ПОКЕМОН Go: ХРИСТИЯНСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

23.07.2016

п-р Николай СТЕФАНОВ

“Покемон” е името на една на пръв поглед безобидна игра на карти, която е пленила въображението на деца от целия свят. Напоследък за това явление, което вече е толкова добре познато, се говори доста в различни общества, както християнски, така и нехристиянски, в световен мащаб. Родители, училища, църкви и граждански организации задават сериозни въпроси за тази мания. Защо? Това поредната параноична реакция ли е? Какво лошо може да има в героите-животни, нарисувани на карти за игра? В опит да се потърсят отговорите на тези въпроси са били направени многобройни проучвания чрез интервюта, списания, вестникарски статии, интернет сайтове, официалната “Книга с правилата за Покемон” и дори и със самите карти, така че да може да се събере внимателно информацията в тази брошура. Надяваме се тя да помогне на всички, които са загрижени, да могат да направят своята преценка на основата на осведомеността си.

За какво е целият този шум?

Покемоните, продуцирани от Уизърдз ъв дъ коуст инкорпърейтид (Вещери от крайбрежието, инкорпърейтид), е дума, произлизаща от леснозапомнящо се съкращение на английските думи “джобно чудовище”. (1) Списание “Иконъмист” обобщава как се играе тази игра: “Покемон позволява на децата да търсят чудовища с различни идентичности и способности, които могат да бъдат хванати и след това обучени.” (2) В добавка към тази игра, производителите на покемоните творчески са разработили идеята за улавянето и обучаването на притежаващи сила чудовища в популярен телевизионен анимационен филм, видеоигра и игрални филми. Във всяко изражение на Покемон, героите водят битки помежду си като използват ходове, които първо трябва да бъдат енергизирани от различни енергийни карти. (3)

Колкото и невинно да изглежда описанието на тази наглед безвредна игра, голям брой хора са се сблъскали с отрицателни преживявания с нея. Например, една майка на име Марша Скелтън споделя в списание “Клъбхаус”: “Съпругът ми и аз сме загрижени от това, че децата ни играят с картите “Покемон”. Нашият деветгодишен син Семюъл казва, че целта на играта е да причиниш загубването на точките за здраве на твоя опонент, така че той да умре. За да направиш ходове, са ти нужни различни енергийни карти, като осветляваща, листо, огън, вода, психична и двойно безцветна. Чувахме за тези карти в продължение на месец и не им обърнахме достатъчно внимание (за което си научихме урока!). Отличните оценки на Семюъл в училище се понижиха и той стана неспокоен и буен. Откакто ни даде тези карти, стана предишният Семюъл. Понякога си мисля дали не съм фанатична, но тези карти ме плашат.” (4) Друг обезпокоителен отзив посочва, че след прожектирането на епизод от анимационния филм за покемоните в Япония, 13 000 души са се почувствали зле при гледането на една от телевизионните сцени. От тях, около 700 души, повечето от които деца, са били откарани в болница, защото са получили епилептични припадъци. (5) Освен това, разменянето на покемон карти там не се насърчава, ограничава се и се забранява в много училища в резултат на поведенчески проблеми, пряко свързани с тази игра с карти. (6)

Поради тези неблагоприятни влияния, разумно е да изследваме корените на покемоните. Когато изследваме светогледа на източната култура, откъдето произхожда това явление, откриваме, че върху него явно са действали религиозни влияния – шинтоизъм, шаманизъм и магьосничество. Така както посланията на “Приказките за зеленчуците” и “Суперкнигата” са повлияни от своите християнски автори, в случая е очевидно, че светогледът на създателите на покемоните е повлиял на и е обусловил избора им на проект и замисъл за тях. Този факт става дори още по-явен когато разгледаме уебсайта на Уизърдз ъв дъ коуст, който рекламира другите игри, които те предлагат, като “Магия: ‘Събирането’, ‘Омагьосващ огьн’, ‘Ярост’, ‘Вампир’, ‘Тъмници и дракони’ и ‘Драконово копие’”.

Кои в действителност са силите зад тези религиозни влияния? “Речникът на Абингдон на съществуващите религии” определя шинтоизма, шаманизма и магьосничеството по следния начин: “Шинтоизмът е вярване, че ками (боговете) обитават небесата и земята като свещени природни сили. Шаманизмът води това вярване с още една стъпка напред като поучава, че човек може да се сприятели с тези богове и да черпи от тези обожествени сили, за да стане най-влиятелният и най-великият. Влиянието на това вярване може да се види демонстрирано в източните бойни изкуства. Речникът посочва по-нататък: “Добре е известно, че в целия свят обикновени хора често са установявали отношения на общуване с духове-пазачи, често в животинска форма, които да им служат за водачи и източници на сила.” И като отива още една стъпка по-далече от тези системи от вярвания, магьосничеството (което в западния свят често се нарича “уика”) поучава, че този, който е сключил договор с такъв дух, може да бъде защитен, да омагьосва другите, да увеличава силата си и да се бори срещу останалите чрез така овладяната сила. (7)

