Само благодат (Sola gratia)

18.10.2017

Днес говорим за благодатта.  Ще срещнем нея в живота на Мартин Лутер и ще я срещнем в страниците на Божието слово.  Преди да започнем, нека да се помолим.

Да ви припомня, че в момента сме в средата на петседмична поредица върху Протестантската реформация.  Преди две седмици разбрахте, че Библията е единствената ни основа, а не традициите на хората.  Миналата неделя научихте, че спасението идва само чрез вяра, а не посредством добри дела.  Аз изслушах тези две проповеди в YouTube и си припомних отново колко е велика нашата вяра и колко е достатъчна Библията.

Днес е третата част от тази поредица и ще говорим върху темата благодат.  Какво точно представлява благодатта?  Благодатта е да получиш нещо хубаво, което не заслужаваш.  Срещаме тази благодат много пъти в живота на Мартин Лутер, основателя на Протестантската реформация.

През изминалите седмици разбрахме, че Лутер става вярващ през 1513г.  През 1517г. той приковава своите 95 оплаквания, които има срещу папата, към вратата на църквата на университета.  В продължение на следващите четири години взаимоотношенията му с папата стават все по-сложни.  Лутер продължава да пише и да проповядва, че спасението идва само чрез вяра, а не чрез купуването на индулгенции.  Най-после, през 1521г., Лутер застава пред краля на тогавашната Римска империя в опит да защити вярванията си.  Въпреки че той успешно и ясно успява да се защити, той бива отлъчен от католическата църква и избягва в един замък, където живее в продължение на следващата година.

В рамките на тази една година той започва да работи върху нещото, което всъщност се превръща в най-важната задача на живота му, т.е. превеждането на Новия завет от старогръцки на тогавашния немски език.  Той завършва превода на Стария завет след още 14 години.  Благодарение на новата преса на Гутенберг все повече хора имат достъп до Библията и много хора приемат Христос.  Според мен едно от най-важните постижения на който и да говорим език е да има собствен превод на Библията.  Аз съм толкова благодарен, че в България има няколко прекрасни превода на Библията и съм благодарен, че в църкви Нов живот изучаваме Божието слово по разбираем, съвременен български език.  Благодарение на Лутер германците придобиват тази привилегия.

След още няколко години Лутер се оженва за една бивша монахиня, която се казва Катерина.  Това пренебрегва стария обичай, според който свещениците нямат право да се женят.  Лутер осъзнава, че тази забрана не е в Библията и затова решава да не я спазва.  Аз лично съм много благодарен за тази негова постъпка и за промяната, която тя довежда със себе си!  На Мартин и Катерина им се раждат 6 деца, четири от които изживяват детството си.

След сватбата си Лутер се захваща с оформяването на новото вероизповедание: лутеранство.  И тук трябва да кажем, че на Лутер не му се е искало да се използва това име.  Той предпочита по-простото име: евангелски църкви.  Днес по света има различни видове евангелски църкви, които понякога са в съгласие помежду си, но понякога не са.  В България някои евангелски църкви имат добри репутации, други –  не толкова!  Също, понеже много църкви се числят към евангелските църкви, е много трудно да се определи какво точно означава думата „евангелски“.  Всъщност това е гръцката дума за блага вест.  Евангелските църкви са тези, които вярват в благата вест от все сърце.  Понеже нашите църкви „Нов живот“ вярват и проповядват благата вест, то те с право може да се наричат „евангелски църкви“.

Въпреки че Лутер предпочита това название, от самото начало тези църкви, за които говорихме по-рано, започват да се наричат лютерански църкви.  Има много такива църкви по света до ден днешен, включително и в България.  В нашата страна има лютерански църкви в София, Варна и Шумен.  По какво са се различавали тези църкви от тогавашните католически църкви?  Според мен най-голямата разлика е била в това, че цялата служба се е провеждала на местния език, тоест, на немски вместо на латински.

Чрез Божията благодат Мартин Лутер успява да направи много, много добри неща през своя живот.  Според мен днес светът е по-хубаво място, защото той е живял на него.  Но има и няколко неприятни неща, които трябва да споменем за него.  И въпреки тях, на мен ми се струва, че дори тези по-неприятни неща в неговия живот сочат към благодатта Господна!

