Луи Гиглио, пасторът от Атланта, щата Джорджия, САЩ, който беше по-рано избран да отслужи благословението на церемонията по встъпването в длъжност на президента Обама, се е оттеглил. Причина за това негово решение са последвалите номинацията му коментари и остри критики, направени от про-гей организации.
Мотивацията за изборът на п-р Гиглио, представена в началото на януари от Комисията по номинациите гласи, че той е „мощен глас за прекратяването на трафика на хора и глобалното секс робство и работи активно за мобилизирането на младите хора в това начинание”.
Опонентите на неговия избор организираха подписка за оттеглянето на кандидатурата му, позовавайки се най-вече на част от негова 54-минутна проповед, озаглавена „В търсене на стандарт — християнски отговор на хомосексуалността“ през 1990 година, в която той между много други критични бележки заявява: „Хората не се раждат гей, но дори и така да е, те все още имат избор, както при алкохолизма, наркоманиите и преяждането“.
Пастор Луи Гиглио обяви своето оттегляне в специална декларация:
„За мен е чест да бъда поканен от президента, да отслужа благослова на предстоящата церемония по встъпването му в длъжност на 21 януари. Въпреки, че с президента не сме единомислещи по всички въпроси, ние създадохме приятелство около общи цели и идеали, най-вече, за премахването на робството във всичките му форми.
Поради моя проповед, която изплува от преди 15-20 години, е вероятно моето участие и молитва, да бъдат омаловажени от тези, които се опитват да направят своята програма, фокусна точка в дневния ред на встъпването в длъжност. Ясно е, че говоренето ми по този въпрос не е в диапазона от моите приоритети през последните петнадесет години. Вместо това, целта ми е да призовавам хората към много по-важни неща, за да се уподобим на Исус Христос.
Нито аз, нито екипът ми чувстваме, че битката по даден въпрос, който не сме избрали ние, най-добре обслужва основното послание и цели, които се стремим да изпълним. Ето защо, с цялото си уважение, оттеглям приемането на поканата на президента. Аз ще продължа редовно да се моля за президента и призовавам нацията да направи същото. Аз със сигурност ще се моля за него в деня на встъпването му в длъжност.
Нацията ни е дълбоко разединена и наранена, и повече от всякога се нуждае от Божията благодат и милост в това време на трудности.”
Подобни критики от привърженици на либерални сдружения и формации, бяха отправени и през 2009 година, когато с молитвата в церемонията беше ангажиран пастор Рик Уорън, но тогава не се стигна до смяна на свещенослужителя.
Източник: http://usnews.nbcnews.com
Много кофти тръпка. Хомосексуалните настъпват а християните отстъпват. Къде е логиката? Англиканската църква и вече и лютеранската църква а най-страшни са гей презвитерианците които ги има и в България. Господ помощ да ни дава!!!
Достойно поведение на ДОСТОЕН СЛУЖИТЕЛ! Такава теология и такова поведение винаги се заплащат със СКЪПА ЦЕНА! Но нито правителствена политика по проблема за хомосексуализма, нито заплахи, нито постове (временен или постоянен) могат да попречат на истински Божи служител като п-р Луи Гиглио да каже „НЕ“ на хомосексуализма.
Бих насърчил администраторите на Пастир.орг да издирят тази проповед, заради която е бил принуден да се оттегли, и да я публикуват в сайта. Тъй като ОЕЦ няма да направи това, бих предложил също да се изпрати ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО ДО П-Р ГИГЛИО, в което да му засвидетелстваме, че ние, които сме НЕПОДВЛАСТНИ на ТОТАЛИТАРНИ И ГЕЙ-ОРИЕНТИРАНИ СИСТЕМИ, го подкрепяме молитвено от малка България.
а един гей презвитерианец твърдеше че Бог го е придизбрал да бъде хомосексуалист Това по-голям кошмар може ли да има?
Според мен п-р Луи Гиглио е един политикант и страхливец.Явно са намерили негова проповед от преди 15-20 години,и гейовете го атакуват .“Поради моя проповед, която изплува от преди 15-20 години.“ И продължава да се оправдава,че през последните 15 години не е проповядвал срещу гейове и хомосексуалисти:“ Ясно е, че говоренето ми по този въпрос не е в диапазона от моите приоритети през последните петнадесет години .“ Президента го е поканил да отслужи благослова на церемонията по встъпването му в длъжност,но под влиянието и натиска на обратните се е уплашил и не е приел поканата.Е,не мога да адмирирам такава постъпка.Нито такъв пастор.
