започнал да споделя Евангелието с всеки, когото срещнел, но не можел да разбере защо толкова много хора не били заинтересувани. Тогава, през 1875, Армията на спасението започнала мисия в Брадфорд. Смит бил във възторг, когато научил новината. Най-сетне щял да бъде с група хора, които споделяли неговото желание за изгубените! И така той се присъединил към Спасителите от самото им идване и скоро научил за силата на поста и молитвата.

Армията на спасението имала повече резултати от когото и да било по онова време най-вече в областта на печеленето на души. Често те се молели цяла нощ, лежащи по лице на пода пред Господ. Ранните “Спасители” имали голям духовен авторитет, който се проявявал на всяка от службите им. На редовните седмични събрания групата се събирала и всички се съгласявали да спечелят поне петдесет до сто души за Бог, знаейки, че ще достигнат това число и дори повече. Десетки хора намерили Исус като свой Спасител чрез клона в Брадфорд.

Когато бил на седемнадесет, Смит срешнал във фабриката един благочестив човек, от когото научил занаята на водопроводчик. Докато работели заедно, този човек обяснил на Смит значението и смисъла на водното кръщение.

Нетърпелив да изпълнява заповедите на Словото, Смит на драго сърце се покорил и скоро след това бил кръстен във вода. По онова време той чул и посланието за второто идване на Христос и силно вярвал, че Исус ще се върне преди края на века. Той бил решен да „промени живота” на всеки, когото срешне.

Вярвайки, че Господ ще му помага във всичко, Смит започнал да служи. През 1877 той отишъл в дома на един водопроводчик, за да търси работа. Последния отвърнал на Смит, че не се нуждае от никого. Така че Смит му благодарил, извинил се, че му е отнел от времето, и се обърнал да си върви. Изведнъж човекът го извикал обратно с думите: „Има нещо различно в теб. Просто не мога да те оставя да си тръгнеш.” И той бил нает.

Смит се справял толкова добре, че водопроводчикът не можел да му намира работа – той работел твърде бързо! Така че Смит решил да се премести в Ливърпул, като взел със себе си своя опит на водопроводчик. Със силата на Бог, почиваща мощно върху него, той започнал да служи на децата в града. Копнеейки да им помогне, той им проповядвал Евангелието. Стотици идвали при навеса на кея, където служел Смит. Парцаливи и гладни, момченцата и момиченцата отивали там, а Смит се грижел за всички тях. Въпреки че печелел добре, той никога не харчел парите за себе си, а вместо това ги използвал, за да облече и нахрани тези деца.

Освен служението му към децата, Смит и един негов приятел посещавали болници и кораби, свидетелствайки за Исус Христос. Всяка неделя той постел и се молел, като никога на виждал по-малко от петдесет покаяния всеки път, когато служел. От Армията на спасението често канели Смит да проповядва на техните събрания. Докато говорел, той винаги стоял съкрушен пред хората. Въпреки че мечтаел за красноречието на Чарлс Спърджън и другите прекрасни проповедници, това, което карало стотици да излязат пред олтара, гладуващи за Бог, бил неговият съкрушен дух. 

„КОИ СА ТЕЗИ ГЛУПАВИ ХОРА?”

Едно от най-характерните неща в живота на Смит била неговата съпруга, Мери Джейн Федърстоун – Поли. В живота на толкова много двойки на големи служители изглежда, че когато единият от двамата партньори е силен, другият трябва да заеме по-малка роля, за да не се стига до големи конфликти. Но в семейство Уигълзуърт това не било така! Поли оставала все така силна, ако не и по-силна в определени моменти, от своя съпруг. Тя никога не отказвала да седне отзад и Уигълзуърт бил съгласен с това. Той казвал за нея: „Всичко, което съм днес, дължа пред Бог на моята скъпа съпруга. О, тя беше чудесна!”

Поли Федърстоун идвала от добро методистко семейство. Баща й бил лектор във Въздържателното движение, но наследил голямо състояние, спечелено от продажбата на алкохол. Въпреки това, придържайки се твърдо към вътрешните си убеждения, той отказал да докосне и „пени” от позорното наследство. Поли наблюдавала живота на своя баща и подражавала на силния му характер и моралните му убеждения. Тя също така била жена, която казвала онова, което мисли.

По-късно Поли изоставила своето добро обществено положение и среда и тръгнала да търси „богатство и слава” в града Брадфорд. Когато пристигнала, тя започнала работа у едно голямо семейство.

Един ден, докато била в града, тя чула тръбене и викове. Проправяйки си път към „шума”, тя била заинтригувана от онова, което видяла – събрание на открито! По това време Армията на спасението била нова организаиия и Поли се чудела: „Кои са тези глупави хора?” От любопитство тя последвала групата до една голяма порутена сграда. Когато „Спасителите” влезли вътре, тя останала на ъгъла, надявайки се, че никой не я е видял. Накрая, завладяна от любопитство, се промъкнала вътре и седнала в дъното на балкона. 

„АЛЕЛУЯ! СВЪРШИ СЕ!”

Джипси Тили Смит, сестра на известния евангелизатор Джипси Родни Смит била проповедникът. Запращайки огненото си послание към хората, тя прокламирала спасение чрез кръвта на Исус. Поли била дълбоко докосната. Осъзнавайки своето изгубено състояние, тя напуснала балкона и слязла при олтара, където коленичила. Тя отказвала молитвата на работниците, докато накрая Тили Смит не слязла да се моли с нея. Когато светлината на Христос стоплила сърцето й, Поли скочила на крака, хвърлила ръкавиците си във въздуха и извикала: „Алелуя! Свърши се!” Сред присъстващите, недалеч от нея, един млад мъж я наблюдавал внимателно. Този мъж бил нейният бъдещ съпруг и другар по съдба – Смит Уигълзуърт.

„Изглеждаше сякаш вдъхновението на Бог беше върху нея от самото начало” – разказвал Смит. Когато на следващата вечер Поли давала своето свидетелство, Смит почувствал, че тя „му принадлежи”. След като преминала обичайния период на обучение, впоследствие тя била назначена за офицер в Армията на спасението лично от генерал Буут.

За известен период Поли отишла да служи в Армията на спасението в Шотландия, после отново се завърнала в Брадфорд. Впоследствие тя щяла да напусне организацията поради конфликт заради връзката й с Уигълзуърт. Тя била „офицер”, а той обикновен „войник”. Въпреки че Смит никога не се присъединил официално към Армията, правилата относно интимните взаимоотношения между двата чина били много строги.

След като напуснала, Поли се присъединила към Армията на синята лента, но останала верен приятел на „Спасителите”. По това време тя била повикана от методистки служители, за да евангелизира техните църкви, и стотици били обърнати чрез нейното служение. Силата на Бог почивала мощно върху нея. 

