Служението на жената в църквата

19.07.2016
1946

Курс за библейски работнички в СЕПЦ организиран от Донка Кинарева Сливен, 1946г.

Жените в църквата-Дерек Принс Библейска жена Лия - необичаната жена Феминизмът - П-р Марк Гунгор Жени на превъзходство Принципи за Реформация - Богоугодни жени

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

69 Responses to Служението на жената в църквата

  1. Георги Христов on 21.03.2014 at 12:06

    Не бъркайте националност с етнос – в римската империя не е имало националност, както няма такива и в Божието царство. Виктор Костов и Петър Вълков са прави според своите си човешки философии и психологии.Според Библията обаче в Исуса Христа няма разлика между етнос, социален статус и пол.

    Галатяни: 3:28 Няма веч юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

    Ако твърденията на Костов-Вълков бяха верни тогава Иисус щеше да е умрял за различните етноси но не и за различните полове. Тогава българите щяха да имат един господ, ромите друг, мъжете трети и а жените четвърти.
    Добре че не вярваме в политфилософските демагогии като „Костов-Вълков“
    Стига вече мъртви кости и вълци в овчи кожи
    Господ е един и иде скоро!!!

  2. Аргиров on 21.03.2014 at 13:53

    Г-н Велчев намерих служба за 17 май на гръцки, когато се честват св.св.Андроник и Юния и празничната икона за който ден ни представи Венци. В стихирата св.Юния е наречена „премъдра“. В 5-та песен двамата са сравнени със светещи звезди, „честваните свети апостоли Юния божествена и богоносния Андроник“. Синаксарът е категоричен, че „На 17 този месец се честват светите апостоли Андроник и Юния“.

    Тя винаги е споменавана като апостол и в различните гръцки календари. За отбелязване е, че честваният заедно с тях епископ Атанасий понякога се нарича както на иконата – Хрисуполски (Кавалски-Златоградски), а понякога Трифилийски. Негова служба за съжаление не намерих.

    Двамата светии Андроник и Юния се честват и на 22 февруари – по специално тогава се чества намирането на чудотворните им мощи. Първоначално те са били намерени при имп.Аркадий (395-408) и Гонорий (395-423) заедно с мощите на други много мъченици в Евгения, измежду които са били неразличими. По-късно при имп.Ираклий (610-641) и патр.ТомаІ (607-610) те са били разпознати, най-вероятно по внушение, дадено на клирика Николай, известен на съвременниците си и като Калиграф (краснописец). За този празник намерих само тропар на 5-ти глас и кондак на 8-ми глас.

    На 30 юли се чества само св.ап Андроник като първи епископ на Панония, за което вече бяха писани интересни неща при обсъждането.

    В гръцки източници двамата светии се споменават още и на 4-ти януари – Събор на 70-те апостоли. Да отбележим, че самите гърци не говорят точно за 70 апостоли, а за „Седемдесетината апостоли – Εβδομήκοντα“. В предложения източник те са 76, в други 71, 78 и т.н. Въобще в гръцката традиция има известно разминаване на данните, което сигурно се дължи на поизгубена през вековете информация.

    В предложения синаксар за 4-ти януари св.Юния е спомената под номер 32 „налична между мъжете Апостоли“. Пак там се говори за „(Андрониковата) съпроводителка, пречудната Юния“ и по нататък „Юния … през месец май, минавала (позната) първоначално за Юний“

    След този преглед на гръцките източници, да се обърнем и към руските.

    Основните дати на честване – 17 май, 22 февруари и 30 юли (за св.ап.Андроник) – съвпадат. Интересното е, че за разлика от гърците, руснаците навсякъде говорят за ап.Андроник и помощницата му в апостолските трудове св.Юния. За тях вече Юния – въпреки многото си и достойни за честване дела – вече е само „помощница“ на св.ап.Андроник и никога не става и въпрос за наричането на самата нея под каквато и да е форма като апостол.

    Нещо повече, на 4 януари – Събор на 70-те Апостоли – руската църква говори точно за 70 апостоли, като ги изброява поименно. Сравняването на имената на тези апостоли по различните източници е интересна задача сама по себе си, но това трябва да бъде друго разглеждане.

