Само вяра (Sola Fide)

10.10.2017
Проповед на п-р Трифон Трифонов от поредицата „Петте стълба на Реформацията“.
Миналият път започнахме поредицата „Петте стълба на Реформацията“ с послание за първия стълб – само Писанието. Казахме, че Писанието е най-висшият авторитетза нашата вяра, защото то се състои от свидетелства на очевидци (то е исторически достоверно), защото Исус също се покоряваше на Писанието, защото ебоговдъхновено и
поради това безгрешно.
Днес продължаваме с втория стълб на Реформацията, само вяра. Тоест, спасението е възможно само чрез вяра. На латински, Sola Fide.
Принципът „само вяра“ или „Sola Fide“ ни довежда до същността на диспута между католици и протестанти и православни и протестанти. Тази доктрина е толкова важна, че Лутер я нарича „доктрина, чрез която една църква стои или пада“. Както казва християнският богослов и писател Джеймс Пакър, „църква която не приема оправданието чрез вяра едва ли може да се нарече църква.“
Римляни 1:17: „Защото в него (в благовестието) се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Какво означава това? Това означава, че целият християнски живот е живот на вяра. Ти влизаш във взаимоотношения с Христос чрез вяра и продължаваш чрез вяра да вървиш по пътя.
Докато проповядвал Римляни, Мартин Лутер стигнал до този стих и накрая разбрал, че онова което търсил – праведността – не може да бъде постигнато чрез външни прояви на набожност или вътрешни дисциплини на душата. Онова, от което той се нуждаел, Бог го вече е дал и то е достъпно само чрез вяра. Sola Fide.
„В него се открива правдата…“ Да получиш праведност означава да си оправдан. Но какво означава това?
Думата „оправдавам“ означава „декларирам праведен.“ Това е термин от съдебната практика. С приближаването на края на процеса, след като е изслушал всички свидетели, съдията трябва да произнесе присъдата си. Да оправдае човек означава той да не е виновен пред закона.
Когато ти повярваш в Исус Христос като Спасител, Бог те обявява за невинен от грях. Тази присъда е изцяло Божие дело, въз основа на смъртта на Исус на кръста и се получава от нас чрез вяра. Нищо от това, което правиш или което някога ще направиш не може да допринесе за твоето спасение. Бог действа от името на грешника. Виновният грешник сега е обявен за праведен в Божиите очи.
Гледали ли сте филма Jump Cut? В него главният герой открива лентата на своя живот. Започва да я гледа и с ужас установява, че в него има много нелицеприятни, направо грозни сцени – вижда се как се бие с приятеля си, как удря шамар на жена си, как се кара с баща си. Тогава решава да изреже от лентата всички тези лоши моменти. Започва да реже и да снажда.
Много хора си мислят, че сами могат да изрежат греха от своя живот и да се представят пред другите и пред Бога като съвършени. Не, ти не можеш да изрежеш греха си. Но ако повярваш в Исус, няма да има нужда да го правиш. В Неговите рани си изцелен. В Неговата смърт си оправдан.
Доктрината, че сме спасени само чрез вяра, радикално променя живота на Мартин Лутер. Той пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.
И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова азне обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.
Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведния ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.
Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ меизпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери.“
Доктрината, че сме оправдани чрез вяра е централна за християните. Ако не я разбираш, не можеш да кажеш, че разбираш благата вест. Лутер я наречекрайъгълният камък на християнството. Тя отговаря на въпроса как човек може да бъде праведен пред Бога.
Сега нека прочетем два пасажа. Може ли някой да прочете Йоан 3:36, а след това друг да прочете Римляни 10:9,10?
Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“
Римляни 10:9,10: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“
„Ако повярваш… ще се спасиш.“ Не се казва „ако направиш нещо“ – ако вършиш добри дела, ако даваш милостиня, ако запалиш свещ пред иконата на Богородица, ако построиш параклис, ще се спасиш. Добрите дела са нещо, което всеки от нас трябва да върши, за да потвърди искреността на вярата си. Както казва Павел, ние „сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10) Но добрите дела сами по себе си не са изискване за спасение.
Защо добрите дела не могат да ни спасят?
