Политически лобита на движението Ню Ейдж

17.04.2013

Д-р Вениамин Пеев

Апетитите на представителите на Ню Ейдж към решителни изяви на политическата сцена се наблюдават по-осезаемо от 70-те години на миналия век. Разбира се, това не означава, че групите на Ню Ейдж не са имали политически аспирации и преди. През последните две-три десетилетия обаче тези апетити се материализират трескаво в различни социални инициативи и организации. Идеите на Ню Ейдж, представени под атрактивните форми на “грижа” за благото на човечество, “съхраняване” на съвременната цивилизация, “премахване” на антагонизма в политиката и религията, участие на религиите в “мирни инициативи”, обещанията за “решаване” на всички социално-икономически проблеми посредством “новия модел” на пълното “единство”, набират инерция в периода на Студената война. Те претендират, че подсигуряват единствено правилното центристко решение, което избягва политическите пристрастия както на “лявата”, така и на “дясната” страна на политическия спектър. Така се прави опит да бъдат дискредитирани както социалистическите, така и либерално-капиталистическите идеологии в западния свят. Новите политически идеи, свеждащи се до екология, обединяване на обществото, глобализация на човечеството, единство на религиите, възможности за личностно и духовно развитие на всеки човек, са представени в една или друга форма в съчиненията на Марк Сатин (New Age Politics, 1978), Мерилин Фъргюсън (The Aquarian Conspiracy, 1980), Фритьоф Капра (The Turning Point, 1982) и др. В тази статия ще се спрем на опитите на движението Ню Ейдж да въздейства за разпространението на нехристиянски религии и драстични отклонения от традиционното християнство посредством лостовете на политическата власт. Ще анализираме и философско-политическата база на организацията “Национален съвет на религиозните общности в България”.

Политиката на Ню Ейдж за “обединението”
Политическата тенденция към “обединението” (класи, общество, човечество, религии) произтича от главната философска предпоставка на Ню Ейдж за “ерата на единството”, прогласена на всички нас поради навлизането на Слънчевата система в съзвездието Водолей. Сама по себе си тази концепция е свързана с астрологията, но представлява опит за обновяване на езическите представи на древните за небесните тела като божества, които влияели върху отделната личност, обществото и хода на човешката история. Следователно астралната теза за “единството” няма нищо общо с християнското разбиране за единството на човечеството като Божие творение, носещо “Божия образ” във всеки един свой представител. Ап. Павел предупреждава, че хората остават без извинение, защото “като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи” (Римл. 1:21). Този християнски учител има предвид тъкмо теории като тези в Ню Ейдж, че под “единство” трябва да се разбира установяването на “нова ера” или “нов модел” на взаимоотношения между личности, общества, народи, религии. Робърт Мюлер писа в книгата си “Новото Битие”, че от началото на третото хилядолетие ще се установи “нов ред”. Той ще регистрира “двехилядолетното честване на живота, идването на Ерата на мира, Златната епоха и първото хилядолетие на световната хармония и човешкото щастие” (Mueller, R. The New Genesis: Shaping a Global Spirituality. Image Books, 1984. 186). Такова становище звучи като утопичните теории на Томас Моор или Томазо Кампанела. То ни напомня и за марксистко-ленинската утопия за победата на пролетариата над нехуманния капитализъм и достигането на онзи светъл “златен, хармоничен, човеколюбив и прочее” век на комунизма. “Новата” утопия на представителите на Ню Ейдж – религиозни и светски – обаче е “по-добрата” опция и затова се рекламира усилено с идейна и политическа пропаганда. Нехристиянските емисари са наясно, че могат да постигнат своите цели единствено по политическа линия. Затова те се борят “със зъби и нокти” да реализират политически лобита на високо световно и държавно ниво. Нека предложим няколко примера, които в никакъв случай няма да ни дадат пълната представа за политическите завоевания на Ню Ейдж в съвременния живот.