    Ако се върнем към гръцкия списък на седемдесетината апостоли, то там под номер 9 ще намерим св.Апфия, „недвусмислено налична между жените апостоли“ – тя е един от адресатите на посланието на св.ап.Павел до Филимон. Отново тя отсъства от списъка на 70-те апостоли според РПЦ. В замяна на това на нейните празници – 19 февруари и 22 ноември тя е наречена „равноапостолна мъченица“ – нещо, което отсъства у гърците. За последните тя отново винаги е апостол.

    От всичко казано дотук като че ли се оформя мисълта, че съвременното причисляване на св.Юния (и св.Апфия) към апостолите е въпрос на поместна традиция. Оформя се тенденцията руснаците да ги назовават с точните им определения – спътница, мъченица, равноапостолна… Гърците винаги я поменават като апостол, но като че ли в съзнанието си отчитат точните нейни деяния и заслуги.

    Белег за това разпознаване „на ум“ на заслугите на св.Юния е и съвременнонарисуваната икона, която предложи Венци. Там тя е написана като „св“, без да има „ап[а?]“ пред името ѝ.

    Дано тези мои бележки помогнат на знаещите във форума, за продължаване на търсенията. Накрая да не забравяме и думите на ап.Павел за една от характеристиките на апостолските слова и проповеди: те са „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор.2:4).

  3. Ivaylo Petrov on 21.03.2014 at 15:20

    Как е решен въпроса в нашата църква. Има 3 различни понятия. Библейски работик, проповедник и пастор.

    Библейският работник може да поработи 1-2 години и да се откаже. Целта му е да води хора до по-дълбоко познаване на Исус. Чрез организиране на мероприятия, изучаване на Библията по групи или индивидуално и тн. има жени, които имат служения свързани с жени и млади момичета, с решаването на проблемите с проституцията, възпитаване на деца без родители и най-разнообразни други случаи в които един библейски работник жена може да свърши невероятна работа. Проповедник е, когато има ангажимент и да изнася темите в църквата, като най-често той работи под попечителството на ръкоположен пастор около 10 години, често на 2 или 3 места. След това бива ръкоположен и от своя страна поема попечителството над други. По принцип в нашата църква не е забранено и този пост да бъде заеман от жена, дори имаше една жена преди време, но това е вид помощен служител под попечителството на мъж назначен и ръкоположен. Не мисля че момичетата трябва да се насърчават да заемат подобна позиция, но пък има сериозни жени на възраст, останали вдовици или разведени преди да повярват, които имат големи познания, например бивши университетски преподавателки. Аз не виждам проблем те да говорят в различни малки църкви под попечителството на пастора и да получават заплата за труда си. Освен със главния пастор такъв човек трябва да се съобразява и със местните старейшини, тъй като той/тя няма дори старейшинска/презвитерска длъжност, но евентуално се подготвя да бъде пастор, което може и да не стане. После пасторската длъжност при нас не се заема от жени. На тях просто им се продължава договора като безсрочен, но не ги ръкополагат и нямат пълните превилегии на пастор. Не знам колко това е най-добрият вариянт,но определено са се опитали максимално да намеря баланса между свобода на служенето на жените и ненакърняването на дадените от апостолите препоръки… Лично моето мнение е доста по-либерално. Какви ти пастори. Всички ние сме светии и свещеници, мъже, жени, деца. Всеки трябва да свидетелства за Бога където и както може! Обаче този ред може би е нужен защото има жени, които биха се възползвали от позицията си, ако бяха пастори, и биха опорочили по някакъв начин делото, затова е нужно да сме по-консервативни и да има някакъв ред коя може наистина да поеме тази или друга длъжност. Познавам невероятно мъдри и прецизни жени! Но много други, които познавам говорят 3 пъти повече от колкото мислят и действат. Често действията им следват ясна и очертана логика, но при по-заплетена ситуация става каша или се взема решение повлияно от емоции. Понякога наистина е добре един стабилен мъж да си каже авторитетно думата и без много дърдорене да се мине към действие. Ще дам пример, имаме в нашата църква една жена, която е много активна. Пастора и възложи да организира седянка на която хората да си споделят опитности, да хапнат и да има програма подходяща и за външни. Тя е много оправна, организира много неща, но някои хора просто и казали това и онова и тя се обезкуражила и няма седянка, няма нищо, потънали и гемиите. Сутринта на църква пастора схванал каква е ситуацията и само с няколко думи реши проблема, така че хем хората се записаха за седянката, хем тя се окуражи и придоби смелост. Всичко стана толкова нежно и естествено, без конфликти, без нищо. Но да знаеш цялата ситуация, уменията на всеки, и точните думи в точния момент и да си сигурен в това какъв ефект ще имат това са умения в които е трудно да може да бъде направено обективно сравнение между двата пола, тъй като са прекалено субективни. Единствените препратки мога да намеря в Библията, когато на Адам се поверява да управлява всички животни и цялата земя, а Ева е създадена като негов подходящ помощник. Нещо като Адам – президент и Ева – изпълнителен директор. Мъжът и жената трябва да са като Цар и Царица в дома, а не като Цар и слугиня, това ми беше идеята. Царицата не си мълчи просто покорно,тя е важна личност с много задължения, но и не управлява държавата, като самодържец… Нещата са повече от ясни мисля…

