Ще премине ли църквата през Голямата скръб?

28.08.2016

 

4 Теории за Грабването на Църквата и Скръбта:

  1. Преди Скръбта
  2. По средата на Скръбта
  3. След Божия гняв
  4. След Скръбта

Какво представлява Скръбта (дефиниция)? Как знаем, че Скръбта ще продължи седем години?
Скръбта е бъдещ 7-годишен период от време, когато Бог ще завърши Неговото дисциплиниране на Израел и ще доведе до край наказанието Си на невярващия свят. Църквата, съставена от всички, които са се доверили на човека и делото на Господ Исус, че ги ще спаси от наказание за греха им, няма да присъстват по време на Скръбта. Църквата ще бъде взета от земята в събитие, известно като Грабването (1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-53). Църквата е спасена от идещия гняв (1 Солунци 5:9). В цялото Писание, Скръбта се свързва с други имена като:

  1. Господния ден (Исая 2:12; 13:6,9; Йоил 1:15,2:1,11,31,3:14; 1 Солунци 5:2)
  2. утеснение или скръб (Второзаконие 4:30; Софоний 1:1)
  3. Голямата скръб, която се отнася към по-напрегнатата втора част от 7-годишния период (Матей 24:21)
  4. време или ден на утеснение (Данаил 12:1; Софоний 1:15)
  5. времето на утеснението на Яков (Еремия 30:7)

Лука 21:34-36 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкият Син.

Откровение 3:10 Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

Римляни 5:9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

1 Солунци 1:10 и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Коготo възкреси от мъртвите, който ни избавя от идещия гняв.

1 Солунци 5:9-11 Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, 10. Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.

Откровение 4:1 След това видях, и ето, врата отворенa на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

Църквата не е част от събитията, описани след Откровение 1:1-3:20. Тя е включена отново едва във видението за Небесния град.  Думите църква и църкви са споменати 19 пъти в Откр. 1:1-3:20 и нито веднъж след това.  Старците, седящи на престоли, са винаги видяни в небето след Откр. 4:1.

Още 55 доказателства за грабването

Tags: , , , , , , , ,

21 Responses to Ще премине ли църквата през Голямата скръб?

  1. димо on 28.08.2016 at 16:34

    Грабването ще стане във началото на голямата скъб, ние ще усетим от голямото зло което ще дойде , затова Исус каза които устои ,тои ще се спаси.

  2. Красен Желязков on 28.08.2016 at 17:07

    С тази тема се спекулира до безкрай. И много християни са повлияни от американски учения, понеже са прекалено пристрастени към тях, и през тяхната призма четат Библията. Но проблема е, че американските учения далеч не винаги са библейски основани.
    За да се реши този въпрос, трябва да се изследва ЦЯЛАТА Библия, и то в оригиналните езици. Разбира се, това не е по силите на всеки, нито пък всеки може да научи иврит и старогръцки. Но който не може, би могъл поне да се обърне към евреите, които държат ключа на знанието на Библията.
    Първо: крайно време е да престанем да отдаваме такова голямо значение на това „грабване“. Да, ще има грабване, но то далеч не е най-важното събитие, което ни очаква. Най-важните събития не са „грабването“, а ВЪЗКРЕСЕНИЕТО на мъртвите, за което в Библията се говори много повече; и след него- установяването на Божието царство на Земята, при което ще се види кой от нас ще влезе и ще царува, и кой ще остане отвън. А самото грабване не е нищо друго, освен посрещането на идващия Цар, Христос, за втори път на Земята. Той ще дойде като Цар, с гняв против този свят. А ние ще сме Неговата армия, която ще бъде грабната, за да Го посрещне, след което ОТНОВО, ЗАЕДНО С НЕГО ще се върне на Земята, за да воюваме срещу противника, и за да установим Царството.
    Съответно това ще стане СЛЕД Голямата скръб.
    А относно самата Голяма скръб- Бог ще пази Своите Си хора. Как Бог пазеше израилтяните в Египет по време на бедствията? Те стояха в земята Гошен, бедствията се изсипваха върху Египет, но израилтяните бяха опазени ВЪТРЕ в Египетската земя, А НЕ ГРАБНАТИ ИЗВЪН ЕГИПЕТ!
    Нима за Бог е проблем да направи същото и по време на Голямата скръб, със Своите хора?
    А в самата статия по-горе, как чете нейния автор, че църквата изобщо я няма след Откровение 1? Ами в Откровение 13, 14? Не го ли вижда, то не е толкова трудно да се открие? И не само там! Ами „излезте, Мои хора, и не участвайте в греховете на Вавилон“, това да не би да е в Новия Ерусалим? Да, няма я думата „църква“, но има думи „светиите“, „Мои хора“ и т.н., да не би те да не са част от църквата? Не може просто така да се чете небрежно по конкорданс, и да не се изследват всички думи и техния контекст!
    Затова, да изследваме Библията БЕЗПРИСТРАСТНО и да престанем да се влияем от разни американски, или други учения. Ако искаме да стигнем до решение на въпроса де. Ако не- можем да си караме така и да си спорим до безкрай, докато накрая Исус дойде и ни завари в спорове.