В основата на покемоните стои идеята, че не само може да се призовават природните сили, за да дадат власт на героите чрез различните енергийни карти (шинтоизъм и шаманизъм), но веднъж щом са хванати, тези герои може да се използват от играещите както за защита, така и за да изцедят или унищожат енергията на другите джобни чудовища (магьосничество). В добавка към тази стратегия, възможно е героите да се “развият” и да станат по-силни покемони. Така виждаме, че целта на играта е “ти да хванеш всичките”, което ще рече да се съберат колкото е възможно повече карти. Но за по-запалените играещи, целта е също и да се сприятелят с т. нар. асоциирани духове, свързани с тези карти и като резултат от това да постигнат по-голяма сила от другите играещи. Два примера за значението, което стои зад картите, са “кадабра” и “витаещият”. Психичната сила на “кадабра” (записано е на самата карта) е способността да предизвиква главоболие, докато призрачната сила на “витаещия” е способността да предизвиква кошмари, като едновременно с това изсмуква енергията на своята жертва. Друг пример за тази зловеща тема е описанието в списание “Бекет покемон кълектър” на нивото “кюбон”: “Пазете се от зли духове, които се спотайват в сенките! Кулата е обитавана от призраци и “кюбон” е един от дивите покемони, които ще срещнете.” Още един пример е рекламата на Мютуо’з Меджик Чикаро в уебсайта на Джеоситиз, която посочва: “Какво правиш тук в моята тъмница? О, дойде, за да видиш моята истинска психична сила, нали? Е, дошъл си на правилното място…”

Макар че покемоните изглеждат безобидни на играча-аматьор и неговите родители, те всъщност са въвеждаща точка в по-очевидни игри на магьосничество, създадени от същата компания. Докато много родители одобряват увлечението на децата им по покемоните, защото им изглеждат невинни, има огромна вероятност децата да открият и онези други игри и да бъдат в контакт с идеи, които родителите не биха одобрили. Например, може да открият “Магия: Събирането”, която е една игра с много по-силно окултно съдържание, като просто влязат в някой от линковете на уебсайтовете на Покемон и се придвижват из тях.

Християнски отзив

Като християни ние вярваме, че Библията е Боговдъхновеното Слово, дадено на човешката раса, за да бъде Пътеводителят, предназначен от Създателя на живота за нас. Ако просто следваме инструкциите, ще получим най-големите добрини на света от Този, Който го е създал. За наше добро, Второзаконие 18:9-11 отправя едно предупреждение, което има отношение към темите, стоящи зад манията на покемоните. В този пасаж Библията посочва следното: “Да няма сред теб … нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви.” Докато повечето играещи с покемоните биха отрекли участие в такива дейности, те същевременно би трябвало да имат представа за предупреждението, което се съдържа в предшестващия стих: “…не се учи да правиш според мерзостите на местните племена”. (8) Покемоните правят именно това: те приучават децата да подражават на мерзостите на магьосничеството. Бог постановява, че приучването на деца към подражаване на подобни неща ще доведе до прогресивното обезчувствяване на децата спрямо омерзителните в цялата си същност окултни практики. В резултат на това те ще стават все по-склонни да експериментират с нови и по-дълбоки духовни същности колкото по-големи стават.

Свидетели сме на прогресираща толерантност към окултизма в целия свят. Казано е, че това, което едно поколение възприема умерено, следващото довежда до крайност. Днес, толкова широко разпространените психоявления стават все по-практикувани, така че във всеки голям град може да се открият различни техни проявления. Вярванията на уика придобиват нарастваща популярност. В действителност, едно училище копирало ежегодните християнски ученически молитвени събрания, но с тази разлика, че директорът наложил произнасянето на една уика-молитва. (9) Идеите, възприети от “Вещери от крайбрежието”, противоречат на указанията на Божието Ръководство за Живота, Библията. Нужно е да се разбере, че окултният мироглед е в пълно противоречие с християнския мироглед, благодарение на който християнските нации са постигнали успехите, които имат. С постепенното изоставяне на тези ценности, които Божието послание към нас, Библията, издига много високо, вече наблюдаваме живите, видими доказателства за упадък във всяко общество и във всяка страна, които са ги отхвърлили.

Библията твърди, че дяволът – врагът на нашата душа – се преправя на светъл ангел (2 Коринтяни 11:14). Християните трябва да избягват да правят споменатата в Исус Навин 9 гл. грешката на Божия народ, състояща се в това, че “сключиха мир” с Божиите неприятели, защото “до Господа не се допитаха” (ст. 14). От друга страна, сам Бог желае и е способен да води и упътва всеки, който Го търси с искрено сърце, независимо от бурите на тъмните сили, действащи в света.

Библиография:

1. “Бекет покемон кълектър”, октомври 1999, стр. 14-15

2. сп. “Иконъмист”, 13 декември 1997, бр. 345 (8047), стр. 52

3. “Покемон трейдинг кард гейм рулбук”

4. сп. “Клъбхаус”, юни 1999, стр. 4,12

5. Образователна притурка на вестник “Таймс”, 24 април 1998, бр. 4269, стр. 23

6. “Дейли прес”, вторник, 19 октомври 1999; Местна рубрика “Забраняване на покемоните”

7. “Речник на Абингдон на съществуващите религии”, 1981, издателство “Абингдън прес”

8. Библията, Нова интернационална версия, 1978, Международно Библейско общество
“Уудсайд хай скуул”, “Нюпорт нюз”, Вирджиния, 1997

Tags: , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