През 1539г. Княз Филип решава, че иска да се ожени за слугинята на жена си.  Той напомня ли ви някого от Библията?  Авраам прави същото, като взема за жена Агар, слугинята на Сара!  Това беше лоша идея тогава, и със сигурност е била лоша идея и за този княз.  Князът поисква благословията на Лутер.  Лутер не подкрепя този брак, но казва на княза, че ако наистина иска да се ожени отново, ще трябва да се ожени тайно.  И какво мислите прави Филип? Прави точно това, което му препоръчва Лутер. След известно време обаче владетелят решава, че иска да обнародва случилото се.  Лутер строго го предупреждава, че не може да признае какво е сторил.  Защо?  Защото тогава хората ще разберат, че Лутер е препоръчал на княза да си вземе втора жена!  Лутер казва, че князът трябва да измисли една „добра, силна лъжа“ и да се измъкне от неудобното положение.  Сериозно ли, бе?

И тук трябва да кажа, че в последните години от живота си, Лутер изпитва все повече и повече физическа болка.  Същевременно той става все по-кисел.  Не казвам, че това е било извинение, но сигурно болката му е била един от факторите, които са играли роля в по-грубия му тон.  Преди много години попаднах на един страхотен уебсайт, който е събрал и е издал много от обидните думи, казани от Мартин Лутер.  Неотдавна подбрах седем от тези, които харесвам най-много.  Ето ги…

„Мисля, че всички бесове едновременно са се вселили у теб!“ „Това, което казваш, е богохулство и поради това заслужаваш да умреш 1,000 пъти!“ „Ти си белият дявол и една лъскава Сатана!“ „Слепи къртици!“ „Ти си магарето на дявола!“ „Ти си по-глупав от парче дърво!“ И любимото ми: „Не бих мечтал да те осъдя или да те накажа, но ще кажа само, че си роден от дупето на дявола!“

Уау!  Радвам се, че той не си е мечтал да осъди някого!  Според мен най-лошата му постъпка не са горепосочените думи по адреса на папата, а как се отнася към евреите.  През 15-ти и 16-ти век евреите не са били много популярни.  90 години преди да се роди Мартин, евреите били изгонени от неговия район в Германия.  Лутер казва, че иска евреите да приемат Исус.  Но ако не искат да Го приемат, трябва да им се даде „остра милост“.  За Лутер хората трябва да изгорят синагогите, да забранят на равините да проповядват, да присвоят земите на евреите, да крадат парите им и или да ги поробят, или да ги експулсират.

Лутер се придържа към това свое вярване в продължение на много години.  Дори последната му проповед, дадена три дена преди смъртта му, е срещу евреите.  Можем да кажем, че неговите постъпки съответстват предразсъдъците на сънародниците му, но това не е извинение.  Човек, който казва, че е вярващ, трябва да обича невярващите, както Исус ги обича.  И най-вероятно неговата гледна точка относно евреите ви напомня на гледната точка на един друг мъж.  Адолф Хитлер.  За съжаление, Хитлер се възползва от сърдитите думи на Лутер, за да оправдае своето преследване на евреите в страните под властта му.

Както виждаме, живота на Мартин Лутер е бил смесица от добро и лошо, от любов и омраза.  Но аз съм убеден, че неговият живот много добре обрисува благодатта на Бога.  Големият въпрос, който стои пред нас сега, е следният:

Какво означава „само благодат“? Според Лутер само благодат означава, че получаваме спасение не поради неща, които сме направили, а поради безвъзмездния подарък на Господа.  Според мен тази благодат е най-разпространената тема в цялата Библия.  Още повече – аз съм уверен, че срещаме Божията благодат върху всяка страница на Неговото слово- от Битие до Откровение!

Но има хора, които биха били скептични към това мое твърдение; те биха казали, че Бог наистина е пълен с благодат в Новия завет, но в Стария завет Той е твърде жесток.  Чували ли сте нещо подобно?  Не е ли Бог жесток в Стария завет?  Нека видим!  В първите глави на Библията разбираме, че Адам и Ева съгрешават срещу Господа и поради този първороден грях всичко лошо навлиза в света.  Поради тяхната постъпка те заслужават болка, страдание и смърт.  Те са голи и засрамени, и не заслужават нищо добро от Бога, срещу Когото са се разбунтували.

