Промените в закона за вероизповеданията може да са заради политически и бизнес интереси

28.08.2013

Дилян Николчев: Промените в закона за вероизповеданията може да са заради политически и бизнес интереси

На 16 юли депутати от БСП, ДПС и „Атака“ начело с председателя на парламента Михаил Миков внесоха поправки в Закона за вероизповеданията, които предизвикаха остри спорове между църквата и различни институции за собствеността на религиозните храмове. Идеята на вносителите е деноминациите да са собственици на храмовете, в които се извършва богослужебна дейност, според представители на културни институти и музеи обаче текстовете се неясни и прозира желанието на вероизповеданията да получат право на собственост не само върху действащите храмове и манастири, но и върху тези, строени във времето с такова предназначение, повечето от които паметници на културното наследство. Потърсихме мнението на доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Как преценявате връщането на всички имоти на църквата и вероизповеданията?

– Преди всичко трябва да се каже, че Българската православна църква действително беше особено засегната в правото си на собственост, след като в продължение на 40 години тя се намираше в постоянен режим на имотен диктат и не малка част от нейните имоти бяха конфискувани и отчуждени. Това е от една страна. От друга, православната ни църква се оказа на прага на промените, неподготвена и почти в невъзможност да организира всички тези, по своята същност имуществено правни процеси.

В голяма степен роля за това изигра и нейният висш кадър – митрополитите, „родил“ се от утробата на Държавна сигурност и също като този репресивен комунистически орган, преродил се в най-разновидни икономически и политически лобита и интереси, казано накратко, и твърде актуално – олигархичен придатък, криещ се зад формата на вярата и расото. За това свидетелстват многобройните скандали от последните години, в по-голямата си част свързани с не съвсем прозрачни сделки за продажби и заменки на църковни имоти.

Страх ме е дори да си помисля дали има нещо общо между трите събития от последния месец, имащи допир по някакъв начин с „църковния бизнес“: уволняването на шефа на църковните имоти в Светия синод, загадъчната смърт на Варненския владика Кирил и пожарното внасяне в Народното събрание на проект за изменение на Закона за вероизповеданията.

В тези събития, ако не друго, има два открояващи се момента – липса на прозрачност и наличие на огромни имотни и властови интереси. Ще попитате от кой от тези, които управляват държавата, от тези, които управляват бизнеса, от тези, които са църковен рудимент на комунистическата Държавна сигурност – почти целият състав на Светия синод.

Що се отнася до философията на проектозакона за изменение на Закона за вероизповеданията, има нещо изначално гнило, защото по логиката на правото юридическите лица са равни по права с физическите, т.е. с гражданите, що се отнася до имуществените права. И това е разбираемо, изхождайки от юридическия принцип, че организации не могат да имат лични права. В съвременното законодателство преобладава практиката да няма привилегии за никого. Затова по принцип всички закони действат по отношение на всички.

Така например Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, сега отменен, установяваше преклузивен срок за обжалване, след чието изтичане незаявените за връщане земи и отказаните за връщане оставаха завинаги държавна собственост. Това се отнасяше и до религиозните институции, тъй като те се подчиняваха на общите закони на страната ни. По новия Закон за вероизповеданията, възстановяването на собствеността на вероизповеданията се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Тези правни изисквания не правят разлика между юридически лица, не дават привилегии по религиозен, етнически и какъвто и да е друг принцип.

Същият характер на действие притежават и другите действащи в момента реституционни закони. Посочените примери, релевантни по отношение гражданскоправния и търговскоправния режим за религиозните общности у нас, идват да подскажат например, че ако аз или вие, или който и да е български гражданин или юридическо лице, които поради незнание на правата са пропуснали тези срокове и по тази причина техните наследствени имоти се оказват притежание на държавата, за вероизповеданията с тези законодателни намерения се дава нова възможност тази придобивна давност за имоти да не се зачита и тепърва да започне да тече от 1 януари т.г., което означава тотално нарушаване на конституционни принципи и правила.

И понеже тези дни много се говори за това бъдещите законодателни текстове по изборното законодателство, преди да бъдат гласувани в Народното събрание, да се предоставят на Венецианската комисия за експертно становище, дали депутатите от управляващото мнозинство ще имат кураж да извършат това действие и по предлагания ни проект за изменение на Закона за вероизповеданията. Въпросът ми разбира се е риторичен, защото комунистическият законодателен рефлекс днес е почти толкова силен, колкото преди 60 години.

За колко храма става въпрос по ваши данни?

– Страхувам се, че на този въпрос надали някой може да даде коректен и конкретен отговор. Ще припомня само, че на последния Църковен събор в Рилския манастир през 2008 година бе гласуван нов текст в устава на поместната ни църква за създаване на пълен имотен регистър на църквата, но и до ден днешен той все още не е факт. Държавните институции разполагат с повече данни, но и те са спорни, най-вече предвид претенциите на синода за връщане и на покрити и непокрити имоти, които са в различна степен с национално значение.

