ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ОБСЪДЕНО СПОКОЙНО

21.11.2017

JW_on_horse[1]Джон Уесли

1. Склонен съм да вярвам, че мнозина от тези, които се наслаждават на “вярата, която действа чрез любов” могат да си спомнят време, когато силата на Всевишния е работила в тях по особен начин; когато Божия глас е изравнявал планини, стривал е канари на прах и могъщо е изливал любовта в техните сърца чрез дадения им Свети Дух. И в това време е било сигурно, че те не са могли да отхвърлят Божията благодат. В този момент те не са били толкова способни да променят посоката на този порой, който се излива върху тях, колкото и да съберат морските вълни в шепите си или да спрат слънцето по средата на небето.

2. Божиите деца отново и отново могат да наблюдават как Неговата любов ги води от вяра към вяра, с каква нежност Той се грижи за душите им, с каква грижа ги връща в пътя ако се отклонят от него и след това ги подкрепя, за да не се поклати ногата им. Те виждат с какво нежелание Той им позволява да се отдръпнат от служението им на Него и как независимо от упоритостта на тяхната воля и от крайностите на страстите им Той продължава Своето дело на Завоевател, така че накрая да положи всичките Свои противници под нозете Си.

3. Колкото повече напредва Неговата работа в сърцата им толкова повече те викат към Него “Не нам, Господи, не нам, а на Своето име дай слава, заради Своята милост и заради Своята вярност!” толкова по-дълбоко са убедени, че “по благодат сте спасени, за да не се похвали никой,” че ние не сме простени и приети от Бога поради нещо, което сме извършили, но изцяло и единствено заради Христос, заради това, което Той е направил и изстрадал заради нас. По подобен начин с все по-голяма сигурност те са убедени, че условието за това приемане е единствено вярата, че преди тя да е била подарена никакво добро не може да бъде нито направено нито пожелано, не и в това грешно естество.

4. Колко лесно тогава може да реши християнина заради тази опитност на собствената си душа, че истинската Божия благодат винаги действа неустоимо във всеки вярващ! че Бог ще завърши каквото е започнал, така че е невъзможно за истинския вярващ да отпадне от благодатта! и накрая, че причината, поради която Бог дава това само на някои, а не на останалите се корени в Неговата Собствена воля, че без каквото и да е отношение към тяхната вяра и дела Той абсолютно, безусловно ги е предопределил за живот преди създанието на света!

5. В съгласие с това в “Протестантската изповед на вярата” издадена в Париж през 1559 г. откриваме следните думи: “Ние вярваме, че от общата поквара и осъждение, в което са изпаднали всички хора Бог отделя тези, които поради Своя вечен и непроменим съвет Той е избрал чрез Собствената си добрина и милост чрез нашия Господ Исус Христос без отношение към техните дела оставяйки останалите в същата поквара и осъждение.” (Член 12)

6. За същото говорят и холандските богослови събрали се в Дорт през 1618 г. Техните думи са: “Когато, на определено време, Бог дава вяра на някои, а не на други това произлиза от Неговия вечен декрет, според който Той смекчава сърцата на избраните и оставя тези, които не са избрани в тяхната слабост и закоравяване.” Тук откриваме и разликата направена между хора, които са в еднаква степен изгубени т.е. декрета за избиране и осъждение. “Избиране е непроменимия Божий декрет, чрез който преди сътворението на света Той е избрал в Христос за спасение определен брой хора. Това избирането е едно и също с желанието да бъдат спасени.” “Не всички хора са избрани; някои не са – това са тези, които Бог в Своето непроменимо добро намерение е предопределил да останат в общото нещастие и не им дава спасителна вяра, но ги оставя да ходят в собствените си пътища, за да ги прокълне и осъди завинаги поради тяхното неверие и поради останалите им грехове. Това е декрета за осъждението”. (Параграф 12).

7. По подобен начин в “Изповедта на вярата” съставена от английски и шотландски богослови през 1646 стоят тези думи: “Бог от цялата вечност непроменимо е определил това, което ще стане. По Божий декрет, за изява на славата Му, някои хора и ангели са предопределени за вечен живот, а други – за вечна смърт. Тези ангели и хора предопределени по този начин са точно и непроменимо определени така, че техния брой е точно определен и не може нито да се увеличи нито да намалее. Тази част от човечеството, която е предопределена за живот Бог, преди сътворението на света, е избрал в Христос за вечна слава, без никакво предвиждане на вярата или добрите им дела. Останалата част от човечеството на Бог Му се е видяло угодно за прослава на суверенната Си сила над творенията да изостави и да определи за безчестие и гняв.” (Глава 3). Не по-малко изразителни са и думите на г-н Калвин в неговите “Институции” “Не всички хора са създадени за еднакъв край; но някои са предопределени за вечен живот, а други за вечно осъждение. Според това, тъй като всеки човек е бил създаден или за единия или за другия край, ние казваме, че Той избира, т.е., че предопределя за живот или за осъждение” (глава 21 т.1)

8. Наистина някои поддържат декрета за избиране, но не и този за осъждение. Те твърдят, че Христос, чрез положителен, непроменим декрет е избрал някои хора за живот и за спасение, но че няма такова нещо като друг декрет за унищожение на останалата част. Аз ще се обърна първо към тях. И умолявам Ви братя, поради Божиите милости де издигнете сърцата си към Него и да Го помолите да Ви освободи от всички предразсъдъци дори тези от ранните Ви години и от всичко, което пречи светлината на Бога да освети душите ви. Нека спокойно и честно да претеглим тези неща на везните на святостта. И нека всичко да бъде направено с нежността и любовта на Мъдростта както подобава на тези, които служат под командването на един Началник и които смирено се надяват да бъдат сънаследници с Него в славата, която ще се открие. Аз съм напълно убеден в честността на Вашите сърца, когато защитавате декрета за безусловното избиране и когато отхвърляте и се отвращавате от безусловното осъждение. Но помислете, умолявам Ви, дали сте последователни; помислете дали това избиране може да бъде отделено от осъждението; дали едното не включва и другото, така че поддържайки едното вие трябва да държите и двете.

9. Такава е била присъдата на тези, които най-дълбоко са изследвали естеството на тези декрети в Асамблеята на английските и шотландските богослови, на Реформираната църква както във Франция така и в долните страни и на самия г-н Калвин извлечено от техните собствени думи независимо от всички останали възможности и противоречия. „От общата поквара” казва френската църква “Той взема тези, които е избрал оставяйки останалите в същата поквара според непроменимия Си декрет.” “Чрез Божия декрет” казва Асамблеята на английските и Шотландските богослови “някои са предопределени за вечен живот, а други за вечна смърт.” “Бог веднъж завинаги,” казва г-н Калвин, “е определил чрез вечен и непроменим декрет на кого да даде спасение и кого да предаде на погибел.” (Институции гл. 3 т.7). Очевидно е, че г-н Калвин говори с огромно пренебрежение и презрение за всички, които се опитват да разделят едното от другото, които поддържат избирането без осъждението. “Мнозина,” казва той, “за да оправдаят Бога приемат избирането и отхвърлят осъждението. Но това е много глупаво и детинско. Защото избирането не може да устои без осъждението. Които Бог изоставя тях Той осъжда. Това е едно и също нещо.”(Институции 1.3 гл. 23, секция 1)

10. Може би ако размислите по-сериозно Вие ще достигнете до същия извод. Може би Вие също поддържате осъждението макар и да не знаете това. Не вярвате ли, че Бог, който е създал “едни съдове за почтена употреба” е направил други “за непочтена употреба”? Не вярвате ли, че хората, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост са предопределени от Бога за това осъждение”? Не мислите ли, че “заради това Бог е издигнал фараона, така че да може чрез неговото унищожение да изяви силата Си”? и че думите “Яков възлюбих, а Исав намразих” се отнасят до тяхната вечна съдба? Защото тогава Вие вярвате в абсолютното осъждение и смятате, че Исав и фараона са примери за това както и “съдове за непочтена употреба,” хора “определени от по-рано за осъждение”

11. За да стане предмета още по-ясен е нужно да си отговорите само на един въпрос: Има ли някой спасен, който да не е избран? Възможно ли е някой, който не е избран да се спаси? Ако кажете “Не” Вие слагате край на съмнението. Вие прегръщате както избирането така и осъждението. Вие потвърждавате думите на г-н Калвин, че “без осъждението избирането не може да устои.” Вие приемате (макар и по-рано да не сте съзнавали това), че “които Бог не е избрал тях Той е осъдил.” Опитайте се по всеки възможен начин, във всеки отделен случай да разделите избирането от осъждението. Вземете един от тези, за които се предполага, че не са избрани, един който Бог не е избрал за живот и спасение. Може ли този човек да бъде спасен от греха и ада? Вие отговаряш “Не.” Защо не? “Защото не е избран. Защото Бог е постановил с неотменим декрет да спаси толкова души и не повече; и той не е от числото на тези. Него Бог е предопределил да остави; да го остави на вечно унищожение и като следствие на Божия неотменим декрет човекът погива завинаги.” О, братя мои, колко малка е разликата между това и явното, неприкрито осъждение!

12. Нека да Ви помоля да разгледате сами следния случай. Насред живота Вие сте в смърт; Вашата душа е мъртва докато вие живеете, ако живеете в грях, ако не живеете за Бога. И кой е в състояние да Ви освободи от тялото на тая смърт? Само Божията благодат в Исус Христос нашия Господ. Но Бог е постановил да даде тази благодат на други, но не и на Вас; да Ви остави в неверие и духовна смърт и заради това неверие да Ви накаже с вечна смърт. Добре, можете да викате докато гърлото ви пресъхне: “Окаян аз човек!” защото непроменимия, неустоим декрет стои между Вас и самата възможност за спасение. Вървете сега и покажете как можете да направите разлика между тези, които не са избрани и тези, които са осъдени; как ще разделяте осъждението в неговия най-действен смисъл от безусловното избиране!

13. Признайте тогава, че Вие поддържате осъждението. Извадете това на слънчева светлина. За да бъдете последователни Вие трябва да признаете открито, че “без осъждението избирането не може да устои”. Вие знаете, че не може. Вие знаете, че ако Бог е постановил декрет, че само тези хора ще бъдат спасени в този декрет явно е постановено, че всички останали ще бъдат осъдени. Ако Бог е постановил, че тази част от човечеството и не повече, ще получи вечен живот Вие не можете да не видите, че според този декрет останалата част от човечеството няма да види живот. O, нека да се отнасяме честно един към друг! Нека открито заявим това, което всъщност поддържаме. И ако осъждението е истина то ще види светлина, защото “словото на нашия Бог пребъдва до века.”

14. Нека сега без никакви оправдания от една страна и без преувеличения от друга да разгледаме това учение, наречете го както желаете, представяйки го в неговата действителна същност. Преди сътворението на света Бог, воден единствено от Своята воля и намерение постановява декрет отнасящ се за всички човешки синове, които ще бъдат родени до свършека на света. Този декрет е непроменим по отношение на Бога и неустоим по отношение на човека. И в него е определено, че една част от човечеството ще бъде спасена от греха и ада, а останалата оставена да погине навеки без помощ и без надежда. Никой от тях няма да получи тази благодат, която единствена може да ги спаси от вечния огън. Бог е решил това единствено “понеже така Му се е видяло угодно” и защото по този начин “може да изяви славата на Своята сила и Своето всемогъщество над земята”

15. Сега, можете ли, като размислите, да вярвате това? Може би ще кажете: “Не съм мислил за това!” Това не е вярно. Вие не само мислите (макар и може би объркано), но и говорите за това, когато говорите за безусловното избиране. Не мислите за това! Какво имате предвид? Никога ли не сте мислели за Исав и фараона? Или най-общо за определен брой души, които единствено Бог е решил да спаси? Защото в тези мисли се крие осъждението; то влиза в сърцата Ви в момента в който влиза и това; то стои докато стои и предходното; и Вие не можете да изкажете тези мисли без да говорите за осъждението. Наистина, то се е прикрило със смокинови листа, така че невнимателното око може да не го забележи. Но ако гледате внимателно избирането не може да се появи освен заедно с разцепеното копито на осъждението.

16. “Но не говори ли Писанието за избиране?” Вие казвате, че св. Павел беше “избран съд” и говори за голямо число човеци като за “избрани по предузнанието от Бога.” Вие не можете, следователно, да отричате, че има такова нещо като избиране. И, ако има, какво мислите относно това?“ Ще ви кажа с най-голяма яснота и простота. Аз вярвам, най-общо, че то означава едно от следните две неща: Първо, Божествено избиране на определени хора за определена работа в света. И аз вярвам, че това избиране е не само личностно, но и абсолютно и безусловно. Така Кир е бил избран да построи храма и св. Павел, заедно със дванадесетте да проповядва евангелието. Но аз не намирам то да има каквато и да е задължителна връзка с вечното блаженство. Не, ясно е, че такава няма; защото някой, който е бил избран в този смисъл все пак може да бъде изгубен за вечността. “Не избрах ли аз Вас дванадесетте” казва нашия Господ “и един от вас е дявол” Юда, както виждате, беше избран както и останалите; все пак делът му беше с дявола и с неговите ангели.

17. Аз вярвам, че избирането значи, на второ място, Божия избор на някои хора за вечно щастие. Но аз вярвам, че този избор е условен като и осъждението. Вярвам, че Божиите декрети относно тези двете са изразени със следните думи: “Който вярва ще бъде спасен; който не вярва ще бъде осъден”. И този декрет без съмнение Бог няма да промени и човеците не могат да го отхвърлят. Според него всички истински вярващи са избрани в смисъла, който Писанието влага в това както и всички, които постоянстват в неверие са осъдени т.е. неодобрени от Бога и не са в състояние да разпознаят нещата от Духа.

18. Сега Бог, за който всички неща съществуват едновременно, Който вижда цялата вечност с един поглед “извиква в съществуване несъществуващите” неща, които още не са дошли, като вече съществуващи. По този начин Той нарича Авраам “отец на много народи” преди да е бил роден дори Исаак. И по този начин Христос е наречен “агнето заклано преди създанието на света” въпреки, че Той не е бил заклан на практика още няколкостотин години. По подобен начин Бог нарича истинските вярващи “избрани преди създанието на света,” въпреки че те не са били истински избрани, или вярващи в продължение още на много векове до времето на поколението, в което са живели. Едва тогава те са били действително избрани, когато са били направени “Божии синове чрез вяра.” Тогава фактически те са били “избрани и отделени от света” казва св. Павел, “чрез вяра в истината” или, както св. Петър изразява това “избрани според предузнанието на Бога чрез освещението на Духа.”

