ПОГРЕБАЛНО СЛОВО ЗА МАРТИН ЛУТЕР

21.02.2013

melanchthon

В началото на 1546 г., Мартин Лутер е повикан в родния си град Айслебен, за да разреши наследствен спор, и тук приключва животът му. Бащата на Реформацията умира на 18 февруари и три дни по-късно е погребан във Витенберг – в църквата, където почти три десетилетия по-рано е заковал своите 95 реформаторски тезиси.

ПОГРЕБАЛНО СЛОВО ЗА МАРТИН ЛУТЕР
от Филип Меланхтон | превод Радостин Марчев

Макар че сред общата скръб гласът ми е препятстван от тъга и сълзи все пак в това голямо събрание трябва да бъде казано нещо, не като сред езичници, единствено за похвала на починалия. Много повече на това събрание трябва да му бъде напомнено за чудесното управление на църквата и за нейните опасности, за да можем в скръбта си да размислим преди всичко какво сме ние, какви трябва да желаем да бъдем и чрез какви примери да подреждаме живота си.

Има неверници, които гледайки объркаността на живота смятат, че всичко е резултат от случайност. Но ние, които сме просветени от множество ясни думи на Бога различаваме църквата от езическото множество; и ние знаем, че тя наистина е водена и пазена от Бога. Ние отправяме очите си към тази църква. Ние признаваме законните управници и внимаваме на начина им на живот. Ние също така внимателно избираме водачи и учители, коитo да можем благочестиво да следваме и да почитаме.

Необходимо е да мислим и да говорим за тези неща винаги когато споменаваме нашият най-скъп баща и учител, когото злите човеци най-горчиво мразеха; но когото ние, които знаем, че той беше издигнат от Бога служител на благовестието, обичахме и му се възхищавахме. Ние също така имаме доказателства, които можем да представим, че учението му не се състои от бунтовни мнения подбудени от слепи импулси, както предполагат хората с епикурейски вкус; но че то е израз на Божията воля и на истинското поклонение, едно изложение на Светите Писания, проповядване на Божието Слово, т.е. на благовестието на Исус Христос.

В една реч изнесена на повод като днешния е обичайно да се казват много неща за личните дарования на тези, които са хвалени. Но аз ще пропусна това и ще говоря единствено за основният въпрос, а именно, неговата връзка с църквата; защото добрите хора винаги ще отсъдят, че ако той е говорел доброто и необходимо учнеие в църквата ние трябва да багодарим на Бога заради това, че го е издигнал сред нас; и всички добри хора трябва да похвалят неговите трудове и с най-голяма любов да почитат паметта му.

Толкова за въведението на моята реч. Божият Син, както отбелязва Павел, седи отдясно на Вечният Отец и дава дарове на човеците, а именно, благовестието и Светия Дух. За да даде тези неща Той издига пророци, апостоли, учители и пастири и избира отсред нас тези, които се учат, слушат и се наслаждават в писанията на пророците и апостолите. Той не само призовава в тази служба единствено тези, които са обикновени, но често и воюва чрез тях с учители избрани от други места.

Едновременно приятно и полезно е да размишляваме за църквата от всички времена и да мислим за Божията доброта, която един след друг израща добри учители, така че когато едини паднат други веднага могат да заемат месата им.

Вижте патриарсите, Адам, Сит, Енох, Метусалем, Ной, Шем. Когато по времето на последния, който живеел в съседство със содомитите, народите забравили учението на Ной и Шем и се покланяли на идоли, Авраам бил избран за помощник на Шем във великата задача да разпространява вярното учение. Той бил заместен от Исаак, Яков и Йосиф, като последният запалил светлината на истината в цялата египетска земя, която по това време била най-напредналото царство на земята. След това дошли Мойсей, Исус, Самуил, Давид, Илия, Елисей, Еремия, Данаил, Захария. След това Ездра, Ония и Макавеите. След това Симеон, Захарий, Кръстителят, Христос и апостлите. Наслада е да размишляваме за това непрекъснато заместничество тъй като то е едно явно доказателство за Божието присъствие в църквата.

