Прокуратурата във Видин отказа наказателно преследване срещу родители, образоващи детето си у дома

12.07.2012

Свобода за всеки

Налице е първата важна победа в казуса за домашното образование на Явор Костов. Районна прокуратура – Видин отказа да започне наказателно производство срещу родителите на Филип Костов. Филип Костов, на 13 г., бе отписан от държавното училище през февруари т. г. поради системно насилие от съученици, като родителите търсеха алтернативно решение за неговото образование.

„Закрила на детето”- Видин бяха подали сигнал в прокуратурата за разследване на евентуално престъпление на родителите срещу детето по чл. 182 от Наказателния кодекс – заплаха за здравето или моралното и интелектуалното развитие на детето. Полицейското разследване е установило, че няма данни за престъпление. Прокурорът се съгласи с констатациите на полицията и даде отказ на искането на г-жа Маркова, началник „Социално подпомагане” – Видин да се започне наказателно преследване на родителите.

Тези решения на полицията и прокуратурата са изцяло в съответствие със справедливостта и закона.

Това положително развитие в голяма степен се дължи на броя писма и имейли, писани от поддръжници на семейство Костови до „Закрила на детето” и други институции в София и Видин. Широката публичност на казуса, както в България, така и в чужбина, определено допринесе този случай да бъде подложен на внимателна преценка от властите.

Явор Костов и семейството изказват своята искрена благодарност на всички, който писаха и застанаха публично в подкрепа на избора им да образоват детето си вкъщи. Явор Костов каза лично: „Без моралната и практична подкрепа на нашите приятели и симпатизанти това благоприятно решение би било трудно да се очаква. Радостни сме, че здравият разум и справедливостта надделяват до момента.“

Филип успешно положи изпит и е записан в CLASS – международна дистанционна образователна програма.

Предстои да видим какви ще са бъдещите действия на „Закрила на детето”- Видин и на органите на държавното училище. Въпреки че казусът не е приключил, ние сме оптимисти, че този случай ще бъде решен в полза на семейната неприкосновеност на личния живот и ценности, и плурализма в образованието, и ще бъде тласък на правото на родителите да образоват децата си у дома.

Адв. Виктор Костов
довереник на Филип Костов и неговите родители

Свързани статии

Tags: , , , , , , , , , , ,

16 Responses to Прокуратурата във Видин отказа наказателно преследване срещу родители, образоващи детето си у дома

  1. Slavi Mihaylov on 10.07.2012 at 16:15

    Слава Тебе, Господи! Доживях българска правосъдна инстанция да вземе правилно решение! Дай Боже да има и други такива!
    Благословение за семейството на Филип Костов!
    Поздрави в Господа,
    Слави Михайлов

  2. Иван Георгиев on 10.07.2012 at 16:51

    Сега да чуем какво ще кажат Юлиян Собаджиев, Ангел Пилев и останалите „огнеборци“, които се противопоставиха на този казус и в момента се явяват противници не само на истината, но и на правовото решение на съда.

