СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

08.06.2017

Росица Ангелова

През 2015 г. се навършиха 95 години от появата на петдесятничеството в България. За близо век петдесятната деноминация навлиза в духовното пространство на българската нация и заема своето място наред с другите протестантски деноминации и Българската православна църква.

Въпреки наличието на изворов материал и изследвания, свързани с петдесятничеството в България, липсва цялостно научно историческо, а не богословско изследване. Тази празнота в българската историография търси своя автор и това провокира нашия изследователски интерес.

За история на петдесятното движение и Петдесятната църква в България99, както бе посочено, е рано да се говори. По-правилно според нас е да се приеме, че има извори за създаване-то, развитието и личностите на петдесятното движение. Сред заглавията можем да посочим брошурата на Георги Беров –„Сектата на Петдесетниците”, тъй като самият той е петдесетник [Беров 1965]; труда на пастор Иван Зарев – „История на еван-гелските петдесятни църкви в България 1920–1989” [Зарев 1993]. Ценен извор е Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, предоставена ми с любезното съдействие на д-р Венеамин Пе-ев100. Стойностен изворов характер имат и изданията на отделни-те църкви в страната – Ямболската, Бургаската и др. Не на по-следно място е важното значение на „История на евангелските петдесятни църкви в България”, написана от един от пионерите на харизматичната вълна в България – п-р Йончо Дрянов. Исто-рията му е извор, критически разбор и разказ, написан с духа и дъха на времето [Дрянов 2015].

Сериозно изследване на петдесятниците прави извънред-ният професор Димитър Дюлгеров. В първата студия „Петдесет-ници” Д. Дюлгеров дава сведения за историческото оправдание, библейските основания, вероизповедание, петдесетническото общество в България, класификацията на духовните дарби, същината на петдесетницата и статистически сведения [Дюлгеров 1932: 1–89; 1933: 1–50]. В студията „Петдесетници в България” той застъпва същата проблематика в по-различен времев отрязък [Дюлгеров 1959: 1–70].

По време на социалистическия период петдесятничество-то има своите изследователи. Сравнително пълно, но обагрено в духа на времето е изследването на Снежана Марзанова „Петдесятничеството в България”, в което тя представя възникването и разпространението, същността и особеностите на петдесятниче-ството. Марзанова прави характеристика на петдесятническите обреди и етика, както и идеологическа и психологическа характе-ристика на глосолалията [Марзанова 1971].

Бончо Асенов представя протестантството в България в един продължителен период. За съжаление, трудът му е изпълнен с идеологеми и внушения от типа, че протестантските църковни служители се съюзяват с контрареволюционните елементи и се включват в активна антинародна дейност [Асенов 1987: 43]. Пет-десятниците той определя като втора по влияние секта в България с над 5000 вярващи, с 43 молитвени домове и 36 пастори, обеди-нени в „Съюз на евангелските петдесятни църкви”. Наред с ха-рактерната за тях молитвена система, вяра в „Св. Дух”, се посоч-ва, че членовете на петдесятните общества имат отрицателно отношение към обществено-политическата дейност, към култура-та и науката, че избягват да четат художествена и научна литера-тура, да ходят на кино, театри и концерти, което води до индиви-дуално и колективно отчуждение [Асенов 1987: 46].

Подобен идеологически оттенък има трудът на М. Калнев „Сектата на петдесятниците и тяхното лъжеучение” [Калнев 1994] и този на Стойно Баръмов – „Петдесятничеството” [Баръмов 1999: 187–221].

Д-р Венеамин Пеев101 и д-р Доний К. Донев102 в последното десетилетие дават пълна и обективна картина на развитието на петдесятното движение в България. Материалите им съдържат извори, пуснати за първи път в научно обращение от архиви в страната и чужбина. Те се отличават с по-различната трактовка за началото и пътя на петдесятното движение в България.