След апостолите дошла едина дълга поредица от наистина по-малки, но велики според Божията оценка: Поликарп, Ириней, Григорий Неокесарийски, Василий, Августин, Проспер, Максим, Хюго, Бернард, Таулер и други. И макар последните да изглеждат по-малко плодовити все пак Бог винаги е оставял остатък; и не може да се отрече, че чрез гласа на Лутер е била запалена една по-изобилна светлина на благовестието.

Към този бляскав списък на забележителни мъже издигнати от Бога, за да съберат и установят църквата и разпознати като най-голямата слава на човешкия род, трябва да добавим и името на Мартин Лутер. Солон, Темистокъл, Сципион, Август и други, които създали или управлявали големи империи наиситна били велики, но по-малки били те от нашите водачи, Исая, Йоан Кръстител, Павел, Августин и Лутер. Подобава на нас, от църквата, да разберем тази явна разлика.

Какви тогава са великите и блестящи дела извършени от Лутер, които направили живота му блестящ? Мнозина плачат, че върху църквата е дошло объркване и са се повдигнали необясними спорове. Аз отговарям, че това е по вина на управлението на църквата. Когато Светия Дух укорява света поради упорството на нечестивите се появява безредие. Вината е на тези, кото не слушат Божия Син, за Когото небесният Отец казва: „Него слушайте.” Лутер извади на светло истинското и необходимото учение. Това, че плътната тъмнина съществува докосвайки учението за покаянието е очевидно. В своите дискусии той показа както е истинското покаяние и какво е убежището и сигурното утешение на душата, която трепери под Божия гняв. Той обясняваше учението на Павел, което казва, че човек се оправдава чрез вяра. Той показа разликата между закона и евангелието, между правдата от вяра и законовата правда. Той също така показа какво е истинското поклонение на Бога и го припомни на църквата, която, сред езическите суеверия, смяташе, че се покланя на Бога, макар че умът, завладян от академичи съмнения, се беше отвърнал от Него. Той ни заповяда да се покланяме с вяра и с добра съвест и ни отведе при единственият посредник, Божият Син, който стои отдясно на вечния Отец и ходатайства за нас, не до образи или отдавна мъртви хора, на които нечестивите се покланят.

Той също така ни показа служби приемливи за Бога и така украси и пази гражданския живот както той никога не е бил украсен и пазен от писанията на някой друг човек. По необходимост той раздели глупостите на човешките церемонии, обичаите и институциите, които пречеха на истинското поклонение на Бога. И за да може небесната истина да бъде предадена на потмството той преведе пророческите и апосотлки писания на немски език толкова добре, че неговата версия е по-лесно разбираема за читателите отколкото повечето коментари.

Той също така публикува много коментари, за които Еразъм имаше навика да казва, че превъзхождат всички останали. И както е написано, че при възстановяването на Ерусалим хората с една ръка градяха, а с другата държаха меч, така той воюваше с враговете на истинското учение и в същото време създаваше пояснения изпълнени с небесна истина и чрез своя благочестив съвет помогна на съвестта на мнозина.

Тъй като голяма част от учението не може да бъде разбрано чрез човешкия разум както учението за прощението на греховете и за вярата, трябва да се признае, че той беше научен от Бога; и мнозина от нас са свидетели на трудностите, през които той премина в установяване на принципа, че чрез вяра ние сме приети и чути от Бога.

Затова през вечността благочестивите души ще хвалят ползите, които Бог чрез Лутер даде на църквата. Първо те ще благодарят на Бога. След това ще признаят, че дължат много на труда на този човек, макар неверниците, които се присмиват на църквата да казват, че тези блестящи постижения са нищо празно и суеверно.

Не е верно, както някои лъжливо твърдят, че са се появили заплетени спорове, че ябълката на раздора е била хвърлена в църквата, че е била зададена гатанката на Сфинска. Лесно е за въздържаните и благочестви хора и за тези, които не съдят със злоба, да видят, чрез сравнение на мненията, кое е в съгласие с небесното учение и кое не е.

Да, без съменние тези спорове вече са били успокоени в умовете на благочествите. Понеже тъй като Бог е пожелал да изяви Себе Си на езика на пророците и апостолите не трябва да си представяме, че този език е неясен като пророчеставата на Сибила, които, когато бъдат обезпокоени се разхвърчават и са само една игра с думите.

