„СЪБУДИ СЕ, ЦЪРКВО!“ – послание към проповедници и миряни, към вярващи и неповярвали …

13.11.2013

Tags: , , , , , ,

45 Responses to „СЪБУДИ СЕ, ЦЪРКВО!“ – послание към проповедници и миряни, към вярващи и неповярвали …

  1. Galya Tsunis on 13.11.2013 at 21:18

    4udesno, 4udesno-istina,milostivi BOJE

  2. Vaydin Arifov on 13.11.2013 at 21:59

    Това е Словото от което се нуждаем.

  3. Ilmy Mik on 13.11.2013 at 22:40

    The truth is hard to hear !!! You know your heart is cold. You are deceived by your SELFISHNESS ! Jesus will in the Scripture Revelation 2 / 4,5, so you can find the truth, written in Revel.3/8 and 10-12 ! Be faithful to repent !

  4. Георги Софрониев on 13.11.2013 at 23:08

    Цитат около 14тата минута:„Мнозина казват, че Той няма да дойде сега, и те отлагат идването, защото това е теория на евангелието на властта, което казва, че ние първо трябва да победим греха и да донесем царството христово и да обновим земята…”

    Много добре го е прозрял Дейвид Уилкерсън още преди доста време, жалкото е че и в България с този същия бълвоч се опиват доста наши съвременници.

  5. Пенчо Делинов on 13.11.2013 at 23:40

    Стига сте я юркали тая църква бе хора, само Бог ще я пробуди като му дойде времето, уж вярваме в спасението чрез вяра, а пък пак търсим дела!!! Много мразя хора да се опитват да пробуждат хора!

  6. Владо Генов on 14.11.2013 at 0:22

    „14. КАКВА ПОЛЗА, братя мои, АКО НЯКОЙ казва, че ИМА ВЯРА, А НЯМА ДЕЛА? Може ли такава вяра да го спаси?
    15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
    16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
    17. Така и ВЯРАТА, ако НЯМА ДЕЛА, сама по себе си Е МЪРТВА.
    18. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
    19. ТИ ВЯРВАШ, че има само един Бог, ДОБРЕ ПРАВИШ; И БЕСОВЕТЕ ВЯРВАТ и ТРЕПЕРЯТ.
    20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че ВЯРА БЕЗ ДЕЛА е БЕЗПЛОДНА?
    21. Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
    22. Ти виждаш, че ВЯРАТА действуваше ЗАЕДНО С ДЕЛАТА му, и че ОТ ДЕЛАТА се УСЪВЪРШЕНСТВУВА ВЯРАТА;
    23. и изпълни се писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.
    24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, А НЕ САМО ЧРЕЗ ВЯРА.“
    (Яков 2:14-24)

  7. Veniamin Peev on 14.11.2013 at 10:53

    Г-н Владо Генов, тъй като цитирате от посланието на Яков с такъв апломб – особено 2:24, бихте ли отговорил на въпроса: „Защо реформаторите са негативно настроени към твърденията на ап. Яков, когато са извадени от контекста на вярата?“ И защо реформаторите сочат ап. Павел, а не ап. Яков за свой учител?

    И в крайна сметка – как протестантите изобщо и евангелистите в частност следва да подреждат по приоритет „вярата“ и „делата“? Да се надявам, че няма да замълчите, както обикновено замълчават не малко коментатори, които изстрелват емоционални изказвания и после се отдръпват от дискусията.

  8. Иван Георгиев on 14.11.2013 at 11:19

    Духът на генчевистите се прояви и сред пенчевистите. Колко типично е за българския евангелист да цитира по благодат и да бяга от отговорност!

  9. Георги Софрониев on 14.11.2013 at 11:44

    Това, което мога да забележа е разликата в разбирането на понятието ВЯРА.
    От цитата виждаме че за апостол Яков 2те понятия не са противоположни, както ни ги представя в поста си Пенчо Дилянов.
    Не знам брат дали си проповедник, или някой съвременен ГУРУ те е научил че тези 2те са противоположни.
    Това, което виждам на доста места се проповядва олекотена“ версия на ВЯРАТА в Бога, а именно не включваща покаянието като част от вярата. А вяра безпокаяние няма как да те спаси, явно не си изслушал цялото послание, чиито център е ПОКАЯНИЕТО. Защото тази олекотена версия поучава спасение без покаяние. А именно следстие на“ПОКАЯНИЕТО са тези дела за които споменава ап. Яков.
    Ето как са проповядвали апостолите :

    Деяния 26:20. но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

    Това е доста по-различно от това, което се споменава в Римляни 3:28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
    Много съвременни вярващи се оправдават, казвайки: „- Бог знае сърцето ми!”, без да го докарат като реалност в живота си, и си намират ГУРУТА, които да ги държат в това фалшиво успокоение. В крайна сметка когато застанем пред Бог в Неговия ден той няма да ни преценява според добрите чувства, желания и намерения, които сме имали, а според това, колко от тях сме успели да реализираме. В този контекст думите на ап. Яков:
    Яков 2:18. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
    Яков 2:20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

    звучат съвсем различно от Римляни3:28.

    Да си припомним и една от притчите на Христос:
    Матей 21:28. Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
    29. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
    30. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
    31. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият……

    Малко стихове за размисъл:
    Матей 16:27. Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
    Римляни 2:6. Който ще въздаде на всеки според делата му:
    Откровение 22:12. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.

  10. Zlatan Ganev on 14.11.2013 at 12:17

    Slawa na Boga za takiwa propowednici

  11. Veniamin Peev on 14.11.2013 at 13:04

    Така е – „делата“ не могат да се отделят и противопоставят на „вярата“. И не може да има християнска „вяра“ без покаяние, новорождение, промяна и т.н.

    Но спасителната „вяра“ е „вяра в Христос“, Който поема нашите грехове и става „грешник вместо нас“. И ако това е така, ние възприемаме Неговата праведност и се придържаме към нея оттук нататък. Такъв е фокусът в Павловата проповед, например, в Антиохия писидийска (Деян. 13:38-39), както и в цялото му учение за „оправданието чрез вяра“.

    Проблемът на част от днешното евангелско учение у нас е преди всичко, че Христос е изтласкан назад като единствен новозаветен център на „вярата“. Аз харесвам Дейвид Уилкирсън като верен Божи служител, но в тези проповеди той като че ли акцентува повече върху „страх“ – от Бога, от наказание, ад и т.н. Страхът не може да бъде мотив за странене от греха. Такова нещо учат и римокатолиците. Истинският мотив за странене от греха според Христос и Новия Завет, следователно – според евангелисткото учение, е именно „вярата в Христос“ – с всичко свързано с нея (покаяние и пр.).