  3. Борис on 29.08.2016 at 14:46

    обърнете внимание на 1,30 ( 1 минута и 30-та секунда) !!! 🙁

  4. А. Стамболов on 29.08.2016 at 17:03

    Красен Желязков, поздравления за мнението Ви! 🙂

  5. Veniamin Peev on 29.08.2016 at 18:33

    Г-н Стамболов, бихте ли пояснил, моля, кое точно Ви хареса в коментара на Красен Желязков?

    Следният пасаж, който копи-пействам, е абсурден исторически и богословски анахронизъм! Между робството и избавлението от Египет и грабването на Църквата и Голямата скръб няма никаква логическа връзка:
    „А относно самата Голяма скръб- Бог ще пази Своите Си хора. Как Бог пазеше израилтяните в Египет по време на бедствията? Те стояха в земята Гошен, бедствията се изсипваха върху Египет, но израилтяните бяха опазени ВЪТРЕ в Египетската земя, А НЕ ГРАБНАТИ ИЗВЪН ЕГИПЕТ!“

    Избавлението от Египет е парадигма на изкуплението, а не на грабването.

  6. До Краси on 29.08.2016 at 19:54

    Краси как да не е извън Египет?
    Нали през Червеното море та от другата страна към обещаната земя
    И моля те забележи че нито един израйлянин не бе оставен.
    Така и духовния Израел няма да бъде оставен а ще бъде грабнат
    Ще бъдат оставени фарисеите, садукеите, бирниците и праславяемите
    А е много възможно имено с тях да се съюзи и Антихриста понеже той основа църква-държава а те вярват в симбиоза на църква с държава. Имено тази симбиоза ще им изяде главите

  7. Zlatka Anastasova on 30.08.2016 at 11:20

    Нека да не забравяме този стих: „И ако Отец ми не би скратил онези дни, не би се избавила ни една твар, но зарад избраните, скратил е дните“. Това ни говори че ние ще бъдем по времето на голямата скръб. Бог ще ни пази и ще ни храни и покровителства както израилтяните в пустинята. Както опази и хранеше Илия от заплахите на Езавел. Много са примерите как Господ опазва Своя народ и ги извежда на безопасно място. Бог е верен и силен да ни опази и в голямата скръб. Много пастири проповядват, че ще бъдем грабнати преди голямата скръб, и много вярващи вярват в това, но тъй като това няма да е така, мнозина ще се окажат неподготвени. Тогава ще е голямята трагедия, защото са очаквали едно, а е станало друго.Господ открива това и на днешните пророци и те стават проводници на тези послания към народа на Господа. Бъдете трезви и нека Святият Дух да ни води в правилните стъпки! Святият Дух“ Скоро иде този, който не познава милост“. Духът на Антихриста вече действа на земята. Затова нека да бъдем в готовност и да сме будни!Бог с вас!

  8. А. Стамболов on 30.08.2016 at 15:20

    Д-р Пеев, Ви добре знаете, надявам се, какво учи Православната църква за т. нар. „грабване на църквата“ по време на „Голямата скръб“ – една сравнително нова доктрина, която някои евангелски общности възприемат. Иначе, да, вярно е, че избавлението от египетско робство е предобраз на изкуплението ни от греха. Не виждам, обаче, нищо нередно в думите на г-н Красен Желязков – той просто направи едно сравнение, нищо повече – както Бог пазеше израилтяните по време на бедствията в Египет, така Той може да запази Своя народ и по време на бедствията на „Голямата скръб“.