Във всички случаи обаче става въпрос за много много имоти, за които, предполагам, определени бизнес кръгове отдавна си мечтаят. Казвам го с ирония и като предупреждение към законодателите. Защото съществува очевиден пропуск в коментирания законодателен проект – не съществува текст, който да гарантира, че след връщането посредством закона на даден имот същият няма да се изтъргува в следващите години по неясен начин и неясна цел.

Как да си обясним, че точно тези управляващи направиха жест към църквата? Дали очакват в нещо в замяна? И може ли да се търси връзка между умиротворителното послание на Светия синод за протестите и внесените поправки в закона за вероизповеданията?

– Формално този проектозакон идва в отговор най-вече на синодалните искания от последните години за реституиране на църковните имоти, за връщането на тези от тях, които съществуваха в правния мир с различен юридически статут поради липса в църковните органи на нотариални актове и други правни документи, удостоверяващи правотата в претенциите за църковна собственост.

Въпросът, който обаче резонно може да се зададе, е дали при тази небивала политическа криза в страната ни, пряко засягаща дейността на българския парламент днес, един от най-належащите и основни законодателни приоритети е промяна в това специфично и специализирано законодателство.

Ако трябва да съм съвсем откровен, мисля, че причината за появата на този законопроект може да се крие зад политически и бизнес интереси, от една страна, а от друга, той вижда „бял свят“ по такъв начин, като че ли умишлено да разедини още повече протестиращото и непротестиращото българско общество. За да стигнем обаче докрай в анализа, ще е необходим по-широк кръг от специалисти в дискусията, но се страхувам, че отново бихме стигнали до отговор толкова, колкото и за причините за номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Имало ли е други подобни опити за такава промяна в закона и ако да, защо са се провалили?

– Не, напротив, имаше опит, и то успешен ­– да се сътвори Закон за вероизповеданията, който да обслужва именно партийни, олигархични, дори чужди интереси – руски интереси. Това е същият закон, приет набързо и непрозрачно през декември 2002 г. Доказателство за това е самият преамбюлен текст на закона, изцяло преписан от руския му аналог. В този смисъл естествено възниква въпросът щом депутатите от управляващата днес политическа коалиция желаят да променят Закона за вероизповеданията, защо не обърнаха внимание именно на този проблем – съществуването на чужд законодателен тест в български закон, реципирането на правна регламентация в нашето законодателство, и то от страна извън ЕС. Това е повече от скандално и извън етичните, моралните и правни категории на европейското мислене и нормотворчество.

Та нали вносителят на този руски преамбюл е основен днес фактор в Народното събрание – председателят на ДПС Лютви Местан. Чии интереси той обслужва? Българските? Дълбоко се съмнявам. И тук е мястото и да припомним, че в решението на Европейския съд по правата на човека от януари 2009 г. в прав текст бяха изброени една дузина недостатъци на Закона за вероизповеданията, като в случая съдът препоръча на българските законодатели и правителство тогава да направят конкретни изменения на тези текстове от закона, които противоречат на европейското законодателство. Защо управляващото мнозинство днес не положи усилия именно в тази насока?

Най-сериозен спор предизвика собствеността върху храмове, които са културно наследство. Какво решение би трябвало да се направи?

– Разбира се, че специално православните храмове в продължение на няколко десетилетия се третираха именно като култура – като недвижими архитектурни паметници на културата с категория „национално значение“. Естествено те представляваха за държавата и нейните институции архитектурно-строителни, художествени и исторически културни ценности, но тяхното значение на храмове Божии в диоцеза на православната ни църква е било за съжаление и все още е почти напълно игнорирано.

В случая акцентирам върху есхатологичното място на храма, а не върху церемониално-протоколната му роля, на която сме свидетели всички, особено по време на големите ни православни църковни празници. В този смисъл ще е полезно, когато законодателят пристъпва към такива правни решения по отношение статута на богослужебните места, казано най-общо, то те да са продиктувани не единствено от гледна точка буквата на закона, а да са съобразени и с религиозната традиция и култура на българския народ. Това, от една страна.

От друга обаче, тези решения трябва да бъдат и отговорни и към историята, и към културното и историческо наследство, което означава, че българският законодател трябва изключително внимателно да предвиди такива законодателни санкции, че да гарантира, че съответните поделения на вероизповеданията ще опазват и за в бъдеще тези исторически, архитектурни и художествени паметници, безценно културно наследство на нашата държава.