  12. Vasviya Sherifova on 14.11.2013 at 16:12

    Blagodarq na Boga ce izpolzva takiva brata s nasirceni propovedi.

  13. Йордан Атанасов on 14.11.2013 at 17:30

    чудесно слово бъди благословен мои брат

  14. Виктор Георгиев on 14.11.2013 at 22:52

    Не апостолите Петър и Павел, не дори и апостола Йоан а сам Исуса Христа в Откровението казва: ВЪРШИ ПЪРВИТЕ СИ ДЕЛА!

  15. Veniamin Peev on 15.11.2013 at 11:18

    Г-н Виктор Георгиев, когато пишете, че в Откровението се говори: „ВЪРШИ ПЪРВИТЕ СИ ДЕЛА“, вероятно имате предвид адреса към „ангела на ефеската църква“ (Откр. 2:5). Но във Вашия коментар е драстичен методът на онези, които прескачат други стихове и пренебрегват контекста на цитата и логиката на спасението. А оттук идват пелагианските ереси за „важността на делата“ като усилие на човека „да угоди на Бога“, които са характерни за римокатолици, православни и някои съвременни протестантски общности.

    Към „ангела на ефеската църква“ има упрек, че е „оставил първата си любов“ (Откр. 2:4). А това означава, че той се отвърнал от вярата си в Христа – разпнатия, Изкупителя и Спасителя. Затова, преди да апелира за „вършене на първите дела“, Христос настоява: „И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се…“ (ст. 5). В същия стих отново се настоява по-долу за „покаяние“. А щом още не е извършено покаяние, то НЯМА И СПАСИТЕЛНА ВЯРА.

    Нима забравяте, г-н Виктор Георгиев, че САМО ВЯРАТА, А НЕ ДЕЛАТА СПАСЯВАТ? Думи на Христос (не на Петър, Павел, Йоан или който и да било друг, включително и на Вас и мен): „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:15-16; срв. Мат. 28:19-20). Колата на спасението, г-н Виктор Георгиев, се тегли от „коня на вярата“. Т. наречените „праведни дела“ не са човешка придобивка, а – логично следствие от „вярата в Христос“, затова те са само товарът в каруцата.

  16. Георги Софрониев on 15.11.2013 at 11:41

    Ако ми позволите да внеса още малко привкус от писанието: – Един преди-новозаветен пример и и един новозаветен пример за истинско поклонение към Бог:
    Евреи 11:7. С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
    Евреи 12:28. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

    Страхопочитанието винаги е било част от вярата в Бога, както в стари времена, така и според апостолите, но не е част от днешната олекотена версия на понятието ВЯРА.
    А олекотената версия ми прилича за ШИРОКАТА порта за която ни предупреждава Христос.

    Мало за размисъл:
    Лука 13:24. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
    Матей 7:13. Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
    14. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

  17. георги илиев on 15.11.2013 at 13:48

    Ела при олтара .Три неща обещава Бог там:
    1. Аз ще сложа името си.
    2. Аз ще дойда при теб там.
    3. Аз ще те благословя. за тези, които желаят да паднат на олтара и да пожертвате вашия грях и себичност, Бог чака със Своето име, Своето присъствие и със своите благословения, за да ви очисти и направи силни. Ето тук е мястото, където лежи истинската увереност и истинската дързост може да бъде развита тук. При олтара е мястото, където трябва да намерим Исус. При олтара е хранилището за всички твои грижи, защото Той се грижи за ТЕБ! При олтара е мястото, където можеш да оставиш твоята болест. При олтара ти можеш да оставиш твоята болест. При олтара ти можеш да донесеш и твоите грешки. При олтара едно семейство може да дойде да се обнови. При олтара един съпруг и съпругата му могат да се прегърнат и да молят за прошка. При олтара наркомана може да бъде освободен. При олтара там където е Исус, всички вие които сте уморени и обременени можете да намерите почивка и мир за вашите тела и души.
    Точно от тук започва и дързостта. Ела при олтара!

  18. Николов on 15.11.2013 at 15:54

    Човека говори , че сега е началото на скръбта и претендира , че това слово е от Бог. Не му вярвам. Да , казва истини , но когато са в контекста на „началото на скръбта“ , просто не го е пратил Бог , а си е негово тълкуване. Освен това Христос никога не ни е учил , че трябва да излезем ОТ света ! Напротив. Казал ни е да сме в света и тав да принасяме плод!

  19. Veniamin Peev on 15.11.2013 at 16:59

    Г-н Софрониев, при цялото ми уважение към Вас като верен Божи служител и сериозен коментатор, ще подчертая, че цитираните от Вас случаи от Посланието към евреите НЕ ГОВОРЯТ за новозаветната вяра. Знаете много добре, че: 1) Посланието е адресирано до евреи с цел да им покаже, че Христос е Заместителят на цялата старозаветна система – жертви, свещенослужители, празници, законови постановления; 2) „Героите на вярата“ са все евреи, живели преди Христа, и няма как да очакваме те да са „повярвали“ в Него. Затова техният тип „вяра“ не е „вярата“, за която говори ап. Павел в Римляни и Галатяни. Надявам се да се съгласите с това.

    Именно затова старозаветното „страхопочитание“ спрямо Израилевият Бог е заменено с „любов“ към и „радост“ в Христа и Св. Дух. Дейвид Уилкирсън си служи твърде много със старозаветни пасажи и идеи и повече прилича в предоставените ни проповеди на гневен старозаветен пророк, отколкото на християнски проповедник. Затова някои упреци към него, доколкото схващаме от някои признания тук, са основателни.

    Разбира се, това не означава, че трябва да се проповядва „олекотена вяра“, както казвате Вие – без лична отговорност и етика. Но тези неща са СЛЕДСТВИЕ на новозаветната вяра, а не ПРИЧИНА за нея. Такова е учението на Новия Завет и реформаторите. Всички обрати на това учение са или ерес, или плод на некомпетентност!

  20. Велизар on 15.11.2013 at 22:12

    Грабването е преди Голямата скръб. След която следва битката при Армагедон и чак тогава настъпва Милениума. Реконструкторите от АРЦ погрешно проповядват че вече живеем в Милениума. Г-н Софрониев правилно е прозрял че така те отлагат връщането на Христос на земята за да допринесат царството Христово с личните си дела. Няма ли да пуснете вече една дискусия за грабването за да ги дискутираме тези неща малко по-задълбочено?