  4. Виктор Костов on 21.03.2014 at 16:25

    В отговор на Георги Христов и злополучният му опит за установяване на библейски полов егалитаризъм и уеднаквяване функциите на двата пола: Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. (1 Коринтяни 11:3 BG1940). Г-н (!?) Христов, равенство в ценността и спасението никак не означава равенство във функциите и предназначението.

  5. Иван Георгиев on 21.03.2014 at 21:38

    г-н Виктор Костов вие продължавате да предлагате безпочвени заключения!
    Стенли Гренц не е либерален богослов a и няма как да бъде като баптист и ученик на Волхарт Паненберг, който дори д-р Пеев наскоро цитира като консервативен богослов. Либералното богословие отрича Светата Троица, а Гренц има издадено систематично богословие на Троицата. И не съм казал това което ми преписвате, а съм цитирал от авторите. Моля ви не лъжесвидетелствайте!

  6. Ася Русева on 22.03.2014 at 11:43

    ЖЕНИ В ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ

    Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.

    Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.

    Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.

    Жените през историята на църквата

    Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.

    Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).

    Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.

    Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.

    Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*

    Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.

    Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*

    Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.

    За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.

    Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*

    Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*

    Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.

    Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.

    Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
    „Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
    Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.

    Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*

    Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.

  7. Вяра on 22.03.2014 at 22:35

    В коментара си към Римляни 16:7 Йоан Златоуст (347-407) казва: „Поздравете Андроника и Юния… Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[17].” Златоуст не е единственият, който казва, че Юния е жена. По-ранният коментатор Ориген от Александрия (185-253) разбира името като женско[18]. Други, включат Йероним (340-419), който пише, че Юния е жена (Liver Interpretationis Hebraicorum Nominum 72,15.), Ото Варселски (924-961), Теофилакт (1050-1108) и Пиер Абелар (1079-1142)[19].
    Вътрешните доказателства от писанията на ранните църковни водачи свидетелствуват, че Юния е била жена апостол. Съвременните учени добавят допълнителни прозрения. Коментирайки пола на Юния Леонард Суидлър казва: „Доколкото знам никой коментатор преди Егид Римски (1245-1316) не приема името за мъжко[20].” Дъглас Мо се съгласява, че коментаторите преди 13 век са единодушни в полза на женската форма[21]. Стенли Гренц твърди, че „полът на Юния не е бил под въпрос в патристичната епоха…Ориген предполага, че приятелят на Павел е бил жена…Златоуст, който не подкрепя женското свещенство дава висока оценка на Юния[22].” Рей Шулц казва, че църковните отци са съгласни, че Юния е била жена-апостол[23].
    От много ранно време отношението на църковните отци към жените може да бъде описано в най-добрият случай като негативно[24]. Ориген, Златосут и други не са били изключение от преоблдаващото отношение. Все пак независимо от отрицателното си отношение към жените те свидетелствуват, че Юния е била жена. Cвидетелството на различни църковни водачи през 12-те века със сигурност дава убедителна подкрепа, че Iounian е била жена.

