Служението на жената в църквата

08.03.2018
1946

Курс за библейски работнички в СЕПЦ организиран от Донка Кинарева Сливен, 1946г.

Жените в църквата-Дерек Принс Библейска жена Лия - необичаната жена Феминизмът - П-р Марк Гунгор Жени на превъзходство Принципи за Реформация - Богоугодни жени

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

69 Responses to Служението на жената в църквата

  1. Петър Георгиев on 08.02.2014 at 21:31

    РАЗСЪЖДЕНИЯТА СА БИБЛЕЙСКИ,НИЩО ЧЕ НА НЯКОИ НЕ ИМ ХАРЕСВАТ……….

    Противниците на ръкополагането на жени търсят основа за своята позиция в природата на ръкоположеното служение. Ръкоположеното служение, твърдят те, съдържа определени изисквания, които могат да бъдат изпълнени единствено от мъже. Понеже единствено мъж може да упражнява духовните прерогативи изискващи се за тази позиция Божиите хора не могат да отделят жени за такъв вид служение. Разбира се, жените имат място в църквата, но техните служения са ограничени до подкрепящи роли.

    Aко ръкоположените служители изпълняват роли, които Бог има намерение да бъдат изпълнявали единствено от мъже Светия Дух не може да призовава жени за подобно служение в църквата. Все пак ако чрез ръкополагане общността отделя хора за служение, което може да бъде изпълнявано независимо от техния пол ние трябва да очакваме Духът да призовава както мъже така и жени за ръкополагане.
    Жените и представителство
    Днес ръкоположеното служение включва множество роли. За много църковни традиции нищо не е по-важно – и по-проблемно за жените в служение – от представителната функция. Много хора виждат ръкоположените служители като представители в някакъв смисъл. Свещениците представляват Христос пред общността; те представляват местната църква пред по-широката общност; те представляват църквата пред света. Тази представителна функция може да бъде много формална. Пастирите (или свещениците) могат да служат на основата на добре дефинирано богословско разбиране за естеството на ръкоположеното служение в структурата на църквата. Представителната функция може да функционира и много неформално когато хората просто виждат пастира като символ на определени духовни реалности. Във всеки от тези случаи ръкоположеното служение носи една експлицитна или имплицитна онтологична дименсия. Комплиментарите твърдят, че представителната роля (с произтичащите от нея онтологични асоциации) дисквалифицира жените от ръкоположено служение. Ние трябва да разгледаме по-отблизо техните аргументи.
    Нито един от тези два аспекта на представителство не е несъвместим с ръкополагането на жени. Няма очевидна причина, поради която полът да дисквалифицира един човек от това да представлява една местна общност в по-голямата общност или да представлява църквата пред обществото. На практика дотолкова доколкото църквата е невеста на Христос ние можем да заключим, че тези задачи са по-добре изпълнявани от служители-жени, понеже единствено жените могат да бъдат невести[2].
    Все пак съществуват трудности с третият аспект, който много традиции свързват с ръкоположеното служение. Свещениците представляват Божията реалност пред хората. Представляват ли ръкоположените служители Христос? Ако е така това дисквалифицира ли жените от ръкополагане?
    Ръкоположеният служител като представител на Христос
    Комплиментаристе възразяват срещу ръкополагането на жени на основата на представителната функция на ръкоположеното служение. Понеже Исус е бил мъж ръкоположените като представители на Христос също трябва да бъдат мъже; една жена не може да бъде “образ” (eikon) на Христос[3]. Много комплиментари схващат представителната природа на ръкоположеното служение в донякъде статични термини. Майкъл Новак говори от името на мнозина: “Това свещеника да бъде мъж отговаря на природата на Исус, една божествена личност въплътена като мъж, напълно мъж. Човек може да види Христос” във всеки човек, мъж и жена, но жената не може да представлява мъжът Христос пред общността. Не, поне, без да разтеглим символите отвъд тяхното значение, без да комуникираме нещо напълно различно[4]. Евангелският англикан Джейнмс И. Пакър представя същата позиция в по-активни категории: “Tъй като Божият Син се е въплътил като мъж винаги ще е по-лесно, при равни други условия, да осъзнаем и запомним, че Христос служи лично ако този човешки агент и представител също е мъж[5].”
    Официалното църковно учение черпи от съвременното разбиране на in persona Christi един силен аргумент за изключване на жените от свещенство. Тези, които приемат ролята на Христос трябва да имат естествена прилика с Него. Следователно членовете на Конгрегацията за учението на вярата заключват: “Неговата роля трябва да бъде изпълнявана от мъж[9].”
    Докато протестантите като цяло отхвърлят римокатолическoтo богословие за месата идеята за евхаристйно представителство остава вкоренена в широко приеманото виждане, че евхаристийната служба като една възстановка на последната вечеря. В тази драма престояващият пастир играе ролята на Исус изговаряйки думите на нашия Господ и извършвайки действията Му когато Той постановява възпоменателната вечеря. Като следствие на това в очите на мнозина само мъж може да предстоява Възпоменанието понеже един мъж най-добре представя мъжът Исус във възстановката на събитието от 1 век.
    Как можем да оценим това позоваване на евхаристийното представителство във връзка с ръкоположеното служение?
    Първо, ние признаваме, че предстоятелят на Господната трапеза наистина изпълнява определена представителна функция. Но това представяне е най-вече гласно отколкото действително. Обръщайки се към лутеранската перспектива за Господната вечеря Марк Чапмън дава една полезна перспектива. Той твърди, че служителят на тайнството представлява Христос гласово, а не телесно. Защитавайки това твърдение той черпи от традицията, че словото, което служителят говори, а не личността на служителя, определя валидността на тайнството: “И така, подходящ за тайнството служител, чието служение прави тайнството валидно и ефективно, не е този, който представлява Христос като личност, а този който гласно прогласява и говори Христовото Слово[10].”
    Второ, ние заключваме, че вместо да изключва жените от ръкоположено служение църковното евхаристийно учение може да бъде обогатено когато жените представят Христос на Господната трапеза. Като отбелязахме по-горе много причастяващи се виждат събитието или като меса, в която свещеника действа като Христос, предлагайки Христовото тяло и кръв на Бога или просто като повторение на Господната вечеря, в която пастирът играе ролята на Исус.
    Известен брой богослови от различни деноминации заключават, че едно изцяло мъжко свещенство подпомага тези погрешни разбирания за евхаристията. Британският англикан Джон Остин Бейкър ясно обобщава това разбиране: “Едно иконично богословие на евхаристийното предстоятелство, приписващо ролята на някой от съшия пол на въплътеният Господ, води до риска да смятаме, че Христос присъства и действа в отслужващият евхаристията служител по един уникален начин и степен, една идея, за която няма място в общата идея за благодатта или в някое конкретно авторитетно учение. Правейки това то замъглява централното утвърждаване на католическото евхаристийно богословие, че Христос и Неговата жертва се съдържат и са предавани в осветените елементи и че там хората трябва да Го намерят, да Го почитат и да Го приемат. Освен това то замъглява естеството на евхаристията като я представя като възстановка на Господната вечеря вместо като изпълнение на заповедта дадена там да представим жертвата на кръста пред Бога чрез сакраменталните средства дадени ни пролептично[11].”
    Господната трапеза не е повторение на Голгота. Макар в един смисъл да е възстановка на горницата тя е повече от една артистична драма. Ограничаването привилегията на предстояването на евхаристията до мъже води до непълно и неточно разбиране на събитието. Поради тази причина участието на мъже както и на жени като предстоятели може да спомогне за едно по-добро разбиране на църквата на това значимо тайнство[12].

  2. Ninka Galabovah on 08.02.2014 at 21:39

    Haresa mi zadalbo4enoto obiasnenie.:-)

    И говорейки за Исус Христос като “роден по подбие на човеците” (Филипяни 2:7) Павел използва общата гръцка дума “anthropos” (човек) вместо описващата пола “aner” (мъж). Патристичните автори и църковните събори следват водителството на Новия Завет подчертавайки човечността на Исус, а не това, че Той е бил мъж.
    Никейстата изповед например ясно заявява, че нашият Господ стана човек (от enanthropeo), ставайки по този начин подобен на всички, които са включени в обхвата на Неговото спасително дело. За отците на църквата фокусът на инклузивността на човечността на Исус е бил богословска необходимост основана на един важен богословски принцип: това, което Синът не е приел при въплъщението то не може да бъде изкупено[17].
    Егалитарите виждат в инклузивната човечност на Христос важни импликации за ръкополагането на жени. Мъжествеността, твърдят те, не може да бъде издигана до необходимо изискване за служение. Да направим това означава да се противопоставим на инклузивното значение на спасителното дело на Христос.
    Какво можем да заключим от съвременните спорове за онтологичното представителство? В два аспекта егалитарните са прави. Ако свещенството функционира като представляващо нашия Господ тогава ограничаването нa свещенството единствено до мъжете лесно може да замъгли символизма на Христовата инклузивна човечност. Онтологичното представителство изисква жените и мъжете да служат заедно в ръкоположеното служение.
    Ръкоположеното служение наистина изпълнява една представителна функция. Пастирите представляват църквата без значение дали правят това формално или неформално. Като представители на Христовото тяло свещениците по подобен начин стават онтологически представители на нашия Господ. Понеже Христос създава една нова човешка реалност (Еф. 2:15), в която различията в раса, класа и пол са преодолени (Гал. 3:28) църквата – и следователно и Христос – е най-добре представен от ръкоположено служение съставлявано от хора от различни раси, от различни социални класи и от двата пола.

  3. Abvgdej Ziiklmnopr on 09.02.2014 at 13:49

    ne znam kakvo e rakopolagane na jeni,no ima duhovni ‘maiki’ koito ne otstapvat ni6to.

  4. Вяра on 09.02.2014 at 14:28

    Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.
    Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни. В издадената през 1935 година книга „Богомилското учение“, роденият в Етрополе Антон Глогов аргументирано се противопоставя на твърдението за дуализма на философията на богомилите. Пак там авторът охарактеризира доктрината като монистична и самостойно възникнала у нас и нямаща нищо общо с наистина дуалистичните манихейство и павликянство.

  5. Mariq Peneva on 13.02.2014 at 22:39

    В предишните си коментарий, г-н Пеев отбелязва: думата “андрас” (мъже – във вин. падеж) и всички останали служби са в м. род. А това е индикация за служители мъже, а не жени.

    На този аргумент Гренц отговаря със следното:
    Павел използва общата гръцка дума “anthropos” (човек) вместо описващата пола “aner” (мъж). Патристичните автори и църковните събори следват водителството на Новия Завет подчертавайки човечността на Исус, а не това, че Той е бил мъж.
    Както отбелязва Стивън Бартън: “Ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички[18].”

    Да се разбира ли че, отричате универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички?

  6. Валентин Велчев on 15.02.2014 at 14:47

    Статията, която предлагам тук е различна от онази, която бях пуснал под първата част на Ст. Грац. В тази митрополитт Калистос Уеър много добре е отговорил на основните аргументи на привържениците на женското свещенство. Колкото до написаното от Вас: „По-точната дума която търсите е може би да възстанови библейското женско свещенство в църквата, което православието и католицизма е игнорирало и унищожило като автентична библейска практика.“ Явно само Вие не сте разбрали, че никога не е имало практика жените да свещенодействат в църквата.

  7. Иван Георгиев on 15.02.2014 at 15:30

    Ами не точно – не сме разбрали защото истината е че е имало жени-свещеници. И Библията и историческите източници съвсем ясно говорят за това. Вашето православие затова ли е гонило богомилите, както ви попита сестрата, защото са запазили практиката на първата църква мъже и жени да свещенодействат рамо до рамо в църквата?

  8. Veniamin Peev on 15.02.2014 at 15:33

    „В първата част на изследването Стивън Бартън каза че ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички“ (Ив. Георгиев).

    Моите уважения, г-н Георгиев, но твърдението, че възгледът за „свещеническата роля единствено за мъже“ не бил защитим по богословски път, е твърде популистки – независимо кой го изразява. Такова твърдение ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на старозаветната теология и практика (а също и на новозаветната)! В Ст. Завет няма нито един случай на „свещеничка“! Има случаи на царици. Има случаи на пророчици. Има случаи на мъдри жени. Но на „свещенички“ няма! Същото е положението и в Новия Завет. Това не е ли богословски аргумент? Този аргумент е прилаган не само от православни и католически богослови през вековете, които не са по-глупави от съвременните евангелисти, но и от протестанти! Можете ли да посочите случаи от Реформаторската епоха на „свещенички“ по времето на Лутер, Цвингли и Калвин? Аз поне не знам за такива.