  21. Иван Георгиев on 16.11.2013 at 11:23

    Те и затова са първи по протестите барем така да докарат Царството защото нямат силата на Святия дух за проповядване с изцеления и велики дела. А той казва: гласът му няма да се чуе по площадите!

  22. Георги Софрониев on 16.11.2013 at 14:01

    Въпреки че не ми се иска да влизам в полемика с преподавател, от когото съм имал привилегията да слушам лекции, по повод страха от Господа или любовта към Него бих се осмелил да предложа един интересен материал.

    http://www.youtube.com/watch?v=eoYN3IZCMt0

    В това кратко видео Джон Бивиър разказва за разговора си с Джим Бейкър, който го помолил да го посети в затвора. По това време известният телевизионен евангелизатор Джим Бейкър е бил един от най презираните заради своята неморалност и разкритите финансови измами.

    http://www.youtube.com/watch?v=VeA5ae2hkEo кратко видео за скандала
    http://en.wikipedia.org/wiki/Jim_Bakker инфо от уикипедията.

    Ето текста от видеото малко след първата минута:
    Той ме погледна и каза: – Имам толкова много, което да говоря с теб. Едно от първите неща, които ми каза беше: – Джон, този затвор не беше Божията присъда за моя живот, но беше Неговата милост, защото ако бях продължил по пътя, по който вървях, щях да свърша в ада. Кокато се почувствах достатъчно уместно го попитах и казах: – Джим, имам въпрос към теб . В кой момент спря да обичаш Исус? Къде по време на служението си спря да обичаш Исус? Аз никога няма да забравя как той ме погледна с възможно най сериозния поглед и каза: – Не съм спирал! Аз възразих; – Почакай Джим, ами Джесика, ами тези неща, заради които си взатвора? Какво искаш да кажес с това, че си спирал да обичаш Исус?! Той каза: – Обичах Исус през всичкото това време. Той каза : – Аз не се страхувах от Него.-Обичах Бог, но не се страхувах от Него. Неговите точни думи бяха: – Той не бе вече върховният Господар в моя живот. Джон, има милиони американци, които са точно като мен. Те са в църквата, те и изповядват своята любов към Исус, но не се стр ахуват от Бог.

    И за да не е прекалено тъжна картината:
    http://www.youtube.com/watch?v=kIAqz1DEwnM

    В този материал, след излизането си от затвора Джим Бейкър говори за това че затвора за него е бил Божия милост, и за опасноста от любовта към парите и опасноста от харизматичните хора.

    Всичко това се случва в далечната Америка, но за съжаление мнозина български проповедници са протегнали ръце в същата посока. Мнозина от тези заставащи пред амвон или зад камера са с олекоотена версия на вярата, без да го има елемента СТРАХОПОЧИТАНИЕ.

  23. Veniamin Peev on 16.11.2013 at 14:18

    Предложението на Велизар за по-задълбочена дискусия на детайлите в есхатологията – грабване, Голяма скръб, хилядагодишно царство – е много добро. Днес много-много не се проповядва по тези теми по българските амвони. Дейвид Уилкирсън е прав, че през 50-те и 60-те години това бе една от най-често чуваните теми не само в САЩ, но и в световен мащаб. И това държеше петдесятните общности по-будни, защото бяха чакащи. „Ето, стоя на вратата и хлопам“ – се чуваше на много места. Днешното петдесетничество май взе да свиква с „лаодикийската“ си участ…

    Като се има предвид факта, че класическото петдесетно учение за есхатологията е ПРЕМИЛЕНИАЛНО, би било любопитно да се види дали днес в България харизматичните общности продължават да се придържат към него. Или са се подвели по модни „корекции“, какъвто е случаят с „реконструкторите от АРЦ“?… Има ли нарастващо отстъпление от „претрибулационизма“?…

  24. Veniamin Peev on 16.11.2013 at 14:36

    Г-н Софрониев, благодаря за материала, който предлагате. Преди малко пуснах коментар по друг повод, но искам пак да се включа. С Вас нямаме принципни различия по темата за нравствения облик на ИСТИНСКИЯ ХРИСТИЯНИН. Въпросът е какво го изгражда.

    Моето притеснение е, че обикновено смесваме библейския терминс „страхопочитание“ („страх от Бога“) с човешкото чувство за „страх“. Първото е система от духовни принципи. Второто е емоция, сантименталност. „Страх от Христос“ във втория случай, на емоцията, е погрешно! Като родител съм възпитавал децата си да не се страхуват от мен, а ако ме обичат, да научат как да постъпват правилно, водени от любов и почит към нас като родители. Същото практикувам като педагог, а съм педагог и на по-малки ученици от студентите. Ако ние съблюдаваме законовите изисквания в държавата поради страх от залавяне и наказание, а не защото имаме принципи за поведение, горко на правото и на държавата ни…

    Струва ми се, че трябва да спрем да учим и проповядваме, че „любовта към Бога“ е чувство, каквото е хетеросексуалното или хомосексуалното (простете за аналогията!). „Любовта към Бога“ е система от принципи, в която няма само чувства и която изисква лична отговорност. В тази любов има и „страхопочитание“, разбира се, иначе не е истинска! Затова не приемам разделянето на „любов“ и „страхопочитание“ към Бога.

  25. Vasviya Sherifova on 16.11.2013 at 15:33

    Blagodarq na Boga ce izpolzva takiva brata s nasirceni propovedi.

  26. Yuriy Larson Kaptiev on 16.11.2013 at 23:32

    isttino slolvo aleluyaa dano bog se smili nad vsichki viarvashti da mojem da ustoim ot nai strashnoto za edin hristianin da otpadnem ili da badem sas zakoraveni sarca pred boga oo sviati boje balagoslovi ni da badem opovavashti i verni na tebe i slovoto koeto ni hrani sas viarata ni kam teb. vav imeto na isus blagolsvaim vseki edin hristisnin da bade opazen ot tova koeto ni pravi da badem dalech ot boga alelyuaa …

  27. Един отмногото on 17.11.2013 at 13:19

    Интересно.. А нещата са толкова прости: ВЯРА + ДЕЛА = ДВЕТЕ страни на ЕДНА И СЪЩА МОНЕТА.
    Дела без вяра са напразни, вяра без дела е мъртва. Кое е първичното- кокошката или яйцето?
    Ако на монетата се отнеме едната страна тя губи от стойността си. Явно обичате да се делите на „ЕЗИ-поклонници“ и „ТУРА-привърженици“, за да се взаимоизтъквате кой е по- прав. А всъщност вниманието би трябвало да е на препълнените с любов думи на Исус: „Един е вашият Учител,а всички сте братя помежду си“. От това по- ясно послание за единство в Църквата здраве му кажете. А тук прозира практика на „Павлови“ и „Петрови“.. Странна полемика сте си спретнали.
    Айде останете си със здраве и Богопомазание! 🙂

  28. Veniamin Peev on 17.11.2013 at 14:46

    Г-н „Един от многото“ с иродианския пример за „монетата“ (вж. Марк 12:13 и сл.), този пример е крайно НЕновозаветен. За сведение, ние дискутираме за неща, които отдавна са установени в последователност – още от времето на ап. Павел, който имаше реална среща с възкръсналия Христос (знаете, предполагам, къде го пише това).