  8. В. Каравълчев on 23.03.2014 at 13:57

    Струва ми се, че не може да има спор върху това дали Юния от Посланието до Римляни е мъж или жена. Почти всички древни свидетелства, включително това на папирус Р46 (около 200 г.), както и думите на св. Йоан Златоуст „О, колко голяма е предаността (към вярата) на тази жена за да може да се счете достойна за прозвището апостол…“ свидетелстват недвусмислено, че Юния е жена. Редно е сега да се потрудим малко и да видим, дали тя е била апостол или …

    Вторият въпрос, който ще разледаме е дали Андроник и Юния са били „сред” като „едни от” апостолите или просто са били високо оценявани от апостолите. Граматически, казват някои, са възможни и двете значения. Интересно е обаче да видим, че докато десетте превода на библията споменати по-горе са разделени поравно как да преведат Iounian те са единни относно значението на episemoi en tois apostolois. Например те са „забележителни апостоли” (NAB), “бележити сред” (NASB, NIV), „забележителни сред” (NRSV), а NCV казва „те са много забележителни апостоли”. Всички тези библии превеждат episemoi en tois apostoloisкато ознчаващо те са „едни от” апостолите. Джеймс Уолтърс казва: „на практика всички” английски библии разбират фразата като означаваща, че те са сред апостолите

  9. адв. д-р Виктор Костов on 23.03.2014 at 23:04

    Важно е, че в дискусията се споменават постиженията на жени в служение на светиите. Но това никой не оспорва. Жените са неразделна част от служението и на Господа, с лично участие, с финансиране, със свидетелство и т.н. И винаги ще бъдат, до деня на Господа и много от тях в предните линии на мисионерската (иронично – апостолска!) дейност. Управляване и учение НАД мъжа обаче, не влизат в християнското служение на жените (изключенията доказват правилото).

    Проблемът, който ние повдигаме е в налагането на светска политическа програма в църквата и църковното богословие, която програма е чужда на християнското учение, Писания и вяра. Тази програма се нарича фенимизъм, и той е често войнстващ феминизъм. Феминизмът произходжа от марксизма. Марксизмът е идеология най-враждебна на вярата в Бога и в Спасителя. Маркс усърдно е мразел патриархалното семейство като израз на религиозно християнско потисничество. Целта на марксизма е да се разправи с „робството на религиозните догми“, тоест да разсипе вярата в Бога, като я представи като нещо тиранично и зло (и сам Бог като тиранин). Като представи Божиите наредби под формата на фалшивата кауза на потисничеството на жената от мъжа, то една сатанинска идеология придобива морални измерения и става привлекателна за масите, които търсят справедливост (но не непременно Божията). И църквата се полъгва с радост, за да изглежда добре.

    Затова спорът за Юния е малко встрани, макар и производен. Но все пак ще отбележим, че г-н Каравълчев не цитира един много популярен английски превод ESV, който няма общо с либералните преводи NRSV и NIV 2011. В него четем Римляни 16:7 така: “Greet Andronicus and Junia, my kinsmen and my fellow prisoners. They are well known to the apostles.” Тоест „те са добре познати на апостолите“, а не – „те са бележити сред апостолите“. Разбира се, Йоан Златоуст е най-популярния източник, който счита, че Юния е жена, както и повечето мнения са в тази посока, но въпросът не сто процентово изяснен, както твърдите.