    „Аргументите“, свързани с еднаквостта на спасението или применатето на Св. Дух въобще не говорят в полза на „женското свещенство“. Спасението и съшествието на Св. Дух с всички благодатни последици за мъжкия и женския пол са СВИДЕТЕЛЕСТВО ЗА БЛАГОДАТ, не за „равнопоставеност в свещенодействията“. Благодатта е за всички и тя не се разпределя на полов, расов, конфесионален или друг някакъв принцип. Но при свещенодействията Библията поставя ограничения. Който ги отрича, явно я чете през пръсти! Или най-малкото я прокарва през „глените уши“ на съвременната си предпоставеност.

    Друг е въпросът дали ще обсъждаме „правото за женско свещенодействие“ от социална гледна точка – с оглед на демократизираното отношение към жената в модерността и постмодерността. Допреди ок. едно столетие жената не е имала право на образование, да гласува, да заема обществени длъжности. Днес това не е така. Един пример само: допреди няколко години в Богословските факултети на Православната църква у нас не можеха да учат жени. Това вече не е така. Право на Св. синод обаче е да реши какво да прави с богословски квалифицираните жени. Друг пример: методистите у нас са решили въпроса с „женското служение“ и има една високо интелигентна и образована пасторка. Но така ли е в СЕПЦ? Така ли е в ББЦ и ОБЦ? Не, нали? В крайна сметка се оказва, че ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е БОГОСЛОВСКИ, а социален, организационен, традиционен и т. н. Жонгльорството с псевдобогословски „аргументи“ свидетелства за липса на боравене с логически категории – доколко дадени неща са сравними и доколко не са.

    Някога имп. Калигула обявил любимия си кон за … „сенатор“, ама само обичта към любимеца не стига!…

  9. Veniamin Peev on 15.02.2014 at 20:23

    В дискусията за правото на жените „да свещенодействат“ се споменават няколко пъти богомилите като пример на религиозна група, която била допускала „жените да свещенодействат“! Това е абсолютна измислица и не знам на какво се базират подобни твърдения! Колкото и симпатични да ни изглеждат богомилите, защото нерядко им приписваме ролята на „предтечи“ на Реформацията (отделен въпрос, доколко това е основателно!), по отношение на свещенослужението трябва да знаем, че богомилите са отричали всякакъв вид свещенослужители, свещенодействия и свети тайнства. Това го потвърждават техните анализатори и критици Презвитер Козма, патриарсите Теофилакт и Герман и Евтимий Зигавин.

    Следователно жените богомилки не биха могли да бъдат „свещенички“. Единственото, което знаем за жените, е, че те „сами себе си изповядвали“, т.е. без свещеник, както свидетелства Презвитер Козма. Тъй като отхвърляли всички тайнства, включително и св. Евхаристия, богомилите от двата пола е нямало как да „свещенодействат“. Да не говорим пък, че не са имали и храмове за това.

    На второ място, богомилите имали доста принизено богословско мнение за жените. Според тяхното учение Сатанаил прелъстил Ева и от това се родили децата Каин и Калмена, които били проводник на злото. Така богомилите обяснявали убийството на Авел от брат му Каин. „Заради това апостол Йоан е казал: Каин бе от злия“ – учели богомилите.

    Добре би било, когато изстрелваме в интернет пространството някакви „исторически“ данни, да сме сигурни, че те наистина са такива, т.е. са проверени и съпоставени коректно с историческите извори. Моят извод е, че богомилите НИКОГА НЕ СА ИМАЛИ ЖЕНИ СВЕЩЕНИЧКИ. Следователно те не могат да подкрепят хипотезата за правото на жените „да свещенодействат“.

    Моля сестрите и дамите да ме извинят за този извод, защото имам много по-висок богословски възглед за жената от богомилите!

  10. Валентин Велчев on 15.02.2014 at 23:07

    Виктор Костов
    „Егалитаризмът на Гренц е повлиян от феминизма и социализма, които са съременно идолопоклонство.“
    „Гренц се е поблазнил да изравни жените с мъжете, за да угоди на феминистите (жени и мъже).“
    „Статията на Гренц е противоречива и е в унисон със западното богословско отстъпление от билейските истини, в които идеологическият натиск на света е размил божественото откровение. Затова вече няма полове, и бракове, защото “всички са равни”. Но това “равенство” няма подкрепата на библейското учение, дори новозаветното, колкото и да го мъчат.“
    „Спорът за ръкополагането е изкривен, поради политическия и идеологически уклон и натиск срещу църквата и в страни от учението на Новия Завет. Тоест съгласявам се с д-р Пеев, че социологически, идеологически и светогледен въпрос – феминистичното недоволство, че жените нямат власт и че Бог е тиранин – се прехвърля в църквата, като се облича в (квази)богословски аргументи.
    Убедете ме сега, че политика и църква нямат нищо общо.“

    Г-н Костов, напълно съм съгласен с направените от Вас изводи (различията ни са по второстепенни въпроси и не са съществени). Аз съм на абсолютно същото мнение – „богословите на отстъплението“ всъщност угодничат на светската власт и се опитват да измамят вярващите, че Библията е в унисон със светската ценностна система. Понеже през ХХ век започва една борба за социална еманципация първо на жените, а после и на хомосексуалистите, тези богослови искат да се докарат пред обществото с тезата, че християнството досега не е разбирало правилно Божественото Откровение, а те са готови да разработят едно либерална теология, която се бори за справедливост, т.е. спазване на техните права и в Църквата. В подкрепа на подобна теза е практиката първо да се приема женското, а скоро след това и хомосексуалното свещенство, като тази тенденция се разраства и обхваща все повече деноминации.
    Отоново искам да благодаря на д-р Пеев за чудесното разяснение на въпроса с богомилите. Да се позоваваш на еретици, за да докажеш своята правота е изключително лоша аргументация и обикновено си вкарваш автогол (последното е приятелски съвет към Вяра).
    Ако ми остане малко време тази седмица ще се опитам да напиша кратка статия, в която да доразвия някои от аргументите на м-т К. Уеър.

  11. Вяра on 15.02.2014 at 23:10

    Към д-р Пеев и г-н Валентин и адв. Костов
    Според вас тези стихове само за мъже ли се отнасят защото ако е и за жени те ясно се казват че сме свещенство?

    1 Петрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство

    Откровение 1:6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец

    Откровение 5:10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници

    Откровение 20:6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа

  12. Veniamin Peev on 16.02.2014 at 10:14

    Да, Вяра, всички участници в дискусията знаем за тези стихове! Но знаем ли как да ги тълкуваме?

    Нека вземем за пример писаното от ап. Петър: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ги призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (I Петр. 2:9) – един от любимите стихове на реформаторите Лутер, Меланхтон и Калвин. Гръцкият термин „хиератеума“ (според Еразмовото произнасяне) означава „свещенство“ като КАЧЕСТВО, не като функция. Очевидно, от контекста на стиха и цялата глава, тук става дума за „освещаване“ чрез Христа от Бога, а не за „свещенодействия“ на мъже и жени. Трябва да отбележим, че този термин е използван от ап. Петър само два пъти (вж. и ст. 5) и той не се използва никъде другаде в Н. Завет. А в ст. 5 идеята за „качествения смисъл“ на термина се потвърждава: „И вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа“. Видим е „духовният“, т.е. преносният смисъл на термина „свещенство“, а не функционалният такъв.

    В същия смисъл и почти буквално същото е казано във Втора Макавейска книга 2:17: „А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище“, което се случва след едно драматично изгубване на тези приоритети по време на елинистическото господство над Юдея.

    А сега да се върнем към въпроса за „свещенодействието“. Същият ап. Петър, когато говори за „свещенослужители“ в гл. 5 на Първото си съборно послание, се обръща към „пресбютерой“ (презвитери) в м. р. мн. ч., което явно подсказва, че в Ранната църква е имало „презвитери“, а не „презвитерки“. Ще припомня началото на обръщението: „Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която ми се яви“ (ст. 1). Не бива да забравяме, че Петровите послания са „съборни“, т.е. те са адресирани към ЦЯЛАТА ЦЪРКВА, а не към поместна такава. Това също е богословски аргумент в подкрепа на традиционното разбиране за „свещенодействието“ на мъжете.

    Следователно КАЧЕСТВЕНО всички принадлежим към „царското свещенство“, но ФУНКЦИОНАЛНО – не (поне според писаното от ап. Петър).

  13. Георги Грозев on 16.02.2014 at 13:20

    Така, така г-н Костов, остава само да се съгласите с православното богословче, че симбиотичното православие никога не е съгласувало духовност с държавност за да угодничат на светската власт и вече можем да ви признаем за български политик, дори и още неизбран. Не вие ли бяхте писали защо православието е секта или друг някой беше автора?

    Дали д-р Пеев би ни цитирал поне един автентичен богомилски източник, който е ползувал за да докаже ерес или и той е под влияние на това което са записали техните православни противници за да си пазят мазните агентурните килимявки? Дори не съм симпатизант на богомилите, но пък очаквах от вас поне малко обективност по въпроса а не да повтаряте каквото са ви преподавали преди четирийсет години в православното семинарче.

    Г-н Велчев – православен богослов – така и се въздържахте да ни обясните като казвате хомосексуалното свещенство имате предвид православното хомосексуално свещенство или някое друго? Обяснете ни моля за да ви се обоснове аргумента, че иначе как да разбираме вашето настоятелно мъжко свещенство от православната ви гл. точка?

  14. Veniamin Peev on 16.02.2014 at 14:17

    „Дали д-р Пеев би ни цитирал поне един автентичен богомилски източник, който е ползувал за да докаже ерес или и той е под влияние на това което са записали техните православни противници за да си пазят мазните агентурните килимявки? Дори не съм симпатизант на богомилите, но пък очаквах от вас поне малко обективност по въпроса а не да повтаряте каквото са ви преподавали преди четирийсет години в православното семинарче“ (Георги Грозев).

    Този цитат на неосведомения г-н Георги Грозив по темата за богомилите свидетелства само за една отчаяна псевдоевангелистка заядливост. Той също така не е запознат и със собствената си Петдесятна доктрина! Но да караме по същество за богомилството:

    Първо на първо, Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (бившата Духовна Академия) никога не е бил „православно семинарче“! В него преподаватели по мое време бяха не само доценти и професори, но и академици като историка Иван Снегаров. Второ на второ, онова, което се знае за богомилското учение и което и аз знам, защото съм ЧЕТЯЩ ЕВАНГЕЛИСТ, го изразявам според достъпни извори и анализи, до които НЕЧЕТЯЩИЯТ евангелист г-н Г. Грозев видимо не се е докосвал. И трето на трето, аз не се задоволявам със студентски записки от съмнителни курсове, за да науча нещо, а продължавам да чета и да се просвещавам със сериозна научна литература.

    И най-важното, което ще подчертая, е, че в коментара си по-горе за богомилите аз цитирах тъкмо АВТЕНТИЧЕН БОГОМИЛСКИ АПОКРИФ, който г-н Грозев НЕ Е РАЗПОЗНАЛ. Става дума за богомилския апокриф „Запитване на апостол и евангелист Йоан на тайната вечеря на небесното царство, за устройството на света и за началото, и за Адам“, известен още с по-краткото си заглавие „Йоановото евангелие“. Този апокриф е запазен в латинската си версия – българският оригинал не е наличен! Та именно в „Йоановото евангелие“ се разказва за Каин като чадо на Сатанаил и Ева, поради което е убил брат си Авел, който бил само чадо на Адам. Онези, които искат да се запознаят с едно АВТЕНТИЧНО и АКАДЕМИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ на богомилството като социално явление и еретическо учение, могат да намерят доста скорошното изследване на: Димитър Ангелов, Богомилството (С., Булвест-2000, 1993). Разбиращите от проблематиката на богомилството (нямам предвид дилетантите, които не четат!) знаят, че акад. Димитър Ангелов (1917-1996) е признат специалист византолог и работи успешно в областта на старобългарската книжнина и духовност. Той е медиавист с международно признание, не само у нас.