В ООН има десетки организации, които са инициирани и финансирани от представителства на Ню Ейдж и Нови религиозни движения. Това са организации, подпомагащи финансово и идеологически деца, младежи и хора в неравностойно положение, населението в неразвитите страни и т. н. Те лансират идеите на холизма, необходимостта от спешни социални промени “в името на човека”, възприемане на статуквото на различни етноси, култури и религии, пропагандирането на идеите на “ненасилието” и “достатъчността” на човешката личност (Kyle, R. “The Political Ideas of the New Age Movement”, Journal of Church and State [Autumn, 1995] 831-48). Тези идеи обаче ще бъдат реализирани посредством трансформирането на политическите системи, които носят привкус на “лява” или “дясна” идеология. Ню Ейдж пропагандира и търси начини за установяване само на “центристки” политически системи, които лесно възприемат повърхностните идеи за “хуманизъм, братство, миролюбие” и ги прокарват в политическите си програми и инициативи. Всичко това би изглеждало много приемливо, ако вече не го знаехме и практикувахме и без лозунгите на Ню Ейдж. Християнството от 2000 години изпълнява една от главните заповеди: “Да възлюбиш ближния си както себе си” (Мат. 22:39), следователно групите на Ню Ейдж “не откриват Америка” пред нас. Социалната философия на Ню Ейдж би била приемлива, ако не прокарваше и плуралистични идеи в сферата на религията, според които “всички религии са еднакви” и няма нужда християнството да продължава благовестителската си дейност на духовната територия на други езически и еклектични вярвания.

Любопитно е обаче да посочим, че онези нови религиозни движения, които също като християнството, но противно на неговите цели, се отличават с мисионерска дейност, използват настойчиво политическите си връзки, за да реализират своята програма. Бившият американски посланик в Полша през социалистическия й период Дейвид Кенеди, който е мормон, успява да постигне регистрация на мормонската организация. Това става възможно благодарение на определена социална договореност. Полското правителство разрешава на мормоните да подпомогнат някои местни земеделци в тяхната работа и продажбата на тяхната продукция (The Discerner, XIV:2 [June 1992] 10). По времето на режима на Хонекер в ГДР мормоните успяват да построят свой храм в Лайпциг, което също се дължи на политическата активност на посланик Д. Кенеди. Впоследствие те построяват свой храм в Киев, Украйна (2010), църковна сграда в Ереван, Армения и др. бивши съветски републики. В Европа има 11 импозантни мормонски храмове, които се отличават със скъпата си архитектура и оборудване. В България, където евангелските църковни общности винаги са срещали невероятни пречки през годините на тоталитарната диктатура, още преди падането на режима на Живков мормонската организация получава тихомълком одобрение за дейността си в Комитета по религиозните въпроси (регистрирана през 1991). А на 22.06.2011 г. в Българската софийска мисия на мормоните се състои много задушевна среща между председателя на НСРОБ д-р Р. Крикорян и мормонския президент у нас Рот, който го запознава “с проблемите, които имат мисионерите в някои градове на страната”. Тъй като мормонската организация е известна с натрапчивата си “мисионерска дейност”, то у мен буди недоумение разискваното на тази среща, защото то видимо противоречи на обявените цели на НСРОБ за “развиване на междурелигиозния диалог”. Не е ясно какъв “диалог” предлагат мормонските мисионери, за които християнството е “неправилна религия”, определяна дори като “отстъпление” (Martin. W. The Kingdom of the Cults. 226). И защо те се оплакват пред НСРОБ от “проблеми” при провеждане на агитацията си в християнска България?

Мунистите са известни като едни от най-успешните в политическите си договорки религиозни активисти на Новата епоха. Има данни, че Муун е влял огромни пари в руската икономика при управлението на Михаил Горбачов. Муун получава разрешение да даде финансова издръжка на 1400 руски студенти, 800 от които се обучават в неговия университет в САЩ. Знае се, че основателят на “Обединяващата църква” е предлагал огромни пари на всеки руски университет, който приеме преподаватели мунисти за договорен период (The Discerner. 10). Подобни политически гешефти могат да бъдат установени и в други страни, особено онези, в които след промяната на една политическа система зейва бездната на религиозното невежество и изместването на духовните ценности от чисто финансови интереси.