И тук ще ви дам следния пример. През тази година се навършиха 90 години от освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Покрай този юбилей отново публично се заговори за проблема с правото на собственост на патриаршеския храм, включително в дискусията се включиха и държавните институции. Да припомня, че храм-паметникът „Св. Александър Невски“ се строи в продължение на десетина години, като в парично изражение общата стойност на строежа възлиза на 5 500 000 златни лева, от които 2 650 000 лева са осигурени от държавата, а останалите – от общините и българските граждани. Липсват обаче данни за финансово значително участие на православната ни църква в градежа на храма.

Това означава, че заслугата за изграждането на този църковен символ на столицата ни София е изключително в полза на държавата и народа ни, т.е. държавата и българският народ са основен ктитор, т.е. дарител за този великолепен храм, и като такъв по силата на каноните на православната църква ктиторът има своето право да изисква от управата на църквата ни да държи храма в състоянието, което му се полага.

В този смисъл придобиването на права върху патриаршеската катедрала по силата на ex lege посредством предвидените поправки е нещо положително, но сериозният въпрос е дали законодателят е предвидил такива правни положения и законодателни текстове, които да предотвратят във всички случаи немарливото отношение от страна на Светия синод към този храм-паметник, да гарантират, че няма да има църковно безстопанство и безгрижие към него.

Има опасения, че с новия ред за служебните правоотношения на свещениците и имамите те се лишават от конституционни права на социална защита. Така ли е?

– Надали са само опасения, защото за всеки юрист предлаганите в законопроекта текстове са повече от колизионни спрямо конституционната ни уредба и спрямо европейското законодателство. С тях не само се нарушава конституционното право на социална защита на свещенослужителите, работещи във ведомствата на различните вероизповедания, но се нарушава и правото им на съдебна защита – неприкосновено от конституцията право, съдебна защита, която по основната правна норма не може да им бъде отказана.

С поправките фактически феодализацията в ръководството на вероизповеданията придобива нормативен характер, съответният свещенослужител става крепостник на началника му митрополит, например, няма право да се обръща към държавни институции по трудовоправни проблеми от лично и колективно естество, тяхното разрешаване се делегира по компетентност на съответните религиозни институции.

Връх на безочието на законодателите е и текстът в преходни и заключителни разпоредби, с който се предвижда висящите в момента спорове пред съдилищата в нашата страна, в които страна са свещенослужители, да се прекратят и да се изпращат служебно на ръководствата на вероизповеданията. Това е абсурд – правен и морален.

Как ще отговорите на хората, които се притесняват, че едва ли не сме пред ислямизация и имамите няма да подлежат подлежат на съд и зад професията си ще се скрият от наказателно преследване, ако проповядват радикален ислям?

– В това има нещо вярно, но то засяга всички вероизповедания, включително и православната ни църква. Не е забравен още случаят с убийството на свещеника Камберов в Неврокопска епархия. Разбира се той е от друг правен порядък – наказателно-процесуален, но развитието му има пряко отношение към въпроса ви.

Свещениците, осъдени за жестокото убийство, излежаха своята присъда, на свобода са, нещо повече – те отново свещенодействат, отново са свещенослужители на БПЦ. Това означава, от една страна, че най-грубо се нарушават каноните в църквата ни, защото по канон тези свещеници трябваше да бъдат низвергнати и отлъчени, а от друга страна, идва да покаже, че на практика в поместната ни църква няма на практика действащ църковен съд. Такъв в Неврокопска епархия по посочения случай не се е повдигал дори като въпрос.

Може ли да се търси някакъв знак и какъв в това, че първото посещение на патриарх Неофит е в Москва?

– Това посещение определено съдържа в себе си някакъв знак, а той в случая означава приоритетно отношение на БПЦ към руската църква в рамките на църковната дипломация. Доколкото знам, без да мога да го твърдя, още при избирането на митрополит Неофит за български патриарх редом с официалното поздравление от страна на Вселенския патриарх последният е изпратил и пръв покана на новоизбрания ни предстоятел за такова посещение във Вселенската патриаршия. Резултатът обаче е виден, БПЦ отново залага на „куц кон“, по същия начин, както е и традиционното й „топло“ отношение към БСП за разлика от другите политически партии.

Има ли проблем с руската църква в София и свещеник Филип? Появиха се информации през март, че едва ли не е изгонен. Така ли е?

– Проблем явно съществува, той бе отразен достатъчно от родните ни медии през пролетта на тази година. Доколкото знам, той има опасност отново да ескалира, тъй като новото ръководство на външното ни министерство е предприело съответните дипломатически контакти и стъпки да се предостави разрешение за престой и работа на отец Филип в страната ни. По-лошото в случая е обаче, че тази жива от години енория в центъра на София, енория и от българи, и от руснаци, бе тотално разрушена. Това вече е дълбок есхатологичен проблем, той излиза извън рамките на политиката, а такава за мен действително съществува, поне от руска страна – използването на църквата за постигане на геополитически интереси в страната ни.