  9. До Стамболийски on 30.08.2016 at 16:56

    Ортодоксалните отци Климент Римски и Ефрем Сирийски учат че църквата се грабва пред голямата скръб. Те са църковни отци от 3 и 4етвърти векове много преди католическия Августин блажен който пише преднамерено амилениално и няма отношение към грабването, така че споменаването му е некоректно.

  10. А. Стамболов on 30.08.2016 at 18:22

    @До Стамболийски:
    Г-не, не мога да взема на сериозно думите на човек, който дори не е прочел правилно името ми. Съжалявам! Два пъти вече го бъркате. Научете го най-после!

    П.П. Ако все пак решите да придадете някаква тежест на писанието си, ще бъде добре да цитирате ТОЧНО какво са казали въпросните отци. Разполагам с критично двуезично (гръцки-български) издание на труда на св. Климент Римски, така че ако дадете точен цитат, ще можем лесно да го проверим.
    Иначе все едно говорите на вятъра.

  11. Veniamin Peev on 30.08.2016 at 18:33

    Г-н Стамболов, коментарите на хора като Красен Желязков и Златка Анастасова са популистки и трябва да внимаваме, когато правим библейски сравнения. Защото ако вървим по пътя на сравненията, ще трябва да кажем, че и избавлението на Ной от потопа е в подкрепа на грабването. Трябва да става понятно на хората, че не всяка парадигма може да се свърже с грабването на Църквата. Различните парадигми имат различни значения за различни доктрини. Вие сте запознат с принципите на херменевтиката и ще разберете какво казвам.

    Категорично не мога да се съглася с твърдението, че „грабването на Църквата“ била „нова доктрина“! Да не би ап. Павел, който дава зародиша на тази доктрина с ясно изразения глагол „грабвам“, да е „нов учител“? Също така има църковни авторитети, които говорят за това събитие. Можем да говорим са по-осезаеми акценти на доктрината за „грабването“ през последните два века, но не за „нововъведение“ – едно, меко казано, неадекватно подозрение.

  12. А. Стамболов on 30.08.2016 at 19:26

    Д-р Пеев, очаквах този отговор. Позволете, обаче, да не се съглася с Вас. Първо, с употребата на думата „популистки“ (популистки коментари). „Популист“ е човек, който с делата и най-вече с думите си, се старае да угоди на тълпата. Не мога да се съглася, че един коментар, който ще срещне неодобрението сигурно на 80-90% от читателите на този сайт, е „популистки“. Напротив, ако трябва да говорим така, то думите на Красен Желязков и Златка Анастасова (които нямам честта да познавам) са по-скоро „срещу течението“, а не „популистки“. Толкова по този въпрос.

    Второ, аргументите в полза на „грабването“ са ми добре известни. Ваше право е да тълкувате 1 Солунци 4:17 в подкрепа на тази теория. Вие, разбира се, виждате в израза „ние, останалите живи“ (ἡμεῖς οἱ ζῶντες οἱ παραλειπόμενοι) думата „църква“, каквато обаче авторът на посланието (Павел) не е употребил. Това е Ваше тълкувание. Ваше право е да тълкувате събитията, описани в 1 Солунци 4 гл., като случващи се ПРЕДИ „Голямата скръб“, а не СЛЕД нея. Вие също така реално приемате не две, а три пришествия на нашия Господ Иисус Христос- нещо, което едва ли бихте подкрепили с ЯСНИ И НЕДВУСМИСЛЕНИ библейски цитати. Ваше право е да правите тези тълкования, но не забравяйте, че аз, както и милиони други православни, римокатолици и протестанти имаме ДРУГО тълкование както на 1 Солунци 4:17, така и на останалите стихове, „подкрепящи“ „грабването“. Така че, пак ще кажа, тази доктрина е сравнително нова и не намира ясна подкрепа НИТО в Писанието, НИТО в творенията на св. отци, НИТО в трудовете на ранните дейци на Реформацията.