Но какво прави Бог за тях?  Да, естествено, Бог ги наказва.  Но след това Бог прави две други неща за тях.  Той ги облича с кожата на убитото заради тях животно.  И Той им обещава, че един ден Някой ще дойде и ще ги освободи от последиците на греха им.  Адам и Ева на заслужаваха нищо добро, но получиха едно от най-важните обещания в Библията.

Да помислим за живота на пророк Йона.  Помните ли неговата история?  Той е онзи, който бе погълнат от голяма риба, понеже бягаше от заповедта на Господ.  Бог му бе заповядал да отиде до Ниневия, защото планираше да съсипи града, освен ако хората не се покаеха.  Проповядването на Йона трябваше да бъде за тях предупреждение за идното унищожение.  Но Йона реши да избяга.  Поради този бунт той заслужи смърт.  Но какво му даде Бог?  Една огромна риба, която го погълна и опази за три дена, след което го повърна на брега. Благодат!

Йона пристигна в Ниневия и проповядва за яростта на Бог.  Хората силно се побояха от неговите думи и се обърнаха към Бога.  Но имаше проблем.  Йона намрази жителите на Ниневия и искаше Бог да ги убие.  И тъй като нямаше огън и жупел в небето, Йона разбра, че Бог бе простил греховете им.  Каква бе неговата реакция?  Той се ядоса!  В Йона 4:2 четем:

„И Йона се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“.  Като че ли Йона казва: „Боже, винаги правиш това!  Искам да убиеш моите врагове, но Ти все се смиляваш над тях!  Ето заради това не исках да дойда въобще на това място!“  Благодат!

В пустинята израелтяните направиха много глупави неща.  В една от главите в Стария завет четем, че израелтяните бяха обезсърчени, загдето Мойсей беше извън лагера за 40 дена.  Какво направиха?  Направиха си златно теле и се поклониха на него! Казаха: „Този е богът, О Израилю, който те изведе от Египетската земя.“  Глупости!  Бог бе готов да изтреби целия лагер, но вместо това реши да прояви милост спрямо тях.  Впоследствие Бог каза за Себе си:

„Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“  Благодат!

Благодатта на Бог се вижда ясно на всяка страница на Библията, ако знаеш как изглежда тя.  Не само се вижда на всяка страница, но тя също се изпитва от всеки човек по света!  Една реч, изречена от Павел, хубаво описва това понятие.  Тя се намира в Деяния 17:23-28. По какъв начин виждаме Божията благодат в тези стихове?  Има някои ключови думи, които изтъкват тази благодат.

Първо, Павел споменава „непознатия Бог“. За тях Бог не беше познат.  За дълги векове те се бяха покланяли на Този, Който не им бе разкрит.  Но сега, Той разкрива Себе си!  Ние не заслужаваме да познаваме Бог. Но въпреки това Бог ни се открива. Това е благодат!  Виждаме, че Бог „е направил света и всичко, което е в него“.  Нашият свят си има проблеми.  Нашият свят е опасен.  Има отровни змии и има природни бедствия.  Но виждали ли сте снимка на планетата Марс? Марс е една замразена безвъздушна пустиня!  Бог създаде за нас съкровище!  Също разбираме от тези стихове, че Бог няма нужда от нищо.  В това се корени благодатта, нали?  Ако Бог имаше нужда от нещо, то ние щяхме да имаме някаква сделка с Него.  Той ще се грижи за нас, докато ние правим неща за Него.  Но не е така!  Бог е Бог и не се нуждае от нищо от нас!  Не заслужаваме нищо от Него, понеже нямаме нищо, от което Той се нуждае.  Това е благодат!