Първо, добрите дела не могат да отменят твоя грях. Вярно е обратното – че грехът ти съсипва добрите ти дела. Представи си, че си поканил гост и правиш бъркани яйца за обяд. Започваш да готвиш и гостът ти усеща някаква неприятна миризма, която идва от кухнята. Той пита, защо мирише толкова лошо?
Ти казваш: „А, нищо, едно от яйцата беше развалено. Но не се тревожи, аз го разбърках и добавих още няколко добри яйца. Те ще убият лошата миризма и вкус. Смяташ ли, че гостът ти ще яде яйцата? Няма да се докосне до тях! Пари да му даваш, пак няма да ги вкуси. Защо? Защото добрите неща не отменят развалените. Обратно – развалените съсипват добрите.
Същото е вярно и за духовната област. Не можеш да си толкова добър, че да заличиш отвратителния ефект от собствените си грехове. Каквото и да правиш, все ще смърди.
Второ, добрите дела не могат да те спасят, защото Бог изисква абсолютно съвършенство. Яков 2:10, „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Библията казва, че е достатъчен един грях, за да отидеш в ада.
Нека предположим, че ти си правил само 3 гряха на ден. Това е невъзможно за повечето от нас, защото обикновено ние извършваме далеч повече. Но нека предположим, че ти си много добър човек. Три гряха на ден прави повече от 1000 година. Ако живееш 70 години, към края на живота си ще имаш 70000 грехове.
Нека сега предположим, че тези грехове са глоби за превишена скорост. Ако те спре някой много честен и строг полицай (да си представим, че такъв има) за нарушение и открие, че си карал с превишена скорост 70000 пъти, какво ще направи с теб? Ще ти вземат колата и ще те вкарат в затвора. Защо мислиш, че Бог ще реагира различно?
Освен това, ти никога не можеш да си сигурен, че си направил достатъчно, за да се спасиш. Затова повечето религиозни хора не са уверени в спасението си. Те искрено вярват, че ако са добри, Бог ще ги заведе в рая. Но както вече видяхме, колкото и добри дела да вършиш, те не могат да заличат греховете ти.
И накрая, добрите дела не спасяват, защото ако можеха да спасяват, тогава ти нямаше да имаш нужда от Исус. Защо Исус да умира на кръста, ако някакси можеш да се спасиш без него? Когато отидем на небето, никой няма да може да каже: „Ти и аз, Исусе, се справихме добре. Ти умря на кръста, а аз върших добри дела“.
На кръста Исус каза, „Свърши се“. Цената е платена. Ние не можем да добавим нищо.
Другите религии казват „Прави и ще се спасиш!“ Исус казва, „Направено е. Повярвай и ще се спасиш.“ Иска се само вяра. Sola Fide!
Нека кажа още нещо. Когато хората днес говорят за „вяра“, те обикновено имат предвид „ирационално посвещение на нещо, въпреки силните доказателства за противното.“ Например, любимият ти футболен отбор продължава да губи, но ти казваш на твоите приятели: „Аз вярвам в моя отбор!“ Или да вярваш в еволюциятавъпреки всички аргументи в подкрепа на сътворението. Това не е вяра, това е бягство от истината!
Също, ние можем да вярваме, че нещо е истина без да имаме лично посвещение на тази истина. Например, аз вярвам, че 6 х 4 = 24, но това лично не ме засяга. Много хора вярват във фактите на благовестието, но не се посвещават на него.
Да повярваш в Исус означава не само да познаваш фактите на благовестието и да ги приемаш за истинни. Спасителна вяра имаш тогава, когато решиш, че се доверяваш само на Исус за своето спасение. Това означава да имаш лични взаимоотношения с Исус.
Новозаветната вяра не е просто интелектуално съгласие, но включва лично доверие. Първо, ти трябва да си убеден, че си грешник и че се нуждаеш от спасение. Второ, да приемеш, че само Христос е платил цената за твоя грях и ти предлага спасение. Това става, когато вземеш съзнателно решение да се довериш на Христос като Твой Спасител.
Ние се оправдаваме само чрез вяра. Нашето оправдание се основава на четири неща: Божията благодат (Римляни 3:24, Ефесяни 2:8), кръвта на Исус (оправдахме се чрез Неговата кръв, Римляни 5:9), не е чрез дела („на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Римляни 4:5) и е само чрез вяра („И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ Римляни 3:28).
Дотук казахме, че оправданието е, когато Бог декларира, че си праведен. То става чрез вяра, не чрез дела, защото добрите дела не отменят греха ни, Бог изисква абсолютно съвършенство и накрая, защото иначе казваме, че Исус е умрял напразно. Казахме също, че вярата не е ирационално посвещение на нещо, изисква лично посвещение и лично решение да се довериш на Исус за твоето спасение.
Когато го направиш, Бог те оправдава и ти си простен. Това повдига въпроса, едно и също нещо ли са оправданието и прощението?