    Няма новозаветна формула „ВЯРА + ДЕЛА = ДВЕТЕ страни на ЕДНА И СЪЩА МОНЕТА“! Откъде го измислихте това езическо-финансово определение? Формулата е: САМО и ПЪРВО ВЯРА В ХРИСТОС = ОПРАВДАНИЕ, т.е. СПАСЕНИЕ. Целите послания на РИМЛЯНИ и ГАЛАТЯНИ показват ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ВЯРАТА. Препрочетете си ги пак. Между другото, именно ПРЕПРОЧИТАНЕТО на тези послания и ежедневната работа с тях е отворила очите на хора като Аврелий Августин и Мартин Лутер, които, слава Богу, НЕ СА „от многото“. Защото „многото“ не дават аргумент за „истинност“…

    „Понеже Христос изпълнява целта на Закона, да се оправдае всеки, който вярва“ (Римл. 10:4). „Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се. Всичко у вас да става с любов“ (I Кор. 16:13-14). „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христо да придобия“ (Фил. 3:8). Само тези изказвания изискват прекарване часове наред в смирени размишления.

    Когато дискутираме, ние не се делим на такива и онакива, а търсим изясняване на правилната посока, ако сме кривнали от нея.

  29. Страхил Иванов on 17.11.2013 at 18:16

    Странна дискусия! Като махнем спама и някои откровени безсмислици, се очертава като че ли някакво противопоставяне на вярата и делата! Странно!
    По времето на комунизма в евангелските църкви в България на практика нямаше застъпени традиции на поучението от предишните векове, а след 1989г новоизлюпените църквета директно отрекоха всички преди тях, затова сега сме принудени да откриваме наново „топлата вода”!
    Ставаме свидетели и участници в дискусии ,преминали през вековете и вместо да се опрем на вече постигнатото от Божиите слуги преди нас, се опитваме да се правим на по-велики от тях!
     Дейвид Уилкерсън безспорно е един от малцината свестни проповедници на Евангелието и човек, чиито книги и проповеди са оказали силно влияние върху мен!
    Но когато го слушаме и четем, не трябва да забравяме, че той говори на американци, американски църкви и за американски проблеми! И когато говори за страх от Бога и страхопочитание, той говори на хора, които години наред са слушали, че Исус им е братле, приятелче, дружка и какви ли не унизяващи обръщения към Всевишния и Всемогъщ Бог- Цар на царете и Господар на господарите!
    За делата и вярата проблемът е същия! Хора, които са научени, че щом са изчуруликали на две-на три, че вярват в Исус ,са спасени! Какъв е резуктатът от спасението им? Каква е промяната в живота им? С какво околните са разбрали за спасението им?
    За тези проблеми говори и Пол Уошър тук:
    ”Когато имаме  една фалшива пластмасова имитация на Кръст и Вяра,то съвсем естествено и делата на тази вяра са също така фалшиви и пластмасови!” (Арт Кац)
    Истинското Христово евангелие бива подменено от лицемерното  „Социално евангелие!

    Нека не се заблуждаваме-няма как да се оправдаем чрез дела и коментарът на „ един от многото” е твърде тревожен симптом! Явно дори основните пет „solas”  са забравени!
    Sola scriptura sola gratia sola fide solus christus soli deo gloria

    пп. Идеята за дискусия на тема есхатология е чудесна!

  30. Георги Грозев on 17.11.2013 at 20:51

    Г-н Иванов, Страхил отново се изказвате крайно неподготвен. Съмнявам се че имате наблюдения върху църквата преди 1989 за които претендирате. Дори и да имате те изглежда са от някоя затворена комуна която дори не е евангелистка. Моля ви направете си труда да прочетете няколко броя от Зорница, Духовна обнова или дори петдесетния Благовестител за да се осведомите дали нямаше застъпени традиции на поучението от предишните векове. Човече Божи, евангелските пастири в началото на комунизма са обучени в най-традиционно богословските университети на Германия, Франция и Великобритания. Мишков е учил в Муди, други в Принстон и Харвард. Петър Дънов когато е бил методист е писал едно от първите проучвания за историческата връзка между славяните, готите, Уиклиф и Реформацията. Моля ви не пишете за вековете повече глупости с такъв замах на вашата крехка духовна възраст.

  31. Veniamin Peev on 17.11.2013 at 21:59

    Всъщност Страхил Иванов казва много верни неща за адресата на проповедите на Дейвид Уилкирсън – разглезените и безпринципни американски християни (не всички, разбира се). Едни гонят просперитета. Други се топят от сантименти, включително и хомосексуални, които наричат „любов“. Трети изповядват „вяра“, която си включват като компютър сегиз-тогиз и най-вече – в неделя. Четвърти се радват на „делата“ си – щедри чекове за благотворителни цели и тям подобни. Пети, шести… Слушал съм десетки проповеди, в които се прочита библейски пасаж в началото, а после едночасовата или двучасовата речевитост няма нищо общо с прочетения пасаж. Всичко това е страшно отстъпление от простите истини за „вяра“, „спасение“, „дела на покаяние“, „Христовото тяло“ и т. н.

    Големият въпрос според мен е дали дотолкова се „американизирахме“, че да попаднем под гневните упреци на евангелизатора, обърнал към Христа бандит като Ники Круз?…

  32. Mery Ianeva on 17.11.2013 at 22:21

    Сигурно е така както казвате но Артур Кварц нали и той говори на американците? Умолявам от христова страна не ни давайте за пример напарфюмирани кангломерати като Пол Уошър и Джон Пайпър И двамата са реформитски настроени калвинари и като комунистите отричат свободната воля у човека. Екстремни реконструционисти които не признават кръщението в Духа и дарбите. А Уилкерсон като беше в НДК да не говори на американците?

