Петдесятница днес: Изпълването с/в Духа днес

15.05.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Вениамин Пеев

Няма никакво съмнение, че пневматологичната проблематика е най-добре разработена от представителите на харизматизма в световен мащаб.[1] Можем смело да заявим, че с това харизматизмът е дал сериозен принос в развитието на християнското богословие. За малко повече от един век е натрупан огромен изследователски материал, който изважда на светло неволно или преднамерено забравени становища за Личността и делото на Третото Лице (Ипостас) на Св. Троица – Св. Дух. Изследвани са мненията на ранни и средновековни църковни писатели, на представителите на Реформацията през XVI век, на съвременни богослови, принадлежащи към трите конфесии на християнската религия.[2] Предложени са нови интерпретации на познати библейски пасажи и е конструирана харизматична пневматология, която има характерни компоненти. В сборника „Петдесятната доктрина” под редакцията на П. С. Брустър[3] са включени разработки по следните пневматологични теми от най-изтъкнатите англо-говорящи харизматични богослови от втората половина на ХХ в.: „Седмократното дело на Св. Дух” (П. С. Брустър), „Кръщението в Св. Дух” (Т. У. Уокър), „Деветте дарби на Св. Дух” (У. Р. Джоунс), „Деветократният плод на Духа” (Дж. Ланкастър), „Св. Дух като Подбудител на благовестителството” (А. А. Бидъл) и др. Разбира се, харизматизмът отдавна е напуснал деноминационните рамки на петдесетничеството и представлява динамична част от църковния живот на англикани и католици. В наше време една от успешните харизматични инициативи е многостранната дейност на англиканските служители в Лондон Ники Гамбъл, Греам Томлин и др., които събират на ежегодни конференции представители на различни конфесии и със своята благовестителска и книжовна дейност показват неизчерпаемия потенциал на учението за Св. Дух.[4]  Днес пневматологията не се фокусира само върху индивидуалните преживявания на вярващите в Духа, но търси по-мащабни измерения, които касаят не само дадена затворена църковна общност, но цялото човешко общество и дори взаимоотношенията на човека с природата.

В настоящата и следващите статии ще бъдат засегнати някои от най-характерните съвременни аспекти на пневматологията, които според автора представляват действителен принос в развитието на харизматичното учение. Главната теза тук ще бъде, че харизматизмът днес показва все по-осезаемо търсене на такива инициативи и изяви, които се отдалечават от всяка форма на индивидуализъм и субективизъм. Аз-ът в общението със Св. Дух отстъпва на концепцията за „нашето общение с/в Духа”. Тази тенденция показва разбирането за „демократичността” на пневматологичния възглед, за едно „надденоминационно” и дори „надцърковно” съпреживяване благодатното действие на Св. Дух.

Библейски основания за „демократизирането” на „изпълването с/в  Духа”

Слизането на Св. ДухСъвременните тълкуватели на пророческите книги подчертават, че особено старозаветните пророци като Амос и Йоил са като че ли предназначени за съвременната ни епоха.[5] Докато Амос е глашатаят на социалната справедливост, което показва, че вярващите хора трябва да бъдат социално ангажирани през всяка една епоха, то Йоил се интересува от есхатологичната проблематика, която е един от любимите богословски комплекси за харизматиците. Йоил е антиномичен пророк – неговото пророческо слово е изтъкано от мрачни и светли краски. От една страна той струпва пред своите слушатели и читатели катастрофични природни картини: суша, епидемии, унищожителни нашествия от скакалци, гризачи и т.н. Над човешката история е надвиснал градоносният облак на „деня Господен”, който ще стовари върху непокорните хора съд и наказание свише. Този апокалиптичен рисунък не може да не предизвика страх и ужас сред аудиторията. От друга страна обаче, Йоил изпраща лъч на надежда: хората на неговото време и в бъдеще могат да намерят облекчение чрез покаяние и вътрешна, духовна промяна! Те трябва да се научат „да раздират сърцата си, а не дрехите си” (2:13) – една драматична метафора за същността на покаянието. Нещо повече, Господ обещава да изпрати Своя Дух „върху всяка плът” (ст. 28) в есхатологичната епоха като следствие от едно истинско покаяние.

