“Реформатори” без 95-те тезиси

д-р Вениамин Пеев

С настъпването на Деня на Реформацията, който бележи едно от най-великите събития в европейската история и култура, не може да не възникне въпросът: “До каква степен сме възприели заветите на Реформацията всички ние, които се наричаме български евангелски вярващи?” Този въпрос не е абстрактен, а дълбоко екзистенциален. Някога католикът Мишел дьо Монтен се бе позовал на идеята на Реформацията, съветвайки своя читател: “Реформирай само себе си, защото постигайки това, ще реформираш всичко около себе си”. Видно е, че и католиците, които по традиция са идейни противници на реформаторските завети, могат да оценят и възприемат положителния аспект на реформаторското дело. А ние?

Какво обаче е родното ни разбиране и прилагане на реформаторските идеи? За целта ще разгледам една интерпретация на реформаторското дело, която бе представена от г-н Георги Бакалов на конференция на АРЦ (2010 г.) уж по повод на Реформацията. В импровизираното си слово, изнесено с присъщия му проповеднически стил, г-н Бакалов демонстрира самочувствието на единствения съвременен християнски пророк, който е получил “откровението” за “истинската реформация”. Той подчертава няколко пъти, че “другите”, т. е. останалите християнски църкви и общности “не са получили” такова “откровение”. Подобна претенция не е запазена марка на култов лидер като Бакалов. С изявлението за “ново” и “единствено” откровение са излизали на религиозния пазар мнозина гласовити продавачи, които рекламират като “по-добри” от останалите своите стоки. Нека чуем някои от тях. Лъжепророкът на мормоните Джозеф Смит твърди, че е имал “откровението” от Бога да стане “помазан” водач на нова религия. Култовият водач Сън Мюнг Мун също претендира за дадено му “откровение” свише: “След 9 години дирене и борба Божията истина бе запечатана в ръцете на Мун. От този момент той става абсолютният победител на небето и земята”. Бени Хин самоуверено смята, че е получил специално “откровение”, когато лично Бог му се представил “погълнат от пламъци и движейки се без контрол”. Той получил отправена към себе си заръка: “Проповядвай Евангелието!” Сякаш грешното човечество би останало извън спасителния план на Бога без Джозеф Смит, Сън Мюнг Мун, Бени Хин или Георги Бакалов… Сякаш без допълващи Библията “откровения” не би имало вяра и Църква… Редицата от саморекламиращи се култово-религиозни водачи е безкрайна! Но те си приличат в едно – в своята огромна самомнителност. На тях им липсва духовното смирение на Йоан Кръстител, който бе казал: “Човек не може да вземе върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него… Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:27-30). Кръстителят рече това, въпреки че мисията му бе “дадена от небето”.

Култовите водачи като лъжеапостола Бакалов растат в своите очи, а смаляват многократно Христа. Бакалов прави опит в своето изказване да вкара Христос в своята импровизирана схема на себевъздигане и смаляване на Богочовека. Той обявява Христос за “реформатор”, защото Той не бил “само Спасител, Изцелител и Учител”. Ако Бакалов беше информиран за християнското богословие, щеше да знае, че: 1) Исус Христос е преди всичко Син на живия Бог. Достатъчно е да припомним изповедта на ап. Петър: “Ти си Христос, Син на живия Бог” (Мат. 16:16). 2) Исус Христос е преди всичко Спасител на човечеството. Нека чуем отново ап. Петър: “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). 3) Исус Христос е несравнимо по-извисен и успешен от всеки човешки лидер – апостол, пророк или учител. Затова ап. Павел заявява за себе си, че е “най-нищожният от всички светии” (Ефес. 3:8), а Христос е “образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание” (Колос. 1:15). Ще припомня признанието на имп. Наполеон Бонапарт, който не е претендирал за богословска начетеност, но изразява неопровержимата истина: “Ако Сократ влезе в стаята, би следвало да се изправим и да му отдадем почит. Но ако Исус Христос влезе в стаята, би трябвало да паднем долу на колене и да Му се поклоним!” Христовата роля и служение са несравними! Следователно Христос не може да бъде определян като “реформатор” нито от ранга на Лутер, Калвин и Цвингли, нито от ранга на водача Моисей, пророка Самуил или цар Йосия. Прочее, “реформатор” на какво би могъл да бъде Христос? На юдейската теология ли? На авторитета на Закона ли? На юдейската етика или въжделения за политическо освобождение ли? Ако беше така, Христос щеше да се изяви само като някой от равините и книжниците на своето време. Щеше да бъде Шамай или Хилел, или Гамалиил, пък Юда Княза или Моисей Маймонид. Защото всеки реформатор променя някаква система към нещо по-добро, но все пак остава в нейния исторически, културен и религиозен контекст. Христос не реформира юдаизма; Той го отрече и постави радикалното начало на “нова ера”. Юдаизмът бе старото; християнството стана новото! Това не е делото на “реформатор”, а на Основател. Христос е “Начинателят и Усъвършителят на вярата ни” (Евр. 12:2).

Когато говорим за Реформация, ние не можем да я разделяме на “историческа” и “духовна”, както се опитва да ни внуши Бакалов. Германската или швейцарската реформации са както исторически, така и духовни. Бакалов се напъва да се изкара по-прозорлив от Лутер, Калвин и Цвингли… Видите ли, на тях и през ум не им е дошло да търсят “духовност” и “вътрешна промяна”, когато почват своето реформаторско дело. От гледната точка на Бакалов тези Божи служители и техните съмишленици са били само някаква част на “средновековната Реформация” – нещо като спартаковци, които могат да влязат само в учебниците по история или да бъдат експонати в европейските музеи. Те нямат “високите идеи” на най-великия “реформатор” на света – хер Георги Бакалов!… Така ли е обаче в действителност?

Лутер вижда от самото начало делото на Реформацията като духовно просветление: “Това, което Павел има предвид, е следното: Божията правда, открита в Евангелието, е пасивна, с други думи, онова, чрез което всемилостивият Бог ни оправдава чрез вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее!” С това аз веднага се почувствах роден отново и усетих, че съм преминал през отворените врата на самия рай!” Цвингли е не по-малко категоричен за духовния й аспект. В своите “67 тезиси”, съставени по подобие на Лутеровите “95 тезиси”, Цвингли очертава първенствуващата роля на Евангелието, както и пълното господство на Исус Христос като Посредник между Бога и вярващите, Учител и Спасител на човечеството. А Калвин е категоричен, че Бог е установил нов курс “на промяна” в християнския му живот, която ще се осъществява, докато е жив. “Ние биваме обърнати – подчертава той – малко по малко към Бога и на етапи”.

Следователно разбирането на автентичните реформатори за Реформацията не е за нещо моментно, приключило някога, а за един непрекъснат процес. “Ecclesia reformata et reformans” (“Църквата е реформирана и реформираща се”). На фона на тези реформаторски позиции – какъв е приносът на лъжереформатори като Бакалов? С какво се е подобрила доктрината на българските евангелисти благодарение на него? По-какъв начин са станали те по-етични благодарение на него? Какво е положителното им въздействие върху българската култура, просвета, морал на обществото благодарение на него? Най-малкото е твърде претенциозно човек като Бакалов да претендира за реформаторско превъзходство над водачите на истинската Реформация през ХVІ век, но още по-вярно е, че такава претенция чисто и просто се корени в необузданата му арогантност и неспособност за реална преценка на собствената си недостатъчност. Затова се налага да направим една съпоставка с делото на “историческата” Реформация, обявена във Витенберг с 95-те тезиси на Мартин Лутер на 31 октомври 1517 г., и “реформаторските” действия на Бакаловата АРЦ.

Реформаторската теология, изразена още в 95-те тезиси на Лутер, не е просто едно историческо събитие. Тя връща християнството към изворите на Св. Писание и поставя в центъра на вярващите и Църквата Христовото изкупително дело. През мес. август 1518 г. Лутер обяснява смисъла на своите тезиси така: “А това е уверението, което имат християните, и нашата истинска радост на съвестта, че посредством вярата нашите грехове престават вече да бъдат наши, но стават на Христос, върху Когото Бог е положил греховете на всички ни. Той взе върху Себе си нашите грехове… Цялата правда Христова става наша… Той разпростира Своята мантия и ни покрива”. Ако някой твърди, че такава позиция на реформатора Лутер е само “историческа”, а не дълбоко “духовна”, то той е лъжеапостол, лъжепророк, лъжеучител и еретик! Лутер ясно очертава в 95-те тезиси възгледа, че единствената врата към постигане на Божията правда чрез Христос е “покаянието”. Нито авторитетът на свещенослужител – папа, епископ или “апостол”, нито принадлежността към някаква църковна институция – Ватикана, патриаршия или АРЦ – може да гарантира реформирането и спасението на човешката душа. Само чрез вяра и покаяние човек се доближава до престола на Бога. “Истинската съкровищница на Бога – пише Лутер в тезис 62 – е светото Евангелие на славата и благодатта Божия”. Затова Реформацията през ХVІ в. прокарва онези духовни принципи на спасителната вяра, които трябва да обявим и приемем като класически.

Но Реформацията е класическа още и като възродителка на цялата европейска култура. Духът на Европа е обновен! Реформацията създава платната на Ханс Холбайн и Албрехт Дюрер, вдъхновява музиката на Бах, Хайдн и Хендел, извисява мисълта на Кант, Шелинг, Хегел и Шлайермахер. Реформацията тласка не само богословието, но образованието въобще. Реформацията прави възможно развитието на всяка област на науката. Образованието е класиката на вярата и човешката култура.

А какво са напъните на днешните лъжереформатори на АРЦ, които се държат така пренебрежително към реформаторската класика, изтъквайки сами себе си? Нека отговорим със собствените им думи. Преди известно време ми попадна един симптоматичен коментар във Фейсбук на г-н Сунай Маджуров. Поучавайки своите жадни за “реформаторска духовност” читатели, той поясняваше авторитетно “духовния” смисъл на … чалгата. След като прави дълбокомъдра екзегетика на термина “чалга” като “кражба”, г-н Маджуров заключава като постмодерен Соломон: “В този смисъл искам да дам не
буквалното, а духовното значение, а то е: Думата “чалга” означава опит да откраднеш благоволението на богатите и влиятелни мъже, които разполагат с пари, посредством музика и танци”. Докато Реформацията в Германия и Швейцария очертава пътя към спасението чрез вяра в Христос, лъжереформаторите на АРЦ създават главоблъсканици за … “духовния смисъл на чалгата”! Всъщност те са много точни за прицелната точка на своите интереси – “реформаторската концепция” на АРЦ кресва като чалга от високоговорителите на кварталното заведение, когато се съпостави с величието и красотата на Реформацията на Лутер, Цвингли и Калвин. А това не може да бъде иначе, защото “реформаторите” Бакалов, Койчев и Маджуров са “реформатори” без 95-те тезиси!

ПО ТЕМАТА:
95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер

Денят на Реформацията

Реформация или трансформация?

116 comments for ““Реформатори” без 95-те тезиси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.