Понякога хората смятат, че оправданието и прощението са едно и също нещо, но те не са. Вярно е, че те се случват по едно и също време. Не може да си оправдан без да си простен. И не може да си простен без да си оправдан. Но те не са едно и също нещо.
Прошката е изваждането на греха от твоето досие. Оправданието е добавянето на праведност към досието ти.
Ако ти си невярващ и Бог ти даде бележник, в който ти пише оценки за всичко, което правиш в живота си, как ще изглежда този бележник? Ще бъде покритотгоре до долу с двойки за всичките ти грехове. Бог дава на теб и на всички хораоценка „Слаб“. Ти се проваляш на всеки тест. Но когато повярваш в Исус, твоята оценка „Слаб“ е изтрита и греховете ти изчезват.
Но каква оценка да ти даде тогава Бог? Тройка (задоволителен)? Четворка (добър, но не достатъчно)? Не, в момента в който твоята голяма Двойка е изтрита (това е прошка), Бог ти дава „Отличен“ (това е оправдание). Ти получаваш оценката, която Исус е заслужил, защото Той е завършил с пълно отличие. Защо?
Защото си много добър? Не. Ако те остави да се справяш сам, ти ще се провалиш. Ти получаваш Отличен, защото си съединен с Христос.
Галатяни 2:20: „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Христос живее в тебе. И животът, който живея, го живея с вярата, която е в Божия Син, който ме възлюби и предаде себе си за мене.“
Божията праведност е станала твоя праведност. Ти си напълно простен и оправдан.
Римляни 8:33-34: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?
Кой ще ме обвини? Враговете ми? Не, Бог ме е оправдал.
Приятелите ми? Не, Бог ме оправда.
Демоните? Не, Бог ме оправда.
Сатана ли? Не, Бог ме оправда.
Исус ли? Не, Той умря за мен.
Греховете ми ли? Какви грехове? Те са заличени завинаги. Започнах начисто.
Съвестта ми ли ще ме осъди? Може тук на земята да се чувствам така. Но досието ми на небето е чисто. Аз съм простен и оправдан. Аз съм праведен в очите на Бога, чрез вяра в Исус Христос.
Аз може и да се съмнявам, но Бог не се съмнява.
Един свещеник бил съгрешил много и макар че изповядвал греха си, не се чувствал простен. Една жена от църквата му винаги му казвала: „Господ ми каза…“ Не че той не й вярвал, защото тя обикновено била права, но тя наистина му лазела по нервите. Един ден той й казал: „Ако Бог ти говори, попитай Го какво съм направил преди години.“ След няколко дни тя дошла при него. „Е, казал той, попита ли Го?“ „Да“, отговорила жената. „И какво ти каза?,“ попитал свещеникът. „Каза, че не си спомня“.
Бог всъщност не може да забрави, защото Той знае всичко винаги. Той не страда от амнезия. Но той не помни в смисъл, че за Него нашите грехове са вече заличени. Ние сме оправдани.
Ти няма защо да чувстваш постоянна вина, след като си се покаял. Но това не означава, че можеш да продължаваш да грешиш. Това не е истинско покаяние!
Един мъж изгубил портфейла си. Няколко дни по-късно получил писмо: „Господине, аз намерих портфейла ви. Чувствам се толкова виновен, че връщам част от парите ви. Ако вината продължи да ме преследва, ще изпратя още малко пари.“
Благодаря на Бога, Христос дойде не за здравите, а за болните. Не за святите, а за грешните. За крадците, лъжците, убийците, изнасилвачите, идолопоклонците, егоистите, пияниците, зависимите и лицемерите. За всеки от нас!
Всичко, което аз не съм, Той е. Всичко, което съм и не трябва да бъда, Той прощава и заличава.“ Спасен съм чрез вяра. Sola Fide.
Къде щеше да бъдеш ти, ако Бог не прощаваше грешниците? Вероятно там, където беше и Мартин Лутер – лазейки на колене, горещо молейки се на Бога, превит под тежкия товар на греха. Реформацията ни казва точно това – че Бог оправдава нечестивите.
Нека ти задам въпроса директно. Къде си ти днес по отношение на Бога? Простен ли е твоят грях или животът ти е една бъркотия? Бил ли си оправдан само чрез вяра?
В един християнски химн се казва, че всичко, което Той иска е да чувстваш нуждата си от Него. Помисли за това.
Единственото изискване е да признаеш нуждата си от Исус. Нуждаеш ли се от Него? Ако отговорът е да, тогава ела при Исус ще откриеш, че Той ще те приеме такъв, какъвто си. 
Sola FIde е доктрината, на която една църква стои или пада. Това е също истина, на която ние стоим или падаме. Приемаш ли тази истина? Ако заставаш върху нещо друго освен Исус, ти изобщо не стоиш твърдо в спасението. Но ако се довериш на Исус с цялото си същество, тогава ще стоиш твърдо даже всичко друго около теб да се разпада. 
п-р Т. Трифонов, БПЦ „Нов живот“ – Варна