  3. Veniamin Peev on 11.07.2012 at 11:06

    Бих искал да изразя само мнение като дългогодишен преподавател в областите на религиозното и светското образование. Правният аспект на казуса „Филип Костов“ може да бъде решен адекватно само със съдействието на компетентни и почтени адвокати като Виктор Костов. Няма съмнение, че зад криво насочената атака срещу п-р Явор Костов стоят тъмни политически мотиви!Но този казус касае прилагането на един истински християнски мироглед, какъвто безспорно притежава п-р Явор Костов.
    Като християнин от протестантски произход смятам, че родители като мен имат по-добрият потенциал да възпитават и образоват децата си успешно в домашни условия, щом дадена образователна институция не предлага адекватни условия и атмосфера за здравословното развитие на личността на детето. Образователната ни система, въпреки своите големи недостатъци, не е лоша. Лоши много често са онези, които се опитват да я прилагат със средствата и методите на тоталитарната система отпреди 20 години. Затова ние трябва да браним децата си от посредствени педагози и институционалисти като представителите на „Защита на детето“ във Видин. Защото такива „защитници“ са повече вредители на духовното здраве и интелектуалния потенциал на нашите деца. Лично аз съм подготвял в чужбина нашия син по всички предмети от учебната програма за І-ІІ кл. и при завръщането ни в България той записа направо ІІІ кл. в държавно училище, където трябваше често да се намесвам като родител и педагог в случаи на некомпетентност и грубо отношение от страна на преподаватели, които си позволяваха да тормозят детето ни, защото… преди това е било в чужбина… Срещу остатъците от тоталитарното мислене и поведение на педагози и институционалисти не трябва да мълчим! Срещу некадърните службаши трябва да се съпротивяваме с всички законови и нравствени средства! Децата първо са наши, защото са ни поверени от Бога да бъдат отхранени, възпитавани и обучавани в християнски ценности. Това го знаят и разбират само хората с призвание за педагогика и грижи за децата!
    Великият педагог Ян Амос Коменски предлага една четиристепенна система за училищата, като поставя на първо място възпитанието и образованието на т. нар. „майчино училище“ – онова, което родителите подсигуряват у дома. „Майчиното училище прилича на прекрасната пролет – пише той, -украсена с пъпки и цветове, които издават разнообразен аромат“. А това е така, защото в „майчиното училище“ детето възприема целебното мляко на християнските ценности. Ако в другите степени на училището присъства стремежът към доизграждане на християнски ценности, както препоръчва Коменски – чудесно! Тогава цветовете ще се превърнат в зрели плодове. Ако обаче те липсват, както са липсвали в случая с Филип,то такова „училище“ е анти-училище! Лично аз бих постъпил по същия начин, както са постъпили родителите на Филип! Защото дадена „защита“ може да бъде анти-защита и даден „закон“ – анти-закон! Християнският ми мироглед е позиция, която се противопоставя на всяка анти-позиция! Вярвам, че подобно на п-р Явор Костов биха постъпили мнозина истински християнски родители.

  4. Юлиян Собаджиев on 14.07.2012 at 8:40

    Господин Георгиев продължава да ме титулува противник на истината. Може би му липсва такъв персонаж, за да се разгъне сценарият както трябва. Всъщност, случката продължава да носи въпросителни със себе си. Повече от очевидно е, че Явор Костов е спасил сина си, но аз ща не ща мисля за онези, които нямат възможност да направят това. Мисля си за хилядите деца, които остават в училищата, и за самите училища, съсипвани систематично през последните десетилетия, а сега и довършвани. Не без ваша помощ. Мисля, че Явор Костов може още сто пъти да спаси сина си, но не може да направи нищо за хилядите, които остават в батака на българското образование – ученици, учители, родители… Да не говорим за смешните прошения на разни американски асоциации към Бойко Борисов – сякаш този човек не се намесваше досега безогледно в работата на съдебната власт, та трябва още и покана от чужбина, за да го прави… Не знам дали усещате, как вместо да решавате проблемите, ставате част от тях, или най-малкото, цинично ги използвате за да пропагандирате каузата си. Но за да си послужа с квалификацията на адвокат Костов, като леко я видоизменя, манипулацията и фактологичното инженерство „не подлежат на обективизация“. Трябва да ви кажа съвсем открито, че най-жалкото в цялата ситуация е следното: преди седем години работих за вас и останах с искрено позитивни впечатления. Аз по начало избягвам да съм негативно настроен към хората. Що за път трябва да сте изминали, та да променя мнението си за вас на 180 градуса. Сигурен съм, че ще намерите и средствата, и начините да образовате сина си вкъщи, но няма да сте от никаква полза за хилядите, които от амвоните наричате „изгубени“, но никак, ама никак не ви пука за тях!