П-р Янко не се опитвай моля те с този български инструмент в главата да анализираш хора и ситуации които надминават средната българска статистика. Направи си труд да прочетеш че въпросният пастор е бил пред дилемата да произнесе молитвата така както я изискват от Белия дом или да запази личното си свидетелство пред Бога. Така беше и с Рик Уорън който не спомена името на Исус в молитвата си. След като разбрахме как постъпваш с прелюбодейците от Търговище по скоро ни кажи как постъпваш с гей дружинките в твоите църкви които презветерианците ръкополагат за пастори
Уважяеми Иван Георгиев,само в едно изречение,последното,успя да събереш 3 (три) каламбура.
1. „След като разбрахме как постъпваш с прелюбодейците от Търговище“???????? Никога не съм говорил за,нито познавам прелюбодейци от Търговище.
2.“кажи как постъпваш с гей дружинките в твоите църкви“?????? Нито има гей дружинки в моите църкви,нито знам на базата на какво сътвори тази простотия.
3.“ гей дружинките в твоите църкви които презветерианците ръкополагат за пастори“????????
Пак ще ти повторя-нито има гей дружинки в моите църкви,нито пък презвитерианците ръкополагат някого в моите Обединени Божии Църкви.Не ме учудват твоите 3 грешки в едно изречение,защото знам,че един по-велик писач от тебе,който допусна само в една дума от четири букви четири грешки.А именно,думата „ОВЦА“ той я написа „УФСЪ“.Моля те,когато пишеш,прочитай си първо писаното няколко пъти,и тогава го пускай.
Тук стана интересно като обикновена мирянка от провинцията да попитам четящите пастори a колко от вас биха приели да се молят в народното събрание по покана на БСП да речем. За варненските пастори вече знаем че вместо кръст си сложиха пирамидка с кмета, а пък Петков се хвали че е политизиран за спец кадър на Атака. Добрев и Пилев например биха ли отишли да се молят на рождения ден на Бойко Борисов? Мисля че биха с голяма радост отишли.
Г-жа Валя Маринова поставя много интересен въпрос за политическите флиртове на пасторите.
Не знам обаче, г-жа Маринова, дали Ви е известно, че в началото на мандата на г-н Симеон Сакскобурготски целият въртящ се в кръг екип на ОЕЦ отиде да се моли за негово царско величество и дори снимката с тази молитва (нали ОЕЦ са ОРГАНИЗАТОРИ НА МОЛИТВИ) обиколи всички деноминационни официози. Куриозното в случая обаче е, че същите лица се бяха молили вече и за екипа на … Иван Костов.
Ако пък са се молили преди това за БСП на Жан Виденов, вероятно това е ще да е станало в … „скришната стаичка“…
Уважаема Валя Маринова,позна-с радост бих отишъл да се моля за министър-председатела на Б-я Бойко Борисов.Защото той и неговото правителство са единствените в света,които не само допуснаха Библията,която разпространява проф.д-р Дечко Свиленов,да се разпространява свободно в Народното събрание,в Министерствата,на кметове и общински съветници,в училищата,полицията и в целият държавен апарат,но и неговият екип лично разпространява Библията.Ние в Силистра до сега сме подарили на гореспоменатите институции четири хиляди Библии,пет хиляди детски Библии,пет хиляди учебника Християнска Етика,60 000 Нови Завета на „Гедеон“.А според информацията на професора до сега са раздадени над 100 000 Библии,500 000 Детски Библии,500 000 Християнска Етика.Това е стара информация,със сигурност цифрите са по-големи,но само професора може да каже колко са точно.До сега никога в историята на България не е имало такова Божие благоволение,и никой министър-председател не е бил така благоразположен към Божието дело.