Някои по никакъв начин не злонамерени хора се оплакват, че Лутер е показвал търде голяма суровост. Няма да отрека това. Но аз отговарям с езика а Еразъм: „Поради множеството на бедите Бог даде на този век един яростен лекар.” Когато Бог издигна Своят инструмент срещу гордите и нахални врагове на истината Той говори като Еремия: „Ето, поставих думите Си в устата ти: събаряй и изграждай.” Срещу тези врагове Бог постави един мощен разрушител. Напразно търсят те вина в Бога. Освен това Бог не управлява църквата чрез човешки съвет; нито пък избира инструменти подобни на човешките. Обичайно е за слабите умове да не харесват тези най-пламенни характери без значение дали са добри или зли.

Не отричам, че по-буйните характери понякога правят грешки, защото сред слабостта на човешката природа никой не е безгрешен. Но ние можем да кажем за един такъв това, което древните казали за Херкулес, Симон и други: „Наистина груб, но достоен за похвала.” И в църквата, ако, както казва Павел, той се подвизава в доброто войнстване, държейки вярата и чистата съвест, той би трябвало да получи от нас най-голяма почит.

Че Лутер беше такъв ние знаем понеже той постоянно защитаваше чистотата на учението и пазеше добра съвест. Няма нито един, който да го познава и да не знае, че той притежаваше най-великата любов и вежливост сред своите приятели и че по никакъв начин не беше свадлив или крамолник. Той също така показваше, както подобава на такъв човек, най-голямото достойнство на поведението. Той притежаваше „добър характер, благодатна реч.” За него можем да кажем думите на Павел: „Всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално.” Ако е бил суров това е поради ревност за истината, не от любов към караници или поради грубост. За това ние и мнозина други сме свидетели. До своята 63 година той прекара времето си в ревностно изучване на религията. Никакви мои думи не са в състояние да изкажат достойнствата на такъв човек. В него не се намираха похотливи страсти нито бунтовно намерение. Той винаги беше защитник на мира. Никога не смесваше политиката с църквата, за да издигне собственият си авторитет или този на своите приятели. Подобна мъдрост и добродетел, убеден съм, никога не са резултат от просто човешко усърдие. Смела, издигната, ревностна душа, каквато Лутер притежаваше, трябва да бъде направлявана от Бога.

Какво да кажа за другите му добродетели? Често съм го намирал да плаче и да се моли за цялата църква. Той прекарваше част от почти всеки свой ден в четене на псалмите, с които смесваше собствените си моления сред сълзи и стонове. Често изразяваше възмущението си от тези, които чрез безразличие или претенции, че се занимават с други неща са безразлични към молитвата. Той казваше, че Божествената мъдрост ни е предписала формите на молитва, за да можем като ги четем умовете ни да бъдат пробудени и гласът винаги да изповядва Бога, на Когото се покланяме.

В множеството тъжни разисквания свойнствени на публичните опасности ние наблюдавахме възвишената жизненост на неговият ум, доблестта му, непоклатимата му смелост там където властваше страхът. Бог беше неговата котва и вярата никога не го оставяше.

По отношение на проницателнаа му мъдрост сред несигурността той едиствен виждаше какво трябва да се неправи. Нито пък той беше безраличен, както мнозина смятат, за обществното добро. Напротив, той познаваше нуждите на страната и чесно разбираше чувствата и желанията на съгражданите си. И въпреки необикновеният си гений все пак той четеше с голямо старание както древни така и съвременни църковни писатели и всички истории, за да може да намери в тях примери подходящи за настоящите условия.

Безсмъртният паметник на неговото красноречие остава; нито силата на неговата реч някога ще бъде надмината.

