ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ БЕЛЕЖКИ НА НЕОФИТ РИЛСКИ: КЪМ ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД НА БИБЛИЯТА

04.07.2017

396px-neofit_rilski_by_ivan_karastoyanovИва Трифонова | изтегли пълният текст в PDF формат

Преводът на Светото писание е сред водещите културни предпоставки за изграждането на новобългарския книжовен език в средата на ХІХ век, предвид цялостната историческа, политическа и културна ситуация в страната по това време. Преводът на славянската библия на новобългарски в периода на националното възраждане е важен не само за културното самоосъзнаване, за оформянето и налагането на официалния книжовен език, но и за овладяването на нови писмени жанрове и литературни прийоми. И ако се приема, че преводът на Библията от 1871 г. спомага за налагането на източните говори в основата на изграждащия се книжовен език, за оформянето на поетичността и литературната висота на словото, за естетическото осмисляне на Светото писание, то преводът на Неофит Рилски е първият успешен, общоприет превод на целия Нов завет на новобългарски език .

Преводът на Новия завет от Неофит Рилски е осъществен по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество. Той е отпечатан за първи път в Смирна през 1840 г. и до 1859 г., въпреки силната съпротива от страна на Цариградската патриаршия, претърпява шест издания . Този превод има голямо значение за налагането и утвърждаването на новобългарския език в богослужебната практика на Българската църква. Почти до Освобождението той е в църковна употреба и по него се четат откъси от Евангелието и Апостола. Същевременно се използва и като учебно помагало в българското училище.

Преводът на Новия завет от Неофит Рилски е извършен само за две години – от 1835 до 1837 г. (съдейки по датировките, поставени на ръкописния вариант на текста), по време на неговото учителстване в Габрово. През 1835 г. по молба на Бенджамин Баркер, агента на Британското и чуждестранно библейско дружество в България, отговарящ за Източна Европа, Търновският митрополит Иларион се обръща към Неофит като към един от най-образованите българи по това време, способни да извършат това боголюбиво дело.

В писмо от 16. 11. 1835 г. от Търновския митрополит Иларион до Неофит Рилски стават ясни условията, на които трябва да отговаря този превод. Това трябва да бъде превод, стриктно следващ оригинала, без парафрази. Затова той му и изпраща един от своите преводи от елински на гръцки език на Новия завет (издаден в Лондон, 1828 г.), за да може Неофит да се упътва в начина на превеждане. Обръща внимание и на факта, че в българския език няма много от думите, нужни, за да бъдат изразени високите мисли на Светото писание. Неофит съответно е призован да не използва чужда, варварска дума, а да остави първообразната, славянска или гръцка, като изготви речник на непознатите думи. Този речник да бъде поместен в края на книгата. Според замисъла той трябва да спазва език, съгласен с граматиката му . По този начин преводът ще може да се използва за преподаване в училищата, за да могат учениците чрез текста на Светото писание да научат и правилата на българската граматика (писмото е публикувано от И. Снегаров 1959, вж. още: Братанов 1994, 1996; Вълчанов 1981; Иванова 1995, 2002, 2006; Кювлиева-Мишайкова 1995; Марковски 1927; Милева 1927; Младенов 1975; Ненкова 1976; Радкова 1975 и посочената от авторите литература).

За цялостната стойност и специфика на творческата и преводаческа дейност, отразени при осъществяването на този крупен и първи по рода си сериозен филологически опит, може да се съди както по беглите бележки в съхранената кореспонденция между Неофит Рилски и митрополит Иларион, така и по запазения първоначален ръкописен вариант на превода, автограф на самия Неофит Рилски.

Ръкописът на Неофит Рилски с първоначалния вариант на превода е открит в зимника на Светия синод. Днес той се пази под № 235 в Църковноисторическия и архивен институт към Българската патриаршия, София (ЦИАИ). В научната литература е описан първо от Сл. Вълчанов (Вълчанов 1981). Авторът дава кратко описание на архивната единица и посочва няколко примера от Евангелието от Матей с различни уточнения, нанесени от самия Неофит. Той обръща внимание на факта, че тези уточнения съдържат редица екзегетически бележки и лексикални разночетения, които са важни не само за историята на българския език, но и за типа преводаческата дейност, извършена от Неофит Рилски. На два пъти на ръкописа се позовава и Д. Иванова (Иванова 2002:41; 2006).

Под № 235 в ЦИАИ се пазят четири тетрадки, автограф на Неофит Рилски. Първата тетрадка (№ 235а) съдържа българския превод на Гюлханския хатишериф, също дело на Неофит Рилски, публикуван през 1841 г. в Букурещ. Текстът на Новия завет се пази в другите три тетрадки: първата (№ 235б) включва Евангелията от Матей и Марко; втората (№ 235в) – Деянията и Посланията на апостолите; третата (№ 235г) – Откровението на Йоан Богослов . Липсва текстът на Евангелията от Лука и Йоан. Те вероятно са били поместени в отделна тетрадка, която обаче не се съхранява в тази архивна единица.

Целта на настоящото изследване е да се обнародват преводаческите бележки, нанесени от Неофит Рилски в ръкописния вариант на превода на Новия завет. Тези бележки не са включени в печатното издание на текста. До голяма степен те отразяват предварителните напътствия, които Търновският митрополит Иларион дава на Неофит Рилски. Доколкото съществува обширна литература за личността на Неофит, за езиковите, лексикалните, текстологичните и синтактичните особености на новобългарския превод на Новия завет, отразени в неговото печатно издание, тук подобен анализ няма да бъде предложен . Няма да бъде направен и анализ на приведените по-долу бележки към превода. Днес тези т. нар. „бележки” биха могли да представляват интерес за широк кръг специалисти от най-различни области – филолози, историци, етнолози, богослови.