19. В това избиране аз вярвам толкова твърдо, колкото твърдо вярвам, че Писанието е от Бога. Но безусловното предопределение аз не мога да вярвам; не само защото не мога да го намеря в Писанието, но също така (оставяйки настрана останалите възражения) защото то задължително води до безусловното осъждение. Посочете ми някое избиране, което не включва осъждението и аз с радост ще го призная. Но осъждението аз никога не мога да призная докато вярвам, че Писанието е от Бога, защото то е напълно несъвместимо с цялостния тон както на Стария така и на Новия завет. О, да би ми дал Бог желаното от сърцето ми! Да би ми дал това, за което копнея, така че Вашия ум да е свободен и спокоен и отворен за просветлението на Духа! За да можете безпристрастно да разсъдите как е възможно да примирите осъждението със следните думи от Писанието: “Понеже си ял от дървото, от което ти казах да не ядеш, затова с пот на челото си ще ядеш хляба си.” (Бит. 3:17) Проклятието ще дойде върху теб и върху потомството ти не поради някакво Мое абсолютно постановление, но поради твоя грях. “Ако вършиш добро не ще ли бъде прието? Но ако не грехът лежи на прага.” (Бит. 4:7). Единствено грехът, не декрета за осъждение ти пречи да бъдеш приет. “И тъй да знаеш, че Господ твоя Бог е верен, който пази завет и милост към тези, които го обичат и пазят заповедите Му за хиляда поколения; и въздава в лицето на тези, които го мразят, за да ги унищожи. И така ако слушате заповедите Му и ги пазите и ги изпълнявате Господ твоя Бог ще пази към теб завета Си, както се е клел на бащите ти.” (Втор. 7:9,12). “Виж, днес полагам пред теб благословение и проклятие; благословение ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и проклятие ако не послушаш.” (11:26-28). “Виж днес полагам пред теб живота и доброто и смъртта и злото; с това днес ти заповядвам да обичаш Господа своя Бог да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му и Господ твоя Бог ще те благослови. Но ако не послушаш заявявам пред теб в този ден, че непременно ще умреш. Днес призовавам небето и земята за свидетели, че поставих пред теб живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живееш ти и потомството ти.” (30:15 и сл.) “И Божия Дух дойде върху Азария и рече: Бог е с тебе докато и ти си с Него; и ако го търсиш Той ще бъде намерен от теб, но ако го оставиш и Той ще те остави.” (2 Лет. 15:1-2) “Всичко това е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление; (Ездра 9:13-14) “Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого.” (Йов 36:5). “Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения” (Пс. 145:9). “Обърнете се при изобличението Ми. Ето, Аз ще излея Духа си на Вас и ще Ви направя да разберете словото Ми. Понеже Аз виках, а Вие отказахте да слушате; простирах ръката Си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми и не приехте изобличението Ми.” (Притчи 1:23 и сл.) Защо? Поради Моя декрет? Не; но “защото намразиха знанието и не избраха страха от Господа” “Цял ден простирах ръцете си към люде бунтовни; хора, които непрестанно Ме дразнят в лицето Ми….” (Ис. 65:2) “Душата, която е съгрешила тя ще умре; синът няма да носи” (вечно) “греха на бащата нито бащата ще носи греха на сина” Благоволявам ли аз в смъртта на нечестивия? Казва Господ; защо не се върне от пътя си и да живее? (Езек. 18:20,23) Не, това не може да му помогне ако е бил съответно определен. “Тогава започна да оплаква градовете където беше извършил повечето от могъщите си дела, защото не се покаяха. Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото ако се бяха извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у Вас те биха се покаяли и до днес биха стояли.” (Какво ако те не са били избрани? И ако тези от Витсаида са били избрани нямаше ли също да се покаят?) “Казвам Ви, че по-леко ще бъде наказанието на Тир и Сидон в съдния ден отколкото Вашето. Защото ако тези велики дела бяха се извършили в Содом той би стоял и до днес. И ти Капернауме до небето ли ще се издигнеш; не, до ада ще се спуснеш. Но казвам Ви по-леко ще бъде на Содом в съдния ден отколкото на Вас.” (Мат. 11:20 и сл.) “Ниневийските мъже ще се явят на съда на това поколение и ще го осъдят; Защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тук има един повече от Йона.” (12:41) Но каква би била целта на този текст ако ниневийските мъже са били избрани, а хората от това поколение – не? “На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на тях не е дадено. Защото който има” (т.е. използва това, което има) “на него ще се даде; а който няма от него ще се отнеме и това, което има” (13:11-12) “Поканените не бяха достойни” (22:8) затова бяха изгонени от сватбата на Агнето Защо? –Защото “те не дойдоха” (ст.3) Цялата 23 глава изисква и ще награди Вашето най-голямо внимание. Ако можете да свържете безусловното осъждение с нея Вие ще можете да го свържете и с Езекиил 18. “Това е осъждението, че светлината дойде на света и човеците обикнаха” (или избраха) “тъмнината повече от светлината” (Йоан. 3:19) “Как бихте могли да повярвате Вие, които приемате слава един от друг, а не търсите слава от Бога” (5:44) Забележете причината, поради която те не могат да вярват: Тя не в Бога, а в тях самите. “Парите ти с тебе ще погинат!” (и така е без съмнение) “Защото ти нямаш нито участие нито дял в тая работа; защото сърцето ти не е право пред Бога Затова покай се от това нечестие и моли се на Господа дано ти се проси тоя помисъл на сърцето ти.” (Деян 8:20 и сл.) По такъв начин св. Петър не говори за някакво абсолютно осъждение дори и по отношение на Симон Магьосника. “Те са без извинение; защото като познаха Бога не го прославиха като Бог – поради което Бог ги предаде на нечистота – които замениха истинския Бог с лъжлив. – Затова Бог ги предаде на ниски страсти – Като отказаха в мъдростта си да познаят Бога, затова Бог ги предаде на покварен ум да вършат това, което не е прилично” (Римл. 1:20 и сл.) “Така те пoгиват защото не приеха да обикнат истината, за да се спасят.” (2 Сол. 2:10)

20. Как ще примирите осъждението със следните стихове, които показват Божието желание да се спасят всички? “Вземете колкото намерите” (поканете) “на сватбата” (Мат. 22:9). “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марк 16:15) “И когато се приближи до града плака за него казвайки: ако би знаел поне в този ден това, което служи за мира ти” (Лука 19:41) “Това казвам, за да се спасите” (Йоан 5:34) т.е. тези, които ги преследват и “желаят да Го убият” (ст.16) и от които се оплаква “и пак не искате да дойдете при Мен и да имате живот” (ст. 40). “Бог, Който е направил света и всичко що е в него – дава на всички и живот и дишане и всичко и е направил от една кръв всички народи, като определил пределите на заселищата им – така че да могат да търсят Бога.” (Деян 17:24) Забележете, това е Божият завъшек да направи всички народи от една кръв. “Както чрез едно престъпление дойде осъждението на всички; така и чрез едно праведно дело … “ ( Римл. 5:18). “Същия Бог, който е богат” (с милост) “към всички, които Го призовават.” (10:12) “Това е угодно на Бога нашия Спасител, Който желае да се спасят всички” (1 Тим. 2:3-4) “Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите (6:10) т.е. според желанието Си на всички, но практически на вярващите. “Ако някому не достига мъдрост нека проси от Бога, Който дава щедро на всички без да обвинява” (Як. 1:5) “Бог, който поради Вас дълго понеже не желае да погинат някои, но всички да дойдат до познание на истината” (2 Петър 3:9) “Ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света.” (1 Йоан 4:14)

21. Как ще примирите осъждението със следните стихове които казват, че Христос дойде да спаси всички хора; че Той умря за всички, дори за тези, които накрая ще погинат? “Човешкият Син дойде да спаси изгубените” (Мат. 18:11) без никакво изключение. “Ето Божия агнец, който носи греха на света” (Йн. 1:29) “Бог изпрати на света Своя Син, за да бъде света спасен чрез Него.” (Йн. 3:17) “Не съм дошъл” (сега) “да съдя света, но да спася света” (12:47) “С яденето си не погубвай този, за когото е умрял Христос” (Римл. 14:15) “Поради твоята свобода слабият погива, този, за когото е умрял Христос.” (1 Кор. 8:11) “Така разсъждаваме, че щом един е умрял за всички то всички са умрели, така че да не живеят вече живите за себе си, но за Този който умря за всички.” (2 кор. 5:140) Тук виждаме не само, че Христос е умрял за всички, но по подобен начин и резултата от Неговата смърт за тях. “Христос Исус, Който даде себе си като откуп за всички.” (1 Тим. 2:6) “Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите да вкуси смърт за всички хора” (Евр. 2:9) “Но ще има между Вас лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господа, Който ги е купил и така ще навлекат на себе си бърза погибел.” (2 Петър 2:1) Виждате, че Той купи или стана откуп дори тези, които погиват които навличат на себе си бърза погибел. “Ако някой съгреши имаме Ходатай при Отца; Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” (1 Йн. 2:1-2) Вие разбирате, че това е само една много малка част от стиховете, които са свързани с някоя от посочените теми. Но и тези са достатъчни; и те не изискват коментар. Взети в тяхното ясно, просто и очевидно значение те абсолютно доказват, че няма, не може да има такова нещо като безусловно осъждение.

22. Но за да бъде малко по-конкретен: Как е възможно да примирите осъждението с тези стихове, които говорят за Божията справедливост? Да цитираме един от тях: “Какво мислите значи пословицата: Бащите ни ядоха гроздето, а зъбите на децата оскидимяха? В живота си се заклевам казва Господ няма повече да казвате тази пословица в Израел. Ето, всяка душа е моя; както душата на бащата така и душата на сина.” (и ако все пак аз съм въздал временно прегрешенията на бащите върху децата това няма повече да продължава, но) “душата, която е съгрешила тя ще умре” поради собствения си грях и не поради чужд. “Но ако човек е праведен и върши това, което е законно и право той непременно ще живее казва Господ Бог. Ако роди син, който открадне ще живее ли той? Няма да живее –непременно ще умре. Но Вие казвате Защо? Няма ли сина да носи беззаконието на бащата?” (временно може да го понесе, както беше случая с Корей, Авитан и другите сто; но не и вечно). Когато сина направи това, което е законно и праведно той непременно ще живее. Душата която е съгрешила тя ще умре; ще умре с втората смърт. “Синът няма да носи беззаконието на бащата нито бащата ще носи беззаконието на сина. Праведността на праведния ще бъде с него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Но Вие казвате Господния път не е прав. Слушай Израильо Моят ли път не е прав? (праведен) “Не са ли криви вашите пътища? Когато праведния се отвърне от праведността си и извърши беззаконие и умре в него поради собственото си нечестие ще умре. И когато неправедния се върне от нечестието си, което върши и постъпи законно и праведно ще спаси душата си от смърт. Така ще ви съдя о, доме Израилев всеки според собствените му дела казва Господ Бог. Покайте се и се върнете от всичките си беззакония. Така нечестието Ви няма да Ви погуби” (Езек 18:2 и сл.) Целия този пасаж представлява молба към самия човек отнасяща се до справедливостта на делата Му. И също така може да бъде призив към собствена та ни съвест според отчета, който е даден тук. Но това е отчет, който всички човешки дела никога не могат да примирят с безусловното предопределение.

23. Мислите ли, че можете да разрежете възела като кажете: “Защо, ако Бог може справедливо да остави всички хора” (което означава “Бог може справедливо да осъди всички хора” – защото резултата е един и същ) “то Той може да остави и само една част: Но Бог може да остави всички хора.” Сигурни ли сте, че може? Къде е написано това? Аз не откривам това в Божието слово. Следователно, аз отричам това като дръзко, несигурно твърдение изцяло неподкрепено от Светото Писание. “Но вие знаете от съвестта си, че Бог би могъл справедливо да Ви остави.” Аз отричам това. Че Бог може справедливо поради моята невярност към Неговата благодат да ме отхвърли още преди много време аз признавам; Но това признание изисква аз да имам тази благодат, която Вие казвате, че осъдените никога са нямали. Но освен това правейки такова предположение за това какво Бог може справедливо да направи Вие предполагате, че Неговата справедливост е отделена от останалите Му атрибути и в частност от Неговата милост. Но това никога не е било, нито пък ще бъде някога; нито пък е възможно да стане. Всички Негови атрибути са неразделно свързани: те не могат да бъдат разделяни дори за миг. Следователно целия този аргумент се основава не само на небиблейско, но и на абсурдно, невъзможно предположение.

Ще кажете ли, “Не, но за Бога е справедливо да остави тези, които пожелае поради Неговия суверинитет, защото Сам Той казва: “Не мога ли Аз да направя каквото Ми се вижда угодно?” и “Няма ли грънчаря власт над глината.” Аз отговарям: Първото от тези твърдения представлява извод от притча (Мат. 20) където нашия Господ обвинява евреите, че роптаят, защото Бог дава същата награда на езичниците както и на тях. На един от тези роптатели Бог казва: “Приятелю, не те онеправдавам. Вземи си своето и иди си. Моята воля е да дам на последните каквото и на тебе.” След това продължава: “Нямам ли право да направя с моето каквото пожелая? Или твоето око е зло, защото аз съм добър?” Това е същото като да каже: “Не мога ли да дам Моето царство на когото ми се вижда угодно? Или ти си разгневен понеже Аз съм милостив?” Следователно, напълно ясно е, че тук Бог не утвърждава правото Си да осъди който и да е човек. Тук не се споменава нищо относно осъждението нито добро нито лошо. Няма подобно нещо тук. Следователно, този текст няма нищо общо със заключението, което се опитвате да му припишете.

24. Но Вие добавяте: “Няма ли грънчаря власт над глината?” Нека да разгледаме контекста, в който са казани тези думи. Намираме ги в 9 гл. на посланието към Римляните; послание, основната цел, на което е да представи вечната непроменима цел или декрет на Бога. “Който вярва ще бъде спасен; който не вярва ще бъде осъден.” Справедливостта на Бога в осъждението на тези, които не вярват и необходимостта на вярата за спасението апостолът доказва нашироко в първите три глави на своето послание, а в в четвърта го потвърждава чрез примера с Авраам. В първата част на петата и шестата глава той описва щастието и святостта на истинския вярващ. (Втората част на петата глава е отклонение, засягащо величината на облагите произлизащи от смъртта на Христос) в седма глава той показва в какъв смисъл вярващият в Христос е освободен от закона и описва нещастното робство на тези, които все още са под закона т.е. тези, които напълно са убедени в своя грях, но не са в състояние да се преборят с него. В осма глава той отново описва щастливата свобода на тези, които истински вярват в Христос и ги насърчава да страдат заради вярата си както поради други причини така и по специално заради тази: “Защото знаем, че всичко съдейства за доброто на тези, които любят Бога, които са призвани” (чрез проповядването на словото) “според Неговото благо намерение.” (ст.28) или декрет, неотменимо постановен от вечността. “Защото, които предузна” като вярващи “тях и предопредели да бъдат според образа на Сина Му. А които предопредели тях и призова” чрез Своето слово (така този термин обикновено се използва в Павловите послания) “а които призова тях и оправда” (тук думата е използвана в нейния най-широк смисъл включвайки също така и освещението), “а които оправда тях и прослави.” По същия начин до края на главата той силно насърчава тези, в сърцата на които е изляна Божията любов да имат добра надежда, така че никакво страдание да не е в състояние “да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса.”

25. Но тъй като апостолът е наясно колко силно евреите възразяват на цялото му учение и по специално на неговото настояване

(1) че самите юдеи не могат да се спасят ако не вярват в Исус и

(2) че езичниците чрез вяра в Него могат да станат съучастници в същото спасение; той посвещава цялата девета глава на това където:

(1) заявява нежната любов, която храни към тях (ст.1-3)

(2) признава великите привилегии, на които те се радват повече от всички хора под небето. (ст.4-5)

(3) Отговаря на най-силните им възражения срещу неговото учение изведени от Божията справедливост към техните бащи. (ст. 6-13)

(4) Отхвърля други възражения, позоваващи се на Божията справедливост и във всичко това силно порицава евреите заради хвалбите им относно техните привилегии, които произтичат единствено от добрата Божия воля, а не от добротата на бащите им още по малко пък от тяхната. (ст. 14-23)

(5) Обобщава и доказва чрез Писанието, че много евреи ще бъдат изгубени и много езичници спасени. (ст. 24-29). И последно обобщава тази глава, а и цялото послание “Какво да кажем тогава?” Какво е заключението от всичко това? Обобщението на всичко което казахме? Това, че много езичници вече са участници в това велико спасение, а много юдеи са отпаднали от него. Защо? Защото те не го приеха чрез вяра. А който не вярва не може да се спаси; защото “който повярва в Христос” както евреин така и езичник “не ще се посрами” (ст.30-33)

26. Думите “Няма ли грънчарят власт над глината?” са част от отговора на св. Павел на възражението, че не е справедливо за Бога да показва милост към езичниците, която е отнел от Собствените Си люде. Той първо отхвърля това казвайки: “Да не бъде!” И след това обяснява, че според думите на самия Мойсей Бог има правото да определи условие, според което да показва милост и което нито волята нито силата на хората могат да променят (ст. 15,16) и да отдръпне Своята милост от тези, които подобно на фараона, не се съобразяват с това условие. (ст.17) И по този начин “ще покажа милост към когото ще покажа” т.е. към тези, които истински вярват “и които ще” т.е. упоритите неверници Той позволява да бъдат “закоравени.”