Отнемнаето на човек с подобен велик гений, умел в знанието, обучен от дълъг опит, надарен с множество необикновени и герочини добродетели, избран от Бога за реформиране на църквата, обичащ всички нас с бащинска любов; отнемането на такъв човек ни кара да се просълзим и да тъжим. Ние всички сме сирации лишени от забележителен и верен баща! Но макар че трябва да се преклоним пред Бога нека да не допускаме споменът за неговите добродетели и за добрите му дела да погинат сред нас. И нека да се радваме, че сега той има това близко и радостно общение с Бога и Неговият Син, нашият Господ Исус Христос, което чрез вяра в Божия Син той винаги търсеше и очкаваше. Там където е сега, чрез Божието явление и чрез свидетелството на цялата църква в небето, той не само чува похвалите за своите трудове в служба на благовестието, но също така е и избавен от смъртното тяло като от затвор и е влязъл в едно много по-велико училище където може да съзерцава Божията същност, двете природи съчетани в Христос и цялата цел за основаване и изкупване на църквата. Великите неща, съдържащи се в светите писния, той съзерцаваше чрез вяра; но сега виждайки ги лице в лице се радва с неизказана радост; и с цялта си душа той ревностно благодари на Бога за Неговата велика доброта.

Там той знае защо Божият Син е наречен Словото и Образ на невидимия Бог и в какъв смисъл Светия Дух е връзката на взаимната любов не само между Отца и Сина, но също така и между тях и църквата. Първите принципи на тези истини той научи в земния си живот и той често най-искрено и мъдро говореше за тези издигнати въпроси, за разликата между истинското и лъжливото поклонение, за истинското познание за Бога и за Божието откровение, за истинският Бог като различен от лъжливите богове.

Мнозина в това събрание са го чували да говори за следните думи: „Ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Човешкия Син.” Той заповядваше на слушателите си да спрат умовете си над тези големи и утешителни думи, които казваха, че небето е отворено, че Бог ни се е открил; че светкавицата на Божия гняв са отстранени от тези, които тичат към Сина; че сега Бог е с нас и че тези, които викат към Него са приети, водени и пазени от Него.

Тази Божия цел, за която неверниците казват, че е лъжа, ни наставлява да изгоним съмнеието и да хвърлим страховете, които възпират плахите ни умове от това да призовем Бога и да си почиваме в Него.

Той казваше, че ангелите възлизащи и слизащи над тялото на Христос са служители на благовестието, които първо по нареждане на Христос възлезли до Бога и приели от Него светлината на благовестието и Светия Дух. След това те слезли, т.е. изпълнявали службата да поучават човеците. Той също така имаше навика да добавя, че тези небесни духове, тези ангели, които виждат Сина, се учат и радват над тайнственото единство на двете природи; и понеже те са въоръжените служители на Господа в защитата на Църкйвата, те са насочвани от ръката Му.

Тези славни неща той сега вижда и както някога под водителството на Христос той възлизаше и слизаше над служителите на благовестието така и сега гледа ангелите изпратени от Христос и се радва с тях на съзерцанието на Божията мъдрост и дела.

Ние помним великата радост, с която той разказваше за посоката, заповедите, опасностите и избавленията на пророците и знанието, с което той говореше за всички векове на църквата, показвайки по този начин, че е запален от необикновена страст за тези чудни хора. Сега той ги прегръща и се радва чувайки ги да говорят и сам им говори на свой ред. Сега те с радост го приветстват като свой спътник и благодартят на Бога с него за това, че е събрал и опазил църквата.

Затова ние не се съмняваме, че Лутер е безкрайно щатлив. Ние тъгуваме за тежката загуба и считаме за необходимо да се преклоним пред Божията воля, която го призова, но нека да знаем, че Божията воля е да тачим паметта за добродетелите и служението на този човек. Сега ние изпълняваме това задължение. Нека да признаем, че той беше един благословен инструмент на Бога и нека старателно да научим учението му. Нека в слабите си сили да подражваме на неговите добродетели толкова необходими за нас: неговият страх от Бога, вярата му, неговото посвещение в молитва, неговата безукурност в служението, неговата ревност да учи. И както трябва да размисляме за другите благочестви водачи на църквата, Еремия, Йоан Кръстител и Павел, нека да размислим и за учението и живота на този човек. Нека също да се присъединим в благодарение и молитва когато се срещаме в това събрание. Следвайте ме с посветени сърца:

„На Теб благодарим, Всемогъщи Боже, Вечни Отче на нашия Господ Исус Христос, Основателят на църквата, заедно със съвечния Син и Светия Дух, мъдър, добър, милостив, свят, истинен, могъщ Суверен, понеже Си събрал наследство за Своя Син отсред човешката раса и Си оставил служението на благовестието и сега реформираш църквата чрез Лутер. Ние представяме своите ревностни моления Ти и занапред да пазиш, оформяш и запечатваш върху сърцата учението на истината, както се моли Исая за своите ученици; и чрез Твоя Свети Дух да възпламениш умовете ни с едно чисто поклонение и да насочиш нозете ни в пътя на свето покорство.