  5. Veniamin Peev on 15.07.2012 at 23:39

    Моля г-н Георгиев да ме извини, че се намесвам в престрелката между него и г-н Собаджиев.
    Г-н Собаджиев, не Ви познавам, затова ще бъда деликатен, но и прям към Вас.
    Не ми станаха ясни няколко неща във Вашия коментар. Затова, моля, да ги изясните на нас – читателите.
    Първо, към кого впрочем се обръщате – към г-н Георгиев, към Явор Костов, към Виктор Костов или към протестантите изобщо?
    Второ, откъде сте толкова сигурен, че на който и да било от горните адресати „не му пука“ за „хилядите“ ученици, учители, родители? Включително и на мен.
    Трето, откъде накъде стигате до извода, че българското образование е „батак“? Правите ли разлика между образователна система и дейци на тази система? Трябва ли да уволним според Вас настоящия министър на образованието и неговия екип, защото „не си вършат работата“?
    Имам и други въпроси към Вас, но засега тези ми стигат. Разбира се, Ваше право е да се покриете и да не отговорите на въпросите. Аз обаче си позволявам да питам, защото работя в образователната система като старши преподавател две десетилетия и съм силно притеснен от Вашата агресивна канонада, в която липсват каквито и да било аргументи и данни.
    И още едно уточнение: определението „изгубени“ не е пастирско или свещеническо откритие за нехристияните. Това определение го дава Исус Христос. Дали на някого му харесва или не – няма никакво значение. От нехаресване на термини, концепции и принципи християнството няма да пострада. Това го е казал още Тертулиан. Християнството го е имало 2000 години, ще го има и занапред!

    С добри чувства към Вас д-р Вениамин Пеев

  6. Юлиян Собаджиев on 16.07.2012 at 1:27

    Благодаря за прямотата.

    Обърнах се към Явор Костов и неговият довереник, брат и съратник Виктор Костов. Ние с тях се знаем, но няма да навлизам в лични подробности. Човек може да изрази как една ситуация го кара да се чувства, без да е длъжен да изяснява защо е така, тъй като причините да се чувства така засягат личността и характерите на упоменатите хора. От деликатност няма да задълбоча темата. А да се покривам, нямам навик.

    Ще ви отговоря единствено какво мисля за българското образование. То към момента е в доста разстроено състояние поради продължили най-малко десетилетие и половина експерименти с противоречиви нормативни актове. Не съм толкова голям специалист, та да вникна докрай на какво се дължи това, най-вероятно на чиста некадърност по висшите етажи. Но както в много други области (като транспорта например) влошеното поради некадърност сред ръководните не пречи на средните и ниските етажи да се изявяват добри специалисти, дори понякога в директно противодействие. Нарекох образованието батак, защото му липсва стратегическа перспектива, защото всеки ден се уволняват учители и защото като цяло българското училище е една унизена институция. В случая то е унизено и от протестиращите в името на домашното образование, защото до голяма степен аргументацията им беше построена върху факта (в голяма степен верен), че българското държавно образование не може да възпитава и изгражда адекватни личности. Това е дълга тема, и засега ще оставя твърдението си в този вид. И нека сме наясно, не съм против домашното образование, а против налагането му като едностранен образователен вариант. Аз нямам представа как Явор Костов ще образова сина си вкъщи, но не всички имат възможността да прибягнат до това. В еднаква степен не ми се нрави и поставянето на домашното образование извън закона и съответно издигането на държавното образование в едностранен стандарт. Смятам, че и незавидното положение на образованието в България, и случката с момчето на Явор Костов във Видин бяха доста манипулативно и цинично изиграни в подкрепа на каузата им.

    Вижте, аз не обичам да се заяждам, но не мога да понасям, когато някой манипулира аудиторията си. Ако някой беше агресивен в последните няколко месеца, това бяха именно Виктор Костов и поддръжниците на домашното образование. Трябваше да ги видите в залата на Червената къща на 5 юни. Този тип боравене с каузата, колкото и благородна да е тя, отблъсква.

    Трудно ми е да кажа кой трябва да бъде уволнен (освен министър Мирослав Найденов, но той е в друг ресор, него всички го разбраха какво представлява). Това правителство създава илюзията, че си върши работата, но дали наистина е така… Но образователната ни система е страшно амортизирана поради некадърно ръководство и въпреки усилията на множеството качествени кадри, които работят в нея. Смятам обаче, че и държавното, и частното, и всякакви форми на образование трябва да са равностойни и свободно достъпни варианти за избор.