Читатели на „Дневник“ питат защо Българската православна църква няма свой храм в Ерусалим, както останалите църкви?

– Тези дни разбрах, че съществува вече такава инициатива за построяването на такъв български храм в Ерусалим, в който активно участват и мои колеги от Богословския факултет. Такава инициатива вероятно има своите основания, тя дори би трябвало да бъде приветствана, но въпросът, който стои пред нея, е дали за поместната ни църква това е един от най-важните проблеми в момента, дали всичко друго ни е наред, се пристъпва именно към такъв проект, дали той не е поредната пиар акция на Св. синод. Иначе сама по себе си такава инициатива е похвална.

Не е ли време за църковен събор?

– Какво време, та нали мандатът на Шестия събор изтече през пролетта на 2012 година, тоест още тогава трябваше да се свика поредният такъв. Знаете ли какво означава това – че Св. синод традиционно не спазва основно изискване на устава на БПЦ. А уставът, ако трябва да се върнем към основната тема, се явява поднормативен официален акт-документ, подчинен на Закона за вероизповеданията.

В този смисъл за какво спазване на служебни правоотношения на свещенослужители според уставите на отделните вероизповедания настояват родните ни депутати, след като същите тези устави се нарушават постоянно и демонстративно от техните върховни ръководства. За каква законност в сферата на вероизповеданията бленуват тези депутати, след като най-видни представители на същите не само не спазват техните устави, а оттам и специализираният Закон за вероизповеданията, но и нещо повече – превръщат се дори във фалшификатори.

Тук ще посоча за пример тайнствено починалия Варненски митрополит. Съзнавам, че не е прието дни след кончината на покойник да се използва такъв стил на комуникация, но проблемите в църквата и в държавата ни са толкова големи, че е престъпление в момента да се премълчават. Това, което искам да припомня, е, че по време на Църковния събор в Рилския манастир през 2008 г. на църковните делегати беше предоставен проект за изменение и допълнение на устава с фалшифицирани текстове. Знаете ли кой беше председател на тази комисия за изготвяне на такъв проект в Св. синод? Варненски Кирил.

Повтарям: по време на първата сесия на събора беше внесен проект за изменение на устава, в който се съдържаха фалшифицирани и неверни текстове в действащия все още тогава устав. И странна „страница“ от събитията от последните десетилетия: на събора присъстваше президентът Георги Първанов, оценил го по достойнство високо, а вестникарски редове в стил БКП бяха изписани от ръката на водещия православен партиен журналист Велислава Дърева.

Следователно очакванията ми за нов събор при сегашния състав на Св. синод са по-скоро очаквания за парадна поредност в номерацията на съборите, но не и по отношение изборността и съборността в църквата, не и по отношение качеството на решенията и на членския състав, който ще е в състояние да процедира и да решава проблемите справедливо и съобразно каноничната традиция.

През тази година три епархии останаха без митрополити. Може ли да се очаква нов курс в Светия синод?

– Преди всичко това, което аз очаквам, надявам се и настоявам – Св. синод да започне да спазва Устава на БПЦ. В случая уточнявам, че по устав избор за митрополит се извършва не по-късно от три месеца след овдовяването или овакантяването на митрополитската катедра. И ето за кой ли пореден път сме свидетели на пълно незачитане на канони и канонични разпоредби: в Русе например такъв избор трябваше вече да се проведе. Каноничен проблем в същата митрополия е и обстоятелството, че българският патриарх управлява в момента и тази епархия, на която беше епархийски архиерей дълги години, а по канон това е недопустимо.

Свидетели бяхме и на канонични проблеми във Варненската епархия след кончината на владиката Кирил. Що се отнася до това какво се очаква с избирането на нови епископи в тези катедри, надявам се с тях да се постави най-малко начало на дистанциране на Св. синод от недалечното ни минало, така дълбоко и нецърковно затънало в архивите на Държавна сигурност.

В тази връзка много ми се иска да предупредя и кажа, че ще е повече от добре, ако Св. синод направи една предварителна проверка в Комисията по досиетата на всеки един от тримата достоизбираеми кандидати във всяка една от тези три епархии. Да не се окаже така, че на мястото на един или втори Нерон и Диоклициан, разбирайте митрополити-агенти на ДС и предатели на Христос, бъдат избрани други чекисти, които отново да изравнят агентурния процент в синода – около 90%.

Пази Боже, но в синодалната палата всичко се случва, така както и в съседната парламентарна палата. Писано ни било да сме свидетели и участници в грозни събития, едно от които е и внасянето на коментирания проект за изменение на Закона за вероизповеданията.

Tags: , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.