    Г-н Грозев, чували ли сте за този наш учен?

  15. Виктор Костов on 16.02.2014 at 19:40

    Вяра, в допълнение на д-р Пеев ще кажа, че свещенството на жените в новозаветен смисъл не се реализира пряко Божиите разпоредби, а в изпълнение на същите. Тоест не феминизма освобождава жените в тяхното новозаветно свещенство, а Писанията. Включителни тези на ап. Павел, вкл. и учението за нуждата жената да бъде скромна, тиха, поучаема и да не властва над мъжете. Феминизмът настоява жената да има властта на мъжа, Словото – да има властта, дадена ѝ от Бога; да бъде добра майка, съпруга, търговка и вярваща.

    Ап. Петър нарича жената „по-слабия пол” (1 Петрово 3:7) и то именно в контекста на това какво представляват мъжете и жените като царско свещенство (2:5). Апостолът много ясно описва, в 1 Петрово гл. 2 и 3, какво трябва да поведението на мъже и жени, и характера им като такива.

    Холивуд, от друга страна, пропагандира, жената като по-умна, по-силна, и по-чувствителна. Точно както го правят редица езически и окултни религии с матриархални уклони. Земята-Майка, майката-Природа и подобни. Тези култове имат силни лобита и в ООН. Целта им е жените да бъдат богини с власт – от сексуална, до търговска и политическа, а не смирени християнски съпруги. Но на кого да вярваме? На вечните Писания или на преходната комунистическа и холивудска пропаганда?

    Радвам се, че сме единомислени по важните въпроси, г-н Велчев.

    Една от причините света да е толкова объркан относно същността на пола и отношенията мъж -жена е липсата на смело, библейско учение за Божията спасителна благодат, че тя е различна от „спасението”, което предлагат идеолозите на безбжни утопии. (Тоест църквата бива обучавана от света, вместо да е обратното). Човекът е създаден мъж и жена. В този тандем обаче има разпределение на функции и йерархия. Тази йерархия е както божествено установена, така и с някои модификации поради грехопадението.

    Налагането на „равенство“ между мъж и жена, както феминистите, марксистите и социалистите си го представят, всъщност цели УЕДНАКВЯВАНЕ на мъжа и жената. Подобно уеднаквяване цели похулване на Божия творчески замисъл. Това уеднаквяване, под предлог „равенство“ цели да възстанови „справедливостта“, така както човекът и неговия господар – дявола я разбират. Защото според тях Бог е несправедлив и тираничен. Жената, съзадена като помощник на мъжа, е несправедливо лишена от права, според тях. Днешната атака срещу пола, (хората които си „сменят пола”, държавите, които законово и документално „предефинират” брака и пола) – е именно израз на пълния колапс на авторитети, включително възставане срещу Бога, чрез жалък опит за предефиниране на Божието съвършено творение. (Жалък, но идва с държавна принуда и полицейско насилия – Франция, 2013!)

    Затова Римляни 1 третира хомосекусализма като отказ от Божието откровение и насочване на поклонението към творението, а не към Твореца. Каузата на феминизма е, по същата причина, неизменно свързана с марксизма, социализма и др. – все идолопоклонски системи, които целят да разкъсат оковите на Троицата и да са свободни от морал, пол, закон (Пс. 2:1-3). Целта и резултата са хаос, беззаконие, и мракобесна слободия, която неминуемо е тиранична защото ограничава нормалността, здравия разум и свободата на хората.

    Битката за „правата на жените”, формулираната от идеолозите на безбожните „свобода, равенство, братство“, е идеен плод на омразата към хармонията и свободата на отношенията между половете, дефинирани от Божието откровение и ред.

  16. Георги Грозев on 17.02.2014 at 10:20

    Нямата никакво доказателства че Тайната книга на богомилите е писана от самите богомили дори според експертите има текстуална намеса на инквизицията. Богомилството е оставило малко следи, предимно надгробни паметници и науката търси аналогия с катарите и албигойците за някаква връзка. Но нека продължим по темата за жените тъй като и там настъпвате тънката разлика между буквално и литературно тълкуване на Библията а пък аз ви мислех за протестант.

  17. Лъчезар Манчев on 18.02.2014 at 18:16

    Малко добро настроение:
    На един феминистки конгрес трябвало да бъде изнесен доклад за решаващата водеща роля на жената в обществото.
    Някои от по-възрастните дошли от много далеч участнички и били доведени от своите мъже. Мъжете седяли на последните редове в залата, чакали да мине мероприятието и слушали възторжените изказвания на ораторките.
    Най-после председателката на конгреса се изправила и заговорила разпалено по темата. На върха на своята еуфория тя се обърнала към неколцината възрастни мъже в залата и попитала:
    “ О, вие , мъже , къде щяхте да бъдете вие днес , без нас, жените!?“
    Един скромен и омърлушен старец станал от последния ред и тихо отговорил:
    „Ами , щяхме да сме още в рая , госпожо…“

  18. Veniamin Peev on 18.02.2014 at 20:52

    Г-н Грозев, Вашето дилетантско „мислене“ не интересува нито мен, нито когото и да било от сериозните хора в дискусията. Досега показахте, че се втурвате към всеки форум без необходимите знания, без необходимата методология, без необходимото ниво на разсъждения. Ръсите само общи приказки на ниво под средната интелигентност. Нито сте запознат с Петдесятната си доктрина, нито с проблематиката на богомилството. Затова е по-добре да спрете – с нищо не допринасяте към дискусията и тук!

    Адв. д-р В. Костов засяга по-горе много важната тема за феминизма. Ще се спра на два аспекта на това движение, което в някои свои представителства претендира да бъде „християнско“. Първият е етическият аспект. Ако се пренебрегне ограничението, което е и библейско, и традиционно, за участие на жените в свещеническото служение, то следващата радикална крачка е допускането на представители на „третия“ пол. Знаем, че в някои християнски конфесии вече се „експериментира“ в тази посока. Никой не може да оспори равнопоставеността на жените във всички благодатни процеси, включително и спасението, но по отношение на свещенодействието има сериозни богословски и традиционни мотиви ПРОТИВ. Посочихме достатъчно такива, цитирахме и по-ранни и по-късни църковни и канонически възражения. И тъй като съм протестант, който следва заветите на Реформацията, а не разни там самозванци, нека посоча и мнението на Мартин Лутер. Лутер определя пасторското служение с особен акцент върху ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО. Въпреки демократизираното му отношение към еднаквата духовна стойност на всички християни и участието им в изграждането на Божието царство, Лутер никъде НЕ ПРЕДВИЖДА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОПОВЯДВАНЕТО ПО ВРЕМЕ НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА да бъдат следните групи: ЖЕНИ, ДЕЦА И НЕКОМПЕТЕНТНИ ХОРА. Ще поставя реторичния въпрос: спазва ли се това ОГРАНИЧЕНИЕ в днешните евангелистки общности?

    На второ място, феминистката инициатива отива още по-далече – тя отдавна е обявила Бога за … „Богиня“. Феминистките професорки по теология като Розмари Рудер и Сали Макфейг говорят за „Бог-иня“, а не за Бог. Но това не им стига!… Феминистката Дафни Хямпсън не приема факта, че Христос като Божият Син се е родил в тялото на мъж. Затова тя апелира към всички жени да Му обърнат гръб, защото … Христос се отнасял с любов само към мъжете. Мога да изредя още такива куриози от нашата съвременност, като деформираната феминистка хамартология, според която грешници са само мъжете. Но по-добре да спрем дотук.

    На грамотните и обективно мислещи християни им е ясно ДОКЪДЕ може да се достигне с насилственото разчупване на библейските, богословските и традиционните ограничения в християнството – до един тотален хаос!… А истинското ПРОТЕСТАНТСКО ОТНОШЕНИЕ към заветите на Библията е да оставим Библията сама да говори за себе си, а не ние да й влагаме своите модернистични измишльотини! В несъгласието с „ръкоположението“ и „свещенодействието“ на жените няма „сексизъм“, а вслушване в гласа на Библията и християнската традиция. Всичко останало е „от лукаваго“!

  19. Петър Георгиев on 18.02.2014 at 21:31

    Ръкополагането на жени и авторитета на църквата
    Някои съвременни комплиментари мислят за това как жените могат да служат на в църковни екипи[1], включително поучавайки както мъже така и жени, и все пак да останат в границите на принципа на подчинението[2]. Вероятно най-широко поддържаната позиция, макар и тя да не е получила всеобща подкрепа[3], казва, че жените могат да правят това докато остават под авторитета на мъже. Комплименатрите противопоставящи се на това мнение възразяват най-вече, че му липсва конкретна библейска основа. Къде библията учи на подобна идея? Но ние не трябва да забравяме, че Божиите хора, под чийто авторитет свещениците служат са както мъже така и жени. Следователно можем да кажем, че библейският принцип за взаимно подчинение на половете имплицитно присъства във всички църковни структури. Ръкоположените мъже винаги служат под авторитета на едно тяло, което включва жени. И жените водачи винаги служат под авторитета на една общност, която включва мъже.

    Природата на авторитета
    Юкл обобщава организационната власт: Властта е почерпена отчасти от възможностите свойствени на позицията на човека в организацията; тази “позиционна сила” включва легитимен авторитет, контрол над ресурсите, контрол над информацията, контрол над наказанията, и екологичен контрол (т.е. контрол над физическата обстановка, технологията и организацията на действие на подчинените). Властта също така зависи от атрибутите на междуличностните отношения между агента и определения човек; тази “личностна власт” включва относителна експертност по отношение на задачите, приятелство и лоялност, и лидерски харизматични качества. Последно, властта зависи от определени политически процеси (“политическа сила”) като контролиране на ключови решения, формиране на коалиции и кооптиране на опоненти[15].

    В този контекст въпросът за ръкополагането на жени повдига въпросът дали една жена може удачно да бъде авторитет и да упражнява власт. Една голяма пречка пред поставянето на жени за водачи лежи в популярното разбиране, което вижда авторитета и властта – които са свойствени на ръкоположеното служение – като мъжествени черти докато подчинението и безсилието са женствени качества. Маделийн Бучер обяснява: “От една страна ние имаме авторитет, власт, мъжкото: Бог Отец, Исус Христос като Господ и пасторът и бащата като представители на Бога и Христос. От другата страна имаме подчинение слабост, женственост – и липса на удачна кореспонденция между Бога, Христос и жената[22].”

    Но това не е новозаветната картина. Основата за нашето заключение лежи в разграничението между двете свързани гръцки термина exousia (способността да се извърши едно действие до степен, до която няма пречки по неговия път) иdynamis (присъща способност)[23]. Независимо от близката им връзка exousiaповече отколкото dymanis може да бъде свързана с концепцията за право или авторитет отнасящи се до “правото да се извърши нещо” или “правото над нещо[24].” Преводът на еврейските Писания на гръцки (Септуагинта) използва exousia,за да обозначи “право, авторитет, позволение или свобода в правен или политически смисъл[25]” и да изрази “неограниченият суверинитет на Бога като Един, Който може да каже, Чиято дума е властна[26].” Това дава основата за специфично богословската употреба на exousia в Новия Завет. В новозаветните документи думата означава “абсолютната способност да действа, която е свойствена на Бога и която не може да поставя под въпрос връзката на властта и легитимността в тази exousia понеже Бог е източникът и на двете[27].” Терминът също така показва Христовата “божествено дадена сила и авторитет да действа,[28]” което включва както право така и власт. Накрая exousia се отнася до властта на Христос дадена на Неговата общност[29].

    Докато exousia носи идеята за власт основана на право dynamis означава “да бъда способен” или да “притежавам капацитета поради способност[30].” Според евангелията в Исус exousia и dynamis съвпадат. Връзката на Исус с Бога чрез даването на Духа Му дава определен личен авторитет (exousia), който Той има действистелната сила (dynamis) да осъществява[31]. На свой ред когато Исус дава поръчение на своите ученици Той им дава авторитет на основата на Своя авторитет и ги надарява с власт.