„СМИТ, ТИ НЕ СИ МИ ГОСПОДАР”

Поли станала „г-жа Уигълзуърт” през 1882 г. Тя била на двадесет и две години, а Смит бил една година по-голям от нея. Той насърчил своята съпруга да продължи евангелизаторското си служение, докато той щял да се задоволи с работата си като водопроводчик. Въпреки това той усещал „товар” за определен район в Брадфорд, където нямало църква. И така, двойката наела малка сграда и я отворила за събрания. Нарекли я Брадфордска улична мисия.

За тридесет години брак семейство Уигълзуърт отгледали една дъщеря, Алис, и четирима синове, Сет, Харолд, Ърнест и Джордж (който умрял през 1915). Но преди раждането на всяко дете двамата се молели то да служи на Бог. След като децата се родили, Смит се грижел за тях по време на събранията, докато жена му проповядвала. Щом свършело посланието, Смит винаги бил при олтара, за да се моли с хората и да ги води при Христос. Без въобще да се чувства унижен от ролята на своята съпруга в служението, Смит казвал: „Нейната работа беше да хвърля мрежата, а моята да изтегля рибата. Това, второто, е също толкова важно, колкото и първото.” Той познавал силата на служещото сърце.

Зимата на 1884 г. била много сурова в град Брадфорд и в резултат на това водопроводчиците били много търсени. Смит не само работил през цялата зима, но бил зает с поправянето на щетите от природните стихии още цели две години.

През тези дни на много работа и голямо изобилие Смит започнал все по-рядко да посещава събранията на църквата и сърцето му охладняло за Господ. Но докато неговият огън отслабвал, Поли горяла все по-силно и нейната ревност за Бог и молитвеният й живот не отслабнали нито за миг. Нейното постоянство и усърдие в делото на Бог направили ленивостта на Смит още по-очевидна, докато той започнал да се дразни от самото й присъствие.

Една вечер тя се върнала от църква малко по-късно от обикновено. Когато влязла в къщата, Смит заявил: „Аз съм господарят на този дом и няма да позволя да се връщаш толкова късно!” Поли спокойно отговорила: „Знам, че си мой съпруг, но Христос е моят господар.” Много ядосан, Смит отворил задната врата на къщата и я изкарал навън, а после заключил вратата след нея. Но в големия си яд той забравил да заключи входната врата. Така че Поли заобиколила къщата и влязла през нея, смеейки се! Всъщност, тя се смяла толкова много, че Смит накрая се предал и също започнал да се смее. В този смях до сърцето и ума му дошло откровение и той решил да прекара десет дена в молитва и пост, за да търси Господ. В отчаяно и искрено покаяние той намерил пътя към своето възстановяване. 

КЪДЕ СЕ НАРЕЖДАШ ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР?

Вярна е пословицата, че „жената е термометърът на дома”. Например, ако жена ти е в лошо настроение, накрая и останалите членове на семейството ще се настроят отрицателно. От друга страна, ако жена ти е весела, колкото и зле да се чувстваш, всичко върви гладко.

Поли Уигълзуърт олицетворявала по чудесен начин този принцип на „стабилност”. Вярвам, че нейната вярност и радост са били подложени на голямо изпитание, докато съпругът й е бил отпаднал от вярата. Тя била много известен говорител, провеждала евангелизационни събрания из целия град, виждала стотици да идват при Христос, докато нейният съпруг работел или си седял у дома. Без съмнение е имало слухове за духовното състояние на Смит, докато служението на Поли е било пред очите на цялата общественост, но тя никога „не правела погрешна стъпка”. Очевидно, единственото нещо, което й помагало да триумфира, била нейната сигурност в Исус Христос.

В много семейства, където съпругът е отпаднал, жената му досажда и се оплаква, мислейки, че с това го подтиква към действие и покаяние, но разкаяното сърце е плод от работата на Святия Дух. Огънят на Бог пазел радостта в сърцето на Поли. В резултат на това Смит осъзнал своята грешка и бил привлечен обратно към Исус. Неговото покаяние и впоследствие служението, разтърсило света, били директно следствие от отношението на неговата съпруга. Това е най-висшата цел на „другаря в живота” – да помогне на своя партньор да изпълни своето призвание на всяка цена. Бог познава сърцето на вашия партньор изнае кое би го/я довело до мястото, където принадлежи. Просто пазете своето сърце наред и оставете другите на Бог и на Святия Дух. Така никога няма да загубите.

ПЪРВОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Някъде към края на века Смит отишъл до Лийдс, за да закупи материали, необходими за работата му. Докато бил там, той посетил една църква, където служели с божествено изцеление. Смит стоял в събранието и наблюдавал удивителните чудеса, които се случвали. Сърцето му било докоснато и той започнал да търси болни в Брадфорд, като поемал разходите им, за да посетят събранията в Лийдс, но не посмял да каже на жена си за това. Той си мислел, че тя ще се присъедини към онези, които се присмивали на божественото изцеление по онова време и го смятали за „фанатизъм”. Но щом узнала истината, тя изслушала внимателно неговото описание на събранията и тъй като самата тя се нуждаела от изцеление, го придружила до Лийдс. Било й послужено с молитва на вяра и тя получила моментално проявление. От този момент нататък двамата пламенно държали истината за божественото изцеление.

В резултат на това тяхната църква в Брадфорд нараствала. Така че те потърсили по-голямо място за събрания и наели една сграда на улица Боуланд. Нарекли я „Мисията на улица Боуланд”. На стената зад амвона имало голям надпис, който гласял: „Аз съм Господ, който те изцелява.”

За първи път Смит лично преживял изцеление някъде в началото на века. От малък той бил измъчван от хемороиди, затова един гостуващ проповедник се молил и се съгласил със Смит във вяра, че той ще бъде божествено изцелен. До този момент Смит използвал „свещички” всеки ден, но тъй като вече бил напълно уверен във волята на Бог, той спрял да ги използва и открил, че е напълно изцелен и нямал повече такива проблеми до края на живота си.

По това време Смит бил вече напълно посветен на изцелителното служение. Тъй като работел за себе си, той имал време да води групи от хора до Изцелителния дом в Лийдс, като винаги плащал разходите им. Той бил известен с голямото си състрадание към болните и нуждаещите се. Служителите в Лийдс виждали Смит да идва с група хора и се смеели помежду си, защото той, изглежда, не разбирал, че Бог може да изцелява болните и в Брадфорд, също както го правел в Лийдс. 

„НАСАДЕН” НА АМВОНА!

Осъзнавайки, че Смит се нуждае от „начален тласък”, за да започне своето публично служение, водачите на Изцелителния дом в Лийдс взели решение.