Интересно и аналитично е изследването на Момчил Пет-ров, посветено на протестантството между двете световни войни [Петров 2001/ URL]. В труда се представят протестантските деноминации в Царство България, техните доктрини, организацио-нен и духовен живот, дейци. Обстойно се разкриват развитието на Българското евангелско дружество и интеграциите и напуска-нията на отделните протестантски деноминации в рамките на Съюза на евангелските църкви и по-късно на Обединените еван-гелски църкви. Място намират и сложните взаимоотношения в протестантската общност, определени от него като взаимодей-ствие и противопоставяне. Приносен характер има частта, посве-тена на отношенията на протестантската общност с държавата, както и на отношението на евангелската общност към обществе-но-политическите събития в страната през разглеждания период [Петров 2001/ URL].

Росица Ангелова прави пълен библиографски обзор на периодичният печат на протестантството и в частност на Петде-сятната църква в България в периода до 1944 г. [Ангелова 2003]. Интересно е проучването на Емануил Бозов за ролята и значение-то на списанията „Благовестител” и „Петдесятни вести” за из-граждане на петдесятното движение в България в периода 1928–1948 г. [Бозов URL].

Целта на историческото изследване е да се представи Петдесятното движение в България от зараждането му до пастирските процеси чрез представяне на ежедневието, успехите и трудностите, лицата на харизматичното движение – от председа-телите на СЕПЦ до редовите благовестители103 чрез използване на извори и периодичен печат. При написването на труда е използван проблемно-хронологическият подход, който дава възможност във времето и пространството да се представи поява-та, разпространението и личностите на Евангелската петдесятна църква в България в периода 1920 – 1949 г. Хронологическата рамка е обусловена от дейността на мисионерите, начело с Иван Воронаев и учредяването на първите петдесятни общества, а като горен маркер – пастирските процеси през 1948 – 1949 г. Изслед-ването е изградено на базата на архивен материал, доколкото такъв е запазен, който се въвежда за първи път в научно обраще-ние. Направен е прочит на изследванията, които пряко или косве-но засягат проблематика, както и диалога – Българска православ-на църква и Евангелска петдесятна църква, както и на сложните и противоречиви взаимоотношения в Съюза на Евангелските църк-ви, по-късно Обединени евангелски църкви.

99 Днес като част от българската евангелско-протестантска общност Съюзът на Евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) членува в Обеди-нени евангелски църкви, а като част от европейското и световното пет-десятно движение членува в Петдесятното европейско общение (Pentecostal European Fellowsh) и в Световното общение „Асамблеи на Бога” (World Assemblies of God) – http://eabulgaria.org/?page=about&id=9#sthash.fhlgb2Dz.dpuf.
100 За краткост – Протоколна книга.
101 Пеев, В. Забравеният п-р Ѝончо Дрянов и неговата „История на Евангелските петдесятни църкви в България”. < пример –>. От същия автор: Донка Кинарева /14397news/org.pastir://httpза интелигентност, принципност и храброст. и Ц>; Курсовете за пастири на СЕП/14431news/org.pastir://http<>; Героят на /14501news/org.pastir://httpбогословското образование. < българския евангелизъм д-р Харалан Попов. < р Ладин Попов и Славянската ->; Д/3573read./com.protestantstvo://http>; /35736read./com.protestantstvo://httpрелигиозна мисия в България. < Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ в Русе. < непоследваният –р Николай Николов ->; П/14417news/org.pastir://http
> и /14660news/org.pastir://httpавтентичен духовен водач на СЕПЦ. < .news/org.pastir://httpдруги на страницата на
102 Донев, Д. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни. < >. От същия автор: Първите петдесятни в /14819news/org.pastir://http>; /14907news/org.pastir://httpЧаст 1): Мисионери и вярващи. < България (Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение) р. на страницата на > и д/14199news/org.pastir://http< .news/org.pastir://http
103 В текста термините пастор и пастир ще бъдат използвани като синоними.
Трудът е прочит на авторката на Историята на Еван-гелската петдесятна църква в България през разглеждания период с намерението да бъдат открити религиозните измерения на кул-турата на Другия. Това ще даде възможност да се обогати и до-пълни знанието за Петдесятната църква и нейните членове. А чрез срещата с Другия, с представяне на различията се надяваме Другият да не се игнорира, подценява или надценява, а да намери своето място чрез опознаване, а този диалог в началото на 21 век е много необходим и полезен.