    Ръкополагане и авторитет
    Комплиментарите, разбира се, желаят да свържат авторитета и властта – разбирани като доминиране – с църковните структури. Според Пайпър и Грудъм “Новият завет показва, че основните взаимоотношения на живота са определени с термините на авторитет и подчинение…Повечето социални институции имат структури, които дават на някои членове правото да насочват действията на другите[36].” Следователно тези автори дефинират авторитета като “правото, властта и отговорността да се насочват останалите[37].” Макар Пайпър и Грудъм да отбелязват, че “за християните правото и властта отстъпват и отговорността доминира” те заключават, че “нищо от това не е отмяна на властовите структури, а единствено тяхната трансформация като любяща отговорност търсеща да надмине правата и властта[38].” Следователно докато признават такива принципи като свещенството на вярващите и слугуващата природа на водачеството те непреклонно настояват, че новозаветните автори наставляват хората да следват своите водачи[39]. Подобни твърдения показват, че комплименатарите налагат една в основата си авторитарна концепция за ръкоположеното служение. И този авторитарен модел съдържа най-големите пречка за жени, които да бъдат ръкополагани като пастири. Традиционно, даването на подобен авторитет и употребата на авторитарен авторитет са били виждани като характеристика единствено на мъже.

    От новозаветна перспектива ние можем да говорим за авторитета свойствен на ръкоположеното служение, един авторитет, който дава право да се упражнява власт. Но този авторитет и тази власт са от вид различен от авторитарния модел. Авторитетът, който Исус желае за Своите ученици е производен авторитет, не свойствен. Той произлиза от всички Божии хора, на които Христос е дал Своя Собствен авторитет. По подобен начин той е насочен обратно към вярващата общност. И учениците на Христос упражняват един вид власт ограничена до нейните подхранващи и интегриращи форми. Накратко, водачите упражняват авторитет и използват власт за полза на мандата, който всички споделят.

    От този принцип следват няколко извода. Това означава, че авторитета на ръкоположеното служение в крайна сметка е авторитет да се служи и да се подпомага. Моделът за пастирското служение не е да се владее, а да се пастирува. В резултат на това водачите в църквата притежават авторите да се грижат за другите като действат като слуги и примери (Марк 10:41-44; 1 Пт. 5:1-3). Използването на властта от лидерите, на които тя е дадена от хората трябва да става като те помагат за служенията на тези под тяхна грижа. Всеки член от тялото на Христос трябва да служи на останалите с дарбите и силата, която Бог дава. Уолът Лийфелд предлага следното проникновено наблюдение: “Забележително е, че когато Павел изброява изкисванията за стареи неговата причина да спомене важността да може добре да се управлява едно семейство не е, за да могат водачите да “управляват” добре църквата, а по-скоро, за да могат те да се грижат (epimeleomai) за нея (1 Тимотей 3:4-5)[40]. На практика ако бъде преведен правилно Новият Завет никога не представя църковните водачи като “управници[41].”

    Както показва примерът на самият Исус истинското слугуващо лидерство носи със себе си своя собствен силен авторитет. Все пак как трябва да разбираме това очевидно противоречие между новозаветното ударение за слугуващо водачество и наставлението на църквата да се “покорява” на своите водачи (Евреи 13:17)? Как може един човек, който приема ролята на слуга да има авторитет? Е. Маргарет Хоу предлага следната забележка: “Когато една общност вижда от своя служител един живот на смирено посвещение на Бога и неегоистично посвещение на хората тогава тя ще бъде готова да отговори с уважение и едно отношение на покорство[42].”

    Божествената природа на свещеническия авторитет също така означава, че в църквата йерархическите модели трябва да отстъпят място на по-егалитарни начини на отношение един към друг. Исус не дойде просто, за да обърне местата на хората в старите социални структури. Той няма намерение да постави слабите на водачески позиции и да остави висшите класи в подчинено положение. Вместо това Той постави под въпрос самата идея за общество основано на властнически-подчинени отношения. Следователно в църквата всяко доминиране на свещениците над миряните трябва да отстъпи на взаимно подчинение на всички.

    Докато разстоянието между лидери и следовници губи своята рязкост ние ще започнем да виждаме, че водачеството никога не е прерогатив на един определен човек действащ в изолация. Всъщност днес все повече се налага виждането за лидерски тим[46]. Споделеното лидерство помага на общността като позволява използването на различни лидерски дарби. В моделът на единичният водач (един водач и много следовници) един човек се опитва да изпълни изисквания наложени от водаческата роля – с различен успех зависещ от личните силни страни, дарби и способности. За разлика от него моделът на споделено лидерство предлага приноса на много хора на основата на техните различни перспективи. Както отбелязва Гарднър: “Най-добрият водач е този, който се уверява, че в тима се изграждат подходящите таланти и дарби[47].”

    Този модел лежи в сърцевината на призива за ръкополагане на жени. Егалитарите желаят църквата да се ползва от конкретният принос на мъжете и жените във всяка сфера на живота. Егалитарната защита не е изградена на мита за андрогенността – твърдението, че мъжете и жените са като цяло еднакви. Вместо това различията между половете изискват включването и на двата във водачеството. Понеже мъжете и жените виждат света по различен начин[48] присъствието и на двата пола облагодетелствува църковното водачество[49].

    На тези страници ние предлагаме едно ревизирано разбиране за пастирското служение. Изследването на Ван Льовен изразява това добре: “Просто да оставим жените да се присъединят към “клуба на старите момчета” не решава почти нищо понеже това предполага, че успехът и компетентността на жените пастири и стареи ще бъде оценявана от техният успех да действа и мислят точно като мъже. Ако доминираните от мъже, силно йерархични модели на църковен мениджмънт останат непроменени…тогава ръкополагането на жени се превръща в съмнителна победа[50].” Наистина ние бихме направили лоша услуга на целия Божий народ ако просто дадем на жените достъп до властовите структури на църквата докато утвърждаваме небиблейски йерархически организационни модели[51].

    Първо, ние трябва да се подчиним изцяло на Бог, което е единствения начин, по който можем наистина да Му се предадем “Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви..„(Яков 1:21) и “И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.„(Яков 4:7). В 1 Коринтяни 11:2-3 откриваме, че мъжа е задължен да се покорява на Христос както Христос се покоряваше на Бог.
    “А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох. Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.„
    След това стихът казва, че жената трябва да следва неговия пример и да се покорява на съпруга си.
    Други стихове за това как Христос се покоряваше на Бог се намират в Матей 26:39 и Йоан 5:30.
    Покорството е естествен отклик на едно любящо водачество. Мъжът да обича жена си както Христос обича църквата (Ефесяни 5:25-33):
    Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
    за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
    за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
    Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
    Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
    понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
    „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“.
    Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
    Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
    Тогава подчинението е естествен отговор на съпругата към съпруга, без принуждение или насила. Гръцката дума на покорявам се (Hupotasso), е в продължителна форма на глагола. Това значи, че решението да се покоряваш на Бог, на водачите и на съпруга не е еднократно. То е продължително отношение на ума, прерастващо в модел на поведение. Покорството, за което се говори в Ефесяни 5, не е едностранно подчинение на вярващ към егоистично-доминиращ човек. Библейското покорство е планирано да бъде между двама изпълнени с Духа вярващи, които са взаимно отдадени един на друг и на Бога. Покорството е двупосочна улица. Покорството е позиция на чест и пълнота. Когато една жена е обичана както Христос обича църквата, подчинението не е трудно. Ефесяни 5:24 гласи, „както църквата се подчинява на Христа.” Този стих казва, че жената трябва да се покорява на съпруга си във всичко, което е право и законно. Затова жената не е задължена да не се подчини на закон или да остави взаимоотношението си с Бог.
    Жената беше направена от ребро на Адам; не от главата му да властва над него, нито от крака му, за да бъде тъпкана от него, но от реброто му, за да му бъде равна, под ръката му, за да бъде защитена и до сърцето му, за да бъде обичана. Думата „покорство” в Ефесяни 5:21 е същата дума и в 5:22. Вярващите трябва да се покоряват един на друг от почит към Христос. Стихове 19-21 са всички резултат на това да бъдеш изпълнен със Святия Дух (5:18). Вярващите, изпълнени с Духа, трябва да хвалят Бог (5:19), да са благодарни (5:20) и да се подчиняват един на друг (5:21). Павел след това продължава линията на мисълта си за живот, изпълнен с Духа, и го прилага към мъжете и съпругите им в стихове 22-33.
    Ако една жена не се покорява на Господ, вероятно няма да счита покорството към своя съпруг като необходимо за нейното собствено духовно добруване, както и обратното. Не можем да изпълним нечии очаквания без първо да позволим на Бог да ни изпълни със Себе Си.
    В инструкциите си църковните водачи Павел дава някои черти от характера на жената. „Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко” (1 Тимотей 3:11). С други думи, това е жената, която не е прекалено горда, знае кога да говори и кога да мълчи, може да заеме с увереност своето място до съпруга си. Тя е жената, чийто пръв фокус са нейните отношения с Господ и собствения й духовен растеж.

  20. Mariq Peneva on 18.02.2014 at 22:30

    Г-н Пеев не отъждествявайте вашето мнение със св. Петър. Хубаво преиначавате словото, но как от царско свещенство го изтълкувахте като освещение? Ако разсъжденията ви са правилни, а те явно не са, тогава ние всички (вкл. мъже и жени) сме Невяста Христова (в женски род) само в качество, а не по функция. И Сватбата на Агнето ще е само в преносен смисъл а не реално в небето. И ние всички спасени сме синове (в мъжки род), само по качество, а не по функция. А вие с вашите философствания изведнъж от историческото протестантско буквално тълкуване на Словото се отклонихте като богослов само по качества, но очевидно не и по функция.

    За да видим това трябва просто да погледнем алтернативата. Ако Спасителят на човечеството беше дошъл като жена тя веднага би била отхвърлена просто по причина на своя пол. Нито пък действията й биха били изтълкувани като определящи и поправящи социалните норми на деня понеже нейното себежертвено служение би било изтълкувано просто като приложение на социалната й роля като жена[2]. Твърдението например, че на полът на Исус не трябва да бъде приписвано по-голямо значение отколкото на това, че Той е евреин или на кръвната Му група просто не е убедително[1].”

  21. Вяра on 19.02.2014 at 12:56

    Георгиев нека да четем цялото слово а не да го вадим от контекста както правите. Цитатът който сте дали е от 1 Коринтяни 14 за говорене на езици в събранието (църквата). Според вас жената в църква може ли да говори на езици или не може? Щом може значи Св. Дух й позволява да бъде и пророк и апостол. Иначе какво да кажем на жените които Св. Дух повиква в служение?