Бележките на Неофит Рилски са най-разнообразни по тип. Тук – условно – те са разделени на пет големи групи: 1. Пояснения на стари славянски и библейски лексеми; 2. Пояснения на лексеми от гръцки, еврейски, латински произход; 3. Пояснения на собствени имена; 4. Пояснения на мерни единици; 5. Пояснения към отделни стихове при превода (на отделни думи и словосъчетания и на цели изрази и стихове).

Петте групи са обособени в пет таблици. В първата колона на всяка от петте таблици е означено мястото, където думата или изразът се срещат в текста на Новия завет. Когато една и съща дума или израз се поясняват на няколко места по един и същи начин, то в първата колона са изброени всички места от текста, където се срещат те, а пояснението в трета колона е съответно само едно. Когато една и съща дума или израз се поясняват на различни места по различен начин, то те се посочват поотделно (срв. в първата таблица верига, внезап№). Във втората колона се цитира кратък откъс от ръкописа на новозаветния текст на Неофит Рилски. Думата или изразът, които се поясняват, са маркирани и подчертани от автора на това изследване. В третата колона се посочват поясненията към вече маркираните и подчертани във втора колона думи или изрази.

В самия ръкопис Неофит Рилски въвежда бележките си, като поставя знак – скоби и звездичка (*) – в текста след думата или израза, които пояснява. Когато на един лист думите са повече от една, то звездичките са съответно две, три и т.н. – (**),(***). Самото пояснение към тях той помества под основния текст, отделено от него с разделителна черта, пише и с по-дребен шрифт.

Цитираните бележки свидетелстват и за непосилния, денонощен и упорит труд на Неофит Рилски по превода на Новия завет (направен само за две години – 1835-1837 г.), както и за качеството на този крупен и впечатляващ за времето си филологически опит.

Бележките са разположени неравномерно по страниците на ръкописа. По тях е видно, че най-голямо внимание е отделено при оформянето на превода на Евангелията от Матей и Марко. В тях обикновено основният библейски текст е изписан чисто, без излишни задрасквания и корекции. Същевременно изобилстват от пояснения на отделни думи, на словосъчетания, на изрази и цели стихове, докато в текста на Откровението преобладават предимно бележките с лексикални разночетения, а тълкувания на определени стихове почти няма (само примерът от Ап 1:3 в V-та таблица). Ръкописът с Деянията на апостолите също започва с многобройни бележки под линия, които постепенно намаляват, започват да преобладават уточненията с екзегетическо съдържание, а корекциите в основния текст на книгата непрекъснато се увеличават. При апостолските послания текстът вече е почти изчистен, бележките са спорадични.

В преводаческата си дейност Неофит Рилски се е ръководел основно от превода, направен от елински на гръцки език от митрополит Иларион, от славянската Елисаветинска библия и от по-стари славянски ръкописи. Непрекъснато е сверявал текста и с цяла сбирка от евангелия на достъпните му езици: старо- и новогръцки, руски, сръбски, български (преводът на Сапунов), влашки, турски език.

На предната корица на първата тетрадка (№ 235б), съдържаща Евангелията от Матей и Марко, стои надпис – „1835 Септемврiа 15. въ Габрово село”. А от вътрешната страна на корицата е добавена следната бележка от Неофит Рилски:

ЛИТЕРАТУРА
Братанов 1994: Братанов, И. Предаване на антропоними в Неофитовия превод на новозаветните исторически книги. // Научни трудове на ВТУ „Ангел Кънчев” – Русе. Т. 35, сер. 9, 5. Русе, 1994, 36 – 42.

Братанов 1996: Братанов, И. Три решения в Неофитовия превод на Новия Завет. // Библия, фолклор, литература. Велико Търново, 1996, 95 – 104.

Вълчанов 1981: Вълчанов, Сл. Към въпроса за българския превод на Новия Завет от йеромонах Неофит Рилски – исагогически анализ (По случай 100 години от смъртта му). // Духовна култура, № 5, 1981.

Вълчанов 2001: Вълчанов, Сл. Библейското дело в България – история, традиции и значение. // Православие. 2001 –

Донев 2004: Донев, Д. История на българската Библия // “Евангелски вестник”, 30. 04. 2004 г. –¬¬ http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=37; вж. още и История на българската Библия – ІІ. // Point of View. 2006 – .

Иванова 1995: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет (с оглед на текстологичните му особености). // Български език, 1995, № 3, 237-245.

Иванова 2002: Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието (Текстология и език). Пловдив, 2002.

Иванова 2006: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането. // Литература в дискусия. II. Съст. Тачева, Ел.

Р. Хаджикосев, А. Вачева. Варна, LiterNet, април 2006.

Кювлиева-Мишайкова 1995: Кювлиева-Мишайкова, В. Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. // Български език, 1995, № 1, 3-8.

Марковски 1927: Марковски, Ив. История на българския синодален превод на Библията (с оглед към българските преводи в миналото). // Годишник на Софийския университет, Богословски факултет. София, 1927, 1-58.

Милева 1927: Милева, Р. Новобългарски преводи на библейските книги. София, 1927.

Младенов 1975: Младенов, М. Сл. Из историята на българската диалектология. Неофит Рилски – родоначалник на българската диалектология. // Български език, 1975, № 6, 526-532.

Ненкова 1976: Ненкова, П. Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. // Български език, 1976, № 1-2, 131-133.

Петрова: Петрова, Л. За ръкописното допълнение на “Болгарска грамматика” от Неофит Рилски. // Bibliotheca Slavica – http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/bolg_gram_petkova.html#footnotes.

Първев 1975: Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Радкова 1975: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. София, 1975.

Снегаров 1959: Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски. София, 1959.

Tags: , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