  33. Владо Генов on 18.11.2013 at 1:35

    Отговор към Вениамин Пеев (on 14.11.2013 at 10:53):
    Уважаеми г-н Пеев, коментарът ми със сигурност НЕ Е емоционален, а изказването НЕ Е мое (и слава Богу), а цитирам от Божието Слово, което със сигурност предполагам сте забелязали. Отговарям Ви едва сега, по причина, че нямах техническа възможност да прочета коментарите и да отговоря веднага след писаното от Вас.
    Относно Вашите въпроси: Твърдението в стих 2:24 от посланието на ап. Яков, доста ясно мисля се пояснява от предходните вече стихове 14, 17, 19 и 20, като между впрочем цялата 2-ра глава доста ясно описва, какво има в предвид Словото Божие – от ВЯРАТА, която твърдим, че имаме ВЕЧЕ в Бога, трябва да произхождат дела, съответстващи на тази вяра.
    Що се отнася до реформаторите, по-добрият вариант, би бил да са посочвали по-скоро за свой Учител Господ Исус Христос. Относно ап Павел и ап. Яков – не виждам никакво противоречие в техните послания относно вярата, както някои се опитват манипулативно да твърдят, създавайки си почва за безкрайни философствания и в крайна сметка водещи до безполезни спорове и губене на време. Пределно ясно е на всеки, който чете с искрено сърце Божието Слово – Библията, за да познае Господа Наш Исуса Христа и да помага и на другите около него в това, а не за да трупа знания за бъдещи спорове и доказвания “кой е по по най” – пределно ясно е за такъв човек, че ап. Павел говори за вярата в Исуса Христа, която ще доведе човека до покаяние спрямо Бога, а ап. Яков говори за продължението след този момент, живота на освещение на повярвал вече човек. Чрез вярата, която такъв човек има вече в Бога – тази негова вяра, трябва да произведе дела съответстващи на нея.
    Цитатът, който направих, бе в отговор на предходния коментар (на Пенчо Делинов on 13.11.2013 at 23:40), който предполагам сте прочели също. Поради твърдението в него, че “ уж вярваме в спасението чрез вяра, а пък пак търсим дела!!!” отговорих с точно този пасаж от Божието Слово, който би трябвало да помогне на изказалия това мнение, да се замисли и да си даде правилен отговор по въпроса за вярата и делата и каква е връзката между тях.
    Относно въпросът Ви: “как протестантите изобщо и евангелистите в частност следва да подреждат по приоритет “вярата” и “делата”?”. Честно казано много неща, които “протестантите изобщо и евангелистите в частност” следва да правят (и подреждат) – те просто не ги правят, а и честно казано, незнам вече в тези вярвания изградени на базата на теории, книжчици, проповеди, твърдения и поучения на всякакви известни и небезизвестни “проповедници”, “евангелизатори”, “служители”, “пророци”, “апостоли” и други, дали изобщо тези хора ги сравняват с Божието Слово и дали изследват както беряните всичко казано или просто отварят Библията и проверяват дали цитирания стих се намира там и на базата на това да си правят заключенията за верността на твърдението на гореизброените личности в кавички.
    Също тези приоритети не мисля, че са само за “протестантите изобщо и евангелистите в частност”, а по-скоро за всеки, който твърди, че се нарича с Господнето Име, твърди, че е повярвал в Господ Исус Христос, покайвайки се за живота си и живеейки след това различен живот, живот с различно отношение и непримиримост вече към греха.
    Иначе излиза, че има един път за спасение на “протестантите изобщо и евангелистите в частност”, друг за православните такива и трети за католиците примерно, което не виждам никъде да е записано в Божието Слово – Библията, нито пък Библията да дава такова деление, камо ли пък да говори за протестантска вяра, за православна вяра или за католическа вяра.
    Подредбата я знаете, сигурен съм в това или поне го предполагам, но заради участниците в дискусията ще го кажа(напиша).
    Няма спасение чрез дела – “Защото Господ, “Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена’” (II Тимотей 1:9), та “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух” (Тит 3:5)
    Идва се пред Бога с покаяние спрямо Него и с вяра в Господ Исус Христос, според както и ап. Павел е проповядвал “и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Деяния на Апостолите 20:21)
    Новорождение – Йоан 3 глава (Господ Исус към Никодим).
    Няма формула “веднъж спасен – завинаги спасен”, но има живот на освещение, за който ап. Павел съветва “… възлюбени мои, …, изработвайте спасението си със страх и трепет”(Филипяни 2:12), което включва дела от тази вяра, както пише ап. Яков, а ап. Петър пояснява, какво е следствието на вярата в Господа, Когото не сме виждали, но се радваме и живеем живот на вяра в Него като получаваме “…следствието на вярата си, спасението на душите си.” (I Петър 1:9)
    И накрая на земния ни път определен от Бога и ако ходим с Него и живеем според Словото Му, да можем да кажем като ап. Павел “Аз се подвизах в доброто войнствуване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.” (II Тимотей 4:7, 8)

  34. Страхил Иванов on 18.11.2013 at 12:57

    Уважаеми гн Грозев(ако ви е по-удобно ,може и брат Грозев).
    Отдавам справедливият Ви гняв на дълбоката Ви духовна старост и личното Ви познанство със споменатите от Вас Мишков и Дънов!
    За мен като млад и зелен петдесятник, приел Спасението през 1985г. нямаше такава възможност!
    Аз познавам само поднесеното слово от пастирите Христо Андреев, Младен Маринов, Иван Зарев, Динко Желев, Тодор Енчев,Милчо Тотев и Павел Иванов!
    Нямам спомени някой от тях да е говорил за Лутер,Калвин,Цвингли, за ппрочутите полемики за вярата и делата или свободната воля и предопределението!
    Почти всички бяха привърженици на „простичката вяра“!
    Може би някой от тях е говорил и на тези теми, но поне аз не знам!Така че ,г-н Грозев това съм слушал в тази <>! 🙂

    п.п. Бихте ли ми посочили името на поне един пастир завършил богословие в чужбина за периода 1949-1989г?
    Благодаря Ви предварително!