Като знаели, че ще се наложи да отсъстват, за да бъдат на Конференцията в Кесуик, те помолили Смит да ги замести на амвона. Отначало той се колебаел, но те го уверили, че ще се справи. Той се успокоил с мисълта, че само ще открие събранието и че щяло да има достатъчно хора, които да се съгласят да проповядват. Когато денят дошъл, Смит открил събранието, но никой не искал да проповядва. Те всички се съгласили, че Смит трябва да го направи. Неуверен, тойзапочнал да служи и в края на посланието му петнадесет души излезли напред за изцеление. Един мъж излязъл напред с патерици и когато Смит се молил за него, човекът започнал да скача наоколо, напълно изцелен. Никой не бил толкова учуден, колкото Смит!

След това събрание за Смит започнали да се отварят врати да служи и скоро след това той обявил, че ще проведе изцелително събрание в Брадфорд. Още първата вечер дванадесет души излезли напред за изцеление и всеки от тях го получил. Една жена имала голям тумор, който постоянно отичал. След молитвата на вяра тя се прибрала вкъщи и на другия ден съобщила, че е останал само белег. 

МОЛЯ ТЕ, МЛЪКНИ!

Много скоро Смит получил първото си предизвикателство. Било въпрос на живот и смърт. Съпругата на един негов посветен приятел била толкова болна, че лекарите очаквали тя да умре през нощта. Приятелят на Смит му казал, че не може да вярва за жена си, понеже не знаел как. В сърцето на Смит се надигнало състрадание и той решил да помогне на семейството. Така че отишъл при служител, който започвал малка църква в Братфорд, и го попитал дали би отишъл да се моли за жената. Но служителят отказал. Тогава отишъл при свой приятел, който бил известен с изразителните си молитви. Той се съгласил да отиде със Смит и двамата се отправили към дома на жената.

Смит бил окуражен от присъствието на своя приятел. Той го помолил да започне да се моли веднага щом влязат в къщата и след като видял тежкото състояние на жената, приятелят му послушал съвета на Смит. Той започнал да се моли, но не както Смит се надявал. Този човек се молел за „семейството, което тя оставяла след себе си”, и продължил да бръщолеви негативни неща, докато Смит не му извикал да спре. Мислейки, че най-лошото е преминало, Смит поканил съпруга да се моли. Но той завил също толкова жално. Накрая, когато вече не издържал, Смит извикал толкова силно, че можел да бъде чут чак на улицата: „Господи, спри го!” Съпругът спрял. «Всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог…”

Тогава Смит извадил шишенце с олио от джоба си и го излял цялото върху тялото на жената в името на Исус. Тогава, заставайки до таблата на леглото, Смит преживял първото си видение. Той разказал: „Изведнъж се появи Господ Исус. Аз го гледах с широко отворени очи. Той ми се усмихна нежно… никога не забравих това видение, тази красива, нежна усмивка.” Няколко мига след като видението изчезна, жената седна в леглото си, изпълнена с нов живот. Тя живяла още дълго, отгледала няколко деца и надживяла съпруга си. 

„ДЯВОЛЕ, ИЗЛЕЗ!”

Гладът на Смит за Словото растял и той не позволявал да се внасят в дома му каквито и да било светски или християнски издания, освен Библията. Той чувствал, че всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог. Смит казвал за жена си: „Тя видя колко неграмотен бях и веднага започна да ме учи да чета и пиша добре. За съжаление така и не успя да ме научи да произнасям думите по букви.”

Следващата среща на Смит със смъртта засягала собствения му живот. Един ден той ненадейно бил пронизан от остра болка и бил прикован на легло. Тъй като със съпругата му вече се били съгласили, че никакво лекарство няма да бъде внасяно в дома им, той оставил изцелението си в ръцете на Бог.

Цяла нощ семейството се молило за някакво облекчение, но такова не дошло. С всеки час Смит ставал все по-слаб и накрая казал на съпругата си: „Струва ми се, че си отивам. За да предпазиш себе си, по-добре извикай лекар.”Съкрушена, Поли излязла да търси лекар, вярвайки, че е дошъл краят на нейния съпруг.

Когато лекарят дошъл, той поклатил глава и казал на семейството, че това е апендицит и че състоянието се е влошавало в продължение на няколко месеца. Той обяснил, че органите на Смит са толкова засегнати, че няма никаква надежда дори и при операция. Когато лекарят си тръгвал, в стаята на Смит влезли една стара жена и един младеж. Тази жена вярвала в молитвата на вяра и в това, че всяка болест идва от дявола. Докато се молела, младежът се качил на леглото, положил двете си ръце върху Смит и извикал: „Дяволе, излез в името на Исус!”

За голямо удивление на Смит „дяволът излязъл” и болката изчезнала напълно. За всеки случай двамата се молили още веднъж за Смит, след което той станал, облякъл се и слязъл на долния етаж. Той казал на жена си: „Изцелен съм. Има ли някаква работа за мен?” Като чула историята, Поли, все още напълно стъписана, му подала списъка с повикванията. Веднага след това той излязъл, за да оправя водопроводните повреди и никога вече не се разболял от апендицит. 

ТЕ СЕ ИЗПЪЛВАТ С ДЯВОЛИ

През 1907 г. дошла друга повратна точка в живота на Смит Уигълзуърт. Той бил чул, че група хора в Съндърланд били „кръстени в Святия Дух” и „говорели на непознати езици”. Така че решил сам да провери този феномен.

До този момент Смит вярвал, че вече е кръстен в Святия Дух. Той, както и неговата съпруга, следвали разпространеното по онова време вярване, че освещението е кръщението в Святия Дух. Смит добре помнел как някогашното му състояние го накарало да се покае и да започне десетдневен пост. По време на този пост той се върнал отново при Бог и на практика преживял определена промяна в своя живот. Говори се, че докато се молел и ридал пред Господ, той се посветил да бъде напълно осветен. Когато постът свършил, той до такава степен бил освободен от своя избухлив характер и настроения, че често пъти хора казвали, че искат да имат неговия дух. В резултат на това Смит си мислел, че е бил кръстен в Святия Дух, т. е. осветен.

След като писал на един свой приятел от Съндърланд относно езиците, той бил предупреден да стои надалеч от това, понеже „онези хора се изпълвали с дяволи”. Обаче, когато Смит пристигнал и се молил със своите приятели за това, те го погледнали и казали: „Следвай личното си водителство.”

Когато посетил събранията в Съндърланд под ръководството на наместника Александър Боди, той останал разочарован. В Брадфорд имало мошно движение на Бог, а тук изглеждало духовно сухо и без проявления. В своето недоволство той постоянно прекъсвал събранията с думите: „Дойдох от Брадфорд и искам това преживяване с говоренето на езици, както го имаха в деня на Петдесятница. Но не мога да разбера защо нашите събрания изглеждат огнени, а вашите не.

Смит толкова много прекъсвал събранията, че накрая бил наказан да стои извън сградата. 