  13. Veniamin Peev on 30.08.2016 at 20:33

    Г-н Стамболов, виждам, че се хвърляте със стръв в дискусия, в която искате на всяка цена дадена „православна“ гледна точка да „надделее“, защото е … „православна“. Това го отдавам на младостта Ви и на православната Ви закваска. Аз съм по-хладен човек и не съм обвързан от фанатизъм.

    За разбирането Ви за „популистко“ мнение. Смея да кажа, че съм лингвист, следователно разглеждам всеки термин от различни аспекти, не само от един. Както знаете, думата populus (народ) дава възможност производните думи да се разбират ПРЕДИ ВСИЧКО като произхождащи ОТ НАРОДА, а не да се тълкуват като НАСОЧЕНИ КЪМ НАРОДА. Вашето тълкуване е с еднозначен привкус – така разсъждаваха комунистите преди малко повече от четвърт век. Те си мислеха, че каквото кажат, трябва и ще се „хареса“ на народа. В протестантизма херменевтиката има друга посока – грамотните пастори са длъжни „да поучават народа“, не да оставят „народът“ да поучава грамотните пастори. Пък който приеме, приеме и който не приеме, да не приема. това вече не е „популизъм“, а ДЕМОКРАТИЗЪМ. Точно така е постъпвал, например, основателят на Петдесетната деноминация пастир Николай Николов. Вярвам, че повечето евангелистки пастори днес ще се съгласят с това разбиране. Да не Ви припомням за Мартин Лутер и Филип Меланхтон, за които видимо имате доста неправилна представа като учители на народа.

    Що се отнася до Вашето трикратно повторено „НИТО“, го отдавам не само на младостта Ви, но и на православната инерция, която обича числото 3. Като богослов избягвам да казвам „нито“ и „никога“. Вие като грецист знаете, че глаголът harpazo (както и производните) се среща на доста места в Новия Завет (І Сол. 4:17; ІІ Кор. 12:2, 4; Откр. 12:5) и на още няколко места в Евангелията все със значение „грабвам“. В Посланията, особено на ап. Павел и особено до Солунците авторът изразява синонимно тази идея при още няколко случая.

    Вашият православен проблем е, че Вие търсите термина ekklesia(църква), защото го разбирате само в православния й смисъл – като неприемлива за евангелистите симбиоза на земните вярващи, душите на покойниците и ангелите. Затова Вие сте прав и можете да бъдете спокоен – Православната църква, разбирана така, НЯМА ДА БЪДЕ ГРАБНАТА! Вярват – на основата на редица новозаветни пасажи! – че ще бъдат „грабнати“ харизматиците. Те не приемат, че църквата се състои от покойници и безполови същества. Така, че нека установим мир и спокойствие по тази тема – НЯМА ДА БЪДЕ ГРАБНАТ НИКОЙ, КОЙТО НЕ ВЯРВА В ТОВА! (Надявам се да се съгласите!)

    В кръга на шегата – когато бъда грабнат, ще Ви помахам от горе, а Вие ще ме следите с поглед отдолу…

  14. А. Стамболов on 30.08.2016 at 22:25

    Д-р Пеев, и двамата с Вас сме теолози, и то от най-словоохотливите.  Няма да ни стигне времето до утре да бистрим тема, по която сигурно са изписани тонове мастило и от двете страни. Всеки знае аргументите на другия. Така че нито аз ще убедя Вас, нито пък Вие – мен. Затова най-интелигентното решение, което и Вие предлагате, е да си стиснем джентълменски или братски (както предпочитате) ръцете и да си пожелаем един ден и двамата да видим Господа и да бъдем в присъствието Му. Какво повече от това?

    Не сте прав, обаче, в следното: участието ми в тази дискусия не е за да защитя „православната“ позиция, а библейската. Добре знаете, че „„православната“ гледна точка“, както я наричате, съвсем не е само православна, защото се споделя и от милиони дохалкидонци, римокатолици и протестанти. Много протестанти, които изобщо не приемат православната еклесиология, също така не приемат доктрината за „грабването“. Греша ли или наистина Вие сам, с думите си: „Вярват – на основата на редица новозаветни пасажи! – че ще бъдат „грабнати“ харизматиците“, индиректно признавате, че доктрината за грабването е обвързана (почти) само с харизматичното движение? Желая Ви благословена вечер!