    Не, господин Пеев, не съм враг на протестантите, нито на християнството, нито на истината, нито на свободата. Смятам обаче, че протестантите в България са в най-слабия си момент (поради редица причини, които друг път мога да изброя, за да не претоварваме публикацията), че посветеното християнство често пъти бива бъркано с повърхностна синкретична религиозност, че истината най-често се споменава и „брани“ от тези, които имат най-малко общо с нея; и че свободата е най-мъчно постижимото нещо на тази земя, особено ако се сетиш да я пазиш след редица от компромиси.

    Не знам дали приемате отговорите ми, но поне ви отговорих честно, както и честно казах какво мисля по други въпроси в предишни публикации. Харесах написаното от вас по повод на пасторските досиета – още една болна и трудна тема. Но не мислите ли, че всички тези неща са преплетени, че нечестността в едното би компрометирала истината в другото?

    Поздрави!

  7. адв. д-р Виктор Костов on 16.07.2012 at 20:34

    Г-н Собаджиев, непрекъснатото споменаване от ваша страна на моето име и това на Явор е еднообразно, повтарящо се, без някакви факти, само с очевидно отрицателно отношение започва да става монотонно, и досажда на читателите. Това е защото твърдите едва ли не че сме се познавали много добре и вие знаете „едни неща“ от кухнята. Затова за протокола ще кажа, че не ви познавам освен, че превеждахте ден-два на мероприятие, което бяхме организирали. Не че искам да ви забраня да си чешете езика по мой адрес, но при тая липса на истинска пикантерия, за която вие отчаяно намеквате, бих ви предложил да смените темата.

    А защо толоква ви дразни факта, че защитаваме правата на християните и свободата на словото и семейството си остава загадка за мен…

  8. Юлиян Собаджиев on 16.07.2012 at 21:53

    Господин Костов, като хора не се познаваме добре, но аз познавам добре типа хора, който представлявате. Няма да тръгна да събирам факти срещу вас, нито ще седна да ви изобличавам. Споменавал съм ви в контекста на свои изказвания по повод по-комплексни явления. Не мисля, че сте точно защитника на истината и свободата, за който се представяте, по-скоро си имате някаква своя програма, която реализирате. По-скоро сте част от проблема, вместо неговото решение. Но това едва ли е от значение, по-важното е да не досаждаме на вашите читатели. Те искат да четат само изказвания, напълно конформирани с вашите представи за истина и свобода. Няма да им отнемаме това удоволствие. Манипулирайте на воля. Поздрави.

