Писма от България 1920 (част 3)

23.03.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

сп. Благовестител 2008, бр. 4
по случай 80г. СЕПЦ в България

д-р Теол. Доний К. Донев

Следващото писмо от Иван Воронаев до Мисионерския отдел на Асамблеи на Бога е от 22 юни 1920 г. и е маркирано от получателя с етикет: „Той (Воронаев) планира да се върне в Русия”. То е значително по-дълго от другите, като към него е приложен и сертификат, издаден от Асамблеи на Бога на името на Джон Е. Воронаев като пастор на руската петдесятна асамблея в Ню Йорк. Докато самият сертификат ще бъде разгледан малко по-късно, тук въпросът дали Воронаев и църквата му са независима руска петдесятна общност, както Воронаев показва многократно в писмата си, или са част от деноминацията Асамблеи на Бога е ултимативно разрешен. За това говорят следните факти, видни от писмото: (1) общността носи името на деноминацията, (2) пасторът е сертифициран като „пастор и евангелизатор” на Асамблеи на Бога и (3) не на последно място, мисионерският екип, който го придружава, очаква да бъде спонсориран финансово от същата деноминация.

Горното недвусмислено показва, че Воронаев планува да се върне в родината си именно като мисионер на Асамблеи на Бога, спонсориран от същите. Само по себе си, това диктува богословско и практическо съгласуване с  Декларацията на вярата на приета от Асамблеи на Бога през 1914, която изключва учението за единобожието (Jesus-only), проповядвано в множество от по-ранните петдесятни общества. Това показва и текстът на самото писмо, което се публикува на български език за първи път:

„Русия за Исус. Йоан 3:16; 10:16
ПЪРВА РУСКА ПЕТДЕСЯТНА АСАМБЛЕЯ в Ню Йорк
[OT:] Преп. Й. Е. Воронаев
14та улица (изток) No 335
Ню Йорк

[ДО:] Преп. Дж. Росеуел Флауър
336 ул. Пасифик (запад)
Спрингфилд, Мисури

Скъпи Брате в Христа:

„Благодат и мир на Вас чрез Него, Който ни обикна и ни уми от греховете ни в собствената си кръв и ни е направил царе и свещеници на Бог и Отец Негов”.

Току що получих писмото Ви от 18 юни 1920 на което и отговарям:

1) Аз и семейството ми и някои братя от нашата асамблея очакваме да отплуваме от Ню Йорк за Русия 13 юли 1920 на парахода „Мадона”.

2) Надявам се на Господ, чийто съм и комуто служа; Той ще ме помогне в моите нужди (1 Петрово 5:7; 1 Царе 17:3-16).

3) Относно помощта на нашата Руска Асамблея в Ню Йорк не мога да ти кажа нищо. Мога само да ти кажа, че членовете на нашата асамблея са много бедни, между нас няма нито един богат човек.

4) Никога не съм бил във връзка с братята Джонсън и Шмидт (бел. авт. мисионери на Асамблеи на Бога в Европа).

5) Нашите планове са един план в Исус Христос – Евангелизацията на Русия, чрез лична работа (молитва, проповядване, писане и даване) както апостолите евангелизираха Ерусалим в деня на Петдесятница (Деяния 2:41). Така се надяваме с помощта на Исус да проповядваме в Русия.

6) В Русия няма руски Библии и Нови Завети. Ние ще ги купим в Ню Йорк за Русия. Ако е възможно, моля изпратете ни парите от фонда за Русия.

През последната година имахме големи благословения от Бога между руснаците в Ню Йорк.

Ваш в любовта на Исус,

И. Е. Воронаев

П.С. Молете се за мен и семейството ми и за нашето дълго плаване.”

Това е последното писмо, запазено от Воронаев преди отплуването му задно с мисионерския екип за Одеса през Константинопол. Тук е мястото да се отбележи, че в кореспонденцията на Воронаев с Мисионерския отдел на Асамблеи на Бога никъде не се споменава България (нито в плановете на пътуването, нито като мисионерска цел). Ето защо е повече от изненадващо, че писмото е придружено с копие от сертификат издаден от Асамблеи на Бога на 10 март 1920 г., с който деноминацията утвърждава Воронаев за „пастор и евангелизатор в България” за срок до 1 септември 1921.

10MAPT1920Въпреки, че наличният документ е само едногодишен сертификат, а не документ за ординация (ръкополагане) е явно, че и Асамблеи на Бог и Воронаев имат планове за мисионерска работа в България. Тъй като Воронаев лично не говори за тези планове, е възможно те да не са негово лично решение, а стратегия продиктувана от деноминацията. Много по-вероятно е обаче, тези планове да произлизат от връзките на придружаващите Воронаев, Олга и Дионисий Заплишни, с Конгрешанската църква в гр. Бургас. Което, от своя страна, води до недоумението защо тяхната роля не е спомената в настоящата кореспонденция?

На 13 юли 1920, Воронаев и придружаващите го мисионери отплуват с парахода „Мадона” за Русия. Поради наложения им визов режим, те остават в Константинопол, от където малко по-късно се преместват в град Бургас. Въпреки, че нито Асамблеи на Бога, нито самият Воронаев дискутират в запазената кореспонденция плановете си за мисионерска работа в България, година по-късно The Pentecostal Evangel ще публикува в три различни броя (от 16 април,  11 юни и 22 юни 1921 г.) доклад за изключителните резултати от разпространяването на Петдесятното учение в Бургас, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Сливен и Варна. Така, въпреки, че не е спомената в кореспонденцията, България става начало и център на дейността на петдесятните мисионери в източна Европа и Русия. Пристигането им в Бургас не е инцидентно, защото за Бога няма случайности и Той е включил в Своя план Петдесятница и за България.

Tags: , , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