НСРОБ като политическо лоби на идеите на Ню Ейдж
“Националният съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е представен в публичното пространство като легитимен приемник на европейската организация “Религиите за мир”. Той е член на Комитета по религии към Съвета на Европа. Поставя си за цел да подпомага и развива “междурелигиозния диалог” у нас като средство за изграждане на добри взаимоотношения и изолиране на агресията и фундаментализма. Формулирането на тази цел е достатъчно, за да видим пълното отсъствие на теология в програмата на НСРОБ. Семинаристите в православно, католическо или протестантско учебно заведение знаят, че диалог между християнин и нехристиянин може да има само с намерението нехристиянинът да бъде убеден в правотата на новозаветното твърдение: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието (за Христа) на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:15-16). В християнската теология никъде не става дума за безпринципен и безрезултатен диалог! В християнската теология има заповед за “благовестие”, предизвикване на “вяра в Христа” у другия, като резултатът е “отказът” му от всяка предишна идея, била тя атеистична, мюсюлманска, юдаистична, мормонска, мунистка и т. н. Това не е фундаментализъм. Това не е агресия. Това е благовестие за, в и чрез Христа! Това е установяване на Божието царство на земята!

Всичко останало е политическо въжеиграчество. От гледна точка на политическото амплоа на НСРОБ дейността му може да бъде обяснена. Най-напред, той бе създаден на 11.08.2008 по време на управлението на тройната коалиция, в която НДСВ бе една центристка политическа структура, изникнала от нищото. НДСВ дойде на власт благодарение на сантименталното, необмислено и непрозорливо очакване г-н Симеон Сакскобурготски да размаха царския си жезъл, да прекрои историята и политиката на България, да донесе от пещерата на Али баба торби с алтъни и да направи какво ли не още за родината ни. Не му стигаше неоправянето на всичко онова, което се нарича политика, икономика, наука и култура, но се намеси и в областта на религиите. Някои религиозни представители у нас побързаха да му припишат по повод създаването на НСРОБ изключителна компетентност по “всички религии и деноминации”. Неговата идея обаче си бе чисто политическа, защото той постави начело на НСРОБ депутат от своята партия, който по центристки начин започна да лансира плуралистичните идеи на Ню Ейдж за диалог, братство, единство, общи религиозни мероприятия и т. н. Въбще дейността на г-н Сакскобурготски в сферата на религията заприлича на религиозната политика на папа Пий ІІ (1405-1464), който се бе опитал през ХV в. да обедини разединена Европа, обявявайки един общ противник за православни, католици и агностици. С тази разлика, че докато за папата опасността е била нашествието на османските турци от Изток, то за центристките политици опасността се крие в евентуалните “социални конфликти”, “агресията и фундаментализма” на религиозна основа. Не знам колцина са разбрали манипулативността на тези опасения! Те показват неразбирането на религиозната същност и особено на християнската теология. Християнските дейци не са нито конфликтни, нито агресивни, нито фундаменталисти. Те биха се изродили в такива само ако бъдат превърнати в политически марионетки. За това има многобройни свидетелства в тъжната история на човечеството, както и у нас.

А че г-н Симеон Сакскобурготски изповядва царствен плурализъм, е видно от политическата дейност на неговия баща цар Борис ІІІ. Тогава в България се появяват първите предвестници на съвременните групи на Ню Ейдж. Монархът и неговият политически съветник Любомир Лулчев попадат под силното влияние на теософа Петър Дънов, който е проводник на еклектични идеи на Ню Ейдж у нас през първата половина на ХХ в. Известно е, че първите бахайци също са търсили подкрепата на царя и неговото семейство, което видимо е било благосклонно към тях. Емисарката Марта Рот, която се подвизавала у нас през 1926-7 г., потърсила протекцията и на румънската кралица Мария, която по онова време била в двореца си в Балчик. Може да се признае със съжаление, че както тогава, така и днес царските особи не са достатъчно просветени богословски, за да могат да предвидят опасността от навлизането на нехристиянски представителства в нашата традиционно християнска страна. Сега ние берем горчиви плодове в религиозната област. Плурализмът застрашава да обезличи християнството.