    А колкото за консервативния богослов Стенли Гренц, то нищо не му пречи да вярва в Троицата и да въвежда светски идеологически мотиви в богословие, което на пръв поглед няма нищо с Троицата – освобождението на жената и даването й на власт над мъжа (доколкото той прави това, защото не е толкова очевидно). Но същата тази Троица е сътворила мъжа и жената, по определен ред и с предназначение и с определени последствия от грехопадението и изкуплението. И е разкрила този ред ясно в своето Си Слово, което пък е една от Личностите в Торицата! Така че, заявената на думи подкрепа на троичността на Бога не прави някого веднъж-завинаги консервативен и ортодоксален богослов във всяко отношение. Хората си менят позициите по всякакви причини и много често (особено под натиск за запазване на позиции). На второ място, и само между другото, често политическите убеждения на много християни биват близки до социалистическите (либерално-прогресивните), докато в същото време самите те твърдят, че защитават ортодоксални (в смисъл на правоверни) доктринални вярвания. Което аз виждам като проблем на известна несъвместимост, но за много християни не е.

    И един въпрос. Чудно ми е защо не се цитират значително големия брой БЕЗСПОРНИ стихове от Писания, в които се разглеждат библейските и християнски отношения мъж-жена и съпруг-съпруга, родители-деца. Интересно защо спорната Юния, която остава с неясен пол, и на която е отделен ПОЛОВИН СТИХ, е в центъра на дискусията?

  10. Златина on 24.03.2014 at 16:57

    Св. Нино е извършвала точно апостолска дейност – проповядвала е, поучавала е, разпространила е Христовото учение. Не е била свещеник, не е правилно да се отъждествява апостолството със свещенството, според мен. Няма основания да твърдим, че всички апостоли извън кръга на 12-е са свещенодействали. Все пак става дума за съвсем ранната практика на Църквата.
    Ако трябва да обобщим до времето на св. Нино в Грузия е имало много църкви, поради което народът е наречен християнски. Светителката е изиграла ключова роля за приемането на християнството като официална религия. От гореизложените сведения става ясно, че св. Нино по-скоро е била в ролята на благовестител за царското семейство, отколкото на апостол, който проповядва евангелието на езичниците, основава нови църкви, ръкополага свещеници, в някои случаи изпълнява и свещенически функции

    Доказателства за жена апостол: църковен епископ
    Епископът на Константинопол от 4 век Йоан Златоуст писал серии от омилии.Говорейки за Римляни 6:7 той казва: „О колко велико била святостта на тази жена, за да може да се удостои с апостолско име[35].” Златоуст хвали Юния като апостол. То също так хвали други жени. Заслужава да видим и следващият му коментар по отношение на павловият поздрав към Мария в Римляни 6:6: „Как е възможно това? Една жена е почетена като победителка! Отново мъжете са посрамени. Или по-скоро ние не само сме посрамени, но заедно с това ни е дадена и една чест. Понеже честта, която имаме е в това, че сред нас има такива жени, но сме посрамени в това, че ние мъжете, сме останали толкова зад тях… Защото жените в онези дни имали по-силен дух от лъвовете[36].” Думите на Златоуст ни дават един важен поглед в тайната на жените от ранната църква. Юния е била апостол и не е била единствената жена почитана в ранната църква. Твърденията на Златоуст за тези жени са особено убедителни в светлината на неговото ниско мнение за жените като цяло[37]. Златоуст ни дава достоверни и обективни доказателства, че Юния е била апостол. Това е по-вероятното виждане. Доказателставта са авторитетни, убедителни, разнообразни и обективни. Женският пол на Юния е доказан чрез свидетелствтаа на ранните манускрипти, записани свидетелства на различни църквони водачи през първите 12 века и изследвания на много учени свидетелствауващи за името Юния или Юлия като често срещано в древния свят.

  11. Георги Христов on 25.03.2014 at 12:48

    От коментарите на Вик. Костов и Пет. Вълков се процеждат пипалата на болшевишката прокоба и западния либерализъм засети чрез фалшивото светско образование в промитите мозъци. Светската философия наистина поставя социалното положение на човека, неговия етнос и дори пол като различни категории а психологията пък разделя функциите на половете. Социално или психологическо разделение под кръвта на Христос според Библията го няма.
    Психологическите и либерални богослови са тези които либерализират вярата за да я направят политическа единица достойна за техните популистики и манипулации. Дори могат да го докажат научно.
    Библията категорично смята всичко това под един знаменател – кръвта на Христос. Така поне смята ап. Павел който ясно казва в Галатяни: 3:28 Няма веч юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
    Нека никога ама никога не забравяме че крайният авторитет по вертикала в Христовата църква не е мъжа, нито пастира нито дори апостола а сам Христос!!! Противното би означавало да приемем папата за негов наместник. Да не бъде. Това е стремежа на Костов-Вълков да стоят на върха на тази пирамида с авторитет който не е от Бога.
    Да не бъде!!! Не на мъртвите кости и вълци в овчи кожи в църквата Христова!