  9. Veniamin Peev on 16.07.2012 at 23:28

    Г-н Собаджиев,виждам, че ще трябва да се съобразите и с корекциите на на адв. д-р Виктор Костов.
    Разсъжденията Ви са структурата и нивото на българското образование също не са коректни. Никой не иска, пък и не може на този етап да установи като единствена форма на обучение „домашното“. Предполагам знаете,че у нас освен редовната (дневна) форма на обучение се практикува и индивидуалната форма, която се предпочита при определени обстоятелства от родителите на детето. Освен отсъствие от страната по някакви причини, болест или липса на адаптация към общата училищна атмосфера, може да има и други причини, които да накарат родителите да преминат към индивидуална форма на обучение. Във всички правови държави това е осъществимо. Само тоталитарната държава – фашистка или комунистическа (което е едно и също според тезата на бившия ни президент д-р Желев) – претендира, че има по-големи права от родителите за образованието и възпитанието на подрастващите. Вярвам ще се съгласите, че отдавна държавата у нас не е нито фашистка, нито комунистическа диктатура. Но и да беше такава, пак нямаше да позволим над децата ни да се издевателства! Никой не може да натрапва на родителите нито религиозни, нито политически ограничения! Иначе не би имало социална свобода, а пък ако няма такава, то ние ще се борим да я извоюваме.
    Не съм съгласен с мнението Ви, че образователната ни система понастоящем „няма перспектива“. От няколко години прилагаме такава образователна система, която да изравни знанията и уменията на учениците в средния курс на обучение с водещи европейски страни като Германия, Великобритания и др. Преминава се към дипломиране след Х-ти кл., след което се дава възможност на учениците или да започнат работа, или да профилират още 2 години, след което държат изпити с валидност на приемни за университетите. Държавните зрелостни изпити са една подготовка за приемането на този вариант. Ще ви кажа, че резултатите от ДЗИ стават все по-успешни и са валидни за западни у-тети. Лично аз имам двама ученици от миналата година, които бяха приети с отличните си резултати от ДЗИ в престижни у-тети във Великобритания. А има още стотици такива случаи в цялата страна. Не е ли това напредък в образователната ни система? Мисля, че това е особено високо постижение на образователната ни система, която получава признание в чужбина.
    Съгласен съм, че има затворени училища в по-малки населени места. Съгласен съм, че се съкращават учители. Но за това има различни причини, повечето от които са социални – ниска раждаемост, отбягване на някои училища, некомпетентност на учителски кадри и т. н. Тези неща са част от пазарната икономика. Едни училища са по-престижни и по-търсени, едни учители са по-квалифицирани и по-добри педагози от други, затова са по-желани. В никакъв случай обаче не бива да се говори негативно и песимистично за българското образование като цяло, освен ако за това няма някакви лични причини.

  10. Юлиян Собаджиев on 17.07.2012 at 7:09

    Господин Пеев, единствените истински негативни оценки по отношение на българското образование, чух в рамките на кампанията срещу проектозакона за детето от противниците му. Напълно сте прав, тези изказвания бяха направени по лични причини. Аз се опитвам да бъда просто реалистичен. Споменаването на пазарната икономика във вашето изказване е напълно логично, но аз лично не съм привърженик на крайностите на тази икономическа политика. На мен ми се струва, че твърде малко се мисли за хората, а твърде много се отчитат интересите на пазара. В хода на съкращенията, за които говорих (и не само в образованието) бяха съкратени добри специалисти, а и цели добре действащи институции за подготовка и обмяна на опит за учителските кадри, в интерес уж на облекчаване на бюджета. Бяха запазени обаче бюрократичните ръководни структури.

    На път е да се получи забавна дискусия. Аз самият опонирах преди около месец на излиянията на привърженик на домашното образование, който беше написал поне една стандартна страница патетичен текст за това какъв кошмар е училището. Един от активистите на кампанията срещу проектозакона беше го разпространил на страницата си във фейсбук, тенденциозно се подбираха и тиражираха именно такива материали. Тъкмо присъствието на този негативизъм към образованието оформи негативното ми отношение към тази кампания (не че проектът за закон не беше проблематичен, проблематичен беше и методът, по който се насаждаше у хората психоза към образованието). Ако трябва да търсите истински негативизъм към образованието, то не го търсете у мен. Аз отчитам и добрите, и лошите страни. Смятам, че като всеки сектор в обществения живот на тази страна и то се видоизменя – невинаги за добро – от разнопосочни административни мерки. Всъщност, най-големият проблем на страната ни е, че мерките се администрират, че няма повече почин отдолу, че хората сами не мислят и не реализират обществения си живот.

    Та, не прекалявайте с оценките на моя негативизъм. Аз съм видял какво ли не в училището, но го обичам. Намесата ми тук, дори да не е докрай компетентна, е мотивирана тъкмо от любов към него – една разсипвана институция, чиято разсипия от страниците на този сайт беше използвана като коз за реализиране на нечия кауза. Да не говорим, че и майка ми е учител.

    С корекциите на адвокат Костов ще се съобразя тогава, когато успее да ме убеди в нещо. Засега смятам да не се занимавам с него лично. Проблемът в случая е, че той е публична фигура, ангажира се доста патетично с една кауза, и ще не ще, трябва да изслуша и не особено ласкателно мнение за дейността си. Не всички са във възторг от начина, по който отстоява вижданията си. Напълно съм съгласен с твърденията ви за тоталитарната държава. Уместно или не, намирам Виктор Костов за една умерено тоталитарна личност. Само от добро възпитание няма да задълбоча сравнението си.