ОКЪПАН В СИЛА И СЛАВА

Търсейки Бог с цялото си сърце, за да преживее „кръщението в Святия Дух”, Смит отишъл до една сграда на Армията на спасението, за да се моли. На три пъти той бил повалян на пода от силата на Бог. „Спасителите” го предупредили да не се опитва да говори на езици, но Смит бил решен да познае Бог в тази област. В продължение на четири дена той търсил Господ, очаквайки да започне да говори на езици, но без резултат. Накрая, отчаян в своя дух, той почувствал, че е време да се връща в Брадфорд. Но преди да си тръгне, той се отбил в дома на наместника, за да се сбогува с г-жа Боди. Той й казал, че си тръгва и че така и не е говорил на езици. Тя отговорила: „Не езиците ти трябват, а кръщението.” Смит я помолил да му положи ръце, преди да си тръгне. Тя се молила с проста, но силна молитва и след това излязла от стаята. Точно тогава паднал огънят. Окъпан в силата и славата на Господ, Смит видял видение на празния кръст и Исус, възнесен отдясно на Отец. Изпълнен с хваление и преклонение, Смит отворил устата си и започнал да говори на непознати езици, най-сетне осъзнавайки, че въпреки помазанието, което бил приел по-рано, той едва сега бил кръстен в Святия Дух, както в деня на Петдесятница.

Вместо да отпътува за вкъщи, Смит отишъл право в църквата, където преп. Боди имал служба. Прекъсвайки събранието, той помолил да каже нещо. Когато свършил „проповедта” си, петдесет души били славно кръстени в Святия Дух и говорели на непознати езици. Местният вестник The Sunderland Daily Echo писал за събранието на първа страница, разказвайки с подробности преживяването на Смит, включително езиците и изцеленията. Той телеграфирал вкъщи, съобщавайки голямата новина. 

СВЯТ СМЯХ

На път за Брадфорд Смит почувствал, че го очаква предизвикателство, свързано с новата му радост. Бил прав. Щом влязъл през вратата, Поли заявила твърдо: „Искам да си наясно, че аз съм също толкова кръстена в Святия Дух, колкото и ти, и не говоря на езици… в неделя ти ще трябва да си проповядваш, а аз ще гледам какво толкова има в това.”

Тя останала вярна на думите си и следващата неделя седнала на последния ред в църквата. Докато Смит отивал към амвона, Господ му дал пасажа от Исая 61:1-3. Той проповядвал с голяма сила и увереност, докато Поли се въртяла на стола си и си казвала: „Това не е моят Смит, Господи. Това не е моят Смит!”

В края на службата един от работниците се изправил и казал, че иска преживяването, което Смит имал. Сядайки, той пропуснал стола се строполил на пода! Най-големият син на Смит се изправил, за да каже същото, и също пропуснал стола и паднал на пода! За много кратко време единадесет души били на пода, смеещи се в Духа. Цялото събрание било завладяно от свят смях, докато Бог изливал Духа Си върху тях. Това било началото на голямото изливане в Брадфорд, където стотици приели кръщението на Святия Дух и говорили на непознати езици.

Скоро след като Поли била кръстена в Святия Дух, двамата започнали да пътуват из страната отговаряйки на призивите за служение. Където и да отидели, обвинение слизало върху хората. Веднъж, когато Смит влязъл в един хранителен магазин, за да напазарува, трима души паднали на колене в покаяние. Друг път две жени работели на полето и когато Смит минал покрай тях, той извикал: „Спасени ли сте?” Веднага щом го казал, те оставили кофите си на земята и извикали към Бог. 

БОЖИЯТ ФИНАНСОВ ЗАВЕТ

През следващите дни Смит щял да развие навика да пости и да се моли. Скоро след това писма от цялата страна заваляли в дома на Уигълзуърт с молби да дойде и да се моли за болните. Той отговарял, доколкото можел, на всяка молба. Понякога, след като пътувал с влак до някой град, той намирал велосипед и въртял педалите още десет мили, за да може да стигне до болния.

Сред толкова много работа в служението, Смит скоро открил, че личният му бизнес като водопроводчик започва да запада. Той отсъствал от града толкова често, че клиентите му трябвало да повикат друг водопроводчик. Всеки път, когато се връщал в Брадфорд, имало все по-малко работа.

Веднъж, връщайки се по-рано от събрание, той открил, че повечето от клиентите му са повикали друг водопроводчик да свърши работата. Имало само една вдовица, която не могла да намери другаде помощ, така че той отишъл направо в дома и и направил ремонта, като поправил и засегнатия таван. Когато тя го попитала колко му дължи, Смит отвърнал: „Няма да ми плащаш нищо. Правя го като дарение на Господ и то е моята последна работа като водопроводчик.”

Заявявайки това, той си платил сметките, прекратил бизнеса и се отдал изцяло на служението. Независимо от историите за бедност, които чувал, Смит вярвал, че Бог ще го снабдява изобилно, докато Му служи вярно. Уверен в своето съдружие с Бог, той поставил следното условие:

„Никога да не се налага да нося обувки с изтъркани подметки, както и панталони с издути колена. Казах на Господ: Ако някое от тези неща се случи, ще се върна да работя като водопроводчик.”    

Бог никога не пропуснал да снабди всичките му нужди и той не се върнал да работи като водопроводчик. 

„ПУСНИ Я”

Скоро настъпил един от най-тежките моменти в живота на Уигълзуърт. Докато чакал на гарата, за да отпътува за Шотландия, Смит научил ужасната новина, че Поли е получила сърдечен пристъп на връщане от Мисията на улица Боуланд.

Той изтичал до леглото й, за да открие, че духът й вече си е отишъл, за да бъде с Господ. Несъгласен с това, Смит незабавно смъмрил смъртта и духът й се върнал, но само за малко. Тогава Господ казал: „Това е времето, когато искам тя да дойде у дома при Мен.” Затова с разбито сърце Смит освободил своя партньор, когото обичал в продължение на толкова много години, да отиде при Господ. Поли Уигълзуърт служила на Бог до последния ден от своя живот, 1 януари 1913 г. Говори се, че след смъртта й Смит поискал двоен дял от Духа. От този момент нататък неговото служение притежавало още по-голяма сила. 

ЕТО Я ТАЙНАТА…

Веднага след това Смит започнал да пътува из страната заедно с дъщеря си и зет си. За британската преса е крайно необичайно да публикува статии, свързани с религиозни новини. Все пак Daily Mirror посветил своята първа страница на неговото динамично служение, помествайки четири снимки на Уигълзуърт в действие. Тъй като това бил най-продаваният вестник в страната, стотици потърсили служението му. Смит имал невероятно откровение за вярата и неговите поучения по този въпрос привличали масите. Уигълзуърт не се задоволявал с надеждата, че молитвата ще свърши работа. Неговото откровение относно вярата било бетон и размеквало и най-закоравения грешник за любовта на Исус Христос.