THE UNION OF EVANGELICAL PENTECOSTAL CHURCHES BETWEEN TOLERANCE AND PERSECUTION (1944–1949)

Rositsa Angelova

Abstract: The article presents the development of the Pentecostal Church in Bulgaria in the period 1944-1949. That was the time which was characterized by diverse opportunities for the denomination. At the beginning of the period, the Union of Evangelical Pentecostal Churches held church councils, published periodicals and literature and led religious activity among believers. In 1948/1949 trials against the evangelical pastors led to the conviction of six pastors from the Pentecostal Church. Despite the difficulties the confession is among the fastest growing Protestant churches in Bulgaria during the period.

Key words: Pentecostal church, pastor, church council, persecution, trial.

Tags: , , , , , , ,

6 Responses to СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

  1. Мариян Георгиев on 10.06.2017 at 22:41

    Една наистина важна и освежителна тема след душевната помия която се изля в коментарите през последната седмица. Следя този форум от няколко години и наистина не предполагах, че някои хора могат да паднат на това ниво. Интересно в темата е въведението което започва като предговор към една цялостна история, а написаното дефакто покрива едва една много малка част от 5 години и доколкото успях да вникна в текста дори не обхваща целия период по пастирските процеси.

  2. Ванги on 12.06.2017 at 9:37

    Това от книгата която моя брат Максим Максимов препоръча или друго?
    – някой може ли да ни каже

  3. Мариян Георгиев on 17.06.2017 at 15:56

    Тук е нужно едно малко по-задълбочено обяснение. Как да разбираме следното заглавие предхождащо Дванадесетият редовен годишен събор се провежда в село Крумово Градище от 29 август до 1 септември 1946 г. няколко страници по-долу:

    18 събор на СЕПЦ се провежда от 19 до 22 април 1945 г. в

    Бургас, определен като „Ерусалимът на петдесятното движение в

    България”. На събора е отчетено, че ако на учредителния конгрес

    са представени пет църкви с десет делегата, на 18 събор те са вече

    70 църкви със 160 делегати, а заедно с гостите и пастирите общо

    около 400 души106

    Следва бележка под линия #106: Макар ѝ. Дрянов да пише, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81]; и И. Зарев да сочи, че между 1938 и 1946 г. не е имало редовни събори [Зарев 1993: 136–137], архивните източници дават сведения за проведен събор.

  4. Ванги on 20.06.2017 at 23:29

    ЙОАН писал за въпросите по др тема но и тук няма много обяснение Не смятате ли че това е важно все пак. Единственото нещо което се спомена беше за замръзнало морето по което минали мисионерките за да стане Бургас Ерусалимът на петдесятното движение

  5. ЙОАН on 22.06.2017 at 12:20

    Нещо съдебно агентурно ми се вижда в прочетеното.
    От къде идва този интерес а и подход,
    който е неприсъщ на евангелизъма по принцип?

  6. Мариян Георгиев on 22.06.2017 at 23:09

    Смятам че поставих значителен брой сериозни въпроси по написаното. Те идват не само от мен но и от мои близко които четата редовно и с които дискутираме по-сериозните исторически и богословски теми които се прилагат тук. Някой дори беше предложил темата да се раздели на няколко части защото е важна и изисква един по-задълбочен поглед и дискусия. все пак много от коментарите тук в последните седмица бяха пълна скръб в сравнение с предложения материал. Не би ли било благоприлично докторското внимание да се отнеме за момент от себесвидетелствата на г-н Г-н и да се насочи към един тъй нужен за петдесятното общество исторически очерк, пък бил той писан извън периметъра на чисто петдесятното богословие и историческа хронология?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