    Поздрави!

  11. Иван Георгиев on 17.07.2012 at 14:16

    Драги г-н Собаджиев, забелязва се в поведението ви едно леко пренебрежение към цялата евангелска общност, което е разбираемо предвид общата полит-промивка на обществото, че евангелистите са секти. А видите ли, вие сте потомък на известен общественик, който никой от нас не познава, и това ви дава право да гледате на нас отвисоко.

    Второто уличаващо ви действие е постоянното дразнене на даден проблем и моментално бързо оттегляне, когато стане горещо. Затова ви категоризирах заедно с Пилев с който заедно практикувате този стар и добре изпитан по форумите метод, старателно прилаган и от ченгенцата пратени да ни наблюдават. А и адвокат Костов ясно каза – ако имате пикантерии давайте смело – тук говорим истината. А ако само блъфирате, блъфът ви е хванат и вие сте ясно изобличен.

    Това, което правите, не е търсене на истината – това е противене на истината заедно с горепосочените. Сега остава да уточним дали методите, които прилагате тук, са придобити в агентурната школа или генетично вродени. Така или иначе зад тях стои дух, който ние в нашите среди не само умеем да разпознаваме, а и да гоним. И затова, аз отново призовавам модераторите на този форум, ако поне имат малко духовно разбиране за произхода на писанията ви, просто да ви отнемат правото да пишете тук. А заедно с вас и на останалите поборници против истината, от които до момента не сме чули нито едно конструктивно мнение по дискутираните въпроси.

  12. Veniamin Peev on 17.07.2012 at 18:40

    Г-н Собаджиев, виждам, че тонът Ви по отношение на образователната система у нас се посмекчи и от обявяването му за „батак“ започнахте да му се обяснявате в любов. Все пак това е положително развитие в заеманата от вас позиция.
    Недоумявам обаче, че намирате дискусията в този сайт за българското образование за „забавна“. Ако действително сте син на учител, то трябва да сте разтревожен или обнадежден, но не равнодушен или да се забавлявате.
    На мен не ми беше забавно, когато мимикриращият политик Даниел Вълчев в ролята си на министър на образованието се подигра с цялото учителско съсловие – заедно с арогантния министър на финансите Пл. Орешарски – определяйки исканията на стачкуващото мнозинство учители за „седенкя“. Може би не помните, но ако Вашият родител е участвал в стачката, то би трябвало да знаете, че нашите искания тогава включваха поредица от предложения за реформи в образователната система. Подигравката с учителското съсловие тогава остана в историята като най-безцеремонното противопоставяне на духовните водачи на нацията – българските учители. А това никак не е забавно!
    Не ми е забавно и сега, когато се говори негативно за образованието у нас като система, защото съм част от нея и знам, че тя все пак работи успешно. Днес работата в училищата в различните етапи на обучение се проверява и акредитира на базата на изпитни сесии с т. нар. „външно оценяване“. Засега това е най-обективната форма на проверка за постиженията на учениците от начален, прогимназиален и гимназиален етап. Не съм чувал някой да е измислил нещо по-работешо като изпитна система у нас. Тя – отново повтарям! – е съобразена с европейските стандарти.
    Не ми е забавно, когато някой се опитва да дискредитира учителското съсловие, основавайки се на единични случаи и прояви на некомпетентност или липса на педагогически такт. Народът ни е казал мъдро при такива случаи: „Заради бълхата няма да горим целия юрган“.
    Вие, г-н Собаджиев,твърдите, че сте прочели нещо във фейсбук, което е предизвикало негативна реакция. Възможно е да е така, но защо прехвърляте недоволството си от персонални мнения в този сайт? Освен това, досега в коментарите Ви прочетох само общи твърдения от Ваша страна и нито един конкретен факт за отрицателно явление, недостойно поведение на конкретна личност и т. н. Дискусия по даден проблем се води преди всичко с конкретика. Иначе си остава едно патетично голословие! В граовския край, където живея и работя, има следния комичен принцип: „Я не знам как е, но оно не е така!“ Опасявам се, че в становището си се ръководите от подобен принцип (въпреки че е възможно да сте от друг край на България).
    И накрая, не ми е забавно, когато твърдите, че ние сме „част от проблема“ (колкото и априорна да е Вашата представа за образователния проблем). Като протестант – подобно на г-н Георгиев – няма да позволя на никого да ме определя като „проблем в образователния проблем“. В историята и самата същност на протестантизма стои борческият стремеж за адекватно на времето си образование. Ако се запознаете с историята на Реформацията ще видите, че люде като Лутер, Меланхтон, Калвин, Цвингли и т. н. са действителните създатели на принципите на европейската образователна система. Просвещението е продукт на много представители на водещата европейска мисъл, включително и на протестантски такива. Така че ние, протестантите, сме ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, което е адекватно. И от тази позиция няма да отстъпваме, без значение дали сме в Германия, Швейцария или България.