  35. Bojana Tacheva on 18.11.2013 at 13:00

    Chyite tazi propoved za da se spasite

  36. Veniamin Peev on 18.11.2013 at 19:23

    Г-н Владо Генов, много думи сте изредили и няма практическа възможност да се отговори на всяко Ваше твърдение. Не се обиждайте, но се движите по ръба на популистки изказвания. Редите новозаветни стихове, които са извадени от непосредствения им контекст и ги наслагвате без доктринална връзка, въпреки че положително е поне загатването Ви, че „вярата“ има приоритет пред „делата“.

    Опитвате се да внушите мнението, че дискусията тук е едва ли не „безполезна“. Така може да говори само човек, който не е запознат с историята на проблема „вяра-дела“ и с приноса на реформаторите, които изваждат на бял свят Павловото учение за „вярата“ и „делата“. А Вие не сте такъв! Знам, че сте просветен новозаветен и логично мислещ вярващ. Това, което казвате за Якововото послание обаче не е вярно. То не е продължение на Павловата христология. Неговият акцент върху ползата от „делата“ е чисто юдейски (срв. Як. 1:27), където терминът „трескейа“ („благочестие“) съответства на „юдейска религия“, не на „християнско благочестие“, както твърдят някои евангелски догматисти. Срещу такива тенденции се бори Павел и го изразява в Галатяни за юдействащите. Не знам дали знаете, но Лутер е критикувал много остро Якововите стихове, които цитирате, защото те наливат масло в римокатолическата доктрина за по-голямата важност на „делата“ от „вярата“.

    „Също тези приоритети не мисля, че са само за “протестантите изобщо и евангелистите в частност”, а по-скоро за всеки, който твърди, че се нарича с Господнето Име, твърди, че е повярвал в Господ Исус Христос, покайвайки се за живота си и живеейки след това различен живот, живот с различно отношение и непримиримост вече към греха.
    Иначе излиза, че има един път за спасение на “протестантите изобщо и евангелистите в частност”, друг за православните такива и трети за католиците примерно, което не виждам никъде да е записано в Божието Слово – Библията, нито пък Библията да дава такова деление, камо ли пък да говори за протестантска вяра, за православна вяра или за католическа вяра.“ (Владо Генов). Г-н Генов, тези Ваши редове са много наивни. Не всичко го пише в Библията, а го пише в църковната история. Нима не знаете, че има римокатолическа, православна и протестантска доктрина за „вярата“ и „спасението“? Разбира се, че всяка една конфесия тълкува по свой начин основните християнски истини и търси „свой път на спасение“? Тук не говорим кой е крив и кой прав, но ПЪТИЩАТА НА СПАСЕНИЕ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ КОНФЕСИИ СА РАЗЛИЧНИ. Не бива да се отрича този факт, който е исторически и догматически.

    Оставам с много добри чувства за Вас и оценявам ревността Ви, но към ревността трябва да се прибави и богословско знание, мисловна задълбоченост и обективност на анализите. Това е предизвикателство към нас не само като съвременни хора, но и като приемници на протестантската доктрина за приоритета на „вярата“ над „делата“. Всеки вариант на акцентуване върху важността на „делата“ в спасителния процес е популизъм, защото сетивното, видимото е по-лесно за възприемане от невидимото, духовното, за което са нужни и мисловни усилия. Именно затова се поглъщат масово всякакви проповеди и книжлета с евтини учения, както правилно отбелязвате Вие, а не се търсят дискусии и обогатяване на познанията по християнската доктрина.

  37. Георги Грозев on 19.11.2013 at 8:46

    Ех, сега само един ли? Те само в Бургас са повече. Брат Банков например завърши в чужбина. Малко по-късно синовете на пастир Гурбалов излязоха да учат. Тодор Енчев който споменавате завърши Данциг а там с него и много други. Но това е извън темата, защото много други завършили или незавършили говориха за протестантство и реформация. Разбираемо е че вие сте ги чували, защото пасторите за които ни пишете са част от един много малък религиозен кръг в Софи и все под влиянието на агенти какво се вижда от списъка ви. А в последните 25 години какво ви е оправданието че не сте се пообразовали малко за реформацията?

  38. вярвам в Христос on 19.11.2013 at 11:57

    сега в България също говори на християнската телевизия един Евангелист за събуждане на всеки, мисля че това е шансът за Българските религиозни водачи, и за всички вярващи, които обичат Христос.

  39. Страхил Иванов on 19.11.2013 at 13:41

    Г-н Грозев, без да търся под вола теле,позволете ми да се усъмня,че хората за които стана дума са завършили в този период от време!
    А Йоско Гурбалов е един от малцината, които са ме впечатлили до такава степен, че помня негова проповед от пролетта на 1989г!
    Иначе Вашият коментар за влиянието на „едни ченгета“ върху „едни кръгове“, абсолютно точно съвпада с моята идея за прекъснатата традиция!
    А след 1989г.. май е по-добре да си замълча, защото и агентите и кръговете станаха много! 🙂

  40. Георги Грозев on 20.11.2013 at 10:52

    Зададох ви въпроса защото все сочите някого с пръсти и все някой друг ви е виновен. Вие каква отговорност носите за църквата в България? Пастир ли сте, ръководител ли или просто още един страничен наблюдател който вдигате шум?

  41. Страхил Иванов on 20.11.2013 at 19:46

    Г-н Грозев, ето че пак не се разбираме!
    Не бих си позволил да досаждам на читателите на pastir.org със себе си, затова и не отговорих на този Ваш въпрос! Ако толкова се вълнувате от моята личност, вярвам че модераторите на сайта ще Ви услужат с моя e-mail за връзка.
    Съжалявам ако коментарът ми по-горе е бил разбран като сочене с пръст!
    Посочвам само Системата! Комунистическата система за пропаганда, репресии и контрол върху хората!
    Споменатите от мен пастири служеха по времето на тази жестока, репресивна система и аз съм точно последния човек, който може да обвинява за каквото и да е било, дори тези, които са ми навредили персонално!
    Знам как системата пречеше и не позволяваше нито образование на пастирите, нито литература, нито каквато и да е било външна информация!
    Как мога да упрекна например брат Христо Андреев,че не е бил с богословско образование, при положение, че се е грижил за мен като баща?
    Да го упреквам ли, че не ме е научил достатъчно? Та той полагаше огромни усилия за да просвети хората от църквата и дори препечатваше на ръка цели книжки върху тоалетна хартия! Може би знаете, че машинописната хартия беше забранена за „неблагонадеждни“?
    Далеч е от мен мисълта да упреквам някого или да соча с пръст!
    Споменах тези хора само защото ме обвинихте,че съм бил в „…затворена комуна, която дори не е била евангелистка…“

    п.п. Този мой коментар няма нищо общо с темата, за което се извинявам!