27. Но “защо тогава” казва възражението “още обвинява” тези, които

Са закоравени? “Защото кой може да устои на волята Му?” (ст.19) В този изолиран и неразбран откъс на това, което се казва апостола първо сурово порицава и след това добавя: “Ще каже ли направеното на този, който го е направил: Защо си ме направил така?” Защо си ме направил способен да се спася само при тези условия? Наистина никой не може да устои на тази Божия воля. “Който не вярва ще бъде осъден” Но това дава ли някаква причина да се оспорва справедливостта Му? “Няма ли” великият “Грънчар сила над делото Си да направи” или да определи една част от съдовете т.е. вярващите “за почтена употреба и” “другите” “за непочтена.” Няма ли Той правото да постанови вечна почтена и непочтена употреба по каквито условия Му се видят угодни? Особено вземайки в предвид милостта и дълготърпението които показва дори и по отношение на тези, които не вярват взимайки в предвид това, че те са Го предизвиквали “да изяви гнева и силата Си” въздавайки им “знаейки все пак,” че “търпи с голямо дълготърпение” дори и тези съдове “приготвени за гняв,” които от по-рано са “приготвили” себе си “за погибел.” Следователно, няма повече основания да се възразява срещу Бога за това, че наказва тези съдове на гняв отколкото за това, че “изявява” Своята славна любов “към съдовете на милост, които са били от по-рано” чрез вяра “подготвени за слава; дори и нас, които е призовал не само от евреите, но и от езичниците.”

28. Говорих по-дълго отколкото възнамерявах, за да покажа, че нито нашия Господ в по-рано споменатата притча, нито св. Павел, с тези думи, имат нещо общо с Божията суверена сила свързана с безусловното осъждение. И внимавайте да не отивате по-далеч отколкото те Ви дават правото да отидете. Внимавайте, когато говорите за тези високи неща да “говорите като Божий пророк.” И ако направите това, никога няма да говорите за суверинитета на Бога освен във връзка с останалите му атрибути. Защото Писанието никъде не говори единствено за този атрибут отделяйки го от останалите. Още по-малко говори то говори някъде за суверинитета на Бога като определящ единствено вечната съдба на хората. Не, не; в това ужасно дело, което Бог извършва поред правилата определени от Своята справедливост и милост. Но никога не споменава Неговия суверинитет като причина поради която някой е осъден на вечна погибел.

29. Сега, не сте ли извън пътя? Вие не сте в пътя, който Бог ни е открил. Вие поставяте вечното щастие и милост на небиблейска и твърде ужасна пътека. Вземете следния случай: Вие сте един грешник, който е убеден, че заслужава осъждение и ада. Поради тази причина Вашето сърце е изпълнено със съжаление и страх. Как ще бъдете успокоени? Чрез Божиите обещания? Но може би нямате дял в тях. Защото те принадлежат само на избраните. Чрез осъзнаването на Неговата любов и нежна милост? Но какво значат те за Вас ако сте от числото на осъдените? Бог изобщо не Ви обича. Вас, както и Исав Той мрази още от вечността. Какво основание имате тогава дори за най-малката сянка на надежда? Защото е възможно (и това е всичко) че Божията суверена воля е на Ваша страна. Възможно е Бог да Ви спаси ако пожелае това! О, нещастно насърчение на отчаяните грешници! Страхувам се, че “вярата” рядко идва “единствено чрез слушане” на това!

30. Божия суверинитет, следователно, никога не трябва да измества Неговата справедливост. И това е настоящото възражение срещу безусловното осъждение (явно следствие от безусловното избиране); то явно се противопоставя, всъщност изцяло отхвърля Божията справедливост, която библията утвърждава. Това вече беше доказано най-общо; нека сега да преценим тежестта на някои негови страни в частност. (1) Библията първо описва Бога като съдия на света. Но как може Бог справедливо да съди света? (О, обмислете това, като че сте в Божието присъствие с трепет и страх Божий!). Как може Бог справедливо да съди света ако съществува каквато и да е степен на осъждение? Въз основа на това предположение за какво ще бъдат осъдени тези, които са от лявата страна? За това, че са вършили грях? Те не могат да променят това. Никога не е имало време, когато са можели. “Бог”, казвате Вие, “от древността ги е определил за това осъждение.” И “кой може да противостои на волята Му?” Той ги е “предал,” казвате Вие, “да вършат неправда” още от утробата на майка им. Той “им е дал покварен ум” още докато са бил на майчините гърди. Ще бъдат ли осъдени тогава за това, което не са можели да променят? Ще предаде ли Исус, Светият Израилев, милиони хора на вечни мъки, само защото кръвта тече във вените им? Нито пък те биха могли да си помогнат ако сложат край на живота си. Могат ли дори и така да избягат от греха? Не и без тази благодат, която Вие предполагате, че Бог абсолютно е решил да не им даде. И все пак Вие предполагате, че Той ще ги предаде на вечен огън, защото не могат да избегнат греха! т.е. с прости думи, заради това, че нямат тази благодат, която е определил да не им даде никога! О, странна справедливост! Каква представа създавате Вие за Съдията на света!

31. Няма ли по-скоро да бъдат осъдени, защото не са вършили добро според святите думи на великия съдия “Идете от мене проклети; Защото гладен бях и не ме нахранихте; жаден бях и не ме напоихте; гол бях и не ме облякохте; болен и в тъмница бях и не ме постехте. Тогава те ще му отговорят.” Но какъв по-добър отговор ще вложиш в устата им! Според твоето предположение могат ли те да не кажат: (О, обмислете това добре с кротост и страх!) “Господи, можехме да направим изброените неща; но Ти знаеш, че това само би увеличило нашето осъждение. Можехме да нахраним гладните, да напоим жадните, да облечем голите с дрехи. Но всички тези неща без специалната благодат, която никога не сме имали, нито пък е било възможно да имаме, която Ти завинаги си ни отказал би било единствено огромен грях. Те само биха нагорещили пещта на ада седем пъти повече.” Според Вашето предположение могат ли те да не кажат: “На Теб подобава праведност о, Господи; ние молим за това. О, защо ни осъждаш заради това, че не сме вършели добро? Било ли е възможно да направим нещо добро? Злоупотребили ли сме някога със способността си да вършим добро? Никога не сме получавали такава и Ти знаеш това. Ще ни осъдиш ли тогава, Святи, Праведни, заради това, че не сме сваляли звезди от небето? За това, че не сме събрали вятъра в шепите си? Защото за нас би било толкова възможно да направим това, колкото и да направим нещо, което да бъде прието от Теб! О, Боже поправи ни, но със справедливост! И преди да ни хвърлиш във вечен огън дай ни да разберем как е било възможно за нас да избегнем осъждението на ада.”

32. О, как биха могли те да избегнат (предполагам, че приемате това като причина за тяхното осъждение) от вътрешния грях, от злите желания, от несвятия характер и от плътските пожелания? Били ли са те способни да избавят собствените си души, да спасят себе си от този вътрешен ад? Ако наистина е така, тяхното невършене на добро би могло справедливо да им бъде възложено и би ги оставило без извинение. Но това не е така; те никога не са били в състояние да избавят собствените си души; те никога не са били способни да избавят себе си от ръцете на този вътрешни грехове; тази възможност никога не е била в техните ръце. Как тогава биха били осъдени за това, че са заровили този талант в земята, за това, че никога не са използвали това, което никога не са имали? Кой е в състояние да очисти поквареното сърце? Да извади чисто от нечисто? Способен ли е човек, обикновения човек да направи това? Със сигурност не. Само Бог. Единствено на Него мръсното сърце може да каже: “Ако искаш можеш да ме очистиш.” Но какво ако Той отговори: “Не желая защото не Ми е угодно.” Ще бъде ли то все още нечисто? Ще хвърли ли Бог в бездънната яма някого, заради тази нечистота, от която той не може да спаси себе си и от която Бог би могъл да го спаси, но няма да го спаси? Наистина, ако някой от земните царе извърши такава справедливост той би могъл да очаква, че Бог скоро ще го изтрие от лицето на земята.

33. Може би ти ще кажеш: “Те не са осъдени поради реално извършените грехове, но поради първородния.” Какво имаш предвид с това? Вътрешната поквара на нашата природа? Ако е така вече говорихме за това. Или ти имаш в предвид греха, който Адам извърши в рая? Аз признавам, че той е вменен на всички хора; да, поради тази причина “цялото творение стене и въздиша до сега.” Но това, че някой ще бъде осъден единствено заради този грях аз не мога да приема докато не ми покажете къде това е написано. Дайте ми ясно доказателство от Писанието и аз ще го призная; но дотогава аз изцяло отричам това.

34. Няма ли по-скоро да кажеш, че неверието е проклет грях? И тези, които са осъдени в този ден ще бъдат осъдени поради тази причина: “понеже не са повярвали в името на единородния Божий Син?” Но били ли са те в състояние да вярват? Не е ли тази вяра както дар така и действие на Бога в техните сърца? И не е ли това дар, който Той е определил от вечността да не им даде? Не е ли това дело, което от древността с неизменно постановление Той е решил да не извърши в сърцата им? Ще бъдат ли тези хора осъдени защото Бог е решил да не работи в тях; защото не са получили това, което Бог е решил да не им даде? Могат ли те да “отворят тази могъща ръка или да заставят Всемогъщия?”

35. От началото до края в това съществува особена трудност. Вие казвате, Христос не е умрял за тези хора. Но ако е така от самото естество на нещата става невъзможно те да вярват за спасение. Защото какво е спасителната вяра ако не ”вяра в Бога, чрез Исус Христос, който ме възлюби и предаде Себе си за мен.” Обича, тези, които осъжда! Дава Себе Си за тях! Да не бъде! Да бъде проклето или по-добре да не се беше раждало! Никога не е имало обект на такава вяра. Никога не сме вярвали такова нещо. Самият Бог (така трябва да говорите, за да бъдете последователни) в цялото Свое всемогъщество не може да ги накара да повярват, че Христос е умрял за техните грехове освен ако не ги накара да вярват в една лъжа.

36. Ако Бог е справедлив във Вашата схема не би имало място за съд. Можем да добавим още относно бъдещето, че нито наградата нито наказанието са справедливи. Ако те съществуват Бог ще трябва “да въздаде на всеки според делата му. На тези, които с дълготърпение търсят слава и чест вечен живот гняв и скръб на всяка душа, която върши зло.” Сега, това съответства ли с Вашата схема? Вие казвате, осъдените могат да вършат единствено зло; и избраните, до Господния ден могат единствено да продължават да вършат добро. Вие смятате, че това е неизменно предопределено; и като следствие на това Бог работи неустоимо в едни и Сатана в другите. Следователно, нито едните нито другите могат да решат да направят това, което правят или по-скоро това, което се прави с тях. Защото ако говорим точно нито за едните нито за другите може да се каже, че изобщо действат. Може ли да се каже за камъка, че действа, когато е запратен от прашката? Или за гюллето, когато излита от топа? Не може да се каже, че действа повече и човек ако е движен единствено от сила, на която той не може да устои. Но ако случаят е такъв не остава място нито за награда нито за наказание. Можете ли да наградите камъка, заради това, че е бил запратен от прашката или да го накажете за това, че е паднал? Може ли гюллето да бъде наградено за това, че лети към слънцето или за това, че не го е достигнало? Също толкова невъзможно е както да се награди така и да се накаже човек, който е движен от сила, на която не може да устои. Справедливостта не може да наказва или да награждава машините движени напред и назад от външна сила. Също така е с Вашето твърдение, че Бог от началото е определил какво ще се случи до края на света.; както и че Бог неустоимо действа в избраните, а Сатана в осъдените. То изцяло отхвърля учението на Писанието за наказанието и наградата както и за идващия съд.

37. И така невъзможно е да се примири това избиране, което изисква осъждение със свидетелствата на Писанието за Божията справедливост. А дали съответства по-добре на Неговата истина? Как ще примирите това със следния ясен текст? “Благоволявам ли аз в смъртта на нечестивия, казва Господ Бог; Не е ли по-добре да се върне от нечестивите си пътища и да живее? Върнете се от всичките си беззакония, защо да умрете, о доме Израолев? Защото Аз не благоволявам в смъртта на нечестивия казва Господ. Обърнете се и живейте.” (Езек. 18:23 и сл.) “В живота си се заклевам не благоволявам в смъртта на нечестивия; нека се върне нечестивия от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от злите си пътища, защо да умрете, о, доме Израилев?” (Езек. 33:11)

38. Но може би Вие ще кажете: “Този текст трябва да бъде свързан и обяснен чрез други пасажи от Писанието, където това учение е толкова ясно потвърдено, колкото тук е отхвърлено.“ Трябва да отговоря много ясно: ако това беше истина би трябвало да отхвърлим цялото Писание, а на неверниците да се позволи на Писанието да бъде лепнато такова достойно име като “лукаво-съшита-басня” Но това не е вярно. Няма дори зрънце истина. Това е абсолютно, изцяло погрешно. За да изтръгне самия корен на подобно осъждение и всички учения, които по необходимост се свързват с него Бог е постановил съвсем ясно и на много места в своето Писание следните 3 неща:

(1) “Христос е умрял за всички” (2 Кор. 5:14) т.е. всички, които са мъртви в греха както продължава текста изяснявайки смисъла на предходното. Ето го факта утвърден.

(2) “Той е умилостивение за греховете на целия свят” (1 Йоан 2:2) за всички тези, за които е умрял: Ето го следствието на това, че е умрял за всички. И

(3) “Той е умрял за всички така, че да не живеят живите за себе си, но за Този, който е умрял за тях” (2 Кор. 5:15) т.е., че те могат да бъдат избавени от греховете си. Това е плана, целта на Неговата смърт за тях.

Сега покажете ми Писание където по този начин Бог казва:

(1) “Христос” не е умрял за “всички”, а само за някои.

(2) Христос не е “умилостивение за грехове на целия свят” и

(3) “Той” не е умрял “за всички” или поне не е имал за цел “да живеят с Този, който е умрял за тях”. Покажете ми казвам, стихове, които потвърждават тези 3 неща с еднакво ясни думи. Вие знаете, че няма такива. Нито пък е възможно да пренебрегнете силата на тези, които посочихме по-горе, но като умножим броя им с всички подобни, които очакват да бъдат приведени ще ги струпаме накуп докато защитниците на това мнение заслепят очите на отричащите това и придобият разбирането както на тях така и на тези, които ги слушат.