    Юния: жена-апостол
    тълкуването на Римляни 16:7

    “Поздравете Андроника и Юния, моите сродници
    и някога заедно с мене затворници, които между апостолите
    се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.”
    Гръцката дума Iounian е била превеждана като Юний (мъжки род) или Юния (женски). Вторият въпрос е свързан със значението на фразатаepisemoi en tois apostolois. Андроник и Юния са били „или високио оценявани от водачите в ранната църква (апостолите) или самите те са били апсотоли.” Разрешаването на тези върпоси може да има важни последици за това как църквата трябва да изпълнява своето призвание. Римляни 16 ще спомогне за по-добро разбиране, че както мъжете така и жените са участници във всички области на църковното служение. Те са били служители, дякони, водачи, дори апостоли.
    II. Двете виждания: мъж срещу жена
    Част от пълкувателния проблем е че думата Iounian превеждана като Юний(я) се среща само два пъти в гръцкия нов завет и то във винителен падеж с подчертано ударение върху нея. Използването или липсата на такъв знак е важен фактор за определяне на текстовите варианти, които се появяват в Гръцкия нов завет. Най-старите и най-достоверни манускрипти не съдържат ударение или пунктуацинен знак. В добавка към това гръцкия нов завет включва ранна подкрепа за жена наречена Юлиана, преведена като Юлия. Според Дъглас Мо проблемът с идентифицирането на този човек „се появява от факта, при гръцката форма използвана тук Iounian зависи от това как е поставено ударението и може да се отнася или (за мъж с името Юниан използвано тук в своята съкратена форма Юний или (2) за жена с името Юния[2].” Библейските преводи са разделени по въпероса как да разбират Iounian. ASV, NASB, NIV, TEV, NAB предпочитат „Юний“ докато KJV, NRSV, NKJV, NCV, REB предпочитат „Юния.“ Някои библии също така поставят под черта варианта „Юлия”. Тази разлика в преводите само подчертава проблема, пред който са изправени съвременните читатели на текста. Нашата задача е да систематизираме данните и да достигнем до едно заключение основано на обективни доказателства. Манускриптите цитирани по-горе представят слабо доказателство в покдрепа на мъжкия прочит.
    Доказателства за мъж: Църквоните водачи и писания
    Дъглас Мо разглежда Епифаний и поставя под въпрос достоверността на това свидетелство понеже в същия пасаж Епифаний смята, че Прискила е била мъж[10]. Този църковен отец също така пише и вярва, че „женския пол лесно се съблазнява, слаб е и без особено разбиране. Дяволът желае да повърне това безредие върху жените…Ние желаем да приложим мъжко мислене и да унищожим глупостта на тези жени.” (Epiphanius, Adversus Collyridianos, Migne, Patrologia Graeca, Volume 42, Column 740 f)[11].
    Компютърното изследване на Пайпър и Грудъм не е цялостно по отношение на тяхното твърдение, че Юния не е обичайно име в древната литература. Много учени включитело Бруутън, Лампе, Метцгер, МакДонел и Осбърн твърдят друго – че Юния е било често срещано име. Все пак, иситнското значение на изследването на Пайпър и Грудъм е, че те не са в състояние да посочат нито един пример за мъж на име Юниан. Джеймс Уолтърс казва: „Изследователите не са били в състояние да намерят дори един единствен пример за мъж на име Юниан в древната литература или надписи, както латински така и гръцки[12].” Наблюдениоето на Мо и женомразното твърдение на Епифаний хвърлят сериозно съмнение, че той дава обективно свидетелство в подкрепа на „мъжкия” прочит. Неговите вярвания относно жените съвсем реално могат да влияят на неговото мислене и писания. Следователно ние не можем да заключим, че този църковен отец е непредубеден и достоверен свидетел. Компютърното изследване на Пайпър и Грудъм не представя доказателство за мъжки прочит.
    Доказателства за женски прочит: ранни манускрипти
    Според Дъглас Мо и UBS4 и NA27 цитират Юния като възможен прочит[13]. Този вариант е подкрепен от Codexes Sinaiticus (a), A, B*,C, D*, F,G, P. Гръцкият нов завет също цитира Юния като вариант. Подкрепа за този прочит се намира в P46, 6, itar, b, vgmss, copbo и църковният отец Йероним. Според много учени Юния е било обичайно име, което се среща в гръцките и латинските надписи и литература. Брутън казва: „женското латинско име Юния се появява над 250 пъти в надписите само в древен Рим[14].” Питър Лампе също е открил над 250 примера за женско име Юния[15]. Брус Метцгер, редактор на Гръцкия нов завет, по подбен начин се съгласява, че Юния е добре установено име в гръцката литература.
    Подкрепа за женското име Юния се открива в P46 един папирусен манускрипт датиращ от около 200. Този папирус представлява най-ранното известено и най-достоверното свидетелство в подкрепа на Юния. Коптските версии от 3 век, Вулгата от 4 и латинската версия от 5 век дват допълнителна ранна подкрепа за това женско име. Тези ранни манускрипти ясно подкрепят женското име Юлия. Юния, другият вариант е подкрепено от най-ранните познати ни манускрипти. Sinaiticus датира от 4 век и е най-ранното цялостно оцеляло копие на гръцкия нов завет[16]. Кодекстите A, B, C, D, датират от 4 до 5 век и представляват широк спектър от „текстови типове.” Тези ранни свидетелства сами по себе си не показват ясно как трябва да бъде преведено Iounian без ударение. Общите доказателства дадени ни от други древни манускрипти, наличието на Юния като често срещано име в древния свят и липсата на свидетелства за Юниан не могат да бъдат пренебрегнати. Не е неразумно да кажем, че тези древни свидетелства накланят везните към Юния. Количеството и древността на споменатите манускрипти дават силна подкрепа за женско име без значение било то Юния или Юлия. Изследванията на много различни учени ясно показват, че името Юния се среща често в древните текстове.
    Доказателства за женска форма: Църковните водачи и писания
    В коментара си към Римляни 16:7 Йоан Златоуст (347-407) казва: „Поздравете Андроника и Юния… Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[17].” Златоуст не е единственият, който казва, че Юния е жена. По-ранният коментатор Ориген от Александрия (185-253) разбира името като женско[18]. Други, включат Йероним (340-419), който пише, че Юния е жена (Liver Interpretationis Hebraicorum Nominum 72,15.), Ото Варселски (924-961), Теофилакт (1050-1108) и Пиер Абелар (1079-1142)[19].
    Вътрешните доказателства от писанията на ранните църковни водачи свидетелствуват, че Юния е била жена апостол. Съвременните учени добавят допълнителни прозрения. Коментирайки пола на Юния Леонард Суидлър казва: „Доколкото знам никой коментатор преди Егид Римски (1245-1316) не приема името за мъжко[20].” Дъглас Мо се съгласява, че коментаторите преди 13 век са единодушни в полза на женската форма[21]. Стенли Гренц твърди, че „полът на Юния не е бил под въпрос в патристичната епоха…Ориген предполага, че приятелят на Павел е бил жена…Златоуст, който не подкрепя женското свещенство дава висока оценка на Юния[22].” Рей Шулц казва, че църковните отци са съгласни, че Юния е била жена-апостол[23]. От много ранно време отношението на църковните отци към жените може да бъде описано в най-добрият случай като негативно[24]. Ориген, Златосут и други не са били изключение от преоблдаващото отношение. Все пак независимо от отрицателното си отношение към жените те свидетелствуват, че Юния е била жена. Свидетелството на различни църковни водачи през 12-те века със сигурност дава убедителна подкрепа, че Iounian е била жена.
    III. Един от важните апостоли
    Вторият въпрос, който ще разледаме е дали Андроник и Юния са били „сред” като „едни от” апостолите или просто са били високо оценявани от апостолите. Граматически, казват някои, са възможни и двете значения. Интересно е обаче да видим, че докато десетте превода на библията споменати по-горе са разделени поравно как да преведат Iounian те са единни относно значението на episemoi en tois apostolois. Например те са „забележителни апостоли” (NAB), “бележити сред” (NASB, NIV), „забележителни сред” (NRSV), а NCV казва „те са много забележителни апостоли”. Всички тези библии превеждат episemoi en tois apostoloisкато ознчаващо те са „едни от” апостолите. Джеймс Уолтърс казва: „на практика всички” английски библии разбират фразата като означаваща, че те са сред апостолите[25].”
    Кранфийлд казва, че е „на практика сигурно,” че фразата означава, „забелжителни сред апосотлите.” Уолкърс коменирайки бележката на Кранфийлд казва: „това е начинът, по който фразата е била разбирана от всички патристични автори и по-голямата част от съвременните коментатори[29].” Бауер дава естественото значение на episemoi en tois apostolois като „забележителни сред апсотолите[30].” Аида Бесанкон Спенсър отбелязва, че граматически „гръцкият предлог en, който е изпозлван тук винаги има значението на „във или сред[31].” Например en tois е преведено „сред тези” (1 Кор. 2:6) и en toi ethnesin като „сред езичниците” (Деян. 5:12, 1 Кор. 5:1; Гал.2:2, Кол. 1:27, 1 Петър 1:12). Когато en tois е следвано от множествено съществително отнасящо се до група хора думата en е превеждана като „сред.” Ф.Ф. Брюс добавя, че те не само са били „добре познати сред апостолите,” но и са били „почтени членове на апостолския кръг[32].” Лидъл-Скот дефинира гръцката дума episemoi като „имащи знака на[33].” Джеймс Уитмър обяснява, че episemoi буквално означава „да носи знака на” следователно те са били „забележителни, бележити или отличаващи се” сред апостолите[34]. Тези дефиниции изглежда ги определят като едни, които „носят знака на” апотол. Многобройни съвременни и по-стари изследвания, лексикани дефиниции и граматически конструкции дават убедителна подкрепа, че те са били смятани за апостоли.
    Доказателства за жена апостол: църковен епископ
    Епископът на Константинопол от 4 век Йоан Златоуст писал серии от омилии.Говорейки за Римляни 6:7 той казва: „О колко велико била святостта на тази жена, за да може да се удостои с апостолско име[35].” Златоуст хвали Юния като апостол. То също так хвали други жени. Заслужава да видим и следващият му коментар по отношение на павловият поздрав към Мария в Римляни 6:6: „Как е възможно това? Една жена е почетена като победителка! Отново мъжете са посрамени. Или по-скоро ние не само сме посрамени, но заедно с това ни е дадена и една чест. Понеже честта, която имаме е в това, че сред нас има такива жени, но сме посрамени в това, че ние мъжете, сме останали толкова зад тях… Защото жените в онези дни имали по-силен дух от лъвовете[36].”Думите на Златоуст ни дават един важен поглед в тайната на жените от ранната църква. Юния е била апостол и не е била единствената жена почитана в ранната църква. Твърденията на Златоуст за тези жени са особено убедителни в светлината на неговото ниско мнение за жените като цяло[37]. Златоуст ни дава достоверни и обективни доказателства, че Юния е била апостол.
    IV. Предпочитано виждане
    Юния е била жена апостол. Това е по-вероятното виждане. Доказателставта са авторитетни, убедителни, разнообразни и обективни. Женският пол на Юния е доказан чрез свидетелствтаа на ранните манускрипти, записани свидетелства на различни църквони водачи през първите 12 века и изследвания на много учени свидетелствауващи за името Юния или Юлия като често срещано в древния свят.Юния и Андроник са били апостоли. Многобройни съвременни и древни изследвания, лексикалани дефиниции, граматически конструкции и примери от писанието дават силна подкрепа, че episemoi en tois apostolois естествено означава, че те са били „бележити сред апостолите” точно както Златоуст казва толкова елегантно.
    Андроник и Юния са били апостоли. Единственият неотговорен въпрос остава какво Павел има в предвид под „апостоли.” Джеймс Уолтърс предлага 4 различни начина, по които „апостол” се използва в Новия Завет. (1) дванадесетте първоначални ученика на Исус (2) хората, които са видели възкръсналият Господ и са получили поръчение от Него (1 Кор. 9:1; 15:1-11); (3) мисионер успешен в основаването на църкви, труд и страдания (което е основата на аргумента на Павел във 2 Коринтяни); (4) посланик или мисионер изпратен от някоя конкретна църква да изпълни определена задача (2 Кор. 8:23; Фил. 2:25). Първият и последният избор могат да бъдат изключени понеже те не са били сред „дванадесетте” нито пък тяхното апостолство е свързано с някаква специфична църква или задача. Изборът между (2) и (3) е по-труден. Те със сигурност биха могли да бъдат сред едната или другата от оставащите групи. Ние просто не знаем. Те може би са служили заедно като семейство. Интересен паралел би съществувал с Прискила и Акила споменати от Павел в Римляни 16:3-5а. Все пак ние знаем, че Павел не поставя някаква сързана с пола специфична роля в своя поздрав до Андроник и Юния, нито пък църквата днес трябва да прави това. Те и двамата са били смятани за бележити сред апостолите.
    Андроник и Юния са били бележити сред апостолите вероято поради своето апостолско страдание, дълго познаване на Христос, трудът си и своята смирена служба на Господа. Нека очите на всички в църквата да бъдат отворени да видят тази важна истина и нейното важно значение в позволението на жените да служат наравно така както са призовавани от Бога. Да направим обратното озачава да отречем цялостното изкупително дело на Христос.

  22. Veniamin Peev on 19.02.2014 at 19:10

    Г-жо Мария Пенева, Вие просто доказвате защо Библията не позволява на жените на бъдат „свещенички“, а Лутер дори не е допускал те да поучават в църковно събрание. Втурвате се в дискусията емоционално, без никакви принципи на екзегетика. Ни най-малко не се отъждествявам с ап. Петър (не го определям и като „светия“). Но вие явно не чувате какво казва ап. Петър – че „презвителите“ са САМО МЪЖЕ! А на жените препоръчва неща, които се отнасят до грижата за тяхната външност и до потребността да мислят за своята вътрешност: 1-во Петр. 3 гл. В този пасаж Ви предлагам да преброите колко пъти ап. Петър използва глагола „покорявайте се“ по отношение на мъжете, което едва ли означава само в домашна обстановка, и дали им разрешава да стават „презвитерки“ и „епископки“ в Църквата. Посочете, моля, колко пъти ап. Петър наставлява жените за ФУНКЦИОНАЛНО СВЕЩЕНИЧЕСТВО, а после ще говорим и за мненията на другите новозаветни автори.

