Първите български масони били националреволюционери

12.07.2017

Константин (Kоцето) Събчев ведно с Димитър Ведър

У нас организираните ложи отделят внимание и на жените. Те са обхванати от дружеството “Сестринска грижа”

Едва ли има друга тема, привличала толкова вниманието на обществеността, колкото масонството. Това е напълно обяснимо – колкото едно общество е по-затворено, толкова повече дразни човешкото любопитство. България не прави изключение в това отношение. Още през Възраждането „фармасонин“ (от франкмасон) e символ на нещо неясно, но във всеки случай лошо и враждебно. Да си спомним безсмъртната майска вечер под асмата, с която започва романът „Под игото: „Иване, не пресягай пред баба си като някой фармасонин!“- наставлява чорбаджи Марко проявилия неуважение свой син.

За патриарх на българското масонство се смята Иван Николов Ведър. Той е първият български масон, приет през 1864 г. в Цариград от „Ориентал ложа“ № 867, която е филиал на английската „Обединена велика ложа на свободните и приети масони“, в която достига до майсторска степен. Това му дава право да основе през 1880 г. първата българска ложа в Русе. Нейни членове са прокурорът и журналист Тома Кърджиев, поручик (по-късно генерал) Върбан Винаров, Захари Стоянов и полицейският началник Александър Цанов. На 18 февруари 1880 г. румънската ложа „Дунавска звезда“ изпраща свои представители в Русе, които провъзгласяват българската ложа за съвършена и законна. Това решение е утвърдено от „Великата източна ложа на Португалия“ на 20 май 1880 г. под името „Балканска звезда“, с международен номер 134. Нелоша експедитивност, като се има предвид, че тогава няма нито Интернет, нито мобилни телефони. В ложата е и княз Ал. Батенберг Тя достига до 28 членове, но на 21 март 1882 г., съгласно масонската терминология, е „приспана“.

Прави впечатление, че между първите масони са редица националреволюционери. Това дава основания на някои автори да твърдят, че цялото семейство Обретенови са били масони. Като косвено доказателство те се позовават на факта, че Мидхат паша, който също е бил масон, помилва синовете на баба Тонка – Георги и Ангел, пленени като четници през 1868 г. Според русенски краеведи самият Иван Ведър е бил касиер на Русенския революционен комитет. През 1883 г. под същото „послушенство“ (ръководство) е основана втората българска ложа – „Братство“, под номер 162. Тя е съществувала до 1887 г. Български ложи е имало и в останалата под турско робство Македония – в Солун, Битоля и Кукуш. Те са закрити от младотурците през 1908 г. За трети път ложа на свободните зидари в България се основава на 7 януари 1914 г. Тя се казва „Заря“ и е с номер 463. С разрешението на майката – Великата ложа на Франция, на 9 юли 1917 г. тя се разделя на „Зора“ и „Светлина“, а на 7 януари 1918 г. (масонския празник Ивановден) се обявява независимата българска ложа от шотландския ритуал. Както се вижда, това, че по същото време французи и българи се избиват на солунския фронт, не пречи на сътрудничеството на „посветените“…

През 1919 г. Великият събор приема своя устав състоящ се от 33 членове, разделени в 6 глави. След това се основават и послушенските ложи „Сговор“ в София (1919), „Слънце“ в Пловдив (1920), „Дунавска звезда“ в Русе (1922), „Черноморски приятели“ – Варна (1920), и възобновената „Дунавска звезда“ в Русе (1922). Изградени са и „огнища“ в други градове – Дупница, Плевен, Ямбол, Бургас, Кюстендил. Първият велик събор на българските масони се провежда на 26 септември 1920 г. В него участват 36 масони с майсторска степен. В България още в началото на организираните ложи има място и за жени. Те са обхванати от дружеството „Сестринска грижа“.

С въпросите на образованието и издателската дейност се занимава Възпитателният институт „Заря“. Той се възглавява отначало от Александър Теодоров-Балан, а от 1914 г. от Васил Узунов – литератор и преводач от английски език. Той е зет на Петър Дънов. В забравеното му творчество, най-вече в романа „Салим, цар Орхамски“ – може да се открият взаимни влияния между масонството и Бялото братство. Според отчета на д-р Константин Станишев за периода 1923-1924 г. общият брой на свободните зидари в България е 337, от които 206 са майстори. Помощниците са 52, учениците – 79.

Масонството вече е включило в редиците си целия политически, финансов и обществен елит. Достатъчно е да споменем имената на Константин Стоилов, Васил Радославов, Александър Малинов, генерал Александър Протогеров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Александър Цанков, Никола Петков… Масонството в България, както и по цял свят, не е подминато от гоненията, които през 30-те и 40-те години предприемат против него тоталитарните режими.

Нацистката идеология слага сводните зидари в едни кюп с комунистите и евреите. В българския профашистки печат могат да се прочетат и призиви от рода на следния, отправен от Тодор Кожухаров във в. „Зора“: „България ще стане свободна и щастлива държава, когато се освободи от 60 000 евреи, 6000 комунисти и 600 масони!“ За ударите срещу масонството спомагат и случайни фактори. През 1939 г. умира Великият майстор, генерал Петър Мидилев. На заместилия го д-р Станишев не е даден ранг на Велик майстор. А това допълнително разстройва дейността на ложите.

С „окръжна плоча“ № 2622 от 25 юли 1940 г. Великата ложа обявява своето саморазпускане. Това става по деликатното внушение на министъра на вътрешните работи Никола Габровски (сам бивш масон и първомайстор на „Зора“). Така българските масони доста умело изпреварват Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. Той забранява изрично дейността на всички международни организации в България – от масоните до скаутите и ПЕН-клуба. Народната власт, като впрочем и в много други отношения, следва политиката на иначе „омразния монархофашизъм“. Масоните са обявени от Георги Димитров за първи агенти на „международния империализъм и реакцията“. И така до 1989 г., когато започна бавното и мъчително възраждане на българското масонство.

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