39. Да продължим: как ще обясни това учение Божията честност в стотици изявления като следното? – “Дано има у тях такова сърце щото да се боят от Мен и винаги да пазят всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно те и чадата им” (Втор. 5:29) “Людете ми не послушаха гласа Ми, Израел не ме искаше” (Пс. 81:11). И във всички тези случаи Вие смятате, че Бог безусловно е определил, че никога не може да има “такова сърце в тях” и не е възможно за хората, за които Той изглежда скърби тук да се обърнат към Него или да вървят в пътя Му! Колко ясни и силни са разсъжденията на д-р Уотс в тази връзка! „Колко трудно е наистина да се защити честността на Бога или на Неговия Син в тяхното универсално предлагане на благодатта за спасението на хората и изпращането на посланици с послание и предложение да приемат тази милост ако на тях не им е предложено дори условно прощение и спасение. Наистина, Неговите служители, без да разбират естеството на нещата, биха могли да бъдат искрени предлагайки спасението на всички, според заповедта да предлагат благодатта на всеки човек: “Идете по целия свят и проповядвате благовестието на всяка твар.” Но как биха могли Бог или Христос да останат честни изпращайки ги с такова послание да предлагат благодатта Му на всеки човек ако Бог не е осигурил такава условна благодат за всеки? Трудно е да си представим, че великият Бог, Който Сам е Истината и Който е праведен във всичките Си пътища призовава погиващите хора да повярват за вечен живот в един Спасител, когато този Спасител не е изработил вечен живот за тях дори и ако направят това, което Той иска. Трудно е да си представим как великият управител на света може да бъде честен канейки грешниците, които са на една крачка от ада, давайки им само празни думи и обещания, просто една сянка и привидение на помощ, ако на практика не им предлага нищо освен дела на погибел, нищо освен думи и празни обещания! Можем ли да мислим, че праведния и свят Бог би насърчавал служителите Си да оставят теготите на своите съмнения на едно евангелие, завет на благодат, на един Посредник и на Неговите дела, заслуги и праведност, които за тях са просто едно нищо, купчина празни имена, несигурна празнота, която няма да ги издържи?”

40. Нашия благословен Господ недвусмислено заповядва и кани “всички хора, навсякъде да се покаят.” Той кани всички. Той изпраща Своите посланици в Неговото име да “проповядват евангелието на всяка твар.” Самият Той проповядваше “освобождение на пленниците” без какъвто и да е намек за ограничение. Но сега, по какъв начин го представяте Вие, когато Той работи? Вие го представяте като стоящ на вратата на затвора държащ ключовете в ръката си и постоянно приканващ затворниците да излязат напред, заповядващ им да приемат поканата, използващ всеки мотив, който би могъл да ги убеди да отстъпят пред тази заповед; добавяйки най-ценните обещания, ако те се покорят, най-ужасните заплахи ако не го направят като през цялото време Вие предполагате, че Той неизменно е решил в Себе Си никога да не им отвори вратата! Дори и когато вика: “Бягайте, бягайте от това зло място, защо да умрете доме Израилев!” “Защо!” може тогава да Му отговори някой “за нас няма избавление. Ние не можем да си помогнем сами. Не е в нашата сила да разбием железните порти и не е Твоята воля да ги отвориш. Защо ще умрем! Ние трябва да умрем; защото Твоята воля е да не ни спасиш.” Да не бъде! Братя мои, каква е тази честност, която приписвате Вие на Бога нашия Спасител?

42. Толкова зле съответстват на истината и честността на Бога избирането и осъждението! Но дали не се съгласяват с това, което Писанието казва за Неговата любов и доброта, за тези атрибути, които Бог лично поставя като най-славни над всички други? Не е писано “Бог е справедливост,” или “Бог е истина” (въпреки, че Той е справедлив и истинен във всичките Си пътища). Но е писано “Бог е любов,” любов безкрайна, без граници; и “милостта Му няма край.” Неговата любов се простира дори към тези, които не се боят от Него нито Го обичат. Той е добър дори към злите и неблагодарните; да, без никакво обяснение и ограничение, към всички човешки синове. Защото “Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.” Но как Бог е добър или обичащ осъдените, към един, който не е избран? (Можете да изберете който си поискате термин: Защото ако никои освен безусловно избраните не са спасени достигаме точно до същото нещо). Вие не можете да кажете, че е обект на Божията любов и милост този, който по отношение на вечната си съдба е бил създаден както казва г-н Калвин само и единствено in vitae contumeliam et mortis exitium “да живее, за да бъде осъден и да погине вечно.” Какво! Когато поради Божия непроменим декрет за този човек би било по – добре никога да не се е раждал? Когато самото му раждане е едно проклятие, а не благословение? “Добре, но сега той се наслаждава на много от Божиите дарове както природни така и на провидението. Той има храна и облекло и различни удобства. И не са ли всички тези огромни благословения?” Не, не и за него. За цената, която ще заплати за тях всяко едно е единствено проклятие. Всяко едно от тези удобства, поради вечния декрет, ще му струва хиляди мъки в ада. За всеки момент на удоволствие, на който сега се наслаждава той ще страда повече от хиляда години и димът от неговото мъчение ще се издига за вечни векове. Бог знае, че това ще бъде плода на неговото наслаждение преди парата на този живот да бъде отвяна. Той е приготвил това да стане. Такава е Неговата цел, когато им дава тези наслади. И така, относно всички тези, (според Вашето мнение) Той наистина само угоява вола за клане. “Не, но Бог му дава също така и благодат.” Да, но каква благодат? Спасителна благодат, Вие признавате, той не притежава; нищо от спасителната природа. И общата благодат му е дадена не за да спаси душата му нито с цел да му донесе изобщо нещо добро, но единствено, за да го възпира да не нарани избраните. Така правейки му добро тази благодат също така по необходимост увеличава и неговото осъждение. “И Бог знае това” казвате Вие, “и го е определил да стане; и за този именно край Той го е направил.” Тогава желая да зная как Бог е добър и милостив към тези хора както по отношение на времето така и на вечността?

43. Нека да предположим една определена сцена: Тук стои човек, който е осъден от цялата вечност; или, ако желаете де го кажем, по-неясно един, който не е избран, който Бог от вечността е решил да остави. Той няма какво да очаква от Бога след смъртта освен да бъде хвърлен в езерото с горяща сяра; Бог е определил тази неродена душа за ада, чрез декрет, който не може да се отмени. И от времето, когато е бил роден под неотменимото проклятие на Бога той не може да има мир. Защото няма мир за нечестивия и това трябва да започне още от утробата на майка му. Съобразно това Бог дава на този човек земни добрини с цел да увеличи неговото осъждение. Той му дава материални придобивки или приятели с цел да насипе по-късно повече жар върху главата му. Той му дава храна, прави го дебел и добре изглеждащ, за да може да го направи по-благовидна жертва на Своето въздеание. Добрата природа, като цяло, един добър ум, разнообразно знание или може би красноречие са цветята, с които Той е украсил според Своето изкуство тази нещастна жертва приготвена за клане. Също така той получава и благодат! Но каква благодат? Не спасителна благодат. Тя не е за него, а единствено за избраните. Тази може удачно да бъде наречена осъждаща благодат; защото тя е такава не само като действие, но и като намерение. Оставените я получават от Бога, за да могат да приемат по -голямо наказание. Тя им е била дадена не за да ги обърне, а единствено за да ги убеди, не за да ги направи без грях, но без извинение; не за да унищожи, но за да въоръжи червея, който не умира и за да разпали огъня, който никога не угасва.

44. Сега, настоятелно Ви моля да обмислите спокойно как Бог е добър към или обичащ тези хора? Не смразява ли кръвта Ви такава любов? Не кара ли ушите ви да писнат? И можете ли да повярвате, че на земята или в ада има човек, който може искрено да каже за Бога: “Така ли подобаваше да постъпиш?” Можете ли да мислите, че добрия, милостив Бог някога е направил това с някоя от душите, които е създал? Но Вие трябва да вярвате и вярвате това ако вярвате в безусловното избиране. Защото то съдържа в своята основа осъждението; те никога не са били, никога не могат да бъдат разделени. Направете тогава своя избор. Ако в полза на избирането Вие преглътнете осъждението, добре. Но ако не можете да понесете това по необходимост трябва да изоставите безусловното изкупление.

45. “Но Вие не можете да казвате това; защото тогава ще бъдете наречен пелагианец, арминианец и какво ли не.” Вие сте уплашени от тези груби имена? Тогава не сте започнали да бъдете последовател на Исус Христос. Не, случаят не е такъв. Но Вие се страхувате, че ако не изповядвате избирането Вие трябва да поддържате свободната воля и така да отнемете от Бога славата Му за човешкото спасение.”

Аз отговарям:

(1) Мнозина от най-големите поддръжници на избирането изцяло отричат това следствие и не признават, че дори естествената свободна воля в човека е противна на Божията слава. Те утвърждават, че всеки човек има определена мяра свободна воля. Така Конференцията на Богословите (и следователно тялото на калвинистите както в Англия така и в Шотландия) казва: “Бог е надарил волята на човека с естествена свобода, която нито е насилвана нито, според абсолютната необходимост на природата, е предопределена да върши добро и зло.” (Гл. 9). И това те твърдят за човека в неговото паднало състояние преди да е приел Божията благодат.

(2) Но аз няма да водя свободната воля чак до там (имам в предвид не и за моралните неща). Естествената свободна воля, в настоящото състояние на човечеството, аз не признавам: аз само твърдя, че има мярка на свободна воля свръхестествено възстановена във всеки човек заедно с тази свръхестествена светлина, която “осветява всеки човек, който идва на света.” Но наистина, дали тази свобода е естествена или не както във Вашето възражение това няма значение. Защото то еднакво се противопоставя и на двете и е срещу всяка свободна воля от всеки вид; Вашето твърдение е следното: “Ако човек има някаква свободна воля Бог не би могъл да има цялата слава на спасението му.” Или “Божията слава в спасението на човека би била по малка ако той действа като свободен агент направен способен да се конкурира от една страна с Неговата благодат и да я отхвърли от друга; отколкото да го спаси като агент действащ поради необходимост чрез сила, на която той не може да устои.”

46. По отношение на първото от тези твърдения: “Ако човек има някаква свободна воля тогава Бог не би могъл да има цялата слава за спасението му” такава ли е Вашата мисъл: “Ако човекът има някаква сила да “изработи спасението си” тогава Бог не би могъл да има цялата слава?” Ако е така аз трябва да запитам отново: Какво имате в предвид под това Бог да има цялата слава? Дали имате в предвид “Той да извърши цялата работа без никакво съдействие от човешка страна?” Ако е така Вашето твърдение е ”Ако човека е “съработник с Бога” в “изработването на спасението си” тогава Бог не е извършил цялото дело без човешкото съработничество.” Напълно вярно, напълно истинно: Но не можете ли да видите как Бог въпреки това може да има цялата слава? Защото самата сила “да бъде съработник на Бога” е от Бога. Следователно, Негова е и цялата слава. Никога ли не сте преживявали това поучение? Не сте ли чувствали често при определено изкушение, сила както да се покорите така и да отхвърлите Божията благодат? И когато сте се решавали “да работите заедно с Бога” не намирате ли за съвсем възможно въпреки това да Му отдадете цялата слава? По този начин както опитността така и Писанието са срещу Вас и ясно показват на всеки непредубедено търсещ, че макар човек да има свободата да работи или “да не сътрудничи на Бога” все пак Бог може да има цялата слава за неговото спасение.

47. Ако Вие кажете: “Ние приписваме единствено на Бога цялата слава на нашето спасение” аз отговарям, същото правим и ние. Ако добавите: “Не, но ние утвърждаваме, че Бог Сам е извършил цялото дело без човек да направи каквото и да е било” в един смисъл ние се съгласяваме и с това. Ние признаваме, че оправданието е единствено Божие дело като и освещението и прославянето; и тези трите съставляват цялото спасение. Все пак, ние не можем да признаем, че човек може единствено да отхвърля и по никакъв начин не може “да бъде съработник на Бога” или, че Бог е изработил нашето спасение така, че напълно да изключи човешкото участие. Това аз се осмелявам да не призная, защото не мога да го докажа от Писанието; Не, то явно му противоречи. Защото в Писанието е казано (че приели сила от Бога) ние “изработваме своето спасение” и че (след като Божието дело е започнато в нашите души) ние сме “съработници с Него.”

48. Вашето възражение представено в друга форма е това: “Бог не получава толкова голяма слава ако спаси човека като свободен агент, поставен в състояние както да съдейства така и да отхвърли Божията благодат отколкото ако го спаси, когато е подчинен на необходимост чрез сила, на която не може да устои.” О, да би отговорил сам Бог! Да би се станал и защитил Собственото Си дело! Да не търпял повече слугите Му, колкото и малки да са да отслабват взаимно ръцете си и да бъдат неуморни не само в “несъгласията си с грешниците” но и с тези, които в еднаква степен са избавени от греха! “Горко ми, защото живея между бунтовници! Между ония, които са врагове на мира! Работя за мир; но когато говоря за мир те се приготвят за битка.”

49. Ако трябва да бъде така нека да се погледнем един друг в лицето. Кога Божията слава е по-голяма: когато спасява човек чрез неустоима сила или когато го спасява като свободен агент, чрез благодат, която той може както да приеме така и да отхвърли? Страхувам се че имате погрешно, небиблейски виждане за “Божията слава.” Какво имате в предвид под този израз? Божията слава, в тесния смисъл на думата, е Неговата славна природа и Неговите атрибути, които са вечни. И тази слава не подлежи на нарастване бивайки същата вчера, днес и завинаги. Но Писанието често говори за Божията слава в един смисъл по-различен от този; имайки в предвид изявата на Неговата природна слава, на Неговата вечна сила и божественост и на Неговите славни атрибути и по-специално на Неговата милост, справедливост и истина. И единствено в този смисъл може да се каже, че хората допринасят за Божията слава. Сега, пред Вас лежи задачата да докажете: “Божиите атрибути са по-явно изявени, по специално Неговата справедливост, милост и истина, ако спаси човека чрез неустоима сила отколкото ако го спаси чрез благодат, на която е в неговата сила да съдейства или да отхвърли.”

50. Но не мислете, че аз ще Ви обвържа единствено с този пункт. Сега аз няма да дискутирам (което все пак може да бъде направено) дали спасението чрез неотразима сила (което наистина прави човека просто една машина и следователно вече недостоен за награда или наказание) или както аз казвам, спасението чрез неотразима сила взето без неговите последици изявява Божията слава повече или по-малко отколкото спасението чрез благодат, която може да бъде отхвърлена. Не, но с Божията помощ аз ще разгледам Вашата цялостна схема: неотразима благодат за избраните, съдържаща отказа на спасителната благодат за всички останали; или безусловно избиране с неговия неотлъчен компаньон безусловното осъждение.

Така случаят е ясен: Вие от една страна можете да ме накарате, освен ако не си противореча или не изменя на принципите си, да призная известна мярка свободна воля на всеки човек (макар и не по природа както при Асамблеята на богословите) и от друга страна аз мога да накарам Вас и всеки поддръжник на безусловното избиране, освен ако не си противоречите или не измените на своите принципи, да признаете безусловното осъждение.

Нека тогава да имаме от едната страна свободната воля и осъждението от другата и нека да видим дали едната схема свързана с абсурда на свободната воля както смятате Вие или другата схема, свързана с абсурда на осъждението ще бъде по-защитима. Нека да видим (ако е угодно на Отца на светлините да отвори очите ни да разберем) коя от двете носи по-голяма слава на Бога изявявайки славните Му атрибути – Неговата мъдрост, справедливост и милост към човешките синове.