Йоиловата картина за „изливането на Духа” е добре позната в харизматичните общности от самото начало на петдесетното движение преди ок. един век. Но осъзнаването на проникновеното Йоилово послание по тази тема не се случва веднага – нужно е време, за да се разбере от харизматичните водачи, че „изливането на Духа върху всяка плът” не е просто едно пренебрегнато от Църквата индивидуално преживяване, което се е практикувало спорадично в църковната история и „в края на времето” се изпълнява масово, компенсирайки пропуските в продължение на деветнайсет века. Йоиловата картина за „изливането на Духа върху всяка плът” е революционна, от една страна, по отношение на цялостното разбиране в Ст. Завет за „изпълването с/в Духа”, а от друга страна, изиграва ролята на коректив в самото индивидуалистично схващане на феномена от мнозина пионери на харизматичното движение. Нека видим по-долу какво иска да каже на вярващи и невярващи пророк Йоил за „изливането на Духа”.

Известно е, че съшествието и действията на Божия Дух в Ст. Завет обикновено се свързват с пророческото служение. Това означава „помазание” на определени лица за особен вид служение Богу. Такива лица са били единици във всеки период на старозаветната епоха. Характерен е случаят с включването на Саул в групата на екстазните пророци (I Цар. 10:5-13). Летописецът казва: „Като дойдоха до хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува сред тях” (ст. 10). В този случай обаче околните реагират с недоумение, а може би дори с неодобрение, което се потвърждава от поговорката: „И Саул ли е между пророците?” (ст. 12). С други думи, подобни екстазни изяви са били характерни за малки групи от хора, за отделни лица. В масовото съзнание те не са били типични, не са имали широко приложение (срв. Чис. 11:26-28). Пророк Йоил, който живее вероятно през VII-VI пр. Хр., т.е. 4-5 века след цар Саул[6], развива по уникален начин възгледа за „изпълването в Духа със сила”. В пасажа 2:26-32 виждаме един изключително разширен обсег на „изливане на Духа” – метафора, която видимо показва, че съшествието на Божия Дух ще премахне духовната „суша”. Духът ще бъде „излят” като благодатен дъжд „върху всяка плът”, което означава масовост и обхваща двата пола в различни възрасти и социално положение: деца и възрастни, синове и дъщери, слуги и слугини. Именно социалният аспект на това древно пророчество дава силен тласък в афро-американската общност в САЩ в началото на ХХ век, когато дори в евангелистките общности са се чувствали силно последствията от узаконяването на сегрегацията в законодателната система на Кроу. Не случайно един от най-влиятелните пионери на харизматичната вест е бил афро-американецът Уилям Сиймур (1870-1922), на когото не е било разрешено да слуша лекциите в Библейското училище в Хюстън, ръководено от Чарлс Парам, заедно с белите си състуденти.[7] В бурната си и драматична история на харизматичен проповедник Сиймур се сблъсква с невероятни трудности и пречки, поставяни най-вече от сродни евангелистки представители и общности, но той превръща в плът и кръв Йоиловото обещание за „изливането на Духа върху всяка плът” с такава сила, че нищо и никой не може да сломи неговия ентусиазъм.

Йоиловото пророчество стои в самия център на новозаветния феномен в деня на Петдесетница (Деяния на апостолите 2 гл.). Ап. Петър изрично подчертава връзката на случилото се с пророческото слово на Йоил като негово изпълнение (ст. 16-21). Освен това, целта на „изливането на Духа” върху мнозина е да доведе до покаяние свидетелите на този феномен: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Св. Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си” (ст. 38-9). Следователно свръхестественото „изпълване с/в Духа” не е самоцелно. Неговото предназначение е богоустановено – да доведе мнозина до покаяние, прощение и спасение и с това Църквата Христова да се разраства, след което всеки новоповярвал „ще приеме този дар, Св. Дух”. Вече няма никакви човешки ограничения – всеки християнин е потенциален получател на Божия Дух (вж. Йоан 4:10; Деян. 10:45-48). Нито традиция, нито конфесионална обусловеност може да попречи на това!