1 Тим.2:1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци,
2:2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
Г-жа Маринова ме е издигнала прекалено много. Един местен лидер от един малък провинциален град, набор 81-ви (наред с всичко това е и мой роднина), в никакъв случай не може да бъде отъждествяван с цяла една партия. Бих се радвал ако имам възможността да служа на по-сериозни лидери както Данаил служеше на езическите императори и им показа Кой е Живия Бог (което е идеята на капеланското служение), ама на този етап от развитието на човешката история такава възможност не ми се отдава. Мисля си и нещо друго. Исус изцеряваше слугите на римските стотници и Го обвиняваха, че е приятел на римляните (а те бяха потисниците на евреите по това време, който факт Го превръща автоматично в предател за юдеите), вместо да се радват за това, че Той се разкрива и на тези хора. В крайна сметка, без значение какво мисли г-жа Маринова, за мен най-важното е да бъда покорен на Бога, така че служа на тези хора, при които Той ме изпрати, без значение дали те са овчари, рибари или политици. Ако утре ме изпрати при Президента, ще се покоря независимо от това кой какво ще помисли или каже. А ако не ме изпрати – пак ще се покоря и ще се радвам да бъда там, където Той ме е поставил. Също трябва да уточня, че никога не съм бил обвързан с решенията и идеологията на която и да е политическа партия или организация – много добре знам къде е границата на приятелството и твърдо стоя на позицията си. Така че са се твърди, че съм политизиран е много силно преувеличено. Трябва да напомня на г-жа Маринова, че аз съм офицер от резерва, а българската армия е деполитизирана още от 1990 г. Не ме интересуват партиите, а хората – именно тях Бог иска да спаси, а мога да уверя, че добре разбирам и осъзнавам призванието си. Молитвата ми е за спасението на тези хора, а не за изборната победа на този или онзи.
П-р Добрев и п-р Петков, политическите пристрастия не са „табу“ за свещенослужителите. Има много примери в историята на Църквата за прекрасни Божии служители, които са членували в дадени политически формации и са се занимавали с политическа дейност.
Проблемът, който г-жа Маринова повдига, е дали трябва да се подкрепят политически платформи на управляващи, които явно са ПРОТИВНИЦИ НА ЦЪРКВАТА. И дали трябва да имаме принципи в политическите си виждания.
Спомняте ли си оправданията на повечето православни и протестантски водачи, за които има видими доказателства за „служение“ и на атеистическата власт на БКП преди 1989 г. (нека го изразя по-меко), че „такива били времената“ и служейки „на двама господари“, те били искали „да запазят Църквата“… Такъв тип „оправдание“ се намира в разрез с мирогледа на вярващия човек, според който има САМО ЕДИН ГОСПОДАР, Който е Бог. Следователно, ние можем да се обръщаме с разбиране САМО И ЕДИНСТВЕНО към политическа власт, която е добронамерена към делата на Църквата (в случая примерът, даден от п-р Добрев за отношението на ГЕРБ, е удачен). Но какво би станало, ако днешните управляващи започнат да ни пречат? Как бихме реагирали?
В тази връзка категорично ПОРИЦАВАМ безпринципното поведение на самозваните водачи на ОЕЦ, които се кланят на всяко правителство, независимо дали е „дясно“, „център“ или „ляво“ по простата причина, че нямат ориентация. Също така продължавам да недоумявам за флиртовете на п-р Неделчев с ислямски организации през последните години. Аз все го каня да хвърли светлинка върху недоуменията ми, но той все се прави, че не ме чува (а знам, че чете всеки мой коментар!)…
Не е тайна, че има много комунисти в евангелските църкви. Така че „червените бабички“ и „червените мобифони“ са навсякъде. Пазете се от тях!
Според мен църковните служители не трябва да бъдат пристрастни към която и да е политическа партия. Вярно е, че няма как да бъдем на страната на „левите“, но в действителност в България истински десни партии няма. Трудно е да се каже коя партия е благосклонна към нас и коя – не е, защото всеки човек е различен и навсякъде има разумни хора, има и такива, от които трябва да се пазим. Още помня, докато бях в Плевен кмет беше Румен Петков и по това време църквата нямаше никакви проблеми. Малко по-късно, обаче, кметът на СДС Найден Зеленогорски предприе гонение и създаде много проблеми на църквата. Този случай показва, че принадлежността към дадена партия не определя отношението на човека към вярата. За това когато общуваме с политик трябва да се абстрахираме от това в лява или дясна партия членува, а да се насочим към неговата душа. Вече посочих няколко пъти, че като модел може да ни служи пророк Данаил. Изучавайки неговото служение можем да видим как служеше при царе, които не бяха толкова благосклонни към Божия народ, каквито бяха вавилонските, и после как служеше при тези, които бяха по-толерантни, каквито бяха персите. И при едните, и при другите Бог изпозва служителя Си за да се разкрие и прави това по един уникален начин, различен във всяка една политическа обстановка. Много е важно, обаче Служителят на Бога (без значение дали той се нарича пастор или с друго название) да остане такъв, а не да се слива с политиката. За това, по мое лично мнение, когато се опитахме да вкараме вярващи в политиката чрез партия БХК рискувахме да превърнем тези вярващи в политици и така те да станат като другите. Разбира се, няма лошо вярващ човек да упражнява тази професия, но ако този човек е служител, тогава нещата стоят по съвсем друг начин. Служителят на Бога трябва да е безпристрастен към партиите и да работи с всички за спасението на душата на всеки без оглед на неговата политическа принадлежност. Това може да стане само чрез капеланското служение.