51. Първо, Неговата мъдростта. Ако човек е в известна степен свободен ако, чрез “светлината която осветява всеки човек, който иде на света” е поставено “доброто и злото живота и смъртта” тогава колко славно се проявява многообразната мъдрост на Бога в икономията на човешкото спасение! Желаейки всички хора да се спасят и все пак не желаейки да ги насили към това; желаейки всички хора да бъдат спасени и все пак не като дървета или камъни, но като хора, като разумни творения надарени с разбиране и разбиращи какво е добро и свободно или приемайки или отхвърляйки го; наистина, как цялата тази схема подхожда на Неговия proqesiv, Неговия план, “желанието на волята Му!” Неговата първа стъпка е да освети човешкото разбиране давайки му знание за доброто и злото. Към това Той добавя много тайни порицания ако хората действат противно на Неговата светлина; много вътрешни убеждения, които всеки човек на земята е изпитвал често. В други случаи Той нежно вълнува техните желания привлича ги и ги увещава да ходят в светлината. Той поставя в техните сърца добри желания, въпреки че те може би не знаят откъде идват тези. Така Той се отнася с всички човешки синове да, дори и с тези, които нямат знание за писаното Му слово. Но според това колко мъдрост им е била дадена предположете, че човека е до известна степен свободен агент! Как всяка част от това съответства на края! Да спаси човека като човек, да постави живота и смъртта пред него, да служи като “светилник на нозете му и виделина на пътеката му.” Това му е предложено под формата на закон подсилен с най-суровите санкции и най-славните обещания за тези, които му се покоряват, с най-суровите наказания за тези, които го престъпват. Да повторим, Бог използва всички начини, Той опитва всеки път към техните души. Понякога Той се обръща към тяхното разбиране, показвайки им безразсъдството на техния грях; понякога към техните желания нежно възразявайки на тяхната неблагодарност и дори снизхождащ да пита “Какво можех да направя за теб” (според вечното Си желание да не те насилвам) “което да не съм направил?” Понякога Той примесва заплахи – “Ако не се покаете всички така ще загинете”, понякога обещания – “Греховете Ви и беззаконията Ви няма да помня вече.” Сега, каква мъдрост е видна от всичко това ако човек наистина може да избере живота и смъртта! Но ако човек безусловно е определен за небето или за ада преди да излезе от майчината утроба къде е тук мъдростта; да работи с него по всякакъв начин, като че ли той е свободен, когато не е? Каква е ползата и смисълът от цялото това раздаване за един осъден? За какво са обещанията или заплахите, увещанията или изобличенията за тези, които са гориво за огъня? Какво наистина (О, братя мои, трудно ми е да говоря, защото толкова неща има в мен) освен празен фарс просто една гримаса, звучащи думи които не означават нищо? О, къде (да обобщим всичко казано до тук) е мъдростта от такова поведение? Какъв е смисълът на всичко това? Ако кажете: “Да направи неговото осъждение сигурно,” защо е нужно това, когато то е сигурно още преди създаването на света? Нека тогава цялото човечество да отсъди кое от тези мнения принася повече слава на Божията мъдрост!

52. Следващото, до което достигаме е Неговата справедливост. Сега, ако човек е способен да избира доброто или злото тогава той е подходящ обект на Божията справедливост била тя оправдаваща или осъждаща, награждаваща или наказваща. Иначе той не е. Една машина не е способна да бъде нито оправдана нито осъдена. Справедливостта не може да накаже камъка за това, че пада на земята; нито, според Вашата схема, човека за това, че изпада в грях. Защото той не може на направи нищо повече от камъка ако бъде, в смисъла в който Вие използвате това понятие, предопределен за осъждение. Защо греши този човек? “Защото няма спасителна благодат.” Защо няма спасителна благодат? “Защото на Бога му се е видяло угодно от вечността да определи, че няма да му я даде.” Под неизбежна необходимост да греши ли се намира той? “Да, също толкова, колкото е неизбежно за камъка да падне. Той никога няма повече сила да избяга от злото отколкото камъка да виси във въздуха.” И ще бъде ли този човек осъден на вечния огън приготвен за дявола и неговите ангели защото не е направил това, което никога не е можел да направи? “Да, защото такава е суверенната воля на Бога.” Тогава ”Вие или сте намерили нов Бог или сте си измислили такъв.” Това не е Бога на християните. Нашия Бог е праведен във всичките си пътища. Той не жъне там където не е сял. Той изисква само според това, което е дал; и там където е дал малко, малко се изисква. Славата на Неговата справедливост се състои в това, че “въздава на всеки човек според делата му.” Тук е изявен този славен атрибут ясно разкрит на хората и ангелите чрез това, че Той съди всеки човек според това, което има, а не според това, което няма. Това е този справедлив декрет, който не може да се отмени нито във времето нито във вечността.

Така едната схема отдава слава на Бога и допринася тя да бъде изявена навсякъде докато другата я превръща в сянка да, изцяло я свежда до нищо.

53. Също толкова славно тя изявява и Неговата любов предполагайки, че тя е сведена само до 1 от 10 от Неговите творения (не мога ли да кажа до 1 от 100?) и че няма отношение към останалите. Нека 99 осъдени да погинат без милост. За Него е достатъчно, да обича и да спаси единия избран. Но защо да има милост и към този един, а другите да предаде на неизбежна погибел? “Той е пожелал, защото така Му се е видяло угодно!” О, да беше показал към Вас Бог милост като Ви даде мъдрост! Тогава, мога ли да попитам какво би казал обединения глас на човечеството за този, който твърди това? Че макар да е в състояние да спаси милиони хора от смърт само с един дъх от устата Си Той отказва да спаси повече от един на хиляда и казва: “Няма, защото така Ми се вижда угодно!” Как бихте изявили Божията милост, когато Му приписвате такива действия? Какъв странен коментар е това на Собствените Му думи “милостта Му е върху всичките Му творения.”

Мислите ли да избягате от това казвайки: “Неговата милост е повече изявена в спасението на избраните, отколкото би била изявена ако даваше шанс за спасение на всички хора и наистина спасяваше тези, които я приемат?” Как би станало това? Покажете го ако можете. Какво доказателство представяте за това твърдение? Обръщам се към всеки безпристрастен ум дали обратното не е очевидно истина; дали Божията милост не би била много по-малко изявена спасявайки неколцина чрез неустоима сила и оставяйки всички останали без помощ да погинат вечно отколкото ако предлага спасение на всяко създание и спасява всички, които приемат това и постъпва с останалите така както безкрайната мъдрост, всемогъщата сила и безграничната любов биха могли без да ги насилва към спасение, разрушавайки самата същност на това, което им е дал. Обръщам се казвам, към всеки безпристрастен ум и към Вашия, ако не е прекалено заслепен от предразсъдъци, кое от тези гледища представя Божията милост в по-добра светлина.

54. Може би Вие ще кажете: “Но има други атрибути на Бога, а именно, Неговия суверенитет, неизменност и вярност. Надявам се, че няма да ги отречете.” Аз отговарям, Не, по никакъв начин. Суверенитета на Бога става явен:

(1) Чрез постановяването още от вечността на декрета касаещ човешките синове: “Който вярва ще бъде спасен, който не вярва ще бъде осъден.”

(2) Във всички обичайни проявления на творението; във времето, мястото, начина на сътворение на всички неща; в избора на брой и вид на създанията, видими и невидими.

(3) В даване на естествени дарби на хората, тези на един, а онези на друг.

(4) В разпореждането на времето, мястото и други външни обстоятелства (като родители, роднини) свързани с рождението на всеки един.

(5) В даването на разнообразни дарове на Своя Дух за назиданието на Неговата църква.

(6) В разпореждане на всички временни неща като здраве, късмет, приятели, всичко, което е ограничено във времето.

Но в определянето на вечната съдба на човека (приемайки само това, което беше разгледано в първата точка) е ясно, че не само суверинитета, но и справедливостта, милостта и истината управляват. Управителят на небето и земята, АЗ СЪМ, който е над всичко, Бог, Благословеният довека, не прави никаква стъпка и не приготвя пътя пред лицето Си без да е насочван от тези. Това е Неговата вечна и неустоима воля така като ни е открита от Неговия Дух изявена по най-непоклатим начин. И добавяйки Своя завет към словото Си тъй като няма в кого по-велик да се закълне Той се заклева в Себе Си: “В живота Си се заклевам казва Господ, не благоволявам в смъртта на нечестивия.” Смъртта на този, който загива никога не е изпълнение на Моето желание или суверена воля.” Не, това е невъзможно. Ние призоваваме цялото човечество да приведе ясно доказателство за противното от Писанието. Вие не можете да приведете доказателство от Писанието, което Бог никога не е давал или потвърждение, което никога не е правил осъждайки суверенно някоя душа, която някога е била или ще бъде родена на света.

55. Може би сега Вие мислите за Исав и фараона. Приемате ли тогава за неоспорима истина, че те са били осъдени единствено поради суверенната воля на Бога? Сигурни ли сте, че са били завинаги осъдени? Дори тази точка не е напълно сигурна. Това никъде не се казва в светото Писание; и ще ви коства усилия да го докажете. Вярно е, че смъртта на фараона[1] е наказание от Бога; но от това не следва, че той е бил наказан за вечността. И ако е, това не е станало поради суверенната воля на Бога, но поради собствената му упоритост и неразкаяност. За това Мойсей говори ясно, както четем: “А фараона като видя, че му дойде облекчение,” (след като беше избавен от язвата с жабите) “той закорави сърцето си и не ги послуша.” (Изх. 8:15) Така и след язвата с мухите “Фараона и този път закорави сърцето си и не пусна людете” (ст. 32). Отново: “Но когато фараонът видя, че престанаха дъждът и градът и гръмотевиците, той продължаваше да греши и закорави сърцето си, той и слугите му.” (9:34). След като Бог му беше дал толкова възможности за покаяние и го беше увещавал за неговото упорство и непокаяност със следните думи: “Докога ще отказваш да се смириш пред Мен?” (10:3) какво чудно има ако тогава Бог “закорави сърцето му” т.е. позволи на Сатана да го закорави? Ако Той изцяло отдръпва своята благодат и “го предаде на покварен ум?”

56. Случаят с Исав е много по-различен от този, въпреки че неговото поведение също заслужава порицание в много отношения. Първото е продажбата на първородството си на Яков (Бит. 25:31 и сл.) Следващото, женитбата му срещу бащиното съгласие (26:34-5). Но изглежда той е бил наясно със своя грях защото Исак изглежда напълно помирен с него когато казва: “Сине мой, сготви ми вкусно ястие, за да те благослови душата ми преди да умра.” (27:4). В следващите стихове четем за начина, по който той е бил изместен от брат си Яков. Когато Иска разбира това “Исав извика със силен и горчив глас и рече на баща си: “Ето ме татко, благослови и мен.” (ст. 34) Но, “не се намери място” казва апостолът “за покаяние,” за връщане на благословението, въпреки че го потърси със сълзи. “Твоят брат” каза Исак “взе твоето благословение; аз го благослових, да, и благословен ще бъде.” Така че всички сълзи и скръб на Исав не възстановиха първородството му и свързаното с това благословение.

И все пак има голяма надежда, че Исав (както и Яков) е сега в Авраамовото лоно. Защото, въпреки че за известно време “той мразеше Яков” и след това идеше срещу него “с 400 мъже” твърде вероятно възнамерявайки да потърси отплата за вредата, която беше претърпял все пак, когато те се срещнаха “Исав се завтече и го прегърна и падна на врата му и го целуна.” Така цялостно Бог беше променил сърцето му! И защо да се съмняваме, че тази щастлива промяна е продължила?

57. Вие няма да намерите силна основа за това в думите на апостол Павел в посланието към Римляните “Каза й се: По-големият ще слугува на по-малкия, както е писано: Якова възлюбих, а Исав намразих.” (9:12-13) Защото е съвсем ясно, че и двете изречения са свързани не с личностите на Исав и Яков, а с техните потомци – с израилтяните произлезли от Яков и с едомците, произлезли от Исав. Само в този смисъл “по-стария” (Исав) “слугува на по-младия,” не в конкретния образ (защото Исав никога не слугува на Яков), но в неговото потомство. Потомството на по-стария брат слугува на потомството на по-младия.

Другия текст използван от апостола казва следното: “Яков възлюбих, а Исав намразих и направих горите му да запустеят.” (Мал. 1:2-3). Кое наследство Бог е запустил? Не това, на което Исав лично се е наслаждавал, но това на потомството му, на едомците, поради техния огромен грях, подробно описан от няколко от пророците. Така че и тук няма никакво доказателство, че някой човек е бил осъден единствено поради суверенната воля на Бога.

58. Непроменимостта на Бога ние обясняваме така: “В Него няма изменение нито сянка на промяна.” Но и тук изглежда Вие изпадате в грешка относно библейския смисъл на това. Писанието учи:

(1) Че Бог е непроменим по отношение на Своите декрети. Но кои декрети? Същите, които е заповядал да се проповядват на всяко творение: “Който повярва ще бъде спасен, който не вярва ще бъде осъден.” Писанието учи:

(2) Че Бог е непроменим по отношение на Своята любов и омраза. Но как? Помислете добре за това, защото това е Вашата основна грешка и коренът на почти всички останали. Бог непроменимо обича праведността и мрази беззаконието. Непроменимо обича вярата и непроменимо мрази неверието. Като следствие на това Той непроменимо обича праведния и мрази нечестивия. Той непроменимо обича тези, които вярват и мрази доброволно, упорито невярващите. Така това, което ни казва Писанието за Божията неизменност е следното: Според Своя декрет Той е постановил непроменимо да спаси светите вярващи и да осъди упоритите, непокаяни невярващи. И според Писанието Неговата непроменимост на чувствата е изцяло и основно по отношение на характери, а не на личности; и хората (като Енох, Ной, Авраам) са нейни обекти единствено, когато такъв характер бива намерен в тях. Нека тогава Божията непроменимост да бъде поставена на правилна основа; нека на Писанието бъде позволено да определи нейния обект и то скоро ще докаже несъстоятелността на безусловното избиране.

59. Божията вярност може да бъде формулирана като част от Неговата истина. Той ще изпълни това, което е обещал. Но тогава нека да запитаме Божиите пророци, на кого са дадени обещанията? Обещанията за живот и безсмъртие? Отговорът е “На Авраам и на потомството му” т.е. на тези, които “ходят в стъпките на тая вяра, която имаше техния отец Авраам.” На тези, които вярват, като вярващи е дадено евангелското обещание. На тези, които вярват, че Бог ще изпълни това, което е говорел. “Той пази завета и обещанието което е дал на хиляда поколения.” Обобщението за всичко е следното (както е казано ясно от Божия Дух) “Бог ще даде благодат” (повече благодат) “и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите в незлобие.”

60. Този Божий завет аз разбирам; но аз чувам за друг, който не разбирам. Аз чувам, “че Бог Отец е направил завет със Своя Син преди сътворението на света, където Синът се съгласява да претърпи това и това и Отец да му даде тези и тези души като отплата; и като следствие на това тези души трябва да бъдат спасени, всички те единствено, а останалите трябва да бъдат осъдени.” Аз настоятелно Ви питам, къде е написано това? В коя част на Писанието може да бъде открит този завет? Ние бихме могли да очакваме тези неща да бъдат разкрити много явно, с пълна яснота и сериозност. Но къде е направено това? И ако не е направено, ако няма такова нещо в цялата библия не е ли твърде учудващо ако някой сериозен човек защитава или ако хиляди вярват в такова странно учение без да имат и един ясен текст от Писанието, от Битие до Откровение, който да го подкрепя?

61. Предполагам, че не смятате, че голата дума завет щом се среща толкова често в святото Писание е доказателство за някакъв завет, подобен на този. Великият завет, за който говорим е завет между Бога и хората установен чрез ръката на Ходатай “който вкуси смърт за всеки човек” и така изкупи всички човешки синове. Основното в него (толкова често споменавано дотук) е това: “Който вярва до края и покаже работата на ръцете си Аз, Господ ще наградя тази душа вечно. Но който не вярва и като следствие на това загине в греха си Аз ще накажа с вечна смърт.”