Благодатните последствия от „изпълването с/в Духа”

Петдесятница - Деяния 2 глЕдин от най-широко дискутираните въпроси по тази тема е: „Какво се случва в онзи благословен миг, когато вярващият „се изпълни” с Божия Св. Дух?” Противниците на харизматичната концепция от традиционните конфесии настояват, че новоповярвалият автоматически става  съпричастен на всички благодатни дарове на Църквата Христова, следователно не може да се очаква да се случи нещо необичайно. Нещо повече, никой не можел по собствено желание да приеме дара на Св. Дух.[8] От друга страна, харизматичните пионери учат, че съшествието на Св. Дух се изразява с особения дар „говорене на непознати езици”, който в богословието се нарича glossolalia. Такива „непознати езици” могат да бъдат съвременни говорими езици или отпаднали вече от употреба, или пък напълно непознати, неземни езици. В първия случай, когато езикът е е чужд, но разпознаваем за слушателите, определяме феномена като xenolalia. При втория случай, когато слушателите установяват говоренето на действително „непознат” или „неизвестен” език, но не го разбират, имаме явлението akuolalia.[9]

В новозаветните текстове срещаме няколко случая на „глосолалия”. В Деяния на апостолите особено характерни са три: 2:4; 10:45-46; 19:6. При тези три случая слушателите са юдеи и езичници, които обикновено разбират изреченото на „непознатите езици”, следователно тук може да се говори за „ксенолалия”. Разбира се, новозаветният богослов на „глосолалията” е ап. Павел. Неговото Първо послание към коринтяните съдържа параметрите на правилното разбиране и прилагане „говоренето на непознати езици”. Въпреки че пионерите на харизматичното движение у нас използват Павловите принципи, мнозина от тях не са разбирали, че всъщност сами попадат в категорията на коринтяните, които апостолът се стреми да коригира. Ап. Павел настоява на три главни принципа при употребата на „глосолалията” в реалния контекст на църковния живот: първо, трябва да се има предвид многообразието на „харизмите” (дарбите) в служението на Църквата (12 гл.); второ, първенството принадлежи на Христовата любов, защото само тя назидава и обединява Църквата (13 гл.); трето, нито една „харизма”, включително и „говоренето на езици”, не бива да се ползва за лично изтъкване или облага (14 гл.; срв. Деян. 8:13-24). Крайната цел на упражняващите „глосолалията” е само една – „да величаят Бога” (Деян. 2:11; 10:46). Самоцелното ѝ използване не само че е ненужно, но дори е кощунствено. Реформаторите Лутер и Калвин са били скептични спрямо „говоренето на езици” поради тяхното противопоставяне на неразбираемия от мнозинството вярващи латински език, използван в богослужебната практика. П-р Йончо Дрянов е особено критичен към някои от харизматичните пионери у нас, „които необезпокоявани от никого, сноват от църква в църква в качеството си на големи „специалисти” по кръщаване със Св. Дух, които изнасилват в молитва някои искрени души и им внушават, че на всяка цена в дадения момент трябва да бъдат кръстени, което може да стане много лесно, ако настояват и викат до забрава „дай, Господи” или повтарят „кръсти, прости” или „кръвта”, докато им се забърка езикът и като проговорят няколко думи”.[10] Такива „кръстители в Духа”, които все още сноват тук-там, очевидно не знаят за Павловото питане: „Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?” (I Кор. 14:6). Апостолът е много внимателен „глосолалията” да не се превръща в самоцелно „бръщолевене”.

Трябва да подчертаем още един важен аспект на „глосолалията” в различните ѝ варианти. Харизматичното „говорене на езици” или най-общо казано – „глосолалията” – е формата на феномена, на която повечето харизматици държат изключително много. Терминът произлиза от новозаветния гръцки израз glossais lalein (букв. „да говори с езици”) в I Кор. 12:10: „на друг – да говори разни езици”. Но това не означава, че е единствената проява на Св. Дух по същество. Доктриналната формулировка на Асамблеите на Бога в САЩ за „кръщението в Св. Дух” се основава на двата ключови пасажа в Деян. 2:4 и I Кор. 12:4-10: „Кръщението на вярващите в Св. Дух се засвидетелства от първоначалния физически знак на говоренето с други езици, както Божият Дух им дава да произнасят (Деян. 2:4). Говоренето на езици в този случай е същото по същество като дара на езици (Кор. 12:4-10), но различно по цел и употреба”.[11] Напоследък някои постмодерни благовестители, появяващи се със собствени телевизионни програми, предпочитат да използват определението „молитвен език”[12], основавайки се на Павловата изповед в I Кор. 14:14: „Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод”. Следователно „говоренето на езици” като свидетелство за „общение” със Св. Дух може да придружава дадена молитва на вярващия, която може да бъде частна или публична.