Понеже смъртта на забележителни управници често предвещава сурово наказание на оцелелите ние Те умоляваме, ние, особено, на които е предоставена отговорността да поучават, умоляваме Те да внимаваш на опасностите, които сега застрашават целия свят. Натам напредват турците; тук ни заплашва граждански раздор; там други врагове; осовободи ни поне от страха, че неодобрението срещу Лутер ще успее да поквари истината по-смело отвсякога.

За да отмахне Бог тези бедствия нека да бъдем по-усърдни в оправянето на своя живот и в насоката на учението си, винаги да държим тези мнения, които толкова дълго сме пазили, слушали и почитали както чистото учение на евангелието, за да бъдем Божий дом и църква както казва Божия Син: „Ако някой ме люби ще пази заповедите Ми; и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем при него и ще направим обиталище в него.” Насърчени от това голямо обещание, нека да бъдем усърдни в поучението на небесната истина и нека да не забравяме, че човешкия род и управление са опазвани заради църквата; и нека да държим пред очите си тази вечност, на която Бог ни е призовал да внимаваме, Който не е открил Себе Си чрез такива велики свидетелства и изпратил Сина Си напразно, но наистина обича и се грижи за тези, които величаят благата Му. Амин.

Tags: , , , , , , ,

2 Responses to ПОГРЕБАЛНО СЛОВО ЗА МАРТИН ЛУТЕР

  1. Веселин Кисьов on 23.02.2013 at 0:51

    Поздравления към преводача Радостин Марчев! Благодарение на него, все повече безценни трудове на християнски мислители стават наше достояние, при това на родния ни език. А „Погребално слово за Мартин Лутер“ има да ни каже много – както за Лутер, така и за Меланхтон. За тези, които се чудят има ли смисъл да се чете този текст, давам кратко откъсче от текста, което дава представа защо Лутер е постигнал толкова много:

    „В него не се намираха похотливи страсти, нито бунтовно намерение. Той винаги беше защитник на мира. Никога не смесваше политиката с църквата, за да издигне собствения си авторитет или този на своите приятели. Подобна мъдрост и добродетел, убеден съм, никога не са резултат от просто човешко усърдие.“

  2. Veniamin Peev on 23.02.2013 at 8:54

    С тази публикация на толкова важен и досега малко известен документ за повечето протестантски представители у нас Пастир.орг още веднъж показва сериозност и много добър вкус към богословието. Преводачът г-н Радостин Марчев също заслужава да бъде поздравен за своя прецизен труд!

    В тази предсмъртна възхвала на делото на великия Мартин Лутер можем да видим и богатството на интелект, ерудиция и богословска дълбочина на Филип Меланхтон. И тук той се изявява като един перфектен класицист, който познава до съвършенство историята и културата на античността. Вижте многообразната поредица от имена, свързани с Елада и Рим, които той цитира! Вижте смелостта на неговите сравнения! Меланхтон е отличен познавач и на патристичната литература, което показва на всеки непредубеден читател, че за да бъде човек богословски грамотен, трябва да познава мненията на традицията. Меланхтон и Калвин са дълбоки протестантски богослови, които показват видима почит към патристиката. Разбира се,техният прочит на традицията не е сляп, папагалски, безкритичен, а творчески, новаторски. Като автор на „Аугсбургската изповед на вярата“, Меланхтон доказва, че реформаторската теология стъпва върху най-добрите откровения на патристичното наследство, за да изправи ръст и да го актуализира през вековете.

    Бих препоръчал на днешните евангелски дейци да прочетат поне „Погребалното слово за Мартин Лутер“, за да видят как бащите на Реформацията са разбирали богословието и дали са го изграждали само върху „четене“ на Библията и наизустяване и нагаждане на стихове по дадена тема!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.