    С добри чувства – д-р Вениамин Пеев

  13. Юлиян Собаджиев on 19.07.2012 at 13:19

    Господин Пеев, някак не сме успели да се разберем. Съвсем ясно ви описах мотивите си изобщо да участвувам в дискусии на този сайт. Те са изключително негативното отношение на протестиращите срещу законопроекта за детето към образованието, изразявано както в техни лични изказвания. Използваната от мен дума батак не предполага негативно отношение към образованието изобщо. Нека не ми бъдат приписвани грозните и примитивни мотиви, които по начало самия мен са възмутили. На стачката в началото на октомври 2007 година по една случайност се хранех в същата закусвалня на улица Шишман, в която обядваха и стачкуващи учители, дошли от цялата страна. Разговаряхме, обменяхме мнения, те получиха лично необходимата, макар и устна и символична подкрепа.

    Опасявам се, че сме на различни мнения и по по-общия проблем – аз не се обяснявам в любов на системи. Любов изпитвам към учителите, към училището, към учениците, към познанието. Към образователни и други системи чувства нямам. Мога да имам мнение за тях и нищо повече.

    Част от проблема в образованието, но и не само – част от проблема със състоянието на обществото – са всички онези, които използват незавидното състояние на една или друга област от обществения живот, за да прокарват каузите си. Нищо повече. Както имах възможност да се убедя неколкократно, по всичко личи, че вие, господин Пеев, не сте част от проблема. Може да спите спокойно.

    Мнението ви и за министър Вълчев, и за министър Орешарски споделям напълно. Няма какво да се говори повече по този въпрос.

    Не съм съгласен, че винаги и всички протестанти са били поборници за адекватно образование, но се радвам, че мога, макар и задочно, да разговарям поне с един такъв. Ако протестантите, поне протестантите в България наистина бяха толкова напредничави и адекватни на ситуацията, аз още щях да съм в протестантската църква, в която ходех някога. В този смисъл, господин Георгиев, ето ме, тук съм. Бях решил да не пиша във форума – по принцип не обичам форумите. Аз например вас не съм ви чувал откакто отговорих съвсем честно на поставените въпроси. Единствената ви реплика оттогава беше „Да видим какво ще кажат сега противниците на истината като Собаджиев и Пилев“, и понеже не искам да се крия, ето ме. Противник на истината никога няма да бъда, а от написаното от вас оставам с натрапчивото усещане, че отдавна не сте си мерили температурата.