  42. Владо Генов on 25.11.2013 at 21:59

    Г-н Пеев, писах малко по-дълго, тъй като нямам практиката да пиша по цял ден коментари, а и нямам излишно време, за да го губя в безспирни писания. Просто отговорих на въпросите.
    НЕ виждам никъде популизъм в писаното от мен, но по-скоро взимайки повод от това Ви заключение, бих искал да попитам (вероятно ще остане риторично питането ми): ОТ КОГА изказването простичко за нещата и директно по даден въпрос и подкрепата на това не с богословско възвишени термини, а с простички думи стана ПОПУЛИЗЪМ?! И ако някой човек бъде спечелен за нещо от подобен тип отговор, то такъв човек би бил спечелен за Словото и за следване на Господа или точно това се оказва заплаха за някого?!
    Твърдите, че е положително “загатването” за приоритета на “вярата” пред “делата”. Отговарям Ви директно – аз НЕ СЪМ ЗАГАТВАЛ никъде, а съм ГО НАПИСАЛ ДИРЕКТНО в ПРАВ ТЕКСТ. В началото подчертано, както сте прочели предполагам и в края ясно и категорично, като твърдение, освен това и с приложени стихове от Божието слово.
    Стиховете/ главата от Словото, които/която цитирам са с цел да посочат, къде е писано в Словото за дадения въпрос и то само на една част, без претенциите за посочване на всяка част от Словото, където това е разгледано и то съвсем бегло, за да разберете просто какво имам в предвид в отговора си. Ако разбира се прочетете цялото слово около посочените стихове и го разгледате в контекста на цялото Божие слово, остават безпочвени твърденията за вадене от контекста.
    Също не се опитвам да внуша “безполезност”, а директно отново го казвам в прав текст и то категорично – едва ли хората биха имали полза да знаят ЗА ПРОБЛЕМА (“вяра-дела”) и особено ЗА ИСТОРИЯТА му, а ПО-СКОРО би им помогнало да знаят, какво казва Божието слово за това. И ако може тези, на които Бог вече им го е открил и са го приели наистина според както Словото го казва, а не според ученията на тази или онази школа, на този или онзи неин последовател – просто да помогнат на тези, които все още търсят или се лутат завличани от ветровете на странни и разни учения, да го разберат ясно, за да стане то живот у тях.
    Стиховете от Яков, които съм посочил, както и всяко Слово, не могат да бъдат масло в ничия полза, ако се чете непредубедено и с цел да се разбере това, което Господ иска да ни покаже, защото е важно за нашият живот, както и с този си живот да сме угодни на Нашият Създател, а не за да бъде намерено доказателство за дадена доктрина.
    В тази връзка, АКО СТЕ достатъчно честен и непредубеден, ще признаете, че акцентирането на “по-голямата важност на “делата” от “вярата”” явно в едни и леко прикрито (макар да го отричат в доктрините си) при други е актуално и се използва масово и в днешно време не само от римокатолицизма, но и от православието, както за съжаление и полека лека индиректно и манипулативно от протестантството (макар точно те пък да са уж на противоположна позиция поне теоретично).
    Също относно “пътищата за спасение” не намирам нищо наивно в твърдението, но по-скоро бих казал явно не сте ме разбрали, както се казва “какво авторът е искал да каже всъщност”. Моля за извинение, ако аз не съм го обяснил достатъчно ясно, но НЕ твърдя, за никакви доктрини и не разглеждам нито анализирам различните доктрини, в които определено “пътищата” са различни, макар да е ясно за всички, че “Пътят” е Един и условията са определени, не от човешки доктрини, а от Самият Господ Бог. Това, което имах в предвид, е че няма различен път за спасение на хора, които наистина следват Господа и в момента един посещава православна, друг католическа, трети протестантска църкви. Говоря не за робуващите на доктрини и ритуали, а за искрено търсещи Господа хора (свещеници, миряни). Такива има и аз съм виждал, за други чувал. Това не зависи от доктрината човешка, а от Божието слово. Не виждам в Слово да има описани 3 начини за спасение, единият да е за католици, другият за православни, а третият за протестанти.
    Казвате, че е важно “богословско знание, мисловна задълбоченост и обективност на анализите”. Нека бъдем честни пред себе си и да признаем истината. Не съм против получаването на знание, а и сам аз съм следвал. Но от всичко това, достигнах до осъзнаването, и не можем да не се съгласим, че във формирането на всички тези доктрини на 3-те конфесии примерно са участвали все хора с “богословско знание, мисловна задълбоченост” и със сигурност всеки от тези са твърдели или поне са бил убедени в “обективност на анализите”, които са правили. Като резултат обаче виждаме различни пътища, различни посоки, разнопосочни тълкувания и практическо прилагане на жизнено важни иначе практики. Не виждаме единство, не виждаме и съгласие, а по-скоро противопоставяне и отричане на другия. Дори практически не виждаме такова явно и категорично публично завяване на съгласие въпреки почти единодушното полу-гласно или негласно неудобно за някои явно съгласие върху Символа на вярата (поне в голяма част от точките в него, може би пак ще е подходящо да кажа “уж”).
    Наблягането на едни на “делата” е явно за да се възползват от това и да бъдат държани хората далеч от спасителното покаяние спрямо Бога. Отричането на “делата” от други и въздигането само и единствено на “вярата” отделена от дела следствие от тази вяра е явно нежеланието им да живеят истински Християнски живот, явно нежелание да са загрижени за другите, да ги интересува другия, и вероятно са просто такива хора, които се интересуват само от себе си и личното си усъвършенстване, интересуващи се какво другите може да направят за тях, но не и обратното.
    Пиша Ви с най-добри чувства и съм съгласен с Вас и призовавам и всеки, който чете тези наши дискусии, да оставят настрана всякакви лъскави странни книжлета на всякакви “големи” имена и наистина да хванат да изучават и изследват Божието слово, да размишляват над него, защото има толкова много странни и разни учения, които умело използват ДНЕС една и съща терминология особено с евангелското християнство, НО със СЪВЪРШЕНО РАЗЛИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ и успешно оплитат в своите мрежи ЦЪРКВИ и отделят от Христос, НЕУСЕТНО, голяма част и от ПОВЯРВАЛИТЕ.