Теорията на Смит за вярата била проста – Само вярвай! Той не вярвал, че Бог има любимци. Един от основните примери на това правило идвал от Новия Завет, където за Йоан се говори като за апостола, когото Исус „обичаше много”. Според Уигълзуърт това, че Йоан се „облегнал на гърдите на Исус” не го направило любимец. факторът, който привличал вниманието към Йоан, бил неговото взаимоотношение и зависимост от Исус. Смит постоянно заявявал:

„Има нещо в това, че вярваш на Бог, което Го кара да премине над милиони хора само за да помаже теб.”

Написани са много книги, които се опитват да открият тайната на силата на Уигълзуърт, но отговорът е много прост. Неговата велика вяра идвала от неговото взаимоотношение с Исус Христос. От тази връзка Смит черпел отговора за всяка ситуация, пред която се изправял. Бог няма любимци – Той работи чрез онези, които Му вярват. 

„НИКОГА НЕ ИДВАМ ТВЪРДЕ КЪСНО”

Често методите на Смит били неправилно разбирани и критикувани. Той никога не се засягал от критиките, но имал състрадание към своите критици. Вместо да отвърне на нападките им, той казвал: „Не съм задвижван от онова, което виждам или чувам, а само от онова, което вярвам.”

Святият Дух започнал да учи Смит на различните степени на вяра. Първо, Той го учел, че вярата може да бъде създавана в другите.

Пример за този принцип е историята за едно малко момче, което било много болно. Семейството изпратило да повикат Смит, но когато пристигнал, майката го посрещнала на вратата с думите: „Дойде твърде късно. Вече нищо не може да се направи за него.” Смит отвърнал: „Бог никога не ме изпраща някъде, за да пристигна твърде късно.” Положението на момчето било толкова критично, че ако трябвало да бъде преместено, сърцето му щяло да спре и то щяло да умре. Не е нужно да казвам, че семейството нямало никаква вяра и че момчето било твърде болно, за да вярва за себе си. Преди да се моли за него, Смит трябвало да излезе, за да присъства на годеж в местен параклис. Но преди да напусне дома, той казал на семейството, че ще се върне. Казал им също да приготвят дрехи за момчето, понеже Господ щял да го изцели. Когато Смит се върнал, те все още не били направили това, което им казал, но щом видели вярата му, се смутили и веднага донесли дрехите. Смит ги помолил само да обуят чорапи на краката му. Тогава влязъл в стаята на момчето, затворил вратата и казал на детето, че ще се случи нещо по-различно от всичко, което някога било виждало. „Когато поставя ръцете си върху теб, славата на Господ ще изпълни това място, докато накрая няма да мога да стоя на краката си. Ще лежа безпомощен на пода.” В мига, в който Смит докоснал момчето, силата на Бог изпълнила стаята и била толкова мощна, че той паднал на пода. Изведнъж момчето започнало да крещи: „Това е за Твоя слава, Господи!” Смит все още бил на пода, когато момчето станало и се облякло. Отваряйки вратата, то се провикнало: „Татко! Бог ме изцели! Аз съм изцелен!”

Такава слава изпълнила къщата, че майката и бащата също се строполили на пода. Неговата сестра, която била изписана от лудница, била възстановена психически. Цялото село се раздвижило и там започнало съживление.

В този чудотворен ден Смит се научил как да предава вяра чрез полагането на ръце. Неговото служение никога вече нямало да бъде същото, понеже той бил научил една нова степен на вярата. Вярата можела да бъде създавана и предавана в живота на друг човек! 

„ТИЧАЙ, ЖЕНО, ТИЧАЙ!”

С израстването на неговата вяра, Господ му показал един друг принцип: „Вярата трябва да бъде последвана от действие.

Дотогава обикновените вярващи, изглежда, мислели, че Бог се движи единствено когато и както Той поиска. Те чувствали, че нямат участие в това. Служението на Смит Уигълзуърт донесло нова светлина в тази тъмна област. Чрез своето дълбоко общение с Господ Смит започнал да забелязва, че в Библията хората, които приемали от Бог, действали въз основа на Неговото Слово, за да получат резултати. И така, неговото служение започнало да възприема този тип действие от вяра, възползвайки се от него на всяка служба. В началото на всеки призив към олтара, той казвал: „Ако направите само една крачка, ще бъдете благословени; ако отидете още по-напред, ще получите повече. Ако дойдете чак до платформата, ние ще се молим за вас и Бог ще посрещне вашите нужди със Своето снабдяване.”

Това била централната истина относно вярата в неговото изцелително служение. Истина, която мнозина наричали „груба”. Действията на Смит Уигълзуърт били резултат от силно състрадание и здрава като камък вяра в Бог. Един християнин трябва да действа въз основа но това, което вярва, за да получи някакво проявление, и понякога Смит трябвало да подтикне някои хора към такова действие. Той наричал този тип служение „продажба на изцеление” основно поради факта, че неговата вяра допринасяла до голяма степен за действието от страна на хората.

Например, по време на едно събрание в Аризона една млада дама се отзовала на неговия призив за изцеление. Тя била тежко болна от туберкулоза, но щом излязла на алеята между редовете, той й казал: „Сега аз ще се моля за теб и после ти ще започнеш да тичаш из сградата.” Той се молил и после извикал:„Тичай, жено. Тичай!” Жената отвърнала: „Но аз не мога да тичам. Аз едва стоя.”„Не ми отговаряй — извикал Смит, — направи както ти казвам.” Тя обаче не искала, затова Смит скочил от платформата, сграбчил я и започнал да тича. Тя се държала за него, докато набрала скорост, после продължила да препуска из аудиторията без каквото и да било усилие.

Имало друга жена на същото събрание. Нейните крака били обездвижени от ишиас. Смит й казал: „Тичай!” Тя до такава степен се възпротивила, че той я бутнал! После започнал да тича из сградата с нея. Накрая силата на Бог посрещнала нейното усилие и тя била напълно освободена. Тя ходела пеша на останалите събрания, като отказвала да ползва трамвая, наслаждавайки се на възможността отново да използва пълноценно краката си. 

„ТАТЕ! ТО Е НАВСЯКЪДЕ ПО МЕН!”

Понякога в своето служение Смит използвал друг подход към действието на вяра. Той прочитал част от Писанията, после сам действал според тях. Той често организирал банкети, за да храни сакатите и гладните, на които членовете на Мисията на улица Боуланд сервирали разкошната храна. Той също така подготвял свидетелства, За да ги развлича, което ги развълнувало до сълзи.

На първия банкет Смит направил нещо, което щяло да стане прецедент за всяко следващо събиране. В края на банкета той обявил:

„Тази вечер ние ви забавлявахме, но следващата събота ще имаме друго събрание. Вие, които днес сте вързани и сте дошли в инвалидни колички… вие, които сте изхарчили всичко, което имате, по лекари и пак не сте по-добре, ще ни забавлявате всеки с историята на своето освобождение, което ще получите днес в името на Исус.” После той казал: „Кой иска да бъде изцелен?”