    Вашето напомняне за „невястата Христова“ няма нищо общо с „допускане“ на жените до свещеническо служение! За сведение, а Вие явно не сте осведомена, – името Израил на еврейски език също е в женски род и има много женски метафори за Божия народ, но това не означава, че жените са били „свещенички“ и „първосвещенички“ в Израилевата история. За Бога, кой Ви е учил на такива свободни съчинения като горното?… В него няма нито логика, нито екзегетика, нито библеизъм!

  23. Вяра on 20.02.2014 at 22:08

    Г-н Манчев много смешно но страшно женомразко и богословски неиздържано. Истината е че мъжа като приемник на завета е единствено виновен за изгонването от Рая и като пазител на семейството е трябвало да предпази жената и човешкия род от изкусителя. Затова е и другата страна на историята защо Ева била насаме със змията? Защото Адам бил в кварталната бирария, което вече става мода и в протестантските църкви да си попийват след а и пред богослужение. Дано православни, протестантски и не толкова протестантските богослови да ви направят забележка за неправилното богословие вместо да ни будалкат че Библията не била казвала че сме свещеници на Бога. Но то и неправилното богословие вече стана на мода, от което ми идва на ум да ви попитам, дали не сте пък и вие завършили ВЕБИ?

  24. Лъчезар Манчев on 20.02.2014 at 22:53

    Уважаема госпожо Вяра ?????-ва,
    Виждам, че от богословска и деноминационна ревност сте загубила чувството си за хумор, за което истински съжалявам.
    За хумора не е необходимо богословско образование, стига само радостен и мирен дух заради Спасението , дарено ни по милост и благодат от Спасителя – Бог Исус Христос.

  25. Георги Грозев on 21.02.2014 at 9:59

    Г-н Пеев вие явно преценявате кой е запознат и кой не без да познавате хората като ползвате телепатия или извънземните на Петков. Относно проблематиката с богомилите, ме нападате на лично ниво на което аз няма да падна с вашите махленски закачки. Hе сте предоставили доказателствa против първоапостолската практиката на богомилите да ръкополагат жени или стиховете от Откровение които изтълкувахте толкова символично че и папата може да ви завиди. А забележката ви за Петдесятна доктрина която повтаряте ще дискутираме едва след изобличите доказаната ерес против троицата.

  26. Петър Георгиев on 22.02.2014 at 11:07

    ХАЙДЕ ДА ПРЕСТАНЕМ С АЙЗЕГЕТИКАТА!!!

  27. Валентин Велчев on 22.02.2014 at 12:29

    Из дневниците на прот. Александър Шмеман за „ПЪТЯ”, който води надолу, т.е. за общата основа на женското и хомосексуалното свещенство, както и за продължаващото разложение на Западното общество, стъпило върху принципите за „свобода, равенство, братство”.

  28. Вяра on 22.02.2014 at 13:05

    ЦИТИРАМ автора с това което ми направи впечетление:
    Доведен до своята логическа завършеност той би изключил жените от всякаква форма на служение. В крайна сметка всяко служение е представително.
    Ако жените не могат да представляват нашия Господ като Този, Който води хората те също така са неспособни да Го представляват като действащ в останалите области на църковния живот.

    Радостната отговорност на представянето на Христос не принадлежи единствено на водачите, но е валидна за всички Божии хора. Като тяло на Христос църквата в нейната цялост е представител на нашия Господ.

    Служението се случва когато всички хора използват техните дадени от Светия Дух дарби

    Комплиментарите твърдят, че Христос призовава единствено мъже за водачество в църквата,
    Ограничаването на ръководството до мъжете води до непълно разбиране за задачата на църквата понеже мъжките гласове лесно издигат и излагат един ориентиран към мъжете “модел на живот.” Следователно задачата на църквата да бъде образ на Христос може да бъде изпълнена единствено когато мъжете и жените допринасят със своите уникални перспективи за цялото.

    Цитирам това за да попитам в края на краищата КАКВО ПРАВИМ със сестрите които БОГ подбужда да влязат в служение, и то не кое да е, а това което либералните богослови наричат „представително служение”. ЩО, да ги СПРЕМ ЛИ от СЛУЖЕНИЕТО което Бог им е отредил и в което БОГ ги е въздигнал?

  29. Ивайло В. Петров on 22.02.2014 at 15:50

    Ръкополагането е акт на доверие от страна на църковните членове към някого, на който му се поверява конкретна роля или задача. В този смисъл може да ръкоположим и благословим чистачка в църквата, която да е жена. Библията не го забранява, напротив хубаво ще е!

    По отношение на управлението в църквата има няколко ясни правила. Двата пола имат различни дарби и функции. Павел казва, че главата на жената е мъжът. Бог създаде жената да бъде ПОМОЩНИК на мъжът, а не обратното. Всеки опит тези принципи да бъдат пренебрегнати води до трагични и жалки резултати. Може ли жената да проповядва? Ако думата проповядва означава да разгласява евангелието на хора нуждаещи се от Спасителя, то да, не само че може, но дори и да не може, трябва да се научи и вече да може! 🙂 … А може ли жена да ПОУЧАВА зрели и отговорни мъже? Представете си 20 годишно момиче критикува по време на църковен съвет, или от амвона, думите или действията на пастора или някой от старейшините. Това не е прилично, липсва нужното благоговение и респект! Жената не бива да е бъбрива, казва Библията, нито скандалджийка. Епископите и презвитерите не са просто мъже: Те трябва да са най-достойните и уважавани мъже. Разбрани, сериозни, управляващи добре домът си, имащи само 1 жена и дори от тези се избира само 1 или най-много 2 ма презвитери на църква. Представете си сега същата заповед за жена: Жената трябва да има 1 мъж, да УПРАВЛЯВА добре домашните си и държи в покорство домът си. Е как ще управлява домът си, след като мъжът е главата в семейството, като тя се очаква да му е помощник? Искам да ви кажа, че жените са мнооого добри помощници! Не само на мъжът си, но и на други жени, деца и нуждаещи се… Виждал съм доста оправни жени организаторки, но в един момент нещата не са сякаш в ред. Бог е дал, разбира се, организационния талант на жените, за да могат да организират децата си, както и други жени, за да направят неща заедно, но те не могат да се държат към зрели мъже по същият начин и тогава нещата започват да куцат. Според мен всеки трябва да приеме ролята, която му е отредил Бог и да не се насилва да е нещо, което не е! Това е крайният извод, а лоши примери, които не трябва да се следват, в света колкото щеш. И разводи и нещастни бракове колкото щеш. Ако някой иска да е щастлив, да следва Божиите съвети без да се противи и бунтува!
    АМИН!

  30. Veniamin Peev on 22.02.2014 at 16:03

    „Терминът презвитер (presbiteros) или старей (Деяния 20:17; 1 Тим. 5;17-18; Тит 1:5; Яков 5:14; 1 Петър 5:1-4) може да се отнася или до хронологичната възраст или до специалния статус в общността[11]. Името предполага духовна проницателност понеже стареите изпълняват определени служения като помазване на болните (Яков 5:14) както и проповядване, поучение, наставление и пазене срещу ереси (Тит 1:9)“ (Стенли Кренц).

    Досега се въздържах от коментар за превода на Р. Марчев, но се налагат някои забележки. Първо, терминът на гръцки се транслитерира в протестантската традиция според Еразъм – „пресбютерос“. В православната традиция, която следва Ройхлин или византийското четене, е с „-и-“ – „пресбИтерос“. Второ, англ. превод ‘elder’, който преводачът е превел като „старей“, не отговаря на богатството от значения на „пресбютерос“ в новозаветния текст. Оттук произлиза и подвеждащото разбиране, че „пресбютерой“ са едва ли не само хора в напреднала възраст и с по-дълъг стаж в християнството. С този термин са се обозначавали най-напред еврейските тълкуватели на Св. Писания и героите на вярата(вж. Мат. 15:2; Марк. 7:3-5; Евр. 11:2). Те са били духовните водачи на Божия народ и едва ли някой може да отрече, че традиционно те са били все мъже. В това няма нищо „сексистко“ – такава е библейската традиция. Що се отнася до „презвитерите“ в I Петр. 5:1-4, то само едно четене през пръсти може да ги определи като „стареи“. Щом ап. Петър нарича себе си „презвитер“, то е ясно, че тук терминът е синоним на „апостол“ и „духовен водач“ на ранната Църква. А какво значи заръката към презвитерите да „пасат стадото“, ако не пастирското служение в целия му вид: четене и тълкуване на Писанието, проповядване, душегрижителство, самопожертвувателност, управление на църковната общност и т.н.? Разбира се, моделът трябва да бъде Христос във всяко едно отношение! Но даже и терминът „архипойменос“, преведен в ст. 4 като „Пастиреначалник“, свидетелства, че Христос е началник на „пастирите“, т.е. на „презвитерите“. Точно това е значението на „Пастиреначалник“!

    Не разбирам какво не му е ясно в апостол Петровото обръщение към „презвитерите“, т.е. към „пастирите“, че да продължаваме да се питаме за „ролята на жените“ в съвременната Църква? В Ранната Църква НЕ Е ИМАЛО „презвитерки“ и „пастирки“, а само „дякониси“. Не е имало такива в Средновековието. Не е имало в реформаторския период. Ако искаме да следваме този „мъжки“ модел, ще го следваме. Ако искаме да адаптираме библейската традиция към изискванията на постмодерността, което се опитва да правят автори като Гренц, ще направим рискованата крачка. Всеки си носи отговорност за това!

  31. Ивайло В. Петров on 22.02.2014 at 22:34

    Хахаха, много смешно ми стана четейки ви! Предложението ми е просто!
    Да престанем да се обвиняваме КОЙ АДАМ или ЕВА е виновен за изгонването ни от РАЯ.
    А да видим как да се върнем там! 🙂 Какво ще кажете мили и прекрасни Божи агънца :).
    Вместо да се караме кой да дава нарежданията в дома, най-добре всички да се вслушаме
    в нарежданията на ЕДИНСТВЕНИЯ, който ни води! Ако мъжът се покорява на Бога за всичко
    на жените ще им е много по-лесно да му се покоряват и да не влизат в грях!

