В разгледания случай става въпрос за човек, който знае, че брат му има нещо против него. Т.е не обвинителя, но обвиняемия да има инициативата да потърси изправяне на взаимоотношенията. Явно е, че става въпрос за човек, който си е затварял очите, махнал е с ръка, подценил е претенциите на брат си. Там при олтара идва изобличението, чрез напомняне и Бог очаква действие. Да има случай в които прошкато довежда до покаяние, но можем ли да го наречем универсално правило? Можем ли да разглеждаме прошката изолирано от църковната дисциплина? Или църковната дисциплина се изчерпва с прошката? А къде е случая при, който се казва: „Ако ти съгреши брат ти, иди и му покажи вината…“? Ами ако не си му показал, че те ощетява, как той ще се сети, че имаш нещо против него?
В разгледания случай става въпрос за човек, който знае, че брат му има нещо против него. Т.е не обвинителя, но обвиняемия да има инициативата да потърси изправяне на взаимоотношенията. Явно е, че става въпрос за човек, който си е затварял очите, махнал е с ръка, подценил е претенциите на брат си. Там при олтара идва изобличението, чрез напомняне и Бог очаква действие. Да има случай в които прошкато довежда до покаяние, но можем ли да го наречем универсално правило? Можем ли да разглеждаме прошката изолирано от църковната дисциплина? Или църковната дисциплина се изчерпва с прошката? А къде е случая при, който се казва: „Ако ти съгреши брат ти, иди и му покажи вината…“? Ами ако не си му показал, че те ощетява, как той ще се сети, че имаш нещо против него?