Разбира се, всички искали. Една жена в инвалидна количка вървяла до своя дом на връщане и епилептик от осемнадесет години бил моментално освободен и след по-малко от две седмици започнал работа. Едно малко момче, стегнато с метални шини, било моментално изцелено, когато силата на Бог го докоснала, и започнало да вика: «Тате, тате, тате. То е навсякъде по мен!”

Седмица след седмица чудесата на изцеление от предходните служби се разнасяли между болните и страдащите, водейки ги на банкета. Какво огромно съживление започнало сред тях – просто от действието, основано на Словото на Бог. 

„A3 ЩЕ ЗАДВИЖА ДУХА”

Смит Уигълзуърт възприемал думите в Евреи 11:6 много сериозно. Той вярвал, че е невъзможно да угодиш на Бог без вяра. Затова използвал вярата си във всяка област на своя духовен живот, включително  когато работел със Святия Дух. Когато и най-малкият полъх на Духа дойдел върху Смит, той се усамотявал в някоя стая, за да бъде с Бог. В развиването на взаимоотношения със Святия Дух, той открил важността на първата стъпка на вяра.

Веднъж в едно събрание някой отбелязал колко бързо Смит бил задвижван от Духа. Когато го запитали за неговата тайна, той отговорил: „Ами, вижте как стоят нещата. Ако Духът не ме задвижи, аз задвижвам Духа.” Онези, които не разбирали принципите на, вярата мислели, че изказването му било високомерно и непочтително. Но на практика Смит знаел как да привлече Духа на Бог. Всичко идвало от вярата, а не от високомерие. Ако Святият Дух не се движел в началото на някоя служба, Смит започвал в естественото. Чрез своята вяра той приковавал вниманието на слушателите върху Словото и силата на Бог и увеличавал тяхното очакване. В резултат на това Святият Дух се проявявал като непосредствен отговор на тяхната вяра. Смит поемал инициативата и раздвижвал дарбите в себе си чрез вяра. Той не чакал нещо да слезе върху него и да го завладее духовно. За него всяко действие, всяко движение, всяко проявление произтичало от едноединствено нещо — абсолютна вяра. Истинската вяра се противопоставя, а тя самата се запалва с поемането на инициатива.

Тогава Смит Уигълзуьрт започнал да учи Христовото тяло, че те могат да започнат да говорят на езици, вземайки инициативата. За него човешкият дух са задвижвал основно чрез вяра, а не чрез суверенен акт на Бог. Дж. Е. Стайлс, един от големите служители и писатели в Асамблеите на Бога, научил този принцип от Смит Уигълзуьрт и го използвал през цялото си служение.

На едно голямо събрание в Калифорния, Смит призовал всички, които не били приели кръщението на Святия Дух, да се изправят. После той поканил да се изправят всички, които са го приели, но от половин година не са говорили на езици. „Сега ще се моля с проста молитва — започнал Смит — и щом свърша, ще ви кажа: Давайте! и вие ще започнете да говорите на езици.”Смит се молил. После се провикнал: „Давайте!” Залата се изпълнила със звук, като този на много води – всички се молели на непознати езици. После той им казал да го направят отново, само че този път, когато кажел: „ Давайте!”, всички трябвало да пеят на езици чрез вяра. Той се молил. После се провикнал:„Давайте! Пейте!” Те звучали като огромен славен хор.

Преп. Стайлс разказал, че в този ден научил, че Святият Дух действа чрез вяра. Скоро след като получил това откровение, той започнал своето международно служение. 

ДРУГА ТАЙНА

Уигълзуьрт бил човек, задвижван от дълбоко състрадание. Той получавал молитвени нужди от целия свят и викал към Бог и стенел над тях. Много пъти, докато служел на болните, сълзи се стичали по лицето му. А също така бил много нежен с децата и старите хора. Когато на неговите събрания ставало горещо и задушно, той бил задвижван от състрадание и извиквал децата и старците да излязат първи за молитва.

В потвърждение на истините в Деяния 19:11-12 хиляди били изцелявани, след като Смит се молел над кърпи и ги изпращал на онези, които не можел да посети. Негов близък приятел разказал за искреността и състраданието, олицетворявани от Смит: „Когато настъпеше времето да се отворят писмата, всички ние трябваше да спрем онова, с което се занимавахме, и да споделим духовното бреме. В начина му на служене нямаше нищо припряно или свършено по бързата процедура. Всеки в къщата трябваше да се присъедини към молитвите и полагането на ръце върху кърпите, изпращани на страдащите. Отношението към тях беше такова, сякаш присъстваха лично.” 

ПРЕСЛЕДВАЙ ДЯВОЛА

Осъзнавайки, че източникът на всички чудеса на Христос е Неговото състрадание, Смит станал настъпателен, в добрия смисъл, в разрушаването на злите дела. Неговата единствена цел била да изцели всички угнетени и да научи Христовото тяло как да се справя безмилостно с дявола.

Веднъж, докато чакал автобус, той наблюдавал как една жена се опитва да накара кучето си да се върне обратно вкъщи, но въпреки няколкото „сладки” опита, кучето отказвало. Когато видяла пристигащия автобус, тя тропнала с крак и извикала: „Веднага се прибирай!” и кучето хукнало с подбита опашка. „Ето така трябва да се отнасяте с дявола!” – възкликнал Смит достатъчно силно, за да го чуят всички.

Той не бил много търпелив с демоните, особено когато смеели да пречат на събранията му. Веднъж имал служба, но „нямал свобода” да проповядва, затова започнал да вика. Нищо не се случило. Смит попитал Господ какво не е наред и тогава Бог му показал група хора, които седели един до друг на една от пейките и се държали за ръце. Смит веднага разбрал, че те са спиритисти, решили да провалят събранието му.

Започвайки да проповядва, той слязъл от платформата и отишъл до мястото, където седели. Тогава хванал здраво пейката и като я повдигнал от единия й край, заповядал на дявола да напусне. Групата се изсипала накуп на пода и после се втурнала вън от сградата!

Когато гонел демони, Смит Уигълзуърт бил напълно уверен и сигурен във вярата си. Нямало нужда молитвите да са дълги; ако в тях имало вяра, отговорът бил сигурен. 

МЕЖДУНАРОДЕН АВТОРИТЕТ

Международното служение на Смит започнало през 1914 г. и до 1920 г. било в пълен размах. Въпреки че гонението срещу него винаги било силно, като че ли то никога не било разглеждано сред основните въпроси в служението му. За разлика от други служения, повече е написано за неговата голяма сила и чудесата, отколкото за неговите проблеми и преследване. Може би това е заради необикновената му вяра. Той отърсвал критиките, както праха от палтото си, без да им позволи нито миг удоволствие.