Не съм политик и нямам намерение да бъда! Но като християнски богослов няма как да пренебрегна онзи реторичен въпрос, който Христос е поставил пред Своите верни последователи във всяка епоха: “Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи” (Мат. 7:16). С други думи, може ли да бъде успешна и ползотворна една религиозна дейност, която е поръчкова, а не извира от вярващата душа? Слава Богу, че Христос сам дава отговора с една кристално ясна метафора: “Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове” (ст. 18).

proboina

ОЩЕ ПО ТЕМАТА Национален съвет по религиозните въпроси в България (НСРОБ):

04.2013 НСРОБ при Турския посланик

02.2013 НСРОБ посети Апостолическия нунций

11.2012 НСРОБ в Европейския парламент

11.2012 НСРОБ в Армения

10.2012 Евангелски вестник: Първа национална конференцията на НСРОБ в спа хотела на протестантите бр.Маринови

06.2011 Симеон ІІ прие по тяхна молба ръководителите на НСРОБ

05.2011 НСРОБ обсъди действията на “Атака”

05.2009 Роберт Джераси: Ние от една година вече създадохме Национален съвет на религиозните общности в България. Идеята му бе да стане място, където да се дискутират подобни проблеми и ние да излизаме с едно общо становище пред институциите с оглед потушаване на конфликти

09.2008 Д-р Рупен Крикорян е първият председател на Национален съвет на религиозните общности

08.2008: Вероизповеданията у нас създадоха съвет за междурелигиозен диалог

Tags: , , , ,

8 Responses to Политически лобита на движението Ню Ейдж

  1. Георги Грозев on 17.04.2013 at 23:27

    Царчето наложи религиозен фанатизъм още през 2004 когато запря алтернативния синод. Легализмът не търпи алтернативи! След като ги осъдиха в Страсбург уволниха Желев за несправяне с поставените задачи и наложените глоби по имотите. За да няма подобни провали се създаде НСРОБ по руския терк на Совет государственом делам религии при президенте двигателна част на Комитет по общественных объединений религиозных организаций известен като Комитет 2-22. И така което не стана с лошавата милиционерщина на Желев стана с НСРОБ вероятно с нов секрет к3-13. Там ги помилват и помолват по президентски. Толкова са ги омаяли че една от снимките членовете на НСРОБ дори сладко сърбат малеби при турския посланик. Струва ми се обаче че тепърва ще им сърбаме шербета на нашите приказни герои

  2. Veniamin Peev on 18.04.2013 at 7:47

    Трагичното в нашите религиозни дела е, че политиците и религиозните лидери в България непрекъснато подражават на някого отвън. Следваме руския атеизъм, следваме западния плурализъм и т. н. А го правим, защото нямаме установени християнски понятия и принципи. „Уникалността“ на християнското учение за спасение се измества от плуралистичния релативизъм, според който „всяка религия е истинска“. Но ако номиналното християнство и религиозни възприятия са характерни за официалните представителства, недоумявам какво правят в структура като НСРОБ представители на евангелистите като Николай Неделчев и Евгений Найденов? Отговорът не може да бъде друг, освен че и те не знаят какво означава „уникалност“ на християнството. А също, че се водят от бездуховни интереси…

  3. Иван Георгиев on 18.04.2013 at 12:54

    Къде са СЕПЦ и др. деноминации в този национален съвет? Ако са представлявани от ОЕЦ това не означава ли че ОЕЦ е против решението им да освободят хасковския пастор. Като не е изповядвал тяхното учение сигурно е изповядвал учението на някои друг в НСРОБ. Не е ли юридически конфликт на интереси ОЕЦ да е в съюз със свещенослужителя мормон уволнен от СЕПЦ? Кой налага правилата за това и каква е крайната цел? Защото ако не е ОЕЦ тогава налагащите могат да „помолят” СЕПЦ да назначи и хомосексуалисти за свещенослужители от хомосексуалната презвитерианската англиканска църква. Или пък да кажат на п-р Киряков от Бургас да не проповядва против греха на хомосексуализма защото било хомофобия

  4. Veniamin Peev on 18.04.2013 at 23:40

    Председателите на СЕПЦ (Ив. Врачев) и на конгрешаните (Данаил Игнатов) безразсъдно и невежествено подкрепиха „мултирелигиозната“ молитва. Това е поведение на хора, които имат съмнително богословие за християнската молитва, смятайки, че могат да се „молят“ успешно на своя Бог заедно с други религиозни „молители“…

    Добре би било истинските евангелисти в България, които четат материалите на Пастир.орг, да посещават известията на „Гонената Църква“ в горния ляв ъгъл на страницата. Там им крещящи нужди за молитстване за наши страдащи братя и сестри в страни като Пакистан, Нигерия, Египет, Либия. Там хората се обхождат като християни в една враждебна обстановка и дори през ум не им минава да организират „общи“ молитви с представители на други вери. Предпочитат да пострадат, но да останат верни на Христос! За такива нужди трябва да се молим ежедневно, без да чакаме ОЕЦ или някой друг да ни организира за молитва!