Много трудно завърших вечерна гимназия и пределно ми е ясно,че това което пиша не е много естетически и литературно издържано,но защо като чета писаното от п-р Янко Добрев ми“ми мирише“на неособено грамотен милиционер!
П-р Петков, това, което казвате за личните качества и поведение на даден политически лидер, е отчасти вярно.
Вие обаче пренебрегвате факта, че не дадената личност прави политиката, а тъкмо обратното – политическата платформа на дадена формация „формира“ или „деформира“ личността. Ще припомня факта, че Георги Димитров е бивш евангелски младеж, син на евангелистката баба Парашкева. Но тъкмо по времето на „бившия евангелист“ Г. Димитров се извършват най-позорните гонения срещу християнските дейци (православни, католици и протестанти) у нас. Защо? Ами защото сталинисткият дух на болшевизма заразява и „родните“ ни комунисти. Нали няма да изкарате Г. Димитров „жертва“ на болшевишките сценарии?…
Що се отнася до политическите пристрастия, ще цитирам само два случая. В САЩ братята Нибур, които са пастори и теолози, създават една от най-полезните социални теории в протестантизма под влияние на демократичните тенденции в средата на миналия век. В Европа Карл Барт се включва активно в Социал-демократическата партия и застава открито срещу милитаризма на кайзер Вилхелм ІІ, а по-късно и срещу хитлеризма. По същото време протестантската върхушка се поддава от страх на натиска на фашистката диктатура и извършва едни от най-срамните дела в историята на протестантизма изобщо. Мога да Ви дам още актуални примери, но не ми се ще да превръщам форума в политически. С една дума, дълбоко съм убеден, че политиката води за носовете своите дейци, освен ако не са великани на мисълта и с железни характери като цитираните по-горе християнски водачи. Само тогава може да се промени дадена политическа платформа.
Д-р Пеев, напълно съм съгласен с вас, вярно е, че когато човек стане част от една система (в случая партийна) няма как тази система да не му повлияе. Не ми и минава през ум да обявя Георги Димитров като жертва на болшевизма, а въпреки че майка му е била евангелистка, аз се съмнявам доколко той е бил истински вярващ. Идеята ми е, че в България трудно може да се определи дадена партия къде стои в политическото пространство и точно това тук е големия проблем. Помня как бивши комунисти и отявлени защитници на „светлото бъдеще“ се пребоядисаха и станаха най-големите демократи през 90-те години. И направиха това не защото са се осъзнали, а защото съвпадаше с техните интереси. Помня как беше избран президента Желю Желев – буквално беше назначен от БСП, които имаха мнозинство във Великото народно събрание през 1992. А самият Желев няколко пъти открито заявява своята марксистка позиция по отношение на вярата. А той беше лидер на най-голяма демократична дясна формация за онова време, която трябваше да гарантира свалянето на комунизма и ориентиране към демокрация. В това отношение считам, че в България понятията „сини“ и „червени“ са чисто условни. За това считам, че членството на даден политик в дясна или синя партия не гарантира, че той е отворен за вярата и ще се отнася благосклонно към вероизповеданията.
Но мисля, че има нещо друго, което е много по-важно от това на кой политик какво доверие да имаме. И това е до каква степен църковните служители да комуникират с управляващите. Дали трябва да заемат открито (иначе всеки може да има своите предпочитания, в това няма нищо лошо) дадена позиция и да ориентирват църквата към тази позиция. По този начин няма ли църквата да се превърне от богочовешки организъм в политическа организация и така да се обезличи и загуби целта си? Именно тези въпроси според мен са много по-важни.