Богословски погледнато, въпросът за свидетелството на „изпълването” посредством „говорене на езици” представлява едно съотношение между съдържанието и формата на дадено понятие, концепция възглед. Ако „говоренето на езици” е „външният знак”, т.е. формата, тогава какво е съдържанието на „изпълването с/в Духа”? Т. У. Уокър, който е една от знаковите фигури на Британското елимско движение през втората половина на ХХ век, писа за „кръщението в Св. Дух”, че „абсолютно фундаменталният стих” в този смисъл е Деяния на апостолите 1:8: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (срв. Лук. 24:49).[13] Следователно духовното съдържание на благодатното общение между Св. Дух и вярващия човек е „придобиването на сила”. Една от най-впечатляващите илюстрации в ранната история на Църквата е случаят с Петър и Йоан в затвора, описан в Деян. 4:31: „И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието слово”. Ефектът от „изпълването” на двамата апостоли не е само чудотворен по отношение на обстановката (трус), но преди всичко променя техния характер и поведение – те проповядват „с дързост”. Нека уточним, че последният аспект не означава викане или придаване емоционални нюанси на проповядването, а дълбока вътрешна убеденост в правотата и силата на словото, която никой и нищо не може да възпрепятства. Степента на благодатта не се измерва с децибелите на крясъка.

[1] В България обаче не можем да се похвалим с какъвто и да било богословски принос.

[2] Вж. статиите по тези теми в: Burgess, S. & G. McGee (eds.). Dictionary of Pentecostal and Charismatic Movements. Zondervan, 1990. 410-45.

[3] Brewster, P. S. (ed.). Pentecostal Doctrine. 1976.

[4] Вж. например сборника „Св. Дух в днешния свят”, в който участват със свои разработки световно известни западни богослови: Юрген Молтман, Мирослав Волф, Роуан Уилиамс и др. (Williams, J., ed. The Holy Spirit in the World Today. Alpha International, 2011).

[5] Hubbard, D. A. Joel and Amos. Tyndale Old Testament Commentaries. Inter-Varsity Press, 1989. 9.

[6] Съществуват различни хипотези за историческия период, през който е живял прор. Йоил, които варират от IX в. до средата на V в. пр. Хр. Тук нямаме за цел да посочваме най-приемливото мнение.

[7] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit. 780.

[8] Вж. Калнев, М. Сектата на петдесетниците и тяхното лъжеучение. С., 1994. 38.

[9] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit. 336.

[10] Дрянов, Й. История на евангелските петдесетни църкви в България. Варна, 1977 (машинопис). 98.

[11] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit., 338.

[12] Ibid., 336.

[13] Brewster, P. S. (ed.), op. cit. 30 f.

Tags: , , , ,

56 Responses to Петдесятница днес: Изпълването с/в Духа днес

  1. Йоан on 01.06.2015 at 21:11

    Г-н Пеев,
    До сега не бях оглеждал сайта Ви.
    Винаги съм мислил /до сега/, че сте православен.
    А сега виждам, че Вие споделяте точно това, което и аз споделям – Петдесятната църква.
    Съжалявам, че бях невнимателен. Моля да ми простите за това!
    Сега ще Ви кажа в прав текст това, което се стремях да загатна в част от писанията си.
    ИСЛЯМЪТ Е ПРАВОСЛАВИЕ В АРАБСКИ УСЛОВИЯ!
    ПРАВОСЛАВИЕТО Е ПО-БЛИЗКО ДО ШИИТСКИЯ ИСЛЯМ /най-агресивната форма на ислямизма и уахабизма/. Не случайни в Русия и Сърбия днес изповядват Православен фашизъм.
    А Уахабизъм = Исламофашизъм = Православен фашизъм.