    Отворете което искате изказване на противници на законопроекта за детето, и ще видите тъкмо пренебрежителното и унизително квалифициране на българското държавно образование като безперспективно и безнадеждно. Тези термини може и да не са употребени, но духът на изказванията е такъв. Аз съм ги прочел по веднъж и съм останал изумен от примитивисткия им тон. Директен вдъхновител на този негативизъм е Виктор Костов със своите коментари и поведение. Не мога да седна отново да ги ровя за цитати. Вие си ги преглеждайте. Вие, господин Пеев, обяснете това, което казахте за образователната система, не на мен, а на Явор Костов, чиято шумно афиширана акция във Видин е плесница за образователната система в България. Вместо да търси контакт с учителите и с други отговорни лица, да даде шанс на работещите в системата да вземат адекватно решение, той разиграва един съвсем елементарен сценарий. Чуйте отношението на брат му към социалните работници – не конкретни лица, а „ан гро“, като цяло. Да не говорим за насаждане на негативизъм – аз от самото начало се противя именно на това. Поздрави.

  14. Юлиян Собаджиев on 19.07.2012 at 13:35

    Господин Георгиев:

    пренебрежително отношение към евангелската общност няма. Отделни личности и явления в нея обичам и уважавам, други само уважавам, има и такива, които подминавам с мълчание, а срещу определени казвам отрицателното си мнение и какво го е мотивирало.

    Зададохте ми преди време един наистина провокативен въпрос (как ли пък не са го пресяли модератор-екзорсистите на този сайт!), а аз въпреки решението си да не пиша повече тук, ви отговорих съвсем честно. Познавате или не баща ми, той има своите заслуги за установяването на демокрацията в това общество. Преди време срещнах названието „Гражданска инициатива за семейството“. Терминът „Гражданска инициатива“ бе въведен в политическия живот от баща ми тъкмо в периода 1988 – 1990 година. Негова беше идеята, обявена за „проницателна“ в една от автобиографичните книги на президента Желев, вместо партия да създаде и задвижи масово обществено политическо движение, захранвано с идеи и инициативи отдолу, а не от висшестоящо ръководство. Баща ми е един от основателите на СДС, човек направил много за активирането на гражданската съвест. Той почина преди десет години след десетгодишно боледуване от прогресираща парализа. Умря като християнин. Господин Георгиев, при цялото ми желание да запазя добрия тон, аз съм убеден че такава личност и такъв християнин вие не само никога няма да бъдете, но може би не сте и виждали. Затова – полека.

    Няма да коментирам това, че призовавате модераторите на сайта към цензурен екзорсизъм, но го отдавам на онази псевдодуховна нагласа на по-принизените личности сред протестантите, която води до примитивни изстъпления и по същество представлява психологическа патология. Аз се надявам въпреки това, господин Георгиев, че ще сте жив и здрав, ще се изпълнят всички ваши прекрасни мечти, и че един ден ще видим заедно Господа. Там ще се обясняваме с песни на ангелски езици. Тук долу ще се опитваме да изясним нещата, вероятно от противоположни позиции за това що е истина. Поздрави.

  15. Иван Георгиев on 19.07.2012 at 15:04

    Г-н Собаджиев аз отново призовавам модераторите да забранят достъпа ви до форума. Във време на скръб и на траур, вие използвате случая да излеете поредната празна демагогия от думи. Съвсем откровено, вие или имате спешна нужда от доктор или докторите имат нужда да се упражняват върху вас като спешен случай. Моля ви обадете се на Тел: +359-2870-0775 или Тел: +359-888-268-282 или E-mail: office@4-km.com Там вече ви очакват.

  16. Юлиян Собаджиев on 23.07.2012 at 16:24

    Виждам, че и вие не си почивате в деня на траур и скръб, господин Георгиев. Ако не бях прочел преди минута доста съществените ви аргументи и наблюдения по случая с отстранения пастор в Хасково, щяхте да сте ми ясен. Просто не ми е ясно как по една тема можете да пишете смислено и конструктивно, а по друга да сте склонен на евтини, никого не впечатляващи изхвърляния. Затова вместо да ви предложа да спрем диалога, както бях решил, видоизменям предложението: ние с вас, а и не само с вас, имаме своите различия. Имаме свои позиции, понякога взаимно изключващи се. Позволени са емоции, позволени са остроти – хора сме все пак. Но нека не ставаме идиоти, спорещи един с друг заради самия спор. Най-малко отстояваните от нас позиции печелят от това. Поздрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.