Tags: , , ,

2 Responses to Само вяра (Sola Fide)

  1. Veniamin Peev on 12.10.2017 at 16:14

    С цялото ми уважение към п-р Трифон Трифонов, с когото се познавам лично, искам да направя две уточнения:

    Първо, не ми изглежда удачно да се говори за „Пет стълба на Реформацията“, защото това исторически и богословски не е точно и освен това напомня за … „Петте стълба на исляма“. Ако трябва да говорим за „свещено число“ в християнството, без да изпадаме в кабалистични увлечения, то това са числата „три“ и „седем“, но не и „пет“.

    Второ, богословският принцип „sola fide“(„само чрез вяра“) не е откритие на Лутер, макар той да акцентува твърде много на него. Този принцип е характерен, например, за прочутия италиански хуманист и философ Марсилио Фичино (1433-1499), който живее преди периода на Реформацията.

  2. Трифон Трифонов on 17.10.2017 at 8:08

    Благодаря на д-р Вениамин Пеев за коментара. Искам да направя уточнението, че използвам думата „стълб“ като синоним на ‘принцип’ и ‘истина’. Според мен думата „сола“ (и „соли“ в мн.ч.), която е исторически и богословски най-точната дума, не е удачна да се използва в българския език, затова си позволих да я заменя със ‘стълб’. В първата проповед от поредицата „Само Писанието (Sola Scriptura) съм обяснил какво означава „сола“. Не съм имал намерение да създавам асоциации с петте стълба на исляма, нито да се заигравам с нумерологията. Още повече, че думата „стълб“ е използвана само в заглавието на поредицата, но не присъства в самата проповед.
    Колкото до „sola fidе“, никъде в проповедта не казвам, че тя е откритие на Лутер, а само че за него тя е важен принцип.
    Все пак, благодаря на д-р Вениамин Пеев за мнението. Ще го имам предвид и ще направя уточняващ коментар в следващата проповед от поредицата (Само Христос). Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