62. За да изследваме дали този завет между Бога и човека е условен или безусловен може да се наложи да се върнем обратно до Авраам, бащата на вярващите; да се запитаме какъв вид завет Бог беше направил с него; и дали е посочена някаква причина за особеното благословение на Авраам и на всички земни племена в Него. Първото споменаване на завета между него и Бога се появява в Бит. 15:18 “Същия ден Господ направи завет с Аврам като каза: На твоето потомство давам тази земя.” Но той е много по-ясно формулиран в гл. 17:1 и сл. “Господ се яви на Авраам и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен. Ще направя завет Си между Мене и тебе и ще те умножа премного. Тогава Аврам падна на лицето си; И Бог му говореше казвайки: Ето Моят завет с тебе; и ти ще станеш Отец на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи. Ще утвърдя завета си между Мене и тебе и с потомците ти след тебе за вечен завет, че ще бъда твой Бог и на потомството ти след тебе. Всяки от вас от мъжки пол да се обрязва; – това ще бъда знакът на завета между Мене и Вас. Необрязаният от мъжки пол да се погуби измежду людете ти, защото е нарушил завета Ми.” Така ние виждаме, че този първоначален завет макар и вечен беше условен и хората бяха обвързани с условие с Бога.

63. Ние виждаме оценката на апостол Павел за този завет в 4 гл. на посланието към Римляните, ст.3 и сл. “Авраам” казва той “повярва в Бога и това му се вмени за правда.” (Това беше малко преди Бог да утвърди завета с него и е свързано с Бит. 15:6) “И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, макар и необрязан, така че да може да стане отец на всички които вярват, когато беше необрязани, така че праведността да може да се вмени правдата и на тях; и отец на ония обрязан, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на тая вяра, която нашия отец Авраам е имал, когато беше още необрязан.” Сега, ако тези думи не изразяват условен завет със сигурност никои не могат да изразят това.

64. Естеството и основата на този завет на Бога с Авраам е обяснена по-нататък: “И Господ рече: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, тъй като чрез него ще се благославят всички народи по земята? Защото зная, че ще заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път като вършат правда и правосъдие за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорел за него.” (Бит. 18:17 и сл.)

Дали тук Бог казва: “Ще направя това защото така Ми се е видяло угодно?” Нищо подобно. Причината е ясно посочена: “В него ще се благославят всички народи; защото той ще заповяда на децата си и те ще пазят Господния път.” Причината е още по-пълно (не може да бъде по-ясно) изказана в 22:16 и сл. “В Себе си се заклевам, казва Господ, защото си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син ще те благословя премного и ще умножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си. В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.”

Това е казано отново: И Господ се яви на Исак и каза – Живей в земята и Аз ще бъда с теб и ще те благословя; защото на тебе и на потомството ти ще дам всичката тая земя в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам” (Бит. 26:2 и сл.)

65. Този завет сключен с Авраам и се неговото потомство е споменат отново: “И като се възкачи Мойсей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте какво сторих на египтяните и, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега прочее, ако наистина ще слушате галса Ми то повече от всичките племена Вие ще бъдете Мое собствено притежание.” (Изх. 19:3 и сл.)

В следващата глава Бог изявява условията на завета, който трябваше да пазят в 10 заповеди. Понякога те сами са наричани “заветът,” а понякога “книгата на завета.” Така след като Бог беше престанал да говори на хората е казано: “И Мойсей написа всичките Господни думи и на сутринта като стана рано – и взе книгата на завета и я прочете като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, което е заповядал Господ ще вършим. И Мойсей взе кръвта” (на всеизгарянето) “и поръси с нея върху хората като казваше, Ето кръвта на завета, който Господ направи Вас според всички тия условия” (24:4 и сл.)

След като хората нарушиха този завет чрез поклонение на златния телец Бог го възстанови, Изх. 34, където четем “Тогава Господ рече на мойсей: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. И Мойсей стоя там четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб и да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета Десетте Заповеди.” (ст. 27-28)

66. Според смисъла на този завет направен с Авраам и с потомството му Бог казва: “Ако ходите в повеленията Ми и пазите заповедите Ми и ги вършите Аз ще бъда Вашият Бог и Вие ще бъдете Мои люде. Но ако не послушате и не извършите всичките Ми заповеди и нарушите завета Ми Аз ще насоча лицето си против Вас и ще Ви накажа за престъпването на завета Ми….” (Лев. 26:3 сл.) Следователно завета с Авраам, Исаак и Яков беше условен както и този с потомството им.

67. “Но не беше ли Божията вярност, която обеща да пази всички, които сега вярват от отпадане?” Не мога да кажа това. Каквато и увереност Бог да може да даде на определена душа аз не намирам общо уверение в святото Писание, “че никой от тези, които веднъж са повярвали няма накрая да отпадне.” Все пак, да кажем истината, това е толкова харесващо се мнение, толкова съгласно с плътта и кръвта, толкова удобно за това, което е останало от естествения човек в тези, които са вкусили Божията благодат, че аз не виждам нищо друго освен могъщата Божия сила, което да бъде в състояние да възпре някой, който е чул това да не повярвате в него. Но то все още се нуждае от едно нещо, което да го препоръча – ясното, убедително доказателство от Писанието. Аргументи базиращи се единствено на опитности никога няма да докажат това твърдение. Те могат да докажат най-много, че от една страна нашия Бог е изключително търпелив; че Той не желае нито един вярващ да погине; че търпи дълго, твърде дълго всички техни недостатъци, желаейки да бъде милостив и да излекува техните отстъпления; и че Той на практика връща обратно много заблудени овце, които, според мнението на хората не могат да бъдат възстановени. Но всички тези нямат силата на убедително доказателство за това, че никой вярващ не може или не отпада от благодатта. Така този аргумент на опитностите има малка тежест за тези, които вярват във възможността да се отпадне. И той тежи също толкова малко и за тези, които не вярват това. Защото ако приведете огромен брой примери за хора, които са били здрави във вярата и сега са по-отпаднали отколкото всякога те ще се измъкнат от това като кажат: “О, но те ще бъдат върнати обратно; те няма да погинат в греховете си.” И ако те погинат в греховете си ние пак няма да сме стигнали по-близо до целта; ние все още няма да сме спечелили нито една точка защото е лесно да се каже: “Те бяха просто лицемери и никога не са имали истинска вяра.”

Следователно, единствено Писанието може да реши този въпрос: и Писанието така пълно го решава, че има нужда единствено да приведем още няколко текста и да добавим към тях няколко кратки разсъждения.

68. Че един, който е истински вярващ, или с други думи един, който е свят или праведен според присъдата на самия Бог може все пак да отпадне окончателно от вярата става ясно от:

(1) Думите на Бога в Езекиил “Когато обаче праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.” (18:24.)

Ще възразите ли “Тази глава се отнася изцяло и единствено до израелската църква и нация?” Аз отговарям, Докажете това. Дотогава аз ще вярвам, че много части от нея се отнасят до цялото човечество. Ако кажете:

(2) “Праведността, за която се говори в главата е преди всичко външна праведност без никакъв вътрешен принцип на благодат и святост.” Аз питам, Как това се съгласува с ст. 35 “Отмахнете от себе си всяко беззаконие с което сте съгрешили и направете си ново сърце и нов дух?” Дали това е “единствено външна святост, без какъвто и да е вътрешен принцип на благодат и святост?”

69. Ще добавите ли: “Но допускането, че човека, за който се говори е напълно свят въз основа на това, което е казано тук е само предположение?” Това аз напълно отхвърлям. Прочетете отново главата и Вие ще видите, че нещата които се казват в нея не са само предположения, а са твърдо заявени. Че смъртта спомената тук е вечна смърт става ясно от ст. 26 “Когато праведния се отвърне от своята праведност и извърши беззакония и загине в тях,” тук имаме временна смърт; “поради беззаконието, което е извършил ще умре.” Ето вечната смърт.

Ако кажете “И двете изразяват едно и също нещо, а не два различни вида смърт” Вие извършвате очевидно насилие над текста в смисъл, че Св. Дух е говорел глупости.

“Умирайки в беззаконието си” казвате Вие “е същото нещо както умирайки за беззаконието си.” Тогава текста казва “Когато умре в тях той ще умре в тях.” Много дълбоко откритие!

Но Вие казвате: “Това не може да бъде разбирано като вечна смърт, защото те могат да се избавят от нея посредством покаяние и промяна.” И защо да не могат чрез такова покаяние споменато в ст. 35 да се избавят от вечната смърт? “Но цялата глава,” смятате Вие, “няма нищо общо с духовните и вечни съдби на хората.” Смятам, че всеки непредубеден човек ще реши точно обратното ако чете спокойно както началото “Всяка душа е моя, казва Господ Бог; душата, която съгреши ще умре” от където по никакъв начин не мога да призная, че смъртта на душата е само временно дело; или заключението – “Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете доме Израилев?” Следователно остава единствено възможността, че един, който е праведен пред Бога може да отпадне от благодатта.

70. Второ. Че един, който има вяра, която произвежда чиста съвест може в края на краищата да падне е очевидно от думите на ап. Павел към Тимотей: “За да воюваш съобразно с тях в доброто войнство, имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха претърпяха корабокрушение във вярата[2]” (1 Тим 1:18-19). Забележете:

(1) Тези хора са имали някога вяра, която е произвела “добра съвест” която те са имали иначе не биха могли “да я отхвърлят.”

(2) Те са претърпели корабокрушение във вярата, което задължително включва нейната пълна загуба.

Вие възразявате: “Не, отхвърлянето на добрата съвест не означава, че са я имали, а че не са я имали.” Това е наистина изненадващо. Но как ще го докажете? “Защото в Деян. 13:46 където св. Павел казва на евреите “Беше необходимо да се прогласи Божието слово първо на вас; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот ето, обръщаме се към езичниците.” Тук виждате, че за евреите, които никога не са имали евангелието се казва, че го отхвърлят.”

Как! Сигурни ли сте, че те “никога не са имали това, за което тук се казва, че отхвърлят?” Не е така: Това, което отхвърлят не може да се отрече, че имат, тъй като те го отхвърлят т.е. “проповядваното Божие слово” от Павел и Варнава. Този пример следователно, е напълно срещу Вас. Той доказва точно обратното на това, което Вие твърдите.

Но Вие възразяват по-нататък: “Човек може до известна степен да има добра съвест и без вяра.” Аз съм съгласен с това в ограничен смисъл; но не и добра съвест казано просто и в абсолютен смисъл. Обаче именно такъв е случая, за който говори тук апостола и за който наставлява Тимотей “да внимава.” Освен ако не смятате, че трябва да внимава на това, “което никога не е имал.”

“Но вярата спомената тук означава единствено учението на вярата.” Аз искам по-добро доказателство за това.

Остава тогава, че един, който е имал вяра, която произвежда чиста съвест може все пак накрая да падне.

71. Трето. Тези, които са присадени на добрата маслина, духовната, невидима Църква, могат все пак накрая да паднат. Това казва апостолът: “Но ако някои клони са били отрязани и ти, бивайки дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината , не се хвали срещу клоните, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще кажеш, отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Виж прочее благостта и строгостта Божии: строгост към падналите, а Божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.” (Римл. 11:17 и сл.)

Тук можем да видим:

(1) Хората, за които се говори наистина са били присадени на маслината.

(2) Тази маслина не е просто външната, видима Църква, но невидимата, състояща се от истински вярващи. За това говорят думите: “Ако първия плод е свят и цялото е свято; ако коренът е свят и клоните са святи.” И “поради неверие те се отсякоха, а ти поради вяра стоиш.”

(3) Това е отсичане единствено от външното църковно положение.” Но как доказвате това? Толкова насилено и неестествено предположение изисква някакви доказателства.

(4) Явно се намеква, че те ще бъдат присадени отново.” Не; не и че тези езичници, които не са устояли в доброто могат да бъдат присадени отново след като веднъж са били отсечени. Аз не мога да намеря и най-малкия намек за това. “Но целия Израел ще се спаси.” Вярвам, че ще е така; но това не включва повторното присаждане на тези езичници.

Остава тогава, че тези, които са били присадени на духовната, невидима Църква, могат все пак да паднат.

72. Четвърто. Тези, които са пръчки от Църквата, истинската лоза, могат все пак да отпаднат.

За това говори нашия благословен Господ: “Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава добър плод Той я отрязва.” (Йоан 15:1 и сл.)

Тук можем да видим:

(1) Хората, за които се говори са били в Христос, пръчки на истинската лоза.

(2) Някои от тези пръчки не са пребъдвали в Христос и “Отец ги изхвърля вън.”

(3) Пръчките, които “не пребъдват” са “изхвърлени,” отсечени от Христос и Неговата Църква.

(4) Те не само са “изхвърлени”, но и “изсъхват” следователно никога не биват отново присадени.

(5) Те не само се “изхвърлят вън и изсъхват”, но и биват “хвърлени в огъня.”

(6) “Те биват изгорени.” Не е възможно да се използва по-силна дума, за да се изрази, че тези, които са пръчки на истинската лоза могат все пак да отпаднат.

“Но това” казвате Вие “е аргумент за, а не против устойчивостта на светиите.” Да, такъв аргумент какъвто е и цитираният по-горе съвет на Павел към Тимотей.

Но как решихте това? “Така: Има два вида пръчки в Христовата лоза; едните са плодоносни, а другите безплодни. Едните са вечно избрани и те пребъдват в Него и никога не се връщат назад.” Не, това трябва да се докаже. Така Вие веднага и директно си изпросвате този въпрос.

“Другия вид пръчки са тези, които са в Христос единствено на думи, които влизат в Църквата и за които се предполага, че са в Христос и които след време изсъхват. Те никога не са имали никакъв живот, благодат или плод в Него.” Със сигурност Вие не сте достигнали до това по пътя на доказателствата! Вие просто приемате за дадено това, което трябва да бъде доказано. Но ние ще докажем, че “тези са пръчките в Христос, които никога не са имали никакъв живот или благодат в Него, защото за църквите в Юдея и Солун се казва, че са в Христос, въпреки че всеки отделен техен член не е спасен в Него.” Аз отричам такова следствие, което никога не би могло да бъде добро обяснение освен ако Вие не докажете, че за същите тези юдеи и солунци, които никога не са имали какъвто и да е било живот или благодат в Него все пак се казва, че са “пръчки в Него.”

Остава следователно, че истинския вярващ, който е пръчка в истинската лоза може все пак да падне.

73. Пето. Тези, които така истински познават Христос, че чрез това познание са избегнали от покварата в света могат все пак да паднат отново в тази поквара и да погинат навеки. За това говори ап. Павел “Понеже ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа те пак са се сплели с тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.” (2 Петър 2:20.)

Но вие казвате:

(1) “Тяхното знание не е било практическо познание.” И как доказвате това? “Защото ако беше така те не биха го изгубили.” Вие отново бягате от въпроса.

(2) “Избягването от нечистотата в света означава не повече от външна промяна.” Как доказвате това? Вие го твърдите без каквото и да е било доказателство. Това може да направи само този, който го приеме за дадено.

(3) “Тези хора никога не са преживели каквато и да е било промяна. Те са подобни на кучета и прасета не само преди и след, но дори и когато външно се въздържат от крайности.” Аз приемам, че преди и след това време, през което те “са избягали от мръсотията в света.” (или според думите на ап. Павел в същото послание “разтлението в света”) те лесно могат да бъдат наречени както “кучета” така и “прасета” заради своята голяма неморалност. Но че те заслужават такова название по това време аз не мога да приема без някакво доказателство.