  12. Иван Георгиев on 25.03.2014 at 16:04

    Ако ми позволите ще променя малко тона на горния коментар който намирам за точен но неприемлив като приятелски разговор. Ако адв. Виктор Костов желае да опонира използвайки социални или дори социалистически аргументи – това е негово неприкосновено право в дискусията. Всеки има право да се съгласи но не да контра-атакува дори ако той се е фокусирал върху определена личност или модел на мислене. Всеки има право дори и на грешно мнение.

    Тази тема разгледа няколко конкретни примера които желая да обобщя. В Новия завет има конкретни и неоспорими примери за жени в пророческо и дори апостолско служение. Дори ако тълкуваме тези текстове отделени един от друг и по някакъв начин обясним че това са жени в служение но те са без авторитет остава един наистина последен и краен фактор който не може да бъде лесно обобщен.

    Например, и за децата е ясно че в Библията има жени-пророци. Това е неоспорим факт. Особено в книгата Съдии е абсолютно ясно че на тези жени е даден върховен авторитет над мъжете в историята. Примерите в Библията са и достатъчни и многобройни.

    Сега, ако кажем като Виктор Костов, че Бог не може да даде авторитет на жените, тогава не признаваме неговата върховност в самото творението и се намираме богопротивници. Ако пък речем че 2-3 стиха от писаното от ап. Павел са достатъчни за да отнемат авторитета на жените в служение, тогава пък поставяме под съмнение самата Библия, или поне тези няколко стиха които дори и самия Павел казва че това заповядва той а не Господ!

    И по двете страни бяха изразени достатъчно мнение и доказателства на теория. Остава само да се отговори на въпроса от практическа гледна точка а имено какво да правим с жените на които Бог дава авторитет в служението? Ако им е даден пълен авторитет тогава дали има разминаване със словото? Ясно не, ако самата пророчица Девора е описана в Библията като съдия и пророк над народа на Израел включително всички мъже и свещеници. Ако те са контролирани да нямат определена власт над мъжете това не е ли доста опасно защото контролира и Святия дух който говори чрез тях? И кой всъщност трябва да даде това ограничение, мъжете властници в църквата или самия Святи дух? И ако Святия дух не само не ги ограничава, но ги призовава и помазва за такова служение, тогава кой смъртен човек ще му се възпротиви? И така, какво правим със сестрите които Бог призовава като им дава нужния авторитет за служение?

  13. адв. д-р Виктор Костов on 29.03.2014 at 16:45

    Яростта на г-н Христов до такава степен го заслепява, че нарича МОИТЕ аргументи „социалистически“ и „западно-либерални“!? При положение, че критикувам точно социалистическия, марксистия и прилежащия към него либерално-прогресивен (социализъм на със западен привкус) подход на ПОЛИТИЗИРАНЕ на църковното богословие в отношенията между половете?! Политическото равенство между мъж и жена е извращаване на същността на творението, маркистки аспект на „класовата борба“ и социалистическа деконструкция на библейскито и правоверно християнско учение. Г-не Вие сигурно имате много ниско мнение за четящите форума, за да обръщате толкова малко внимание на качеството на ПРОПАГАНДАТА си.

    Отново повтарям въпроса си: защо спорът за Юния се превръща в централна отправна точка за демонтрация на библейския модел на отношенията мъже-жени, мъж-жена, съпруг-съпруга? Малко ли са останалите десетки пасажи и поучения в Библията по въпроса?