  5. Александър on 19.04.2013 at 1:27

    Таня Петрова защо им приглася?-Господи, прости им този грях, защото не знаят какво
    правят! Или може би знаят?…

  6. Страхил Иванов on 19.04.2013 at 8:57

    Мисля че е добре да не забравяме, че правителството на Република Турция инициира поредица от междурелигиозни инициативи от типа ислям- юдаизъм, ислям- християнство, както и между представители на вече споменатите три религиозни групи заедно. Освен това подкрепя и дейността на хора като Харун Яхя, които ревностно рекламират религиозен плурализъм и обединение на религиите…под шапката на исляма!
    Амбициите на Турция за регионално лидерство във всички области, никак не са за подценяване!
    Напълно е възможно теорията на бившия терорист Уалид Шоебат да се окаже доста вярна!

  7. Виктор Костов on 19.04.2013 at 13:55

    Видеото в линковете по-горе е показателно – както каза правилно дикторката „Религията в служба на обществото“. По партийно-обществена повеля, старата песен на нов глас: сакралното обслужва профанното. П-р Николай Неделчев охотно заявява, че всички религии имат общи неща, „петте стълба“ и т.н. Да напомним на п-р Неделчев какво пише в Библията, Божието Слово:

    Деяния 4:11-13

    11 Той (Исус Христос) е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
    12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.
    13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

    За да има мир в обществото не е нужно всички да приемат едно богословие, както се опитват да ни внушат повечето участници в този форум. Нужно е просто държавата да гарантира да няма насилие към личността и имуществото на хората от различни вероизповедания и да остави вярващите да спорят и да се убеждават един друг, както и атеистите. А не да унифицира всички вярвания в едно за да имало мир. Светската държава не може да бъде богослов, натрапването на държавната идеологическа гледна точка е остатък от комунизма. А пък този, който търси Бога и истината, ще се спаси.

  8. Veniamin Peev on 19.04.2013 at 14:34

    Благодаря на всички участници за включването дотук. Техните ясно изразени становища показват, че в България все пак има интелигентни и богословски просветени евангелски християни, които не са заблудени от политическите манипулации на Николай Неделчев и Евгений Найденов (преднамерено не ги титулувам като „пастори“).

    Бр. Страхил Иванов подчертава ролята на турската политика в религиозния плурализъм, който си пробива път на Балканите. Не е за чудене, че г-н Симеон Сакскобурготски и НДСВ са прегърнали тази политическа линия. Знаем за политическото им побратимяване с ДПС и опитите по време на тяхното управление религиозният плурализъм да се установи като водеща представа за религията у нас. Досега тези опити бяха безуспешни главно защото народът ни предпочита да се отъждествява с християнството. Докога, обаче?…

    Адв. д-р Виктор Костов обръща внимание на онова неграмотно говорене на християнски представители по форуми, че в ислямската доктрина за „петте стълба“ би имало нещо общо с други религиозни вярвания, включително и християнството. Достатъчно опровержение срещу това е още първият „стълб“ на „словото на свидетелството“. Мюсюлманинът ежедневно изповядва: „Няма друг Бог, освен Единият Бог (Аллах) и Мохамед е пратеникът на Бога“. Който се съгласи с тази формула, вече е станал … мюсюлманин. Останалите четири „стълба“ (петте молитви, постът, милостинята и пътуването до Мека) са следствие на първия. Между християнската доктрина за Бога (често осмивана от мюсюлманите), молитвата (която е сърдечна християнска изповед) и останалите „стълбове“ в исляма няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА ПРИЛИКА по същност. Приблизително същото можем да кажем и за юдаизма, въпреки че християнството изниква на неговата теологична почва.

    Изводът е един: ПРИМИРЕНИЕ между религиите на теологична основа НЕ МОЖЕ ДА ИМА. Всяко друго мнение е отстъпление от християнството и предателство спрямо Христос!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