  15. Красен Желязков on 31.08.2016 at 17:44

    Да, разбирам, че тази тема е трудна, защото се отнася за бъдещето, за неща, които никой от нас не е видял, и само можем да предполагаме, въз основа на информацията, която Бог ни е предоставил в Библията, и знанието ни върху нея.
    Нека да уточня- аз не отричам грабването, но според това, което четем в Библията, пак казвам- то далеч няма това значение, което му се приписва днес в някои деноминации. Да, апостол Павел говори за грабването, но съвсем бегло, далеч на по-заден план в сравнение с Възкресението и Пришествието на Господа. И говори за грабването точно спрямо момента, в който Исус идва, а не 7 години по-рано- с цел „да посрещнем Господа във въздуха“. Нищо повече. Грабването го има, но далеч не е най-важното в цялата верига събития, които предстоят.
    Относно сравнението с Египет- да, разбира се, двете събития са съвсем различни. Но тук, забележете, аз не сравнявам тези две събития- изкуплението от Египет, и пришествието на Господа. Аз просто давам пример за начина, по който Бог действа, когато нанася съд върху света, а пази Своите хора. Мога да дам и друг пример за това Негово действие: Псалм 91:7 „Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди – до десницата ти, но при тебе няма да се приближи.“ В случая с Голямата скръб обаче, все пак светиите ЩЕ МИНАТ през страдания, но ще бъдат опазени, така, че да могат да устоят. И това го пише на не едно и две места.
    И накрая- всичко това, което споделям, не са просто мои собствени „открития“, това са и мненията на месианските евреи, които са от Божият народ Израел, които, знаейки оригиналния език на Библията- иврит, познавайки мисленето, традициите, историята и културата на собствения си народ, и всичко това съчетано с вяра в Исус, предразполагат за много повече доверие, отколкото съвременните проповедници от многото различни деноминации, с различаващи се твърдения, но пак еднакво упорито настояващи и претендиращи за правота.

  16. Veniamin Peev on 01.09.2016 at 16:52

    „И накрая- всичко това, което споделям, не са просто мои собствени „открития“, това са и мненията на месианските евреи, които са от Божият народ Израел, които, знаейки оригиналния език на Библията- иврит, познавайки мисленето, традициите, историята и културата на собствения си народ, и всичко това съчетано с вяра в Исус, предразполагат за много повече доверие, отколкото съвременните проповедници от многото различни деноминации, с различаващи се твърдения, но пак еднакво упорито настояващи и претендиращи за правота“ (Красен Желязков).

    Г-н Красен Желязков, моля да ме извините, че се намесвам, но когато търсим опора в Библията за дадена доктрина, трябва да бъдем коректни. Копи-пействах горния Ваш пасаж, който също показва, че се плъзгате, а не задълбавате по темата.
    Твърде съм учуден, че давате като пример „месианските евреи, които знаят иврит“ по темата за „грабването на Църквата“! Какво общо има това с темата?… Новият Завет е написан на една разновидност на древно-гръцкия език, който се нарича КОЙНЕ (православните четат термина КИНИ поради византийското четене). КОЙНЕ няма нищо общо с познанията по ИВРИТ. Също така възгледът за „грабването на Църквата“ не е зависим от т.нар. „месиански евреи“. Цитираният от Вас Пс. 91:7 също няма връзка с темата, но има отношение към заветната любов на Бога (евр. hesed), което всички евреи би трябвало да знаят какво означава.
    Моите възражения произхождат от правилата за правилно тълкуване чрез избор на адекватни, а не на случайно избрани пасажи.