Остава тогава, че тези, които поради своето познание на Христос са избягали от нечистотата в света могат все пак да се върнат в тази нечистота и да погинат вечно.

74. Шесто. Тези, които виждат светлината на Божията слава в лицето на Исус Христос и които са били направени причастници на Светия Дух, на свидетелството и на плодът на Духа могат в края на краищата да се отклонят от Бога като погинат завинаги.

За това говори авторът на Евреите: “Не е възможно за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, ако отпаднат да бъдат обновени и доведени до покаяние; докато втори път разпъват в себе си Божия син и Го опозоряват.” (Евр. 6:4-6)

Всеки непредубеден човек трябва да види, че изразите, които се използват тук са толкова силни и ясни, че не могат без голямо и явно изопачаване да бъдат разбирани като отнасящи за някой друг, а не за истински вярващи хора.

“Но апостолът прави просто едно предположение. Ако отпаднат” Апостолът изобщо не прави предположение. Няма ако в оригинала. Думите са Adunaton touv apax fwtisqentav — kai parapesontav т.е: “Невъзможно е да се обновят отново и да се доведат до покаяние тези, които веднъж са отпаднали.”

“Не, думите стоящи в оригинала буквално са следните: “Не е възможно за тези, които са били веднъж просветени ако отпаднат да бъдат обновени и доведени до покаяние” т.е. могат да паднат което е на ясен английски ако те паднат.”

Извинете ме за това, че тук говоря на ясен английски: “Ще лъже ли човек Бога?” Или Вие или аз го правим; защото аз явно твърдя ( и нека всички, които разбират гръцки да съдят между нас), че думите в оригинала не означават буквално “ако те отпаднат” (ако беше така те щяха да бъдат kai parapiptontav в сегашно време; не kai parapesontav в неопределено) а са преведени “и са отпаднали” така буквално както го изисква английския език.

Следователно в случая няма никакво предположение, но сигурна декларация за станалото.

75. “Но защо предполагате, че тези хора са били истински вярващи?” Защото всички изрази в тяхното лесно разбираемо, естествено значение включват това. Те “са били веднъж просветени” е израз познат на апостола и никога не е използван от него за други освен за вярващи. Така “Бог на нашия Господ Исус Христос да ви даде Дух на мъдрост и на откровение и да провети очите на сърцето Ви, за да познаете каква е надеждата към която Ви призовава и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите.” (Ефес. 1:17 и сл.) Отново: “Бог, който е заповядал на светлината да изгрее из тъмнината Той е Който е огрял в сърцата ни …” (2 кор. 4:6)

“Не, “те са били просветени” означава единствено, че те са били кръстени или че познават учението на евангелието.” Не мога да повярвам това докато не ми покажете няколко пасажа от Писанията на св. Павел, където израза е явно използван в този смисъл.

Отново: “те са вкусили небесния дар” (наречен така категорично) “и са били направени причастници на Святия Дух.” По този начин ап. Павел свързва двете неща заедно: “Кръстете се за прощение на греховете си и ще приемете дара на Св. Дух.” (Деян 2:38) където любовта на Бога е излята в сърцата им заедно с всички други плодове на Духа.

Израза “те са опитали небесния дар” е взет от Псалмиста “Вкусете и вижте, че Господ е благ.” Като че ли Той казва, бъдете уверени в Божията любов като в нещо, което виждате с очите си. И нека тази увереност да бъде сладка в душите Ви като мед на езика Ви. “Но това означава единствено, че те са имали някакво понятие за прощението на греховете и за небето и заедно с тях някакво желание; и те са приели свръхестествените дарове на Святия Дух.“ Това твърдите Вие, но без каквото и да е доказателство.

Остава тогава, че тези, които са видели светлината на Божията слава в лицето на Исус Христос и които са били направени причастници на Святия Дух и са вкусили плодовете на Духа могат все пак да отпаднат от Бога и да погинат навеки.

76. Седмо. Тези, които живеят чрез вяра могат все пак да отпаднат от Бога и да погинат навеки. За това говори апостолът: “Праведният ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад няма да благоволи в него душата Ми.” (Евр. 10:38) “Праведния” (оправдания, за когото единствен би могло да се каже това) “ще живее чрез вяра ”дори сега ще живее живот, който е скрит с Христа в Бога: и ако устои до край ще живее вечно с Бога. “Но ако се дръпне назад,” казва Господ, “няма да благоволи в него душата Ми” т.е. Аз изцяло ще го отхвърля. И същото е казано и в следващия стих “които се дръпват та се погубват.”

“Но човека, за който се казва, че ще се дръпне не е същия, за който се казва, че живее чрез вяра.”

Аз отговарям

(1) Кой е той тогава? Може ли някой да се върне назад от вярата, която никога не е имал? Но

(2) Ако текста бъде преведен правилно няма да има място за такова възражение. Защото оригиналът е следния: O dikaiov ek pisewv zhsetaikai ean uposeilhtai Ако o dikaiov “праведния който живее чрез вяра” (така израза задължително включва, че няма друг именителен падеж към глагола) “се дръпне назад няма да благоволи в него душата Ми.”

“Но Вашия превод е напълно погрешен.” Бъдете така добри да ми покажете къде.

“Аз приемам, че той може да се дръпне назад, но не и да погине.” Но тогава това не е отдръпването, за което се говори тук.

“Все пак тук се говори само за едно предположение, което не доказва нищо.” Аз забелязвам, че Вие приемате като основно правило, че предположението не доказва нищо. Но това не е вярно. Понякога това е така, но много пъти не е. И дали е така или не в конкретния текст трябва да се съди от естеството на предположението и от предходните и следващите го думи.

“Но да се добави всеки човек в текста е допустимо с оглед на граматическата конструкция на думите.” Това отричам напълно. Няма никаква нужда от такова допълнение. Предхождащия именителен падеж е достатъчен.

“Но някой, който живее чрез вяра не може да се дръпне назад.” Защото, “които оправда тях и прослави.” Това не доказва нищо друго освен, че всички, които са прославени първо са простени и осветени.

“Не е така, но св. Павел казва: “Вие умряхте и животът Ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашия живот се яви и Вие ще се явите с Него в слава.” Напълно сигурно е, ако устоите до края. “Който вярва в Него,” до края, “няма да умре.”

77. “Нека отново да се върнем на въпроса: Аз казвам, че този текст не може да навреди на устойчивостта, която всъщност той силно утвърждава.” Вие сте много нещастни относно избора на текстове, с които доказвате тази доктрина. Два от тях я доказаха, точно както я доказва и този, както вече видяхме. Сега, моля, нека да чуем как Вие доказвате устойчивостта чрез този текст.

“Много лесно. Тук са споменати 2 вида хора; този, който живее чрез вяра и този, който се дърпа назад и погива.”

Не, това е основният въпрос. Аз не признавам, че тук се говори за два вида хора. Аз виждам само един човек, който първо живее чрез вяра и след това се дърпа назад.

Все пак аз приемам следното: В текста се говори за два вида вярващи; някои, които се дърпат назад и други, които устояват. И аз признавам, че апостолът прибавя: “Ние не сме както тези, които се дърпат назад и погиват.” Но какво заключаваме от това? То е толкова далеч да противоречи на това, което беше казано преди, че напълно го подкрепя и е по-нататъшно доказателство, че има такива, които се дърпат назад и погиват, въпреки че тези не са от тях.

“Аз трябва да повторя, че текста е правилно преведен; което доказвам така: – Оригиналния текст е следния ‘Ето, душата му се надига, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.” (Авакум 2:4.) Това е напълно признато: Ean uposeilhtai, ouk eudokei h yuch mou en autw o de dikaiov ek pisewv mou zhsetai “Ако се дръпне назад няма да благоволи в него душата Ми. Но праведния ще живее чрез вяра,” което аз вярвам.

“Сега, в първата клауза имаме човек, който “се дърпа назад” и който е различен от този във втората клауза, който живее чрез вяра. Но апостолът цитира текста от този превод.”

Вярно; но той не разделя човека, който се “дърпа назад” в първата клауза от този във втората, който “живее чрез вяра.” Далеч от него така да извърта реда на изречението поставяйки неговата втора клуза като първа. И от това следва, че макар в превода на този текст от Септуагинта ние трябва да прибавим “човек” (защото тук няма предшестващ именителен падеж) все пак в цитата на апостола няма причина това да се прави виждайки o dikaiov стоящо точно преди него. Следователно, такава добавка би била очевидно насилие над текста, който по този начин не би бил правилно преведен.

Остава следователно, че този, който живее чрез вяра може все пак да отпадне от Бога и да погине завинаги.

78. Осмо. Тези, които са осветени от кръвта на завета могат да паднат като погинат навеки.

Това апостолът казва отново: “Ако съгрешаваме самоволно след като сме познали истината не остава вече жертва за грях; но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците. Този, който е пристъпил Мойсеевия закон умира безпощадно при думите на двама или трима свидетели. Колко по-тежко наказание мислите заслужава този, който е потъпкал Божия Син, счел е за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е бил осветен и е оскърбил Духа на благодатта? (Евр. 10:26-29)

Напълно ясно е,

(1) Че човека, който е споменат тук е бил веднъж осветен чрез кръвта на завета.

(2) Че след това чрез съзнателен, доброволен грях той е потъпкал божия Син. И

(3) Че в резултат на това той очаква едно по-страшно от смърт наказание т.е вечна смърт.

“Не, непосредствено предхождащото и свързано с частицата “той” е “Божия Син.” Следователно Той, а не отстъпилия е който е бил осветен (отделен за Своя свещенически чин) чрез кръвта на завета.”

Вие или сте пропуснали да погледнете в оригинала или Вашата памет Ви подвежда. “Божия син” не предхожда непосредствено свързаното с него “той.” Думите са такива: “Колко по-голямо наказание заслужава този, който е потъпкал Божия Син” kai to aima thv diaqhkhv koinon hghsamenov, en w hgiasqh? Виждате hghsamenov не uiov непосредствено предхожда “той.” Следователно отстъпника, а не Божия Син е този, за който се казва, че е бил осветен.

“Дори и да е бил осветен това все пак не може да се разбира като вътрешно освещение. Следователно, това трябва да означава или че той казва, че е бил осветен или че той демонстрира външна религиозност.”

Защо да не могат думите да бъдат разбирани в тяхното точно, естествено значение като вътрешно освещение?

“Защото това става чрез Святия Дух.” От това което казвате става ясно, че то трябва да бъде разбирано като вътрешно освещение; защото думите, които непосредствено следват са “и е оскърбил Духа на благодатта,” дори тази благодат, с която веднъж е бил осветен.

Остава следователно, че тези, които са осветени чрез кръвта на завета могат все пак да погинат вечно.

79. Ако смятате, че тези текстове не са достатъчни за доказателство, че истинския вярващ може да падне окончателно аз ще представя на Вашето внимание още няколко, които Ви моля да претеглите добре в свободното си време:

“Вие (християните) сте солта на земята. Но ако солта обезсолее с какво ще се осоли? Тя не става за нищо, но се изхвърля вън и се тъпче от хората.” (Мат. 5:13) “Когато нечистият дух излезе от човека той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си из която съм излязъл. И, когато дойде намира я празна, пометена и наредена Тогава отива и взема при себе си седем други духа по зли от него и като влязат живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.” (12:43-45.) “Тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат и един друг ще се намразят. И понеже ще се умножи беззаконието любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край той ще бъде спасен.” (24:10, и сл.) “Кой е този верен и разумен слуга, който господарят му е поставил над домочадието си? Но ако този зъл слуга” (който е бил добър и мъдър) “започне да бие съслужителите си Господарят му ще го отстрани и ще определи участта му с лицемерите” (ст 45 и сл.) и с отстъпници тъй като не е по-добър от тях.

“Внимавайте,” Вие които вярвате “да не бъдат сърцата ви изпълнени с житейски грижи и да Ви постигне този ден неочаквано.” (Лука. 21:34) Ясно се казва, че в противен случай те няма да бъдат “намерени достойни да стоят пред Човешкия Син.”

“Ако пазите думите Ми наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” (Йн. 8:31-2)

“Но изморявам тялото си и го поробвам да не би когато съм проповядвал на други сам аз да остана неодобрен.” (1 Кор. 9:27). “Бащите ни ядоха от същата духовна храна и пиха от същото духовно питие; защото пиеха от тази духовна каната, която ги придружаваше в пустинята и тази канара беше Христос. Но пак в повечето от тях Бог не благоволи и ги измори в пустинята. Тези неща се случиха за пример на нас, така че който мисли, че стои да внимава да не падне. (10:3 и сл.)

“Затова като съработници с Него Ви умоляваме да не приемате Божията благодат напразно.” (2 кор. 6:1) Но това би било невъзможно ако никой, който някога я е имал не може да погине.

“Вие сте отпаднали от благодатта” (Гал. 5:4) “Ако не се изморяваме своевременно ще пожънем.” (6:9)

“Ние сме съработници на Христос ако останем докрай основани в първоначалната си увереност.” (Евр. 3:14)

“Пазете се да не се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.” (2 Петър 3:17.)

“Внимавайте да не изгубите това, което сте изработили.” (2 Йн. 8)

“Дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме някой венеца.” (Откр. 3:11) И да добавя: – “Така и Моят небесен Отец ще постъпи с Вас ако и Вие не простите от сърце всеки на брата си.” (Мат. 18:35)

Така! Как? Той ще отнеме прощението, което е дал и ще Ви предаде на мъчителя.

80. “Защо тогава правите спасението условно?” Аз не го правя нито безусловно нито условно. Аз просто изявявам това, което намирам в Библията, нито повече нито по-малко; т.е. че то е купено за всеки човешки син и на практика се дава на всеки, който вярва. Ако Вие наричате това условно спасение, това е което Бог е направил от създанието на света; и Той е изявил, че така ще бъде през различни времена и по различни начини; на древните чрез Мойсей и пророците, а в по-късно време чрез Христос и апостолите.

“Тогава аз никога не мога да бъда спасен; защото не мога да изпълня никакво условие.” Не, нито пък аз, нито който и да е човек под небето – без Божията благодат. “Но за всичко имам сила чрез Христос, който ме подкрепява.” Така е и с теб; това може и всеки вярващ. И той те е укрепявал и ще те укрепява все повече и повече ако ти доброволно не Го отблъснеш като угасиш Духа Му.

81. “Не, Бог трябва да работи несутоимо в мен иначе аз няма да бъда спасен.” Почакай! Осъзнай какво казваш. Отново защитаваш учение, което няма нито един ясен, явен текст, в своя подкрепа. Аз признава, че е възможно понякога Бог да действа неустоимо в някои души. Аз вярвам, че Той го прави. Но дали оттук заключаваш, че Той винаги действа по този начин във всички, които биват спасявани? Да не бъде! Братко мой, що за заключение е това? И с кое писание ще го докажеш? Къде, моля, е написано това, че никой не е спасен освен посредством неустоима благодат? Чрез всемогъщата благодат аз съм съгласен; единствено чрез тази сила, чрез която са възможни всички неща. Но покажете ми само едно ясно писание, което казва това – че “цялата спасителна благодат е неустоима.”

82. Но това учение не само не е подкрепяно от Писанието, а ясно е отречено от него. Как ще примирите това (да дам съвсем малко примери) със следните текстове? –

“Изпратих да ги повикат и те не дойдоха” (Мт. 23:3 и сл.)

