Покайно писмо на Вениамин ПЕЕВ

Получавате тези писма със съгласието на техния автор.
12/14/2011 5:17 AM

Драги бр. Тодор!
Тъй като ченгетата в българския евангелизъм „не са виновни“ за нищо и няма за какво да се покаят и да си подават оставките, реших … да направя това аз.

Аз се покайвам – и то искрено! – за следните прегрешения в живота си:
1) Че съм бил толкова наивен и съм се доверявал на хора, претендиращи да бъдат християни и пастори в България. Това е сериозно нарушение, защото би трябвало да се уповавам само на Христос и да се доверявам само на достойни люде, каквито са повечето библейски герои и герои на реформацията! Искрено съжалявам за излъганото ми доверие в лицата: Ив. Зарев, Диньо Желев, Виктор Вирчев и цялата пасмина на т. нар. „Съюзно ръководство“ на ЕПЦ. Приканвам всички останали честни български евангелисти да се покаят за същото! Точно така е постъпил в недалечното минало и Карл Барт, който се покайва за своята обвързаност с Лутеранската църква в хитлеристка Германия и полага началото на Реформираната протестантска църква в Швейцария в средата на миналия век. До ден-днешен никой не съжалява за това. Приканвам всички честни български евангелисти да направим това днес!

2) Че косвено съм причина за проблемите в ЕПЦ-Ст. Загора отпреди 1989 г. Докато бях млад пастир в Русе пред двайсетина години, Диньо Желев ми се обади по телефона и ме командирова екстрено в Ст. Загора за неделния ден. Това беше след свалянето на бр. Гостиловски. Каза ми, че „с другарите е уредено“ да стана пастир на негово място. Това беше непосредствено преди процеса на бр. Г. Тодоров. Отговорих, че ще отида, но ще дам отговор след връщането си. Бих резюмирал решението си така, пародирайки Цезар: „Дойдох, видях и отказах!“ Още на следващия понеделник обявих по телефона решението си: „Твърдо не!“ Диньо ми се развика, после ме викаха в ДС да давам обяснение защо съм отказал. Моите ограничения се засилиха и аз не помирисах нито Централно ръководство, нито чужбина. Затова при вас изпратиха Д. Купенов и то – скоро след процеса. Затова се покайвам, че косвено съм станал причина да ви се стовари този проблем. Воден съм бил обаче от принципа: „Щом Зарев, Диньо или Виктор предлагат нещо, бягай като вярващ от Содом и Гомор!“ Ето – за това само не се покайвам! Не се покайвам и за това, че навреме съм разбрал кой е Божи и кой – мамонов!

3) Покайвам се и за още едно прегрешение – че се съгласих да посетя и ямболската ЕПЦ преди 10-ина години, когато хора от Дух. съвет (не от ДС!) дойдоха в Сливен да ме поканят за пастир, тъй като Пламен Ганчев напускаше църквата. Стигнахме дори до уговорка за прекарване на багажа. Още същата седмица Виктор прелетя светкавично до Ямбол в мое отсъствие и натрапи Цонко. Църквата тогава отново беше разделена.

Покайвам се, че едва след този случай взех закъснялото решение: „Никога повече не се докосвай до нещо „петдесетно“! Но Бог е милостив и ме крепи сега, като ме благославя за това, че най-сетне съм напуснал Содом и Гомор! Така се оправда в живота ми Христовата мъдрост: „Последните стават първи“, но – в неговото Царство! Моля се мнозина да последват моя пример. Но изборът е личен – дали да живеят с проклятието на ченгеларския СЕПЦ, или да живеят с благословението на личната си духовна обхода с Христа! Моят избор е категорично направен, затова се чувствам простен от Бога за всичките си прегрешения и благословен от Христа!

Благодаря ти, че прочете изповедта ми.
Поздрав в Христа – Вениамин Пеев

Вениамин Тимотеев Пеев е възпитан в посветено християнско семейство, в което вярата в Христос като Божи Син и Спасител стои на първо място. Този основен протестантски принцип предизвиква редица неблагоприятни последици в неговия живот. Като първокурсник във филологическия факултет на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” е изключен за това, че завежда свои състуденти на великденска литургия (1970). Записва и се дипломира като богослов в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1978). Поради протестантския си произход се посвещава на 10-годишна пасторска дейност в Съюза на ЕПЦ (до 1989), но напуска тази организация в знак на несъгласие с политиката на нейното ръководство към тоталитарния режим. Оттогава се посвещава на научна богословска и преподавателска дейност. Д-р Пееев е специализирал библеистика в Лайпцигския университет (1990). Придобива магистърска степен по библейска херменевтика в Теологичния факултет на лондонския Университет Брунел (1994). За периода 2000-2003 г. подготвя дисертационен проект като частен докторант в Оксфорд под ръководството на видния православен теолог и йерарх митрополит д-р Калистос (Уеър). През 2009 г. защитава успешно дисертацията си в областта на руската религиозна философия в НБУ (София). Неговите научни интереси са в областта на религиозната философия и модерната и пост-модерна теология. Автор е на наскоро излязлото от печат изследване за “Съвременните богословски системи” след Просвещението (2009).

32 comments for “Покайно писмо на Вениамин ПЕЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.