  17. Красен Желязков on 02.09.2016 at 8:21

    Да, знам, че Новия завет е писан на Койне. Но е писан от ЕВРЕИ (поне Петър, Павел, Йоан, Матей, Яков и Юда са евреи), с еврейско мислене, и еврейски начин на изразяване. И освен всичко друго- това, което те пишат, също не е нещо ново, а е основано на Стария завет, много от пророчествата от който се изпълняват в Новия.
    Когато например четем Откровение, не може да не забележим много детайли, които вече са били описани в Исаия, Даниел, Захария и др. Корените на нещата от книгата Откровение, а и другите книги от Новия завет, са именно в Стария завет. Относно Псалм 91:7, пак казвам, аз не твърдя, че е директно по темата, но не може да не отбележа, че там виждаме един от начините, по които Бог се грижи за Своите хора в зло време, по време на бедствия, когато стотици и хиляди умират около нас. Нима Голямата скръб няма също да е така?
    Но както и да е, по-очевидното е, че там, където се говори за Голямата скръб, на много места се вижда, че светиите ПРИСЪСТВАТ НА ЗЕМЯТА, а не са някъде в космоса. Дори не е нужно човек да е теолог, за да види очевидното! Но лесно може и най-големия теолог да бъде под влияние на някаква доктрина, която да му пречи да го види, без значение дали е учил богословие 20, 30, 50 или 100 години.
    Пак казвам- не е трудно да се види, че грабването е споменато само бегло, на заден план, и не с цел „евакуация на църквата от Голямата скръб“, изобщо няма такова нещо, а само с цел посрещане на Господа във въздуха, за един кратък момент, след което, всички ние, възкресени, веднага заедно с Него отново се връщаме на Земята като една армия.

  18. Veniamin Peev on 02.09.2016 at 17:24

    „Но както и да е, по-очевидното е, че там, където се говори за Голямата скръб, на много места се вижда, че светиите ПРИСЪСТВАТ НА ЗЕМЯТА, а не са някъде в космоса. Дори не е нужно човек да е теолог, за да види очевидното! Но лесно може и най-големия теолог да бъде под влияние на някаква доктрина, която да му пречи да го види, без значение дали е учил богословие 20, 30, 50 или 100 години“ (Красен Желязков).

    Г-н Красен Желязков, упорито продължавате да лансирате „капацитета“ на месианските евреи. Вярно е, че такава група има и в България, но нека уточним: тя не е чисто християнска! „Месиански евреин“ е равносилно на термини от рода на „кръгъл квадрат“ или „квадратен кръг“. Тяхното „богословие“ е добре квалифицирано от ап. Павел в посланието към Галатяните. Впрочем, това, което твърдите за ап. Павел, е смехотворно. Достатъчно е да Ви припомня неговата декларация: „Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“ (Филип. 3:7). Кое е лъжливата „придобивка“, която е станала „загуба“? – Целият му еврейски дохристиянски религиозен живот (ст. 2-6).

    Популистко и несериозно е твърдението Ви, че всеки читател като Вас виждал „очевидни“ неща в текстовете, които цитирахте, и нямало нужда да учи богословие „20 и т.н. години“. Това твърдение е очевидно същото, като изхвърлянето на онези младоци, които са се научили да карат коли и мотори без необходимото образование, преминаване през шофьорски курс, явяване на изпит и вземане на документ за правоуправление. Такива самозванци в повечето случаи катастрофират, а нерядко и биват санкционирани от онези хора, които дори по българските пътища искат документ за правоспособност.

    Ние, християните, г-н Красен Желязков, не можем да си позволим самоубийствения „лукс“ неправоспособни тълмачи да се вихрят по Пътя, Който е Христос и Който е истинската Истина! Бих Ви посъветвал да бъдете по-скромен в самомнението си на тълмач на Св. Писание.