    Шиитите ПАЛЯТ СВЕЩИ, ПОЛЗВАТ ИКОНИ И ХОДЯТ НА ХАДЖ, ПИЯТ АЛКОХОЛ И ПР. ПРАВОСЛАВНИТЕ СЪЩО ХОДЯТ НА ХАДЖ и стават ХАДЖии.
    И двете религии имат ПРЕДАНИЯ /събрани в Свещени книги/- едните Предания на Светите отци, а другите Предания /хадиси/ за живота на Мохамед, събрани от събирачи след 300 год. след смъртта на Мохамед. И ги ползват с приоритет пред Словата на Бог /респ. Аллах/. Приликите са толкова много, че не могат да се изброят накратко.
    Няма защо да се чудим, че живеем най-бедно в целия ЕС!
    А православието за последния четвърт век загуби половината си вярващи /само 60 милиона от отлъчването на Украйна; от Беларус; от Естония; от Македония, малка част от Хърватска; от Българите в Западните покрайнини, които са похулени от Светисавските сръбски националисти; от Черна гора; Истинска руска православна църква и др./.

    Кой беше споменал, че говоренето на езици е „приключило“?!
    Обещал ли е Бог на повярвалите по целия свят, че ще се говорят нови езици?
    Нека Божието Слово говори за себе си за Великото поръчения на Бог:
    Марк, глава 16, стихове 15 – 20
    15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
    16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
    17 И ТИЯ ЗНАМЕНИЯ ЩЕ ПРИДРУЖАВАТ ПОВЯРВАЛИТЕ: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ ЕЗИЦИ ЩЕ ГОВОРЯТ;
    18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
    19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
    20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.

    Какво се казва в стих 17, /написан в бъдеще време/ – „17 И ТИЯ ЗНАМЕНИЯ ЩЕ ПРИДРУЖАВАТ ПОВЯРВАЛИТЕ: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ ЕЗИЦИ ЩЕ ГОВОРЯТ;“???

  2. Мариян Георгиев on 04.06.2015 at 21:15

    Прочети отново какво в писал автора на статията. Класическата реформация и Лутер казват точно обраното на това което ти твърдиш. Римл. 1:17 може да бъде разглеждана като предпоставка за раздалечаване на блаж. Августин и Лутер по проблема за “оправданието”, въпреки че Лутер неведнъж изказва своята благодарност към мъдреца от Тагаста. След екзистенциално формулираното си новорождение реформаторът започва да се съмнява в степента на близост между ап. Павел и блаж. Августин по проблема на “оправданието”. От една страна, той подчертава, че неговият любим учител е изпреварил значително всички останали представители на западната патристика, но от друга страна, учението на Августин остава заключено в рамките на философската теория. Липсват жизнените, екзистенциалните измерения! Лутер започва да възприема оправданието като “все повече нарастващо” в човешкия опит, поради което вярващият се докосва все по-реално до Божията правда. Това дава личен импулс, лична мотивация. Според Лутер съдържанието на християнския живот трябва да представлява една непрекъсното увеличаваща се правда, затова той е едно “непрестанно търсене и устремяване към постигането на правдата”. А това означава, че доктрината за “оправданието” започва да пулсира в кръвта и да се усеща в диханието на вярващия. Лутер предава своята концепция за живото и практически приложимото “оправдание” в ежедневието на вярващия чрез различни форми: трактати, екзегетически и полемически съчинения, проповеди.

  3. Шоколадка
    Шоколадка on 05.06.2015 at 11:51

    Амин

  4. Мариян Георгиев on 24.06.2015 at 22:44

    Повдигам отново тази тема въпреки че не ми е отговорено на последния постинг защото е интересна и има тенденцията да стане една от най-дискутираните.
    Говоренето на езици е разбираемо по свой начин в съвременната култура където на думите на хората вече не може да се има доверие и риториката е постоянно деконструирана. С това петдесятното движение е главен проводник на един феномен на миналия век който реформира Християнството от предимно западно към вече не западна а азиатско , африканско, южноамериканско и т.н. създавайки свои сепцифични богословски субкултури Визирам малкото което съм чел за африканския черен Исус, азиатската почит към праотците, социалното евангелие, Барт, Бонхофер, Шлаемахер и т.н

  5. Шоколадка
    Шоколадка on 25.06.2015 at 18:47

    amin

  6. Metodi Taskov
    Metodi Taskov on 01.07.2015 at 18:23

    Аз съм пастор и ви молим да помогнете със каквото можете за изграждането на молитвен дом събираме се от вън и е трудно тя е малка 50 кв.молим ви помогнете за Божието дело тел.0985863288

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *