Ранни версии на немската Библия

11.09.2017

GermanBible-2[1]д-р Теол. Доний К. Донев

Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4в. превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-раният писмен образец на тутонската филология. Почти милениум по-късно, се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превода на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.

Близко до този текст е първото печатно немска издание на Библията излязла от пресата на Гутенберг в поне 18 различни ревизии през в периода 1462-1522г. Повечето издания са с двутомно фолио и щамповани илюстрации, съдържащи разнообразни четения от различни варианти на латинската Вулгата. Заради тези различия, архиепископът на Майн, Бертолд издава на 4 януари 1486г. официална забрана против печатане на свещени и научни книги без неговата лична оторизация. Причината която Бертолд посочва е, че немският език е неспособен да пресъздаде казаното на гръцки и латински, и че миряните не могат да разбират и тълкуват Библията.

Точният произход на превода на средновековна немска Библия остава неизвестен до днес, но една от версиите предполага, че е дело на Валдензите, които имат и романска (говорима латинска) версия на Библията, а на местата където Вулгата съдържа различни варианти, за базов текст е използван Тепленсийския кодекс. Другата версия, която произлиза от католическите научни среди, е че средновековната немска Библия е дело на католически монаси, които нанасят само поправки, които не водят до разминаване с доктрините на църквата. Но дори ако това е така, имено тази немска версия на Библията е сред преводите забранявани от няколко римски папи.

Съвременник на тези преследвания и противник на идеята, че Библията не може да бъде разбрана от миряните, Мартин Лутер става защитник имено на този текст, който ползва за прототип при превода, който по-късно ще бъде наречен Библията на Лутер. На 31 октомври 1517 г., монахът от Ерфурт, доктор по теология от витенбергския университет и бъдещ основоположник на протестантството, заковава своите 95 тезиса на външната порта на катедралата във Витенберг. За много историци, това е преклонният, който дава начало на Реформацията. Но истината е, че и движението Реформация и убежденията, които подтикват Лутер към публичното изобличаване на порочните практики на Католическата църква, са положени дълго преди горепосочената дата с неговите първи опити за превод на Новия завет от гръцкия оригинал и получаването на едно ново илюминирано просвещение за значението и силата на библейския текст. Важен елемент в това развитие са лекциите му върху Псалми (1513-1515г.) и Посланието до Римляните (1515-1516г.), в пълните 500 страници с преводачески бележки и коментар оповестени от ватиканската библиотека едва през 1908г., личат неговото лично духовно пробуждане и заченките на Реформацията.

Имено за това начало Лутер ще пише в своята автобиография години по-късно: „Накрая, като размишлявах ден и нощ, Бог ми показа милост и аз обърнах внимание на връзката в думите: „Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17). – и там започнах да разбирам, че праведността на Бога е онази праведност в която човек живее чрез дар от Бога – с други думи, чрез вяра – и това което Павел има в предвид е следното: праведността на Бога, изявена в Евангелието е пасивна; с други думи, това чрез което милостивият Бог оправдава е вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” Разбирайки това, аз се почувствах веднага новороден, все едно бях влязъл през отворените порти на самия рай. Там и тогава цялото Писание стана променено за мен …”

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