  32. Mariq Peneva on 02.03.2014 at 16:30

    Жените и авторитета да поучава
    Комплиментарите настояват, че жените не могат да бъдат ръкополагани понеже пастируването включва водаческа функция, подходяща единствено за мъже. В допълнение те се противопоставят на ръкополагането на жени на основата на учителският авторитет обвързан с пастирското служение. Тяхната трудност тук не е, че поучението само по себе си не е удачно за жените. Всъщност комплиментарите знаят, че в някои случаи библията насърчава жените да поучават (виж напр. Тит 2:3-5) и някои признават, че жените дори могат да поучават мъже[1]. Вместо това те не позволяват на жените да поучават когато това нарушава т. нар. библейски принцип за водачество на мъжете и подчинeност на жените. Оттук комолиментарите заключават, че библията забранява на жената “публично да поучава мъже в църквата и да упражнява власат над мъжа в църковната общност[2].” Пайпър и Грудъм пишат: “Ние бихме казали, че е неподходящо за жена да поучава мъже в ситуации и по начини които безчестят призивът на мъжа да носи главната отговорност за поучение и водачество. Тази главна отговорност трябва да изпълнявана от пастири и стареи. Затова ние смятаме, че Божията воля е единствено мъже да поемат отговорността за това служение[3].”
    Сюзан Фо изразява идеята стояща зад комплиментарната позиция: “В 1 Кор. 12:28 Павел изброява няколко дарби давани на християните в йерархически ред: апостоли, пророци, учители, извършващи чудеса, изцелители, помощници, ръководители, говорещи езици.” Разбира се, твърди Фо, само две не са дадени за жените. Исторически няма жени апостоли. И тъй като в този контекст учители се отнася до официалното поучение в църквата, жените са изключени от тази позиция. Всички останали сложения са отворени за жени. Ефесяни 4:11 съдържа малко по-различен списък: апостоли, пророци, евангелизатори и пастири-учители…Очевидно е, че жените не трябва да бъдат пастири-учители, библейският идиом най-близък до съвременната концепция за служител[4].”
    Комплиментарите лишават жените от ръкоположено служение в църквата понеже то включва авторитета да поучават мъже. За разлика от тях защитниците на ръкополагане на жени не намират нищо в библията, което забранява на жените да изпълняват тези прерогативи. Както отбелязахме в библейската секция егалитарите се обръщат към ситуацията в ранната църква където жените на практика поучават мъже като наставлението на Прискила и Акила на Аполос. Те също така посочват абсурдността на позволението на жените да поучават чувствителни деца, но не и мъже, които могат да притежават духовната зрялост да различават еретичните твърдения.
    Почение и пророкуване
    Въпроси близки до сърцевината на богословската загриженост включват връзката между пророчеството и поучението и връзката на жените учители с църковния авторитет. Богословският въпрос се движи от практиката на ранните християни към общия ред на служенията в Христовата църква. Както отбелязахме в гл. 3 мнозина егалитари поставят под въпрос твърдението, че никоя жена не е служела като апостол. Те се обръщат към важната, но богословски проблематична препоръка на Павел на Юния (Римляни 16:7). Bсе пак по-важни са някои факти, които всички страни в спора приемат. Жените са пророкували. Древните общности са смятали пророчествата на жените за авторитетни, вкл. старозаветни фигури като Мириам (Изх. 15:20), Дебора (Съдии 4:4) и Олда (2 Царе 22:14-20)[5]. Изброявайки дарбите и служенията в църквата Павел поставя пророчеството преди поучението (1 Кор. 12:28; Еф. 4:11). От подобни разсъждения егалитарите заключават, че пророческото служение включва авторитетно поучение и че, поне в ранната църква, то може дори да надминава учителското служение. Ако това е така, се чудят те, как е възможно жените да служат като пророчици, но не и като учители?
    Все пак, противно на намерението на Фо това заключение показва, че пророческото служение има предимство над поучението. Вероятно за да предотвратят това заключение някои комплиментари намират решаващата различие в самото пророчество. Те правят разграничение между несъмненото и авторитетно пророчество в древния Израел и типа упражняват в Новия Завет (и следователно в църквата), което изисква изпитване от страна на общността. Шрайнър, черпейки от работата на Уейн Грудъм, обяснява: “Старозаветните пророци говорят Божието Слово и това, което те казват е абсолютно авторитетно – никоя част от него не може да бъде поставена под въпрос или оспорена. Всяка дума трябва да бъде приета именно като Божие Слово. Но думите на новозаветните пророци не са давани като авторитетни думи от Бога, а като спонтанно впечатление или прозрения , които могат, а могат и да не бъдат, изцяло или отчасти, от Бога. По този начин, църквата трябва да отсъди и да оцени пророчеството, за да може да реши дали то, изцяло или отчасти, е здраво[8].”
    Разграничението на Шрейнър обаче е твърде грубо. Трудно е да приемем, че старозаветни пророци като Йоил очакват една опитност от по-ниска категория от тяхната когато обявяват, че идва ден когато Бог ще излее Духът си на всички, така че “синовете и дъщерите ви ще пророкуват.” (Йоил 2:28). Освен това наставленията на Павел към ранната църква да изпитват пророчествата намират своя старозаветен еквивалент в заповедта дадена на древната еврейска общност да изпитва дали дадени пророчески думи са от Господа (напр. Втор. 18:21-22). На практика както пророци като напр. Еремия казват, множество гласове се съревновавали за вниманието на старозаветните хора.
    Ако комплиментарното разграничение между двата вида пророчество е неоснователно какво да кажем за по-очевидната разлика между пророчеството и поучението? Ние трябва да признаем, че комолиментарите посочват една важна разлика. Но отново, те отиват твърде далеч настоявайки за едно стриктно разграничение между двете функции. Егалитарите правилно ни напомнят, че независимо от техните различия пророчеството и поучението са взаимносвързани и връзката между тях е по-скоро неустановена отколкото рязка. Подобно на пророчеството, поучението е предмет на оценка от страна на общността (оттук похвалата на беряните в Деяния 17:11). И подобно на поучението пророчеството трябва да подкрепя и насърчава слушащия го (1 Кор. 14:3-4).
    В ранната църква Светия Дух е надарявал жени за пророческо служение. Съществено за изпълнението на тази функция е авторитетното поучение, включително поучение на мъже. Следователно тази страна на ръкоположеното служение не трябва да води до забрана на ръкополагане а жени.

    B тази тема се включиха много от т.нар. пастори a знаем че професионално пасторство в Библията няма. Те не се включиха в темите за новата политическата партия за да я подкрепят и така тя стана вече не евангелска. Не писаха и под темата за националния идеал Левски защото какво имало общо между Левски и евангелистите, като че ли свободата вътре в човека не идва единствено и само от Бога. Но колко много заинтересовани пасторски мнения имаме под темата за жените в служение. Защо ли? Дали защото ако и жени могат да стават пастори ще има много кандидати хора за една и съща пасторска позиция и тя ще бъде зает от най-правилния човек който Бог иска да е там – независимо мъж или жена. А това би отстранило некадърните мъже пастори и би ги заместило с друго по-посветени мъже и жени на Бога. А това е заплаха за професионално пасторство!!!

  33. new evangel on 15.03.2014 at 19:24

    Използването на имена в гръцкият език,както в италианският език винаги може да предизвикава очудване поради простата причина ,че думата например ; Андрей или Андрея би значило мъж или жена. Обаче не е така . В Италианският език и двете имена , завършващи на на и или я , означава МЪЖ . Много добре се знаеч,е ранната църква не е дупоскала Жени апостоли поради факта,че разбирането на Юдайзъма за мена да влезе в храма при определени условия , би значило оскверняване и нарушаване на закона.

    Това е единият факт.
    Втррият факт се базира върху отношението ,че Апостилте са били създадели на нови църкви,поставяне на пастори и проповедници по места,както служители.

    Факта,за това,че неколцина тъкуват имената по свой си начин е МОДЕРНИЗЪМ или начин за дъспипането на църквата , както е създадена от съвременни ръководители и оборници на църквата.

    Не е чудно ,че някой ден могат да нарекат и ЧОВЕШКИЯТ СИН ,че е бил жена ,понеже няма определение .

    Съвременните учения , които навлизат в църквата говорят за упадъка на църквата , а не за стабилизирането й.

    Де факто в наше време този вид тълкуване или заставане на служители срещу църквата и служители е ВИД МОДЕРНИЗЪЛМ.

  34. Валентин Велчев on 16.03.2014 at 18:34

    Според Дъглас Мо и UBS4 и NA27 цитират Юния като възможен прочит[13]. Този вариант е подкрепен от Codexes Sinaiticus (a), A, B*,C, D*, F,G, P. Гръцкият нов завет също цитира Юния като вариант. Подкрепа за този прочит се намира в P46, 6, itar, b, vgmss, copbo и църковният отец Йероним.
    Според много учени Юния е било обичайно име, което се среща в гръцките и латинските надписи и литература. Брутън казва: „женското латинско име Юния се появява над 250 пъти в надписите само в древен Рим[14].” Питър Лампе също е открил над 250 примера за женско име Юния[15]. Брус Метцгер, редактор на Гръцкия нов завет, по подбен начин се съгласява, че Юния е добре установено име в гръцката литература.
    А. Дискусия. Подкрепа за женското име Юния се открива в P46 един папирусен манускрипт датиращ от около 200. Този папирус представлява най-ранното известено и най-достоверното свидетелство в подкрепа на Юния. Коптските версии от 3 век, Вулгата от 4 и латинската версия от 5 век дват допълнителна ранна подкрепа за това женско име. Тези ранни манускрипти ясно подкрепят женското име Юлия. Юния, другият вариант е подкрепено от най-ранните познати ни манускрипти. Sinaiticus датира от 4 век и е най-ранното цялостно оцеляло копие на гръцкия нов завет[16]. Кодекстите A, B, C, D, датират от 4 до 5 век и представляват широк спектър от „текстови типове.” Тези ранни свидетелства сами по себе си не показват ясно как трябва да бъде преведено Iounian без ударение. Общите доказателства дадени ни от други древни манускрипти, наличието на Юния като често срещано име в древния свят и липсата на свидетелства за Юниан не могат да бъдат пренебрегнати. Не е неразумно да кажем, че тези древни свидетелства накланят везните към Юния.
    Б. Оценка. Количеството и древността на споменатите манускрипти дават силна подкрепа за женско име без значение било то Юния или Юлия. Изследванията на много различни учени ясно показват, че името Юния се среща често в древните текстове.

    Е, добре изчакайте малко! В момента пиша една статия (надявам се, до месец да излезе І част), в която ще покажа цялата библейска и богословска несъстоятелност на аргументите за женското свещенство.
    Мнението на Д. Преато е чисто спекулативно, защото се основава единствено на теоретични разсъждения, без да е подкрепено с практически примери. Ако жените са могли да бъдат апостоли, епископи и презвитери, тогава би трябвало те да са заемали точно 50% от тези длъжности в Църквата. Излишно е да повтарям, че в огромния брой исторически източници няма споменат нито един такъв случай. Затова, като вземем предвид този практически аргумент, се оформят следните две възможности като най-вероятни:
    1) Ап. Павел нарича Юния „апостол“ в смисъл, че тя е била благовестителка на християнската вяра сред езичниците. По подобен начин и св. Нино е наречена равноапостолна, като просветителка на Грузия. Но тази благовестителска функция не е свързана с ръкополагането на епископи и презвитери, отслужването на литургия и евхаристия и пр., т.е. не може да се говори за свещеническо служение.
    2) Понеже Андроник и Юния са споменати заедно като двойка, твърде вероятно е те да са били семейство. Тогава е възможно да са имали апостолско служение, като Андроник е изпълнявал длъжностите, които върши мъжа – ръкополагане, евхаристия и пр., а Юния е била негов съратник. Тоест Павел я нарича „апостол“ в този смисъл.
    Лично на мен вторият вариант ми се струва по-достоверен. Както е видно, като прибавим практическия аргумент нещата си идват на мястото.
    Пак ще повторя: Смятам извода, който Денис Преато се опитва да ни внуши в края на статията, а именно, че Юния е притежавала всички прерогативи на апостолското служение, за изключително манипулативен, понеже се основава единствено на теоретични спекулации и не се подкрепя от никакви други примери от житието на Църквата. А пък, ако някой желае да използва неговото мнение като „доказателство“ за женско апостолство или свещенство, ще трябва допълнително да го подплати с цели 50% от всички исторически свидетелства.

  35. Иван Георгиев on 16.03.2014 at 20:06

    Напротив драги православни братко, четохме статиите които пращате, но Гренц както казва и сестрата представя наистина сериозни и задълбочени аргументи в защита на жените свещеници. Както и вие сигурно четете той предварително оборва православната хипотеза и представя богословски доказателства за библейския произход на свещенството в което не може да има мъж или жена.
    В първата част на изследването Стивън Бартън каза че ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички.
    Предполагам че вие не вярвате че Христос е умрял само за мъжете нали?
    Втората част цитира Пол Джует според който никой не може да твърди че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги”
    Не може да се натрапи нещо което е библейски и исторически правилно. По-точната дума която търсите е може би да възстанови библейското женско свещенство в църквата, което православието и католицизма е игнорирало и унищожило като автентична библейска практика. Аргументът че в Христос няма етнос, култура или пол е библейски а против Библията как ще извадите доказателства?

  36. Вяра on 16.03.2014 at 21:11

    Г-н Велчев, вие имахте аргументи за липсата на жени свещеници в православието.
    Като богослов и световноизвестен библеист Стенли Гренц не е за подценяване!!!
    Смятате ли че неговите заключения важат само за западната църква?

  37. Валентин Велчев on 17.03.2014 at 16:16

    Цитат: „Г-н Велчев статистиката до която учените достигат е че наличието само на мъже свещници в една църковна общност води до среда с хомосексуална насоченост…“

    Г-н Грозев, нека отново Ви напомня, че от времето на Христос, апостолите и първите християнски общини, та чак до средата на 20-ти век, в църквите е имало само мъже-свещеници. Затова не знам дали сте в състояние да осъзнаете, че Вашите твърдения, в случая, са не само безумни, но и кощунствени.
    Още веднъж ще Ви повторя, че считам разговора с Вас за пълна загуба на време, дори когато се опитвате да спазвате правилата на добрия тон!