Виждаме в същия стих, че Той ни дава живот и дихание.  Знаяхте ли, че всяко вдишване е подарък от Бог?  Ако се събудихте тази сутрин, значи сте изпитали благодатта на Бога!  Всеки човек всеки миг буквално вдишва благодатта на Бога!  Разбираме от следващия стих, че Бог непрекъснато насочва историята.  В 1984г. имало компютърен проблем в Русия.  Техният радар посочил, че Америка била изстреляла ядрена бомба към тях.  Съответно, руснаците се приготвили да изстрелят няколко бомби към въображаемия нападател.  Но един единствен офицер решил да почака, понеже имало шанс всичко да е било просто компютърна грешка.  Неговото решение спасило целия свят!  Но според Библията то не е просто съвпадение, защото Бог опазва и насочва народите.  Благодат!  В 27-ми стих ни се разкрива, че Бог е близо до всеки един от нас.  Ние не заслужаваме присъствието на Бог.  Бог има право да живее в спокойствие на небето и да ни остави да се унищожаваме едни други.  Но Той е близо до нас!  Това е благодат!   Павел затваря тази част от своята реч със заключението, че в Него живеем, движим се и съществуваме.  Всичко това е подарък от Господа!

Представете си, че един атеист идва при вас и ви казва, че ако има Бог, тогава този Бог никога не е направил нищо за него.  Той говори глупости!  Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е подарък от нашия Създател.  Не заслужаваме нищо, но имаме толкова много!  Причината, поради която много хора не усещат благодатта на Бог, е, че те не признават своя грях и недостойнство.  Ако мисля, че съм добър, то това означава, че заслужавам това, което имам, и дори повече!  Но ако призная, че съм бунтовник, който се проваля всеки ден, осъзнавам, че Бог е твърде щедър към мен.

Аз твърдя, че всеки християнин, мюсюлманин, индус, будист, Мормон и атеист изпитва Божията благодат всеки миг всеки ден.  Всичко добро е Божията благодат.  Но това означава ли, че всеки човек ще ходи на небето?  Не!  Във всеки горепосочен пример, има условие, свързано с благодатта.  Адам и Ева трябваше да признаят греха си.  Жителите на Ниневия получиха Божията милост, след като се покаяха.  По-рано прочетохме Изход 34:6-7.  Вижте какво казва втората част на седмия стих: „но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.“  Бог опрощава греха, но само ако хората търсят прошка.  В своята реч в Деяния 17-та глава Павел казва: „А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“  Всеки човек изпитва Божията благодат, но небето принадлежи само на тези, които се уповават на Исус Христос!

За вярващите моето единствено предизвикателство е да признаем кои сме.  Вярвам, че не можем да разберем благодатта на Бога, без да разберем греха.  Но според мен ние разбираме нашия грях по-добре тогава, когато опознаваме Христос по-добре. Тогава ние не само разбираме своето недостойнство, но и също разбираме все по-добре колко велик е нашият Бог. С времето се сблъскваме с истината, че пропастта между нас и Бог е много по-голяма, отколкото сме си мислили. Но нещо хубаво се случва, когато разберем тези две истини.  Разбираме, че изкуплението ни е по-силно, отколкото някога сме си представили!  Ето защо аз проповядвам, че сме грешници.  Не ми е приятно да говоря за това, но когато наистина разберем кои сме и когато наистина разберем кой е Бог, тогава наистина разбираме силата на кръста!

Благодатта на Бог е това: макар че не заслужаваме обич, ние сме обичани.  Макар че сме бунтовници, ние сме простени.  Макар че не заслужаваме нищо отгоре, ние сме живи и здрави.  И макар че заслужаваме вечна смърт, Бог ни е обещал вечен живот.   Тази благодат се вижда ясно в живота на Лутер, понеже Бог го използва да благослови света, въпреки че Лутер е допускал много грешки.

И ако си тук, и никога не си се уповавал на Исус Христос, искам да знаеш, че Бог те обича.  Той те обича, но няма да те спаси, освен ако имаш вяра в Него.  Трябва да изповядаш, че си грешник и трябва да положиш вярата си в Него.  Твоята прошка беше изкупена на кръста, когато Исус умря за теб и за всички нас.  И твоят нов живот бе осигурен, когато Исус възкръсна от смъртта.  И Библията казва, че щом положиш вярата си в Него, ще получиш най-великия дар на света.  Благодатта.

Проповед на п-р Джош Прово в БПЦ „Нов живот“ Варна

Tags: , , ,