През 1920 г. в Швеция медиците и местните власти намислили да „озаптят” служението на Уигълзуърт, като му забранят да полага ръце на хората. Но той не бил впечатлен. Той знаел, че Бог отговаря на вярата, а не на метода. След като провел събранието, той накарал около двадесет хиляди души „да си положат сами ръце” и да вярват за изцеление, докато той се моли. Много от тях получили непосредствени проявления. Смит нарекъл тези случаи на масови изцеления„изцеления на едро”.

През същата година Смит на два пъти бил арестуван в Швейцария. Заповедите били издадени по обвинение в практикуване на нелицензирано лекарство. При друг случай полицаите отишли до дома на един петдесятен служител с нова заповед за задържане на Смит. Служителят казал: „Г-н Уигълзуърт в момента не е у дома, но преди да го арестувате, бих искал да ви покажа плода от неговото служение на това място.” После служителят завел полицаите в бедната част на града, в дома на една жена, която те били задържали много пъти. Щом видели промяната, предизвикана от пълното й освобождение и вярата й в Исус, те били трогнати. Обърнали се към служителя и казали: „Отказваме да спрем това дело. Ще трябва някой друг да го арестува.” И „някой друг” го направил. Но през нощта един от офицерите отишъл при него и му казал: „Не намирам да си сторил нещо лошо. Можеш да си идеш.” На което Смит отвърнал: „Не, ще си тръгна само при едно условие. Всеки служител на това място да коленичи и аз да се моля за вас.” 

ПЕТДЕСЯТНИЦА

През 1921 служението на Смит вече процъфтявало. Покани от чужбина заливали дома му, канейки го да се отправи на най-дългото пътуване в живота си.

Въпреки че бил много известен в Европа и Америка, изглежда, никой не забелязал неговото пристигане в Коломбо, Шри Ланка. Но след броени дни тълпите препълвали сградата, опитвайки се да си намерят място. Много от тях трябвало да останат отвън. Когато събранието свършело, Смит минавал сред хилядите хора, докосвал ги и вярвал на Бог за тях. Съобщения за това твърдят, че десетки хора били изцелени, когато „сянката му” минавала край тях.

През 1922 г. Смит се отправил към Нова Зеландия и Австралия. Някои вярват, че събранията му там положили началото на петдесятните църкви в Нова Зеландия и Австралия. Въпреки че прекарал там само няколко месеца, хиляди били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух, говорейки на езици. Австралия и Нова Зеландия преживели най-голямото духовно съживление, което някога били виждали. 

МОЖЕШ ЛИ ДА БЛАГОСЛОВИШ ПРАСЕ

Веднъж д-р Лестър Самрал от Саут Бенд, Индиана, сподели една забавна история от времето, когато пътувал заедно със Смит. На един обяд, приготвен за тях в Уелс, се случило основното ястие да е печено прасе! Смит бил помолен да благослови храната, затова със силен глас той казал: „Господи, ако можеш да благословиш нещо, което си проклел, благослови тогава това прасе!” Хуморът на Смит, заедно с неговата смелост, направили голямо впечатление на Самрал. Той често се смееше, докато споделяше тази история с мен. 

ЕДИН НЕПУБЛИКУВАН СПОР

Въпреки че много църкви били основани в резултат на неговите събрания, Смит Уигълзуърт предпочитал да не обвързва служението си с някоя деноминация. В своето сърце той искал да достигне всички хора, независимо от техните доктрини. Той не искал да бъде повлиян от някоя определена деноминация.

Има един малко известен спор, изникнал в живота на Смит, който задълбочил вярата му в независимото служение. През 1915 той станал член на Петдесятния мисионерски съюз. Управителният съвет на съюза не представлявал деноминация, нито предлагал ръкополагане или разрешително за служител. Той бил създаден просто да представлява служения, споделящи обща вяра. Смит служил на ПМС дo деня на принудителното му напускане през 1920 г.

По времето, когато бил принуден да напусне съюза, Смит бил вдовец от седем години и се бил сприятелил с една жена на име г-ца Ампфлет. Смит й казал, че чувства „духовно привличане” към нея. Но Ампфлет отхвърлила идеята и заедно с още една жена написали оплакване до ПМС. Писмото било предоставено на вниманието на Сесил Полхил, който уведомил останалите членове на съвета, както и секретаря г-н Мъндел.

Въпреки, че ПМС имал много строги правила относно взаимоотношенията между мъжете и жените, Смит бил сигурен, че съюзът трябва да застане на негова страна въпреки обвиненията. Но когато в ПМС получили писмото на г-ца Ампфел, г-н Полхил ясно писал на Уигълзуърт, че желае последният да си подаде оставката от управителния съвет. Освен това той писал, че съветът чувства, че той би трябвало „да се въздържа от участие в обществена работа за Господ за един по-дълъг период от време и де се опита да възстанови положението си пред Господ и хората чрез един достатъчно дълъг период на благочестив и тих живот, като покаже с дела своето покаяние.”

Смит уважил искането за оставка, въпреки че чувствал, че двете въпросни жени са се събрали заедно, за да унищожат делото му. Всъщност Смит бил толкова разочарован, че Полхил позволил случилото се да бъде изкривено до такава степен, че писал директно на секретаря на съюза г-н Мъндел следното:

„Мисля, че този път г-н Полхил прекрачи всички граници, правейки да изглежда сякаш съм извършил блудство или прелюбодейство, а аз съм невинен за подобни неща. Сбърках и действах глупаво и Бог ми е простил. Нещата бяха уредени по духовен начин и след това в църквата, и в присъствието на г-н Полхил, и той би трябвало да смята въпроса за приключен.”

В отделно писмо до г-н Полхил Смит написал:

„Бог ще уреди всичко. Добрата Му ръка е върху мен и оставям това. Тази седмица Бог смъмри угнетителя чрез Своя слуга. Ще продължа напред, скъпи братко, и ще те помоля да внимаваш, да не ставаш пречка за Евангелието и да ми направиш така, както би искал да правят на теб. Не си прави труда да ми изпращаш още нещо за подписване. Вече подписах писмото си до теб, това е всичко.”

От този момент нататък Смит Уигълзуърт бил вечно на път, отзовавайки се на поканите за служене по целия свят. И за да се пази от евентуални по-нататъшни обвинения от подобен род, винаги пътувал с дъщеря си Алис. Спорът около неговата оставка не само, че не спънал Смит, но сякаш го накарал да увеличи оборотите.

Това се случва често, когато хора престанат да следват насоките на дадена деноминация. Съзнавам, че ПМС не е бил деноминация. Но този тип управляващи комитети могат понякога да се превърнат в контролиращ фактор, дори и да са започнали с правилния дух. Контролът може да е много слаб, но въпреки това да повлияе на курса на едно служение. За Смит било по-добре да се отдели. На него не му трябвала репутацията, нито връзките на ПМС. Той бил силен с Бог. 

ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЙ ПОДГОТВЕН

Уигълзуърт обичал Словото на Бог и го изучавал редовно. Той никога не се чувствал напълно облечен, без да вземе със себе си своята Библия. Докато другите четели романи и вестници, той четял Библията. Никога не ставал от масата на свой приятел, без да прочете, както казвал, „малко от Книгата”. 

БОЛКАТА ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРЕКЛОНИ

Въпреки че очите на Уигълзуърт били видели много чудни и моментални изцеления, той самият не получил такова. През 1930 г., вече над седемдесетте, Смит изпитвал невероятни болки. Той се молил, но без резултат. Така че отишъл на лекар, който след като направил рентгенова снимка, определил състоянието му като много тежък случай на бъбречно-каменно заболяване в напреднала фаза. Операция била единствената надежда, тъй като според лекаря, ако Смит продължавал да живее с тези болки, той щял да умре. Смит отвърнал:

„Докторе, Богът, който е направил това тяло, е Този, който може да го излекува. Докато съм жив, нож няма да го среже.”

Лекарят бил загрижен и удивен от този отговор, но Смит излязъл, уверявайки го, че ще научи за изцелението му. С всеки изминал ден болката се увеличавала, вече придружена от дразнене. По цяла нощ Смит ту ставал, ту лягал, търкалял се в агония по пода, борейки се да изхвърли камъните. Един по един грапавите камъни излизали. Смит си мислел, че всичко ще свърши бързо, но неговата борба продължила шест дълги болезнени години.

През това време той нито веднъж не пропуснал планирано събрание, като често служел два пъти на ден. На някои събрания той се молел за над осемстотин души, докато самият бил в невъзможни болки. Понякога, когато болката станела нетърпима, той напускал амвона, за да се мъчи да се освободи в тоалетната от поредния камък. После се връщал на платформата и продължавал службата.

Често ставал от леглото си, за да отиде и да се моли за изцелението на други. Малцина знаели, че той минавал през най-голямото изпитание в живота си. Понякога изгубвал толкова много кръв, че лицето му ставало бледо като платно и трябвало да бъде завиван с одеяла, за да се стопли. След като минали тези шест години, над сто камъчета били отделени в една стъкленица.

Зетят на Смит, Джеймс Солтър, казал тези хвалебствени слова за Смит:

„Живеейки с него, делейки една стая, което често правехме през онези години, ние се чудехме на неугасимата му ревност в огненото му проповядване и състрадателното му служене на болните. Той не просто понасяше тези агонии, той ги караше да служат на целите на Бог и Го хвалеше сред и над тях.” 

„ОЧИТЕ ИМ ГЛЕДАТ НА МЕН”

Две години след началото на своята борба с бъбречните камъни, Смит не се предавал. Вместо това през 1932 г. той помолил Бог за още петнадесет години, през които да Му служи. Бог изпълнил желанието му и през тези години той посетил Европа, Южна Африка и Америка. Най-голямата му радост била да види Словото да се потвърждава с чудеса и знамения чрез вярата на хората. Най-голямата му цел била хората да виждат Исус, а не Смит Уигълзуърт. Той бил много натъжен през последния месец от своя живот, като отбелязал:

„Днес в пощата си съм получил една покана от Австралия, една от Индия и Цейлон и една от Америка. Очите на хората гледат на мен.”

Натъжен, той заридал:

„Горкият Уигълзуърт. Какъв провал, да мисля, че очите на хората гледат на мен. Бог никога няма да даде славата Си на друг; Той ще ме свали от сцената.” 

И НЕ СЕ НАМИРАШЕ – ПОНЕЖЕ БОГ ГО ВЗЕ

Седем дена по-късно Смит Уигълзуърт пътувал, за да присъства на погребението на един служител. На път за там той отбелязал пред своите приятели колко„чудесно” се чувствал. Той посочвал най-ключовите места, които били посетили с Поли или където били проповядвали, после разказвал за великите чудеса, които се били случили там.

Когато пристигнал в църквата, неговият зет Джеймс отворил вратата и го въвел в църковната канцелария, приятно затоплена от горящия в камината огън. На влизане той бил посрещнат от бащата на едно малко момиче, за което се бил молил преди дни. Момиченцето щяло да умре, но Смит имал вяра за нейното изцеление. Щом видял човека, той го попитал: „Е! Как е тя?” Той очаквал да чуе, че детето е напълно освободено, но отговорът бил уклончив. „Тя е малко по-добре, по-леко й е; през последните дни болките й не са толкова силни.” Разочарован от онова, което чул, Смит въздъхнал дълбоко от състрадание. После навел глава и без да каже нито дума повече, без да изпита никаква болка, Смит Уигълзуърт си отишъл, за да бъде с Господ. Той напуснал този свят на 12 март 1947 г. 

ВЯРА + СЪСТРАДАНИЕ = ЧУДЕСА

Когато веднъж преди години служех на хора, излезли напред за молитва, един мъж дойде при мен със сълзи, стичащи се по лицето му Той ми разказа за силата, която бил преживял на събранията по време на съживлението, наречено Глас на изцеление. Силата на Бог, присъстваща на онези събрания, го била освободила. Тогава той каза нещо, което няма да забравя, докато съм жив: „Няма ли тук някой, който да ходи в силата, както те ходеха някога? Няма ли някой, който да може да ме освободи? Няма ли такъв човек днес?” Нима силата, в която е ходил Смит Уигълзуърт, е напуснала земята? Отиде ли си с него, когато той умря? Разбира се, че не! Същата сила, в която действаше Уигълзуърт, е тук за нас днес, ние не се нуждаем от повече сила. Просто трябва да използваме своята вяра и състрадание, за да действаме в тази сила. Уигълзуърт е действал с най-смелата вяра, която съм виждал от книгата Деяния до сега, но тази вяра е била запалена от състрадание. Смит взел Словото на Бог на сериозно и бил задвижван от състрадание. И тази комбинация предизвикала чудесата.

Предизвикателството сега стои пред нашето поколение. Бог е призовал мъже и жени да нахлуят в градове и нации със силата на небето. Ще отговориш ли на призива на Бог? Ще дръзнеш ли само да вярваш? Достатъчно ли си завладян от състрадание към множествата, че да се хванеш сериозно за Словото на Бог и да направиш крачка напред? Нека кажат за нашето поколение: „… чрез вяра те покоряваха царства, вършеха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, спираха силата на огъня, избягваха острието на ножа, от слабост бяха направени силни, ставаха храбри в бой, обръщаха в бяг вражеските армии” (Евреи 11:33, 34). Събуди дарбата вътре в теб и нахлуй в своя дом, своя град и своята нация със силата на Бог. Нека волята на небето бъде извършена на земята чрез теб!

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