Словото, което оживотворява

01.11.2017

Доний К. Донев

Всяко съживление в историята на църквата е предшествано от Библията. Винаги, когато Божието Слово е давано на хората на език, който те могат да разбират, неговaта свръхестествена трансформационна сила започва да работи и положително да променя живота и съдбата на личности, църкви и дори цели народи. В контекста на тази промяна, идеи и идеологии прогресивно намират своята контекстуална реализация, теологически виждания получават нова перспектива за личността и ролята на Бога. Но най-важното от всичко, е фактът, че когато Библията говори на безсмъртните човешки души, те намират спасение за вечността. Ето защо, нашето търсене на Библията, на истинската Библия, не може да спре и не може да бъде спряно. То не е просто висша схоластика или изследване само по смисъла на теологична екзегетика. То е в действителност търсене на отговор на основни екзистенциални въпроси за човешкото съществуване, за смисъла на късия човешки живот и за есхатологичната реализация на Божието провидение конкретно за нашите индивидуални житейски съдби в контекста на вечността.

Когато цената на едно човешко търсене е толкова висока, нормално е не всеки отговор да бъде задоволителен. И ако отговорите се намират в една сравнително малка книга като Библията, нормално е ние, които я считаме за авторитет в живота си, да се стараем да я разбираме и спазваме духовните параметри в Писанието. А за онези, които от Бога са получили възможността да я разбират в оригиналните езици на нейното написване, остава божественото призвание да предадат текста и на говоримия от народа актуален език, такъв какъвто е в съвременното му използване. Без лични тълкувания или тенденциозни промени. Само така, представена пред човешкия ум, Библията може да бъде онова Оживотворяващо Слово, което променя същността на човека. А това, само по себе си, вече е съживление.

Онези от нас, които са имали възможност да наблюдават и анализират протестантското съживление, което започна в България през 1990 г., знаят истината на това твърдение и то не е само модерен феномен. Първият пълен превод на българската Библията, издаден в Цариград през 1871 г., поставя основите на модерната българска граматика, трансформира модерния български език, служи като катализатор във формирането на автокефалната Българската екзархия и гарантира процесите, които днес колективно наричаме Българско Възраждане.

Но това не е само български феномен. Класически пример е самата Реформация. Нейната „зорница”, Уиклиф, посвещава живота си на целта да даде Библията на широките маси на съвременен за тогавашна Англия език. Хус, Лутер и Тиндейл също следват това негово убеждение, неговата идея. Лутер започва отпечатването на немски превод на Библията през 1522 г., а Тиндейл на английски език четири години по-късно. Имено тези събития обосновават и гарантират по-нататъшното развитие на Реформацията.

Според Тиндейл е „невъзможно обикновените вярващите да се изграждат в Истината, ако Словото не е им е ясно предадено на майчиния им език”. Именно това му убеждение го мотивира да преведе Новия Завет на английски. Тиндейл е преследван и екзекутиран, а преводът му изгарян многократно. Но само няколко десетилетия по-късно от печат излиза нов английски превод, който ние познаваме като King James (KJV). Въпреки, че преводът е подготвен от 54 независими учени лингвисти и богослови, повече от 80% от текста на Новия Завет е заимстван от вече готовия превод на гонения и убит реформатор-мъченик Тиндейл.

Тези преводи ще бъдат разгледани по-късно в поредицата, но тук е нужно само да се допълни, че те (както и преводът на King James) използват един и същ базов гръцки текст на Новия Завет, Текстус Рецептус (ТР), компилиран от Еразъм Ротердамски с първо издание през 1516 г. Заради многобройните си пропуски и поправки, оригиналното издание на ТР, както и следващите го ревизии, не могат да бъдат счетени за изключително схоластическо постижение. Недоразуменията, които този текст създава, продължават да бъдат спорни точки за палеографи, преводачи и лингвисти и до ден днешен. Но ТР изпълнява целта на Еразъм да достигне широките маси и, служейки като базов текст за другоезичните преводи, да се превърне в основа за църковна реформация и да промени историята на църковни общества и цели народи. А това само по-себе си е ядрото на съживлението.

Ето защо е важно, кой, как, от къде, под чие влияние и с каква цел превежда Библията. Ако целта на Божието Слово е да достигне всеки човек с посланието за спасение от грях и за вечен живот, и ако това послание наистина може да оживотворява цели нации, то никой няма правото да превежда и издава Библията небрежно. Божието Слово трябва да достигне до обикновения човек буквално и непроменено. Както пише Еразъм в предговора на Текстус Рецептус: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички Християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини”. Бих добавил само „и българи” …

Tags: ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