  38. Георги Грозев on 17.03.2014 at 21:43

    Уважаеми г-не не аз а статистиката ви показва тази информация. Спорете с фактите –не с мен !
    Освен статистиката имаме и историята ,за която вие погрешно и манипулативно продължавате да твърдите че „че от времето на Христос, апостолите и първите християнски общини в църквите е имало само мъже-свещеници. ” Сестрите многократно ви показаха белите полета във вашето тълкуване на историята ,защото вие я тълкувате а не боравите с фактите- фрески в катакомбите, жени апостоли в самата Света Библия, писмени източници от ранната църква за ръкополагане на жени в служение и мн.други
    Та дори и вие като богобоязлив православен за какво се молите на Божата майка и света дева на светиците канонизирано от църквата? Не ли за да извършват имено свещеническа застъпничество за грешната ви душа ? Тогава за коя точно свещеническа функция претендирате че не е имало жени в ранната църква защото така като се гледа такива не останаха?

  39. Виктор Костов on 18.03.2014 at 10:35

    За отбелязване в този дискурс е, че егалитаризмът – политически, идеологически и СВЕТСКИ, е изцяло в основата на тази битка за „равенство“ на жените. Никой, никога в истинското библейско хирстиянство не е отричал еднаквата ценност и спасение на жените в Христос.

    Свещенството на жената се състои в осъзнаването на функциите дадени й от Бога и изпълнението им – съпруга, майка, домакиня, организатор, благотворителен работник, помощник на мъжа си. Днешното общество вижда жената като доминираща, воюваща, ръководителка, амазонка, самостоятелна, с мъж-помощник на жената. Това „равенство“ е на практика зле прикрит бунт срещу установения от Бога ред при сътворението, грехопадението и – забележете – изкуплението (тоест изкупената жена трябва в покорство да признае установения от Бога ред, а не да се бори да доминира над мъжете заедно с марксисти, ленинисти, феминисти, социалисти и масони). „Равенството“ доведе до пълния разпад на традиционното семейство при комунизма и съответно разпад на обществените ценности, опиращи се на християнската традиция.

    Либералните протестанти тук, които имат много малко респект за Божието слово, и склонност да „вадят от девет кладенеца вода“ при егзегетиката на феминизма, очевидно са решили да свидетелстват за нуждата от светска „реформация“ в църквата, под предлог църквата да стане по-съвременна. Истинската цел е, (която не твърдя, че всички либерални протестанти осъзнават), да може църквата, състояща се от слабо инструктирани в Писанията вярващи, по-непринудено да приеме окончателно апостатична и антихристка функция. (В личния си блог пуснах пост за подкрепата за хомосексуализма в църквата от виден евангелски водач във Великобритания).

    Тази идейна зараза със светска „правда“ замъглява простия факт в умовете на мнозина вярващи, че в Божия план не се търси „равенство“ на половете, а хармония, любов и покорство на Бога в йерархията, която Той е определил. Пример: Ако Христос, който наистина въведе равенство по отношение на спасението беше извел равенството на мъже и жени до крайната форма, за която настояват либералните протестанти, то Той би следвало да перифразира Стария завет така: „И ще се отдели жена от майка си и баща си, и ще се прилепи към мъжа си и двамата ще бъдат една плът“. Напротив.

    Забележете, че свободата не се състои в „равенството“, а в истината на Словото и покорството към нея. Божият план и светските идеологии са несвъместими. Самият факт, че коментиращата тук „Вяра“ е мъж, говори много…

  40. Валентин Велчев on 18.03.2014 at 12:56

    В предишния коментар забравих да напиша, че заглавието на материала, който посочих, е: „Прот. Александър Шмеман за хомосексуализма“. Всеки може да си го намери в интернет и да се убеди, че истинската причина да се приема женското свещенство не се крие в доказателствата на библейския текст, а в желанието да се подсигури „равноправие“ на жените в Църквата, така както то се разбира според светската ценностна система (нещо, което и адв. В. Костов подчерта в един свой коментар).

  41. Mariq Peneva on 18.03.2014 at 13:30

    Хипотезата на Костов е нищожна защото ап. Павел който поставя твърдението че Юния е един от бележитите сред апостолите на дали се е водил от модерното феминистично обяснение на Костов. Разсъждението което Павел прави няма светски произход а чисто духовен т.е. то идва от Святия дух. Затова и апостол Павел не се влияе от феминистични или светско нравствени правила както Костов. Ап. Павел пише това което сам Святия дух е открил а имено че Юния е жена апостол, което значи ръкоположена от църквата и равнопоставена от Святия дух и то в ниво на служение което я прави значима сред апостолите или дори сред значимите апостоли. Трябва да се счита грях че едно такова действие на Святия дух в църквата се равнява на светски елитаризъм или феминистично равенство. Костов поставя една твърде опасна теза, защото ако се окаже че апостолското служение на Юния (а то наистина е такова) е от Святия дух, тогава твърденията на Костов че това служение има светски или феминистки произход го правят противник на Божието дело! И все пак, дори и ако Костов е прав, какво да правим с хилядите жени по света които имат повик за служение и вместо да киснат по форумите се отзовават на този повик и служат в църквата. Можем ли с чиста съвест както Костов да кажем че те не са прави? Защото това би ни поставило в опасност да казваме че Святия дух който ги призовава в сгрешил като ги е повикал на служение! ДА НЕ БЪДЕ!!!

  42. Георги Грозев on 18.03.2014 at 19:20

    Г-н Велчев статистиката до която учените достигат е че наличието само на мъже свещници в една църковна общност води до среда с хомосексуална насоченост. Когато децата растат в среда само на мъже свещеници и не виждат ролята на жената в църквата освен да мълчи и да е покорна, както на мнозина така много им се иска, имено това е предпоставка за хомосексуалност в църквата. От това което пишете личи че вече и вие сам се убеждавате че имено това е ситуацията в българското православие

  43. Сара on 18.03.2014 at 21:46

    Комплиментарите твърдят, че Христос призовава единствено мъже за водачество в църквата, което според Пайпър и Грудъм означава, че единствено мъжете “носят отговорността за цялостния модел на живота[12].” Ограничаването на ръководството до мъжете води до непълно разбиране за задачата на църквата понеже мъжките гласове лесно издигат и излагат един ориентиран към мъжете “модел на живот.” Следователно задачата на църквата да бъде образ на Христос може да бъде изпълнена единствено когато мъжете и жените допринасят със своите уникални перспективи за цялото.

    В стария завет предимство имали мъжете и такава била културата им. В Новия завет Бог изпрати в най-представителната роля на първата благовестителка жената Мария. По времето на режима в църквите жените били със забрадки а мъжете с мустаки. Време е да минем от старозаветния режим в Новия завет и жените да влязат в служението което Господ им заръчва както на първата благовестителка Мария – представителна роля, като поучава мъжете и дори апостолите, че Христос е възкръснал и тя го е видяла първа защото Бог на нея се открил.

  44. Виктория Игнатова on 19.03.2014 at 10:52

    Този Виктор пише като един най-обикновен гинекофаг който избива комплекси като издевателства над женското съсловие. А това определено издава неговата гинекофобия! Съгласна съм със статистиката че мъжкото свещенство създава атмосфера за хомосексуални връзки. Вижте само какво става в Православната църква!

  45. Георги Грозев on 19.03.2014 at 15:41

    Всъщност на вашия коментар номер едно г-н Велчев аз съм подбуден да ви задам въпроса КОЙ ръкоположи първоапостолите и въобще апостолите биват ли ръкополагани по литургичната метода която описвате? И кой ръкоположи и ап. Павел, ако смеете да разширите фокуса на темата и за апостолите след първоапостолите. Вашият аргумент е не просто дървен, той е дървеняшки господине! Ако не човек е ръкоположил мъже за апостоли с какво право твърдите че жените трябва да са ръкополагани от мъже? Вие прекрачвате всяка мярка на благоприличие и това което пишете не е библейски аргументирано богословие а бабешки предания и попски басни от православните ви митове и легенди.

  46. адв. д-р Виктор Костов on 20.03.2014 at 10:33

    Поста на госпожа Виктория е поредното доказателство защо апостолът е забранил на жените да говорят в църквата. Г-жо, същото важи и за интернет църквата. Като нямате смислени аргументи си мълчете, вместо да се пените с лични нападки. Вашият плосък феминизъм добре ще се реализира навсякъде, но не и в Божия дом.

  47. адв. д-р Виктор Костов on 20.03.2014 at 10:52

    Г-жо Пенева, не правете фундаменталнта грешка да бъркате „служение в църквата“ и „управителна власт и поучение“. Служенията в църквата са много повече от презвитерството и учителското служение. Преподаването на учение е и власт, защото задава светоглед, посока на мислене и поклонение и поведение. Тези дейности могат да бъдат и са реализирани от много жени в служение и мисионерки, в правилния контекст, без обаче същите да настояват да „владеят над мъжа“, каквато е прикритата претенция на феминизма в света и на феминизма в богословието и оттук – в църквата. Да Ви предупредя и аз Вас с думите на ап. Яков „не ставайте мнозина учители/ки, защото знаете, че ще приемем по-сурово осъждение“. (Една от характеристиките на разюздания феминизъм, е че жените, негови представителки, доста скоростно изпадат в ярост срещу опонентите си и, както в случая, започват заплахи за грях, говорене с-у Св. Дух и подобни. Та пазете се от тези съблазни на епохата, г-жо.)

  48. Вяра on 20.03.2014 at 12:34

    Първите вярващи следвали егалитарното отношение на нашия Господ към жените понеже те служели рамо да рамо с мъжете в новозаветните общини. Практиката на новозаветната църква следователно сочи отвъд ограниченията, които комплиментарите очертават от факта, че първите 12 апостола са били мъже.

    Комплименатарният аргумент пропуска да разбере и действителното значение на изборът на Христос на 12 мъже. Значението на това дело не лежи в перманентно разграничение на ролите сред Неговите последователи основано на пола. Изборът на нашият Господ е едно символично действие, разбираемо единствено в контекста на историята на Израел. Неговият избор на 12 апостола мъже, реминисценция на патриарсите, бил един есхатологичен знак[8] показващ, че Исус обновява древният Божий народ[9]. Подобни разсъждения са накарали много егалитари да поставят мъжкия пол на 12-те апостоли на едно ниво с техния еврейски етнос. Пол Джует например, предупреждава, че:не можем повече да смятаме от мъжествеността на 12-те,

    ”че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже” повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги[10].”

    Макар Джует да може да бъде упрекнат в преувеличение[11] неговият аргумент има стойност. Дори повече от мъжкия пол на 12-те техният еврейски произход определя една връзка между христовото ново общество и старозаветният заветен народ. Следователно етническото наследство и, в по-малка степен, полът на първоначалните апостоли, са богословски значими. Но щом веднъж фундаменталната връзка между Израел и църквата била установена, новозаветните общности били свободни да разширят редиците на своите водачи включвайки надарени хора от всички народи и от двата пола.

  49. адв. д-р Виктор Костов on 20.03.2014 at 13:13

    Цитат: Пол Джует например, предупреждава, че:не можем повече да смятаме от мъжествеността на 12-те, ”че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже” повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги[10].”

    Моля, не смесвайте категориите, защото се стига да логическо объркване или заблуда. Пол и етнос (раса) са две различни категории. Половете са два, а племената и расите на хората са много повече от два. Бог ги създаде мъж и жена, а не еди-коя си и еди-коя си раса. Делението на мъж и жена е фундаментално за човечеството и отношението Бог-човек. Расата е само производна на човека като мъж и жена, които (последните) имат ясно богословско и практично разположение по отношение на сътворението и грехопадението. За расите, етносите, нациите това не стои по същия начин.

  50. Петър Вълков on 20.03.2014 at 21:58

    В последния си коментар адв. д-р В. Костов е абсюлютно прав! Полът и националността са различни категории! Като психолог и християнин смятам, че мъжете и жените са еднакви като ценност, но са създадени за различни функции. Тези, които ръкополагат жени за пастири нито познават Божието Слово, вдъхновено от Бога, нито се съобразяват с науката (в случая психологията), която е натрупан човешки опит и знания за Творението. Половете са еднакво ценни, но имат различно предназначение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.