    Ще ви цитирам отново от ап. Павел, само не ми твърдете, че това било за тогава, а сега Библията не важи: „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог“ – 1 Кор. 11:3. Други, като 1 Петрово? Трябва ли да цитирам други пасажи или отново ще се въртим в кръг – аз ще питам, а цитиращите Юния, ще си говорят за Юния? Което доказва, че тук се води идеологическа война, а не богословски разговор…

  14. Библията Тв
    Библията Тв on 07.04.2015 at 22:56

    Amin!

  15. Виктор Макаров on 07.04.2015 at 23:29

    Някой би ли могъл да ме ориентира откъде мога да намеря и да прочета самия материал от 1946 г.? Предварително благодаря 🙂

  16. Stoqnka Ivanova on 16.08.2015 at 13:28

    ЕПЦ Хасково е основана от жени през 1934г. Започната е със 7 души членове. Основаването и е пряко свързано с имената на 2 жени: първият ръководител на църквата е Трендафилка Делчева-Христева, а Донка Кинарева, родом от Сливен, е преседявала с месеци в Хасково до стабилизиране на новосъздадената църква. Особено внимание заслужава личността на последната:

  17. В. Каравълчев on 02.05.2016 at 22:59

    Андроник и Юния са били апостоли. Единственият неотговорен въпрос остава какво Павел има в предвид под „апостоли.” Джеймс Уолтърс предлага 4 различни начина, по които „апостол” се използва в Новия Завет. (1) дванадесетте първоначални ученика на Исус (2) хората, които са видели възкръсналият Господ и са получили поръчение от Него (1 Кор. 9:1; 15:1-11); (3) мисионер успешен в основаването на църкви, труд и страдания (което е основата на аргумента на Павел във 2 Коринтяни); (4) посланик или мисионер изпратен от някоя конкретна църква да изпълни определена задача (2 Кор. 8:23; Фил. 2:25). Първият и последният избор могат да бъдат изключени понеже те не са били сред „дванадесетте” нито пък тяхното апостолство е свързано с някаква специфична църква или задача. Изборът между (2) и (3) е по-труден. Те със сигурност биха могли да бъдат сред едната или другата от оставащите групи. Ние просто не знаем.

    Те може би са служили заедно като семейство. Интересен паралел би съществувал с Прискила и Акила споменати от Павел в Римляни 16:3-5а. Все пак ние знаем, че Павел не поставя някаква сързана с пола специфична роля в своя поздрав до Андроник и Юния, нито пък църквата днес трябва да прави това. Те и двамата са били смятани за бележити сред апостолите. Андроник и Юния са били бележити сред апостолите вероято поради своето апостолско страдание, дълго познаване на Христос, трудът си и своята смирена служба на Господа. Нека очите на всички в църквата да бъдат отворени да видят тази важна истина и нейното важно значение в позволението на жените да служат наравно така както са призовавани от Бога. Да направим обратното озачава да отречем цялостното изкупително дело на Христос.

    За пръв път свети Андроник и св Юния са споменати в менологий от 10 в. Твърде вероятно е тогава да е било известно по-ранно житие, което не е достигнало до нас. Интересно е, че в римокатолическия календар такива светци не присъстват. В един доста интересен ранен документ се говори, че св. Андроник станал епископ на Панония. Друг интересен момент в този спорен документ е, че това е единствения гръцки източник, в който за света Юния се говори не като за жена, а като за мъж – Юниос. Трети интересен момент в същия документ е, че и двете жени Юния и Приска (Прискила), в този документ са упоменати като мъже, според същия този документ те и двете, в случая двамата стават епископи. Юния става епископ на Апамея, а Приска на Колофон. За да направим объркването още по-голямо ми се ще да спомена, че за автор на Посланието до евреите се сочат освен Аполос, Варнава, Лука,… така и все по-често Прискила в съавторство с нейния съпруг Акила. Тоест говорим за сериозно женско настъпление.

  18. ВЯРА on 04.05.2016 at 8:25

    До Ivaylo Petrov,има и жени пасторки.Вие в кой век живеете?

  19. Iliya on 21.07.2016 at 8:42

    Много храна но ,без вкус с всеки изминат ден Все повече и повече се изопачава .Божието слово горко вам горко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