  43. Veniamin Peev on 26.11.2013 at 9:17

    Г-н Владо Генов, благодаря за отговора Ви. Виждам обаче, че силно се затруднявате в разрешаване на дилемата за ПРИОРИТЕТА на вярата пред делата. Освен това, по проблема за взаимовръзката вяра-дела се опитвате да откриете топлата вода (която е открита преди Вас и мен!), твърдейки, че Ви говорело Божието Слово и нямате нужда от друга информация. Впрочем, такива твърдения правят и православни, и католици, и йеховисти и т. н. Тъй като не обичам многословието, ще бъда конкретен, като цитирам чл. IV от „Аугсбургското изповедание на вярата“, съставено от Меланхтон и Лутер през 1530 г. Този член е единственото мерило за ПРИНАДЛЕЖНОСТ към ПРОТЕСТАНТСКАТА КОНФЕСИЯ – Вие, както и всеки друг, преценете дали принадлежите към нея (аз за себе си съм направил преценка).

    Цитирам: „Човеците не могат да бъдат оправдани в Божиите очи със собствени сили, заслуги или дела; напротив, те се оправдават свободно поради Христа чрез вяра, когато вярват, че са приети в благодатта и че греховете им са простени на основание на Христос, Който чрез Своята смърт постигна удовлетворение за греховете ни. Тази вяра Бог възприема като праведност в Своите очи (Римл. 3-4 гл.)“

    Самопонятно е, че този протестантски член на вярата няма да бъде открит нито в Никео-цариградския символ на вярата, нито в догматическите постановки на Втория ватикански събор! Той обаче произтича от учението на Новия Завет и то – от Павловото, а не от Якововото учение.

  44. Владо Генов on 29.11.2013 at 12:05

    Г-н Пеев, не зная какво точно виждате и как го виждате, но за Ваше успокоение бих Ви уверил, че НИТО се затруднявам, НИТО пред мен стои някаква дилема за ПРИОРИТЕТА на вярата пред делата. Дори бих Ви попитал отново риторично: Откога отговорът на въпрос започна да се нарича “откриване на топлата вода”?! Освен това, ако твърдите, че Словото не говори – то явно отричате една библейска истина, че Словото е живо, и че явно Бог днес може (не само, че може но и го прави) да говори чрез Словото Си. Ако отричате това, то тогава с основание бих Ви попитал: А на Вас, кой тогава Ви говори? Надявам се наистина Словото все пак да Ви говори, а не някой друг, или нещо друго, нямащ или нямащо общо изобщо с Бога. Определено, ЗА ДА ПОЗНАВАМ Бога, не ми е нужна друга информация. В Словото достатъчно изчерпателно Бог се е погрижил да има всичко, което е необходимо за да Го познаем.
    И ще Ви докажа това със собствените Ви твърдения в предходния Ваш отговор към мен. Първо, за да е БЕЗУСЛОВНО ясно, ще Ви напиша отново в прав текст: АЗ ВЯРВАМ АБСОЛЮТНО СЪЩОТО по отношение на ВЯРА-ДЕЛА, КАТО ВАС и КАКТО СТЕ ГО ОПИСАЛИ в коментара си от 26.11.2013 at 9:17. И изобщо незная къде, в няколкото коментара, които си разменихме публично, Вие видяхте изобщо нещо различно?! ИМА САМО ЕДНА РАЗЛИКА и ТО ОСНОВНА между Вас и мен, МОЖЕ БИ: АЗ НЕ СЪМ НАУЧИЛ ТОВА от “чл. IV от “Аугсбургското изповедание на вярата”, съставено от Меланхтон и Лутер през 1530 г.”, както пишете, НО СЪМ НАУЧИЛ и РАЗБРАЛ това от Самото Божие Слово, както сам правилно ПОСОЧВАТЕ – Римляни 3 и 4 глава (бих добавил и не само там).
    Вие сте цитирали “Цитирам: “Човеците не могат да бъдат оправдани в Божиите очи със собствени сили, заслуги или дела; напротив, те се оправдават свободно поради Христа чрез вяра, когато вярват, че са приети в благодатта и че греховете им са простени на основание на Христос, Който чрез Своята смърт постигна удовлетворение за греховете ни. Тази вяра Бог възприема като праведност в Своите очи (Римл. 3-4 гл.)”” – това е същото, като твърдението ми по-горе и ВЪПРОСЪТ ми отново е: ТРЯБВАШЕ ли да стигна до този извод ЕДВА СЛЕД като съм прочел непременно Меланхтон и Лутер или просто мога да стигна до абсолютно същият извод ДИРЕКТНО от Божието Слово, четейки и размишлявайки върху книгата Римляни и други части от Божието Слово, при все, че Божието Слово го е казало достатъчно ясно, доста години преди изобщо Меланхтон и Лутер да са били родени?
    Ако в Божието Слово и в посочените от Вас глави 3 и 4 на Римляни, това е вече казано и Вие също го твърдите, както и в приложения от Вас цитат се твърди същото (и се дава доказателство за твърдението отново от Римляни 3 и 4 глави), то тогава заключението, е че Божието Слово е първоизточника и щом и на негова база се прави и цитираното твърдение, то Словото е самодостатъчно, за да се стигне до вярно, истинно заключение.

    С това не отричам приносът на Меланхтон и Лутер, но просто мога да благодаря на Бога, че тези мъже са стигнали до правилното заключение и са помогнали и на други да го осъзнаят по верният спрямо казаното в Словото Божие начин.

    Не мисля, че е добра идея да се сравняват, противопоставят или да се правят произволни еквилибристики нито с Павловото, нито с Якововото учение. Щом Бог е допуснал да бъдат и двете като част от Неговото Слово, определено има какво да осмислим и на какво да бъдем поучени, за какво да бъдем изобличени и наставени. Или се съмнявате в каноничността на посланието на Яков?! Надявам се – Да не бъде!

    И в края – ОПРЕДЕЛЕНО НЕ МИСЛЯ, че принадлежността към ПРОТЕСТАНТСКАТА КОНФЕСИЯ СПАСЯВА, нито вярвам, че извън нея няма спасение. Просто такова нещо, като принадлежност към дадена конфесия в Библията няма посочено, като изискване за спасение.

    Редно е Вие да се замислите към КОГО всъщност е Вашата ПРИНАДЛЕЖНОСТ – към ХРИСТОС или към ПРОТЕСТАНТСКАТА КОНФЕСИЯ???
    Не знам за Вас, НО АЗ ПРИНАДЛЕЖА ЕДИНСТВЕНО НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА и моята принадлежност е КЪМ ХРИСТОС!

  45. Aci Hayat
    Aci Hayat on 26.04.2015 at 9:28

    Amin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.