“Не можа да извърши там никакви велики дела поради тяхното неверие.” (Мк. 6:5-6). “Имаше фарисеи и сила от Бога беше с Него да изцелява.” (Лк. 5:17) Все пак те не бяха изцелени както показват непосредствено следващите думи: “Книжниците и фарисеите отхвърлиха Божията воля спрямо себе си.” (Лк. 7:30). “О, Ерусалиме, Ерусалиме, колко често съм искал да събера твоите чада, но не искахте!” (13:34) “Духът е който дава живот; думите, които Ви говорех Дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват.” (Йн. 6:36 и сл.) Следователно Духът не действа неустоимо. “Вие всякога се противите на Святия Дух; Както правеха бащите ви така постъпвате и вие.” (Деян. 7:51) “Но понеже Вие го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот.” (13:46.) “Днес ако чуете гласа Му не закоравявайте сърцата си. Да не би да има в някой от Вас лукаво и невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог.” (Евр. 3:8,12). “Внимавайте да не презрете Този, който говори.” (12:25.)

83. Аз просто Ви дадох пример за неизброимите текстове, които могат да бъдат приведени в тази връзка. И защо се придържате към мнение, което не само е неподкрепено, но и изцяло противоречи както на разума така и на Писанието? Бъдете така добри да разгледате и това: Вие не можете да разглеждате учението за неустоимата благодат само по себе си както и това за безусловното избиране и за окончателната устойчивост; но те стоят във връзка с безусловното осъждение – този воденичен камък, който тежи на врата на цялата Ви хипотеза.

Ще кажете ли: “Аз го поддържам поради неговата полза?” Къде е тази полза? “Тя възвишава Бога и принизява човека.” В какъв смисъл тя прославя Бога? Бог Сам по Себе Си е възвишен над всяка прослава. Предполагам, че Вашето мнение е следното: то показва пред другите колко високо Той е възвишен в справедливост, милост и истина. Но точно обратното бива изявено до голяма степен; чрез много причини беше доказано, че Бог не е прославен, но по-скоро опозорен и то в най -висша степен посредством предположението, че презира делото на Собствените Си ръце, огромната част от душите, които е създал. А колкото до принизяването на човека; ако Вие мислите, че това мнение действително смирява хората, които го поддържат то аз се боя, че това не е така. Аз не смятам (и съм имал много възможности да придобия такъв опит) че всички или поне по-голямата част от тези, които поддържат това са по-смирени от останалите хора. Нито смятам, че Вие ще кажете, че никой, който не поддържа това не е смирен. Така че това не е нито необходимо нито сигурно средство за смирение. И ако понякога то е такова това доказва единствено, че Бог може да обърне злото в добро.

84. Истината е, че нито това нито обратното мнение, но единствено Божията любов смирява човека. Нека тогава тя да бъде изляна в неговото сърце и то да се отврати от себе си в прах и пепел. Когато това завладее неговата душа нисък срам покрива лицето му. Мисълта “Какво е Бог? Какво е направил за мен?” веднага бива последвана от “Какво съм аз?” И той не знае какво да прави или къде да се скрие или как да се смали достатъчно пред великия Бог на любовта, за Когото той сега знае, че каквото е могъществото Му такава е и любовта Му. Нека този, койо е почувствал това (каквото и да е неговото мнение) да каже, дали може да даде слава на себе си; дали може да припише на себе си някаква част от спасението си или славата за всяка добра дума или дело. Който иска нека се опира на тази пречупена тръстика за смирение, но нека Божията любов да смири душата му!

85. “Защото това учение прави хората да обичат Бога.” Аз отговарям както преди. Понякога то може да прави това, защото Бог може да обърне злото в добро. Но Вие няма да кажете, че всички, които го държат обичат Бога; защото то не е сигурно средство за това. Нито пък можете да кажете, че никой, който не държи това учение не обича Бога. Нито, следователно, то е необходимо средство. Но, наистина, когато казвате за него, че “кара човека да обича Бога” Вие не знаете какво правите. Вие водите хората към по-голяма опасност отколкото съзнавате. Вие почти неизбежно ги водите към това мнение; отсичате ги от истинската зависимост от живите води и ги насърчавате да си изсекат разпукнати щерни, които не могат да задържат вода.

86. Това е моята главно възражение срещу учението за осъждението или (което е същото) за безусловното избиране. Аз зная, че това е една грешка, защото ако беше истина, цялото Писание трябва да е лъжливо. Но не само това – че то е погрешно – поради което аз силно му се противопоставям, но и защото е грешка с толкова гибелни последици за душите на хората; защото то директно и естествено има склонност да нарани вътрешната работа на Бога във всяка нейна фаза.

87. Например: Изцяло мъртъв ли е в своите прегрешения и грехове човек, който е небрежен и безгрижен? – Наставлявайте го тогава (приемете, че той е на Вашето мнение) да положи някаква грижа за безсмъртната си душа. “Аз се грижа!” казва той: “Какво показва моята грижа? Защото каквото трябва да стане ще стане. Ако съм избран за спасение трябва да бъда спасен; и ако не съм трябва да бъда осъден.” И причините му са толкова справедливи и силни колкото и очевидни и естествени. Няма полза да казваме “Хората могат да изопачат всяко учение.” Нека да могат. Но това не е изопачаване на Вашето. Това е неговото явно, естествено приложение. Предпоставките не могат да бъдат отречени, (във Вашата схема) и последствията са еднакво явни и неотречими. Дали той е донякъде сериозен и мислещ отвреме навреме, въпреки че обикновено е студен и хладък? – Притиснете го тогава да раздвижи дарбите, които са в него, да изработва спасението си. “Почакайте,” казва той, “какво мога да направя! Вие знаете, че човек не може да направи нищо.” Ако Вие отговорите: “Но ти не желаеш спасението; ти не желаеш да бъдеш спасен.” “Може и така да е,” казва той, “но Бог ще ме направи желаещ в деня на Своята сила.” Така очаквайки неустоимата благодат той заспива по-бързо от всякога. Вижте го отново, когато се е събудил от сън; когато, въпреки принципите му върху него са дошли страх и трепет и го обзема ужас. Как тогава ще го утешите, за да не бъде погълнат от още по-голяма скръб? Ако може изобщо, чрез Божиите обещания. Но той е ограден срещу тях от всяка страна. “Това наистина” казва той “са огромни и безценни обещания. Но те принадлежат само на избраните. Следователно, те са нищо за мен. Аз не съм от тях. И никога не мога да бъда, защото декрета Му е непроменим.” Опитал ли е вече добрите думи и силата на идващия век? Тогава грехът няма вече власт над него. Но отново и отново смятайки, че не може да падне окончателно той не е толкова ревностен към себе си колкото е бил отначало. Малко по малко той става мързелив и не след дълго пада в греха, от който е избягал, за да бъде очистен. Щом разберете, че се е вплел и остава победен Вие се позовавате на текстове свързани с това състояние. Вие го умолявате да не закоравява сърцето си повече, за да не стане крайното му състония по-лошо от първото. “Как може да стане това?” казва той. “Веднъж в благодатта завинаги в благодатта; и аз съм сигурен, че съм в благодатта. Вие никога не можете да изтъръгнете щита ми.” Така той продължава да съгрешава и да спи докато се събуди в ада.

88. Разглеждайки тези потискащи примери ден след ден, това ужасно опустошение, което дявола причинява на душите особено на тези, които са започнали добре посредством това небиблейско учение аз съм принуден да му се противопоставя поради същите причини, поради които работя за спасението на души от погибел. Не е достатъчно да запитате: “Няма ли мнозина, които изопачават противоположното учение за собствена погибел?” Ако има това няма нищо общо с въпроса; защото случаят тук не е такъв. Тук няма никакво изопачаване: Учението за абсолютното предопределение води към портите на смъртта. Нека да бъде даден пример от всякакъв вид и разликата е толкова голяма, че всеки да може да я види. Аз казвам, “Христос е умрял за всички. Той вкуси смърт за всеки човек и желае всички да се спасят.” “О,” казва слушателя” тогава мога да бъда спасен когато пожелая; така че мога да греша малко по-дълго.” Не, това не е следствието от това, което казах; думите са изопачени, за да изразят това, което не следва. Вие казвате: “Христос е умрял само за избраните; и всички тези трябва и ще бъдат спасени.” “О,” казва слушателя “тогава ако аз съм един от избраните аз трябва и ще бъда спасен. Следователно мога безопасно да греша още малко, защото спасението ми не може да пропадне.” Сега, това е явно следствие от Вашите твърдения. Думите не са изопачени изобщо. Не се загатва нищо повече от това, което ясно и неотречимо следва от предпоставките. И съвсем същото наблюдение може да бъде направено от всеки, който поддържа това учение. Всеки негов клон също както този тук (въпреки че мъдростта на Бога може понякога да го използва за добро) има естествена тенденция, без каквото и да е изопачаване, или да препятства или да скрива праведността.

89. Братя, бихте ли лъгали заради Христос? Аз съм убеден, че не бихте направили това. Помислете тогава, че каквито сте Вие такъв съм и аз: аз говоря истината пред Христос моят Съдия; не на тези, които са възпитани така, но на тези, които по-късно са дошли до това мнение. Мнозина от тях аз познавам; но не зная и един от десет от тях, в които бързо да не са се проявили някои от споменатите по-горе резултати, относно състоянието на душата. И аз не познавам нито един между тях, след близко и най – безпристрастно наблюдение, който явно да не е показал в рамките на една година, че неговото сърце е било променено, не към по-добро, но към по-лошо.

90. Аз наистина зная, че не можете лесно да повярвате това. Но независимо дали го вярвате или не Вие вярвате както и аз, че без святост никой човек няма да види Бога. Можем ли тогава да се съгласим поне в това – в изявата на вътрешната святост и в цялата необходимост от нея? Можем ли да се обединим, за да захвърлим счупените тръстики, на които толкова много хора се подпират без каквато и да е била вътрешна или външна праведност и на които те лениво се доверяват, че ще я заместят? Доколкото е възможно нека да се обединим в съсипването на делата на дявола като изтръгваме всички, които можем от тъмнината в царството на Божия възлюбен Син. Нека да си помагаме един на друг да ценим все повече и повече славната благодат, чрез която стоим и ежедневно да растем в тази благодат и в познаването на нашия Господ Исус Христос.

[1] Дори и това не е напълно сигурно. Няма текст в книгата Изход, който недвусмислено да казва, че фараонът лично е бил заедно с войската загинала в Червеното море. Нещо повече, в хронологиите на фараоните няма промяна около нито един от периодите, които се считат за възможно време на изхода. – б. пр.

[2] В българския превод се казва “отпаднаха от вярата.” – б. пр.

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.

Tags: , ,

3 Responses to ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ОБСЪДЕНО СПОКОЙНО

  1. Лъчезар Манчев on 03.11.2017 at 23:35

    За да се стигне до това заключение: ?…Ако си спомням добре споменатият текст от Ефесяни гл.1:1-14 говори не за спасение а за осиновление. Предузнаването за осиновление е библейско учение. Всички вече спасени са и предузнати за осиновление…“ библейския текст трябва да бъде буквално „изнасилен“.
    В текста , който беше обект за размисъл, който трябва да бъде прочетен внимателно , а не цитиран по памет последните думи на ап. Павел са:
    : 13. В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието,
    14. който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.
    Ако някой счита , че вярата в Благовестието, за която говори ст.13, не е достатъчно основание за спасение , то той трябва да започне отново да чете Библията.
    В този текст се говори тъкмо за Божият път за спасение на грешните хора по Своята суверенна воля чрез предузнание и предопределение за спасение.
    В друг контекст ап. Павел казва съвсем същото като казаното в Еф.гл.1:1-14.
    Четем го тук:
    Римляни 8:28-30
    28. Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, КОИТО СА ПРИЗОВАНИ ПО НЕГОВОТО НАМЕРЕНИЕ -(бел.а – а не по своята „суверенна“ свободна воля)
    29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
    30. които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
    Сега остава да чуем ,че тук не става въпрос за спасението натези хора , а за тяхната прослава.
    Учението на Яков Арминий (род. Гармензен) е отхвърлено от реформаторите като сектанско и небиблейско на реформаторския синод в Дордрехт от 1618—1619г.

    Учението на Арминий няма нищо общо с класическото реформаторско учение , уповаващо се на Евангелията , ап. Павел , Августин , Мартин Лутер , Жан Калвин , Улрих Цвингли по един основен въпрос: Божият абсолютен суверенитет!

    Днес учението на Арминий е все по-разпространено , защото подхожда напълно на философския дух на времето.Хуманизмът , вплетен в постмодернизма, иска да вкара човека като активен фактор в Божият план за спасение. Токова учение обаче никъде не може да бъде намерено във Библията.

    За начинаещите с темата за „свободната воля на човека“ имам предложение:
    1.Вземете Библията.
    2.Вземете конкорданс към нея.
    3.Вземете интерлинеарен превод с номерацията на думите по Стронг.
    4.Вземете гръцко-български библейски речник с тази номерация.
    5.Четете и си отбелязвайте всяко място , където се говори за „свободна човешка воля“.
    6.Четете и си отбелязвайте ОТДЕЛНО стиховете, в които намирате думата „Божия воля,воля на Богау пр.“ във Библията.
    7.Сравнете списъка от т. 5 с този от т.6.
    8.Споделете в цифри с нас във форума какво намерихте в библейския текст.

    Всичко това е полезно, за да няма глупави изказвания от сорта „това или онова учение е небиблейско“, а тези изказвания никак да не могат да бъдат обосновани с Библията.

  2. Мариян Георгиев on 04.11.2017 at 9:34

    Когато четем Библията виждаме като нейна водеща тема Божията универсална любов и желание всички хора да се спасят и да влязат в царството. Не „латентен хуманизъм,” а пасажи като 1 Тимотей 2:4; 2 Петър 3:9 и Езекиил 33:11 (да не споменавам Йоан 3:16-17!) ни убеждават, че Бог не изключва никого от Своята любов и вечно общение поради някакво тайно предопределение и тайнствен контрол. Не модерната философия, но пасажи като Лука 6:47 и 9:24, Деяния 7:51 и Откровение 22:7 ни убеждават, че на хората им е бил даден ужасяващия дар на свободата да приемат или да отхвърлят Божията спасителна благодат и дара на Светия Дух. Следователно нито едно от тези неща не води към ограничаване на Божия суверенитет или към изработване на спасението чрез заслуги свързани с човешки усилия.
    Арминианите понякога са шокирани от очевидно умишленото невежество на някои калвинисти, както и слепотата им към двойните стандарти, които използват в своите критики към арминианството. Често те отбелязват недостатъци в арминианството, като пренебрегват недостатъците в собствената си система, или ги приписват на парадокси, а след това правят всичко възможно да смекчат парадоксите – нещо, за което критикуват арминианите. Но арминианите биха се радвали, ако техните калвинистки критици просто признаят, че движещият мотив на арминианството не е вярата в свободната воля, но посвещението към Божията доброта. Всеки честен прочит на Арминий или на някой от неговите верни последователи ще покаже, че това е така.

  3. Мариан on 08.11.2017 at 18:54

    имам роднини в Шумен които казват че немската църква която дала ключовете си на българите е лютеранска хомосексуална с про-гей реформирано богословие. Дано някои от редовно пишещите тук могат да ни обяснят защо точно реформираното богословие има хомосексуален уклон и защо толкова агресивно промоцира гей културата им? Българската църква в Германия е поставена пред избора да стане член на лютеранския хомосексуален съюз или да затвори врати и да прекрати събиранията си. Кое според вас е правилния избор? Дали наистина е по-добре да остане член на тяхната деноминация и да се опита да ги промени отвътре?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