  19. Красен Желязков on 03.09.2016 at 14:14

    Г-н Пеев, относно богословието, което е свързано с придобиване на знание, то безспорно е безценно, и много полезно. Но очевидно не е достатъчно. Ето, в древния Израел е имало цели школи, с много високо за времето си образование, в които са се обучавали тогавашните фарисеи, законници и книжници. Обаче въпреки това, с цялото им, безспорно многогодишно обучение, пак една голяма част от тях не са разпознали Кой е Месията. Вместо това хора, често напълно неграмотни, улучват целта. Грешката на учените е била, че са уповали на знанието си (те изгониха един сляпороден човек, който им каза нещата точно, без да е учил никакво богословие, понеже ги бил „учил“), но явно са пропуснали нещо: откровението от Бог, което пък предполага и съответна подходяща настройка на сърцето.
    А сега проблема е, че има доста християни, които си мислят, че това не се отнася за тях. Но същото явление се повтаря и сред християнските богослови, при това от всички деноминации. Не си взимат поука от случая с фарисеите, и разчитайки на това, че са християни, се облягат на знанието си.
    И в резултат, както казах и в предишните постинги, пълно е с богослови, учили много години, от различни деноминации, в крайна сметка с различни твърдения по различни теми. А логично, уж би трябвало чрез знанието си в да стигнат до единство, но явно не е така.
    Що се отнася до месианските евреи- по „месиански евреин“ доколкото знам, се има предвид всички, които са етнически евреи, и са приели Христос. Включително и Павел. Да, разбира се, и сред тях може да има всякакви хора. Но факт е, че Бог ги е обучавал цели 2000 години преди всички останали народи, и в крайна сметка, както казва Павел- на тях Той е поверил свещените Писания. Не на православни, не на петдесятни християни, не на методисти, баптисти или католици. А що се отнася до думите на Павел- той не отхвърля знанието, което е придобил преди да повярва, но просто изповядва, че всичко, което е имал преди, по никакъв начин не го ползва за спасението чрез вяра в Христос. Но това не значи, че не би могло да бъде полезно за сегашния живот- но не повече. Ако един християнин е станал добър шофьор преди да повярва в Христос, той е придобил тези умения, и след това, когато вече е повярвал, трябва ли да „забрави“ да кара кола, и да счете шофьорските си умения за загуба в този смисъл? Не, обаче той би могъл да използва шофьорските си способности за нуждите на служението например, не е ли така? Обаче, естествено, шофьорските му умения не могат да го спасят, а само вярата му в Христос.
    Както и да е, да не се отклоняваме от темата. Поради всички тези факти, нещата явно не са толкова лесни и прости. По-добре да търсим мира помежду ни. Каквото има да става в бъдеще, ще стане така или иначе, без значение кой в какво вярва, кой какво знание има и т.н. И при това положение особено ценно за нас е да съумеем да се приемаме едни други и да сме в мир, въпреки тези различия между нас. Така или иначе един ден всички ще видим ясно как ВСЪЩНОСТ стоят нещата.
    Поздрави и благословения!

  20. Veniamin Peev on 03.09.2016 at 18:18

    Скъпи г-н Красен Желязков, онова, което най-много ми харесва у Вас, е, че имате уравновесен дух и характер. Е, държите си на разбиранията, което е естествено, и не приемате мнението на другия, което е разбираемо, но не сте конфликтен.

    Не бива обаче да смятате, че различията в мненията на богословите правят богословието ненужно и излишно. Разномислието е много по-често полезно, защото избистря истината и дава нови и творчески възможности за нейното представяне. Да дадем пример с различията на апостолите Петър, Йоан и Павел. А какво да кажем за различията между Яков и Павел? Петър и Яков не достигнаха нивото на Павел, затова той критикуваше учения като техните. А Лутер дори е настоявал Яков да бъде изхвърлен от библейския канон! Различията представляват свидетелство за многообразието на човешкия дух и мислене. В това не само че няма много лошо, но дори в това е силата и красотата на богословието. Схемите и клишетата го осакатяват.

    Когато говорим за тълкуване на библейски пасажи и съставяне на доктрини, трябва да се спазват определени правила. Това са правилата на херменевтиката. Не е важно и достатъчно дали човек е вярващ или принадлежи към групата на месиански евреи, а е важно дали знае и спазва правилата на херменевтиката. Тя има свои методи, свои принципи, своя логика. Когато Лутер е дал възможност всеки да чете Св. Писание, не е имал предвид всеки да се прави на тълкувател както му дойде. Тълкуването е професия като инженерството и медицината, например. Не можеш да се обявиш за лекар без да си се подготвил теоретично за това. Иначе си оставаш самоук знахар. А такива нараняват и убиват, не лекуват.

    (Аналогията ми с шофьорлъка без курсове и книжка не сте го разбрал!)

  21. Jivko Stoilov
    Jivko Stoilov on 16.05.2018 at 18:03

    Ще премине ли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.